Р Е Ш Е Н И Е
№ 260137/ 10.08.2021г., град Исперих
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД - ИСПЕРИХ
на двадесет
и девети юни, две хиляди двадесет и първа година
в публично
заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛИЦА
БОЯДЖИЕВА-ГЕОРГИЕВА
Секретар :
Детелина Витанова
Прокурор :
Като
разгледа докладваното от СЪДИЯТА
гр.дело № 1
по описа за 2021 година,
за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.31,
ал.2 от ЗС.
Постъпила е
искова молба вх.№ 260014/ 05.01.2021г. от Ц.Ц.И. ***, Й.И. *** и Г.И. ***,
всички представлявани от адвокат М.М. *** против Н.Й.И. *** с която молят съд
да осъди ответникът да им заплати сума от по 1000.00лв. на всеки съставляваща
обезщетение за неползване на притежаваните от всеки от тях 1/ 12 ид.части от
съсобственият им недвижим имот находящ се в град Исперих, област Разградска и
съставляващ - „Поземлен имот с начин на трайно ползване – жилищно застрояване,
находящ се в чертите на град Исперих, ул.”Димитър Полянов” № 43, община
Исперих, област Разград, за който по ЗРП на град Исперих е отреден УПИ ХХ от
квартал 121, образуван от имот № 1885, с площ на УПИ ХХ от 858.00 кв.м., ведно
с построените в имота: 1. Самостоятелен обект с начин на ползване – жилищна
сграда със застроена площ от 70.00кв.м., ведно с прилежащото мазе с полезна
площ от 16.00кв.м.; 2. Самостоятелен
обект с начин на ползване – гараж със застроена площ от 18.00кв.м. и
подобрения, при граници и съседи : улица, УПИ I, УПИ XIX и УПИ II от квартал
121 по плана на града“ за периода от
05.06.2018г. до 14.12.2020г. В исковата
молба ищците разказват, че съсобствеността над въпросният имот произтича от
нотариален акт за собственост на недвижим имот издаден на основание извършена
обстоятелствена проверка № 8, том I, дело № 16/
1968г. на РС – Исперих, с който наследодателите на страните Й. Станков и
Марийка С. са признати за собственици на процесният имот. Праводателката на
ответника не допускала тримата ищци в имота. По тази причина те изпратили
нотариална покана до Марийка С., която и била връчена на 04.06.2018г. На
следващият ден С. прехвърлила 3/ 4 ид.части от имота на ответника срещу поето
от него задължение за гледане и издръжка. В отговор на изпратената нотариална
покана ответникът И. уведомил ищците, че е собственик на 3/ 4 ид.части от имота
и ги поканил да ползват една стая от имота съответстваща на техните дялове в
собствеността. Ищците считат, че отговора на ответника доказва отказът му да
предостави на ищците за ползване полагащата им се част от имота, още повече че
те и до настоящият момент нямали достъп до имота, целият имот се ползвал само
от ответника. Понастоящем съсобствеността между страните била ликвидирана по
съдебен ред и имота бил изнесен на публична продан. С оглед изложеното ищците
считат, че им се следва обезщетение за ползата от която са били лишени.
Представят писмени доказателства, които молят да бъдат приети. Ако претенцията
им е оспорена то молят за назначаване на съдебно-икономическа експертиза. Желаят да се допуснат до разпит свидетели
относно твърдените в исковата молба обстоятелства, а именно че ответникът е
ползвал еднолично имота и не е допускал останалите съсобственици в него.
В срока по
чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Никола И., чрез адвокат С.Д.
***. Същият счита искът за допустим, но по същество за неоснователен. излагат
се съображения, че в отправеният писмен отговор на изпратената от ищците
нотариална покана на тях им е указано да посочат начин за връчване на ключовете
от имота и им е заявено, че ще им бъде осигурен достъп до имота. До ответникът не било заявено писмено искане
за заплащане на обезщетение за това, че тримата ищци са лишени от правото да
ползват имота. Счита, че искане за ползване на имота е отправено едва с депозиране
на исковата молба. Наведени са твърдения, че самия ответник не ползва имота,
живее в друго населено място и преимуществено е в чужбина тъй като работи като
международен шофьор. съдебната практика налагала разбирането, че за да се
присъди исканото обезщетение то следва вещта да се ползва лично като фактическо
служене без получаване на доходи, каквото в случая нямало. Ответникът представя писмени доказателства,
които моли да бъдат приети. моли да му бъде дадена възможност да ангажира
гласни доказателства в процеса.
В съдебно заседание процесуалният
представител на ищците поддържа предявените искови претенции и моли същите да
бъдат уважени по същество.
В съдебно заседание процесуалният
представител на ответника оспорва исковите претенции и моли същите да бъдат
отхвърлени като неоснователни и недоказани.
Съдът, след като се запозна с
представените по делото гласни и писмени
доказателства намира за установена следната фактическа обстановка : Страните по
делото са съсобственици в следният недвижим имот : „Поземлен имот с начин на трайно ползване –
жилищно застрояване, находящ се в чертите на град Исперих, ул.”Димитър Полянов”
№ 43, община Исперих, област Разград, за който по ЗРП на град Исперих е отреден
УПИ ХХ от квартал 121, образуван от имот № 1885, с площ на УПИ ХХ от 858.00
кв.м., ведно с построените в имота: 1. Самостоятелен обект с начин на ползване
– жилищна сграда със застроена площ от 70.00кв.м., ведно с прилежащото мазе с
полезна площ от 16.00кв.м.; 2.
Самостоятелен обект с начин на ползване – гараж със застроена площ от 18.00кв.м.
и подобрения, при граници и съседи : улица, УПИ I, УПИ XIX и УПИ II от квартал
121 по плана на града“, ПРИ СЛЕДНИТЕ ПРАВА: по 1/12 ид.ч. за Ц.Ц.И., Й.И.Й. и
Гергана – К.И.Й. - за всеки един от тях поотделно и 9/12 ид.ч. за Н.Й.И.. Въпросният имот е изнесен на публична продан като неподеляем по силата на
Решение № 260017/ 31.08.2020г. постановено по гр.дело № 301/ 2019г. по описа на
Районен съд – Исперих.
Разпитаните по делото свидетели установяват, че винаги
и понастоящем в имота е живяла Марийка Николова С. – майка на ответника Н.И..
Точно по тази причина на 30.05.2018г. тримата ищци отправили до С. нотариална
покана рег.№ 2718, том 1, акт 73, с която я поканили да им заплаща обезщетение
за неползване на имота, считано от 20.03.2018г. Поканата е била получена лично
от Марийка С. на 04.06.2018г.
На следващият ден – 05.06.2018г. Марийка С.
прехвърлила собствените си 3/ 4 ид.части в гореописаният недвижим имот на
ответника по силата на Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за гледане и издръжка № 181, том III, рег.№ 3545, нот.дело № 372/ 2018г. на нотариус Радомир Александров,
рег.№ 254 на НК с район на действие Районен съд – Исперих.
По повод нотариалната покана изпратена до Марийка С.,
ответникът написал до ищците отговор, с който ги поканил да се уговорят как да
им предостави ключове за имота с оглед реализиране на правата им, като им
указал че имат право да ползват една стая от къщата, а ако желаят да ползват
санитарните помещения и кухня следва да договорят наем, който ищците да
заплащат на Н.И.. В отговора И. обяснил на ищците, че обезщетение за минал
период не се дължи от неговата майка, с оглед нормата на чл.31, ал.2 от Закона
за собствеността, тъй като писменото поискване за което говори закона е
отправено към С. едва на 30.05.2018г.
Свидетелката Велка Стефанова твърди в своите
показания, че знаела от комшии и познати, че ищцата Ц.И. и нейните деца не били
допускани до имота от ответника. Свидетелката знае, че в момента имота се
обитава от Марийка С. – свекърва на И..
Свидетелката Величка Дочева разказва в своите
показания, че знае че в процесният имот живее Марийка С. – свекърва на Ц.И. и
баба на останалите ищци. Ответникът живеел на съвсем друго място в град
Исперих. И. си идвала в Исперих, но не можела да влезе в имота, защото свекърва
и С. не я допускала в него. Ц.И. твърдяла пред свидетелката, че ответникът бил
уклончив в уговорките ищцата да влезе в имота да си вземе някакви лични неща.
Свидетелката Мария Й. е дъщеря на ответника. Тя сочи,
че баба и обитава имота и понастоящем. Двадесет години в имота живяло
семейството на чичо и. Ответникът никого не е обитавал имота и не е ползвал
земята. Братовчедите и били в град Пловдив, стринка и Ц.И. ***. През 1994
година ищцата Ц.И. *** и се разделила със съпруга си без развод. Ищцата И. била
в лоши отношения с Марийка С.. Така се стигнало до делата. Бил развален договор
за издръжка и гледане с който 3/ 4 ид.части от имота е бил прехвърлен на
наследодателя на ищците Илия И., тъй като след неговата смърт ищците не
полагали грижи за неговата майка.
По делото е назначена съдебно-икономическа експертиза,
която дава заключение, че пазарният наем на имота е в размер на 240.00лв.
месечно, като за периода от 05.06.2018г. до 14.12.2020г. е бил постоянен.
С оглед изложеното от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи : Предявеният иск е неоснователен и недоказан и като
такъв следва да бъде отхвърлен.
В процесът ищците не доказаха, че ответникът е осъществил лично ползване на
съсобствената вещ в периода за който се търси обезщетение. Лично ползване по смисъла на чл.
31, ал. 2 от ЗС е всяко поведение на съсобственик, което възпрепятства или
ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ, съобразно правата
им, без да се събират добиви и граждански плодове. /Тълк.решение №№ 7 от 2.11.2012 г. на
ВКС по тълк. д. № 7/2012 г., ОСГК, докладчик съдията Илияна Папазова/. От
свидетелските показания безспорно се установи, че Н.И. не живее в имота, не го
ползва лично, не спи в къщата, не обработва земята, не събира плодовете. Към
него от страна на ищците не е била отправяна писмена покана за заплащане на
обезщетение към дата 05.06.2018г., каквото е изискването на закона – чл.31,
ал.2 от Закона за собствеността. Точно обратното – в отговор на изпратена до
майка му нотариална покана, а не до него Н.И. е поканил ищците да се уговорят
как да им предостави ключове за имота и да договорят ползването на техните
идеални части реално, но от ищците не са предприети действия в такава
насока. Ц.И. твърдяла пред свидетелката Величка Дочева, че ответникът бил уклончив
в уговорките ищцата да влезе в имота да си вземе някакви лични вещи, но самата
свидетелка не е присъствала на такъв разговор между страните и пресъздава
твърдения на ищцата.
Законът, с разпоредбата на чл.
31, ал. 2 ЗС, установява, че когато общата вещ се ползва само от един от
съсобствениците, той дължи обезщетение на останалите за ползата, от която са
лишени от деня на писменото поискване. Разпоредбата на чл.
31, ал. 2 ЗС се явява частен случай на общата забрана, установена в чл. 59 ЗЗД, едно лице да се облагодетелства за сметка на друго лице, като
препятства макар и по силата на едно правомерно от гледна точка на закона
поведение, възможността да се упражнява едно свое субективно материално право -
правото на съсобственика да ползва своята част от имота. От нормата на закона
следва, че обезщетение за ползата се дължи от деня, в който неползващият
съсобственик поиска от ползващия да му заплати
следващото се обезщетение. За да възникне задължението за заплащане на
обезщетение от страна на съсобственика, който чрез личното ползване лишава другия
съсобственик от възможността да ползва и той общата вещ, законът изисква само
едно условие - писмено поискване.
Писменото поискване
по чл.
31, ал. 2 ЗС е равнозначно на поканата по чл.
81, ал. 2 ЗЗД и след получаването му съсобственикът изпада в забава. От
този момент той дължи заплащането на обезщетение. Съгласно разпоредбата на чл.
154, ал. 1 ГПК доказването на това условие, а именно, че до ползващия
съсобствения имот е отправено писмено
поискване, е в тежест на ищеца. В конкретния
случай ищците по никакъв начин не доказаха, че писмено
са поискали от ответника да им заплаща ежемесечно обезщетение за неползването
на съсобственият имот към дата 05.08.2018г. и това той не е изпълнил до
14.12.2020г., при което се е натрупала сума в размер на по 1000.00лв. за всеки
от ищците. Липсват доказателстава за писменото
поканване на ответника от страна на ищците за претендираният период, откъдето
следва и недоказаност на предпоставката за възникване на задължението по чл.
31, ал.2 от ЗС. Отделно от това не се събраха по делото безспорни
доказателства, че ответника е ползвал самостоятелно целият имот. Точно
обратното събраха се доказателства, че в имота Н.И. е оставил да живее неговата
майка – тя е фактическият ползвател и тя е човекът, който не допуска до имота
четиримата ищци, а не ответника.
Воден от изложеното съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Ц.Ц.И. ***, Й.И. *** и Г.И. ***,
всички представлявани от адвокат М.М. *** против Н.Й.И. *** иск по чл.31, ал.2
от Закона за собствеността, с който молят съд да осъди ответникът да им заплати
сума от по 1000.00лв. на всеки съставляваща обезщетение за неползване на
притежаваните от всеки от тях 1/ 12 ид.части от съсобственият им недвижим имот
находящ се в град Исперих, област Разградска и съставляващ - „Поземлен имот с
начин на трайно ползване – жилищно застрояване, находящ се в чертите на град
Исперих, ул.”Димитър Полянов” № 43, община Исперих, област Разград, за който по
ЗРП на град Исперих е отреден УПИ ХХ от квартал 121, образуван от имот № 1885,
с площ на УПИ ХХ от 858.00 кв.м., ведно с построените в имота: 1. Самостоятелен
обект с начин на ползване – жилищна сграда със застроена площ от 70.00кв.м.,
ведно с прилежащото мазе с полезна площ от
16.00кв.м.; 2. Самостоятелен обект с начин на ползване – гараж със
застроена площ от 18.00кв.м. и подобрения, при граници и съседи : улица, УПИ I,
УПИ XIX и УПИ II от квартал 121 по плана на града“ за периода от 05.06.2018г. до 14.12.2020г.
КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от връчването му на страните пред Окръжен съд – Разград.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: