Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 150 03.02.2020
г. гр.Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският административен съд, седемнадесети състав, на двадесет и втори
януари две хиляди и двадесета година, в публично заседание в следния състав:
Председател: А. Атанасова
при секретаря С.
Атанасова, в присъствието на прокурора Д.
Христов, като разгледа докладваното от съдията Атанасова административно дело №
1182 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.
203 и сл. от АПК, вр. чл. 104, ал.1 от Закона за държавния служител (ЗДСл) и е
образувано по повод постъпила искова молба от Д.Д.К. с ЕГН **********, с адрес:
***, против Българската агенция по безопасност на храните, с искане да бъде
осъдена ответната страна да заплати на ищцата сумата от 8 058 лева,
представляваща обезщетение в размер на основната заплата за времето, през което
не е била на работа, поради незаконно уволнение със Заповед № ОСОС-78 от
20.12.2017 г., издадена от изпълнителния директор на БАБХ, за периода
21.11.2017 г. - 09.05.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на предявяване на иска до окончателното и́ изплащане. Претендират
се разноски.
В исковата молба се твърди, че със
Заповед № ОСОС-78 от 20.12.2017 г., издадена от изпълнителния директор на БАБХ,
е било прекратено служебното правоотношение с ищцата Д.К.. Твърди се, че тази
заповед е била отменена с влязло в сила решение по адм.дело № 3503/2017 г. по
описа на Административен съд- Бургас и на 02.05.2019 г. ищцата е депозирала в
БАБХ заявление, че има готовност да започне работа. На 09.05.2019 г. били
връчени на същата заповеди № ВР-7 от 08.05.2019 г. и № ОСОС-25 от 08.05.2019 г.
на изпълнителния директор на БАБХ, съответно за възстановяване на длъжността и за
прекратяване на служебното правоотношение. За времето от 12.11.2018 г. до
30.04.2019 г. ищцата получавала трудово възнаграждение по трудов договор,
сключен със „СИЙ ЛАЙФ“ ООД. На 16.05.2019 г. същата депозирала искане до
изпълнителния директор на БАБХ да и́ бъде заплатено обезщетение по чл.
104, ал. 1 от ЗДСл.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на
исковата молба, с който е заявено становище за неоснователност на исковата
претенция.
В съдебното заседание процесуалният представител на ищеца
поддържа предявения иск. Уточнява, че претендира обезщетение, считано от 21.12.2017
г. Ангажира доказателства.
Пълномощникът на ответната страна заявява становище за
неоснователност на предявения иск. Ангажира доказателства.
Искът за обезщетение е предявен от
активно легитимирано лице- адресат на отменената заповед за уволнение, срещу надлежен
ответник- юридическото лице, в чиято структура е органът, издал заповедта. Същият
е допустим, като предявен в срока по 125 от ЗДСл., след отмяна на заповедта за
уволнение.
Бургаският административен съд,
като обсъди събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Със Заповед № ОСОС-78 от
20.12.2017 г., издадена от изпълнителния директор на БАБХ, е прекратено
служебното правоотношение с ищцата Д.Д.К., заемаща длъжността началник на отдел
„Контрол по храните“ в ОДБХ- Бургас, поради съкращаване на щата, считано от
20.12.2017 г. Заповедта е отменена с влязло в сила решение № 988 от 18.05.2018
г. по адм.дело № 3503/2017 г. по описа на Административен съд- Бургас, оставено
в сила с решение № 6097 от 23.04.2019 г. по адм.дело № 9216 от 2018 г. по описа
на Върховния административен съд. След влизане в сила на съдебното решение, със
Заповед № ВР-7 от 08.05.2019 г. ищцата К. е възстановена на длъжността началник
на отдел „Контрол на храните“ в ОДБХ- Бургас, с ранг І-ви младши, с основна
месечна заплата 1343 лева. На същата дата е издадена и Заповед № ОСОС-25 на
изпълнителния директор на БАБХ, с която отново е прекратено служебното
правоотношение. За времето от 12.11.2018 г. до 01.05.2019 г. ищцата е заемала
длъжността „Управител“ въз основа на трудов договор със „Сий лайф“ ООД, с
основно месечно трудово възнаграждение 707 лева.
По делото е извършена
съдебно-счетоводна експертиза, която дава заключение относно размера на
основното месечно трудово възнаграждение за заеманата от ищцата длъжност, за
периода 21.12.2017 г. - 21.06.2018 г. Вещото лице сочи, че ищцата е била в
трудово правоотношение със „Сий лайф“ ООД, считано от 12.11.2018 г., т.е. след
изтичане на 6-месечния период от датата на уволнението, за който се претендира
обезщетението. Според заключението на експертизата, дължимото обезщетение за
процесния период възлиза на 7 972.69 лева и е изчислено, като дните, за
които се дължи, са остойностени по дневната ставка, изчислена на база основна
заплата в размер на 1 343 лева към момента на признаване на уволнението за
незаконно. Съдът
кредитира заключението, като безпристрастно и изготвено от вещо лице,
притежаващо необходимите специални знания.
При тези фактически данни съдът
намира от правна страна следното:
Предявеният иск е с правно
основание чл. 104, ал.1 от ЗДСл. Съгласно цитираната норма, при отмяна на заповедта
за прекратяване на служебното правоотношение, държавният служител има право на
обезщетение в размер на основната си заплата, определена към момента на
признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме
службата, за цялото време, през което не заема държавна служба, но не за повече
от 6 месеца. При назначаване на друга държавна служба с по-ниска заплата или при
възнаграждение за друга работа в по-нисък размер, той има право на разликата в
заплатите или на разликата между заплатата и възнаграждението, изчислени въз
основа на основната заплата, съответно основното възнаграждение. В случая са
налице установените в чл. 104, ал.1 от ЗДСл. материалноправни предпоставки- с влязло
в сила съдебно решение е отменена заповедта за уволнение, като незаконосъобразна.
През процесния период 21.12.2017 г. - 21.06.2018 г. ищцата не е била назначена
на друга държавна служба, не е била в трудово правоотношение и не е получавала
възнаграждение за друга работа. Поради това, исковата претенция се явява
основателна, но до посочения от експертизата размер от 7 972.69 лева, като
обезщетението следва да се присъди със законната лихва, считано от датата на
предявяване на иска до окончателното и́ изплащане. В останалата част до
претендирания размер от 8058 лева предявеният иск е неоснователен и следва да
се отхвърли.
С оглед формирания извод за частична
основателност на претенцията и своевременно направеното искане, на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК следва да се присъдят на ищцата
разноски в общ размер 1068.57 лева, съразмерно с уважената част от иска (от
общо 1080 лева разноски, в т.ч. заплатено адвокатско възнаграждение в размер на
900 лева и възнаграждение за вещо лице 180 лева). Разноски за пътуване на
процесуалния представител и за нощувка на същия не следва да се присъждат на
ищцата, доколкото не представляват разноски по производството.
Мотивиран от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Българската агенция по безопасност на храните
да заплати на Д.Д.К. с ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 7 972.69 лева
(седем хиляди деветстотин седемдесет и два лева и шестдесет и девет ст.),
представляваща обезщетение за времето, през което не е била на работа поради
незаконно уволнение със Заповед № ОСОС-78 от 20.12.2017 г., издадена от
изпълнителния директор на БАБХ, за периода 21.12.2017 г. - 21.06.2018 г., ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 23.05.2019 г. до окончателното
и́ изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска на Д.Д.К. против Българската агенция по безопасност на храните
в останалата му част до претендирания размер от 8 058 лева.
ОСЪЖДА Българската агенция по безопасност на храните
да заплати на Д.Д.К. с ЕГН ********** сумата от 1068.57 лева (хиляда и шестдесет
и осем лева и петдесет и седем ст.), представляваща разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Върховния
административен съд на Република България в 14-дневен срок от връчване на
съобщението.
СЪДИЯ: