Решение по дело №827/2018 на Районен съд - Карнобат

Р Е Ш Е Н И Е № 215/23.10.2018г.

                                                            Гр.Карнобат

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

КАРНОБАТСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

на осемнадесети октомври две хиляди и осемнадесета година

в публично заседание в състав:

                  Председател: Мариела И.

 

секретар Галина Милкова и при участието на прокурора като разгледа докладваното от съдия И. гражданско дело № 827 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 Производството по делото е образувано по повод искова молба предявена от И.С.К. с ЕГН ********** *** против със седалище и адрес на управление. В исковата молба се твърди, че по ч.гр.д.№ 303/2008г. по описа на КРС съдът е издал. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист срещу длъжници, сред които и ищецът, за сумата от 5551.17лв.-главница, 867.30лв. лихва, 472.78лв. санкционираща лихва, ведно със законната лихва от 09.12.2008г. до окончателното заплащане на сумата. Заповедта и изпълнителният лист са издадени в полза на „“ ЕАД и въз основа на тях заявителят е образувал изп.д.№ по описа на ЧСИ Станимира Николова с рег.№805 с район на действие Окръжен съд Бургас.

Твърди се също, че по силата на договор за покупко-продажба на вземания от 29.05.2012г., сключен между „“ ЕАД и „“ ЕООД банката е цедирала в полза на  второто дружество вземането си срещу ищеца. На 30.10.2017г. е сключен нов договор за цесия между „ЕООД и ответника по делото -„“ ЕООД, по силата на който ответникът е придобил вземането срещу ищеца.

По негова молба с постановление от 26.06.2018г. е прекратила изп.д.№ на основание чл. 433,ал.1,т.8 ГПК, като в постановлението е посочено, че последното изпълнително действие по делото е извършено на 26.07.2011г.

Предвид изложеното е направено искане да се приеме за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи сумата от 5551.17лв.-главница, 867.30лв. лихва, 472.78лв. санкционираща лихва, ведно със законната лихва от 09.12.2008г. до окончателното заплащане на сумата, както и сумата от 384.57лв. разноски. Представя доказателства, заявена е претенция за разноски.

В с.з. ищецът изпраща представител, който поддържа исковата молба.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който прави признание на иска и оспорва допустимостта на иска. Оспорва ищцовата претенция за разноски. Заявява своя претенция за разноски.

Карнобатският районен съд като прецени всички доказателства по делото и доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК намира следното:

Между страните по делото не е спорно, че процесните суми са погасени по давност с изтичане на съответния давностен срок. Поради това съдът намира, че предявените искове се явяват основателни и следва да бъдат уважени, като бъде признато за установено, че ищецът не дължи на „“ ЕООД посочените в исковата молба 5551.17лв.-главница, 867.30лв. лихва, 472.78лв. санкционираща лихва, сумата от 384.57лв. разноски, ведно със законната лихва върху главницата от 09.12.2008г. до окончателното заплащане на сумата.

С Определение № 95 от 22.02.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 510/2018 г., IV г. о., ГК и Определение № 318 от 25.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2828/2018 г., III г. о., е прието, че при действието на стария ГПК иск за несъществуване на претендирано вземане е допустим само когато претендиращият кредитор разполага с изпълнителен титул (изпълнителен лист или пряко изпълнително основание и затова може да осъществи принудително изпълнение) или с други средства за извънпроцесуална принуда (напр. да спре занапред доставката на стоки или услуги). Без наличието на една от тези две предпоставки отрицателният иск беше недопустим (поради отсъствие на правен интерес), а ответникът никога не дължи разноски по недопустим иск. Новият ГПК защитава в по-голяма степен интереса на всеки от спорещите да поиска установяването на действителното правно положение със сила на пресъдено нещо. Длъжникът има интерес от иск за несъществуване на вземането и когато не е заплашен непосредствено от принуда (процесуална или извънпроцесуална), тъй като може да поиска решение при признание на иска. При действието на стария ГПК не беше необходимо да се изискват служебно доказателства за наличието на интерес от предявения установителен иск (когато той не е очевиден), тъй като искът ставаше допустим, ако ответникът го оспори или е оспорвал претенциите на ищеца с извънпроцесуалното си поведение. При действието на новия ГПК ответникът по предявен установителен иск не може да предизвика прекратяване на делото поради отсъствието на правен интерес у ищеца, тъй като ищецът има интерес да получи решение при признание на иска. Ответникът обаче може да удовлетвори този правен интерес на ищеца, като направи признанието. При такова свое поведение той не дължи разноски, ако не е разполагал с изпълнителен титул, възможност за друга извънпроцесуална принуда или не е дал друг повод за предявяването на иска.

Следователно предявеният иск е допустим и съдът дължи произнасяне с решение.

По въпроса за разпределението на съдебните разноски съдът намира следното:

Съгласно чл. 78, ал. 2 ГПК ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. Следователно, за да намери приложение посочената норма, следва да са налице кумулативно двете визирани предпоставки – ответникът да е признал исковата претенция и с поведението си да не е дал повод за предявяване на иска.

В случая тези предпоставки са се осъществили.“ ЕООД е признало исковете, признавайки, че процесните вземания са погасени по давност. Настоящият съдебен състав намира, че с поведението си ответникът не е дал повод за предявяване на исковите претенции. 

В съдебната си практика (в частност цитираните по-горе определения) ВКС е приел, че извънсъдебната покана до длъжника да плати, дори със заплаха да бъдат предприети съдебни мерки, не е повод за предявяването на иск за несъществуване на вземането и не влече отговорност за разноски при признание на иска до изтичането на срока за отговор на исковата молба.

На още по-силно основание следва да се приеме, че ответникът не е дал повод за завеждане на иска, когато е имал изцяло пасивно поведение. Твърдения за правен спор с ответника не се съдържат дори в исковата молба.

Действително след перемирането на изпълнителното дело, взискателят има право да образува ново изпълнително производство срещу длъжника. В рамките на това произовдство обаче ответникът разполага със защитата по чл. 439 ГПК, която би му позволила да отблъсне претенциите на ищеца.

Предявявайки отрицателния установителен иск, извън изпълнително производство, длъжникът си осигурява защита срещу евентуално бъдещо поведение на взсикателя, но предвид пасивното поведение на последния, то ищецът следва да понесе разноските за заявения от него иск.

Поради изложените съображения съдът намира, че следва да бъде приложена нормата на чл. 78, ал. 2 ГПК и ищецът да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 100 лева – съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 78,ал.8 ГПК.

 Мотивиран от горното Карнобатският районен съд

 

 

Р Е Ш И :

 

 

          ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124,ал.1 ГПК по иска предявен от И.С.К. с ЕГН ********** *** против „че не съществува вземане в размер на сумата от 5551.17лв.-главница, 867.30лв. лихва, 472.78лв. санкционираща лихва, сумата от 384.57лв. разноски, ведно със законната лихва върху главницата от 09.12.2008г.

          ОСЪЖДА И.С.К. с ЕГН ********** *** да заплати „от 100лв. съдебно-деловодни разноски.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ претенцията на И.С.К. с ЕГН ********** *** за присъждане на съдебно-деловодните разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Бургас в двуседмичен срок от връчването му.

 

Районен съдия: