№ 4123
гр. Варна, 18.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 8 СЪСТАВ, в публично заседание на първи
декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Ралица Райкова
при участието на секретаря Гергана Ж. Дженкова
като разгледа докладваното от Ралица Райкова Гражданско дело №
20233110109202 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявен от „М.“ ЕООД срещу „ЗДБИ“ АД
осъдителен иск с правно основание чл. 432 КЗ за заплащане на сумата от 1756 лв. (след
допуснатото изменение на иска чрез увеличение на неговия размер по реда на чл. 214,
ал. 1 ГПК в о. с. з. на 01.12.2023 г.), представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди на л.а. „Дачия Сандеро“, с рег. № *** при настъпването на
застрахователно събитие по договор за застраховка „Гражданска отговорност” с
полица № BG/02/123000667699, а именно при ПТП на 02.05.2023 г. в гр. Варна на ул.
„Инокентий Софийски“, причинено по вина на водача на л.а. „БМВ 320“, с рег. № ***,
застрахован при ответника, ведно със законната лихва от предявяване на исковата
молба – 19.07.2023 г. до окончателното изплащане на обезщетението.
Твърди се в исковата молба, че ищцовото дружество „М.“ ЕООД е собственик
на лек автомобил „Дачия Сандеро“ с рег. № ***. Излага се, че на 02.05.2023 г. в гр.
Варна на ул. „Инокентий Софийски“ настъпва ПТП между собствения на ищеца
автомобил и лек автомобил „БМВ 320“ с peг. № *** по вина на водача на последния,
който при извършване на маневра завиване наляво удря паркирания лек автомобил
„Дачия Сандеро“ с peг. № ***. Навежда се, че за възникналото ПТП и предвид липсата
на спор между участниците в ПТП по отношение на обстоятелствата свързани със
същото е съставен и подписан двустранен констативен протокол за ПТП. Поддържа се,
че за автомобила на виновния водач е налице задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ при ответното дружество, съгласно полица №BG/02/l 23000667699, която
е била действаща към датата на възникване на ПТП. Вследствие на възникналото ПТП
са налице увреждания по лек автомобил „Дачия Сандеро“ с рег. № ***, който бил
представен за оглед пред ответното застрахователно дружествона 10.05.2023 г. за
образуване на щета и изплащане на дължимото се застрахователно обезщетение. Въз
основа на предявената застрахователна претенция била образувана застрахователна
щета № **********. Извършени били няколко огледа на процесния лек автомобил,
като са изготвени различни описи на щета. Сочи се, че след последния оглед и
съгласно посоченото от експертите на застрахователната компания са налице в
обобщен вид следните увреждания по лекия автомобил: тас заден десен R15, който е
посочен за подмяна; джанта стоманена задна дясна Я15, която е посочена за подмяна;
гума задна дясна Riken Snow 185/65/15 DOT 3518, която е посочена за подмяна;
1
облицовка задна броня, която е посочена за боядисване; панел заден десен калник
/5вр/, който е посочен с лека степен на деформация и за боядисване; задна дясна врата,
която е посочена с лека степен на деформация и за боядисване; капачка резервоар,
която е посочена за боядисване; предна дясна врата, която е за боядисване; странично
огледало дясно, което е посочено за подмяна; подкалник PVC заден десен, който е
посочен за подмяна и заден мост, който е посочен за подмяна. На 08.06.2023 г.
застрахователното дружество заплатило сумата от 1454,76 лв. по образуваната при
него застрахователна щета. След извършено от ищеца проучване същият установил, че
стойността на ремонта, необходим за да бъдат отстранени щетите по автомобила, е по-
голяма от размера на изплатеното застрахователно обезщетение. Поддържа се, че
средната пазарна стойност за отстраняване на щетите е в размер на 2 900 лв., като при
заплатена от страна на застрахователната компания сума в размер на 1454,76 лв. е
налице дължима разлика от 1445 лв. Допълва се, че при извършване на плащане на
застрахователното обезщетение в размер на 1454,76 лв. е платена обща сума, без
посочване от страна на застрахователната компания как е формулирано обезщетението
по пера и за кой от увредените детайли, каква сума се признава и определя от страна на
застрахователя. Пояснява се, че предвид липсата на информация и с оглед действията
на ответното дружество при определяне и изплащане на дължимото се застрахователно
обезщетение, исковата претенция е формулирана в цялост, а не за отделни увредени
детайли. Ищецът счита, че с плащане на сумата от 1454,76 лв. застрахователната
компания е направила признание на основателността на дължимото се застрахователно
обезщетение, като спорен момент се явява единствено дължимият се размер на
застрахователното обезщетение. При тези съображения моли за уважаване на
предявения иск и присъждане на сторените разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба
от ответника „ЗДБИ“ АД, в който се изразява становище за неоснователност на
исковата претенция. Не оспорва наличието на валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ л.а. „БМВ 320“, с рег. №
***, обективирана в полица № BG/02/123000667699, както и обстоятелството че е
заведена щета № **********. Поддържа, че след предявяване на преписката и преглед
на документите, съдържащи се в нея, е съставен ликвидационен акт за изплащане на
застрахователно обезщетение, като е определена сума в размер на 1454,76 лв., която е
платена на 08.06.2023 г., с която ответното застрахователно дружество се е издължило
изцяло на ищеца. Оспорва се предявения иск по размер, като ответникът твърди, че
исковата претенция е силно завишена и не отговаря на действителния размер на
щетите, съгласно разпоредбата на чл. 386 КЗ. В този смисъл моли за отхвърляне на
предявния иск, а в условията на евентуалност да бъде намален размера на
претендираното обезщетение с оглед наведените възражения.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни
доказателства, както и заключението по назначената съдебна автотехническа
експертиза, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното:
От представения Двустранен констативен протокол за пътнотранспортно
произшествие от 02.05.2023 г., се установява, че на посочената дата около 19,10 часа в
гр. Варна на ул. „Инокентий Софийски“ е настъпило ПТП, при което водачът на лек
автомобил „БМВ 320“ с peг. № *** при извършване на маневра завиване наляво удря
паркирания лек автомобил „Дачия Сандеро“ с peг. № ***, като изрично водачът на лек
автомобил „БМВ 320“ е признал, че е виновен за настъпване на ПТП.
Водно от представеното Свидетелство за регистрация Част I (л. 11 от делото),
собственик на лек автомобил „Дачия Сандеро“ с peг. № *** е ищцовото дружество –
„М.“ ЕООД.
Между страните е обявено за безспорно с Определение № 10799/07.09.2023 г.,
в което е обективиран проект на доклад по делото, приет за окончателен в о. с. з. на
2
01.12.2023 г., че между водачът на л.а. „БМВ 320“, с рег. № *** и ответника – „ЗДБИ“
АД към датата на процесното ПТП е било налице валидно застрахователно
правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност” с
полица № BG/02/123000667699 г., както и че е била заведена щета № **********, по
която на 08.05.2023 г. застрахователят е платил на ищеца застрахователно обезщетение
в размер на 1454,76 лв.
Установява се от представените Опис на щета № 1 от 10.05.2023 г., Опис на
щета № 4 и Опис на щета № 6 от 22.05.2023 г., че ищецът е уведомил ответното
дружество за настъпването на процесното застрахователно събитие, като на
посочените дати са извършени огледи на автомобила от представител на
застрахователя, при който са констатирани следните повреди: тас заден десен R15,
който е посочен за подмяна; джанта стоманена задна дясна Я15, която е посочена за
подмяна; гума задна дясна Riken Snow 185/65/15 DOT 3518, която е посочена за
подмяна; облицовка задна броня, която е посочена за боядисване; панел заден десен
калник /5вр/, който е посочен с лека степен на деформация и за боядисване; задна
дясна врата, която е посочена с лека степен на деформация и за боядисване; капачка
резервоар, която е посочена за боядисване; предна дясна врата, която е за боядисване;
странично огледало дясно, което е посочено за подмяна; подкалник PVC заден десен,
който е посочен за подмяна и заден мост, който е посочен за подмяна.
От допусната и неоспорена от страните САТЕ, извършила изследване въз
основа на представените по делото доказателства и оглед на процесния автомобил, се
установява, че стойността на разходите, необходими за ремонт на увредения
автомобил, възлиза общо в размер на сумата от 3211,49 лв. с ДДС по средни пазарни
цени за труд и части в автосервизи, притежаващи сертификат за качество, към момента
на настъпване на процесното застрахователно събитие – 02.05.2023 г. Според
заключението на вещото лице стойността на разходите за възстановяване на
автомобила и въвеждането му в експлоатация по средни пазарни цени за труд и
алтернативни части е в размер на 3154,29 лв. с ДДС. Вещото лице е достигнало до
фактическия (доказателствен) извод, съобразно характеристиките на автомобила и
извършеното проучване на пазара за части втора употреба, че не се предлагат в депата
за разглобяване на автомобили (автоморги) заден мост и други части за „Дачия
Сандеро II“, произвеждани от 2016 г. до 2020 г. Пояснява, че теоретично е възможно да
се използват части втора употреба, ако са технологочино здрави, но не може да бъде
даден категоричен отговор за цена на детайл втора употреба, тъй като няма определен
норматив и/или критерий за ценообразуване на вторичния пазар. Вещото лице е дало и
трети вариант за размера на стойността за възстановяване на автомобила по Наредба №
24 за задължителното застраховане по чл. 249, т. 1 и 2 от Кодекса за застраховането и
за методиката за увреждане на претенции за обезщетение на щети, която възлиза на
1869,45 лв.
При така установените правнорелевантни обстоятелства, чрез събраните по
делото доказателствени средства, съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема
следното от правна страна:
Правната норма, регламентирана в чл. 432 КЗ, урежда и гарантира правната
възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените
вреди срещу застрахователя, с когото делинквентът или отговорно за неговото
противоправно деяние лице е сключил договор за застраховка „Гражданска
отговорност”, обезпечаваща неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от
който възниква имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на
застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща следните две групи
материални предпоставки (юридически факти): 1) застрахованият по застраховка
„Гражданска отговорност” виновно да е увредил ищеца, като му е причинил сочените
имуществени вреди в заявения размкер, които от своя страна да са в пряка причинно-
следствена връзка с противоправното поведение на застрахования и 2) наличие на
3
застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска
отговорност” между делинквента и ответника - застраховател. Вината съобразно чл. 45,
ал. 2 ЗЗД се предполага. Ищецът следва да докаже, че е представил на застрахователя
по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на виновния водач
документите, с които разполага и които са свързани със застрахователното събитие и
причинените вреди.
Както бе изяснено по-горе, безспорно е по делото, че през релевантния
период е било налице застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за
застраховка „Гражданска отговорност” между собственика на лек автомобил „БМВ
320“, с рег. № ***, и ответника – застраховател. От събраните писмени доказателства,
както и от заключението на вещото лице по назначената и неоспорена от страните
САТЕ, категорично се установява настъпването на процесното застрахователно
събитие, механизмът на увреждането и причинените вреди на автомобила. По
несъмнен начин се доказа и че процесният вредносен резултат е необходима,
закономерна, естествена последица от настъпването на релевантното ПТП. Деянието
на водача на лек автомобил „БМВ 320“, с рег. № ***, е противоправно, защото е
извършено в противоречие с изискванията на правилата, уредени в чл. 5, ал. 1, т. 1 и
чл. 25, ал. 1 ЗДвП, тъй като при извършване на маневра за завиване наляво не се е
съобразил с положението на паркирания автомобил на ищеца и с поведението си му е
причинил имуществени вреди. Вината се предполага – чл. 45, ал. 2 ЗЗД, като тази
презумпция не бе опровергана в настоящото производство чрез обратно доказване от
ответника.
В този смисъл настоящата съдебна инстанция счита, че всички елементи на
фактическия състав, пораждащ деликтната отговорност на делинквентът, обезпечена от
ответника-застраховател по договора за застраховка „Гражданска отговорност”, са
осъществени в обективната действителност. При претенция за заплащане на
имуществени вреди, релевантна за действителната стойност на автомобила е средната
пазарна стойност на увреденото имущество към момента на настъпване на
застрахователното събитие – в този смисъл Решение № 37 от 23.04.2009 г. на ВКС по т.
д. № 667/2008 г., I т.о., ТК; Решение № 59 от 6.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 2367/2015
г., I т.о., ТК; Решение № 235 от 27.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 1586 /2013 г., II т.о., ТК.
Съдът възприема изцяло направените от вещото лице доказателствени (фактически)
изводи, тъй като експертизата е изготвена компетентно и добросъвестно, като в. л. е
изследвало пълно и задълбочено представените по делото доказателства и е отговорило
изцяло на поставените задачи, предмет на допуснатата САТЕ. Според заключението на
експертизата възстановителната стойност на застрахования автомобил по средни
пазарни цени за труд и части възлиза на 3211,49 лв. Според трайната съдебна практика
при частична увреда повредите подлежат на ремонт и за да бъде покрит негативния
интерес на увредения собственик, застрахователната сума като обезщетение следва да
е достатъчна за подмяна на увредения автодетайл с нов, респ. за възстанояването му с
труд и консумативи при средна пазарна стойност, като липсва възможност да се
калкулират щети съгласно цени на алтернативни източници и втора употреба.
При тези съображения съдът намира, че дължимото от застрахователя
застрахователно обезщетение се равнява на 3211,49 лв., съобразно средната пазарна
стойност на увреденото имущество към датата на ПТП. Доколкото именно
действителната стойност на повредения автомобил е възприета като горна граница и в
специалната норма, уреждаща обезщетението в полза на трето увредено лице при тази
задължителна застраховка – арг. чл. 499, ал. 2 КЗ, претенцията на ищеца не може да
надхвърли така установената от експерта действителна стойност на МПС по пазарна
цена към момента на застрахователното събитие, а именно 3211,49 лв. От същата
следва да се приспадне доброволно платената до момента сума от застрахователя в
размер на 1454,76 лв., поради което дължимият остатък възлиза на 1756 лв.
В този смисъл предявеният иск с правно основание чл. 432 КЗ се явява
4
основателен и следва да бъде уважен изцяло.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца
следва да се присъдят сторените от него съдебни разноски, съгласно представения
списък по чл. 80 ГПК и приложените доказателства за реалното им извършване, в
размер на сумата от 771 лв., представляваща сбор от заплатени държавна такса,
депозит за САТЕ и за адвокатско възнаграждение. Съдът преценява за неоснователно
своевременно релевираното от ответника възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за
прекомерност на заплатения адвокатски хонорар от ищеца, съобразно действителната
правна и фактическа сложност на делото и доколкото същият е към минималния
размер, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 на Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения.
Така мотивиран, Районен съд – Варна
РЕШИ:
ОСЪЖДА „***““ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, да
заплати на „М.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Аксаково, м-
ст „Чанлъка“ ПИ 00182.45.47, сумата от 1756 лв. (хиляда седемстотин петдесет и шест
лева), представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди на л.а. „Дачия
Сандеро“, с рег. № *** при настъпването на застрахователно събитие по договор за
застраховка „Гражданска отговорност” с полица № BG/02/123000667699, а именно при
ПТП на 02.05.2023 г. в гр. Варна на ул. „Инокентий Софийски“, причинено по вина на
водача на л.а. „БМВ 320“, с рег. № ***, застрахован при ответника, ведно със
законната лихва от предявяване на исковата молба – 19.07.2023 г. до окончателното
изплащане на обезщетението, на основание чл. 432 КЗ.
ОСЪЖДА „***““ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, да
заплати на „М.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Аксаково, м-
ст „Чанлъка“ ПИ 00182.45.47, сумата от 771 лв. (седемстотин седемдесет и един лева),
представляваща сторени съдебни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд
– Варна в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от Решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5