№………..14.02.2020 г. , гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГР.ВАРНА,
XXXІІІ състав в открито съдебно заседание на пети февруари две хиляди и
двадесета година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: М ГАНЕВА
като разгледа докладваното от
съдията адм. дело № 3079 по описа за 2019 год. , за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по чл.10, ал. 6
от Закона за семейни помощи за деца /ЗСПД/.
Образувано е по обективно
съединени жалби на Е.Г. *** , ЕГН **********, против заповед № ЗСПД/Д-В/18963
от 28.10.2019 г. на директора на дирекция „Социално подпомагане“ гр. Варна и
заповед № ЗСПД/Д-В/18964 от 28.10.2019 г. на същия издател .
В жалбите се излага недоволство
от произнасянето на административния орган предвид невъзможността да представи
в определения й от органа 14-дневен срок
подпечатано удостоверение за доходи , тъй като управителят на „Комерс
МК“ ЕООД е бил извън страната .
С определение № 2891/14.11.2019
г. съдът раздели производство по депозираните жалби като предмет на настоящото
производство е жалбата на Е.Г.Г. против
заповед № ЗСПД/Д-В/18963 от 28.10.2019 г. на директора на дирекция „Социално
подпомагане“ гр. Варна, с която на основание чл. 10, ал.4 , чл. 4а, ал.1 и 2 т.
1 и ал. 3 от ЗСПД и чл. 4 от ППЗСПД е отказано отпускане на месечни помощи по чл. 7, ал.1 от ЗСПД за децата Г.Д.Г.и на И.Д.Г.
.
В съдебно заседание оспорващото
лице поддържа жалбата като иска съдът да
уважи същата.
Ответната страна по жалбата- директорът на Дирекция “Социално
подпомагане” , редовно призована, не се явява
или представлява , но депозира писмен отговор на жалбата с обективирана
позиция за нейната неоснователност.
Съдът , след като прецени
събраните доказателства, доводите на страните и приложимия закон,
прие за установено от фактическа страна следното :
Административното производство е било
образувано по подадено заявление на 14.10.2019 г. от Е. Г.Г. , родител на Г.Д.Г.и на И.Д.Г. , с искане за отпускане на
месечни помощи по чл. 7 от ЗСПД . В същото заявление е деклариран брутен доход на семейството за предходните 12 месеца
, а по доказването му Г. е приложила удостоверение без печат №69/03.10.2019 г. на сдружение “ „Семеен център М“ ,неподпечатано удостоверение № 7/25.09.2019
г. на „Комерс КМ“ ЕООД , както и надлежно подписано и подпечатано удостоверение
№ 219/08.10.2019 г. на „Хоспис ////
“ ЕООД. Заявлението е било
окомплектовано с със служебни бележки от
04.10.2019 г. на доктор П.Д.-Я.за
проведи имунизации и реимунизации на Г.Д.Г.и
на И.Д.Г..
В деня на подаване на заявлението
на жалбоподателката е било връчено съобщение
за установени нередовности на същото -
липса на поставен печат на представените удостоверения от „Комерс МК“
ЕООД и на сдружение „Семеен център М “ като
е бил определен 14-дневен срок за тяхното отстраняване.
На 28.10.2019 г. длъжностно лице
при дирекция „ Социално подпомагане „ –Варна е извършило проверка по изпълнение
на връченото съобщение и установяването му за бездействие на заявителя е
обективирано с вписването в заявлението като е сезиран и ответника с
предложение за постановяване на отказ за отпускане на еднократна помощ за
първокласник.
На 28.10.2019 г. директорът на
дирекция „ Социално подпомагане“ гр. Варна е издал заповед, с която е отказал
отпускане на поисканата месечна семейна
помощ за деца поради непредставени в 14-дневен срок удостоверение за брутен доход от „Комерс МК“
ЕООД и от сдружение „Семеен център М“ за периода 01.10.2018 г. – 30.09.2019 г.
С подадената до съда жалба
оспорващото лице представя подписани и подпечатани две удостоверение за доходи
, а именно № 7/25.09.2019 г. на „Комерс
МК“ ЕООД и удостоверение № 69/03.10.2019
г. на сдружение „Семеен център М“.
Изложената фактическа
установеност навежда на следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна
страна-адресат на издадения индивидуален адм. акт, чиито права и законни
интереси се засягат неблагоприятно от постановения изричен отказ за отпускане
на семейна помощ за деца. Атакуваната заповед е била връчена на Г. на 06.11.2019 г. / л. 14 от делото/, а жалбата
до териториално компетентния адм. съд е била подадена на 12.11.2019 г. , поради
което съдът приема , че правото на оспорване е упражнено срочно . Изложените
съображения предполагат процесуална допустимост на подадената жалба, а
разгледана по същество тя е основателна по следните съображения:
Съгласно
правилото на чл. 10, ал. 4 от ЗСПД семейните помощи за деца се отпускат със
заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане" или
упълномощено от него лице. Е.Г. е подала заявление за отпускане на месечна помощ за отглеждане на дете до завършване на средно образование, но не повече от
20-годишна възраст , която е семейна
помощ за деца по арг. на чл. 2, ал.3 т. 2 от посочения нормативен акт.
Обжалваният изричен отказ изхожда от директор на
дирекция „ Социално подпомагане „ гр. Варна и предвид посочената правна уредба
съдът счита, че авторът на заповедта е материално, териториално компетентен,
както и по степен.
При постановяване на атакувания акт са спазени
изискванията за форма , тъй като оспореното волеизявление е обективирано в
изискуемата писмена форма. В обстоятелствената част на заповедта има изложение
както на установени факти, така и на приложима правна уредба. По този начин
органът е изпълнил нормативното изискване за мотивиране на изричния отказ ,
въведено с правилото на по чл. 10, ал. 5 от ЗСПД.
Административният орган е отказал да уважи
искане за отпускане на семейна помощ за деца с аргумент, че в 14-дневен
срок жалбоподателката не е представила
удостоверения за брутен доход от
„Комерс МК“ ЕООД и от сдружение „Семеен център М“.
Според
правилото на чл. 5 от ППЗСПД в случаите, когато е прието заявление декларация с
нередовни или липсващи документи, на лицето се дава 14-дневен срок за
отстраняване на допуснатите нередовности. Когато в този срок лицето не отстрани
нередовностите, директорът на дирекция "Социално подпомагане" или
упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за отказ на исканата помощ,
която се съобщава писмено на лицето.
Съгласно
чл. 30, ал.2 от АПК при неотстранени в срок нередовности на заявление
административният орган следва да прекрати
производство, а не да се произнася по съществото на искането , но в
случая е налице особено нормативно правило в ЗСПД, което дерогира правното
действие на общата разпоредба.
Месечни помощи за
отглеждане на дете до завършване на средно образование, но не повече от
20-годишна възраст, се отпускат въз основа на подадено заявление декларация по
образец, утвърден от министъра на труда и социалната политика. Към заявлението
декларация се прилагат следните документи, в случаите, в които дирекция
"Социално подпомагане" не може да получи информацията по служебен
път: удостоверение за брутните месечни доходи на семейството за последните 12
календарни месеца, предхождащи месеца, през който е подадено заявлението
декларация; решение на регионалния екип за подкрепа за личностно развитие на
децата и учениците със специални образователни потребности към регионалния
център за подкрепа на процеса на приобщаващото образование, че детето не може
да посещава училище – в случаите по чл. 18, ал. 2; копие от влязло в сила решение на съда за
допускане на развод между съпрузите - само в случаите, в които дирекция
"Социално подпомагане" не може по служебен път да получи информация
за съдебното решение; копие от удостоверение за назначаване на настойник или
попечител; служебна бележка, издадена от личния лекар на детето, а при липса на
избор на личен лекар – от регионалната здравна инспекция, удостоверяваща, че
всички задължителни имунизации и профилактични прегледи съобразно възрастта и
здравословното състояние на детето са извършени; експертно решение на ТЕЛК/НЕЛК (само в
случаите по чл. 7, ал. 8 от
Закона за семейни помощи за деца) / чл. 17, ал.1 и 3 от ППЗСПД/
Е.Г. е
подала заявление по утвърдения образец от министъра на труда и социалната
политика . Нейното заявление е окомплектовано с
удостоверения за брутни месечни доходи за последните 12 месеца съобразно предписанието на посочената по-горе
правна норма .
Изрично в
мотивите на оспорената заповед е посочено, че Е.Г. не е представила
удостоверение за доходи от „Комерс МК“ ЕООД и от сдружение „ Семеен център М „
. Съдът счита за погрешно тълкуването на ответника, че липсата на поставен
печат върху издадени от частноправни субекти удостоверения за доходи означава
липса на такива писмени документи. Подобна теза няма нормативна опора. Липсва
законово изискване писмени документи , изходящи от юридически лица с
нестопанска цел или от търговски дружества , задължително да съдържат като
реквизит печат. Няма пречка всеки
търговец желаещ да демонстрира собствен стил и уникалност да притежава свой
печат, но това обстоятелство не се отразява на действителността на
волеизявленията на лицата. Фактът на полагането на печата придава само привидна
тежест, законност, авторитет и автентичност. Полагането или липсата на печат не
променя юридически съставения документ, не поражда правни последици и няма
обвързваща сила. С неговото поставяне не е свързано с настъпването на каквито и
да било правни последици.
В
потвърждение на това разбиране е постановеното определение по ТД 57/2011г. на
ОС – Варна, в което съдът посочва, че никъде в разпоредбите си Търговският
закон не поставя изискване за легитимация на търговските дружества да се полага
и печат, наред с подписа на представляващия.” Същата хипотеза съществува и за
сдруженията предвид регламентацията в Закона за юридическите лица с нестопанска
цел.
В
контекста на изложените съображения съдът счита, че с окомплектоване на заявлението
с неподпечатани удостоверения за брутен месечен доход Е.Г. е изпълнила предписанието на чл. 17,
ал.3 т. 1 от ППЗСПД . Ако ответникът поради липса на поставен печат на тези
частни свидетелстващи документи е имал съмнения за верността на вписаните данни
, той е следвало да извърши проверка за достоверността им като упражни
предоставеното му от законодателя право по чл. 1а, ал. 5 от ЗСПД да поиска
данъчна и осигурителна информация от НАП , още повече че изрично Е.Г. писмено в
т.13 от заявлението е декларирала съгласие за служебна проверка на нейните
доходи. Нормативна регламентация на чл. 1а, ал.5 от ЗСПД кореспондира с общото
правило на чл. 36, ал.3 от АПК , според което административният орган следва да
провери и прецени всички събрани доказателства.
Тези правни норми са проявление на служебното начало- основен принцип на
административния процес , разписан в чл. 9 от АПК.
На
следващо място , съгласно чл. 4, ал.1 и 2 от ППЗСПД директорът на дирекция "Социално подпомагане"
или упълномощено от него длъжностно лице се произнася в 14-дневен срок от
подаване на заявлението декларация със заповед по образец, утвърден от
изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане. Заповедта се издава в срок до 30 дни от
подаването на заявлението декларация, когато проверката на декларираните
обстоятелства изисква получаване на информация по реда на чл.1а, ал. 4 и 5 от Закона за семейни помощи за деца
.
При
връчено на Г. съобщение за нередовности
на 14.10.2019 г. и предоставен срок от 14 дни за тяхното отстраняване
още на 28.10.2019 г. ответникът е издал изричен отказ т.е. административният
орган е финализирал административното производство, произнасяйки се по
съществото на искането , преди да е изтекъл срокът по упражняване процесуалното
право по отстраняване на нередовности на заявлението. В мотивите на акта няма
изложени аргументи за съществуване на конкретни факти, налагащи издаване
на заповедта преди да изтече предоставен
процесуален срок на страната , поради което
съдът приема, че липсва уважителна причина за нарушаване на процесуалното право на заявителя .
Ответникът
по правния спор не само че не е проявил нужната процесуална активност по
проверка на събраните удостоверения за брутен месечен доход , облекчен от
законодателят за реализиране на тази процесуална дейност с удължаване на срока
за издаване на административен акт до 30 дни вместо общия 14 –дневен срок , но
се е произнесъл по основателността на заявлението , дори преди да е изтекъл и цитирания по-кратък
двуседмичен срок.
Съгласно
предписанието на чл. 6, ал.1 от АПК административните органи упражняват своите правомощия по разумен
начин, добросъвестно и справедливо. Процесуалните действия следва да се
извършват в сроковете, определени от
закона / чл. 11 от АПК/. Бързината по
осъществяване на административна дейност
в конкретния случай се отразила върху качеството на упражнената държавна власт.
В
обобщение съдът прецени , че в хода на протеклото административно производство
съществено е нарушена разписаната процедура , което рефлектира върху
законосъобразността на постановения изричен отказ. Ако ответникът беше проверил
по служебен почин по реда на чл.1а, ал.5 от ЗСПД верността на представените удостоверения за доходи на Е.Г.
и след това да изследва спазване на изискването на чл. 19 от ППЗСПД във вр. с
чл. 7 от ЗСПД , би могло да се достигне до различно крайно решение по
подаденото заявление . Поради тази причина обжалваният изричен отказ подлежи на
отмяна по съдебен ред с цел законосъобразно продължаване на процесуалните
действия като се извърши проверка по служебен почин на достоверността на данните по удостоверенията за брутен месечен доход от последните 12 месеца и
органът се произнесе по основателността
на заявлението за отпускане на месечна
семейна помощ за деца съобразно всички събрани доказателства .
При този изход на делото съдът не следва да
присъжда съдебно-деловодни разноски на жалбоподателя , тъй като такива не са
претендирани .
Мотивиран от изложените
съображения и на основание чл. 172 във вр.с чл. 173 от АПК съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ заповед № ЗСПД/Д-В/18963
от 28.10.2019 г. на директора на дирекция „ Социално подпомагане“ гр. Варна , с
която на Е.Г. *** , ЕГН **********, е
отказано отпускане на месечна семейна помощ за деца по чл. 7 от Закона за семейни помощи за деца.
ВРЪЩА делото като преписка на
директора на дирекция „ Социално подпомагане „ гр. Варна за произнасяне по
заявление вх. № ЗСПД/Д-В/18963 от 14.10.2019 г. на Е.Г.Г. съобразно дадените в решението указания по тълкуване и
прилагане на закона .
Съдебното решение не подлежи на обжалване .
Преписи от съдебното решение да се изпратят на
страните .
Административен
съдия :