РЕШЕНИЕ
№ 4520
гр. София, 25.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:М. ХР. Ш.-М.
при участието на секретаря Е. П. И.
като разгледа докладваното от М. ХР. Ш.-М. Административно наказателно
дело № 20221110206152 по описа за 2022 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Л. Ц. Ц. от гр. София чрез адв. К. е обжалвал наказателно постановление /НП/
№СОА-РД11-2982 от 14.12.2021г. на Заместник-кмет на Столична община,
Направление „Транспорт и градска мобилност”, с искане за отмяната му като
незаконосъобразно. Сочи, че не е извършил описаното нарушение, а при съставяне на
АУАН не му била предоставена декларация по чл.188 от ЗДвП, за да посочи дали той е
управлявал и съответно паркирал автомобила. Намира също така, че сочената за
нарушена разпоредба на чл.94, ал.3 от ЗДвП е бланкетна, доколкото съдържа
възможност да се паркира на тротоар, но на определи места от собствениците на пътя
или администрацията. Отделно от това, в НП не било посочено точното място на
извършване на нарушението, както повелява нормата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН,
предвид че не било конкретизирано в коя част на улицата и на кой тротоар е
извършено паркирането. Липсвали и данни за начина на паркиране и как, по какъв
начин е определена невъзможността да се преминава по тротоара и създаването на
опасност за пешеходците.
В съдебно заседание, жалбоподателят чрез адв. К. поддържа жалбата и моли въз
основа на изложените в къщата съображения, НП да бъде отменено като
незаконосъобразно. Повтаря аргументите, като допълва, че видно било от
представения по делото снимков материал, че автомобила на жалбоподателя бил
1
паркиран пред №15, а не както било въведено в НП пред №13. Освен това снимките не
можело да се ползват като годно доказателствено средство, тъй като не съдържали дата
и час. Моли да се присъдят направените по делото разноски.
Наказващият орган чрез юрк. Г. оспорва жалбата и моли НП да бъде
потвърдено. Категорично от събраните по делото доказателства се установило, че
жалбоподателят е паркирал автомобила си на тротоар, като по този начин създал
опасност за пешеходците, а според свидетелят, който е установил нарушението било
невъзможно да премине майка с детска количка. Жалбоподателят не се бил възползвал
от правото си, при съставяне на акта, както и след това в писмено възражение срещу
констатациите да посочи лицето, което е извършило паркирането на неговия
автомобил, за да се ангажира административнонаказателната му отговорност за това
нарушение. Според представените в съдено заседание НП-ния се установявало, че той
бил системен нарушител, тъй като паркирал неправилно на едно и също място и
извършил за кратко време множество нарушения на едни и същи законови правила.
Претендира за юрисконсултско възнаграждение в определен от съда размер.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, съобразно доводите на страните, приема за установено от
фактическа страна следното:
С обжалваното НП на Л. Ц. Ц. е наложена глоба в размер на 50лв., за това, че на
10.06.2021г. в 12:43ч. в гр. София на ул. ”Ангел Кънчев” №13 е установено паркиране
на собствения му лек автомобил „Тойота Ленд Крузер”, раг.№**** върху тротоар, на
място не определено за паркиране на ППС, с като пречи на пешеходците - нарушение
на чл.94, ал.3, вр. чл.178е от Закон за движение по пътищата ЗДвП/.
НП е издадено въз основа на АУАН №002780/24.11.2021г.
Приобщена по делото е административнонаказателната преписка по издаване на
обжалваното НП, изпратени от СО с писмо вх.№114872/07.06.2022г. заповеди за
оправомощаване, изпратен проект за организация на движение в процесния участък от
СО с вх.№190523/14.09.2022г., изпратени от СО с писмо вх.№206974/04.10.2022г.
писмени доказателства, както и представени в съдебно заседание от процесуалния
представител на наказващия орган писмени доказателства.
Разпитани по делото са свидетелите Г. Д. Б. - актосъставител и В. И. Х. -
присъствал при съставяне на акта, според които първият издал фиш по чл.94, ал.3 от
ЗДвП и е поканен собственика на автомобила за получаване, съответно при оспорване -
да му се състави АУАН. Нарушението, което установил лично, било че автомобила бил
паркиран перпендикулярно на уличното платно, върху тротоара, така, че предните
гуми били на платното, а задната врата на около 20-30 см. от сградата, а на оставащото
място от тротоара не можело да премине майка с детска количка. Изготвил и снимков
материал. При явяване на собственика на МПС в ЦГМ, той оспорил фиша и затова в
2
присъствието на свид. Х. му се съставил АУАН, който му се предявил, а той си
написал възраженията в акта.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
изводи от правна страна:
Подадената жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество -
неоснователна.
При проверка на АУАН, въз основа на който е издадено НП, съдът установи, че
същият има предписаното съдържание по чл.42 от ЗАНН. Спазени са изискванията на
чл.40, ал.1 от ЗАНН за съставяне на акта, който е предявен по правилата на чл.43, ал.1
от ЗАНН. Актът е съставен от инспектор при ЦГМ - СО, който е оправомощен със
Заповед №СОА21-РД95-62/11.03.2021г на Кмета на СО и Заповед №РД-09-
69/01.06.2021г. на Изп.директор на ЦГМ ЕАД.
При издаване на НП, са спазени процесуалните изисквания за форма и
съдържание по чл.57, ал.1 от ЗАНН. Същото е издадено от компетентен орган,
овластен със Заповед №СОА16-РД09-1060/13.01.2020г. на Кмета на Столична община.
Констатациите в акта и НП за паркиране на процесния автомобил на тротоара на
ул. “Ангел Кънчев“, от страната на нечетните номера, се установиха от показанията на
разпитаните свидетели, писмените доказателства и снимков материал. Това
обстоятелство не се оспорва от жалбоподателя.
Предмет на спора е авторството на деянието, точното място на паркиране на
автомобила и мястото, определено ли е за престой и паркиране в смисъла на чл.94, ал.3
от ЗДвП, включително и имало ли е място за преминаване по тротоара на пешеходци.
Според разпоредбата на чл.94, ал.3, изр.2 от ЗДвП, допуска се престой и
паркиране на МПС с допустима максимална маса до 2,5 тона върху тротоарите само на
определените от собствениците на пътя или администрацията места, успоредно на оста
на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за
преминаване на пешеходци.
По делото не се спори, а и от снимките се вижда, че става въпрос за лек
автомобил, т.е. максималната допустима маса е до 2,5 тона. Пак на снимките се вижда,
а и не се оспорва от жалбоподателя, че МПС е паркирано перпендикулярно на пътното
платно, върху тротоара, т.е. не е според изискванията на законовата разпоредба -
успоредно на оста на пътя. При това положение, е без значение дали и колко е било
разстоянието до сградата и дали е можело майка с количка да премине по тротоара.
Видно от проекта за организация на движението, по тротоара на ул. “Ангел
Кънчев“, от към нечетните номера няма определени места за престой и паркиране от
собствениците на пътя или администрацията. Такива доводи не навява и
жалбоподателя. При което, е ирелевантно, дали автомобила е бил паркиран пред №13
3
или №15, тъй като въобще по тротоара няма определени места да се паркира, а и МПС
е паркирано перпендикулярно, а не успоредно на оста на пътя.
Що се касае до доказателствената стойност на снимките, то действително от
същите не се вижда дата и час, но според показанията на свид. Б., той лично е
установил перпендикулярно паркирания автомобил на тротоара, което пречи на
пешеходците и на място, което не е определено за паркиране. Така, че показанията на
този свидетел, за начина на паркиране - перпендикулярно на оста на пътя, на които
съдът не намира причина да не вярва, се потвърждават от снимковия материал. Така
нарушението е описано в АУАН и НП, поради което описанието на нарушението е
ясно и разбираемо, а видно от пледоарията, жалбоподателят е организирал защитата
си, т.е. разбрал е нарушението, което му е вменено.
Що се касае до авторството на деянието, според чл.188, ал.1, изр.2 от ЗДвП,
собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не
посочи на кого е предоставил МПС. Няма спор по делото и жалбоподателят не сочи
противното, че той е собственик на процесния автомобил. Нито при оспорване на
фиша, нито във възраженията си в АУАН, нито след това в писмени възражения, нито в
жалбата срещу НП, както и в съдебното производство, жалбоподателят не посочва
този, на когото е предоставил управлението на МПС, респективно да го паркира на
тротоара, па начин заснет и описан в АУАН и НП - неправилно. При това положение,
както актосъставителят, така и наказващият орган, а сега и съда няма как да установи
истинността и достоверността на тези твърдения. Тежестта на доказване в случая е на
жалбоподателя, защото той твърди, че друго лице е управлявало и паркирало
автомобила на процесната дата и място. И ако поддържа, че в АНП е следвало да му
представят декларация по чл.188 от ЗДвП, в която той да попълни лицето, извършило
нарушението, то в съдебното производство, съдът няма такива задължение. Пред съда,
жалбоподателят следваше да посочи това лице, за се разпита и установи, твърдяното от
него обстоятелство. Тъй като това не стана и соченото в жалбата си остана недоказано
твърдение, съдът не може да го приеме за вярно, а следва да възприеме, че правилно и
съобразно разпоредбата на чл.188, ал.1 от ЗДвП правилно на Ц. е наложено
наказанието. Отделно от това, според възражението срещу фиша, жалбоподателят е
изискал да му бъде съставен АУАН, а не да бъде съставен на някого другиго.
Правилно наказващият орган е наложил на жалбоподателя глобата в минимален
размер от 50 лева по чл.178е от ЗДвП, съобразявайки разпоредбата на чл.27, ал.2 от
ЗАНН.
Що се отнася до представените от юрк.Ганева НП и АУАН за същото
нарушение, но за други дати, те са неотносими към личността на нарушителя и не
могат да обосноват висока степен на обществена опасност на деянието и дееца, тъй
като няма данни да са влезли в сила.
4
При изложените съображения, НП следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
При този изход на делото, на осн. чл.63д, ал.4, вр. ал.5 от ЗАНН в полза на
учреждението или организацията, чийто орган е издал обжалваното НП - Столична
община, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, тъй като наказващият
орган е защитаван от юрисконсулт. При определяне на размера, съдът взе предвид, че
делото не е с фактическа и правна сложност, разгледано е и приключи в кратки срокове
и извършените процесуални действия на юрисконсулта. Затова юрисконсултското
възнаграждение следва да бъде определено в минимален размер от 80.00 лева по чл.37,
ал.1 от Закон за правната помощ, вр. чл.27е от Наредбата за заплащането на правната
помощ, което жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №СОА-РД11-2982 от 14.12.2021г. на
Заместник-кмет на Столична община, Направление „Транспорт и градска
мобилност” като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА жалбоподателя Л. Ц. Ц. с ЕГН ********** да заплати в полза на
Столична община юрисконсултско възнаграждение, в размер на 80 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните на основанията,
предвидени в НПК по реда на Глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5