Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Плевен, 17.07.2020 год.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Плевенски окръжен
съд, ІІІ - ти състав, гражданска колегия
в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА ПАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: силвия кръстева
ЖАНЕТА
ДИМИТРОВА
при
секретаря п.п.
в
присъствието на Прокурора анна баракова
като
разгледа докладваното от съдията Ж. Димитрова в.гр.д. N 361 по описа за 2020 г., на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид:
Производство е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 139 от 30.12.2019 год.,
постановено по гр.д. № 235/2019 г., Луковитският районен съд е осъдил на
основание чл. 2б от ЗОДОВ Районен съд Ловеч, представляван от председателя М. Ш.
да заплати на Т.М.Ц. сумата от 3 500 лв., представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от нарушение на
правото на разглеждане и решаване на гр.д. № 771/2014 г. по описа на РС Ловеч в
разумен срок, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
завеждане на иска – 06.04.2017 г. до окончателното й заплащане, както и на
основание чл. 78 ал. 1 вр. чл. 10 ал. 3 от ЗОДОВ сумата от 1 535 лв. за
направени по делото разноски, от които 10 лв. за държавна такса и 1 525 лв. за
адвокатско възнаграждение по гр.д. № 278/2017 г. на РС Луковит, в.гр.д. №
889/2018 г. на ОС Плевен и по гр.д. № 235/2019 г., намалено по възражение на
насрещната страна за прекомерност.
Със
същото решение Районен съд Луковит е осъдил Районен съд
Ловеч да заплати по негова сметка сумата от 474,60 лв. за
направени разноски за възнаграждение на вещо лице по съдебна психолого -психиатрична
експертиза.
Недоволна от така постановеното решение е останала въззивната страна Районен съд Ловеч, представлявана от председателя си М.
Ш., която го
обжалва изцяло като частично недопустимо, а в остананалата част неправилно,
незаконосъобразно и необосновано. Според въззивната страна решението е
недопустимо в частта относно произнасянето по предявения иск за разликата над
1 500 лв. до 3 500 лв., тъй като спорът между страните в тази му част
е решен с влязло в сила решение. Въззивната страна посочва, че по предявеният
иск първоначално е образувано гр.д. № 278/2017 г. по описа на Районен съд
Луковит, по което е постановено решение № 29/04.04.2018 г., с което искът е
уважен частично за сумата от 1 500 лв. и е отхвърлен за разликата до
предявения размер от 3 500 лв., което решение не е обжалвано от ищеца и е
влязло в законна сила. Посочва, че в частта, в която искът е уважен е подадена
въззивна жалба и същата е разгледана по в.гр.д. № 889/2018 г. на ОС Плевен, в резултат на което е
постановено решение, с което решение № 29/04.04.2018 г. на
Районен съд
Луковит е обезсилено в обжалваната част и делото е върнато за разглеждане от
друг състав. Според въззивната страна при новото разглеждане на делото
висящността на спора е възстановена до размер на сумата от 1 500 лв.,
поради което постановявайки решение по предявения иск за разликата над тази
сума Районен съд Луковит е постановил недопустим съдебен акт, който подлежи на
обезсилване. По отношение на обжалваното решение в останалата част се излагат
възражения за неправилна преценка на събраните по делото доказателства, тъй
като районният съд не съобразил обективно поведението на ищеца по гр.д. № 771/2014 г. по описа на РС Ловеч и наличието на
обективни причини за забавяне на делото, като се възразява, че: част от
забавянето на делото се дължи на трудности с призоваването на един от
ответниците Ц. Н., в това число поради невнасяне от страна на ищеца на
определения депозит за възнаграждение на особен представител, друга част от
забавянето се дължи на исканията за отвод от страна на ищеца на съдиите в ОС
Ловеч, което е довело до разглеждане на постъпилите частни жалби от негова
страна пред други въззивни съдилища, сложността на делото с оглед броя на
ответниците и конфликтите между страните и множеството други спорове между тях,
вкл. такъв относно собствеността от спорното помещение. Въззивната страна
възразява относно извършената преценка на разумния срок на разглеждане на
делото, както и на действителния обем на претърпените от ищеца вреди, с оглед
установените от вещите лица по СППЕ негативни изживявания свързани с
разглеждане на множество дела през периода 2010-2018 г., обстоятелството, че
ищецът е бил ползвател, а не собственик на помещението, предмет на спора по гр.д. № 771/2014 г. на РС Ловеч и др.. Според въззивната
страна неотносимо към предмета на спора е обстоятелството свързано с
натовареността на съдията – докладчик, разглеждал делото, поради което
препоръките на РС Луковит се явяват недопустими и неуместни. Въззивната страна
оспорва правилната преценка на РС Луковит по реда на чл. 52 от ЗЗД на размера
на обезщетението, като счита, че при отчитане на всички обстоятелства по делото
обезщетението следва да бъде определено в размер под 1 500 лв.. Моли се
съда да постанови решение, с което да обезсили частично обжалваното решение в
частта относно произнасянето по предявения иск за разликата над 1 500 лв.
до 3 500 лв., а в останалата част да отмени решението на РС Луковит и да
постанови ново, с което да отхвърли изцяло предявения иск или при алтернативно
да уважи същия до размер по – нисък от 1 500 лв.. Поддържа възраженията си
за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение,
възраженията си относно липса за действително заплатени разноски за адвокатско
възнаграждение и относно това, че не са станали причина за част от разноските с
оглед отказа на РС при първото разглеждане на делото да уважи искането им по
реда на чл. 78 ал. 5 от ГПК.
в срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК е постъпил писмен
отговор срещу въззивната жалба от въззиваемата страна М.Т.Ц., конституирана в
качеството на законен наследник на починалия ищец Т.М.Ц., в която се оспорва
допустимостта и основателността на въззивната жалба. Според въззиваемата страна
след като въззивната страна не е депозирала молба по реда на чл. 248 от ГПК за
изменение на решението в частта относно разноски спорът относно размера на
присъдените разноски не може да бъде разглеждан от въззивния съд. Въззиваемата
страна оспорва доводите във въззивната жалба относно частична недопустимост на
решението, като се позовава на решението по в.гр.д. № 889/2018
г. на ОС Плевен, което е окончателно и с което първоинстанционното решение по
спора е обезсилено изцяло, а не частично в обжалваната част, и счита, че
забраната за влошаване положението на жалбоподателя се отнасяне единствено за
неправилни решения, като в конкретният случай при първото разглеждане на делото
е съществено е нарушен процесуалния ред като не е осигурено участие на прокурор,
т.е. на контролища страна със задължително участие в процеса. Според
въззиваемата страна при определена на размера на обезщетението
първоинстанционният съд е съобразил всички относими към определяне на
обезщетението обстоятелства и правилно е приложил разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД,
като се излагат подробни доводи относно правилността на обжалваното решение. Моли
се въззивният съд да потвърди атакуваното решение на РС Луковит и да остави
въззивната жалба без уважение.
В срока
за отговор по чл. 263 ал. 1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от въззиваемата
Н.Т.Й., конституирана по делото в качеството на законен наследник
на починалия ищец Т.М.Ц..
РП –
Луковит не изразява становище по въззивната жалба.
В о.с.з. въззивната страна не се
представлява.
Въззиваемите страни не се явяват, но депозират
писмени становища, в които оспорват въззивната жалба.
Окръжна прокуратура – Плевен чрез
процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на жалбата.
Окръжният
съд, като обсъди оплакванията,
изложени в жалбата, взе предвид направените доводи, прецени събраните пред
първата инстанции доказателства в тяхната съвкупност и по отделно и съобрази
изискванията на закона, намира за
установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259
от ГПК, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
С исковата молба ищецът Т.М.Ц. е
предявил против ответника Районен съд Ловеч иск с правно основание чл. 2б ал. 3
вр. ал. 1 от ЗОДОВ за сумата от 3 500 лв., представляваща обезщетение
причинените му неимуществени вреди от извършеното от РС Ловеч от нарушение на
правото му да бъде разгледано и решено гр.д. № 771/2014 г. по описа на РС Ловеч
в разумен срок за периода от датата на подаване на исковата молба по гр.д. №
771/2014 г. по описа на РС Ловеч – 10.05.2014 г. до датата на подаване на
искова молба по предявения иск – 06.04.2017 г., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й заплащане.
В исковата молба ищецът е посочил, че гр.д. № 771/2014 г. по описа на РС Ловеч
е висящо към този момент, поради което не следва да спазва реда предвиден в чл.
2б ал. 2 от ЗОДОВ, както и че от забавеното разглеждане на делото, което
продължава почти 3 години е претърпял вреди, изразяващи се негативни
преживявания и влошаване на здравословното му състояние.
Делото по така предявения иск е
образувано първоначално пред РС Ловеч като гр.д. № 640/2017 г. и след отвод на
всички съдии в този съд, с определение по гр.д. № 557/2018 г. на ОС Ловеч е
изпратено за разглеждане на РС Троян. След отвод на всички съдии в РС Троян, с
определение по гр.д. № 228/2017 г. на ОС Ловеч делото е изпратено за
разглеждане на РС Луковит, пред който е образувано като гр.д. № 278/2017 г. по
описа на съда.
В срока за отговор по чл. 131 от ГПК,
депозиран пред РС Луковит, ответникът Районен съд Ловеч чрез председателя си
Мария Шолекова е оспорил предявения иск. Според ответника гр.д. № 771/2014 г.
по описа на съда се отличава с фактическа и правна сложност, като част от
сложността на делото се дължи на обстоятелството, че ответници по иска са пет
лица, събирането на доказателства по искане на страните за относимите към спора
обстоятелства, наличието на множество други съдебни спорове между страните,
намиращи се във връзка с този по гр.д. № 771/2014 г., влошените отношения между
страните по спора, проблемите с призоваването на един от ответниците – Ц. Н.
поради ненамирането му на посочения от ищеца адрес и неизпълнение на указанията
на ищеца за внасяне на депозит за особен представител на този ответник,
отводите на съдии от ОС – Ловеч по искане на ищеца по депозираните от него
частни жалби срещу определения по делото, желанието на ищеца свидетелите да
бъдат разпитани едновременно в едно съдебно заседание, което е довело до
отлагане на делото, проблеми с изготвяне на експертиза по делото поради
ангажираност на вещите лица и необходимостта от специални знания за решаване на
делото, натовареността на графика на съдията – докладчик през процесния период.
Ответникът оспорва значимостта на засегнатия интерес на ищеца, тъй като спора
касае обезщетение за вреди от завлядяване на обслужващо помещение – килер, на
което ищецът е собственик, а ползвател. Алтернативно ответникът оспорва иска по
размер, като счита, че претендираното обезщетение е в завишен размер.
С решение № 29/04.04.2018 г. по гр.д. №
278/2017 г. РС Луковит е уважил частично предявения от Т.М.Ц. *** иск с правно
основание чл. 2б ал. 1 от ЗОДОВ за сумата от 1 500 лв., представляваща
обезщетение за причените му вреди от забавеното разглеждане на гр.д. № 771/2014
г. по описа на РС Ловеч, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на подаване на исковата молба до окончателното й заплащане, като за
разликата над 1 500 лв. до предявения размер от 3 500 лв. искът е
отхвърлен като неоснователен и недоказан. С определение № 191/09.10.2018 г. по
делото РС Луковит е оставил без уважение молбата на Районен съд Ловеч по чл.
248 от ГПК за изменение на решението в частта относно разноските.
Срещу решението на РС Луковит гр.д. №
278/2017 г. е постъпила въззивна жалба от РС Ловеч, с която същото се обжалва
изцяло и се иска отмяната му изцяло или частично. Постъпила е и частна жалба от
РС Ловеч против определението РС Луковит по делото, постановено по реда на чл.
248 от ГПК. По жалбите е образувано в.гр.д. № 527/2018 г. по описа на ОС Ловеч
и след отвод на всички съдии в този съд, с определение по в.ч.гр.д. № 513/2018
г. на ВтАС делото е изпратено за разглеждане от ОС Плевен.
С решение № 159/17.04.2019 г. по
в.гр.д. № 889/2018 г. ОС Плевен е обезсилил решение № 29/04.04.2018 г. и определение
№ 191/09.10.2018 г. по гр.д. № 278/2017
г. на РС Луковит като недопустими и е върнал делото на РС Луковит за ново
разглеждане от друг състав на съда поради допуснато съществено процесуално
нарушение чл. 10 ал. 1 от ЗОДОВ – разглеждане на делото в отсъствие на
прокурор.
При новото разглеждане на делото пред
РС Луковит делото е образувано като гр.д. № 235/2019 г. по описа на съда и с
обжалваното решение е уважен изцяло предявения иск.
За да уважи изцяло предявявения иск РС
Луковит е приел, че са налице предпоставките за уважаване на иска, тъй като
ищецът е страна по гр.д. № 771/2014 г. по описа на РС Ловеч, съдебното
производство до приключване на делото с влязъл в сила съдебен акт е продължило
4 години и 13 дни, като от ответника РС Ловеч е разглеждано 3 години, 2 месеца
и 23 дни и надхвърлена обичайната продължителност на гражданските и търговските
дела с оглед официалното съобщение на ЕК, представено на Информационното табло
на ЕС в областта на правосъдието за 2018 г., съгласно което нормалната
продължителност на едно дело е около 100 дни, като не възприема възраженията на
ответника, че се касае за спор с фактическа и правна сложност, приема, че са
налице претърпени от ищеца неимуществени вреди в пряка причинна връзка с
разглеждането на делото извън разумния срок, изразяващи се в негативни
преживявания на ищеца в резултат на продължителността на делото. При определяне
размера на обезщетението ЛС Луковит е съобразил разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и
обстоятелствата, че ищецът е в напреднала възраст – 90 години и личностовите му
особености, които в съвкупност са засилили негативните му преживявания във
връзка със забавяне на делото, засегнатия му интерес по гр.д. № 771/2014 г.,
тъй като предмет е разрушена стена на жилището, в което живее, обстоятелството,
че останалите спорове, по които е бил участник са разгледани в по - кратък
срок, както и обстоятелството, че конкретното дело, по което се присъжда
обезщетението също е със значителна продължителност поради отводи на съдии и
пропуск на съда при първото му разглеждане да конституира задължителна страна.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Въззивният
съд съобрази възраженията във въззивната жалба относно частична недопустимост
на атакувания съдебен акт, но приема, че същите са неоснователни, а
постановеното решение валидно и допустимо. Установи се по делото, че решението
на РС Луковит по гр.д. № 278/2017 г. е обжалвано изцяло именно от РС Ловеч, в
резултат на което с влязло в сила решение по в.гр.д. № 889/2018 г. ОС – Плевен
същото е обезсилено изцяло като недопустимо, ведно с постановеното определение
по чл. 248 от ГПК. РС Ловеч действително не е имал правен интерес да обжалва
решението на първоинстанционният съд в отхвърлителната му част, но като краен
резултат постановеното решение на окръжният съд по чл. 270 от ГПК е
задължително за райония съд, на който делото е върнато за разглеждане изцяло от
нов състав на съда. Правилно и законосъобразно при тези данни РС Луковит е
приел, че следва да разгледа повторно спора относно основателността на иска в
предявения размер от 3 500 лв., а не единствено до претендиран размер на
обезщетението от 1 500 лв..
Въззивният съд съобрази представеното
по делото удостоверение за наследници, от което се установява, че ищецът в
първоинстанционното производство Т.М.Ц. е починал на 04.12.2019 г. след
приключване на съдебното дирене по делото на 30.09.2019 г., но преди
постановяване на обжалваното решение на 30.12.2019 г. и е оставил за законни
наследници дъщерите си Н.Т.Й. и М.Т.Ц.. Участието на
правосубектни страни в исковото производство е положителна процесуална
предпоставка от категорията на
абсолютните, за които съдът следи служебно. В случай на смърт на
някоя от страните по делото, настъпила след
подаването на исковата молба в съда и преди влизането в сила на съдебното
решение съдът спира производството на основание чл. 229 ал. 1 т. 2 от ГПК и предприема процесуалните действия по чл. 230 от ГПК,
за да конституира на мястото на починалата страна нейните процесуални
правоприемници и обезпечи тяхното по - нататъшно реално участие в процеса
съгласно уредено в чл. 227 от ГПК.
В случаите обаче, когато страната е починала след приключването на съдебното дирене
пред съответната съдебна инстанция съгласно изричната
разпоредба на чл. 229 ал. 2 изр. 2 от ГПК, съдът следва
най-напред да постанови решението си и едва след
това, ако решението му подлежи на
обжалване да спре производството по делото и да предприеме процесуалните
действия по чл. 230 от ГПК.
В тези случаи макар съдебното решение да е
постановено след смъртта
на страната и преди на нейно място да са конституирани
процесуалните й правоприемници предвид изричната разпоредба на чл. 229 ал. 2 от ГПК постановеното решение е процесуално допустимо.
Въззивният съд приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
В Закона
за отговорността на Държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/, считано от
15.12.2012 г. е предвиден специален ред за
реализиране на отговорността на Държавата за дейност на органите на съдебната
власт за нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен
срок.
Съгласно
разпоредбата на чл. 2б ал. 1 от ЗОДОВ Държавата отговаря за вредите, причинени
на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и
решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията. Съгласно чл. 8 ал. 2 от ЗОДОВ гражданите и
юридическите лица могат да предявят иск по чл. 2б ал. 1 от ЗОДОВ по приключени
производства, само когато е изчерпана административната процедура за
обезщетение за вреди по реда на глава ІІІ "а" от Закона за съдебната власт, по която няма постигнато споразумение. Съгласно чл. 2б
ал. 3 от ЗОДОВ предявяването на иск за обезщетение за вреди по висящо
производство не е пречка за предявяване на иск и след приключване на производството.
Налице е
установена практика на ВКС - решение
№ 210/ 15.06.2015 г. по гр. д. № 3053/ 2014 г., ІІІ г. о., ВКС, определение № 567 от 7.12.2018 г. по к. ч. гр. д. № 4519/2018 г.,
ІV г.о. на ВКС и др., в които ВКС приема, че предявяването на иск с правно основание чл. 2б ал. 3 вр. ал. 1 ЗОДОВ за обезщетение на вреди поради нарушение на правото на разглеждане и
решаване на делото в разумен срок по висящо производство е допустимо без
проведена административна процедура по глава ІІІа ЗСВ съгласно чл. 8 ал. 2 от ЗОДОВ. ВКС приема също, че приключването на
производството, по което се твърди, че е допуснато
нарушение на чл. 6 § 1 от ЕКЗПЧОС, след като е предявен
иск за обезщетение по чл. 2б ал. 3 вр. ал. 1 ЗОДОВ не е процесуална пречка за упражняване правото на иск. Страната не губи възможността да се търси обезщетение по
съдебен ред и след приключване на производството, което е източник на вредите,
при положение, че част от вредите са останали извън обхвата на предходно
присъденото обезщетение, в случай, че общата продължителност на делото
надхвърля границите на разумния срок.
При съобразяване на гореизложеното, въззивният
съд приема, че предявеният иск намира правното си основание в Анотирана съдебна практикачл. 2б ал. 3 вр. ал. 1 от ЗОДОВ и като предявен за
вреди по висящо гражданско производство е допустим и следва да бъде разгледан
по същество. Не са налице основания за изискване на провеждане на
административната процедура, предвидена в чл. 8 ал. 2 от ЗОДОВ от страна на
ищеца като предпоставка за допустимост на иска, тъй като същата касае
приключили вече производства, а в исковата молба изрично е посочено, че
производството, с което се търси отговорност от Държавата е висящо и
обезщетение за претърпени неимуществени вреди се претендира за конкретен период
от неговата висящност - 10.05.2014 г. до 06.04.2017 г..
С оглед изложените от ищеца фактически
обстоятелства искът, с който се търси отговорност от Държавата на РБ се явява
подаден срещу пасивно легитимираният правозащитен държавен органи, в който
работи длъжностното лице, чиито неправомерни действия в съвкупност според ищеца
са довели до разглеждане на гражданското производство, в което е участник извън
разумния срок. Съдът в конкретната хипотеза се явява процесуален субституент на
Държавата.
Искът се
основава на твърдение за нарушение по чл. 6 §1 от ЕКЗПЧОС, която е част от
вътрешното ни право към релевантния период от време на основание чл. 5 ал. 4 от Конституцията на РБ.
При
съобразяване на установената съдебна практика на ВКС, въззивният съд приема, че
Държавата отговаря за забавянето на разглеждането и решаването на делото от
предявяването на иска до влизането в сила на решението, като спазването или
неспазването на инструктивните срокове за извършване на отделните съдопроизводствени
действия е без значение. Релевантна е общата продължителност на делото с оглед
неговата фактическа и правна сложност. Съдът установява осъществяването на
отделните забавяния и причината, която ги е предизвикала, доколкото Държавата
не отговаря за забавянията, дължащи се на поведението претендиращата
обезщетение страна. Тя отговаря за всички останали забавяния, в т. ч. за тези
вследствие поведението на вещите лица и насрещната страна по делото, защото е
длъжна да установи правила, както и спазването им, за да бъдат осуетявани
последиците от недобросъвестно упражняване на права и недобросъвестно
изпълняване на задължения. Съдът може да констатира причината за всяко отделно
забавяне, макар това да няма значение за основателността на иска, но то има
значение за мерките, които Държавата е длъжна да предприеме за недопускането на
други нарушения, като тези причини мога да бъдат: действия и бездействия на
съда, на другите участници в производството, на съдебни служители,
пренатовареност на съда и др., които имат значение единствено за анализа, който
компетентните държавни органи следва да извършат, за да определят, всеки според
компетентността си, мерките, които държавата следва да предприеме за
недопускането на други нарушения. Отговорността на държавата не е обусловена от
това дали лицата от състава на съдебните органи са виновни и дали те са
нарушили съществуващите правила или са ги спазили стриктно, но въпреки това е
налице забавяне над разумния срок. При основателност на иска, Държавата следва
да бъде осъдена чрез представляващите я процесуални субституенти за вредите от
осъщественото забавяне, независимо от това дали някой, или никой от тях (като
съд, разглеждал делото, т.е. в друго качество) има, или няма причастност към
осъщественото забавяне. В този смисъл е решение № 30/07.05.2019 г. по грд. №
2125/2018 г., ІІІ г.о. на ВКС и др.
На изследване
подлежи: продължило ли е производството
по гр.д. № 771/2014 г. на РС Ловеч през процесния период извън разумния срок по
чл. 6 § 1 от ЕКЗПЧОС и ако е така, претърпял ли е наследодателят на
въззиваемите описаните в исковата молба неимуществени вреди през посочения
период в причинна връзка със забавяне на разглеждането и решаване на посоченото
дело.
Относно наличието на продължило извън
разумния срок гражданско производство при участие на ищеца, наследодател на
въззиваемите като предпоставка за реализиране на отговорността на
Държавата за дейност на органите на съдебната власт за нарушение на правото на
разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съдът съобрази
следното:
Установява
се от приложеното копие от гр.д. № 771/2014
г. по описа на РС Ловеч, че същото е образувано на 12.05.2014 г. по искова
молба, депозирана от Т.М.Ц. против ответниците М. Г. Г., С. Г. Ц., И. Г. Н., И.
С. Г. и Ц. Н. Н. с посочени адреси в гр. Л., с която са предявени искове с
правно основание чл. 45 от ЗЗД, всеки от които с цена 1 000 лв. за
солидарно заплащане на обезщетение за причинени имуществени и неимуществени
вреди, както и иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД с цена от 100 лв. за
солидарно заплащане на обезщетение за забавено плащане на главниците по чл. 45
от ЗЗД за посочен период, които вреди според ищеца са пряка и непосредствена
последица от непозволено увреждане, извършено от ответниците на 20.05.2009 г.
чрез разбиване на стена между жилища и завладяване на килер, ползан от ищеца.
Установява
се, че въз основа на разпореждане на съда от 20.05.2014 г. на ответниците са
изпратени преписи от исковата молба и доказателствата към нея, като съобщенията
за връчване на книжата на първите четирима ответниците са връчени на 26.05.2014
и 27.05.2014 г., а съобщението до петия ответник Ц.Н. е върнато в цялост.
Установява се, че в периода 31.05.2014 г. – 29.10.2014 г. с разпореждания на
съда по делото са дадени редица указания във връзка с призоваването на
ответника Недялков, в това число към ищеца, в резултат на което на 05.11.2014
г. на ответника са връчени книжа по месторабота. Установява се, че с
разпореждане на съда от 05.03.2015 г. по реда на чл. 140 от ГПК делото е
насрочено в о.с.з. на 31.03.2015 г., след което което е отсрочено за 12.05.2015
г. поради заболяване на съдията-докладчик. Установява се, че в проведеното на
12.05.2015 г. о.с.з. ход на делото не е даден поради нередовно призоваване на
двама от ответниците и делото е отложено за 17.06.2015 г., като в същото
заседание от съда към ищеца са дадени указания за отстраняване на нередовности
по движение на исковата молба. Установява се, че в проведеното на 17.06.2015 г.
о.с.з. ход на делото отново не е даден поради нередовно призоваване на един от
ответниците и делото е отложено за 09.07.2015 г.. Установява се, че в
проведенато на 09.07.2015 г. о.с.з. съдът е дал ход на делото, но с оглед
направени възражения по допустимостта на иска е отложил същото за 20.10.2015 г.
като е приел, че следва да се запознае с посочените от страните дела, имащи
отношение към допустимостта на иска. Установява
се, че в проведеното на 20.10.2015 г. о.с.з. съдът е прекратил производството
по делото поради липса на активна легитимация на ищеца. Установява, че въз
основа на постъпила частна жалба от ищеца и след администрирането й е
образувано в.ч.гр.д. № 629/2015 г. по описа на ОС Ловеч, по което с надлежно
определения в периода от 23.12.2015 г. до 12.01.2016 г. са се отвели всички
съдии в този съд и делото е изпратено на ВтАС, след което с определение по
в.ч.гр.д. № 31/2016 г. на ВтАС делото е изпратено за разглеждане на ОС Плевен.
Установява се, че пред ОС Плевен делото е образувано на 22.01.2016 г. и с
определение от 29.01.2016 г. по в.ч.гр.д. № 60/2016 г. на ОС Плевен атакуваното
прекратително определение, както и определение по чл. 248 от ГПК на РС Ловеч са
отменени и делото е върнато за продължаване на процесуалните действия от РС
Ловеч. С определение на ЛРС от 05.02.2016 г. делото е насрочено в о.с.з. за
01.03.2016 г., за което страните са редовно призовани. Установява се, че в
проведеното на 01.03.2016 г. о.с.з. съдът е дал ход на делото, но с оглед
направени искания на ответниците по чл. 229 ал. 1 т. 4 от ГПК за спиране на
производството по делото до приключване на преюдициални спорове е отложил
същото за 06.04.2016 г. като е приел, че следва да се запознае с посочените от
страните дела, имащи отношение към спирането на делото. Установява, че в
проведените на 06.04.2016 г. и на 20.04.2016 г. о.с.з. съдът е давал указания
във връзка с изискването на преписки и дела, имащи отношение към спиране на
делото, след което в проведеното на 26.04.2016 г. о.с.з. съдът е спрял
производството по делото до влизане в сила на решението по адм.дело № 209/2015
г. на Адм. съд Габрово. Установява, че въз основа на постъпила частна жалба от
ищеца и след администрирането й е образувано в.ч.гр.д. № 209/2016 г. по описа
на ОС Ловеч, по което с надлежно определения в периода от 20.05.2016 г. до
27.06.2016 г. са се отвели всички съдии в този съд и делото е изпратено на
ВтАС, след което с определение по в.ч.гр.д. № 311/2016 г. делото е изпратено за
разглеждане на ОС Габрово. Установява се, че пред ОС Габрово делото е
образувано на 20.07.2016 г. и с определение от 05.08.2016 г. по в.ч.гр.д. №
209/2016 г. на ОС Габрово атакуваното определение за спиране на РС Ловеч е
отменено и делото е върнато за продължаване на процесуалните действия от РС
Ловеч. Установява се, че след връщане на делото в РС Ловеч до 06.04.2017 г. по
същото са насрочени четири о.с.з., съответно за 04.10.2016 г.,16.11.2016 г.,
20.12.2016 г., 25.01.2017 г., като петото о.с.з. е отложено за 07.04.2017 г.
след съобразяване на становищата на страните в този смисъл с оглед осигуряване
възможност на вещите лица да изготвят заключение по назначена СТЕ, а на
свидетелка с травма да се яви по делото. Установява, че в посочените четири
о.с.з. съдът е дал ход на делото, давал е указания за представяне на
доказателства, уточняван е петутума на предявения иск от страна на ищеца,
указвана е доказателствена тежест по делото, съдът се е произнасял по
доказателствените искания на страните, открил е производство по чл. 193 от ГПК
във връзка с оспорване на представени писмени доказателства и е назначил СТЕ по
поставени от страните задачи. Установява се, че по молба на пълномощника на
ищеца поради здравословни причини делото е отложено от 20.12.2016 г. за
25.01.2017 г..
След предявяване
на иска, решението по който е предмет на въззивна проверка в настоящото
производство, т.е. след 06.04.2017 г., по гр.д. № гр.д. № 771/2014 г. по описа
на РС Ловеч са проведени още четири о.с.з., съответно на 07.04.2017 г.,
16.05.2017 г., 21.06.2017 г., 05.07.2016 г., в които са извършвани разпит на
вещи лица, свидетели, извършван е оглед на имот и са събирани доказателства
посочени от страните, като в последното съдебно заседание съдът е приключил
съдебното дирене и е обявил, че ще се произнесе с решение по делото. Установява
се, че по делото е постановено решение № 271/04.08.2017 г., с което предявените
искове на ищеца Т.М.Ц. са отхвърлени и което решение е влязло в сила на
26.02.2018 г. след потвърждаването му с решение по в.гр.д. № 314/2018 г. на ОС
– Габрово.
По делото
са представени доказателства относно натовареността на РС Ловеч и в частност на
съдията-докладчик, разглеждал гр.д. № 771/2014 г. по описа на съда, които
въззивният съд счита за неотносими към предмета на спора. Посочените
доказателства биха имали значение в друго, дисциплинарно производство, но в
настоящото се явяват без значение, тъй като отговорността на Държавата, респ.
на съда не е обусловена от виновно неизпълнение на задълженията на лицата от
състава на съдебните органи.
Съгласно чл. 6 § 1 изр. 1 от ЕКПЧОС всяко лице
при определянето на неговите граждански права и задължения или при наличието на
каквото и да е наказателно обвинение срещу него има право на справедливо и
публично гледане на неговото дело в разумен срок от независим и безпристрастен
съд, създаден в съответствие със закона.
В
разпоредбата на чл. 2б ал. 2
от ЗОДОВ
законодателят е предвидил редица критерии за преценка дали е допуснато
нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6 § 1 от ЕКПЧОС, а именно: общата продължителност и
предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението
на страните и на техните процесуални или законни представители, поведението на
останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти,
които имат значение за правилното решаване на спора, като тяхното изброяване не е
изчерпателно. При тази преценка съдът следва да
приложи и стандартите, заложени в практиката на ЕСПЧ. Съобразно решението на
ЕСПЧ по делото Finger vs Bulgaria разумният срок, гарантиран от чл. 6 § 1 от
ЕКПЧОС служи основно за да гарантира общественото доверие в правосъдието, като
целта на този срок е и защитаването на страните във всяка една съдебна
процедура от продължителни забавяния, които биха накърнили правата им
непропорционално на обществения интерес, защитаван чрез съответната съдебна
процедура.
Преценявайки продължителността на гр.д.№ 771/2014
г. по описа на РС Ловеч през процесния период от близо 3 години от м. V 2014 г.
до м. ІV 2017 г., през който делото е било разглеждано единствено на първа
инстанция без по същото да е постановено решение, фактическата и правна
сложност на същото, която е сравнително висока пред първата съдебна инстанция
предвид както спорните факти и обстоятелства, така и спорните права, наличието
на други спорове между страните – административни и граждански, както и водено
наказателно производство във връзка с факти и обстоятелства, имащи отношение
към процесния спор и необходимостта от преценка на преюдициалността на тези
спорове по отношение на процесния, броят на ответниците - петима, който е голям
и факта, че един от тях е с адрес за призоваване в гр. София, обстоятелството,
че както ищецът, така и ответниците не са бездействали, а са ангажирали
процесуални представители, които са сезирали съда със значителни по - обем и
правна сложност възражения и доказателствени искания, както и извършените от РС
Ловеч процесуални действия, свързани с разглеждането на делото, които също са
значителни по - обем и като взе предвид преследваната от ищеца в производството
цел, а именно защита на права на личността, засегнати от непозволено увреждане
чрез парично компенсиране на претърпени вреди, въззивният съд намира, че е
налице известно нарушаване на разумния срок за разглеждане и решаване на делото
през процесния период, тъй като според въззивният съд при по - добра
организация на работата на съда делото е имало възможност да приключи с решение
на първа инстанция за срок от около година и половина. Въззивният съд приема,
че действията, довели до забавянето на разглеждането и решаване на делото и
надвишаване на разумния срок са относими към разглеждането му пред РС Ловеч.
Въззивният съд приема, че е налице бездействие на съдията –докладчик по делото
през периода м. ХІІ 2014 г. – м. ІІІ 2015 г. да изготви определение по чл. 140
от ГПК, в което да се произнесе по доказателствените искания на страните и да
насрочи първото по делото заседание, при положение, че последният срок по чл.
131 от ГПК е изтекъл на 05.12.2014 г.. Видно от исковата молба и отговора на
същата, че съдът е сезиран с доказателствени искания за разпит на свидетели
както от ищеца, така и от ответниците, както и с искане за назначаване на СТЕ
от страна на ищеца, като по тези искания липсва произнасяне от съда съгласно
изискванията на чл. 140 ал. 1 от ГПК. Налице е непрецизно изпълнение на
задълженията на съдията – докладчик по проверка на редовността на исковата
молба, допустимостта на предявените искове и преюдициалността на останалите
спорове между страните, което е довело до неколкократно уточняване на исковата
молба в хода на производството от процесуалния представител на ищеца, респ. е
дало възможност на ответниците да правят нови доказателствени искания с оглед
на тези уточнения и е удължило разглеждането на делото за събиране на
относимите към спора доказателства, като наред с това делото е отлагано за
допълнителна преценка допустимостта на исковете след първото по делото
заседание, както и невъзможността да бъде разглеждано за периода от м. Х 2015
г. до ІІ 2016 г. по време на въззивната проверка на определението на съда, с
което производството по делото е прекратено и за периода от м. V 2016 г. до
VІІІ 2016 г. по време на въззивната проверка на определението на съда, с което
производството по делото е спряно до приключване на посочен административен
спор. Въззивният съд съобрази, че известно забавяне на производството е налице
и през периода от м. VІ до м. ХІ 2014 г. с оглед затрудненията относно
призоваването на ответника Цветомир Недялков в гр. София, но приема, че същото
не се дължи на бездействие на съда, тъй като след връщане в цялост на
призовката до този ответник при липса на ЕГН съдът е бил затруднен да изготви
справка относно постоянен и настоящ адрес на ответника, а в последствие
указанията на съда за внасяне на депозит за възнаграждение на особен
представител на ответника не са изпълнени своевременно от ищеца, а едва през м.
ІХ 2014 г., като ищецът е искал и призоваване на ответника по месторабота в гр.
София и е представил доказателства за тази месторабота през м. ІХ 2014 г., т.е.
част от забавянето си дължи и на бездействие на ищеца. При тези правни изводи въззивният
съд намира, че производството по гр.д. № 771/2014 г. за периода от образуването
му до 06.04.2017 г. не е разглеждано в "разумен срок" по смисъла на чл. 6 § 1 от ЕКЗПЧОС и същият е бил надхвърлен с около
година и половина. Налице е нарушение на тази разпоредба за конкретното производство, при което
не поведението на ищеца е предизвикало прекомерното
процесуално забавяне, тъй като приносът в тази насока му е незначителен. При
съобразяване на разумния срок на гражданското дело, въззивният съд приема, че
не следва да обсъжда събраните по делото доказателства относно разглеждането му
след 06.04.2017 г., както и действията на съдилищата до приключването му с
влязло в сила решение, тъй като в настоящото производство, съдът е сезиран с
иск за вреди от забавено правосъдие за конкретен период от разглеждане на гр.д.
№ 771/2014 г. от РС Ловеч, а не след приключването му изцяло. Страните по делото
разполагат с правна възможност да предявят нов иск по чл. 2б ал. 1 от ЗОДОВ за
останалия период от разглеждане на делото в случай, че считат, че същото е
продължило да се разглежда извън разумния срок и след 06.04.2017 г..
Относно наличието на описаните в исковата
молба неимуществени вреди от ищеца през периода и наличието на пряка причинна
връзка между действията на служителите на РС Ловеч и претърпените от ищеца
неимуществени вреди, съдът съобрази следното:
Установява
се от приетото в първата инстанция заключение на комплексна съдебно
психиатрична и психологична експертиза, изготвено от вещите лица психиатър д-р
П.В. и психолог М. Д., че ищецът в първоинстанционното производство попада във
възрастовата група на дълголетниците /над 90 г./ с присъщите за възрастта си
промени във физическия, емоционалния, поведенческия и когнитивния му статус,
като измененията във връзка с остаряването са намират в три направления: в
интелектуален план, тъй като трудно преработва нова информация, нови спомени и
нови поведенчески модели, в емоционален план – неконтролируемо усилване на
афективните реакции, като за кратко време преминава от крайна грубост до крайна
сълзливост, стремеж да печели внимание и да формира чувство за вина, атрофия на
някои емоционални реакции, а в морален план се наблюдава неприемане на нови
норми, ценности и силна критика към всякакви промени, самоцелно и настойчиво
отстояване на субективна истина, кверолатни прояви спрямо съседи и роднини и
др.. Вещите лица заключават, че ищецът е преживял стрес, като нормален отговор
на флустриращо събитие и основните емоционални преживявания са свързани със
субективното усещане за липса на справедливост, отчаяние, безпомощност,
неизпълнен дълг, загуба на перспектива, обида и други, които състояния са били
придружавани от лесна дразнимост, нарушения на съда, тревога, плачливост,
напрежение при всяко съдебно заседание, като са били улеснени от личностовите
характерстики на ищеца, които с напредване на възстрастта са придобили по
изразен и интензивен характер. Вещите лица установяват, че в психичния статус
на ищеца не се откриват психопатологични особености и клинични симптоми белег
на психично разстройство, като липсват качествени промени в отделните психични
сфери – емоционална, възприятно-представна и др., като същият е със съхранен
интелект и оптимално за възрастта му протичащи когнитивни функции.
По делото като свидетелка в първата
инстанция е разпитана въззиваемата в настоящото производство М.Т.Ц., която
установява, че е живяла в една жилищна сграда с баща си, че същият до завеждане
на делото е имал доверие в съда, но след това тежко е понесъл продължителното
разглеждане на конкретното делоо, станал сприхав, раздразнителен, съмнявал се в
усилията, които тя и внукът му Т.Г., който е адвокат по делото са полагали за
да защитят интересите му, вдигал кръвно, когато се развълнувал по повод на
делото. Показанията на свидетелката с оглед заинтересоваността й от спора
следва да се ценят при условията на чл. 172 от ГПК само в частта, в която
кореспондират с други събрани по делото доказателства.
Преценявайки
в съвкупност събраните по делото доказателства, както и обстоятелството, че при
забавено правосъдие обичайните вреди се презюмират и не е необходимо
негативните изживявания да се доказват конкретно, въззивният съд приема за
доказано по делото, че ищецът в първоинстанционното производство е претърпял
стрес и негативни емоции в пряка причинна връзка с продължилото извън разумния
срок производство по гр.д.№ 771/2014 г. на РС Ловеч, като преживените душевни терзания на ищеца
са били завишени с оглед възрастта му, особеностите на личността му и факта, че
съдебното производство по делото е имало за цел защита на негови права в
сградата, в която е живеел през този период. Не се доказаха, тежестта за което
е върху ищеца в първата инстанция други, вреди в по-голям обем в пряка връзка с
разглеждането на делото извън разумния срок, в това число влошаване на
здравословното състояние на ищеца както е посочено в исковата молба, като
показанията на разпитаната свидетелка в тази насока като неподкрепени от други
доказателства по делото не следва да се кредитират.
Като съобрази гореизложеното,
съдът намира, че са налице всички изискуеми от закона предпоставки за присъждане на обезщетение в полза на ищеца, наследодател на въззиваемите
за реално претърпените през периода от 12.05.2014 г. до 06.04.2017 г.
неимуществени вреди в резултат на неправомерни действия на длъжностни лица,
работещи при ответния правозащитен държавен орган, довели до разглеждането на
делото на ищеца извън разумния срок за период около година и половина.
Отговорността на ответника случая е обективна и не следва да се търси вина,
като вредите от забавено правосъдие винаги са налице и се презумират, когато
забавянето не е предизвикано от поведението на страната и когато не са налице
факти, които имат значение за правилното решаване на спора и са причина
производството да не се разгледа и реши в разумен срок.
При определяне размера на обезщетението, въззивният
съд следва да отчете естеството на вредата, изразена в случая в негативни
субективни изживявания поради продължителността на производството и да я
остойности във вид на обезщетение по справедливост - чл. 52 ЗЗД.
Настоящият състав, при преценка на всички релевантни обстоятелства – възрастта и емоционалното състояние на ищеца
към процесния период, продължителността на необусловената от поведението на
ищеца в първоинстанционното производство забава на разглеждането и решаването
на делото, предмета и правната сложност на спора, която в случая е над средната,
засегнатия имуществен интерес, доказаните негативни изживявания на ищеца,
приема за справедлив размер на обезщетението сумата от 1 500 лв..
Въззивният съд приема, че фактическата и правна сложност на делото, разгледано
от РС Ловеч е значително над средната с оглед на всички посочени по - горе
обстоятелства, което е наложило разглеждането на делото на първа инстанция в по
- дълъг срок от този на обичайно разглежданите граждански и търговски дела,
като съобрази също, че по - продължителното
разглеждане на делото в първата инстанция е нормално с оглед пълното му
изясняване от правна и фактическа страна, предвид постановяване на правилен и
законосъобразен съдебен акт, както и че разумният срок е надхвърлен с не повече
от година и половина за процесния период.
Искът следва като основателен и доказан
да се уважи за сумата от 1 500 лв., а за разликата до 3 500 лв. като
неоснователен и недоказан подлежи на отхвърляне. Върху така постановеното
обезщетение следва да се присъди и законна лихва, считано от датата на подаване
на исковата молба до окончателното й заплащане. В конкретният случай вредите се
претендират от забавено правосъдие по висящо дело, поради което не се дължат от
датата на влизане в сила на окончателния акт на съда по това дело съгласно т. 4
от ТР3/2004г. на ОСГК на ВКС/, а за дата на началният момент на забава следва
да се приеме подаване на исковата молба.
По разноските:
Ищецът в първата инстанция е направил
разноски за разглеждане на делото в първа инстанция по гр.д. № 278/2017 г. на
РС Луковит в размер на 10 лв. за държавна такса и в размер на 1400 лв. за
адвокатско възнаграждение съгласно представен договор за правна помощ с
отбелязване за плащане на сумата, както и разноски за разглеждане на делото
пред въззивна инстанция по в.гр.д. № 889/2018 г. на ОС Плевен в размер на 500
лв. за адвокатско възнаграждение за защита по въззивната жалба и в размер на
100 лв. за възнаграждение за защита по молбата по чл. 248 от ГПК. Направените
възражения от ответника в първата инстанция за липса на основания за заплащане
на претендираните от ищеца суми за адвокатско възнаграждение са неоснователни с
оглед наличното отбелязване в договорите за правна помощ за извършеното плащане
при сключването им, имащо характер на разписка. Направените възражения от
ответника в първата инстанция относно наличието на основанията на чл. 78 ал. 5
от ГПК се явяват основателни, поради което правилно РС Луковит е уважил същите
и е определил намален размер на адвокатското възнаграждение в размер на 475 лв.
за разглеждането пред една инстанция, като е съобразил, че делото е разглеждано
двукратно на първа инстанция и общо е определил възнаграждение в размер на
1 425 лв.. Неправилно първоинстанционният съд е приел за разноски по делото
направените от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение по частната жалба,
тъй като с оглед установената съдебна практика - определение № 296/15.08.2017 г. по ч.гр.д. №
1758/2017 г. на ВКС, ІІІ гр.о., определение № 44/22.01.2020 г. по ч.гр.д. №
4803/2020 г. на ВКС, ІІІ гр.о. и др., разноски за
оказаната правна помощ за производството по чл. 248 ГПК не се дължат, доколкото същите се
обхващат от разноските по спора по същество за съответната инстанция и по
същите съображения разноски не се дължат и за производството пред въззивната
инстанция, имащо за предмет процесуалноправен спор по чл. 248 ГПК.
Отделно от тези съображения следва да се посочи, че тези разноски не се дължат
на частният жалбоподател, тъй като обжалваният акт е обезсилен, макар и по
други съображения, различни от посочените в частната жалба. При съобразяване
частичното уважаване на иска, респ. на въззивната жалба, въззивният съд приема,
че в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер общо на 622,75
лв. по делото за разглеждането му по гр.д. № 278/2017 г. на РС Луковит, в.гр.д.
№ 889/2018 г. на ОС Плевен и гр.д. № 235/2019 г. на РС Луковит,
включващи внесената държавна такса и платеното адвокатско възнаграждение.
Въззивният
съд приема, че неправилно РС Луковит е задължил РС Ловеч да заплаща държавна
такса по въззивната и частна жалба, тъй като съдът не дължи заплащане на
държавна такса в производството по ЗОДОВ, поради което тези разноски независимо
от изхода на спора не следва да бъдат присъждани по компенсация. Налице е общо правило за недължимост на държавна такса по всяко гражданско дело по ЗОДОВ, по което Държавата е представена като
институция от държавния орган, от чиито незаконни актове, действия или
бездействия са причинени вредите. В този смисъл са мотивите на ТР №7/16.11.2015
г. по тълк.дело № 7/2014 г. на ВКС на ОСГК на ВКС.
При
тези правни изводи, въззивният съд приема, че като е уважил предявения иск с
правно основание чл. 2б ал. 3 вр. ал. 1 от ЗОДОВ за разликата над сумата от 1 500
лв. до сумата от 3 500 лв. и е присъдил разноски за разликата над 622,15 лв. до
1 535 лв., Луковитският РС е постановил частично неправилно и незаконосъобразно
решение, което следва да бъде отменено в тази му част, а вместо него бъде
постановено друго, с което искът бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан
за разликата над 1 500 лв.. Решението на Луковитският РС в частта, в която
е присъдил обезщетение в размер на сумата от 1 500 лв., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното й заплащане, както и разноски по делото в размер на
620,15 лв. следва потвърдено, а въззивната жалба оставена без уважение в тази й
част.
С оглед цената на предявения
частичен иск, която е под 20 000 лв. решението на въззивния съд не подлежи
на касационно обжалване пред ВКС на РБ при условията на чл. 280 ал. 3 т. 1 от ГПК.
Водим от горното, Окръжният съд
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ на основание чл. 271 ал. 1 от ГПК решение № 139 от 30.12.2019 год.,
постановено по гр.д. № 235/2019 г. на Луковитския районен съд, в частта, в която предявеният иск с
правно основание чл. 2б от ЗОДОВ е уважен за
разликата над 1 500 лв. до предявения размер от 3 500 лв., както и в
частта, в която в полза на ищеца са присъдени разноски за разликата над 622,75 лв. до 1
535 лв. за държавна такса и адвокатско възнаграждение по гр.д. № 278/2017
г. на РС Луковит, в.гр.д. № 889/2018 г. на ОС Плевен и по гр.д. № 235/2019 г. на
РС Луковит, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т.М.Ц., заместен в настоящото производство на
основание чл. 227 от ГПК от наследниците му М.Т.Ц. и Н.Т.Й. *** иск с правно основание чл. 2б ал. 3 вр. ал. 1 от ЗОДОВ
за разликата над сумата от 1 500 лв. до предявения размер от сумата от
3 500 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди
разглеждане и решаване на гр.д. № 771/2014 г. по описа на РС Ловеч извън разумния срок за периода от 10.05.2014 г. до
06.04.2017 г. КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН и недоказан.
ПОТВЪРЖДАВА решението на Луковитския
Районен съд в останалата обжалвана част.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: