Решение по дело №1329/2022 на Районен съд - Дупница

Номер на акта: 17
Дата: 13 януари 2023 г.
Съдия: Миглена Северинова Кавалова Шекирова
Дело: 20221510101329
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 юли 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 17
гр. Дупница, 13.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IV-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседА.е на двадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Миглена С. Кавалова Шекирова
при участието на секретаря МИЛЕНА М. КЬОСЕВА
като разгледа докладваното от Миглена С. Кавалова Шекирова Гражданско
дело № 20221510101329 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по предявена искова молба от Н. К. С., ЕГН
**********, адрес: гр. *** чрез
адвокат С. Б. срещу Е. Д. С., ЕГН **********, адрес: гр. *** и К. Д. С. ЕГН, **********,
адрес: гр. ***.
Ищeцът твърди, че до 05.02.2018 год. е бил собственик на самостоятелен обект с
идентификатор 68789.20.98.1.2, състоящ се от дневна, две спални, кухня, клозет, баня и
входно антре, находящ се в гр. ***, етаж 3, с предназначение на самостоятелния обект
жилище - апартамент, брой ниво на обекта 1, стар идентификатор няма, при грА.ци и съседи
съгласно кадастрална карта: на същия етаж-няма, под обекта-самостоятелен обект с
идентификатор 68789.20.98.1.1 и над обекта-няма, ведно с прилежащите мазе, находящо се
на нивото на гаражите, ведно с 1/2 идеална част от общите част на сградата, тавана, зимника
и от правото на строеж върху мястото, които обекти се намират в сграда с идентификатор
68789.20.98.1, брой етажи 3, застроена площ 80 кв.м., предназначение жилищна сграда -
многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор 68789.20.98 и на
самостоятелен обект с идентификатор 68789.20.98.1.4 с предназначение „гараж в сграда”,
ведно със съответния процент идеални части от общите части нас сградата и от правото на
строеж. На 05.02.2018 г. ищецът прехвърлил правото на собственост върху описА.те по-горе
самостоятелни обекти на дъщеря си М.Н.С.. чрез договор за дарение, обективиран в
нотариален акт № 39, том 1, per. № 656, дело № 27/2018 год. на нотариус Л.С..
Наследодателят на ответниците Д.С.К.., б.ж. на гp. Дупница, починал на 23.04.2013 год. е
собственик на самостоятелен обект с идентификатор 68789.20.98.1.1, находящ се в същата
жилищна сграда, етаж 2, с предназначение на самостоятелния обект жилище-апартамент,
брой ниво на обекта 1, стар идинтификатор няма, при грА.ци и съседи съгласно кадастрална
карта: на същия етаж-няма, под обекта-самостоятелни обекти с идентификатори
68789.20.98.1.4 и 68789.20.98.1.3, над обекта - 68789.20.98.1.2, ведно с прилежащите мазе,
находящо се на нивото на гаражите, ведно с ½ идеална част от общите части на сградата,
тавана, зимника и от правото на строеж върху мястото, които обекти се намират в сграда с
идентификатор 68789.20.98.1, брой етажи 3, застроена площ 80 кв.м., предназначение
жилищна сграда — многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор
1
68789.20.98 и на самостоятелен обект с идентификатор 68789.20.98.1.3 с предназначение
„гараж в сграда”, ведно със съответния процент идеални части от общите части на сградата
и от правото на строеж. Процесната жилищна сграда е построена през 1986 год. и покривът
й преди ремонта е бил в много лошо състояние, имало течове на няколко места поради
изгнили греди и счупени керемиди. При дъжд и сняг водата пропивала в етажа на ищеца,
следствие на което по тавана са се появили мухъл и петна, поради което покрива се нуждаел
от неотложен ремонт. За необходимостта от ремонт на покрива ищецът уведомил
ответниците, които били съгласни да се извърши такъв, но нямали финансови средства за
това. Ищецът бил принуден да предприеме действия по време на потърсил строителна
фирма, която да извърши оглед на място и да му даде оферта за цената на ремонта. В
началото на месец юни 2017 год. от фирма „ Рууф КъмпА.” ЕООД извършили оглед и
констатирали, че са налице счупени и компрометирА. керемиди и е наложителна подмяната
на улуци, дала оферта на ищеца, включваща доставка и монтаж на метални керемиди, улуци
и аксесоари па стойност 4765.54 лв. и труд на стойност 2716.50 лв. или общо 8978.44 лв. с
ДДС. Ищецът приел офертата на фирмата-строител и устно се договорил за извършването
на ремонта. На 15 юли 2017 гад. изпълнителят доставил материалите и започнал ремонта на
покрива, който приключил на 20 юли 2017 гад. Изпълнителят извършил демонтаж на стар
улук — 49 м. на стойност 245 лв., монтаж метални керемиди — 119 кв.м. на стойност 952
лв., монтаж фолио — 119 кв.м. на стойност 178.50 лв., монтаж улуци и тръби - 49 м. на
стойност 392 лв., монтаж на планки - 73 броя на стойност 584 лв., монтаж изход - 1 бр. на
стойност 70 лв., обшивка комин — 3 бр. на стойност 210 лв., заустване - 1 бр. на стойност 10
лв. и транспорт - 75 км. на стойност 75 лв. След приключване на ремонта бил подписан на
20 юли 2017 год. Протокол за приемане на извършените СМР. За стойността на СМР е
издаден приходен касов ордер № 1105/22.07.2017 год. от „Руф КъмпА.” ЕООД, от който е
видно, че ищецът е заплатил на каса сумата в размер на 8978.44 лв. и доколкото
представените документи за собственост се установява, че ищеца и ответниците притежават
по ½ идеални части от общите части на сградата и толкова от правото на строеж и с оглед
обема на отговорността за разноските по ремонта на покрива ответниците следа да заплатят
половината от разходваната от ищеца сума в размер на 4489.22 лв. На 07.06.2022 год.
ищецът е изпратил до ответниците нотариална покана с рег.№ 2464, том. I, акт №72 и след
отказ да я получат са уведомени съгласно чл. 47 от ГПК, с която ги е покА.л да заплатят
доброволно сумата. Към момента на подаване на исковата молба дължимата сума не е
изплатена на ищеца. Предвид горното моли съда да постанови решение, с което да осъди Е.
Д. С., ЕГН ********** и К. Д. С., ЕГН ********** да заплатят на Н. К. С., ЕГН **********
сумата от 4489.22 лева, представляваща ½ от направените от ищеца разходи в размер на
8978.44 лева за ремонт на покрив на жилищна сграда, разположена в поземлен имот с
идентификатор 68789.20.98 в гр. ***, ведно със законната лихва от датата на исковата молба
до окончателното й изплащане. Претендира разноски.
В срока за отговор на исковата молба е депозиран такъв от ответниците чрез адв.
***от АК - Кюстендил, в който се излага становище за допустимост и неоснователност на
предявения иск. Оспорват твърдението, че са уведомени от ищеца за ремонта на покрива,
излагат подробни съображения относно оспорване на претенцията, предявена срещу тях.
Съдът като взе предвид събрА.те по делото доказателства, по отделно и в тяхна
съвкупност, ведно с доводите и твърденията на стрА.те намира за установено следното
от фактическа страна:
От приложените към исковата молба Нотариален акт за покупно-продажба на
недвижим имот № 144, том II, дело № 749/1964 г. се установява, че поземленият имот, в
който е изградена жилищната сграда е закупен от К. Д. С. - баща на ищеца Н. К. С..
Видно от Нотариален акт за право на строеж № 85, том II, дело № 198/1979 г. и
Нотариален акт за учредяване право на надстрояване № 128, том II, дело № 702/1986 г. и
Разрешение за строеж № 155/25.07.1986 г., К. Д. С. е отстъпил на синовете си Н. К. С. и
Д.С.К.. правото да построят двуетажна жилищна сграда.
2
Видно от Решение от 10.05.2004 г. постановено по гр. д. № 98/2004 г. на РС -
Дупница, е че гражданският брак на Н. К. С., сключен на 06.02.1983 г. е бил прекратен. С
решението за развод са били уредени и имуществените отношения между съпрузите, като в
дял и изключителна собственост на Н. С. е останал вторият жилищен етаж от процесната
жилищна сграда.
От Удостоверение за наследници с изх. № 6931 от 18.12.2013 г. издадено от Община
Дупница се установява, че Д.С.К.. е починал на 23.04.2013 г., като е оставил законни
наследници - Е. Д. С. -съпруга и К. Д. С. – син (ответниците в процеса).
