Р Е
Ш Е Н И Е № 260092
гр. Пловдив, 11.01.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, ХІХ-ти гр. състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети декември две хиляди и двадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДАФИНА АРАБАДЖИЕВА
при секретаря Петя Мутафчиева, като разгледа докладваното от съдията
гр. д. № 21325 по описа на съда за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 422 от ГПК, вр. чл.
535 от ТЗ.
Съдът е сезиран с искова молба от „АГРОГРИЙН ТРЕЙДИНГ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в град София, 1504, Район „Оборище“, бул. „Янко Съкъзов“ №
86, ет.З, ап.8 против Н.Т.М., ЕГН **********, адрес ***, с която е предявен установителен иск с правна
квалификация по чл. 422, ал.1, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК, вр. с чл. 535 ТЗ за
признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 13956 лв. – главница, произтичаща от запис на заповед, издаден на 01.06.2018 г. с
падеж на плащане – 01.09.2018 г., за
която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен
лист по ч.гр.д. № 12830/2019 г. по описа на ПРС. Претендират се и разноски в
заповедното и настоящото исково производство.
В исковата молба се
твърди, че въз основа на така издадения в негова полза запис на заповед е
депозирано заявление на издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ
по чл. 417 ГПК, което е уважено и са издадени заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист. Против заповедта е постъпило от ответника възражение в срок,
че не се дължи сумата, като това е обусловило и правния интерес от предявяване
на иска, предмет на настоящото производство. Твърди се, че вземането произтича
от запис на заповед, издаден на 01.06.2018г. в село …. от издателя за сумата 13956 лв. с падеж 01.09.2018 г.,
като сумата е платима по банковата сметка на „Агрогрийн Трейдинг” ЕООД. Записът
на заповед се сочи, че е попълнен и подписан от издателя. Посочва се, че
вземането произтича от абстрактната сделка, като записът на заповед е редовен
менителничен документ, който носи всички реквизити и отговаря на изискванията
на чл. 535 ТЗ. Моли се искът да се уважи. Претендират се разноски.
В срок е постъпил отговор от ответника, който оспорва иска, като
неоснователен. Твърди, че записът на заповед, на който се позовава ищецът е
нищожен, тъй като съдържа 2 падежа- в
горния десен ъгъл е отразено, че записът на заповед е „платим на предявяване”,
по надолу в текста е посочено, че издателят се задължава неотменимо и
безусловно „срещу представянето на този Запис на заповед да заплати на .....”,
а на финала преди подписа на издателя е посочено, че „сумата е платима на
01.09.2018 г. по банкова сметка, ***”. Твърди се, че записът на заповед с оглед
изложеното няма валидно определен падеж и не е годно изпълнително основание.
Цитира се съдебна практика. Освен това се сочи, че няма каузални правоотношения,
които да са обезпечени с процесния запис на заповед. Твърди, че не дължи сумата по записа на
заповед, като сочи, че от текста на менителничния ефект, същият е следвало да
има за издател юридическо лице. Моли искът да се отхвърли. Претендира разноски.
Съдът, въз основа на доказателствата и
фактите, които се установяват с тях, намира следното от фактическа и правна
страна:
От представените доказателства се
установява, че на 01.08.2016 г. ответникът Н.М. е подписал документ наименован
„Запис на заповед” за сумата от 13956 лв. В горния десен ъгъл е отразено „без
протест и разноски, платим на предявяване”. В текста на записа над полето, отразено, като такова пълното
наименование на Бенефициента, съгласно регистрацията му, вписан по съответното
фирмено дело е отразено името на ответник Н.Т.М.. Срещу „ЕИК по Булстат” се
сочи ........., което след справка в Търговския регистър съдът установява, че
се притежава от .................... с ...........Н.М., като същият
е вписан в качеството на ...........на „Н.Т.М.”
и в записа на заповед. В записа на заповед никъде не е посочено името на
юридическото лице, притежаващо отразеното ЕИК, като „бенефициент” е посочен Н.Т.М.,
представляван от себе си, като председател. Не става ясно кой е издателят на
записа на заповед дали юридическото лице, притежаващо съответното ЕИК,
представлявано от председателя Н.М. или самият Н.М., който обаче няма как да е
и издател, като физическо лице и представляващ и управляващ себе си, като
физическо лице.
В
записа на заповед е отразено, че издателят неотменимо и безусловно се задължава, без протест и разноски, без никакви
възражения и без такси и удръжки от какъвто и да боло характер, „срещу
представянето на този Запис на заповед” да заплати на ищеца сумата от
13 596 лв. След този текст преди подписа на соченият с имена издател,
който се различава от отразеното, касаещо индивидуализиращи белези на
юридическо лице, е отразено, че „сумата е платима на 01.09.2018 г. по банкова
сметка, ***”. Не се оспорва, че записът на заповед е подписан от Н.М..
Съгласно нормата на
чл. 535 от ТЗ записът на заповед като ценна книга следва да бъде съставен в
писмена форма и да съдържа изрично посочени реквизити: наименованието
"запис на заповед", както в заглавието му, така и в самия му текст,
безусловно обещание да се плати определена парична сума, падеж, името на
лицето, на което следва да се плати, дата и място на издаване. Същият трябва да
съдържа подпис, да няма добавки, поправки и зачертавания в съдържанието му.
Строго формалният режим за валидност на менителничния
ефект, установен от закона, включително за определяне на падежа налага извода,
че в записа на заповед падежът следва да бъде посочен ясно и по начин, който не
буди съмнение и не дава основание за различно тълкуване. Съгласно чл.486 от ТЗ
падежът на менителницата, респ. на записа на заповед по силата на препращащата
разпоредба на чл.537 може да бъде определен на предявяване; на определен срок
след предявяването; на определен срок след издаването и на определен ден. С
ал.2 от цитирания текст законодателят е прогласил за нищожна менителница, която
е издадена с падежи, определени по начин, различен от изчерпателно изброените,
както и на такава с последователни падежи. (В този смисъл е и Определение №
782/ 09.11.2010 г. по ч.т.д. № 127/2009 г. по описа на ВКС.)
По този въпрос съдебната практика е в смисъл, че е
нищожен запис на заповед, който съдържа падеж на определена дата, и в него е
посочено и че е платим при предявяване, тъй като падежът следва да бъде посочен
ясно и по начин, който не буди съмнение - в този смисъл Определение № 146/
23.ІІІ.2009 г. по ч.т.д. № 125/ 2009 г. на ВКС, Опр.№ 749/ 23.ХІІ.2009 г. по
т.д. №857/ 2009 г. на ВКС, Опр.№762/2.ХІ.2010 г. по ч.т.д.№ 712/ 2010 г., в
които е прието, че е нищожен запис на заповед, в който падежът е определен
едновременно по два от начините, посочени в чл. 486 ТЗ.
В случая падежът в записа на заповед не е определен по
предвидения в чл.486 от ТЗ начин. От една страна като дата на падеж е посочен
денят 01.09.2018 г., а същевременно съдържа и текст, според който “срещу
представяне (има се предвид предявяване) на този запис на заповед без разноски
и протест” ще се заплати сумата 13956 лв. Освен това в горния десен ъгъл също
се сочи, че записът на заповед е „на предявяване”. Следователно записът на
заповед няма валидно определен падеж, съгласно чл. 486, ал. 1 ТЗ, същият е
нищожен, съгласно чл. 486, ал. 2 ТЗ и не е годно изпълнително основание.
Доколкото съдът следи служебно за редовността на
записа на заповед, то се установява от изложеното, че липсва ясно посочено
място на плащане. В записа на заповед е отразено, че сумата е платима по
банкова сметка, ***, но същата не е индивидуализирана със съответните данни,
необходими за осъществяване на плащането, а именно: номер на банковата сметка
или каквито и да е други данни за тази сметка, които да позволят на издателя да
осъществи изпълнението на паричното задължение. При записи на заповед с
определена дата на падеж (какъвто се твърди в исковата молба и в заявлението,
че е и настоящият запис на заповед), които не следва да се предявяват за
плащане, законовото изискване по чл.535 т.4 ТЗ за място на плащане е спазено, в
случай, че в документа е отразено, че дължимата сума е платима по
конкретизирана с необходимите данни банкова сметка. ***, поради и което съдът
приема, че липсват два от задължителните реквизити на процесния документ, а
именно: „падеж” и „място на плащане”, поради и което същият не представлява
запис на заповед и не е годно изпълнително основание.
На основание гореизложените доводи и доколкото се
установява, че абстрактната сделка, на която се позовава ищецът е нищожна, то
искът за установяване дължимостта на сумата, отразена в нищожния запис на
заповед, следва да се отхвърли.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва
да се присъдят разноски в размер на 1200
лв.- заплатено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „АГРОГРИЙН ТРЕЙДИНГ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в град София, 1504, Район „Оборище“, бул. „Янко Съкъзов“ №
86, ет.З, ап.8 против Н.Т.М., ЕГН **********,
адрес *** иск за признаване на установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 13956 лв. – главница, произтичаща от запис на заповед, издаден на 01.06.2018 г. с
падеж на плащане – 01.09.2018 г., за
която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК и
изпълнителен лист по ч.гр.д. № 12830/2019 г. по описа на ПРС.
ОСЪЖДА „АГРОГРИЙН ТРЕЙДИНГ“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в град София, 1504, Район „Оборище“, бул. „Янко
Съкъзов“ № 86, ет.З, ап.8 да заплати на Н.Т.М.,
ЕГН **********, адрес *** сумата от 1200 лв.- заплатено адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п./ ДИМИТРИНА ТЕНЕВА
Вярно с оригинала!
ММ