Р Е Ш Е Н И Е № 20
20. І. 2012 година, Велинград.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВЕЛИНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД на двадесети декември,
две хиляди и единадесета година, в открито съдебно заседание в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:ВАНЯ ТОТОЛАКОВА
СЕКРЕТАР:А.К.
съдия ВАНЯ ТОТОЛАКОВА гражданско дело №300 по описа за 2011 година и за да
се произнесе взе предвид следното:
Установителен иск за съществуване на вземане, за което е
поискано издаване на заповед за изпълнение, с правно основание чл. 422 от
Гражданския процесуален кодекс, разгледано по реда на общия исков процес,
уреден в част ІІ на същия кодекс.
С исковата си молба ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ “БЪЛГАРСКИ ИМОТИ” АД
ЕИК831510265, със седалище и адрес на управление в гр. София, в жилищен квартал
Иван Вазов, на ул. “Балша” №8, представлявано от председателя на управителния
съвет Р.И.Я. и члена на управителния съвет К.М. и с пълномощник юрисконсулт … П..,
иска да бъде установено по отношение на ответника С.К.К. ЕГН**********,***І,
че е същият му дължи сумата от 451.20 лева, от които 244.20 лева главница и 207
лева мораторна лихва за времето от 23. VІІІ. 2006 година до 03. ХІІ. 2010
година, представляваща регресно вземане на ищцовата застрахователна компания за
изплатено от застрахователя обезщетение с правно основание чл. 274, ал. 1 от
Кодекса за застраховането.
Процесуалният представител на ответника оспорва иска, като
твърди, че същият е недопустим: предявен е след изтичане на петгодишния
давностен срок по чл. 197 от Кодекса за застраховането. Навеждат се доводи и за
неоснователност на иска.
От събраните по делото писмени доказателства съдът приема за
установена следната фактическа обстановка:
Съгласно
представения
по делото протокол за Пътно-транспортно произшествие №917284, съставен
от главен сержант Г…. В.., младши автоконтрольор при ІІІ Районно полицейско
управление на Пловдивската Регионална дирекция на вътрешните работи на 19. ІІ.
2006 година в 1300 часа, на посочената дата около 0930
часа в гр. Пловдив ответникът С.К.К. управлява
лек автомобил марка “Вартбург де лукс”, ДК№РВ8709ТМ, собственост на Г… В…. С….
ЕГН**********,***. Движейки се с несъобразена скорост, ответникът застига и
удря попътно движещия се автомобил марка “ВАЗ 21043” ДК№РВ81912ХК, собственост
на “ФОТОНИКА” ООД ЕИК000480300, със седалище и адрес на призоваване в гр.
Пловдив на ул. “Панагюрище” №14, етаж І, апартамент ХІІ, управляван от Н…..К. М……
ЕГН**********,***. При настъпилото пътно-транспортно произшествие е повредена
броня, десен стоп, заден десен калник и десни врати на автомобила марка “ВАЗ
21043” ДК№РВ8709ТМ. В протокола е отбелязано в графата алкохол “отказва”.
В следствие на пътно-транспортното
произшествие ищецът ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ “БЪЛГАРСКИ ИМОТИ” АД
изплаща на “ФОТОНИКА” ООД сумата от 367 лева и 20 стотинки. Съдът установява
посоченото обстоятелство от приложено по делото авизо по
платежно нареждане от 27 април 2006 година. Ответникът не оспорва плащането.
Ищецът твърди, че ответникът му е заплатил част от заплатеното обезщетение –
123.00 лева. Това твърдение също не се оспорва от ответника.
Въз основа на извършеното плащане ищецът подава заявление за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от Гражданския процесуален
кодекс до Велинградски районен съд. Исканата заповед е издадена под №968 на 17.
ХІІ. 2010 година по частно гражданско дело №1552 по описа на Велинградския
районен съд за 2010 година. Ответникът прави възражение срещу разпореждането за
издаване на заповед за изпълнение.
С
оглед на горното съдът счита, че
предявеният установителен иск за
съществуване на вземане, за което е поискано издаване на заповед за изпълнение,
с правно основание чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс е основателен
и следва да бъде уважен. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
разноските по водене на делото в размер на 25 лева за държавна такса.
Според чл. 274, ал. 1, т. 1
от Кодекса за застраховането застрахователят има право да получи от
застрахования платеното от застрахователя обезщетение, когато застрахованият
при настъпването на пътнотранспортното произшествие е управлявал моторното
превозно средство след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта
над допустимата по закон норма или под въздействието на наркотично вещество или
негов аналог, или е отказал да се подложи, или виновно се е отклонил от
проверка за алкохол, наркотично вещество или негов аналог.
Според чл. 197 от същия кодекс правата по застрахователния
договор се погасяват с тригодишна давност считано от датата на настъпване на
застрахователното събитие, а при застраховки "Живот" и
"Злополука" и при застраховки "Гражданска отговорност" по
т. 10 - 13 на раздел II, буква "А" от
приложение № 1 - с петгодишна давност от датата на настъпване на събитието.
Застраховката “Гражданска отговорност” на автомобилистите е по т. 10 на раздел II, буква "А" от приложение № 1. Заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от Гражданския
процесуален кодекс е подадено от ищеца във Велинградския районен съд на 15. ХІІ.
2010 година, т. е. преди изтичане на петгодишния давностен срок от датата на настъпване на
застрахователното събитие на 19. ІІ. 2006 година.
Съдът не приема възражението,
направено от особения представител на ответника, че в случая не следва да се
прилагат общите разпоредби на Закона за задълженията и договорите относно
прекъсването на давността. Действително, чл. 197 от Кодекса за застраховането е
специална разпоредба по отношение на общите разпоредби на Закона за
задълженията и договорите. Тя обаче урежда само продължителността на
погасителната давност и не съдържа изрична норма, че давността не може да се
прекъсва. Следователно, в Кодекса за застраховането не се съдържат специални
разпоредби, уреждащи прекъсването на давността, или, както твърди особеният
представител, изключващи прилагането на общата разпоредба на чл. 116 от Закона
за задълженията и договорите. Съдът намира, че давността е била прекъсната на
две основания, уредени в чл. 116, ал. 1, б. “а” и “в” от Закона за задълженията
и договорите: с признаване на вземането от длъжника-ответник и с предприемане
на действия за принудително изпълнение от ищеца-заявител по
частно гражданско дело №1552 по описа на Велинградския районен съд за 2010
година. Ищецът твърди в исковата си молба, и това твърдение не се оспорва от
ответника, че последният е заплатил сумата от 123.00 лева. Съдът намира, че с
това действие ответникът е признал вземането на ищеца. Освен това, заповедното
производство е уредено в Глава ХХХVІІ от Гражданския процесуален кодекс, която
от своя страна е част от Част V от същия кодекс, озаглавена “Изпълнително
производство”. Поради горното съдът приема, че с подаването на заявление за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от Гражданския процесуален
кодекс ищецът е
предприел действия за принудително изпълнение. Според чл. 117, ал. 1 от Закона
за задълженията и договорите от прекъсването на давността почва да тече нова
давност.
Чл. 274, ал. 1, т. 1 от
Кодекса за застраховането урежда четири различни хипотези, при които застрахователят
има право да получи от застрахования платеното обезщетение: 1) когато
застрахованият при настъпването на пътнотранспортното произшествие е управлявал
моторното превозно средство след употреба на алкохол с концентрация на алкохола
в кръвта над допустимата по закон норма; 2) когато застрахованият при
настъпването на пътнотранспортното произшествие е управлявал моторното превозно
средство под въздействието на наркотично вещество или негов аналог; 3) когато
застрахованият при настъпването на пътнотранспортното произшествие е отказал да
се подложи на проверка за алкохол, наркотично вещество или негов аналог и 4) когато
застрахованият при настъпването на пътнотранспортното произшествие виновно се е
отклонил от проверка за алкохол, наркотично вещество или негов аналог.
Законодателят в посочената норма е използвал съюза “или”. От граматическото
тълкуване на разпоредбата съдът стига до извода, че не е необходимо наличието и
на четирите хипотези, за да възникне за застрахователя правото да получи от застрахования
платеното обезщетение. Достатъчно е наличието на една от предпоставките – в
случая отказ на застрахования да се подложи на проверка за алкохол, което се
установява от отбелязването в протокола за пътно-транспортно произшествие.
На последно място, съдът
намира за неоснователно твърдението, че приложената по делото полица за
застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите е нищожна, защото в нея
са внесени поправки. Поправките са внесени в графата “Падежен план”. Договорът
за застраховка е подписан от страните, които са го сключили, като
автентичността на подписите не се оспорва от страните по делото. Не противоречи
на закона, не го заобикаля, не накърнява добрите нрави, нито има за предмет
неоткрито наследство. Предметът му е възможен, налице е съгласие между
страните, които са го сключили, спазена е предписаната от закона форма,
съществува основание за сключването му, договорът не е привиден. Поради
горното, съдът приема, че представеният по делото договор за застраховка
“Гражданска отговорност” на автомобилистите е действителен и поражда правно
действие. Наличието на договор за застраховка “Гражданска отговорност” на
автомобилистите между страните по делото е отбелязано в протокола за
пътно-транспортно произшествие и не се оспорва от ответника.
Водим от изложеното до тук съдът на основание чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс
във връзка с чл. 274, ал. 1 от Кодекса за застраховането
Р Е Ш
И :
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО, че претендираното от ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ “БЪЛГАРСКИ ИМОТИ” АД
ЕИК831510265, със седалище и адрес на управление в гр. София, в жилищен квартал
Иван Вазов, на ул. “Балша” №8, представлявано от председателя на управителния
съвет Р.И.Я. и члена на управителния съвет К.М. и с пълномощник юрисконсулт Т…..П………,
със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от Гражданския
процесуален кодекс вземане в размер на 451.20 лева, от които 244.20 лева
главница и 207 лева мораторна лихва за времето от 23. VІІІ. 2006 година до 03.
ХІІ. 2010 година, представляваща регресно вземане на ищцовата застрахователна
компания за изплатено от застрахователя обезщетение с правно основание чл. 274,
ал. 1 от Кодекса за застраховането против С.К.К. ЕГН**********,***І, съществува.
ОСЪЖДА С.К.К. ЕГН**********,***І, да
заплати на ищеца ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ “БЪЛГАРСКИ ИМОТИ” АД
ЕИК831510265, със седалище и адрес на управление в гр. София, в жилищен квартал
Иван Вазов, на ул. “Балша” №8, представлявано от председателя на управителния
съвет Р.И.Я. и члена на управителния съвет К.М. и с пълномощник юрисконсулт Т……….П……, разноски
по водене на делото в размер на 25 лева.
На основание чл. 258 от
Гражданския процесуален кодекс решението подлежи на обжалване по реда на глава
ХХ от същия кодекс, озаглавена “Въззивно обжалване”, пред Пазарджишки окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :