РЕШЕНИЕ
№ 35
гр. С.З., 09.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов
при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева
като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно гражданско дело
№ 20215500501831 по описа за 2021 година
Производството се води по реда на чл.435, ал.3 от Граждански
процесуален кодекс (ГПК) и сл.
Образувано е по жалба на Д. И. СТ. – трето лице в процеса, срещу
постановление на частен съдебен изпълнител (ЧСИ) М.Д. с рег.№ ** на КЧСИ
и район на действие при С. окръжен съд, по изп.д.№ 1629/2017 г., за възлагане
на недвижим имот от 02.11.2021 г.
Жалбоподателката твърди, че е опорочена процедурата по провеждане
на публичната продан на недвижимият имот, т.к. като съпруга-недлъжник не
е била уведомена за публичната продан на възложения недвижим имот,
представляващ съпружеска имуществена общност.
Претендира се отмяна на обжалваното постановление за възлагане.
В срока по чл.436, ал.3 от ГПК взискателят Община С.З. не е подал
възражение против жалбата.
В своите мотиви по чл.436, ал.3 от ГПК ЧСИ М.Д. с рег.№ ** на КЧСИ
и район на действие при С. окръжен съд, изразява становище за
недопустимост на жалбата, евентуално - за нейната неоснователност.
В проведеното открито съдебно заседание жалбоподателката се
представлява от пълномощник.адвокат, чрез когото поддържа жалбата и
пледира за отмяна на обжалваното постановление за възлагане.
Взискателят и длъжникът в изпълнителното производство не се явяват
1
или представляват, респ. представляват от законен или процесуален
представител.
След запознаване със становищата на страните и обясненията на
съдебния изпълнител, въз основа на представените доказателства, съдът
намира за установено от фактическа страна следното:
От материалите по приложеното копие на изп.д.№ 20177**0401629 на
ЧСИ М.Д. с рег.№ ** на КЧСИ и район на действие при С. окръжен съд се
установява, че изпълнителното производство е било образувано по молба на
взискателя Община С.З., въз основа на акт за установяване на задължение по
декларация от 29.11.2013 г., с който е установено, че Д. П. СТ. дължи на
Община С.З. 51,33 лв. – местни данъци и 35,76 лв. – лихви за забава върху
тази сума, както и 100, 68 лв. – местни такси и 27,78 лв. – лихви за забава
върху тази сума.
По реда на чл.458 от ГПК съдебният изпълнител е присъединил
държавата за дължими от Д. П. С. публични вземания в общ размер от 3
675,86 лв., а впоследствие е било присъединено и друго вземане на Община
С.З. по акт за установяване на задължение по декларация, с който е
установено, че Д. П. С. дължи на Община С.З. 26,91 лв. – местни данъци и
8,56 лв. – лихви за забава върху тази сума, както и 93,07 лв. – местни такси и
29,66 лв. – лихви за забава върху тази сума.
Тъй като длъжникът не е платил доброволно задълженията си съдебният
изпълнител е предприел действия на принудително изпълнение срещу
недвижим имот на Д. П. СТ., находящ се в с.Б.К., общ.С.З., обл.С.З..
В хода на производството съдебният изпълнител е извършил справки за
семейно положение и имотно състояние на длъжника, от които се установява,
че Д. П. СТ. е семеен, сключил брак на 21.11.1979 г. с Д.И. К., понастоящем с
фамилно име С..
На 04.06.1974 г. по силата на договор за покупко-продажба Д.П.Д.,
лично и със съгласието на своя баща П.Д. С., е придобил собствеността върху
дворно място от 950 кв.м., находящо се в с.Б.К., общ.С.З., ведно с
постройките в него. Нотариалният акт е вписан в Службата по вписванията по
личната партида на Д.П. С. . По действащата регулация на с.Б.К., общ.С.З.
дворното място , представлява УПИ – 28, с площ от 1090 кв.м.
На 10.10.1997 г. по силата на договор за покупко-продажба Д.П. С. е
придобил собствеността върху дворно място от 1 130 кв.м., находящо се в
с.Б.К., общ.С.З., представляващо парцел 9-22 по плана на селото, ведно с
построените в него жилищна сграда и стопански постройки.
Съдебният изпълнител е насочил принудително изпълнение срещу
придобитият на 04.06.1974 г. недвижим имот, който е описал и изнесъл на
публична продан. Имотът е бил продаден след проведени две обявени за
нестанали публични продани и определяне на нова оценка по реда на чл.485,
ал.2 от ГПК.
С обжалваното постановление за възлагане на 02.11.2021 г. имотът е
възложен в собственост на обявеният за купувач ЕТ „Д.-**-Ж.Б.“.
2
За извършените действия на принудително изпълнение срещу имота
жалбоподателката не е била уведомявана, както и не й е било съобщено
постановлението за възлагане.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи
следните правни изводи:
Настоящият съдебен състав намира, че жалбата на Д. И. С. е допустима,
т.к. е подадена в законоустановения срок от легитимирано лице – трето лице -
съпруга на длъжника, което твърди, че е бил продаден на публична продан
недвижим имот, представляващ съпружеска имуществена общност.
Разгледана по същество намира жалбата за неоснователна, поради
следните съображения:
Разпоредбата на чл.503, ал.3 от ГПК предвижда, че съпругът недлъжник
може да обжалва изпълнителните действия на същите основания като
съпругът длъжник.
Постановлението за възлагане може да се обжалва от длъжника, поради
това, че наддаването при публичната продан не е било извършено надлежно
или имуществото не е било възложено при най-високата предложена цена.
В жалбата се излагат оплаквания, че Д. ИВ. СТ. не е била призовавана
за изпълнителните действия, поради което е била лишена от правата си по
чл.502 и чл.505 от ГПК, т.е. се твърди, че наддаването при публичната продан
не е било извършено надлежно.
Правилата на гл.44 от ГПК обаче се прилагат само когато изпълнението
е насочено върху вещи в режим на съпружеска имуществена общност.
Възложеният с обжалваното постановление недвижим имот е бил
придобит от длъжника Д. П. СТ. на 04.06.1974 г., при действието на Семейния
кодекс от 1968 г. (отм.).
Съгласно разпоредбата на чл.13, ал.2 от Семейния кодекс от 1968 г.
(отм.) недвижимите и движимите вещи и права върху вещи, придобити преди
брака, както и такива вещи и права, придобити през време на брака по
наследство, дарение или по реда на чл. 389а - 389д от Гражданския
процесуален кодекс , принадлежат на съпруга, който ги е придобил.
Тъй като недвижимият имот е бил придобит от длъжника преди
сключването на гражданския му брак с жалбоподателката на 21.11.1979 г., то
имотът представлява негова лична собственост и при изпълнението срещу
него не следва да се прилагат правилата на гл.44 от ГПК.
Останалите изложени от пълномощника на Д. П. С. в откритото съдебно
заседание съображения са ирелевантни за законосъобразността на
обжалваното постановление за възлагане.
По изложените съображения въззивният съд намира, че жалбата на Д.
И. С. следва да бъде оставена без уважение.
Относно разноските:
Разноски в настоящото производство не се присъждат, т.к. съобразно
изхода на делото право на такива би имал взискателят Община С.З., но той от
своя страна не е сторил такива.
3
Водим от гореизложеното и на основание чл.437, ал.4 от ГПК С.т
окръжен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Д. И. С. – трето лице в
изпълнителното производство, срещу постановление на частен съдебен
изпълнител М.Д. с рег.№ ** на КЧСИ и район на действие при С. окръжен
съд, по изп.д.№ 1629/2017 г., за възлагане на недвижим имот от 02.11.2021 г.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4