№ 424
гр. София, 12.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, VII ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Дора Д. Михайлова
при участието на секретаря Теодора Р. Вутева
като разгледа докладваното от Дора Д. Михайлова Гражданско дело №
20211800100801 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с искове с правно основание чл. 48, ал. 1, вр. чл. 45 от
ЗЗД.
Ищецът А. А. М., действащ лично и със съгласието на своите родители
А. А. М. и Н. Г. С., твърди в исковата молба, че ответниците М. А. У. и М. Д.
Б. са родители на непълнолетния Л. А. М., роден на 16.01.2006 година,
постоянно пребиваващ заедно с родителите си в Р България.
На 27.01.2021 г. около 15.00 часа Л. играел заедно с ищеца А. А. М. и
приятелите си Р. Х., Я. З. и Й. Й.. Ищецът се пързалял в шейна, дърпана от Л..
През това време едно от децата – Р. Х. – се придвижвал с колелото на Л..
Ищецът А. А. М. слязъл от шейната и ритнал с крак велосипеда на Л.. Л.
видял това и с думите „Сега ще видиш какво ще стане!“, отправени към
ищеца, му нанесъл силен удар с ръка в областта на долната челюст вдясно. От
удара ищецът изпитал силни болки, от устата му потекла кръв и той се
отправил към дома си.
На следващия ден ищецът потърсил медицинска помощ в УМБАЛ „А.“
ЕАД, където бил хоспитализиран за репониране на фрагментите, фиксация и
междучелюстна имобилизация, възстановяване на оклузията и
медикаментално лечение. В периода 28.01.2021 г. – 04.02.2021 г. той не
посещавал училищни занятия.
На 12.03.2021 г. в Клиника по образна диагностика към УМБАЛ „А.“
ЕАД след проведено изследване било установено, че е налице фрактурна
линия между 34 и 35 зъб, която достига каудалната повърхност на костта,
разположена ростално.
1
Ищецът бил изписан от болницата с диагноза „двустранна открита
дислоцирана фрактура на долната челюст – първа фрактурна линия в областта
на десен долночелюстен ъгъл, преминаваща през авеолата на зародиша на
долен десен трети молар с дислокация на тялото, медиално спрямо рамото,
мандибуларният канал е прекъснат на нивото на фрактурата и втора
фрактурна линия в областта на тялото на долната челюст в ляво с кос ход
между зъби 35 и 34 – без дислокация на фрагментите“.
Ищецът бил насочен към пародонтолог и образна диагностика на долна
челюст без контраст.
За извършеното от Л. А. М. престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1, вр.
чл. 63, ал. 1, т. 4 НК – причиняване на средна телесна повреда - било
образувано ДП № 23/2021 г. по описа на РУ – гр. Ихтиман, пр. пр. № 82/2021
г. по описа на РП- гр. Ихтиман, което с постановление на прокурор от
14.06.2021 г. на основание чл. 24, ал. 1, т. 8 НПК било прекратено, а делото -
изпратено на местната Комисия за борба с противообществените прояви на
малолетните и непълнолетните при О. К. за налагане на възпитателна мярка
спрямо Л. А. М..
Твърди се в исковата молба, че след инцидента ищецът бил силно
неспокоен, не можел да спи, а затруднения при хранене и болки в областта на
челюстта изпитвал и до настоящия момент. В продължение на няколко
месеца след датата на деянието както храненето, така и говоренето му били
затруднени. Ищецът отслабнал поради неспособността да се храни
пълноценно. Нанесената фрактура в областта на долната дясна челюст довела
до обилно кръвотечение, съпроводено със значителни болки и страдание,
които продължили и по време на лечението с поставени между зъбите
брекети. Медицинските манипулации, на които ищецът бил подложен,
наложили изваждане и поставяне отново на брекетите, което му причинило
допълнително болка. След инцидента ищецът изпитвал неудобство (срам) да
се среща с приятели, близки и роднини заради промените по лицето и
усмивката му. Ищецът трудно общувал и разговарял с околните. От
случилото се изостанал в учебния процес, тъй като не бил в състояние
активно да участва в училищните дейности.
За лечението ищецът разходвал сумата от 3 686.52 лева – за лекарства и
силна храна.
Ето защо моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответниците в условията на пасивна солидарност да му заплатят сумата от 30
000 лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени
вреди, изразяващи се в преживени болки и страдания от травма, причинена в
с. К. от ненавършилия им към 27.01.2021 г. син Л. А. М., с когото живеят
заедно – средна телесна повреда, лицева травма, изразяваща се в двустранно
открито разместване на долната челюст в областта на десен долночелюстен
ъгъл, преминаваща през авеолата на зародиша на долен десен трети молар с
дислокация на тялото, медиално спрямо рамото, с прекъсване на
2
мандибуларния канал и в областта на тялото на долната челюст в ляво с кос
ход между зъби 35 и 34 – без дислокация на фрагментите, както и сумата от
3 686.52 лева – имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лекарства и
силна храна, ведно със законната лихва от датата на деликта до
окончателното изплащане на дължимата сума. Претендират се и разноските
по производството.
Ответниците в подадения в срока и по реда на чл. 131 ГПК писмен
отговор оспорват иска. Оспорват авторството на деянието, вината на своя син,
както и наличието на причинно-следствена връзка между описания в исковата
молба удар и травматичните увреждания, настъпили при ищеца. При
условията на евентуалност оспорват размера на претенциите. Навеждат
възражение за съпричиняване на вредите от ищеца, който непосредствено
преди деянието се обърнал към Л. с думата „заек“ и изритал колелото му.
Претендират присъждане на разноските по делото.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по
делото доказателства съобразно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК,
намира за установено от фактическа и правна страна следното.
От показанията на свидетеля И. М., баба на ищеца, които при условията
на чл. 172 ГПК съдът цени, отчитайки евентуалната й заинтересованост от
изхода на делото, както и от материалите по ВД № 9/2021 г. по описа на
МКБППМН при О. К. и ДП № 23/2021 г. по описа на РУ – гр. Ихтиман, пр.
пр. № 82/2021 г. по описа на РП – гр. Ихтиман, се установява, че на 27.01.2021
г. синът на ответниците Л. играел заедно с ищеца и техни общи приятели.
Ищецът се пързалял в шейна, а друго от децата се придвижвало с колелото на
Л.. Ищецът слязъл от шейната и ритнал с крак велосипеда на Л. – това
обстоятелство съдът е отделил като безспорно между страните и ненуждаещо
се от доказване в първото по делото съдебно заседание. Л. видял това и с
думите „Сега ще видиш какво ще стане!“, отправени към ищеца, му нанесъл
силен удар с ръка в областта на долната челюст вдясно. От удара ищецът
изпитал силни болки, от устата му потекла кръв и той се отправил към дома
си.
От представената по делото медицинска документация се установява, че
на 28.01.2021 г. ищецът потърсил медицинска помощ в УМБАЛ „А.“ ЕАД,
където бил хоспитализиран за репониране на фрагментите, фиксация и
междучелюстна имобилизация, възстановяване на оклузията и
медикаментално лечение.
На 12.03.2021 г. в Клиника по образна диагностика към УМБАЛ „А.“
ЕАД след проведено изследване било установено, че е налице фрактурна
линия между 34 и 35 зъб, която достига каудалната повърхност на костта,
разположена ростално, видно от протокола от изследването.
Ищецът бил изписан от болницата на 04.02.2021 г. с диагноза
„двустранна открита дислоцирана фрактура на долната челюст – първа
фрактурна линия в областта на десен долночелюстен ъгъл, преминаваща през
3
авеолата на зародиша на долен десен трети молар с дислокация на тялото,
медиално спрямо рамото, мандибуларният канал е прекъснат на нивото на
фрактурата и втора фрактурна линия в областта на тялото на долната челюст
в ляво с кос ход между зъби 35 и 34 – без дислокация на фрагментите“, видно
от епикриза за заболяването.
За извършеното от Л. А. М. престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1, вр.
чл. 63, ал. 1, т. 4 НК – причиняване на средна телесна повреда - било
образувано ДП № 23/2021 г. по описа на РУ – гр. Ихтиман, пр. пр. № 82/2021
г. по описа на РП- гр. Ихтиман, което с постановление на прокурор от
14.06.2021 г. на основание чл. 24, ал. 1, т. 8 НПК било прекратено, а делото -
изпратено на местната Комисия за борба с противообществените прояви на
малолетните и непълнолетните при О. К. за налагане на възпитателна мярка
спрямо Л. А. М..
От показанията на свидетеля И. М. и свидетеля Л. Е., която работи в
ортодонтска клиника, в която ищецът провеждал лечение, се установяват
следните правно релевантни факти – след удара челюстта на ищеца била
видимо изкривена, а оралната лигавица била разкъсана и кървяла. След удара
ищецът не можел да отваря устата си, не можел да говори и да се храни, тъй
като изпитвал силни болки. Имал нужда от грижите на своята майка. Поемал
храна единствено в течно състояние, с помощта на сламка. Това състояние
продължило около два месеца. През това време не желаел да общува с
външни хора, тъй като изпитвал срам от начина, по който изглежда. Ищецът
отслабнал физически. В продължение на 4-5 месеца ползвал услугите на
психолог. Преди инцидента ищецът провеждал ортодонтско лечение и имал
поставени брекети на долна и горна челюст. След счупването на челюстта се
наложило отстраняване на тези брекети, за да бъде проведено лечението на
травмата. Вследствие травмата се наложило и умъртвяване на долен
постоянен зъб.
От заключението на вещото лице Т. по изготвената съдебно-медицинска
експертиза, неоспорено от страните, се установява, че в резултат на
нанесения юмручен удар в дясната част на долната челюст ищецът е получил
двуполюсно открито счупване на долната челюст. Предвид богатата
интервенция на лицето след причиняване на травмата ищецът е изпитвал
значителни по интензитет болки и страдания в рамките на възстановителния
период от около 2 месеца, които постепенно намалявали. По повод травмата
ищецът е бил подложен на оперативно лечение, като срокът за
възстановяване е бил около два месеца. Съгласно заключението до снемането
на междучелюстната фиксация ищецът се е хранил с течни храни поради
невъзможността да дъвче твърда храна. До укрепване на фрактурата (за
период около два месеца) е било невъзможно приемането на твърда храна.
От представените по делото фискални бонове, касови бележки и
фактури се установява, че за извършени рентгенови услуги на челюст, за
медикаменти и ортодонтско лечение във връзка с травматичното увреждане
4
са разходвани общо 3 656.51 лева в периода 27.01.2021 г. – 26.07.2021 година.
Непозволеното увреждане – чл. 45 ЗЗД - се основава на нарушението на
правната норма, изискваща от гражданите да не увреждат субективните
права, имуществото и телесната цялост на другите физически или
юридически лица. Непозволеното увреждане е сложен юридически факт,
елементи на който са: 1/. деяние (действие или бездействие), 2/. вреда, 3/.
противоправност на деянието, 4/. вина и 5/. причинна връзка между
противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди. Вредата
по смисъла на чл. 45 от ЗЗД е всяка неблагоприятна последица за защитените
от закона права и интереси на увредения, които тя може да засяга. Съответно
обезщетението за причинените от непозволеното увреждане вреди е вземане
само на увредения. А това е лицето, чието лично благо е засегнато от
събитието, което по своя фактически състав е непозволено увреждане. Затова
само по отношение на него възникват правните последици на този фактически
състав. Само по отношение на него причинителят на вредите, респективно
лицата, които отговарят пред пострадалия вместо него, стават длъжници.
Съгласно нормата на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД вината се предполага до
доказване на противното, а останалите предпоставки от гореочертания
фактически състав от обективна страна следва да бъдат установени от ищеца
– чл. 154, ал. 1 ГПК.
Ненавършилите пълнолетие са деликтоспособни и отговарят по чл. 45,
ал. 1 ЗЗД, когато с поведението си са причинили вреди, но отговорност е
предвидена и за техните родители. Съгласно чл. 48, ал. 1 ЗЗД родителите и
осиновителите, които упражняват родителските права, отговарят за вредите,
причинени от децата им, които не са навършили пълнолетие и живеят при
тях. Тази отговорност не е гаранционно-обезпечителна, а самостоятелна и се
носи заедно с отговорността на непълнолетното дете в условията на
солидарност. Съгласно Решение № 270/10.01.2017 г. по гр. д. № 916/2016 г. на
ВКС, ІV ГО, родителите и осиновителите имат задължението да формират
възгледи, убеждения и привички за поведение на детето и да го подготвят за
живота в обществото, като продължават да се грижат за възпитанието и да му
внушават внимателно отношение при действията му до навършване на
пълнолетие. Затова отговорността по чл. 48 ЗЗД е лична - за неупражнен
родителски контрол и недостатъчно възпитание на детето. Доброто
възпитание не се презюмира и ако непълнолетният извърши противоправно
деяние, това означава, че усилията на родителя не са дали резултат, а
задълженията по възпитанието, контрола и надзора, не са изпълнени
/Решение № 270/10.01.2017 г. по гр. д. № 916/2016 г. на ВКС, ІV ГО/.
Събраните по делото доказателства са достатъчни, за да бъде обоснован
правен извод за осъществен от сина на ответниците фактическия състав на
чл. 45 ЗЗД. В случая той е проявил невъздържаност, като, нанасяйки удар
върху челюстта на ищеца, му е причинил травматично увреждане. Освен
осъществяването на деликт са налице и останалите предпоставки по чл. 48,
5
ал. 1 ЗЗД за личната отговорност на ответниците като родители, при които
непълнолетният живее. Проявеното от сина на ответниците поведение на
незачитане на основни морални норми и неуважение към личността на други
лица е израз на неупражнен родителски контрол и недостатъчно възпитание
от страна на ответниците.
Събраните по делото гласни доказателства, както и заключението към
СМЕ, установяват по безспорен начин претърпени от ищеца неимуществени
вреди. При определяне техния размер съдът съобрази естеството и тежестта
на получената травма – двуполюсно открито счупване на долната челюст,
определено в закона като средна телесна повреда; проведеното лечение и
период на възстановяване-около два месеца, включващо и болничен престой,
както и продължителността и интензитета на търпените болки и страдания;
личен и битов дискомфорт поради затрудненото говорене и нарушения в
храненето; необходимостта от прекратяване на провеждано от по-рано
ортодонтско лечение и свързаните с това неудобства и болки, които
безспорно оказват влияние на начина на живот на пострадалия. Следва да се
отчете силно негативното отражение върху психиката на ищеца не само от
момента на удара, но и преживените отрицателни емоции след това във
връзка със здравословното му състояние, отсъствието от училище,
отношенията с лица от обкръжението, имайки предвид социалната среда и
младата му възраст. В съвкупност това дава основание на съда да приеме за
справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетението от 20 000 лева.
Съдът намира, че представените по делото доказателства за извършени
разходи за лечение – за закупуване на лекарства, за извършени
рентгенографски изследвания и терапиите около провежданото ортодонтско
лечение – са в причинна връзка с увреждането от деянието на сина на
ответниците, като установеният размер на имуществените вреди възлиза на
сумата от 3 656.51 лева
Възражението по чл. 51, ал. 2 ЗЗД за съпричиняване на вредоносния
резултат от ищеца е основателно. Съпричиняването има обективен характер,
като от значение е единствено наличието на обективна причинно-следствена
връзка с вредоностния резултат, а е ирелевантно субективното отношение
(вината) на пострадалия - в този смисъл т. 7 от ППВС № 17/18.11.1963
година. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е налице винаги, когато с
поведението си пострадалият е създал предпоставки за възникване на вредите
и/или възможност за настъпване на увреждането или е улеснил механизма на
увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди (така решение №
165/26.10.2010 г. по гр.д. № 93/2010 г. на ВКС, II ТО). Съпричиняване по
смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е налице, когато с действието или
бездействието си пострадалият обективно е способствал за настъпване на
вредоносния резултат или за увеличаване размера на вредоносните
последици, т. е., когато приносът му в настъпването на увреждането е
конкретен, независимо дали поведението му като цяло е било противоправно
и виновно. В настоящия случай обективно, макар в относително ниска степен
6
на съпричиняване, поведението на пострадалия е в причинна връзка с
вредоносния резултат. Извод за това е безспорно установеният по делото
факт, че непосредственият повод за реакцията на сина на ответниците е
обстоятелството, че ищецът изритал велосипеда му. Вместо да положи усилия
да овладее импулса на агресия, ищецът изритал велосипеда и по този начин е
способствал да се развие ситуация на опасност, от която е възникнал и
вредоносният резултат. Ето защо, без да се търси вина в поведението на
ищеца, то е в причинна връзка с този резултат. Поради това дължимото
обезщетение следва да се намали с 10 процента, съответни на
съпричиняването от страна на пострадалия.
Върху така определения размер на обезщетението да имуществени и
неимуществени вреди на основание чл. 84, ал. 3 ЗЗД се дължи законната
лихва от деня на увреждането - 27.01.2021 година.
За разликата до пълните предявени размери от 30 000 лева и 3 686, 50
лева исковете подлежат на отхвърляне.
С оглед изхода на спора ответниците следва да бъдат осъдени да
заплатят на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 2 055. 06 лева –
разноски по делото съобразно представения списък по чл. 80 ГПК.
Възражението на насрещната страна за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на адв. Д. е неоснователно, тъй като уговореният размер от 1
600 лева е близо до минимума от 1 430 лева, а по делото са проведени две
съдебни заседания с разпит на свидетели и изслушване на вещо лице, в които
процесуални действия адвокат Д. е взела участие.
Ответниците претендират присъждане на разноски според отхвърлената
част от исковете, но доказателства за понесени разходи по воденен на делото
не са представени.
Така мотивиран, Софийски окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. А. У., ЛНЧ: ............., и М. Д. Б., ЛНЧ: ............., с адрес: с.
К., ул. „К.“ № .., да заплатят солидарно на А. А. М., ЕГН: **********,
действащ лично и със съгласието на своите родители А. А. М. и Н. Г. С., на
основание чл. 48, ал. 1, вр. чл. 45 от ЗЗД сумата от 18 000 (осемнадесет
хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени
вреди, изразяващи се в преживени болки и страдания от травма, причинена в
с. К. от ненавършилия им към 27.01.2021 г. син на ответнците Л. А. М., с
когото живеят заедно – средна телесна повреда, лицева травма, изразяваща се
в двуполюсно открито счупване на долната челюст, както и сумата от 3 317.85
лв. (три хиляди триста и седемнадесет лева и осемдесет и пет стотинки) –
имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лекарства, рентгенови услуги
и ортодонтско лечение, ведно със законната лихва върху тези суми от датата
на деликта - 27.01.2021 г. - до окончателното изплащане на дължимите суми,
като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за разликата над
7
присъдените 18 000. 00 лева до пълния предявен размер от 30 000 лева, а иска
за имуществени вреди - за разликата над присъдените 3 317.85 лева до пълния
предявен размер от 3 686.52 лева.
ОСЪЖДА М. А. У., ЛНЧ: ............., и М. Д. Б., ЛНЧ: ............., с адрес: с.
К., ул. „К.“ № .., да заплатят на А. А. М., ЕГН: **********, действащ лично
и със съгласието на своите родители А. А. М. и Н. Г. С., на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК сумата от 2 055. 06 лв. (две хиляди петдесет и пет лева и шест
стотинки) – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Апелативен
съд – гр. София в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
8