Видно от Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит на основА.е
покупко-продажба и наследствено правоприемство-констативен с № 58, том I, рег. № 0804,
нот. дело № 56 от 2014 г. е, че Н. К. С. заедно със сестра си В.К.С.. на основА.е чл. 587, ал
1 от ГПК са признати за изключителни собственици при равни права на 2/6 идеални части от
поземлен имот с идентификатор 68789.20.98, в който е изградена процесната сграда.
Видно от Нотариален акт за дарение № 39, том I, рег. № 656, дело № 27/2018 год.,
ищецът е прехвърлил правото си на собственост върху самостоятелен обект с
идентификатор 68789.20.98.1.2 на дъщеря си М.Н.С...
По делото е приложен приемно-предавателен протокол от 20.07.2017 г. за доставка и
монтиране на метални керемиди, улуци и аксесоари към тях на обект намиращ се в гр. ***,
като обектът е приет без забележки, подписан от Д.Б., в качеството си на управител на
„РУУФ КЪМПА.“ ЕООД и от Ж.И. като приел.
Ищецът е изпатил Нотариална покана с рег. № 2464, том. I, акт №72 бр. до
ответниците, с която ги е покА.л да му заплатят процесната сума по отношение която
нотариална покана са приети по делото два броя уведомления по реда на чл. 47 от ГПК до
ответниците.
Приета е оферта за строително-монтажни работи от „РУУФ КЪМПА.“ ЕООД и
Приходен касов ордер с № 1105/22.07.2017 г. за сумата от 8 978, 44 лева, издаден от „РУУФ
КЪМПА.“ ЕООД на ищеца за доставка и монтаж на метални керемиди и аксесоари.
Допуснати и разпитА. са свидетели по делото - К.Ч.А. и В.С.К.. В показА.ята си св. А
твърди, че още през 2015 г. Н. С. e поправял част от покрива, направил ремонт на целия
покрив през 2017 г., викнал фирма. През 2017 г. керемидите били изгнили и той сложил
ламарина и цигли. Наложително е било да се прави ремонт на покрива, св. видял вътре на
втория етаж течове. Бардолина /битомни керемиди/ бил сложен, но вече се бил разрушил.
Единият скат на покрива му го направил свидетелят А и платил ищецът.
От показА.ята на свидетеля В.С.К. се установява, че Е. няма достъп до таванското
помещение и че Н. изобщо не искал да контактува с нея и със сина й Кирчо.
От заключението на съдебно-техническата експертиза, изпълнена от вещо лице инж.
К. С., което не е оспорено от стрА.те се установява, че в жилищната сградата, находяща се в
гр. *** е извършен ремонт на покрива на сградата. Извършени са строително-монтажните
работи, посочени в офертата с изключение на един брой водосборно казанче. Извършените
от ищеца разходи по покрива са необходими за запазването целостта и дълготрайността на
сградата. Стойността на направените разходи по извършване на ремонта по покрива към
месец юли 2017 г. са в размер на 8 573, 07 лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Предявени са искове с правно основА.е чл. 30, ал. 3 ЗС и чл. 86 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи
фактите, на които основава своите искА.я или възражения, при което ищецът при условията
на главно и пълно доказване, следва да докаже, че с ответниците са съсобственици на
3
посочената вещ при равни права, че е понесъл тежест на общата вещ сам, както и размера на
тежестта, респективно на претенцията.
Ответниците от своя страна следва да докажат онези свои възражения –
правоизключващи, правоотлагащи, правопрекратяващи, правоунищожаващи и
правопогасяващи възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици.
Съгласно чл. 30, ал. 3 ЗС всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на
общата вещ, съразмерно на частта си. Под ползи следва да се разбират преди всичко
плодовете /естествени или граждански/, чийто източник е съсобствената вещ, а под тежести
– разноските за вещта. При спор между съсобственици, относно сторени необходими
разноски, съсобственикът – ищец носи доказателствената тежест за установяване факта на
извършване на разноските, тяхната наложителност за запазването на общата вещ и техния
размер. Размерът на разноските се определя и съответно присъжда към момента на
извършването им, съобразно изразходеното.
Между стрА.те не се спори, а и от приетите по делото писмени доказателства -
Нотариален акт за учредяване право на надстрояване № 128, том II, дело № 702/1986 г. и
Разрешение за строеж № 155/25.07.1986 г. се установява, че К. Д. С. е отстъпил на синовете
си Н. К. С. и Д.С.К.. правото да построят двуетажна жилищна сграда както следва: Н. К. С.
да построи втори жилищен етаж на жилищната сграда, състоящ се от две стаи, кухня, мазе и
гараж от към калкана, а Д.С.К.. да си построи първи жилищен етаж от жилищната сграда,
състоящ се от две стаи, кухня, мазе и гараж от към лицето на калкана. С изграждането им
суперфициарите са придобили самостоятелен имот в индивидуална собственост, поради
което в сградата е възникнала етажна собственост по смисъла на чл. 38 от ЗС, доколкото
отделните етажите в сградата принадлежат на различни лица. Безспорно се установява, че
още през 1986 г. с построяването на първи и втори жилищен етаж е реализирано правото на
строеж при равен обем права. Когато етажите в сградата са само два и собствениците им са с
равни права, както е в конкретната правна хипотеза, отношенията следва да се разгледат по
правилата за съсобствеността, поради невъзможността на практика да се образува
мнозинство за начина на поддържане на общата вещ / в този см. Р.520/22.06.2010 г. по гр. д.
№ 496/2010 г. ІV г. о. ГК, ВКС РБ- постановено по реда на чл.290 ГПК/.
От Удостоверение за наследници с изх. № 6931 от 18.12.2013 г., издадено от Община
Дупница се установява, че Д.С.К.. е починал на 23.04.2013 г., като е оставил законни
наследници Е. Д. С. - съпруга и К. Д. С. – син (ответниците в процеса). Видно от схема на
самостоятелен обект в сграда № 15-2551-03.01.2018 г. и схема на самостоятелен обект в
сграда № 15-2547-03.01.2018 г. е, че по кадастралната карта и кадастралните регистри
жилищната сграда е нанесена като триетажна. Разминаването на броя на етажите съгласно
допълнителните разпоредби на ЗУТ и ЗКИР се получава когато сутерена, в който са
изградени гаражите или мазетата е нанесен като етаж, а съгласно ЗУТ той не представлява
етаж, а полуетаж. Възраженията на ответника за недължимост на претенцията в предявения
размер, доколкото ищецът по време на ремонта е бил собственик на два самостоятелни
обекта, съдът намира, че са неоснователни. В настоящия случай меродавни за обема на
правото на собственост са Нотариален акт за учредяване право на надстрояване № 128,
том II, дело № 702/1986 г. и Разрешението за строеж № 155/25.07.1986 г.
По делото категорично е установено, както от свидетелските показА.я / свидетелят
К.Ч.А./ така и от т. 3 на заключението на вещото лице, изготвило СТЕ по делото, че се касае
за извършване на необходим, неотложен ремонт на покривната конструкция на
съсобствената на стрА.те сграда, предизвикан от налични течове от покрива на сградата.
Извършеният ремонт, респ. сторените по него разноски представляват необходими разноски,
доколкото са извършени за да се запази вещта и без които тя би погинала или би се
повредила. Тези разноски са обективна последица от използването на вещта и от нейното
ежедневно изхабяване. По делото не е установено и по-точно от изготвената СТЕ при
4
извършената ремонтна дейност на покрива на сградата да са вложени материали, които да не
са били необходими и да представляват полезни разноски - „подобрения”, за които
отношенията между стрА.те се развиват по друг ред. Напротив установява се, че всички
закупени материали описА. във офертата и заплатени по представеният приходен касов
ордер (ПКО) са монтирА. на покрива /с изключение на един брой водосборно казанче/.
По отношение на оспорения касателно доказателствената му стойност от страна на
ответника приходен касов ордер: съгласно чл. 6 ал.1 от Закона за счетоводството,
счетоводния документ до външен получател трябва да съдържа най-малко следната
информация: наименовА.е и номер на документа, съдържаш само арабски цифри, дата на
издаване, наименовА.е или име, адрес и единен идентификационен код от Търговския
регистър или единен идентификационен код по Булстат или единен граждански номер или
личен номер на чужденец на издателя и получателя; предмет, натурално и стойностно
изражение на стопанската операция. С оглед на това, че приходния касов ордер (ПКО), като
документ представен за доказване/удостоверяване на получения в дружеството доход
отговаря на законовите изисквА.я, то същия следва да бъде взет предвид като доказателство,
че вложените материали са заплатени и за тях е издаден първичен документ. Относно
възражението на ответника за недължимост на претенцията, предявена срещу него,
доколкото заключението на вещото лице по съдебно-счетоводна експертиза, не установява
счетоводна информация, че сумата в размер на 8 978,44 лв. по приходния касов ордер е
постъпила в касата на дружеството „Рууф КъмпА.“ ЕООД, съдът намира, че
осчетоводяването на документа, редовността на счетоводните книги и осъществяването на
възпроизведени в счетоводните записи факти няма отношение към това дали тези разноски
са действително направени от ищеца, а съдът приема, че това е така (необходимите
разноските да направени) с оглед всички събрА. по делото доказателства – писмени, гласни
и заключение на назначената съдебно – техническа експертиза.
По делото са приложени от ищеца и оспорени от ответника касателно
доказателствената им стойност оферта и приемно-предавателен протокол. Като частни
свидетелстващи документи, същите не се ползват с материална доказателствена сила и
съдът ги цени в случая с оглед всички събрА. по делото доказателства.
Твърденията на ответниците, че те не са знаели за течове по покрива и несъгласието
им като съсобственици за извършването на ремонта също е ирелевантно към дължимостта
на претенцията на ищеца, тъй като те дължат всички съответни на тяхната идеална част от
вещта необходими разноски.
Съдът кредитира изцяло приетото и неоспорено от стрА.те заключение на вещото
лице по съдебно-техническата експертиза, от което се установява, че стойността на
направените разходи за ремонта по покрива към месец юли 2017 г. е в размер на 8 573, 07
лв., при което ответниците като собственици на ½ идеални части от общите части на
сградата следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца половината от тази сума, а именно –
4 286, 53 лева, като претенцията на ищеца за разликата от 202, 70 лева до пълния
претендиран размер от 4 489, 22 лева, следва да се отхвърли, като неоснователна.
Предвид акцесорния характер на предявения от ищеца иск с правно основА.е чл. 86
ЗЗД, последният се явява основателен съобразно основателността на размера на главния иск.
По разноските:
С оглед частичната основателността на исковата претенция, на ищеца се следват
сторените в хода на производството разноски в размер на общо 1 312, 50 лева, а на
ответника – 31, 60 лева.
Така мотивиран, съдът

5
РЕШИ:
ОСЪЖДА Е. Д. С., ЕГН **********, адрес: гр. *** и К. Д. С. ЕГН, **********,
адрес: гр. *** да заплатят на основА.е чл. 30, ал. 3 ЗС и чл. 86 ЗЗД на Н. К. С., ЕГН
**********, адрес: гр. *** сумата в размер на 4 286, 53 лева, представляваща сторени от
последния необходими разноски за ремонт на покрива на обща на стрА.те жилищна сграда
съобразно дела им в съсобствеността, находяща се в гр. ***, заплатени от него на
20.07.2017г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на
исковата молба в съда – 18.07.2022г. до окончателното й изплащане, като за разликата до
пълния предявен размер от 4 489, 22 лева или за сумата от 202, 70 лева, ведно с лихвата
върху тази сума ОТХВЪРЛЯ иска, като неоснователен.
ОСЪЖДА на основА.е чл. 78, ал. 1 ГПК Е. Д. С., ЕГН **********, адрес: гр. *** и К.
Д. С. ЕГН, **********, адрес: гр. *** да заплатят на Н. К. С., ЕГН **********, адрес: гр.
*** направените по делото разноски в общ размер на 1 312, 50 лв. съобразно уважената част
от исковете.
ОСЪЖДА на основА.е чл. 78, ал. 3 ГПК Н. К. С., ЕГН **********, адрес: гр. *** да
заплати на Е. Д. С., ЕГН **********, адрес: гр. *** и К. Д. С. ЕГН, **********, адрес: гр.
*** направените по делото разноски в общ размер на 31, 60 лв. съобразно отхвърлената част
от исковете.

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му в препис на стрА.те пред Окръжен съд Кюстендил.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
6