Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер ………./2019г.
Година 2019 Град Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Година
2019 Град Варна
Варненският
районен съд Двадесет и
седми състав
На
четиринадесети юни Година две хиляди и
деветнадесета
В публично съдебно заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВЕЛИНА ХРИСТОВА-ЖЕЛЕВА
СЕКРЕТАР:
СИЛВИЯ ГЕНОВА
ПРОКУРОР:
СТАМЕН СТАМАТОВ
като разгледа
докладваното от Председателя ЧНД номер
2185 по описа за две хиляди и деветнадесета година
Р Е Ш
И :
НАСТАНЯВА на задължително лечение освидетелстваната А.А.Д., ЕГН **********,*** в Психиатрична клиника към УМБАЛ „Света М.“***, женско отделение, за
срок от 1 /един/ месец, поради заболяването й от ШИЗОФРЕНИЯ, ПАРАНОИДНА ФОРМА С
ПАРАНОИДНО-ХАЛЮЦИНАТОРЕН СИНДРОМ.
ПРИЕМА липса на способност на
освидетелстваната А.А.Д. да изразява информирано
съгласие за лечението си.
На осн. чл. 162 ал. 3 от ЗЗ, НАЗНАЧАВА лице, определено от Кмета на Община – гр. Варна да
изразява информирано съгласие по отношение на лечението на освидетелстваната.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва или протестира в 7 дневен срок от днес пред състав на ВОС.
След влизане на
решението в сила, препис от същото да се изпрати на Психиатрична клиника към УМБАЛ „Света М.“*** и на Кмета на Община
– гр. Варна, за сведение и изпълнение.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
М О Т И В И
Към Решение по ЧНД 2185/2019г. по описа на ВРС, ХХVІІ наказателен състав
Производството е по реда на чл.157 от
Закона за здравето и е инициирано по искане на прокурор от РП-Варна, за
назначаване на психиатрична експертиза на лицето А.А.Д.
ЕГН **********, с оглед
установяване дали същата страда от някои от заболяванията, посочените в чл.146
от Закона за здравето с оглед евентуалното му лечение по принудителен ред.
В съдебно
заседание, след изслушване заключението на вещото лице, представителят на ВРП
изразява становище,че са налице критериите за настаняване на Д. за задължително
лечение в здравното заведение и за срока, посочени от вещото лице.
Освид.Д. няма съзнание за психическото си състояние.
Твърди, че няма здравословни проблеми, не се нуждае от лекар и прием на
медикаменти. В последното по делото заседание, редовно призована не се явява.
Защитникът на Д., адв.В. се придържа към казаното от прокурора, с
уточнението, че предоставя на съда относно срока на задължително лечение.
След преценка на доводите на страните и
с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
и правна страна следното:
Освидетелстваната А.Д.
е 48 год. До този момент, тя е лекувана веднъж, през 2017г., в психиатричната
клиника на УМБАЛ «Св.М.» ЕАД, поради
психично заболяване, като има поставена диагноза «Параноидна
шизофрения». Към настоящия момент е освидетелстваната е пенсионер по болест за
соматични и психични заболявания.
Д. живее заедно с майка
си, в жилище намиращо се в гр.Варна, ул.“*“ №7. В същата сграда, на първи и на
трети етаж живеят родини на Д.. Д. не е
омъжена и няма деца. Безработна е. Тя има брат, който живее в отделно
домакинство и тя не поддържа връзка с него.
Д. няма съзнание за
психично заболяване, не приема медикаменти.
През последната година
Д. проявява агресия към съседите си,
които са и нейни роднини, крещи и блъска в дома си. След Нова година не
е излизала от дома си, почти не става от леглото си, не се храни, не спи,
занимава се с котките си. Има много лоша лична хигиена. Тялото на Д. / гърба и долните крайници/ е в рани. В
последните месеци не се храни и почти не приема вода като поради това е с кахектично тегло /25 кг/. Твърди че срещу нея има заговор
от братовчедите й „които искат да й съборят къщата.."
Съгласно обстоятелствената
част на назначената и приета от съда комплексна съдебно-психиатрична и
психологична експертиза, осв. е демонстративна, като съблича дрехите си, стой със
затворени очи, има лоша лична хигиена. При нея е налице тежко изразена редукция
на тегло-кахекция, като при измерване на теглото е
установено тегло - 25 кг.
Психичният
й статус бил психомоторно напрегната, демостративна.
Контактна, бедно информативно. Ориентирана за собствена личност. Без съзнание
за психично заболяване. Споделя епизодични халюцинаторни
изживявания. Мисловен процес разкъсан на малки интервали с налудности
за отношение, преследване и унищожение. Емоционално-анестезна,
волево-абулична, ситуативно
импулсивна. Памет и интелект болестно затормозени. Повтаря едносрични фрази многократно.
Според експертизата Д. е с
активна психотична продукция, но отказва прием на
медикаменти. Липсата на съзнание за психично заболяване при нея и активната психотична продукция, която тя поддържа към настоящия
момент водят до сериозно увреждане на здравето й.
Според данните от психологичното
изследване на експертизата Д. е видимо
отпусната, със забавени реакции и увеличен латентен период на отговори и
мисловен процес, тъй като е под влияние на изписаната медикаментозна терапия.
Телесно е много слаба, почти анорексична. Тя е психотична. Нейните начини на мислене и разсъждения са в
контекста на т.нар. паралогика. Соматичните
оплаквания, които излага и съществуват, ги интерпретира налудно.
Настроението е потиснато, намалени са адаптивните възможности. Поради психотичното състояние, в което се намира към момента, освид. е склонна да осмисля и интерпретира събития и факти
от действителността в този контекст и е възможно да става по-раздразнителна и
конфликтна в тесния семеен кръг.
Според вещите лица по
назначената експертиза, Д. страда
от шизофрения, параноидна
форма с параноидно-халюцинаторен синдром. Те
поясняват, че шизофренията е психично заболяване в тесния смисъл на това
понятие и е от групата на ендогенните психози. Проявява се в нарушение на
единството на психичните процеси. При нея се манифестират в клиничната картина
характерни психични разстройства в мисловната, емоционалната и волевата сфери.
Нарушено е преживяването за индивидуалност, единство и цялостност на психичните
преживявания. В резултат на това, поведението на болните става несъответно,
променя се тяхната социална адаптация. Характерно за шизофренното
мислене е възприемането на несъществени страни и прояви на различни явления и
събития от ежедневието като изпълнени с особен смисъл и значение за тях,
предназначени единствено за тях. Вторични несъществени белези на понятията,
придобиват важно значение и изместват, основните и съществените и в резултат на
това мисленето става паралогично и неясно за
околните. Особено характерни за шизофрената психоза
са вербалните псевдохалюцинации с императивен
характер, на които пациентите без вътрешна съпротива се подчиняват. В клинично
отношение шизофрената психоза показва разнообразие
както по отношение на симптомите, така и по отношение на протичането си.
В конкретния случай,
според вещите лица се касае за пациентка с шизофрена
психоза с многогодишна давност.
Експертизата счита, че активна психотична
продукция която освид. споделя към настоящият момент,
изцяло болестна, определя поведението й.
Видно от заключението
на изготвената КСППЕ, поддържано изцяло от вещите лица Г. и К. в с.з., осв.Д. страда
от Шизофрения, параноидна форма с параноидно-халюцинаторен
синдром, като заболяването попада в хипотезата на чл.146, ал.1 от ЗЗ.
В заключението се
излага още, че при освидетелстваната е налице
медицинският критерий за приложение на разпоредбата на чл.157 от ЗЗ за
настаняването й на задължително лечение, като се предлага освид.Д.
да бъде настанена на задължително лечение, което да се проведе в Психиатрична
клиника при УМБАЛ „Св.М.“*** за срок от един месец. Вещите лица сочат в
заключението си, че освидетелстваната не е в състояние да изразява информирано
съгласие за лечението си .
В съдебно заседание,
вещите лица поддържат изцяло даденото заключение, като сочат, че няма
перспектива за лечение на лицето по доброволен ред. Те са категорични, че с
поведението си и в състоянието в което се намира, Д. е опасна преди всичко за
себе си, тъй като уврежда собственото си здраве.
Гореизложеното се
установява и потвърждава от събраните доказателства– показанията на
освидетелстваното лице и на свидетелите М.Б.,
В.Б., В.Б. и В.П., КСППЕ и останалите
писмени доказателства по делото.
Съдът кредитира
показанията на свидетелите М.Б., В.Б., В.Б.
и В.П., т.к. са логични, последователни, непротиворечиви и
кореспондиращи по между си и с останалите събрани доказателства по делото.
Обясненията на освидетелстваната и нейното поведение по време на съдебните
заседания, съдът оцени доколкото съдържа информация за психичното състояние на
същата и за отношението й към това състояние.
Съдът напълно
кредитира заключението на изготвената по делото КСППЕ, като обективно и
безпристрастно, като освен това кредитира и писмените материали, които
кореспондират с установената по делото фактическа обстановка.
Предвид
гореизложеното, съдът намира, че от обективна страна е безспорно установено, че
психичното заболяване, от което страда осв.А.Д. – Шизофрения, параноидна форма с параноидно-халюцинаторен
синдром, е от посочените в чл.146, ал.1, т.1 от ЗЗ и съответно
болните от него подлежат на задължително лечение. Същевременно се установи и
наличието на социалния критерий - освидетелстваната с поведението си, представлява опасност както за себе си, така
и за околните. На първо място от доказателствата по делото е безспорно ясно, че
с отказът от прием на храна и вода, като базови фактори за оцеляването на един
човек, с отказът за доброволен прием на медикаменти, освидетелстваното лице
уврежда собственото си здраве. Именно това е и причината същата да е с критично
тегло- 25кг. за жена на възраст от 48 години. Нещо повече, същата неколкократно заяви, че желае да умре, което безспорно
поведение представлява опасност за самата нея. Нещо повече, експертизата сочи,
че предвид състоянието , в което се намира освидетелстваната, е възможно да
става по- раздразнителна и конфликтна в тесен семеен кръг. Горното е видно и от
показанията на свидетелите по делото- нейни роднини, които излагат факти за
агресивно поведение на освидетелстваната. Ето защо съдът прие, че с поведението
си- болестно мотивирано, Д. е опасна и за околните.
При така
установената фактическа обстановка съдът счита, че са налице предпоставките на
чл.157 от ЗЗ и е в интерес на освид. А.Д. да се проведе лечение в Психиатрична
клиника при УМБАЛ „Св.М.“*** за срок от един месец, което да доведе до
постигане на добри резултати в промяна на психичното й състояние и в
поведението, което е опасно не само за самата нея, а и за околните.
Съдът не намери опора
в доказателствата по делото, за да постанови друга форма на лечение, тъй като
лицето няма съзнание за заболяването си, а предаването на близките й е
неперспективно, тъй като същите в относително дълъг период от време не са
успели да я мотивират да се лекува. На следващо място, към момента на
постановяване на настоящото решение, освидетелстваната в обясненията
си пред съда твърди, че от лечението предприето при настаняването й от
съда за нуждите на стационарната експертиза, болките в главата й са изчезнали,
а раните по тялото й са намалели. Горното е видно и от показанията на вещите
лица. Същите считат, че именно при тази форма на лечение могат да бъдат
овладени и останалите й заболявания.
С
оглед невъзможността на осв. да дава информирано
съгласие за лечение, съгласие за лечението на А.Д. следва да бъде давано от лице, определено от кмета на
Община – гр.Варна, на чиято територия се намира лечебното заведение. Съдът
намери, че такова съгласие не би могло да бъде давано от св.П.- майка на
лицето, тъй като същата в един значителен период от време не е предприела
активни действия за лечението на дъщеря си, като е допуснала същата да спре да
приема храна и вода. Нещо повече, пред съдебния състав същата заяви, че не е
водила дъщеря си на лекар, тъй като тя не била дете. Горното мотивира съда да
приеме, че св.П. също няма необходимото съзнание, че дъщеря й има нужда от
активно и поддържащо лечение. Ето защо определи съгласие за лечението на А.Д.
да бъде давано от лице,
определено от кмета на Община – гр.Варна.
Водим от горното и на
основание чл. 162, ал.1 и ал. 2 от Закона за здравето, съдът постанови
решението си.
СЪДИЯ при ВРС: