Решение по дело №126/2020 на Районен съд - Велинград

Номер на акта: 260010
Дата: 4 септември 2020 г. (в сила от 13 октомври 2020 г.)
Съдия: Наташа Иванова Даскалова
Дело: 20205210200126
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 5 март 2020 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ……

 

04.09.2020  година,гр.Велинград.

 

В    И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

ВЕЛИНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД на  двадесет и девети юли    ,две хиляди и двадесета  година,в публично заседание в  с ъ с т а в :

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ:НАТАША ДАСКАЛОВА

 

СЕКРЕТАР:ВИОЛЕТА ШАРКОВА

като разгледа  докладваното от районния съдия НАТАША ДАСКАЛОВА а.н.х.дело  № 126 по описа за 2020  година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

„ТЕКСА -2013 ”ЕООД,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.Сърницад,ул.”Промишлена”№1,представлявано от  управителя Л.Х.М.   с ЕГН **********, е обжалвало наказателно постановление  № 13-001901 от 13.02.2020  г. на  Изп.дректор на   Изпълнителна  агенция”Главна инспекция по труда” София, с молба същото да бъде отменено изцяло ,като незаконосъобразно  и неправилно -  неправилно е определен субекта на административното нарушение – лицето,което нормативно е натоварено да провежда инструктаж е различно от работодателя,съгласно на разпоредбите на чл. 11, ал. 5 и чл. 10, ал. 3 от Наредба № РД-07-02 от 16.12.2009г; непровеждането на инструктаж не е нарушение,което следва да се санкционира по чл. 413,ал.2 от КТ,като  в случая се касае не са непровеждане на инструктаж,а за недокументиране на същия; още преди съставяне на АУАН нарушението е отстранено,като на проверяващите е представена инструктажна книга,в която е регистриран и документиран инструктажа  .Освен това в жалбата се сочи и процесуално нарушение – в наказателното постановление се сочи,че  нарушението е извършено на 06.12.2019 година,а същото е констатирано на 12.11.2019 година,като това е самостоятелно основание за отмяната на наказателното постановление. Направено е алтернативно искане за приложение на чл. 28 от ЗАНН,като се твърди че случая е маловажен.

                   Представителят на ответника по жалбата -    Изпълнителна  агенция”Главна инспекция по труда” София,  оспорва същата  и моли същата да бъде оставена без уважение,като се потвърди обжалваното наказателно постановление – от събраните по делото доказателства се установява извършеното нарушение на КТ ,за което е санкционирано дружеството; оспорва довода,че работодателят не носи отговорност  за провеждане и документиране на инструктажа,като счита че в наказателното постановление е допусната техническа грешка при  посочване на датата на извършване на нарушението  и това не е довело до невъзможност санкционираното лице да научи за какво нарушение му е наложена имуществена санкция.

 

                    С ъ д ъ т, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно  и в тяхната съвкупност, приема за установена следната фактическа обстановка:

                   На 06.11.2019г., в около 11 часа, служители на Дирекция „Инспекция по труда“ Пазарджик,по повод подаден сигнал за наемане на работа на лица, без сключени трудови договори, които са регистрирани като безработни в „Бюро по труда“, е  извършена  проверка за спазване разпоредбите на трудовото законодателство в шивашки цех, находящ се в гр. Сърница на ул. „Доспатска“ № 5, стопанисван от „Текса-2013“ ЕООД . При проверката се  установило, че в цеха работят около 20 човека; Фатме Исмаилова Шлянгова, ЕГН ********** е допусната да работи в цеха   същия ден – същата е престирала труд,като „машинен оператор шиене”; управителката на дружеството е попълнила декларация,от която е видно че  посоченото лице  е инструктирано устно ,като проведения от нея инструктаж не е документиран в инструктажната книга,тъй като  не се намира на територията на цеха. Проверяващите са изискали трудовите договори на работещите в цеха и инструктажната книга, като е  указано да се  представят  на 12.11.2019г. пред ДИТ Пазарджик. На 12.11.2019г., след представяне от работодателя на изисканите документи, се установява , че  управителката на фирмата е провела началния инструктаж устно ,не го е документирала,като в „Книга за инструктаж по безопасност и здраве и работа” на дружеството-жалбоподател, под № 59 е записана Фатме Исмаилова Шлянгова и проведен инструктаж на 08.11.2019 г.За извършениет проверки е съставен Протокол № ПР1936245/25.11.2019 г.,като  в т. 15 от същия е посочено,че работодателят е провел, но не е документирал проведения начален инструктаж по безопасност и здраве при работа в книгата за инструктаж, в деня на започване на работа на Фатме Исмаилова Шлянгова , назначена с Трудов договор № 062 от 06.11.2019 г., в нарушение на чл. 11, ал. 5, във вр. чл. 10, ал. 3, т. 1 и чл. 10, ал. 2,т. 1  от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.

                   На  25.11.2019 година  е съставен Акт  за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 13-001901  ,в който е отбелязано,че  „Текса – 2013”ЕООД Сърница,в качеството на арботодател  по смисъла на пар.1,т.1 от ДР на КТ  е провел,но не е документирал проведения начален  инструктаж за безопасност и здраве при работа на Фатме Исмаилова Шлянгова с ЕГН **********,назначена с трудов договор  № 062 от 06.11.2019 г., ,на длъжност „машинен оператор шиене” в шивашки цех,находящ се в гр.Сърницаул.”Доспатска”№5.В акта е отбелязано, че нарушението е извършено на 06.11.2019 г.,в гр.Сърница, когато лицето  е постъпила на работа на длъжност „машинен оператор „шиене“ и е констатирано на 12.11.2019 г. при извършената документална проверка в ДИТ Пазарджик,както и че с това е нарушен чл. 11, ал. 5, във вр. чл. 10, ал. 3, т. 1 и чл. 10, ал. 2,т. 1  от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.

                        Въз основа на акта е издадено наказателно постановление /НП/ № 13-001901 от Изп. директор на ИА”Главна инспекиця по труда”София,  за това, че "Текса-2013“ ЕООД, гр. Сърница, ЕИК ********* в качеството си на работодател по смисъла на § 1, т. 1 ДТ на  КТ, не е документирал проведения начален инструктаж по безопасност и здраве при работа на на Фатме Исмаилова Шлянгова с ЕГН **********, назначена с Трудов договор № 062 от 06.11.2019 г. на длъжност "машинен оператор шиене" в шивашки цех, находящ се в гр. Сърница, ул. „Доспатска“ № 5, с което е нарушил чл. 11, ал. 5, във вр. чл. 10, ал.31 т. 1 и чл. 10, ал. 2, т. 1  от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.  Като дата на извършване на нарушението е посочена 06.12.2018г. На основание чл. 413, ал. 2  на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв.

 

 

От показанията на актосъставителката Д.   и  на свид.  Т. и М. ***  се установява,че са  извършили проверка на 06.11.2019   година в обект на жалбоподателя –шивашки цех,находящ се в гр.Сърница,ул.”Доспатска”№ 5,  и са  установили,че в цеха работят две лица от същия ден – в това число и Фатме Шлянгова, и при проверка на документите  са поискали инструктажна книга,но управителката е казала,че е извън цеха  и е декларирала пред тях,че е провела устен начален инструктаж на новоначначените лица,който не е документиран. Освен това свидетелите установяват,че при проверката на документите в Д”ИТ” Пазарджик управителката е представила инструктажната книга и в нея е бил документиран инсруктажа на Шлянгова с дата 08.11.2019 година – два дни след проверката.

 

По делото са представени:

- Трудов договор № 062/06.11.2019 година сключен между „Текса-2013“ЕООД и Фатме Исмаилова Шлянгова;

- копие на  Книга на „Текса-2013“ЕООД град Сърница за инструктаж по безопасност и здраве при работа,в която инстуктажа на Фатме Шлянгова е записан опд № 59 с дата 08.11.2019 г. ;

-   Декларация от Лейла Моллаахмед – управител;

-  Заповед № З-0058 от 11.02.2014 година на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция“Главна инспекция по труда“ ;

-  Протокол № ПР1936245 от 25.11.2019 година за извършена проверка от Дирекция“Инспекция по труда“ – град Пазарджик.

  

               С  оглед на горното съдът ,счита че  жалбата е   ОСНОВАТЕЛНА,поради което следва да бъде уважена,като се  ОТМЕНИ наказателно постановление  13-001901 от 13.02.2019 г . на Изп.директор на  Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”София ,с което на„ТЕКСА -2013 ”ЕООД,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.Сърницад,ул.”Промишлена”№1,представлявано от  управителя Л.Х.М.   с ЕГН **********, е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева,на основание чл. 413,ал.2 от КТ-  за нарушение на  чл. 11, ал. 5, във вр. чл. 10, ал.31 т. 1 и чл. 10, ал. 2, т. 1  от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд,тъй като е издадено при съществени нарушения на процесуалните правила:

          - налице е несъответствие  на посочената дата на  извършване на нарушението в АУАН и в наказателното постановление – в АУАН изрично е посочено,че нарушението е извършено на 06.11.2019 година,а в наказателното постановление като дата на извършване на нарушението е посочена – 06.12.2019 година. Съгласно чл. 42, т. 3, предл. първо от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5, предл. второ от ЗАНН датата на извършване на деянието е съществен реквизит както на АУАН, така и на НП. Няма спор по делото, че е налице несъответствие между посочената дата в АУАН и тази в НП, каквото разминаване по отношение на задължителен реквизит е недопустимо. Формалността на административно-наказателното производство предпоставя максимална прецизност на наказващия орган при индивидуализацията на конкретното деяние, което правило не е спазено от наказващия орган и е допуснато нарушение на процесуалните правила при издаване на наказателното постановление. В случая очевидно не става въпрос за неточност, а за невярност на повдигнатото административно обвинение, при което е налице ограничаване и възпрепятстване на правото на защита на наказаното лице. Последното обосновава извода, че в случая става въпрос за допуснато от наказващия орган съществено процесуално нарушение при издаване на наказателното постановление, респ. налице е основание за отмяна на наказателното постановление. Предвид правната природа на акта за установяване на нарушението, с който на дадено лице се повдига обвинение за конкретно извършено нарушение и което е основание за издаване на наказателно постановление и налагане на наказание за него, следва в двата акта да е налице идентичност на фактическата и правна рамка на обвинението. Със съставяне на акта за установяване на нарушението се формулира обвинението и за нарушителят възниква правото на защита срещу него както по фактите, така и по правото. Промяната във фактите в хода на административнонаказателното производство след съставяне на АУАН ограничава правото на нарушителя да разбере в какво е обвинен и да организира защита чрез излагане на възражения, събиране и  представяне на доказателства

                      Не може да се приеме  твърдението на ответника по жалбата , че се касае за техническа грешка, какъвто институт е познат на административното и гражданско производство. Именно поради строгата формалност на процеса по налагане на административни наказания, регламентиран в ЗАНН и  субсидиарно приложимите НК и НПК, законодателят не е предвидил въобще института "техническа грешка" и не е предвидил възможност за поправянето й. Несъответствието на посочената в наказателното постановление  фактическа обстановка във връзка с извършването на дадено нарушение с действителната не следва да се приема в случая за техническа грешка. Недопустимо е в рамките на съдебния процес, основавайки се на фактите, които се установяват от доказателствата по делото, да се санира подобен порок на наказателното постановление, въпреки че дееца е безспорно установен, както и извършеното нарушение. Наличието на разминаване между АУАН и наказателното постановление по отношение на посочената дата на извършване на нарушението, обуславя невъзможност да се индивидуализира конкретното нарушение, за което е наложена имуществена санкция. Направения извод  не противоречи и на практиката на институциите на Съвета на Европа по приложението на чл. 5, т. 2 от Европейската конвенция за правата на човека (виж например: становището на Европейската комисия по правата на човека по делото М. В., О`Н. и Е. с/у Обединеното кралство, 1981; решенията на Европейския съд по правата на човека по делата Н. с/у Дания, 1988; Л. с/у Белгия, 1989; Ф., К. и Х. с/у Обединеното кралство, 1990 и други). Именно изброените реквизити – място и време на извършване на вмененото нарушение, гарантират реалното осъществяване на правото на защита на соченото за нарушител лице, а непосочването или невярното посочване на някой от тях, съставлява съществено нарушение на процесуални правила, неподлежащо на преодоляване в следващите фази на производството.

                         Освен това посочването на различна дата в наказателното постановление налага извод, че е наложено  наказание за нарушение, което не е установено по предписания в чл. 36, ал. 1 ЗАНН, т.е. без да е съставен АУАН с посочване на всички признаци от състава на нарушението, като не са налице изключенията в ал. 2 на същата разпоредба. В подкрепа на изложеното е и факта,че АУАН е издаден  на 25.11.2019 година и  ако се приеме, че дата на извършване на нарушението -  06.12.2019 година ,то АУАН е съставен преди осъществяване на деянието. В случая не може да се приложи чл. 53, ал. 2 ЗАНН, доколкото  този законов текст се отнася до преодоляване  на нередовности в съставения АУАН.

                   С оглед на изложеното до тук съдът счита,че  обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено на формално основание,без да обсъжда дали в действителност е налице нарушение на трудовото законодателство, за което следва да се санкционира жалбоподателя на основание чл. 413,ал.2 от КТ.

 

              Поради обстоятелството,че жалбата е основателна,на основание чл. 63,ал.3 и ал.5  от ЗАНН , на  ответника по жалбата не следва да бъдат присъдени разноски по делото ,така както е поискал пълномощника му в ОСЗ. Следва да се има предвид и това,че същото не е конкретизирано по размер.От страна на жалбоподателя не е направено искане за присъждане на разноски.

 

                          Водим от горното,съдът

 

                                          Р         Е          Ш         И               :

 

                          О Т М Е Н Я В А   наказателно постаноовление  13-001901 от 13.02.2019 г . на Изп.директор на  Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”София което на„ТЕКСА -2013 ”ЕООД,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.Сърницад,ул.”Промишлена”№1,представлявано от  управителя Л.Х.М.   с ЕГН **********,в качеството на работодател, на основание  чл.413,ал.2 от КТ, е наложена имуществена санкция в размер на 1500 /хиляда и петстотин / лева, за нарушение на чл. 11, ал. 5, във вр. чл. 10, ал.31 т. 1 и чл. 10, ал. 2, т. 1  от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.

 

             О с т а в я   б е з    у в а ж е н и е искането на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”София   за присъждане на разноски по делото – юрисконсултско възнаграждение,като неоснователно.

 

 

                         Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава  дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс  пред Административен съд Пазарджик в 14-дневен срок от съобщението на страните по делото,че решението е изготвено.

 

                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: