№ 1294
гр. Сливен, 12.09.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, III СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Светлана К. Димова
при участието на секретаря Марияна Ст. Семкова
Сложи за разглеждане докладваното от Светлана К. Димова
Административно наказателно дело № 20242230200783 по описа за 2024
година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
Съдът открива с.з. по АНД № 783/2024 по описа на СлРС.
Жалбоподателят И. И. Д., редовно призован, се явява лично.
Административно-наказващият орган Началник група в ОДМВР -
Сливен, сектор „Пътна полиция“ - Сливен, редовно призован, не се
представлява в с.з.
Свидетелят пореден № 3, нередовно призован, се явява лично.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Д.: Да се даде ход на делото, въпреки нередовното
ми призоваване.
Съдът счита, че няма процесуални пречки, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД на делото.
Същото е във фаза на съдебно следствие.
САМОЛИЧНОСТ НА СВИДЕТЕЛЯ:
В. В. В. - на 56 г., българин, български гражданин, женен, работи,
неосъждан, без родство с жалбоподателя.
Предупреден за наказателната отговорност, която носи по чл. 290 от НК,
обещава да говори истината.
СВИДЕТЕЛЯТ В. В. В., РАЗПИТАН КАЗА: Нямам спомен за
1
конкретното лице. Това, което е описано в акта е така. Не се сещам нито за
човека, нито за ситуацията.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Д.: Нямам въпроси.
Със съгласието на страните съдът освободи свидетеля от залата.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Д.: Водя и искам да допуснете като свидетел
Х.Х.М., който беше с мен в колата.
Съдът счита направеното доказателствено искане за допускане до
разпит в качеството на свидетел лицето Христина М. за основателно и във
връзка с предмета на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА в качеството на свидетел Х.Х.М..
САМОЛИЧНОСТ НА СВИДЕТЕЛЯ:
Х.Х.М. - на 18 г., българска гражданка, с ромски произход, неомъжена,
съжителства на семейни начала с жалбоподателя Д., без образование,
неграмотна, не работи, неосъждана, без родство с жалбоподателя.
Предупредена за наказателната отговорност, която носи по чл. 290 от
НК, обещава да говори истината.
СВИДЕТЕЛЯТ М., РАЗПИТАНА КАЗА: През нощта, когато тръгнахме с
колата миналата година беше, месеца не го помня, тръгнахме към пазара в
центъра с колата. Полицаите ни видяха и преди да ни спрат ние спряхме по-
далече от тях. Аз нямах колан, а жалбоподателя имаше. Аз се опитах да си
сложа колана. Движехме се към улицата към пазара, като пазара оставаше в
лявата ни страна. Опитах се да си сложа колана. Тъмно беше. Полицаите
дойдоха при него и го извикаха. Те бяха спрели и извикаха го. Той тръгна към
тях, а аз се притеснявах, че нямах лична карта и нямах пълнолетие. Аз съм в
интимни отношения с жалбоподателя, живеем като семейство. Аз излязох от
колата, а съм нямала право. А той ми каза да не слизам от колата и аз слязох и
после се качих в колата. Жалбоподателят не беше спокоен, защото се
притесняваше за мен, защото съм непълнолетна. Преди да се качваме в колата
видях, че той си сложи колан, а аз не си сложих. Ние с колата минахме покрай
тях. Те ни спряха. Единият дето влезе преди малко беше отвън с палка и ни
спря. Подминахме и спряхме. Полицаите ми бяха от дясната ми страна и бяха
2
по-близко до мен отколкото до шофьора. Не мога да уточня на какво
разстояние бяхме от полицаите. Единият беше в колата, а другия беше отвън.
Този полицай, който сега разпитвахте той ни спря и дойде при нас и извика
Иво до отиде до тяхната полицейска кола и той отиде. Вторият полицай беше
в колата, в тяхната кола, през цялото време.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Д.: Нямаме въпроси.
Със съгласието на страните съдът освободи свидетеля от залата.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Д.: Нямам искания за събиране на доказателства.
По доказателствата и на основание чл. 283 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРОЧИТА И ПРИОБЩАВА всички писмени доказателства към делото.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Д.: Нямам възражения по тях и няма да соча
други доказателства.
Съдът счита делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИКЛЮЧВА съдебното следствие.
ДАВА ХОД на делото ПО СЪЩЕСТВО:
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Д.: Моля да отмените наказателното
постановление, тъй като обективното извършване на нарушението не е
доказано безспорно. Констатацията, че съм бил без колан не почива на пряко
възприятие, че проверяващия ми е видял. В тази тъмнина нямаше как да ме
види. Аз бях в далечната му страна, беше плътен мрак. Почива само на
предположение, че ме е видял, че си поставям колана с някакви движения.
Това съм го описал в жалбата си. Той така ми каза докато говорихме. Каза „Ти
колан слагаш ли?“ и аз му казах, че слагам и съм с колан, а той каза „Аз нали
те видях след като те спрях отзад, че си слагаш колан.“ Изводът им почива на
това, че правя движения в колата.
Съдът ОБЯВИ, че ще се произнесе с решение в законоустановения срок.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
3
Заседанието се закри в 09.45 ч.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
Секретар: _______________________
4