Решение по дело №77/2018 на Районен съд - Котел

Номер на акта: 54
Дата: 19 юли 2018 г. (в сила от 18 септември 2018 г.)
Съдия: Йовка Желязкова Бъчварова
Дело: 20182210100077
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 февруари 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

Номер54,   19 юли 2018 г. , град  КОТЕЛ

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН  СЪД КОТЕЛ, граждански  състав, на деветнадесети юни през две хиляди и осемнадесета година, в публично съдебно заседание, в следния състав :

СЪДИЯ : ЙОВКА  БЪЧВАРОВА

секретар Савка Панова, прокурор…………, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 77 по описа за 2018 год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е образувано по искова молба на „Дженерали застраховане“ АД против С. А.И.. Твърди се, че 07.09.2016 г. по път І-6 в Община Айтос настъпило ПТП между лек автомобил „Мерцедес Е 320“ с ДК № **********, собственост на Д. Н., и кон, излязъл на пътното платно. В резултат на ПТП по автомобила били причинени значителни материални щети на обща стойност 9769.97 лева. За увредения автомобил била сключена застраховка „Каско“ със срок на действие от 11.09.2015 г. до 10.09.2016 г. Въз основа на образуваната при застрахователя преписка по щета, на собственика на застрахования автомобил била изплатена сумата 10346.97 лева, половината от която в размер на 5173.49 лева се претендира от ответника, тъй като е преценено, че е налице съпричиняване от страна на водача на МПС.

                Твърди се, че в полза на ищеца била издадена заповед за изпълнение № 276/22.08.2017 г. по частно гражданско дело №348/2017 г. на РС Котел за посочената сума заедно със законната лихва от подаване на заявлението на 21.08.2017 г.

                Претендира се присъждане на разноските, направени в хода на установителното и на заповедното производства.

                В съдебно заседание за ищеца не се явява представител. Исковата молба се поддържа чрез писмено становище.

                Ответникът признава фактите и обстоятелства, на които се основава предявеният иск и го счита за основателен.

                Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени  събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

                Между ищеца Дженерали застраховане“ АД  и Д. Д. Н. е сключен договор за застраховка с клауза пълно каско за срок от една година, считано от 11.09.2015 г. до 10.09.2016 г, за лек автомобил Мерцедес, рег. № ********. От свидетелството за регистрация е видно, че Д. Н. е собственик на автомобил.

                По делото като доказателство е представен протокол за ПТП № 1341120 / 07.09.2016г., съставен от Х. К., младши автоконтрольор при РУ на МВР град Айтос. От него се установява, че на същата дата, по републикански път І-6 в района на км 466-500, около град Айтос, внезапно излиза животно (кон) и се удря в лекия автомобил, описан по-горе. В резултат на удара животното умряло, а по лекия автомобил съставителят на протокола установил увреждания по тавана, по предния капак, панорамното стъкло, дясно огледало, предна броня, ляв и десен подкалници. В протокола е посочено името на собственика на коня – ответника по настоящото дело, който е присъствал при съставянето на протокола и го е подписал. Протоколът е подписан и от водача на МПС Х. П. Н.       

                На 07.09.2016 г. полицейският служител К. съставил на ответника акт за установяване на административно нарушение, затова че на същата дата, около 21:30 часа, по републикански път І-6 в района на 466-500 км от пътя, като водач на собственото си животно (кон), го оставил без надзор, в резултат на което конят излязъл внезапно на пътното платно и се блъснал с лек автомобил Мерцедес рег. ******* и настъпило ПТП. Прието е, че ответникът е извършил административно нарушение по чл.106 от ЗДП. Въз основа на акта на 28.09.2016 г. е съставено наказателно постановление, с което на ответника било наложено административно наказание глоба в размер на 50.00 лева.

                На 08.09.2016 г. собственикът на лекия автомобил уведомил застрахователя за настъпилото застрахователно събитие.

                Въз основа на уведомлението на 08.09.2016г. и на 13.09.2016 г. в град Варна са съставени два опис – заключение по щета, в който детайлно, в 47 пункта, са описани повредите по автомобила.

                Разходите за ремонт, в т.ч. труд и материали, са изчислени на 9769.97 лева.

                С молба от 27.09.2016 г. собственикът Д. Н. е поискала изплащане на застрахователно обезщетение, съобразно експертната оценка.

                С възлагателно писмо от 27.09.2016 г. застрахователят е възложил на автосервиз „Ауто финес“ ЕООД извършване на ремонта на автомобила, в отговор на което от автосервиза са препоръчали и боядисване на автомобила.

                С ликвидационен акт № 477603/29.09.2016 г. е разпоредено да се изплати застрахователно обезщетение в размер на 9769.97 лева. Сумата е преведена по сметка на собственика с платежно нареждане 12.10.2016 г.

                С ликвидационен акт № 481682/28.10.2016 г. е разпоредено да се изплати допълнително застрахователно обезщетение в размер на 562.00 лева. Сумата е преведена с платежно нареждане от 03.11.2016 г.

                Въз основа на заявление, подадено до РС Котел на 21.08.2017 г., е образувано частно гражданско дело № 348/2017 г., по което е издадено заповед за изпълнение № 276/22.08.2017 г. по реда на чл.410 от ГПК, с която ответникът е бил осъден да заплати на ищеца главница в размер на 5173.49 лева, законната лихва от подаване на заявлението и разноски в размер на 203.47 лева, които 103.47 лева държавна такса и 100.00 лева юрисконсултско възнаграждение.

                Тъй като ответникът е бил уведомен за издадената заповед по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, на ищеца е даден едномесечен срок за предявяне на иск за установяване на заявеното вземане.

                Горната фактическа обстановка съдът прие, след като обсъди всички представени по делото писмени доказателства, които обсъди в съвкупност с признанието на фактите, заявено от ответника в съдебно заседание.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

                Въз основа на наведените в исковата молба твърдения, очертаващи рамките на спора, съдът квалифицира правно предявеният иск по чл.410, ал.1, т.3 от КЗ - регресеният иск на платилия обезщетение застраховател срещу прекия причинител на вредата.

                От представените доказателства е видно, че ищецът и собственикът на увредения автомобил са имали договор за застраховка "Автокаско".  В срока на действие на договора и в рамките на покритите от застраховката рискове застрахованият автомобил е бил увреден, вследствие на ПТП, настъпило по вина на ответника по делото. Налице са всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, установени в чл.45 от ЗЗД, към който препраща чл.410, ал.1, т.3 от КЗ. Деянието е налице – това е увреждането на автомобила в резултат от сблъсъка му с животното. Вината на собственика на животното се предполага, съгласно чл.45, ал.2 от ЗЗД, а и не се представиха доказателства, с който тази установена от закона презумпция да бъде оборена. Ответникът, като собственик на животното, отговаря за всички вреди, които са причинени от животното. Деянието на ответника е противоправно, тъй като е разрез с установеното в чл.106 от Закона за движение по пътищата задължение водачите на животни да направляват непрекъснато животните, така че да не създават пречки и опасности за движението и да не ги оставят без надзор в обхвата на пътя.

                Установено е, че застрахователят е изплатил на застрахования причинените от застрахователното събитие вреди на обща стойност 10346.97 лв, която сума представлява причинените от ответника вреди. Няма данни ответникът да е възстановил тази сума на застрахователя - ищец. 

Предвид направеното плащане, съгласно чл.410, ал.1, т.3 от КЗ, ищецът е встъпил в правата на застрахования срещу причинителя на вредата на застрахованото имущество.  С оглед извършеното плащане и встъпването на застрахователя в правата на застрахованото лице срещу причинителя на вредата, са налице и условията за ангажиране на отговорността на ответника, по отношение на застрахователя.

Ищецът претендира половината от платената като застрахователно обезщетение сума, тъй като е приел наличие на съпричиняване от страна на водача на МПС. От страна на ответника не се оспори, че съпричиняването е различно от приетото от застрахователя.

Изложеното води до основателност на главния иск, което води и до основателност и на претенцията за лихви с начален момент този на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, а именно 21.08.2017 г.

 По претенцията за разноски :

По исковото производство ищецът претендира присъждане на разноски, в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда. Съгласно чл.78, ал.8 от ГПК, в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от ЗПП. Приложим по силата на чл.37 от ЗПП се явява чл.25 от НЗПП, съгласно който за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100.00 до 300.00 лева. С оглед цената на предявения иск съдът следва да присъди възнаграждение в размер на 150.00 лева. Така общият размер на размер на разноските, които се възлагат в тежест на длъжника по исковото производство, е 253.47 лева – 103.47 лева платена държавна такса и 150.00 лева юрисконсултско възнаграждение.

В хода на заповедното производство в полза на заявителя са присъдени разноски в общ размер 203.47 лева, от които 103.47 лева платени за държавна такса, 100.00 лева юрисконсултско възнаграждение. За заповедното производство юрисконсултското възнаграждение се определя по реда на чл.26 от НЗПП в диапазон от 50.00 до 100.00 лева. Правилно съдът, издал заповедта за изпълнение, е определил възнаграждение в размер на 100.00 лева, което съдът следва да присъди в полза на ищеца.

                Ръководен от гореизложените съображения, съдът

 

Р   Е  Ш  И :

 

                ПРИЗНАВА за установено на основание чл.410, ал.1, т.3 от КЗ вр. чл.422, ал.1 от ГПК в отношенията между ищеца „Дженерали застраховане“ АД, ЕИК *********, седалище град София 1504, бул. Княз Александър Дондуков 68, и ответника С. А.в И., ЕГН **********,***, че ответникът дължи на ищеца присъдената му със заповед № 276/22.08.2017 г., издадена по частно гражданско дело № 348/2017 г. на РС Котел, сума 5173.49 (пет хиляди сто седемдесет и три лева и четиридесет и девет стотинки), представляващи причинени от ответника на 07.09.2016 г. имуществени вреди по лек автомобил Мерцедес рег. № ***********и заплатени от ищеца на увреденото лице Д. Д. Н., съгласно сключен на 11.09.2015г. между последните двама договор за застраховка “Каско на МПС”, полица № 0********, заедно със законната лихва, считано от 21.08.2017 г. до окончателното изпълнение на задължението.

                ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК С. А. И., с посочени данни, ДА ЗАПЛАТИ на „Дженерали застраховане“ АД, с посочени данни, сумата 253.47 (двеста петдесет и три лева и четиридесет и седем стот), представляващи направено по настоящото дело разноски, както и сумата 203.47 (двеста и три лева и четиридесет и седем стот.), представляващи направени по частно гражданско дело № 348/2017 г. на РС Котел разноски.

                РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред ОС Сливен с въззивна жалба в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.                                             

 

                                                                                                                             С Ъ Д И Я :