№ 421
гр. К., 26.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СТЕЛА В. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря РАДИАНА Д. ГРОЗЕВА
като разгледа докладваното от СТЕЛА В. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело №
20245510101004 по описа за 2024 година
Предявен е иск за прекратяване на граждански брак с правно основание
чл. 49, ал. 1 от Семейния кодекс СК/.
В исковата молба ищецът заявява, че с ответницата са законни съпрузи,
като бракът им е сключен на *** г. в гр.К. с удостоверение № *** от *** г. От
съвместните им взаимоотношения нямат родени деца.
Твърди, че две години живели добре, но отношенията им се изчерпали.
Започнали сериозни разногласия във взаимоотношенията им. Проявили се и
коренни различия за вижданията им относно начина им на живот.
Сочи, че приблизително около година полагали непосилни усилия да
нормализират взаимоотношенията си.
След като се убедили, че усилията, които полагат за спасяването на
бракът им по никакъв начин не водят до подобрения на семейния им живот,
взели решение, че трябва да се разделят.
Заявява, че живеят разделени без никакви контакти помежду им от 1993
г. Семейното жилище било на неговата майка и след като се разделили всеки
си поел по своя път и го освободили.
Счита, че не могат повече да продължават така, поради пълно
несходство в характерите им. Невъзможно е отношенията им да бъдат
укрепени. Семейството им съществува само формално. Това фактическо
състояние не е в интерес нито на тях, нито на обществото.
Предвид гореизложеното, моли съда да постанови решение, с което: да
прекрати брака им, сключен с акт за граждански брак № *** от *** г. от общ.
1
К., поради настъпило в него дълбоко непоправимо разстройство, като не се
произнася по въпроса за вината. Моли съда да постанови смяна на фамилното
име на ответницата, която да възстанови предбрачната си фамилия П..
Семейно имущество и жилище нямат. В съдебно заседание есковата молба се
поддържа от адвокат С. С., която моли съда да уважи предявеният иск и да
прекрати брака като дълбоко и непоправимо разстроен.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника О.
В. Н.а. Ответницата редовно призована не се явява в съдебно заседание и не
взема становище по предявения иск.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните,
приема за установена следната фактическа обстановка:
Видно от представеното по делото удостоверение за сключен
граждански брак, страните са сключили граждански брак на *** г. в град К., за
което е съставен акт за граждански брак № ***/*** г., издаден от община К.
/лист 5/. От брака си нямат ненавършили пълнолетие деца.
Представена е и декларация за семейно и материално положение и
имотно състояние на М. Н. Н.. От същата се установява, че същия не
получава трудови доходи, доходи от свободни професии, доходи от наеми и
хонорари както и, че не притежава недвижими имоти и моторни превозни
средства /лист 6 от делото/.
За изясняване на обстоятелствата по делото са събрани и гласни
доказателства чрез разпит на свидетелите И.Б. Н.а и К.И.Д..
Свидетелката Н.а /*** на ищеца/ заявява, че „М. заминал за ***, после
си дойде представи госпожата, той си живееше в апартамента с *** си“.
Твърди, че ответницата не приела детето на М. от предходния брак. През *** г.
тя си заминала. Не знаела М. да е поддържал връзка с нея по телефон или по
друг начин. Знаела, че в един момент са приключили връзката и тя заминала за
някакво село.
От показанията на свидетелката Д. се установява, че имала връзка със
сина на М. от първия брак – Д.. От Д. била чувала за тази жена, но не я
виждала. Знаела, че била от чужбина. „Знам, че когато е бил малък, тя се е
държала лошо с него и с баба му и впоследствие са се разделили с баща му“.
Сочи, че връзката й с Д. продължила три години.
Съдът кредитира показанията на свидетелката И.Б. Н.а, преценени
съобразно разпоредбата на чл.172 от ГПК, тъй като същите са логични,
безпротиворечиви и взаимнодопълващи се, въпреки родството й със страната
и се подкрепят от останалия събран по делото доказателствен материал.
Преценени съвкупно фактите, които установяват разпитаните по делото
свидетели и обясненията на страната дават възможност на съда да приеме за
установено, че бракът между страните в съществуващия му вид е изпразнен от
необходимото според закона и добрите нрави съдържание.
С оглед на така събраните доказателства, съдът намира, че бракът между
страните е дълбоко и непоправимо разстроен. Съгласно чл. 14 от Семейния
кодекс, отношенията между съпрузите се изграждат на основата на взаимното
уважение, общи грижи за семейството и разбирателство. Съпрузите не са
2
могли да адаптират характерите си и вижданията си за брака, което е довело
до неразбирателство. Различията в приоритетите и във виждането за
задълженията на семейството, които различия се дължат на възпитанието,
нравите, личностовите особености са довели до разногласия между страните,
до конфликти. Между тях няма любов, доверие, взаимно уважение и
загриженост един към друг. Създадената семейна атмосфера не е случайно
или временно явление, продиктувано от обикновени, временни и преходни
недоразумения. Тя е проявление на установилото се между съпрузите
отчуждение и непоносимост. Съпрузите не са в състояние чрез взаимно
разбирателство и общи усилия да осигурят благополучието на семейството си.
Нещо повече, те не желаят да постигнат това, защото поведението на ищеца и
на ответницата е трайно установено. Разстройството на брака е непоправимо,
тъй като е изключена всякаква възможност за неговото преодоляване и
същото е намерило израз в съществуващата фактическа раздяла продължила
повече от 20 години, която е задълбочила отчуждението между съпрузите.
Двамата отдавна са престанали да полагат усилия за запазването на брака, при
което може да се направи извод, че той съществува само формално, което не е
в ничий интерес. Поради изложеното съдът счита, че запазването на брака е
невъзможно и същият следва да бъде прекратен, като дълбоко и непоправимо
разстроен.
Съгласно чл. 49, ал. 3 от СК съдът не следва да се произнася относно
вината за разстройството на брака, тъй като никой от съпрузите не е поискал
това.
По отношение семейното жилище:
От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че
страните по делото нямат ненавършили пълнолетие деца, поради което съдът
не дължи служебно произнасяне, относно ползването на семейното жилище.
На следващо място ищецът не е направил искане за предоставяне ползването
на семейното жилище.
По отношение на фамилното име:
Съдът намира за неоснователно искането на ищеца след прекратяването
на брака ответницата да носи предбрачното си фамилно име П.. Това е така,
защото само ответницата разполага с правото да заявява претенция по чл. 53
от СК, но не й ищецът. В случая обаче ответницата не е отправила искане до
съда по чл. 53 от СК. По изложените съображения след прекратяването на
брака съпругата ще носи брачното си фамилно име Н.а.
Съгласно разпоредбата на чл. 329 от ГПК съдебните разноски по
брачните дела са възлагат върху виновния или недобросъвестния съпруг.
Когато няма вина или недобросъвестност или и когато и двамата съпрузи са
виновни или недобросъвестни, разноските остават в тежест на всеки от тях,
както са ги направили. По изложените по – горе съображения разноските
остават за страните така като са ги направили.
Следва да бъде определена държавна такса при решаване на делото в
размер на 40,00 лева, платима поравно от страните.
Воден от горните мотиви, съдът
3
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между М. Н. Н., ЕГН **********, с
адрес град Н., квартал „*** и О. В. Н.а, дата на раждане *** г., с адрес село В.,
община М., улица ***, сключен с акт за граждански брак № ***/*** г. в град
К., като дълбоко и непоправимо разстроен.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака съпругата да носи
брачното си фамилно име Н.а.
ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавна такса в размер на 40 лева.
ОСЪЖДА М. Н. Н., ЕГН **********, с адрес град Н., квартал „*** да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – К.,
сумата в размер на 20 лева, представляваща дължимата държавна такса.
ОСЪЖДА О. В. Н.а, дата на раждане *** г., с адрес село В., община М.,
улица *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Районен съд – К., сумата в размер на 20 лева, представляваща дължимата
държавна такса.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок
от връчването му пред Окръжен съд – С..
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
4