МОТИВИ:
Подсъдимият Н..В..Д.. – роден на xxxгxxx, жител и живущ xxx, българин, български
гражданин, с основно образование, неженен, безработен, осъждан, с ЕГН: xxxxxxxxxx
е обвинен в това, че за периода от 15..09..2009год.. до 30..09..2009год.. в гр..
Монтана при условията на продължавано престъпление извършил: за времето от 15..09..2009год..
до 30..09..2009год.. в гр.. Монтана присвоил чужди движими вещи – велосипед
марка „Крос” и мобилен телефон марка „Н.”, модел xxxx на обща стойност 80, 00лв.., собственост на И..К..М..
xxx, които владеел по силата на устен договор за ползване и устен договор за
предоставяне на услуга – ремонт на мобилен телефон, за времето от 15..09..2009год..
до 30..09..2009год.. в гр.. Монтана присвоил чужди движими вещи мобилен телефон
марка „Н.”, модел Н 95 на стойност 20лв.. и сумата от 25, 00лв.., собственост
на Й..И..Г.. xxx, които владеел по силата на устен договор за услуга – ремонт
на мобилен телефон и свързаното с него закупуване на части, за времето от 15..09..2009год..
до 30..09..2009год.. в гр.. Монтана присвоил чужди движими вещи - мобилен
телефон марка „Е.. Д..”, модел К.. Е.. 5.. на стойност 20лв.. и сумата от 50, 00лв..,
собственост на М..П.. xxx, които владеел по силата на устен договор за
предоставяне на услуга – ремонт на мобилен телефон и свързаното с него
закупуване на части – престъпление по чл.. 206, ал.. 1, във връзка с чл.. 26, ал..
1 от НК..
Представителят на обвинението заявява, че установената в
съдебно заседание фактическа обстановка напълно съответства на тази, отразена в
обвинителния акт, намира същата за доказана по несъмнен начин, поради което
поддържа правната квалификация на деянието.. Предлага на съда да постанови
присъда, с която признае подсъдимия за виновен по повдигнатото обвинение, като
при определяне на наказанието, предвид вида на проведеното съдебно следствие
приложи разпоредбата на чл.. 58а от НК, в редакцията действала към момента на
извършване на деянието, която се явява по – благоприятна за дееца и му наложи наказание
при условията на чл.. 55, ал.. 1 от НК.. Да осъди и подсъдимият Д.. да заплати
и направените в производството по делото разноски..
Подсъдимият по делото прави самопризнание, като изцяло
признава фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт на РП -
Монтана, като е изразил становище, че е съгласен да не се събират доказателства
за тези факти.. Съзнава извършеното и съжалява.. Назначеният служебен защитник
на подсъдимия по делото предлага на съда да постанови присъда с която го
признае за виновен, като определи по отношение на същия наказание съобразено с
разпоредбата на чл.. 58а от НК при условията на чл.. 55, ал.. 1, т.. 1 от НК, а
именно лишаване от свобода за срок от 6/шест/ месеца, изпълнението на което
бъде отложено с определен от съда изпитателен срок.. Определи наказанието при
превес на смекчаващите вината обстоятелства.. Счита, че така определено
наказанието би изиграло превантивна роля по отношение на подсъдимото лице..
Представените и приети от съда по делото
доказателства са писмени и гласни..
Съдът след като ги обсъди в тяхната връзка и
съобрази становищата на страните, приема за установено следното:
Подсъд.. Н..В..Д.. е осъждан
неколкократно за извършени престъпления против собствеността и един път за извършено документно
престъпление, като не са му налагани ефективни наказания лишаване от свобода..
От изготвената справка – характеристика се установява че срещу подсъд.. Д..
са били заведени 18 броя заявителски материали, не работи и се движи сред лица от
криминалния контингент..
Св.. И. Е.. И.. осъществявала търговска дейност чрез Е.. “.. Е.. И..”, като
притежава магазин за продажбата на мобилни телефони - нови и втора употреба и
аксесоари за тях, намиращ се в гр.. Монтана, на пазара до Игрална зала
на П.... Нейният приятел св.. И..К..М.. й помагал при осъществяването на
дейността.. При приемането на мобилен телефон oт клиент за ремонт двамата
изготвяли разписка, в която вписвали трите имена на клиента, марката и модела на
телефона и слагали печата на фирмата..
Св.. И..М.. познавал подсъд.. Н..Д.. от лятото
на 2007 год.. като лице, което ремонтирало мобилни телефони.. През лятото на 2009
год.. св.. М.. извикал подсъд.. Д.. да му помага в магазина, като отремонтира
няколко мобилни телефони.. Св.. М.. предоставил на Д.. употребяван велосипед марка
КРОС да го ползва за придвижване до магазина..
На 15..09..2009 год.. св.. И..М.. и св.. И. И.. планирали да отидат заедно
на почивка на “Павел баня” за две седмици.. Упълномощили устно близък на св.. И.
И.. да държи ключа от магазина и когато има възможност да осъществява търговска
дейност в него.. Уведомили и подсъд.. Д.., че за две седмици няма да ползват услугите
му за ремонтиране на мобилни телефони..
Св.. Г. К. А. от гр.. Монтана
закупил през лятото на 2009 год.. употребяван мобилен телефон марка Н. Н 95 без
батерия за сумата от 10 евро в Унгария и като се върнал в България го продал на
св.. Й..И..Г.. xxx, негов приятел.. Св.. Г.. установил, че мобилния телефон не
бил в изправност и го занесъл на подсъд.. Д.., за когото знаел, че работи
заедно със св.. И..М.. и се занимава с ремонта на употребявани мобилни телефони..
Срещнал подсъдимия пред магазина на Е.. “.. Е.. И..” и се договорили за ремонта
на телефона срещу сумата от 50 лева, като дал
предварително на Д.. сумата от 25 лева.. Седмица по-късно – на уговорената дата
за получаване нa отремонтирания телефон Д.. не се обадил на св.. Г.. и той го
потърсил в магазина на Е.. И. Е.. И.... Там бил св.. М.., който заявил, че не
знаел нищо за ремонта на такъв телефон.. Св.. Г.. не получил нито телефона, нито
сумата, която дал на подсъд.. Д.. за ремонта..
Св.. М..Д..П.. закупила през зимата на 2008 год.. мобилен телефона марка LG
модел KF 5.. от магазин за сумата от 299..00 лв.. През месец септември 2009 год..
телефонът се повредил и тя разбрала от свои познати, че св.. И..М.. извършвал
ремонти на мобилни апарати.. В края на месец септември 2009 год.. намерила, магазина
на Е.. И. Е.. И.., в който и казали, че работил св.. М.., и пред магазина
видяла момче от ромски произход.. Тя го запитала за св.. М.., а то и казало, че
в момента го нямало.. Момчето се представила като Н.. и пояснило, че той
извършвал ремонтите на мобилните телефони за св.. М.... Св.. П.. му казала за
повредата на мобилния си телефон, а подсъд.. Д.. и казал, че може да го поправи
за два дни, като пояснил каква е повредата и поискал сумата от 50 лева за
подмяната на повредената част.. Св.. П.. се съгласила да му предостави за
ремонт телефона си и дала предварително сумата от 50 лева, с уговорката, че след
като поправи телефона Д.. ще й се обади да го получи обратно.. Два дни по-късно
подсъд.. Д.. не се обадил на св.. П.., и тя го потърсила в магазина.. Там
заварила св.. М.. и го попитала дали телефона й е отремонтиран.. Св.. М.. й
казал, че не знаел нищо за този ремонт и, след като тя му пояснила за
уговорката си с подсъд.. Д.., обещал да разбере какво е станало и да и се видят
отново на следващия ден.. На следващият ден св.. М.. предал телефона на св.. П..,
но тя установила, че ремонта не бил извършен и повредата не била отстранена.. Върнала
се обратно при св.. М.. и му казала, че телефона не е отремонтиран, въпреки че
е заплатила за това.. Тогава св.. М.. й казал, че нейният случай не е единствен
и че докато отсъствал от магазина на почивка подсъд.. Д.. вземал без негово
знание телефони и пари от лица с уговорката да ги отремонтира, но не върнал
нито телефоните, нито парите.. Взел телефона на св.. П.. и го отремонтирал за
своя сметка..
След като се върнали на 30..09..2009год.. от
почивката св.. И. И.. и св.. И..М.. установил,
че докато отсъствали от магазина подсъд.. Д.., представяйки се за техен
работник вземал от различни лица мобилни телефони и пари с уговорките да ги
отремонтира и върне в изправност, за което те не са го упълномощавали и за
което не изготвял разписки с печата на фирмата.. Св.. М.. установил също, че част
от телефоните на клиентите Д.. предавал в заложни къщи, а парите присвоявал.. За
да удовлетвори клиентите М.. изкупил обратно заложените мобилни телефони и ги
отремонтирал и върнал на собствениците им.. Установил също, че дадения от него
велосипед за ползване на подсъд.. Д.., същия бил заложил за сумата от 25 лева
при св.. И. А. Н., който притежавал магазин на ул.. “Извора” в гр.. Монтана в
бившата изложбена зала.. При предаването на сумата срещу велосипеда Д.. заявил
на св.. Н., че вещта била негова собственост.. След като се върнал от почивка
св.. М.. запитал подсъд.. Д.. за велосипеда, като той му казал, че го е заложил
срещу сумата от 25 лева в магазина нa изложбената зала.. Св.. М.. отишъл в
магазина и взел велосипеда си, като заплатил на св.. Н. сумата от 25 лева..
Освен велосипеда, св.. М.. установил и липсата
на свой мобилен телефон марка Н. модел xxxx , който
бил предал на Д.. преди заминаването на почивка на 15..09..2009 год.. с
уговорката да го отремонтира и върне за продажба.. Не успял да установи местоположението
на телефона..
Според заключението на вещото лице по изпълнената по делото съдебно –
оценъчна експертиза стойността на движимите вещи предмет на престъплбението е
както следва - на велосипеда марка КРОС - 60 лева; на мобилен телефон марка Н. модел
xxxx неработещ
- 20 лева; на мобилен телефона марка Н. модел Н95 неработещ - 20 лева и на
мобилен телефон марка Е.. Д.. модел KF 5.. неработещ - 20 лева..
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен
начин от самопризнанието на подсъдимия по делото.. Производството по делото е
разгледано по реда на чл.. 370 и сл.. от НПК.. Съдът приема самопризнанието на
подсъдимия, който признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт на РП - Монтана.. Самопризнанието му се подкрепя от събраните
в досъдебното производство доказателства, поради което съдът с определение в
съдебно заседание по делото обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва
самопризнанието на подсъдимия, без да събира доказателства за фактите, изложени
в обстоятелствената част на обвинителния акт на РП – Монтана, на основание
разпоредбата на чл.. 372, ал.. 4 от НПК.. Същото напълно съответства на
показанията на разпитаните свидетели на досъдебното производство по делото и се
подкрепят от събраните по досъдеб.. производство № 1187/2009год.. по описа на
РУП – Монтана писмени доказателства..
С горното подсъд.. Д.. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл.. 206, ал.. 6, т.. 1 от НК
във вр.. с чл.. 206, ал.. 1
от НК, във връзка с чл.. 26, ал.. 1 от НК: за периода от 15..09..2009год.. до 30..09..2009год..
в гр.. Монтана при условията на продължавано престъпление извършил: за времето
от 15..09..2009год.. до 30..09..2009год.. в гр.. Монтана присвоил чужди движими
вещи – велосипед марка „Крос” и мобилен телефон марка „Н.”, модел xxxx на обща стойност 80, 00лв.., собственост на И..К..М..
xxx, които владеел по силата на устен договор за ползване и устен договор за
предоставяне на услуга – ремонт на мобилен телефон, за времето от 15..09..2009год..
до 30..09..2009год.. в гр.. Монтана присвоил чужди движими вещи мобилен телефон
марка „Н.”, модел Н 95 на стойност 20лв.. и сумата от 25, 00лв.., собственост
на Й..И..Г.. xxx, които владеел по силата на устен договор за услуга – ремонт
на мобилен телефон и свързаното с него закупуване на части, за времето от 15..09..2009год..
до 30..09..2009год.. в гр.. Монтана присвоил чужди движими вещи - мобилен
телефон марка „Е.. Д..”, модел К.. Е.. 5.. на стойност 20лв.. и сумата от 50, 00лв..,
собственост на М..П.. xxx, които владеел по силата на устен договор за
предоставяне на услуга – ремонт на мобилен телефон и свързаното с него
закупуване на части, като присвоеното имущество е внесено изцяло до
приключване на съдебното следствие в първоинстонционния съд..
От субективна страна е налице пряк умисъл -
подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
настъпването на общественоопасните последици и е целял тяхното настъпване..
Причини за
извършване на деянието са - желание за облагодетелствуване по непозволен начин,
ниско обществено и правно съзнание..
При определяне на наказанието съдът
взе предвид вида наказание, предвидено в съответните текстове на НК, разпоредбите
на общата част на същия закон касаещи материята, както и смекчаващите и
отегчаващи отговорността обстоятелства.. С оглед индивидуализиране на
наказанието, съдът съобрази степента на обществена опасност на деянието, подбудите
за неговото извършване, степента на обществена опасност на подсъдимото лице, смекчаващите
отговорността обстоятелства, съзнаването на вината и съжаление за извършеното, съдействие
за разкриване на обективната истина, както и отегчаващите
отговорността обстоятелства – многобройните осъждания на подсъдимото лице..
Съдът призна подсъдимия Д.. за
виновен за извършеното деяние, представляващо престъпление по чл.. 206, ал.. 6, т.. 1 от НК във вр.. с чл.. 206, ал.. 1 от НК, във
връзка с чл.. 26, ал.. 1 от НК и замени
предвиденото в закона наказание „Лишаване от свобода” с пробация.. Съгласно
разпоредбата на чл.. 58а от НК, преди изменението с ЗИДНК, ДВ, бр.. 26/2010год..,
когато в производството по чл.. 372, ал.. 4 от НПК съдът постанови осъдителна
присъда, той определя наказанието при условията на чл.. 55 от НК.. Тъй като
редакцията на текста действала към момента на извършване на деянието се явява
по – благоприятна за дееца, то и настоящия състав на основание чл.. 2, ал.. 2
от НК приложи нея.. Съдът на основание чл.. 206,
ал.. 6, т.. 1 от НК във вр.. с чл.. 206, ал.. 1 от НК, във връзка с чл.. 26, ал.. 1 от НК във вр.. с чл.. 58а от НК, във вр.. с чл.. 55, ал..
1, т.. 2, б.. "б" предл.. първо във вр.. с чл.. 42а, ал.. 1 и ал.. 2,
т.. 1 и т.. 2, във вр.. с ал.. 3, във вр.. с чл.. 42б, ал.. 1 и ал.. 2, във вр..
с чл.. 2, ал.. 2 от НК наложи на подсъдимия наказание ПРОБАЦИЯ, чрез налагане
на пробационните мерки: задължителна регистрация по настоящия адрес на
подсъдимия в гр.. Монтана, ул.. "Средец" № 1, с периодичност два пъти
седмично, всеки вторник и четвъртък от седмицата за срок от 6/ШЕСТ/
месеца и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от
6/ШЕСТ/ месеца, като го ОПРАВДАВА по обвинението за извършено престъпление по чл.. 206, ал.. 1 от НК, във
връзка с чл.. 26, ал.. 1 от НК..
Съдът преквалифицира
деянието, тъй като присвоеното
имущество е внесено изцяло от подсъдимото лице на пострадалите до приключване
на съдебното следствие в първоинстонционния съд..
Така определеното наказание, съдът намира, че е от вид и
характер да изпълни целите на наказанието, както по отношение на подсъдимия, като
го мотивира занапред да спазва законите и установения правен ред, така и по
отношение на останалите членове на обществото, като им въздействат
предупредително и възпитателно..
При горния изход на делото
съдът постанови подсъдимият да заплати по сметка на ВИШ СЪДЕБЕН СЪВЕТ сумата в размер на 92..00
лева разноски направени по делото, както и сумата от 5..00
лева държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист за
горната сума..
При горния
фактически и правен разбор на доказателствата, съдът постанови присъдата си..
ПРЕДСЕДАТЕЛ: