РЕШЕНИЕ
№ 4
гр. Перник, 02.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ
Членове:ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ
МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ Въззивно
гражданско дело № 20241700500633 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивни жалби, подадени от В. С. Б. от *** с ЕГН:********** чрез
адвокат С. Й. от САК, както следва:
1) Въззивна жалба вх. на РРС № 3953/28.08.2023 г. – п. к. 25.08.2023 г. срещу в частта
му, с която Е. С. Б. от *** с ЕГН:********** е осъден да заплати на жалбоподателката
сумата от 8 249.95 лв. (осем хиляди двеста четиридесет и девет лева и деветдесет и пет
стотинки), представляваща парично уравнение на възстановената запазена част на ищцата
В. С. Б. от наследството на майка й Ц.И.Г.
Жалбоподателката счита решението в обжалваната му част за неправилно, като
порокът му се изразявал в несъответствие с разпоредби на материалния и процесуалния
закон, както и в несъответствие на събрания по делото доказателствен материал и крайните
изводи, до които достигнал съдебният състав. Излага съображения, че неправилно
първоинстанционният съд приел, че следвало да бъде извършена парична компенсация на
запазената част на ищцата съобразно разпоредбата на чл. 36 ЗН, а не се произнесъл по
ревандикационния иск, който бил съединен с иска за възстановяване на запазена част.
Поради това, моли окръжния съд да отмени решението в обжалваната му част и
1
постанови ново, с което да признае за установено, че ищцата е собственик на процесните
идеални части от имоти и да осъди ответника Е. С. Б. да й предаде владението върху
идеалните части от имотите така, както е посочено в исковата молба. Претендира
присъждане на разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК Е. С. Б. чрез адвокат Б. Б. е подал отговор, с който
оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли окръжния съд да я остави без
уважение и потвърди решението в обжалваната му част.
2) Въззивна жалба вх. на РРС № 4887/25.10.2023 г. – п.к. 24.10.2023 г. срещу решение
№ 174/26.09.2023 г., постановено по гр. дело № 1015/2022 г. по описа на Районен съд –
Радомир, с което е оставено без уважение искането на ищцата В. С. Б. за произнасяне по
реда на чл. 250 ГПК за допълване на основното решение по делото като съдът осъди
ответника Е. С. Б. да й предаде владението върху процесните имоти.
Жалбоподателката счита решението в обжалваната му част за неправилно, като
порокът му се изразявал в несъответствие с разпоредби на материалния и процесуалния
закон, както и в несъответствие на събрания по делото доказателствен материал и крайните
изводи, до които достигнал съдебният състав. Излага съображения, че неправилно
първоинстанционният съд приел, че не бил сезиран с искане да предостави търсената
защита, изразяваща се в произнасяне по предявения иск по чл. 108 ЗС и че този иск бил
недопустим.
Поради това, моли окръжния съд да отмени обжалваното решение.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК Е. С. Б. чрез адвокат Б. Б. е подал отговор, с който
оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли окръжния съд да я остави без
уважение и потвърди обжалваното решение.
В хода на устните състезания пред въззивния съд жалбоподателката В. С. Б. чрез
адвокат С. Й. поддържа жалбите си и направените с тях искания. Претендира присъждане на
разноски. От своя страна, Е. С. Б. чрез адвокат Б. Б. оспорва жалбите по съображенията в
отговорите към тях. Претендира присъждане на разноски съобразно представен списък по
чл. 80 ГПК.
Окръжен съд – Перник, в настоящият си съдебен състав, след като се запозна с
доводите на страните и доказателствата по делото, намира и двете жалби за процесуално
допустими – всяка една от тях е подадена в законоустановения срок за обжалване по чл. 259,
ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалване и
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледани по същество намира следното:
Производството пред районния съд е образувано по искова молба вх. на РРС №
4396/31.10.2022 г., подадена от В. С. Б. срещу Е. С. Б., с която се претендира съдът да
постанови решение, с което да намали завещателното разпореждане, извършено от Ц.И.Г. в
полза на ответника Е. С. Б. със завещание, обявено с протокол за обявяване на саморъчно
завещание от 22.12.2017 г., до размера на разполагаемата част, като възстанови запазената
част на В. С. Б. от 1/3 от наследството й, като признае за установено по отношение на
2
ответника, че ищцата е собственик на по 1/3 идеална част от 14 конкретно посочени
недвижими имоти и го осъди да й предаде владението върху тях.
Ищцата твърди, че тя и Е. С. Б. са сестра и брат като покойната им майка
Ц.И.Г.приживе изготвила саморъчно завещание в полза на ответника, с което му завещала
цялото си движимо и недвижимо имущество. Завещанието било от дата 12.05.2015 г. и
обявено на 22.12.2017 г. с протокол от Б.К. - нотариус с район на действие Районен съд –
***, с рег. № *** на НК. С така направеното завещателно разпореждане единствено в полза
на ответника била нарушена запазена част на ищцата, полагаща й се от наследството на
майка й, поради което предявявала настоящите искове, по които пасивно легитимиран бил
ответника Е. С. Б..
Според ищцата, от начина, по който била изразена волята на починалата й майка:
„завещавам цялото си недвижимо и движимо имущество на сина си“ и като се вземело
предвид универсалният характер на завещанието като акт, можело да се направи извод, че
Ц.И.Г.имала намерение да се разпореди с цялото си имущество без изключение, като същото
стане собственост единствено на ответника. В този случай запазената част на ищцата
нямало как да остане ненакърнена – доколкото наследодателката не оставила друго
имущество и не се разпоредила с такова в полза на ищцата приживе. С така изготвеното
завещание била нарушена разпоредбата на чл. 28 ЗН. Законът уреждал запазената част от
наследството за определен кръг лица и тя не можело да се накърнява с дарения или
завещания, извършени от наследодателя приживе. Става въпрос за завещания или дарения,
направени по отношение на лица, които не били наследници по закон или на такива, които
били, но с направеното завещание или дарение се уголемявал дела им от наследството,
който законът предвиждал да получат. Когато от наследствената маса се извадела запазената
част на наследниците, оставала разполагаемата част. В рамките на тази разполагаема част
наследодателят можел да прави завещания и дарения свободно. Тази разпоредба от закона
не била спазена, тъй като майката на ищцата се разпоредила с цялото си имущество, като не
се съобразила с ограничението, поставено от закона, надвишавайки разполагаема част.
Съгласно разпоредбата на чл. 29, ал. 1 ЗН, запазената част на низходящи, когато
наследодателят не бил оставил съпруг, била 2/3 от имуществото при две и повече деца. Тази
норма била приложима в настоящия случай, тъй като съпругът на Ц.И.Г.починал на *** г., а
след нейната смърт оставали двамата й наследници по закон – дъщеря В. С. Б. и син Е. С. Б.,
съответно 1/3 от имуществото следвало да бъде запазена част за ищцата.
Също така ищцата твърди, че изчисляване на размера на запазената и разполагаемата
част в случаите на завет или дарение се извършвало чрез регламентираните в чл. 31 ЗН
действия за определяне размера на наследствената маса, в която се остойностявали всички
парично оценими активи на наследодателя по цени към момента на откриване на
наследството, изваждали се задълженията му, за да се определи чистият актив и мислено се
прибавяла стойността на извършените безвъзмездни разпореждания – завети и дарения. От
така получената цифрова стойност (наследствена маса) се определяла стойността на
разполагаемата и запазената част по правилата на чл. 28 и 29 ЗН и съобразно броя на
3
наследниците със запазена част. Преценявало се дали наследникът със запазена част можел
да получи от останалия в наследството чист актив (без заветите и даренията) имущество на
стойност, съответстваща на стойността на запазената му част. Ако това имущество било на
по-малка стойност, то било налице накърнение на запазената част, която подлежала на
възстановяване. Както било видно от приложените към исковата молба доказателства, Ц.Г.
направила завещателно разпореждане с цялото си имущество си в полза на Е. С. Б.. В
случая били налице всички предпоставки за уважаване на иска: наследодателят да е оставил
наследници със запазена част към момента на откриване на наследството; право на запазена
част от наследството, независимо от нейния размер и накърняване на запазената част в
резултат на безвъзмездно разпореждане приживе от наследодателя посредством завещание
(дарение). Когато имало няколко наследници със запазена част, както в настоящия случай, но
не всички поискали възстановяването й, запазените части на непоискалите възстановяване
уголемявали дяловете на тези наследници, които предявили тази претенцията по чл. 30 ЗН,
както и на наследника по завещание. Възстановяването на запазената част било лично,
потестативно право, което принадлежало на всеки сънаследник със запазена част и можело
да бъде упражнено независимо от правото на другите наследници със запазена част.
Резултатът от упражняването на това право било намаляване на завещанието до размера на
запазената част - в този смисъл било решение № 455 от 21.12.2010 г. по гр. д. № 474/2010 г.
на II г.о. на ВКС. В резултат на това цялото завещание се намалявало до размера на
запазената част. Ако наследник със запазена част не поискал намаляване на завещанието, то
това означавало, че той признавал завещанието и спрямо него последното запазвало
действието си. Съгласно решение № 82/16.03.2011 г. по гр. д. № 221/2010 г. на ВКС, ГК, II
г.о., разпоредбата на чл. 30, ал. 2 ЗН не намирала приложение в хипотеза, при която
разпореждането било извършено с универсално завещание, тъй като в този случай
обстоятелството какви конкретни имущества, права и задължения се включват в
наследственото имущество било ирелевантно за преценката дали наследодателят накърнил
запазената част от наследството на посочените в чл. 28, ал. 1 ЗН лица, тъй като след смъртта
на наследодателя не оставали свободни имущества, от които тези лица биха могли да
получат онова, което съставлявало тяхна запазена част от наследството. В разглежданата
хипотеза и при предявен иск по чл. 30, ал. 1 ЗН не се образувала наследствена маса по чл. 31
ЗН, а възстановяването се извършвало чрез дробта по чл. 28 или чл. 29 ЗН, съставляваща
размера на запазената част.
Ответникът Е. С. Б. се снабдил с констативен нотариален акт за собственост върху
недвижими имоти, придобити по завещание № ***, том ***, peг. № ***, дело № 190 от 2019
г. и в резултат на което, той упражнявал всички правомощия, включени в правото на
собственост върху гореописаните имоти, като в същото време лишавал ищцата от
владението върху тях. От това произтичал и правният й интерес от предявяване на
настоящия иск по чл. 108 ЗС, с който иска да бъде установено, че В. С. Б. е собственик на 1/3
идеална част от въпросните недвижими имоти. Правото й на собственост възниквало на
основание правоприемство.
4
С оглед на горното, ищцата предявявала настоящия иск с правно основание чл. 30, ал.
1 ЗН, с който иска завещателното разпореждане, направено в полза на ответника, да се
намали до размера, необходим за допълване на запазената й част от наследството, както и
иск с правно основание чл. 108 ЗС, с който иска да бъде установено, че В. С. Б. е собственик
на посочените недвижими имоти, които към настоящия момент се владеели от ответника,
поради което било налице правен интерес за ищцата да предяви иск за възстановяване на
владението върху същите.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Е. С. Б. чрез адвокат Б. Б. е депозирал отговор
на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни.
Признава, че действително със саморъчно завещание от 12.05.2015 г. Ц.И.Г.му
завещала цялото си недвижимо и движимо имущество, което включвало и процесните
недвижими имоти, които били нейна собственост по наследство от баща й И.С.М. бивш
жител на ***. След възстановяване собствеността на процесните недвижими имоти от ПК-
Радомир (сега Общинска служба по земеделие - гр. Радомир) същите били в съсобственост
на двете му дъщери М.И.М. и Ц.И.Г. с равни права. Ц.И.Г.много преди да направи
завещанието в полза на Е. С. Б. приживе му ги дала с оглед факта, че той единствен полагал
грижи за нея от 1988 г., а през последните 15 години от живота й тя била изцяло на грижите
на сина си, докато дъщеря й - В. С. Б., не само не полагала никакви грижи за нея, но не я
посещавала дори на гости, не разговаряла с майка си дълги години преди нейната смърт, не
давала на децата си също да посещават баба си. Твърди, че обидена и разочарована от
поведението на своята дъщеря и нейното семейство, в знак на благодарност за грижите на
сина си, Ц.И.Г.приживе през 2000 г. му дала той да е собственик на процесните недвижими
имоти, да ги ползва и да се разпорежда с тях.
Твърди, че в негова полза била изтекла предвидената в закона придобивна давност, в
каквато връзка излага конкретни съображения от фактическа и правна страна.
Пернишкият окръжен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК намира
обжалваното основно решение (№ 162/03.08.2023 г. по гр. дело № 1015/2022 г. по описа на
Районен съд – Радомир) за валидно като постановено от законен съдебен състав, в
императивно изискващата се от закона писмена форма и в рамките на дискреционните
правораздавателни правомощия на съда, но същото се явява недопустимо в обжалваната му
част, поради следните съображения:
В случая, видно от обстоятелствената част и петитума на исковата молба, съдът е
сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН и чл.
108 ЗС, като с постановеното си по делото основно решение, съдът е уважил първия иск
като е постановил да бъде намалено завещателното разпореждане по универсално
саморъчно завещание от 12.05.2015 г. на Ц.И.Г. починала на ***, направено в полза на Е. С.
Б. с 1/3 идеална част от завещаното имущество и да бъде възстановена запазената част на
ищцата В. С. Б. от наследството на Ц.И.Г. в размер на 1/3 идеална част от завещаното
имущество.
5
В тази му част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
Наред с това обаче, съдът е осъдил Е. С. Б. да заплати на В. С. Б. сумата от 8 249.95 лв.,
представляваща парично уравнение на възстановената запазена част на ищцата В. С. Б. от
наследството на майка й Ц.И.Г. с което настоящият съдебен състав намира, че съдът се е
произнесъл свръхпетитум – по искане, с което не е бил сезиран. Това е така, тъй като съдът,
неправилно прилагайки разпоредбата на чл. 36 ЗН е осъдил ответника да заплати на ищцата
сума, представляваща парично уравнение на възстановената й запазена част от наследството
на майка й, без обаче това да е съобразено с поисканата от съда защита, изразяваща се не в
това да осъди ответника, а да възстанови реално запазената част на ищцата, което е и
сторил, видно от първия абзац на решението. Видно е че ищцата твърди да е налице
универсално завещание, което и обстоятелство се установява по делото, поради което, по
така предявения иск по чл. 30, ал. 1 ЗН не следва да се образува наследствена маса по чл. 31
ЗН, а възстановяването се извършва чрез дробта по чл. 28 или чл. 29 ЗН, съставляваща
размера на запазената част, в какъвто смисъл е и установената практика на ВКС (решение №
82/16.03.2011 г. по гр. д. № 221/2010 г. на II-ро г.о.).
Поради това, основното решение на първоинстанционния съд следва да бъде
обезсилено в обжалваната му част.
По отношение на обжалваното допълнително решение, постановено по реда на чл. 250
ГПК, настоящият съдебен състав намира същото за валидно и допустимо, но по същество за
неправилно и незаконосъобразно.
Както бе отбелязано, видно от обстоятелствената част и петитума на исковата молба,
съдът е бил сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 30,
ал. 1 ЗН и чл. 108 ЗС, при което е дължал произнасяне и по двата иска, което обаче не е
сторил с основното си решение по отношение на ревандикационния иск, а впоследствие и
неправилно не е уважил молбата на ищцата за допълване на решението в този смисъл. В
исковата си молба, ищцата изрично и ясно навежда твърдения, че поради накърняване на
запазената й част от наследството на починалата й майка, ответникът владее без правно
основание процесните имоти и именно поради това претендира да бъде призната за
собственик на 1/3 идеална част от тях и ответникът да бъде осъден да й предаде владението,
т.е. налице е иск с правно основание чл. 108 ЗС. Независимо дали счита този иск за
процесуално допустим или не, съдът дължи произнасяне по него, съответно или като върне
исковата молба на основание чл. 130 ГПК и прекрати производството по делото по
отношение на този иск поради неговата недопустимост, или се произнесе по същество на
иска относно неговата основателност.
С оглед гореизложеното, обжалваното допълнително решение по чл. 250 ГПК следва
да бъде отменено и делото върнато на Районен съд – Радомир, същия съдебен състав, за
произнасяне по предявения от В. С. Б. срещу Е. С. Б. иск с правно основание чл. 108 ЗС.
Предвид изхода на делото, въззиваемият Е. С. Б. следва да бъде осъден да заплати на
жалбоподателката В. С. Б. сумата от 190 лв., представляваща направени разноски във
6
въззивното производство – заплатени държавни такси.
Водим от горното, настоящият съдебен състав на Окръжен съд – Перник
РЕШИ:
Обезсилва решение № 162/03.08.2023 г., постановено по гр. дело № 1015/2022 г. по
описа на Районен съд – Радомир в частта му, с която Е. С. Б. от *** с ЕГН:********** е
осъден да заплати на В. С. Б. от *** с ЕГН:********** сумата от 8 249.95 лв. (осем хиляди
двеста четиридесет и девет лева и деветдесет и пет стотинки), представляваща парично
уравнение на възстановената запазена част на ищцата В. С. Б. от наследството на майка й
Ц.И.Г.
Отменя решение по чл. 250 ГПК № 174/26.09.2023 г., постановено по гр. дело №
1015/2022 г. по описа на Районен съд – Радомир и връща делото на Районен съд – Радомир,
същия съдебен състав, за произнасяне по предявения от В. С. Б. срещу Е. С. Б. иск с правно
основание чл. 108 ЗС.
Осъжда Е. С. Б. от *** с ЕГН:********** да заплати на В. С. Б. от *** с
ЕГН:********** сумата от 190 лв. (сто и деветдесет лева), представляваща направени
разноски във въззивното производство – заплатени държавни такси.
Настоящото решение подлежи на касационно обжалване при наличие основанията
по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от
връчването на препис от същото на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7