Р Е Ш Е Н И Е
№………./….2.2020 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на тридесети
януари през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ДИАНА МИТЕВА
при секретар Албена Янакиева,
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело №1798 по описа за 2018 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано преди допълнение на чл. 113 ГПК (ДВ бр.100/2019г) и е
разгледано по реда на гл. 32 от ГПК като
ТЪРГОВСКИ СПОР (чл. 365 т.1от ГПК вр. чл. 286 ал.2 и
чл. 1 ал.1 т.7 ТЗ).
Приети са за разглеждане искове,
предявени от „Юробанк България” АД ЕИК000694749, гр.София, ул. Околовръстен пет № 260, представлявана от Д.Ш.
и П.Д., чрез адв. М.( АД„М. и Р.“), служ. адрес *** офис 9 срещу
К.Я.Б., ЕГН ********** и Л.А.Б.,
ЕГН **********,***, чрез пълномощник адв. Д. *** като
обективно съединени претенции на заявител за установяване по отношение на
солидарно задължени кредитополучател и съдлъжник на изискуеми вземания по заповед за незабавно изпълнение,
издадена по гр.д. 4280 /18г на ВРС, 41 с-в, както следва:
1. за връщане на главница по договор за банков ипотечен кредит в размер
на 24 720.57 евро, начислена по
сметката на кредитополучателя до 20.03.2018г., формирана като сбор от незаплатени
вноски с падеж 07.02.2018 и 07.03.2018 и остатък от главницата до края на
погасителния план, договорен в анекс 3 и изискуем от 13.02.2018г. поради
упражнено право на предсрочна изискуемост по чл. 30.2.2 и 30.1.4 от договор за
ипотечен кредит № 8-224/23.08.2007г
2. за плащане на сборно вземане от 340.62
евро за договорни лихви,
претендирани като разлика между начислени ежедневно според анекс 3 и
издължени по същия договор като
възнаграждение за ползване редовна главница по кредита лихви до предсрочната
изискуемост, формирано в периода 07.02.2018г до 13.02.2018 г
3. за плащане на сборно вземане от 11.61
евро за наказателни лихви за просрочие,
претендирани като разлика между начислени ежедневно според уговорка в анекс 3
и издължени по същия договор обезщетения за забавено плащане на просрочени
вноски, формирано в периода 07.02.2018г до 20.03.2018 г.
4. за плащане на сборно вземане от 14.74
евро за договорена такса за управление, претендирани като разлика между
начислени ежемесечно и издължени по същия
договор задължения уговорени в анекс № 2 като комисионна върху остатъчен размер
от кредита, формирано в периода 07.03.2018г до 20.03.2018 г.
5. за плащане на сборно вземане от 312лв
за разноски за нотариални такси, префактурирани
според уговорка в чл. 9 от договора за сметка на длъжника като разноски,
направени от кредитора по изпълнението
ведно с АКСЕСОРНИ
ПОСЛЕДИЦИ от провеждане на заповедно производство.
Ищецът, чрез
упълномощения адвокат, основава претенцията си на твърдения за предоставена
с договор за ипотечен кредит №
8-224/23.08.2007г. главница в размер на 40 000 евро за рефинансиране и ремонт
на жилища за срок от 15 години, обезпечен с ипотека на два апартамента, срещу заплащане годишна лихва в променлив размер,
начислявана ежемесечно по погасителен план като част от равни аюитетни вноски за общо връщане с части
от главницата. Допълнително сочи,
че страните уговорили олихвяване а просрочени задължения със завишена лихва и
заплащане на такси за управление и
обработка, както и изплащане на внесени от банката за сметка на кредитополучателя застрахователни
премии за застраховка на обезпечението. Страните са уговорили право на
кредитора да обяви предсрочна изискуемост при допуснато просрочие на която и да
е вноска отчасти или изцяло за лихва или за главница, както и в случай на
претенции на друг кредитор върху активите на длъжника, както и право на банката
да актуализира допълнително погасителния план като променя размера на
анюитетните вноски при наличие на резки изменения в приложимите лихвени проценти.
Конкретните размери на задълженията на ответниците банката обосновава с
индивидуално уговорени изменения постигнати в хода на изпълнение на договора с
нови споразумения от 18.08.2010г и 5.11.10г, с които между двамата съпрузи и
кредитора са уговорени актуализиране на погасителния план с продължен срок
на гратисен
период на обслужване на кредита само с вноски за лихви, завишаване на лихвата
за забава до 10 пункта над договорения размер на възнаградителна лихва, нов
размери на променливата лихва, определян
на всеки три месеца и месечна комисионна за управление в размер на 0.6 % от
остатъчен размер, както и правото на банката да капитализира внесени за сметка
на кредитополучателя застрахователни премии. Последното споразумение е
постигнато на 07.06.13г, като с него е договорено добавяне на начислени текущи
лихви, просрочени лихви и наказателни лихви върху просрочената главница към
непогасения остатък от кредита и ново продължаване на срока на ползване, като
съответно увеличения размер на главницата е разпределен в нов погасителен план.
Като се позовава на насочване на изпълнение върху един от ипотекираните
имоти от друг взискател на 12.01.18г и забава в
плащанията на вноска с падеж 07.02.2018г., банката сочи, че на 13.02.2018г.. е уведомила съкредитополучателите
за упражняване на договореното в чл. 18, ал.2
от договора право на предсрочна изискуемост за цялата главница, но тъй
като изпълнение
не последвало, кредиторът осчетоводил обявения за предсрочно изискуем цял дълг,
договорната лихва до този момент, начислил наказателната лихва върху всички
просрочени до 20.03.2018г задължения и останали непогасени такси и направени
поради неизпълнението на длъжника разноски за нотариални такси и поискал
издаване на спорната заповед за незабавно изпълнение.
Ответниците, чрез пълномощника си своевременно са
оспорили изискуемостта на вземането и
дължимостта на претендираните като просрочени вноски, лихви, такси и разноски.
Оспорват валидността на първоначалния договор и последвалите го анекси в
цялост. Твърдят, че договарянето на кредит с неясно определени разходи и конкретен лихвен процент и без обявяване на
обективни критерии, въз основа на които тези разходи могат да се изменят
противоречи на императивно правило на чл. 58 ЗКИ. Сочат, че уговарянето в
договора и анексите на олихвяване и капитализиране на изтекли лихви е забранен
от закона анатоцизъм, а предоставянето на облекчен
погасителен план със завишение на лихвите при спад на променливите показатели
противоречи на морала, тъй като крайния резултат влошава положението на
кредитополучателя. Твърдят, че лихвата за забава надхвърля определена в законна
лихва за забава, евентуално е прекомерна.
Евентуално се позовават на нищожността на отделните
клаузи, противоречащи на горепосочените законови норми, и конкретно на
уговорката за право на кредитора да променя лихвен процент и да събира
наказателни лихви върху просрочени лихви, както и да увеличава общото
задължение чрез нови погасителни планове, предлагани на потребителя под формата
на временно облекчение.
Евентуално считат, че при договарянето кредиторът е
наложил на потребителите неравноправни клаузи, като е договорил в своя полза
право да промяна на лихвен процент, без съответно право на насрещната страна и
необосновано високо обезщетение за забава като кумулиране
на надбавките към договорната и мораторната
лихва. Сочат че действието на уговорките за определяне на
лихвата по субективна преценка на кредитора въз основа на неясни и неразбираеми
за потребителя критерии водят до значителна неравноправност, като потребителят
не е можел да влияе на съдържанието на тези клаузи. Допълнително считат, че
всеки от анексите също е израз на неравноправно договаряне, като на
кредитополучателите са наложени без обсъждане много по-неизгодни условия в
сравнение с първоначалния договор, без равностойно облекчение за тях във вид на
намаление на размер на вноските. Възразяват за недобросъвестно заложено от
банката увеличаване на лихвения процент, както в началното договаряне, така и
при предоговарянето, като въпреки спадовете на пазарните индекси, кредиторът е
изисквал увеличение на надбавките на договорната и мораторната
лихва и таксите в своя полза, без да е било предвидено намаление в съответствие
с пазарните тенденции. Това договаряне считат за израз на значително
неравновесие между правата и задълженията на насрещните страни, съответно
възразяват срещу зачитането им като действителни основания за начисляване и
събиране на суми от кредитора. Твърдят, че вноските, направени от ответниците
са отнесени за погасяване на начислени
без основание задължения въз основа на недействителни уговорки пряко
противоречащи на Закона за кредитните институции, евентуално представляващи
неравноправни клаузи по смисъла на Закона за защита на портебителите. Като считат, че тези клаузи не следва да се прилагат, твърдят, че
внесените по сметката суми от кредитополучателя са били достатъчни за да
осигурят наличност за погасяване на действително дължимите при първоначално
уговорените условия задължения и следва да се прихванат към неплатени на падеж
вноски по първоначалния погасителен план до пълното им изплащане. Оспорва се допусната
от кредитополучателя забава.
Евентуално, оспорват като неравноправна и уговорката за
правото на предсрочна изискуемост, която е позволила на кредитора едностранно
да лиши потребителите от съществен за интереса им срок на ползване при наличие
на особено несъществено неизпълнение (дори и да се окаже че са останали неплатени вноски при редовно обслужване на
кредита 12 години). Считат, че това право е уговорено във вреда на потребителя
и поражда значително неравновесие в правата и задълженията на насрещните
страни. Евентуално оспорват предпоставките за упражняване на това право, като
се позовават на липса, евентуално незначителност на забавата. Твърдят, че са
уведомили банката чрез служителя, който текущо е обслужвал кредита им, за
прекратяване на насоченото изпълнение върху ипотекирания имот и считат, че след
уреждането на претенциите на третото лице върху имота, позоваване на
незначителната забава и то след като
кредиторът е знаел за затрудненията на клиента си поради воденото принудително
изпълнение и е следвало да бъде уведомен от съдебния изпълнител за края му,
представлява злоупотреба с право, насочена само към увреждане на потребителите.
Оспорват отговорността на ответницата, задължила се само
като гарант при учредяване на ипотеката, като отделно възразяват за порочно
учредяване на обезпечението. Евентуално оспорват уведомяването на съдлъжника Б. за предсрочната изискуемост, като се
позовават на действия без представителна власт както на пълномощника на
кредитора, отправил изявлението, така и на съпруга на адресата да получава
съобщения.
Възраженията по валидността на уговорките са
репликирани от кредитора, с посочване на
индивидуалното договаряне, както в първоначалния договор за кредит, така и в
последвалите го споразумения. Сочи, че допълнителните споразумения са
предприети по инициатива на потребителите, поискали промените. Счита, че
оспорените като увреждащи потребителите клаузи следва да се тълкуват с оглед на
вида на финансовата услуга и крайния резултат от предоставените от кредитора гратисни периоди. Оспорва възражението за анатоцизъм, като разграничава възнаградителната лихва като
цена на услугата от обезщетението за забавено плащане на което и да е парично
задължение. Оспорва соченото като неизгодно за потребителите капитализиране на
просрочен дълг, като изтъква облекченията за длъжниците, освободени от
завишената наказателна лихва, риска от предсрочна изискуемост и негативната
оценка за кредитоспособността им.
Репликира възражението за недобросъвестно упражняване
на право на предсрочна изискуемост, като сочи, че нито преди, нито след
уведомяването му, клиентът не е изпълнил задължението си да информира банката
за предприетите от него действия по удовлетворяване на конкурента и запазването
на обезпечението.
Пълномощникът на банката излага в писмено становище по
същество доводи за доказани предпоставки за упражняване на право на предсрочна
изискуемост поради неизпълнено задължение за уведомяване на кредитора за принудителното
изпълнение не само по посоченото от ответниците дело, но и за други задължения
и допуснатата забава през януари и февруари 2018г. Счита за недоказан както анатоцизма, така и злоупотребата с капитализация на
просрочени лихви. Като се позовава на допуснатите просрочия, независимо от
отчитане на различни новонастъпили факти в различните варианти на експертизата,
пледира за уважаване на претенциите в цялост.
Пълномощникът на ответниците адв. Д. в устните състезания
поддържа довод за недопустимост на иска поради основаването му на нищожен
договор. Евентуално (макар да се заявява като алтернатива на недопустимостта)
се позовава на варианта на заключението на вещото лице за отчитане на
плащанията само за връщане на главница по нищожния договор за потребителско
кредитиране, евентуално сочи като приложим вариант без прилагане на
неравноправни клаузи, при който вноските на кредитополучателите покриват
задълженията и дори надхвърлят дължимите суми. Сочи злоупотреба на кредитора и
недобросъвестността му при предприемане на изпълнение въпреки липсата на
основание за предсрочна изискуемот. В писмено
становище адв. Д. излага подробно оспорване на изводите на вещото лице по
основната експертиза, във вариантите, изведени въз основа на счетоводните записвания
на кредитора и сочи, че в допълнителния вариант са установени неотчетени за
погасяване на дълга суми поради ненастъпили падежи, които обаче са предоставени
като влог при кредитора и могат да послужат за предсрочно погасяване на
кредита. Поддържа оспорването на пасивната легитимация на ответницата, като я
сочи като страна гарант в изпълнителното производство. С доводи за доказана
неравноправност на клауза, позволяваща на кредитора при просрочие само на една
вноска да обяви целия обезпечен с ипотека кредит за изискуем и недоказана забава след изключване на действие
на нищожни клаузи и противоречащ на закона анатоицизъм,
обосновава извод за липса на предпоставки за предсрочна изискуемост и
необосновано отчитане на следващите плащания за несъществуващи задължения за
съдебни разноски. Поддържа и доводите си за ненадлежно уведомяване на
длъжниците. Моли съда да не съобразява неверното
твърдение за наличие на други претенции по други изпълнителни дела, и да
отчете, че единственото насочено изпълнение е било прекратено. Пледира за
прекратяване на делото поради отхвърляне на иска като недопустим или
неоснователен, като се отчетат както надвнесени и неотчетени от кредитора
плащания, така и загубата от 20000лв, причинена при публичната продажба на
имота на ответниците.
Страните са претендирали насрещно за определяне на разноски по делото,
конкретизирани в списъци по чл. 80 ГПК( л. 826 и л.975). Хонорарът на
представителя на ответниците е оспорен като прекомерен. Претенцията на ищеца не
включва адвокатски хонорар, поради което възражението за прекомерност, заявено
от насрещната страна би било без предмет.
Предварителните
въпроси и допустимостта на предявените искове са били разрешени в нарочно определение №1712/07.05.2019г.
(л.264), като съдът е изложил отделно мотиви по установяване на интереса на кредитор
да води иск срещу длъжници, оспорили издадената заповед за незабавно изпълнение
за дълг, изцяло съвпадащ като индивидуализация с описаното спорно
правоотношение по ипотечно кредитиране и породеното задължение за връщане на
главница, чиято изискуемост е настъпила след обявяване на кредита за предсрочно
изискуем, ведно със съответно уговорените дължими лихви за ползването на
кредита, допълнително обезщетение за
допуснатата забава върху просрочена главница, както и такса по кредита и
направени разходи по изпълнението.
Допълнително направените възражения по легитимацията на ответницата са
неоснователни. Спорната заповед е издадена срещу двамата ответници като
солидарни длъжници - така както са били посочени в заявлението на кредитора въз
основа на твърдения че съпрузите са съкредитополучатели
и общо са поели задължението към банката. Съответно и с насочването на
установителния иск спрямо двамата съдлъжници кредиторът е предявил за
установяване вземане именно срещу пасивно надлежно легитимирани двама длъжници, а не срещу
длъжник и обвързан от изпълнителен лист гарант за чужд дълг.
Възражение за липса на процесуална предпоставка или наличие на пречка не
е обосновано. Посочването на пороците на договора, пораждащ спорните задължения
няма никакво отношение към правото на иск, очертано по твърдения за валидно
договаряне. Затова и съдът е докладвал и приел да разглежда всички възражения,
основани на опорочаване на сделката или нейни части като защита по същество. Необоснованото
смесване на предпоставките за възникване
и упражняване на право на иск с основанието на материалното право,
предмет на делото води и до неадекватните квалификации на считан за недопустим
от пълномощника на ответниците иск като и искането на представителя на
ответниците за прекратяване на делото.
Окончателен устен доклад е
обявен в съдебно заседание на 27.06.2019г. (л. 305), след допълване към
първоначално обявен на страните проект (л. 268-272) на пояснени твърдения по
защитата на насрещните страни. Освен мотивите на съда относно правна
квалификация на претенциите и по-подробно изложение на релевантните твърдения и
възражения в обхвата на предмета на спора, съдът е докладвал изрично като
приложимо право общата императивна закрила в полза на потребителите срещу
неравноправно договаряне на финансови услуга при кредитиране, съответно на
задължението, установено в задължителната практика на съдилищата(Решение № 232
от 05.01.2017г. по т.д. № 2416/2015г., II т.о. на ВКС, Решение № 237 от 20.01.2017г.
по т.д.№ 2927/2015г., I т.о. на ВКС), въведено в хода на производството и като
процесуален принцип в чл. 7 ал.3 ГПК.
След съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и по
вътрешно убеждение, съдът приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
Видно от вписване 20160309142457 по партидите на праводател и
правоприемник в ТРРЮЛНЦ, ищецът е придобил предприятието на регистрирания клон
на чуждестранна банка АЛФА БАНКА - КЛОН
БЪЛГАРИЯ ЕИК *********. По силата на това прехвърляне, ищецът се легитимира
като титуляр на всички права и задължения по недовършените сделки на
праводателя си.
Въз основа на безспорно автентични писмени изявления, съдът установява
следното съдържание на уговорките за параметрите на сключения договор №
8-224/2007 от 23.08.2007г( л. 131-139):
На 23.08.2007г праводателят на ищеца като гръцка търговска банка (действаща
чрез регистриран клон в България) с наименование „АЛФА БАНКА“АД, гр. Атина е
предоставил за срок от 15 години на К.Я.Б., посочен като кредитополучател и Л.Б.
като съкредитоискател и ипотекарен
длъжник, кредит за рефинансиране на задължения към друга банка и текущ ремонт
на апартаменти в размер на 40 000 евро, при условие учредяване на първа
по ред ипотека върху два жилищни недвижими имота. В договора липсва уговорка за
особено задължение на съкредитоискател, а подписите
във финалната част обозначават двамата ответници като кредитиполучател
и ипотекарен длъжник. В чл. 24 наред с ипотеките са
описани и задължения на поръчители, но не са вписани такива лица, нито има
положени подписи за тях.
В чл. 14 е уговорена лихва във фиксиран размер
от 3.9% за първата година, а за останалия период в плаващ размер, формиран от
сбор от променлив пазарен индикатор 12 месечен ЮРИБОР и фиксирана надбавка
2.5%, съответно актуализиран на 1 януари или на следващ работен ден от текущата
година.
Кредитополучателят
се задължил насрещно да върне получения кредит, ведно с начисляваната
ежемесечно лихва на 180 месечни
анюитетни вноски, включващи главница и лихва, като падежите били отразени в
погасителен план, приложен към договора (л. 140). Полагането на подпис към
вноската 01.09.2008г, а не в края на документа ясно индикира
възприемането на този начален план като относим за първата година в
съответствие с уговорка за актуализирането му по размер от банката в началото
на всяка година според съответно променената лихва и съгласието на клиента да
се явява за получаване на новия план в началото на всяка каледнарна
година (чл. 14 и 16). Допълнително в договора била предвидена и клауза
позволяваща на кредитора да променя лихвата извънредно в рамките на текуща
година при наличие на резки изменения в
приложимите лихвени проценти, а правото да извърши такава промяна в чл. 23.1 от
договора е обусловено от настъпване на съществени изменения в икономическата
ситуация в страната или чужбина и/или промени в българското законодателство,
които правят сделката неизгодна за банката, както и в случай на увеличение с
повече от 50 % на цената на паричния ресурс, който Банката заплаща за
рефинансиране на междубанковия пазар. При несъгласие на клиента с упражненото
едностранно от кредитора право на промяна била предвидена предсрочна
изискуемост на остатъка от дълга и задължение за връщането на главницата до 30
дни от писмения отказ.
Допълнително
страните уговорили олихвяване на просрочени задължения по вноски, такси,
разноски или други вземания по кредита със завишена лихва в размер на
договорения ГЛП и надбавка 2.5 пункта
(чл. 19.1). Кредитополучателят поел и задължение да заплаща освен
еднократната начална такса от 0.5% от разрешения размер и текуща такса за управление и обработка след първата година в размер на 0.1%(чл. 17). Кредитополучателят се задължил да поеме
застраховката за имотите, служещи за обезпечение като поддържа покритие поне
един месец след крайния падеж, като отговаря и за внесени от банката годишни
застрахователни премии по подновени от негово име и за негова сметка полици
(чл. 25). Страните са уговорили и право на кредитора да обяви предсрочна
изискуемост при допуснато просрочие на която и да е вноска отчасти или изцяло
за лихва или за главница, както и в случай на претенции на друг кредитор върху
активите на длъжника (чл. 30.1)
Нито ищеца, нито
ответниците сочат обвързването си с уговорки, прилагани при общи условия,
поради което съдът приема за безспорно съдържанието на клаузите по договора
така, както са възпроизведени в конкретните съглашения между страните.
Спорни са
конкретните обстоятелства, при които страните са постигнали съгласие по това
съдържание на условията.
Съдът е указал на
насрещните страни нуждата от установяване на индивидуалния подход при
предлагане на кредитния продукт. Въпреки указанията допълнителни доказателства
извън съдържанието на така коментираните писмени съглашения не са ангажирани.
Няма данни за конкретни предложения за условията на бъдещия договор,
особено начина на определяне на лихвата
и допълнителните разходи за такси и застраховки които да са обсъждани и
разяснени на клиента от доставчика на финансовата услуга. Налага се извод, че
между страните е договорено ползване на предложен от банката типизиран кредитен
продукт, като невъзможността на клиента да се отклонява от условията изрично е
изключена със самото му задължаване да приема автоматично действие на
определяни само от банката параметри. Ето защо съдът приема за категорично
установено, че сделката е сключена при условия, едностранно унифицирани от
доставчика за всички потенциални негови клиенти. За индивидуално договорено
може да се приеме само съдържанието на първата част от кредитния договор, в
която са били посочени конкретни параметри по размера на поискана сума за
главница, срока и конкретно предложени
компоненти на променлив лихвен процент (БЛП) и фиксираната надбавка, определени
според индивидуалните особености на клиента и продукта. Останалата част от
съдържанието на този договор и по- конкретно правото за определяна на ново
съдържание на променливия компонент, санкциите за забава и допълнителните
плащания на такси не е уговаряно по начин, отразяващ индивидуален интерес на
клиента. Именно в тази част от съдържанието на сделката остават и спорните
клаузи, уреждащи промяната на ГЛП и отражението му върху размера на събираната
от банката текуща възнаградителна лихва, наказателните надбавки за забава и
начислените такси и разходи.
Назначената по
делото експертиза, изготвена от вещото лице в две части, депозирани по отделно
в о.с.з. на 28.11.2019 и 30.01.2020г, съдът кредитира изцяло като съответни на
специалните знания на вещото лице, приложени върху предоставените от банката
счетоводни записвания. В тази връзка съдът не намира основание да отрече
възприетите чрез оглед от вещото лице данни, както в справките с обозначение на
понятия на чужд език (работен за чуждестранната банка и нейните клиенти,
договорили се в двуезичен документ), така и в пренесените в книгите на
правоприемника на предприятието вписвания. Счетоводните отразявания сами по
себе си се нуждаят от експертна интерпретация, поради което именно чрез
коментара им от вещото лице те могат да бъдат използвани надлежно като
доказателствено средство.
Експертът е
констатирал (л. 345), че уговорената
главница от 40 000 евро е била предоставена в цялост на датата 31.08.2007г,
като допълнително пояснява, че едновременно са усвоени както частта за
рефинансирането, така и средствата по сметката на клиента (л. 802). Вещото лице
е констатирало и съвпадение на падежните дати, отчитани от кредитора на месечни
вноски според актуализирани погасителни планове, като в приложение № 11( л.
411) са изведени лихвените проценти, които кредиторът е приложил по договора. Вещото
лица е констатирало несъответствие с уговорените първоначално размери на лихвата
след първата година на фиксиран процент, като е установило, че е променяна
както надбавката, така и стойността на рефентния
пазарен индикатор текущо през 2009 и 2010г, като прилагания сборен процент е
варирал от 7.91 до 5.345 с колебания както към увеличение, така и към намаление
до сключването на допълнителен анекс на 05.11.10г. Вещото лице не е установило
никакви документи относно тези промени, като в кредитното досие не са намерени
и нови погасителни планове с актуализирани размери на вноските до сключване на
третия анекс. Счетоводните записвания на получените плащания, обобщени в
приложение № 1 (л.367) сочат, че въпреки промените, вноските са извършвани
периодично от клиента в достатъчен размер за покриване на начислените лихви и
главница, като до втория анекс, с който се променят уговорките за лихви и такси
забава не е допускана.
При тези факти съдът
съобразява следното:
На
първо място индивидуализацията на съпругата на кредитополучателя като съкредитоискател недвусмислено я приравнява на страна по
договора за кредит, а не на лице, сключило допълнително акцесорно съглашение с
кредитора за поемане на лично или имотно обезпечение. Макар в текста на
договора да фигурира и клауза за поръчителство в нея не е посочено лице, което
да се е задължило по този начин, за разлика от клаузата за ипотеката, където са
индивидуализирани конкретни имоти. Съдът приема, че типизираните условия на
сделката са предвиждали различни форми на обезпечаване и в конкретния случай
страните индивидуално са уговорили само имотното обезпечение, без да е
учредявано допълнително и поръчителство. Обстоятелството че двамата съпрузи са
посочени в заглавната част по различен начин (съпругът като кредитополучател, а
съпругата – като съкредитоискател и ипотекарен длъжник) се обяснява с уговорката за усвояване
на главницата чрез превод по лична
спестовна сметка именно на Б., а не с принципна разлика в правата и
задълженията на всеки от съпрузите. Този извод се потвърждава и от пояснението
на качеството на Б. като страна по сделката в следващите съглашения, където тя
е приела да договаря именно като съкредитополучател и
ипотекарен длъжник и съдлъжник , въпреки че в
съдържанието на самите договори са описвани едновременно характеристики на
солидарна отговорност поради встъпване в задължение и поръчителска отговорност
за неизпълнение на чужд дълг. Явно е че страните не са възприемали различните
квалификации на понятията солидарен длъжник, поръчител и учредител на ипотека
за чужд дълг, поради което съдът не може да извлича действителната им воля от
текста, а следва да тълкува и поведението на
всеки от тях в преговорния процес. В случая в първата сделка ответницата
Б. недвусмислено е посочена като участвала наред със съпруга си в искането на
кредитната услуга, поради което и следва да се предпочете именно договарянето й
в качество идентично с кредитополучателя като солидарността на съпрузите ще
съответства и целта на кредита, обявена като предназначена за подобряване на
имуществото в съвместната им общност. В заключение възражението срещу
легитимирането на ответницата Б. като съдлъжник, поела с договора общо
задължение със своя съпруг като солидарни съдлъжници е неоснователно.
На второ място,
съдът намира, че въпреки протребителското си
предназначение, кредитната сделка е извън приложното поле на специалния Закон
за потребителския кредит(отм.), действащ от 01.10.2006г, поради специалното условие
за обезпечаване на кредитирането (чл. 3 ал. 5 т.1 от ЗПКотм.) Затова
всички доводи, основани на този закон или следващите негови редакции не следва
да се разглеждат. Въведените от 1.01.2017 г. специални правила със Закона за
кредитите за недвижими имоти на потребители нямат обратно действие и също не
могат да се приложат за процесната сделка.
Отношенията на
клиентите с банката се уреждат от диспозитивни общи правила за банково
кредитиране по чл. 430 ТЗ и императивните особени изисквания към кредитните
институции, предоставящи кредитен продукт (чл. 58 и 59 от ЗКИ). Възраженията на
ответниците за несъответствието на сделката с тези правила не са основателни.
Страните са спазили писмена форма,
посочили са целите на финансирането като текущи нужди на потребителя и крайния
срок за ползване на главницата. Лихвата
е уговорена ясно с посочване на начален размер на лихвения процент и
периодичността на начисляването й върху ползваната сума. Допълнително
уговорените промени на размера на лихвата са определяеми по недвусмислен начин,
чрез обвързване със стойност, която едностранно кредиторът ще определя и това е
достатъчно за да се приеме, че уговорка е постигната. Към договора е съставен
погасителен план, който достатъчно пояснява начина на погасяване до първо актуализиране
на променлив лихвен процент. Няма основание да се приеме, че условията за
връщане на кредита са неясни, респективно че липсва постигнато съгласие относно
същественото съдържание на сделката, указано в чл. 430 ТЗ. Тъй като към
процесния договор не се прилагат общи условия,
не се е налагало предварително оповестяване на такива по реда на чл. 58
и 59 от ЗКИ( в първоначалните им редакции, действащи от 01.01.2007г).
Съответно изрично договорения референтен променлив индекс 12 м. ЮРИБОР, отчитан
на конкретна дата всяка година и
фиксирана към него надбавка са ясно посочени като компоненти, формиращи
променлив годишен лихвен процент, начина на определянето му и обявяването му на
клиента. Уговорените размери на дължимите такси,
пряко свързани с управлението и отпускането на кредита и предсрочното му
погасяване, както и посочените допълнителни разходи по застраховане на имотите,
дадени в обезпечение, несъмнено покриват изискванията за условията, които
кредитните институции е следвало да оповестяват. В този смисъл не е налице
недовършено съгласуване на волите на договарящите се, което да опорочава
сделката до степен на несключен договор или до договаряне, насочено към
постигане на забранен от закона резултат по смисъла на чл. 26 ал.1 т.1 от ЗЗД.
От
друга страна обаче, съдът съобразява, че към този вид договори е приложима и общата императивна закрила срещу
неравноправно договаряне в сила от 10.06.2006 г.(пар.
13, т. 12 от ДР на ЗЗП, както и л. 143
т. 5, 9, 12 и ал.3, чл. 144 ал. 2 т. 1 и ал. 4, чл. 146, чл. 147
ЗЗП), както и най-общите достижения на Европейското право, доколкото този закон
е бил включен в националното право на РБългария в изпълнение предприсъединителен ангажимент,
но ефективното имплементиране на ангажименти произтичащи от Директиви на общността
настъпва след 2007г. и те биха имали директен ефект за договори след тази дата.
Съответно тези норми ще следва да бъдат съобразени служебно от съда със
съдържание, извлечено и чрез тълкуване, дадено от СЕС по реда на преюдициални
запитвания.
Тъй като
индивидуално договаряне не беше установено, клаузите относно запазените за
кредитора права да изменя първоначално оповестени условия както по отношение на
лихвата, така и по отношение на срока за ползване на кредита подлежат на
преценка за неравноправност.
Няма
никакво съмнение, че уговорките относно начина на определяне на ГЛП и прилаганите от кредитора такси по
кредита не са индивидуално договаряни,
напротив изрично клиента е приел да бъде обвързван с решенията на самата банка
без да може да договоря нещо различно, съответно и по отношение на тези
уговорки следва да се приложат критериите за защита на потребителите по смисъла
на Директива 93/13/ЕИО и тълкуването й, възприето в практиката на съда на
ЕС(C-415/11, С 226/12, C-453/10 и C-397/11) и установената практика на
националната юрисдикция по прилагане на ЗЗП, въвел в националното ни право
европейските изисквания към този тип сделки(решение №236/20.12.2016 по т.д
№3082/2015 на ВКС, ІІ т.о; решение №205/7.11.2016г. по т.д.№154/2015г. на
ВКС,решение №165/3.12.2016г. по
т.д.№1777/2015г. на ВКС, І т.о.).
При дългосрочно кредитиране (в случая 15
години), поради естествената и предвидима динамика на пазара, абсолютното
фиксиране на лихвата би било в противоречие с добросъвестността, тъй като
принципно ще постави една от страните в положение да понася изцяло риска от
обосновано предвидими обективни промени. Съответно и за този тип договори не
може да не се счита, че уговорката за някакъв вид изменение на лихвата е
съответна на предвидимите и за двете страни динамики на цените на кредитирането
за дългосрочен период и съответно сама по себе си не поражда значително
несъответствие, а напротив(подобно на валоризационните
клаузи) цели да осуети предвидима нееквивалентност в отношенията между
страните. Променливият процент на лихвата сам по себе си не изключва
добросъвестността в договарянето, стига промяната на фиксираната погасителна
вноска (договорена в размер поносим за клиента, според обявените очаквани
трайни негови доходи) да се отчита по предвидим и за двете страни начин. Такива
клауза принципно би била изключена от потребителска закрила, ако е ясно и
разбираемо уговорена и ако клиентът запазва възможност да ограничи неблагоприятни
за себе си последици (чл. 4 от Директива 93/13/ЕИО и чл. 59 ал.2 ЗКИ). В случая, и двете уговорки, определящи
стойността на банковата услуга като възнаграждение, получавано от кредитора за
ползване на заетите средства (възнаградителна лихва) и допълнителните такси (за
усвояване и администриране) са обявени ясно и разбираемо: за първа година
лихвата е била фиксирана, а за следващите е определяема към точен момент –
начало на календарна година с проста формула на надбавка над публично
оповестявана стойност на референтен пазарен индикатор, върху който банката не
може да влияе; таксите са посочени като точен процент от ясно определена основа
(разрешения размер на кредита) с точен момент на ежегодно начисляване.
Уговорките в чл. 14 и 17 не пораждат неравновесие в правата и задълженията на
страните и съответно не налагат защита на потребителя.
Така уговорените размери обаче кредиторът
може да променя, без да е пояснено конкретно какви са основанията за промяната
им и по какъв начин, разбираем за потребителя, ще се формират новите размери. Договарянето
на допълнителното право е бланкетно и осуетява възможността на
кредитополучателя да прецени бъдещата финансова тежест по задължението си за
връщане на кредита, като позволява на кредитора да увеличава възнаграждението
си изцяло по своя преценка и то дори при обективно обратни пазарни тенденции.
Типичната характеристика на продукта за
дългосрочно кредитиране е възможността да се съобрази прогнозируема
динамика на лихвените равнища, поради което и принципното уговаряне на плаващ
лихвен процент позволява и на двете страни да минимизират рисковете от
дългосрочното обвързване, като прилагат стойности, следващи измененията на
пазара. Само ако променливите са обективно обусловени, това договаряне ще може
да изпълни ролята си. В случая обаче банката е прилагала към клиентите си
уговорка, гарантираща на кредитора допълнително компенсиране на неблагоприятни
за него пазарни изменения, с което несъмнено равнопоставеността
е нарушена. Основанията в чл. 23.1 от договора не посочват формула, при която
потребителя би могъл и могъл да предвиди точно
с колко пункта и кога ще бъде извършено увеличението на лихвата, а
приложимите към договора такси е следвало да се начисляват по тарифа, подлежаща
на актуализация според чл. 32 чрез оповестяване в офисите на банката. Не може
да се приеме за добросъвестно такова договаряне, без съответна гаранция и за
потребителя за начина, по който той ще може да се освободи от негативни за него
последици. В случая на потребителя е предоставено право на отказ от договора,
но само по себе си това утежнява допълнително положението на кредитополучателя,
който загубва и ползващото го дългосрочно разсрочване, съобразено с нивата на
текущите му доходи.
В
заключение съдът констатира, че уговорките по
чл. 16.2 и 23.1, както и препращането към тарифа за такси в чл. 9 и 32 от
кредитния договор (позволяващи едностранно определяне на нивата на променливия
компонент от лихвен процент и допълнителните разходи като такси) не са
индивидуално уговорени и позволяват поведение, нарушаващо баланса на правата и
задълженията на страните, което е несъвместимо с добросъвестността. Тези
неравноправни уговорки не са породили действие за потребителя и съответно съдът
следва да отчита съдържанието на сделката без тях, без това да изключва
действието на договора като цяло, тъй като съществените му елементи – променлив
лихвен процент, определян в конкретно уговорен момент по начин, изключващ
субективна преценка на референтен пазарен показател и фиксирани по размер
такси, не се засягат от опорочените клаузи, а запазването на договора в
първоначалните, неизменени параметри е съответно на интереса на закриляния
кредитополучател (продължаващ да се ползва от уговорените падежи по
дългосрочния план). В този смисъл е разяснено и значението на потребителската
защита при тълкуване на Директива
93/13/ЕИО в практиката на СЕС (С92/11, С-421/14, C-415/11 и С 226/12, C-453/10
и C-397/11).
На осн. чл. 146
ал. 5 от ЗЗП, съдът преценява изпълнението на длъжника според уговорката за
фиксирани месечни вноски по първия погасителен план до първи януари на
следващата година, когато лихвата е подлежала на актуализация.
Категорично е
установено, че банката кредитор е приложила неравноправните клаузи по отношение
на лихвата, като е начислила установените в приложение № 11 (л. 411) към
заключението на в.л. увеличени размери на годишната лихва без те да са определени по
договорената формула за годишна актуализация, водеща до размерите, посочени в
приложени №1 към допълнителното заключение (л. 835). До средата на 2010г
месечните вноски са били завишавани текущо поради едностранно увеличение на
лихвата с поне два пункта над дължимата. Прилаганите от банката нови размери на лихвата
следва да се приемат за определени само по нейно еднолично решение, без да са съгласувани
с клиента. Съответно на този
правен извод не може да бъдат кредитирани вариантите на размерите на
задълженията, установени от вещото лице по счетоводните записвания на лихвените
проценти прилагани от банката (отразени в отговорите в първата експертиза) и
съдът следва да съобразява алтернативните варианти на дълга, изчислявани от
експерта в допълнителното заключение при прилагане само на размера на
променлива лихва, определена според договорената в първоначален договор
формула.
Освен първоначалния
договор обаче, между страните са били постигнати и три допълнителни съглашения,
с които страните са променили начина на изплащане на задълженията.
В анекс от 18.08.2010г. (л. 151 л.) без да е
уговарян нов лихвен процент е договорено временно намаляване на вноските до
текущо начислявана лихва, а след изтичане на 6 месечен период за това
облекчение, е следвало да бъде приложен нов погасителен план с фиксирани 164 равни
вноски, с които да бъде погасена остатъчна главница от 34 479.79евро и
текущо начислявани лихви до 05.10.2024г. Споразумението е сключено след
отправено искане от кредитополучателя (л. 248) в което е посочена необходимост
от намаляване на вноските поради спадане
на доходите. В това споразумение е договорено изрично и и завишаване на лихвата
за забава до 10 пункта над договорения размер на възнаградителна лихва.
На 5.11.2010 г. (л.
155) е подписано ново допълнително споразумение, с което е договорено ново преоформяне на дълга, като облекчението отново е
предоставено като срок на намалени вноски, без погасяване на главница за 4
месеца, но наред с това е уговорена и допълнителна месечна такса като комисион за управление в размер на 0.06% от остатъчен
размер и е променена формулата за изчисляване на променливата лихва, като е
фиксиран ГЛП 5% за две години и обвързване на актуализиращасе
на всеки три месеца плаваща лихва с надбавка 7.5% над референтен индекс 3м Юрибор. Данни за повода на това предоговаряне по делото
няма.
Последното изменение е договорено на 07.06.13г.
(л. 158), като с него отново е продължен срока на ползване до 07.06.2027г.
Макар да е посочен като нов, начина на определяне на лихвата не е променен, но
е договорено добавяне на начислени текущи лихви, просрочени лихви и наказателни
лихви върху просрочената главница към непогасения остатък от кредита, като
съответно увеличения размер на главницата е разпределен в нов погасителен план (л.
146) на 168 месечни вноски. Вещото лице е установило (л. 348), че посочения общ
дълг 31 702.44 евро за погасяване с този план е бил формиран от начисляваните
от банката размери на остатък от главница с ненастъпил падеж 30 550.39
евро, просрочени части от вноски от март-юни 2013 за главница в общ размер
523.48 евро, лихва върху редовна и просрочена главница 621.56 евро и
наказателни лихви 7.01 евро само върху просрочена главница.
Сключените анекси
съдът преценява като предложени от кредитора облекчения, но не установява съответствието
им с интереса на потребителя, като отчита изричното първо искане на клиента за
временно намаляване на месечните му вноски. Молбата е била отправена към
кредитора в момент, в който актуалния размер на вноската е бил увеличен. Така от
началото на 2010г вноската е определяна
от банката на 324.24 евро (л. 369) при начален размер 293,87евро и към средата
на годината клиентът е декларирал
намаляване на обичайните си приходи. В резултат на двата първи анекса вноската
е паднала до към 150 евро, но предоставеното облекчение не е било ефективно,
тъй като е било предоставено без да се промени съществено финансовата тежест за
този клиент. Това е така, защото намалението на вноската не е постигнато чрез
намаляване на лихвения процент или чрез удължаването на срока на ползване на кредита, а с комбинация от едновременно
удължаване на срока и фиксиране на процент в размер, изгоден за кредитора. В
тази връзка съдът отчита, че до този момент банката вече е ползвала сама
облекчение като е увеличила прилаганата надбавка за да компенсира ясно изразена
тенденция за намаляване на референтния показател и фиксирането на ГЛП на 5%
(при прилаган до този момент за 2009 и 2010г ГЛП от 7.2 - 5.34%).
Споразумението не е гарантирало толкова
ниска вноска на потребителя, колкото сигурност на банката на приход поне в този
размер. Същевременно без намесата на кредитора в размера на месечните вноски,
при прилагане на лихвата, определена от вещото лице по обективно променящ се
пазарен индекс, в същия период процентите биха варирали от 5.52 до 3.75% а вноската без намаление би била
само 294.78 евро. Прави впечатление и че
с втория анекс потребителя не е получил никакво облекчение, тъй като при
съпоставяне на условията по първия и втория е видно, че три от допълнителните
четири месеца на облекчени вноски всъщност са включени в първоначалния гратисен период. Явно е, че и двете предложени на
потребителите споразумения не са отговорили на нуждите на клиента, а са
стабилизирали преимуществата на кредитора, вече заложени с неравноправните
клаузи в първия договор. Ето защо тези договори категорично не могат да се
приемат за индивидуално договорени условия. Отричането на действието на
неравноправните клаузи отрича и основанието на споразумението като
непосредствена икономическа цел на договора.
В третото
споразумение облекчение изобщо не е предложено, тъй като не са намалени лихви и вноски, а срокът на
ползване допълнително е удължен но едновременно с увеличаване на главницата,
като към нея са допълнени просрочени лихви (вкл. и наказателните
надбавки). Преструктуриране, което
се основава на превръщане на
нелихвоносни лихви в лихвоносна главница, което в установената съдебна практика
се възприема като анатоицизъм, води до резултат идентичен със забраненото в отношения спрямо
граждани според чл. 10 ал. 3 ЗЗД олихвяване на лихви (Определение № 826 от
27.10.2016 г. на ВКС по т. д. № 498/2016 г., I т. о., ТК, Решение № 300 от
9.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2262/2018 г., IV г. о., ГК, Решение № 275 от 15.09.2014 г. на ВКС по гр.
д. № 3783/2013 г., I г. о., ГК, Решение № 66 от 29.07.2019г по т.д. 1504/2018
г, ТК, II т.о.). Новият погасителен план категорично е основан също на
размерите на задълженията и отчетена забава на длъжника въз основа на прилагане
на неравноправните клаузи и предходните два анекса. При нищожно консолидиране
на нова главница, липсва основание и за увеличаване на срока на договора и
новите размери на вноските.
В заключение съдът
преценява, че и трите анекса страдат от съществени пороци, изключващи
валидността им. Договарянето на облекчение чрез установяване на нов дълг
отчасти без основание не може да създаде ново основание. Още повече, че
предложеното от банката облекчение с гратисни периоди
реално не облекчава длъжника, тъй като макар и да е намалило неоснователно
завишените лихви, все пак крайния резултат от облекченията е по-неблагоприятен
за кредитополучателя отколкото първоначалното съдържание на договора, изчистено
от неравноправните клаузи. Дори и при преизчисляване на размерите на
задълженията при прилагане на лихвата без едностранните изменения, промените на съотношението на лихви и главница
в месечните вноски не е без значение за потребителя, доколкото именно
лихвоносната главница е най-обременителната за клиента част от дълга. Затова и гратисните периоди, отлагащи именно лихвоносните части за
плащане в новия продължен срок на договора увеличават общата финасова тежест като номинално завишават възнаграждението
на кредитора. Това би било оправдано само, ако действително клиента е имал
нужда от допълнително разсрочване, а в случая не това е било поискано с
единствената молба на кредитополучателя. Това категорично се установява при
съпоставка на резултата от прилагане на уговорките в първоначалния договор без
каквито и да са изменения и вариантите на алтернативните изчисления, приложени
към уговореното преструктуриране с трите анекса. В допълнителното заключение
вещото лице е изработило именно такива варианти, като обобщени резултати в приложение
9 (л.972) и приложение 4 (л. 875). Видимо е, че и в най-тежкия за потребителите
вариант на начисляване на всички задължения (вноски за главница и лихва, такси
и застраховки) задължението остава по-ниско без прилагане на „облекченията“,
наложени в преговорите от кредитора и е било изцяло във възможностите за
редовно обслужване от тези клиенти.
Ако споразумението за облекчение на длъжника
не постига посочения като цел ефект, то липсва и основанието му и съответно
валидността на анексите следва да се отрече в цялост, на осн.
чл. 26 ал.2 пр. последно ЗЗД, а не само по отношение на частта на
противоречащото на закона капитализиране на лихвите.
Въз основа на тези изводи съдът възприема
като съответни на действителните уговорки между страните само погасителните
планове, отчетени като алтернативен вариант от вещото лице с актуализиране на
годишна плаваща лихва, обвързана с 12м. Юрибор (т. 2
към допълнително заключение на л. 830). Съдът кредитира изцяло констатациите на
експерта като резултат от приложените специални знания при преценка на
счетоводните записвания на усвоените от кредитора наличности, предоставени от
потребителя за обслужване на кредита (при липса на представени от ответниците
други доказателства за плащане). Въз основа на констатациите на вещото лице
съдът възприема за доказано изпълнение
от страна на кредитора на задължението за предоставяне на уговорения кредит само
до размер от усвоените 40 000 евро (без допълнителна капитализация на лихви и такси) и насрещно
редовно изпълнение на задълженията за вноски по погасителния план до 20.03.2018г.
Експертът е отчел допълнително като плащания първоначалната такса и годишни
такси за управление (начислявани на 2.07
всяка година, в съответствие с първоначалната уговорка по кредита) и
допълнителните разходи за
застрахователни премии, начислявани от банката, съответно на 1.08.2016г. и 01.09.2017г. Този вариант съдът възприема
изцяло, тъй като тези задължения са били поети конкретно в първоначалния
договор и не представляват никакво предимство за кредитора, а вещото лице при проверка на кредитното досие е
установило, че за посочените години застраховките за имота са били договорени
от кредитора и съответно поетите за сметка на собствениците задължения са били
събрани от наличностите в спестовната сметка и изплатени като застрахователни
премии. Затова съдът приема, че въпреки липса на първични платежни документи,
записванията са достоверни и могат да служат на кредитора като доказателство
(чл.182 ГПК) за основанието за
възникване на регресните права на изпълнилия чуждо
задължение кредитор поради внасяне на премия по застраховка на имота по
обезпечението. Съответно и усвояването на наличностите, осигурявани от
кредитополучателя за такива плащания е изцяло съответно на уговорката за
допълнителни разходи по първоначалния кредитен договор.
Съпоставката на
начислените обезщетения за забава в приложение 7-1 и 8-1 към този вариант на
експертизата, сочи че макар и с известно кратко закъснение потребителите са
осигурявали достатъчно парични средства по сметката си за да могат да бъдат
погасявани на падеж ежемесечно начисляваните задължения. Краткотрайната забава
(отчетена от вноска с падеж 01.01.11г) е преодолявана
периодично в рамките на три до максимум четири месеца до края на 2017г., като
прилагането на уговорените наказателни надбавки за забава върху неизплатени на
падеж вноски води до размер на обезщетението което е по-ниско от законната
лихва.
Възражението на ответницата по действителността на уговорката на това
обезщетение за забава не е основателно. На първо място, посоченото законово
ограничение по чл. 33 от ЗПК на отговорността за забава на потребители е
въведено само за сделките, попадащи в
приложно поле на специалния закон, а ипотечните кредити са изключени от него. В
случая не е налице твърдяното кумулиране на
надбавки към договорна лихва, тъй като начисляването на наказателната лихва не
е олихвяване като допълнително възнаграждение за същото ползване, а
обезщетяване за вредите от неспазване на срок за регулярно връщане на заетите
средства с мораторен неустоечен характер.
От друга страна, тъй като това обезщетение за забава не е договорено
индивидуално, спрямо него следва да бъде приложена проверката за
добросъвестност, тъй като чл. 143 т. 5 от ЗЗП( в редакция към момента на
договарянето) изрично приема за неравноправна клауза с
която във вреда на потребителя се предвижда необосновано високо неустоечно обезщетение. В конкретния случай, следва да се
отчете,
че дори и без да доказва вреди от
забавата, кредиторът би могъл да претендира поне законна лихва от над 10 %, а
за да изпълни функциите си не само на обезщетение, но и на стимул за доброволно
и в срок изпълнение, неустойката несъмнено следва да поставя длъжника в
по-тежко положение в сравнение с общия случай без уговорена неустоечна
клауза. Затова и неустойка под 10% не може да е източник на неоправдано
обогатяване за кредитора. Такъв размер не е несъвместим с изискванията за
добросъвестност и не представлява нито неравноправна клауза, нито уговорка
накърняваща общоприет принцип на справедливост (според възприетите в
задължителната практика критерии на ТРОСГТК 1/2009г ВКС).
С периодичното и
непрекъснато внасяне на средства по сметката си, кредитополучателят е предлагал
едновременно дължимото плащане и уговореното отнапред обезщетение за забавата
си, поради което и кредиторът не е можел да откаже това изпълнение.
Съдът възприема
изцяло варианта по приложение 7-1 (л. 948) от експертизата, като отражение на
всички внесени от ответниците суми, прихванати за изпълнение на периодично
начисляваните задължения за забавено плащане на изискуеми вноски за главница и
възнаградителна лихва, както и допълнителните вземания за уговорените такси и
застрахователни премии. Временната забава
е окончателно преодоляна с вноска от 21.11.2017г, като след това забава не е
отчетена за вноски от 2018 г.
Съдът не установява
твърдяното просрочие, послужило за мотив на кредитора да отправи нотариалната
покана през февруари 2018г.
Извън забава обаче,
в чл. 30.1 от договора като фактически състав, пораждащ предсрочна изискуемост
страните са посочили и обективен факт на отправяне на претенция на друг
кредитор към активи на кредитополучателя.
По делото е
безспорно, че срещу единият от ипотекираните имоти е било насочено изпълнение
от взискатели Светла Георгиева и Национална агенция по приходите, като със
съобщение по изпълнително дело 20178950400010 от 10.01.2018г. банката е била
уведомена в качеството и на ипотекарен кредитор за
насрочена публична продан (л.199). Сам по себе си този факт действително
покрива уговорената хипотеза на застрашаване на интересите на кредитора, който не
би могъл да осуети проданта, а за да реализира привилегията си следва да се
снабди с изпълнителен титул спрямо длъжника за обезпечения дълг. Същевременно, за да получи цялостна защита,
включително и да участва в наддаване без да дължи цена, присъединеният по право
ипотекарен кредитор следва да се легитимира като
взискател с изпълнителен лист още към момента на приключване на проданта, за да
иска прихващане на присъдено вземане в предварително разпределение, в случай че
неговото наддавателно предложение се окаже
най-високо. Затова и уговарянето на право на предсрочна изискуемост за целия
обезпечен дълг в този случай не представлява някакво прекомерно правомощие на
кредитора, а съответна на спецификата на ипотеката възможност да се реализира
обезпечението по начин гарантиращ достигане на най-високата му пазарна цена,
което е в интерес и на собственика на ипотекирания имот. В този смисъл сама по себе си клаузата на чл. 30.1.
т. 4 не създава неравновесие в правата и задълженията на страните и въпреки, че
не е договорена индивидуално не може да се квалифицира като неравноправна.
В конкретния случай
обаче, основанието за лишаване на длъжниците от преимуществото на срока е отпаднало
преди кредитора да финализира фактическия състав на
предсрочната изискуемост.
Видно от
съобщението изх.№ 2147/14.02.2018г към тази дата изпълнителното производство е
било приключено с удовлетворяване на взискателите,
насочили изпълнение върху обезпечението на банката (л. 215). Уведомяване за
това действие присъединеният по право кредитор не е получил, но на 19.02.2018г
той е получил изрично уведомление за спиране на проданта( л. 310). Съобщението е било изпратено в първия ден от
обявената продан, поради което ясно е указвало осуетяването на провеждането й и
съответно отпадане на нуждата от спешно легитимиране на кредитора като
взискател. При това положение интензивността на застрашаването на интересите на
ипотекарния кредитор значително намалява.
Твърдения за други
претенции на други взискатели не се доказаха по делото.
Към този момент
забава на кредитополучателите няма, поради което и лишаването на добросъвестния
длъжник от възможността да ползва и занапред уговорените падежи по погасителен
план не е оправдана. Негативните последиците за кредитополучателите при
предсрочна изискуемост биха били несъразмерно по тежки от потенциалната заплаха
за кредитора от евентуално възобновяване на вече спряната продан. В тази
хипотеза позоваването на довършен фактически състав на предсрочна изискуемост
не е съответно на добросъвестно изпълнение на сключения между страните договор,
тъй като няма да удовлетвори конкретен интерес на кредитора, но неминуемо
затруднява чрезмерно длъжника. Дори и да не е била уведомена за отпадането на
правата на принудително изпълнение с приключване на изпълнителното дело,
банката е следвало да потърси контакт с насрещната страна и да се информира за
причината за спирането на изпълнението преди да приложи последици от
конститутивния ефект на изявлението си за предсрочна изискуемост. В тази насока
съдът отчита, че и след връчване на такова изявление страните могат да се
договорят да съхранят параметрите на задълженията си или да ги предоговорят във взаимен интерес, тъй като самото право на
предсрочна изискуемост е резултат от отклонение от диспозитивно
правило (чл. 71 ЗЗД и чл. 432 ал. 2 от ТЗ). Предсрочната изискуемост не е норма и кредиторът не е длъжен да я прилага,
ако интересите и на двете страни налагат друго. Възможност за договаряне между
кредитора и потребителя се признава изрично и в по- новата нормативна уредба (чл.46,
ал.4 ЗКНИП) именно за да балансира интересите на страните и да изключи
действието на предсрочната изискуемост на кредита, ако интересите на
потребителя налагат това. В този смисъл са и мотивите към т. 2 от ТРОСГТК
3/2017г на ВКС, основани на практиката на СЕС ( С-421/14 и С-415/11). Затова и когато кредиторът упражнява
право спрямо потребителя, предоставил обезпечение с ипотека на дългосрочно
договорен кредит, той следва да може да докаже действителен интерес за такава
интензивна намеса в правата на насрещната страна. В случая обаче, такъв вече е
липсвал и позоваването на предсрочна изискуемост след узнаване на спирането на
проданта следва да се приравни на злоупотреба с право. В този случай конститутивните последици на изявлението на банката следва
да се отрекат.
При този извод изцяло без значение остават възраженията срещу начина на
упражняване на субективния елемент от фактическия състав на предсрочната изискуемост,
като изявление изисквано от императивно правило на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ (т.18
от ТРОСГТК 4/2013 на ВКС). За пълнота на произнасянето на съда обаче, съдът намира неоснователни възраженията на
ответниците по уведомяването им с нотариални покани, адресирани по отделно до К.Я. и Л.Б. от адв. М. (л.166-175). Това е
така, защото пълномощникът на банката е бил овластен да я представлява за
действия по уведомяване на длъжници с пълномощно с нот.
заверка от 08.03.12г( л. 9) и няма данни това упълномощаване да е било
оттегляно. За получаването на съобщения, подлежащи на връчване по реда на ГПК съпругът на адресата е овластен по силата на
фактическото обитаване на адреса на получателя поради общността на
домакинството им. В случая Б. е поел лично задължение да предаде на съпругата
си нотариалната покана, връчена редовно по реда на чл. 46 ал. 2 ГПК, а това
общо правило се прилага и в охранителните производства ( чл. 540 ГПК).
В конкретния случай, кредиторът е отправил именно изявление за обявяване
на предсрочната изискуемост с нотариалните
покани, връчени по отделно на всеки от съдлъжниците
на 13.02.18г, а към този момент са
липсвали обективните предпоставки, уговорен като основание за едностранно
изменение на договора в чл. 30.1 от кредитния
договор. Липсата на допусната забава и отпадането на интереса от защита срещу
вече спряно насочване на принудително осребряване на обезпечението по кредита изключва
потестативното право на кредитора да отмени действието на погасителния план.
Само по себе си изявлението, отправено във връчената на длъжника нотариална
покана се възприема като субективен елемент от фактически състав, чието
значение обаче е обусловено от обективен факт.
Съответно дори и забава да е настъпила по- късно, тя не може да стабилизира
изначално необоснованото действие на кредитора. Погасителният план, ползващ
длъжника не е загубил действието си.
Претенцията за установяване на целия размер на предсрочно изискуема
главница не може да се уважи. Към момента на поискване на заповедта за
незабавно изпълнение на 20.03.2018г. не е налице забава по нито една от
вноските с настъпил падеж, както за лихви така и за главница. Няма забава,
която да обоснове начисление на наказателна лихва. Дължимата годишна такса е
била внесена, а отговорност за ненужно направения разход за нотариално
уведомяване на длъжници за липса на предпоставки за предсрочна изискуемост не е
породена.
Вещото лице е отчело в т. 3 от първо заключение ( л. 354), че последното
внасяне на суми по сметката е на 06.08.2018г. и с него е можело да се погасяват
вноските, чийто падежи са настъпили до 01.09.2018г. Неплатени са останали
вноски с падежи, следващи оспорването на издадената заповед, които формират
главница станала изискуема в хода на съдебното производство до общ сбор 4330.03
евро, според размерите на задълженията по алтернативния погасителен план в
приложение 8-2 от заключението без отчитане на неравноправните клаузи и
нищожните изменения(л.969 и 972).
Към началния момент на забавата обаче, кредиторът вече е упражнявал
принуда спрямо своите длъжници, тъй като в поканите за доброволно изпълнение
изх.№ 20534 и 20535/24.08.2018г с уведомления за насочване на принудително
изпълнение върху двата жилищни ипотекирани имота е обявен и вече наложения от
съдебния изпълнител запор върху банкови сметки( л.79 и 81 от приложеното
ч.гр.д. 4280/18 на ВРС). Явно е, че преустановяването на обслужването на
кредита не е резултат от недобросъвестност на платеца. Напротив, след
неоснователно упражняване на принуда за неизискуем още дълг преустановяването
на доброволното обслужване на кредита е осуетено, тъй като длъжниците е
следвало да плащат само чрез съдебен изпълнител, а такова изпълнение не следва да се отчита като
нов факт при установяване на изпълняемите права (т. 9
от ТРОСГТК 4/2013 на ВКС). Равнопоставеността на
страните налага нито една от тях да не може да се позове на права, породени от
преждевременно упражнена принуда. В случая положението на взискателя е
идентично с това на отказващ съдействие за доброволно изпълнение кредитор, а
настъпилата кредиторова забава изключва забавата на
длъжниците (чл. 96 ал.1 ЗЗД) и те не следва да се държат отговорни за
пропускане на падежи, настъпили след връчване на покана по чл. 428 ГПК.
В случая не могат да намерят приложение указанията относно допустимото
стабилизиране на оспорена заповед поради настъпила в хода на производството
изискуемост на падежирали вноски по действащ погасителен план (т. 1 от ТРОСГТК
8/2017 ВКС), тъй като те се отнасят до случая на липса на субективния елемент
на обявяване на изискуемостта, но при налична и потвърдена забава на длъжника,
какъвто настоящия случай категорично не е.
В заключение, съдът намира за изцяло неоснователна претенцията на
кредитора за установяване на всички вземания, основани на допуснато неизпълнение
от кредитополучателя.
По претенция за разноски:
При този изход от делото, в тежест на ищеца следва да
останат не само направените от него разноски, но и разходите на насрещната
страна. Ответниците са били общо представлявани от един адвокат. Представени са два договора ( л. 213 и л. 974) и разписка с
удостоверено плащане в брой на хонорари
в размер на 2000лв за защитата по същество и 200лв за обезпечително по
характер производство по спиране на незабавното изпълнението от съда по чл. 420
ал. 5 ГПК. По аналогия на указанията в
т. 5 от ТРОСГТК 6/2012г на ВКС, и разходите за второто възлагане на адвокатска
услуга следва да се добавят към сумата, подлежаща на възстановяване на
ответниците по неоснователния иск.
Възражението за прекомерност на изплатените хонорари не е
основателно. Определеното според сборния
интерес по установяване на дълга в оспорената заповед, минимално адвокатско
възнаграждение на осн. чл.7 ал.2 т.4 от НМРАВ възлиза
на 2011.37лв, дори и без да се отчита продължителността на процеса. Хонорарът
от 200лв също е под минимума за изготвяне на молба за обезпечение. Допълнително
ответниците са направили и разходи за доказване на възраженията си, като са
депозирали 1100лв., изплатени като възнаграждение на вещото лице. Така сборния
размер на платимите в полза на ответниците разноски възлизат на общо 3300лв. Този размер следва да се
възложи на ищеца, предявил неоснователния иск.
Мотивиран от гореизложеното, и на осн.
чл.235 ГПК съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявени
от „Юробанк
България” АД ЕИК000694749, гр.София, ул. Околовръстен пет № 260,
представлявана от Д.Ш. и П.Д. срещу К.Я.Б.,
ЕГН ********** и Л.А.Б., ЕГН **********,***
обективно съединени претенции на заявител за установяване по отношение на солидарно задължени кредитополучател и
съдлъжник на изискуеми вземания по заповед за незабавно изпълнение,
издадена по гр.д. 4280 /18г на ВРС, 41 с-в, както следва:
1. за връщане на главница
по договор за банков ипотечен кредит в размер на 24 720.57 евро, начислена по
сметката на кредитополучателя до 20.03.2018г., формирана като сбор от
незаплатени вноски с падеж 07.02.2018 и 07.03.2018 и остатък от главницата до
края на погасителния план, договорен в анекс 3 и изискуем от 13.02.2018г.
поради упражнено право на предсрочна изискуемост по чл. 30.2.2 и 30.1.4 от
договор за ипотечен кредит № 8-224/23.08.2007г, предоставен от „АЛФА БАНК“ чрез
клон в България;
2. за плащане на сборно вземане от 340.62 евро за договорни
лихви, претендирани като разлика между начислени ежедневно според анекс 3 и
издължени по същия договор като
възнаграждение за ползване редовна главница по кредита лихви до предсрочната
изискуемост, формирано в периода 07.02.2018г до 13.02.2018 г
3. за плащане на сборно вземане от 11.61 евро за наказателни лихви за просрочие, претендирани като разлика между начислени
ежедневно според уговорка в анекс 3 и издължени
по същия договор обезщетения за забавено
плащане на просрочени вноски, формирано в периода 07.02.2018г до 20.03.2018 г.
4. за плащане на сборно вземане от 14.74 евро за
договорена такса за управление,
претендирани като разлика между начислени ежемесечно и издължени по същия договор задължения уговорени в анекс
№ 2 като комисионна върху остатъчен размер от кредита, формирано в периода
07.03.2018г до 20.03.2018 г.
5. за плащане на сборно вземане от 312лв за разноски за нотариални такси, префактурирани според уговорка в чл. 9 от договора за
сметка на длъжника като разноски, направени от кредитора по изпълнението
ведно с АКСЕСОРНИ ПОСЛЕДИЦИ от провеждане на заповедно производство.
ОСЪЖДА „Юробанк България” АД ЕИК000694749, гр.София, ул.
Околовръстен пет № 260, представлявана от Д.Ш. и П.Д., да заплати на К.Я.Б., ЕГН ********** и Л.А.Б., ЕГН **********,*** сумата от 3300лв /три хиляди и триста лева /,
представляваща направените в настоящото производство разноски за защита срещу неоснователна претенция и за обезпечение
чрез спиране на незабавното изпълнение, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Варненски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните със
съобщение образец № 11 от Наредба №7.
Да се обяви в регистъра по чл. 235 ал.5 ГПК, на осн. чл. 273 от ГПК.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: