№ 560
гр. София, 16.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 7-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тридесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ИВАН АЛ. СТОИЛОВ
при участието на секретаря Стефани М. Матoва
като разгледа докладваното от ИВАН АЛ. СТОИЛОВ Административно
наказателно дело № 20211110209279 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН
С НП № НП - 43/12.05.2021 г., издадено от председателя на КЕВР, на „*********“
АД, ЕИК *********, с издадена лицензия №Л-135-07 от 13.08.2004 г. за дейността
„разпределение на електрическа енергия“,
за това, че като е доставило електрическа енергия с качество, неотговарящо на
определените показатели в т. 3. 2. 1. 3. 2. от Методиката, приета от КЕВР с решение по
Протокол № 87 от 17.06.2010 г., за периода от 29.09.2020 г. до 06.10.2020 г. на обекта на
************** с абонатен № ********** на адрес: ************, „*********“ АД е
нарушило т. 3. 3. 1 от лицензия № Л-135-07 от 13.08.2004 г., с което е осъществило при
условията на повторност състава на чл. 206, ал. 3 от Закона за енергетиката (ЗЕ), поради
което на основание чл. 206, ал. 3, вр. ал. 1 от ЗЕ, на „*********“ АД е наложена
имуществена санкция в размер на 60 000 (шестдесет хиляди) лева.
Постановлението е обжалвано в срок от „*********“ АД, чрез процесуален
представител, който в подадената жалба моли същото да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно. В жалбата и в с.з. се изразява недоволство, че на дружеството не била
дадена възможност да се защити срещу констатациите в съставения Констативен протокол
№ Е-5 от 20.11.2020 г., послужил за основа на АУАН. Констативният протокол бил изготвен
в нарушение на чл. 80 от ЗЕ, тъй като бил съставен и връчен на две различни дати. АНО не
бил извършил и задължителната проверка по подадените възражения в срока по чл. 44, ал. 1
от ЗАНН. По същество се отрича дружеството да е извършвало административно
нарушение. КЕВР не изпълнявало задължението си да актуализира периодично актовете, с
1
които се определяли показателите за качество. В посочената в НП Методика целевите
стойности на показателите за качество били определени за срок до 31.12.2013 г., като към
днешна дата нямало определени стойности, което пък изключвало възможността от деяние.
Посоченият в методиката стандарт БДС EN ISO – 8402, респ. БДС EN ISO 9000:2007 бил
отменен и недействащ. Конкретизира се, че стандарт БДС EN 50160:2007 бил отменени
заменен със стандарт БДС 50160:2010 „Характеристики на напрежението на електрическата
енергия, доставяна от обществените електрически мрежи“, като към последния било
издадено и изменение БДС 50160:2010/А1:2015, което се прилагало заедно с новия стандарт
от 2010 г. В последния и изменението от 2015 г. се въвеждали и различни критерии,
показатели и измерители на показателите за качество на разпределяната ел. енергия.
Съгласно писмо от Български институт по стандартизация посочения в Методиката стандарт
БДС № 50160:2007 бил отменен към периода на нарушението, но това не водило
автоматично до неговата замяна с новия стандарт от 2010 г., поради доброволния характер
на стандартите по чл. 5, ал. 1 от ЗНС. Въвеждането на новия стандарт не било
осъщественото по правилата на ЗНА. Цитират се и Правилата за работа на националната
стандартизация на БИС от 20.09.2006 г., съгласно които прилагането на стандарта било
задължително само при наличие на безусловното му позоваване в нормативните актове и
само в този случай стандартът се превръщал в задължително правило за поведение по
силата на препращащата правна норма. Отсъствието на валидно действащ, обвързващ
дружеството по задължителен начин показател за качество досежно допустимите стойности
на отклонение на напрежението водило до недоказано нарушение на условието по
лицензията. Отделно АНО не бил изследвал попада ли захранването на обекта с аб. №
********** в хипотезата на допустимото отклонение според Методиката (заб. 2, стр. 8). Към
датата на съставяне на АУАН липсвало деяние от страна на лицензианта, тъй като с писмо
изх. № CD-DOC-9731/7/30.11.2020 г. в КЕВР бил внесен констативен протокол № СГ-
33/20.11.2020 г. за резултатите от извършена проверка, съгласно който стойностите на
захранващото напрежение отговаряли на стандарта – обстоятелство, което не било отразено
в АУАН и НП. Отклонението от стойностите на стандарта за период само от седем дни не
можело да се квалифицира като административно нарушение. На следващо място деянието
било неправилно квалифицирано като повторно по чл. 206, ал. 3 от ЗЕ, тъй като в ЗЕ не
фигурирала дефиниция за повторно нарушение, като непълнотата в закона не можела да
бъде запълвана по аналогия. Посоченото в АУАН и НП наказателно постановление № 7 не
било влязло в сила към момента на издаване на акта. В тази връзка се цитира и чл. 46, ал. 3
от ЗНА. Подчертава се, че лицензията не била нормативен акт и не представлявала
нарушена законова разпоредба по чл. 57, ал. 1 т. 6 от ЗАНН. При условията на
алтернативност се моли случаят да бъде квалифициран като „маловажен“ по чл. 28 от
ЗАНН. В с. з. се уточнява, че актосъставителят не бил извършвал проверка на място в
обекта. Дружеството се възползвало от Правилата по методиката да предприеме съответните
действия в едногодишен срок. Претендират се разноски.
Административно наказващият орган, редовно призован, изпраща представител,
който моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Подчертава се, че
2
дружеството било длъжно да осигури непрекъснато подаване на ел. енергия с качество,
отговарящо на показателите. По повод едногодишния срок, в който дружеството можело да
отстрани проблема, се уточнява, че потребителят бил подал жалба на 09.12.2019 г., а на
10.10.2020 г. комисията на случаен принцип била избрала да се запознае с тази жалба и
изискало от дружеството да постави мрежови анализатор. Твърдението, че Методиката не
била действаща след 31.12.2013 г. било невярно и подвеждащо. Посочената дата била
крайния срок, определен за постигане на целевите стойности на показателите за качество на
електрическа енергия, съгласно Глава II Определения, т. 4 от Методиката. Последната не
била отменена, а действието й не било обвързано със срок. Същото важало и за цитирания в
Методиката стандарт БДС EN 50160:2007. Отхвърлят се и доводите за маловажност на
случая. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, приема за установено следното:
1. По допустимостта на жалбата. Жалбата е подадена в срок и е допустима.
2. Относно нарушението на процесуалния закон.
Разглеждайки обжалваното наказателно постановление и актът, въз основа на който
същото е било издадено, съдът намира, че не са налице съществени нарушения на
процедурата по издаването им по ЗАНН. Налице са достатъчно пълни и точни описания на
нарушенията; актът и наказателното постановление съдържат всички реквизити, изисквани
от ЗАНН; издадени са от компетентни за всяко от действията съответни органи (съобразно
разпоредбите на чл. 225, ал. 1 и ал. 2 от ЗЕ и приложеното заверено копие на Заповед № З-
ОХ-59/21.12.2020 г. на председателя на КЕВР относно компетентността на актосъставителя
К.Н.); налице е съответствие между текстовата част на АУАН и тази на НП; както и
съответствие между описаната в двата акта фактическа обстановка и съответстващата
правна квалификация; АУАН и НП са издадени в сроковете на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН,
тоест не се констатират нарушения по чл. 40, 42 и 57 от ЗАНН.
3. Относно приложението на материалния закон.
от фактическа страна:
По делото е установено като безспорно следното:
На „*********“ АД била издадена лицензия №Л-135-07 от 13.08.2004 г. за дейността
„разпределение на електрическа енергия“. Потребителят на ел. енергия ************** с
абонатен № ********** на адрес: ************, подал две жалби до КЕВР (съответно с вх.
№ 100000121465/09.12.2019 г. и с вх. № 100000122673/03.02.2020 г.), с които се оплаквал от
„ниско напрежение“ на предоставяната му ел. енергия. По повод постъпилата жалба била
възложена проверка със Заповед № З-Е-131/30.07.2020 г. на председателя на КЕВР.
Проверката се осъществила от свидетелите К.Н., Е.К. и М.Б. – експерти към КЕВР. В
изпълнение на заповедта, „*********“ АД осъществили проверка за изменение на
захранващото напрежение в периода от 29.09.2020 г. до 06.10.2020 г. на обекта на
************** с абонатен № ********** на адрес: ************, резултатите от която
били обективирани в Констативен протокол № СГ-КЕВР-2/06.10.2020 г.
Съгласно т. 3. 3. 1. от лицензия № Л-135-07 от 13.08.2004 г. за дейността
3
„разпределение на електрическа енергия“, „*********“ АД следвало да осигурява
непрекъснато разпределение на ел. енергия по мрежата с определено качество и да
предоставя услуги на потребителите в съответствие с показателите за качество на
електроснабдяването, определени с решение на КЕВР. Съгласно т. 3. 2. 1. 3. 2. от
Методиката, приета от КЕВР с решение по Протокол № 87 от 17.06.2010 г., при нормални
условия на работа: 95% от усреднените за 10 min ефективни стойности на захранващото
напрежение, в продължение на произволен период от една седмица, трябва да бъдат в
обхвата на Un ± 10%; всички (100%) усреднени за 10 min ефективни стойности на
захранващото напрежение, трябва да бъдат в обхвата на Un = + 10% /-15%/.
Съгласно отразеното в горепосочения Констативен протокол № СГ-КЕВР-
2/06.10.2020 г., по отношение на изискването всички (100%) усреднени за 10 min ефективни
стойности на захранващото напрежение да бъдат в обхвата на Un = + 10% /-15%/, било
установено, че 99,5 % (а не 100%) от регистрираните стойности били в рамките на
допустимите отклонения.
При последващо измерване на същия абонатен № и адрес, обективирано в
Констативен протокол № СГ-33/20.11.2020 г. било установено, че по отношение на
изискването всички (100%) усреднени за 10 min ефективни стойности на захранващото
напрежение да бъдат в обхвата на Un = + 10% /-15%/, 100% от регистрираните стойности
били в рамките на допустимите отклонения. Впоследствие резултатите от цялостната
проверка били обобщени в Констативен протокол № Е-5 от 20.11.2020 г.
На „*********“ АД било издадено НП № НП-7/14.02.2020 г. за нарушение на чл. 206,
ал. 1 от ЗЕ, потвърдено с Решение № 1269 от 02.12.2020 г. на АССГ по КНАД № 988 от 2020
г.
С жалбата се представя писмо от Български институт по стандартизация от
17.07.2014 г., съгласно което действащият към момента на изготвяне на писмото стандарт
бил БДС EN 50160:2010 „Характеристики на напрежението на електрическата енергия,
доставяна от обществените електрически мрежи“, публикуван в бр. 8/16.09.2010 г. на
Официалния бюлетин на Български институт за стандартизация. БДС EN 50160:2010 бил
отменил и заменил БДС EN 50160:2007, считано от 01.06.2010 г.
от правна страна и по доказателствата:
Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните на съдебното
производство гласни доказателства – показанията на свидетелите, осъществили проверката,
в лицето на К.Н., Е.К. и М.Б., които са в достатъчна спетен обстоятелствени, хронологично
подредени и абсолютно кореспондиращи помежду си.
Фактическата обстановка се доказва и от наличните по преписката и приобщени на
съдебното следствие писмени доказателства, както следва: Заповед № З-Е-131/30.07.2020 г.
на председателя на КЕВР; Констативен протокол № СГ-КЕВР-2/06.10.2020 г.; Констативен
протокол № СГ-33/20.11.2020 г.; Констативен протокол № Е-5 от 20.11.2020 г.; писмо изх. №
CD-DOC-9731/7/30.11.2020 г.; лицензия № Л-135-07 от 13.08.2004 г.; Методиката, приета от
4
КЕВР с решение по Протокол № 87 от 17.06.2010 г.; писмо от Български институт по
стандартизация от 17.07.2014 г.; НП № НП-7/14.02.2020 г. на председателя на КЕВР и
Решение № 1269 от 02.12.2020 г. на АССГ по КНАД № 988 от 2020 г. Посочените писмени
доказателства се явяват неоспорени и кореспондират на кредитираните гласни такива,
поради което също следва да бъдат кредитирани.
При така установената в рамките на съдебното следствие фактическа обстановка,
безспорно доказано е, че „*********“ АД, в качеството му на „енергийно предприятие“ по
смисъла на § 1, т. 24 от ДР на ЗЕ, е било обвързано със задължението по т. 3. 3. 1. от
издадената на дружеството лицензия №Л-135-07 от 13.08.2004 г. за дейността
„разпределение на електрическа енергия“, да осигурява непрекъснато разпределение на ел.
енергия по мрежата с определено качество и да предоставя услуги на потребителите в
съответствие с показателите за качество на електроснабдяването, определени с решение на
КЕВР, в конкретния случай с изричните показатели, предвидени в т. 3. 2. 1. 3. 2. от
Методиката, приета от КЕВР с решение по Протокол № 87 от 17.06.2010 г. Доказателствата
по делото непротиворечиво сочат, че при осъществената проверка в периода от 29.09.2020 г.
до 06.10.2020 г. на обекта на ************** с абонатен № ********** на адрес:
************, било констатирано отклонение в показателите по т. 3. 2. 1. 3. 2. от
Методиката, а именно: при изискването всички (100%) усреднени за 10 min ефективни
стойности на захранващото напрежение да бъдат в обхвата на Un = + 10% /-15%/, било
установено, че 99,5 % (а не 100%) от регистрираните стойности били в рамките на
допустимите отклонения. По този начин, „*********“ АД осъществило формално
нарушение на чл. 206, ал. 1 от ЗЕ („На енергийно предприятие, което наруши разпоредби на
този закон, на подзаконови нормативни актове по прилагането му, контролът за
изпълнението на които е възложен на комисията, на общи или индивидуални
административни актове на комисията, правнообвързващи решения на АСРЕ или
условията на издадената му лицензия, се налага имуществена санкция от 20 000 до 1 000
000 лв.“) в частта за нарушение на условията по издадената на дружеството лицензия №Л-
135-07 от 13.08.2004 г. По своите характеристики посочената разпоредба освен материално-
правна, е и санкционна. Съставът на нарушението е довършен на 06.10.2020 г. в
горепосочения обект, когато е приключило измерването, обективирано с Констативен
протокол № СГ-КЕВР-2/06.10.2020 г.
Съдът намира за неоснователно твърдението на жалбоподателя, че към датата на
нарушението са липсвали показатели за качество, които да са задължавали дружеството, тъй
като в Методиката, приета от КЕВР с решение по Протокол № 87 от 17.06.2010 г.,
стойностите за показатели за качество били определени за срок до 31.12.2013 г., а
посоченият в методиката стандарт БДС EN ISO – 8402, респ. БДС EN ISO 9000:2007 бил
отменен и недействащ (стандарт БДС EN 50160:2007 бил отменен и заменен със стандарт
БДС 50160:2010 „Характеристики на напрежението на електрическата енергия, доставяна от
обществените електрически мрежи“, като към последния било издадено и изменение БДС
50160:2010/А1:2015, което се прилагало заедно с новия стандарт от 2010 г.). Няма спор, че
КЕВР не е осъвременил Методиката, съобразно новоприетия стандарт, както и че
прилагането на стандартите не е задължително, освен обаче когато това е въведено в
задължение при позоваването му в нормативен акт по силата на препращащата правна
норма. В случая действащ към датата на нарушението (06.10.2020 г.) е бил стандарта от 2007
г. по силата на препращащата норма на чл. 206, ал. 1 от ЗЕ и издадената лицензия. Тоест,
дружеството е следвало да изпълни показателите за качество, визирани в стандарт БДС EN
50160:2007. В глава ІІ от Методиката е посочено, че качеството е „съвкупност от свойства,
характеристики и показатели на продукти или услуги... в съответствие с БДС EN ISO –
8402, респ. БДС EN ISO 9000: 2007“. Изричното посочване на стандарта предполага неговото
задължително прилагане. В тази връзка следва да се допълни, че писмото от Български
5
институт по стандартизация не може да бъде аргумент за правни изводи в обратна посока, а
срокът до 31.12.2013 г. неправилно се счита от жалбоподателя като краен срок по
приложение на Методиката. В глава ІV, т. 2 от Методиката е записано, че „ за базисната
година при определяне стойностите на показателите за качество на електрическа енергия
и на обслужването се приема 2008 г., крайният срок за постигане на целените стойности е
31.12.2013 г. „, но целеви показател е „показател за качество на ел. енергия и качество на
обслужване, чиято стойност Комисията поставя като цел и която стойност трябва да
бъде трайно постигната след изтичане на определения от Комисията срок “ (съгласно
глава ІІ, т. 4 от Методиката). Иначе казано, не може да се приеме, че след този краен срок са
липсвали установени по надлежния ред задължителни показатели за качество, които да са
задължителни за жалбоподателя.
Съдът счита, че АНО неправилно е приложил квалифицирания състав на чл. 206, ал.
3 от ЗЕ, като е приел, че нарушението е извършено „повторно“. На първо място, следва да се
посочи, че законодателят е пропуснал да предложи в ЗЕ дефиниция за „повторност“. В
случая не може да се приложи разпоредбата на чл. 46, ал. 2 от ЗНА („Когато нормативният
акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят
до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. Ако такива разпоредби липсват,
отношенията се уреждат съобразно основните начала на правото на Република
България“), доколкото, съобразно чл. 46, ал. 3 на ЗНА, наказателна, административна или
дисциплинарна отговорност не може да се обосновава съобразно предходната алинея. На
второ място, всички случаи на „повторност“ по българското законодателство визират
хипотеза, при която е осъществено деяние след като има влязъл в сила акт за друго подобно
деяние. В процесния случай цитираното от АНО НП № НП-7/14.02.2020 г. за нарушение на
чл. 206, ал. 1 от ЗЕ, е влязло в сила на 02.12.2020 г., а датата на влизане в сила на НП следва
по време датата на настоящото деяние от 06.10.2020 г., поради което институтът на
„повторност“ е неприложим. С оглед на това, атакуваното НП следва да бъде изменено в
частта за основанието и размера на наложената имуществена санкция, като вместо
имуществена санкция от 60 000 лева по чл. 206, ал. 3 от ЗЕ, бъде определена имуществена
санкция в минималния размер от 20 000 лева по чл. 206, ал. 1 от ЗЕ, като най-съответен на
тежестта на нарушението.
Същевременно не са налице предпоставки за третиране на случая като „маловажен“
по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Нарушението засяга особено важни обществени отношения
по качествено доставяне на ел. енергия от монополист, като следва да се има предвид, че
конкретният абонат се е оплаквал от лошо качество на доставяната енергия нееднократно и
в продължителен период от време. Своевременното отстраняване на последиците от
нарушението на 20.11.2020 г. може да се отчете единствено като смекчаващо обстоятелство,
налагащо административно наказание в минимален размер.
С оглед изменението на атакуваното НП, искането на процесуалния представител на
АНО за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателно по аргумент
на действащия към момента на изготвяне на настоящия съдебен акт чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН.
В тази връзка и на основание чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН, вр. чл. 27е от Наредба за заплащането
на правна помощ и съобразно изхода от делото, „*********“ АД следва да заплати на КЕВР
сумата от 80 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 4 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
6
ИЗМЕНЯ НП № НП - 43/12.05.2021 г., издадено от председателя на КЕВР, на
„*********“ АД, ЕИК *********, в ЧАСТТА за основанието и размера на наложената
имуществена санкция, като вместо имуществена санкция от 60 000 лева по чл. 206, ал. 3 от
ЗЕ, ОПРЕДЕЛЯ имуществена санкция в размер на 20 000 (двадесет хиляди) лева по чл.
206, ал. 1 от ЗЕ.
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, „*********“ АД да заплати на
КЕВР сумата от 80 (осемдесет) лева за юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен Съд –
София-град в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7