№. 407 / 26.6.2019 г.
Р Е Ш Е Н И. Е
26.06.2019 година, град Монтана
В И. М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГРАД МОНТАНА, ІV-ти граждански състаВ. в ОТКРИТО съдебно заседание от 30.05.2019 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА
при секретаря Елена Ефремова и. с участието н. прокурора......................................................., като разгледа докладваното от съдия Цекова гражданско дело №. 495 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са в обективно съединение искове с правно основание чл.55 ал.1 предложение първо ЗЗД и. чл.86 ЗЗД.
Ищецът, Лиляна Д.Г., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, чрез процесуалния си представител адв. Д.Д.,xxx, е предявила иск срещу „П. К. Б. Е. Е. 1., със седалище и. адрес н. управление град С. К. М. б. №. 4. б. 5. в. В. и. ц. н. и. 4. лв.
В исковата си молба твърди, че през 2013 година доверителката му и. ответното дружество сключват Договор за потребителски К. №. ********** за сумата в размер н. 5 000 лева. Кредитьт е отпуснат за срок от 48 месеца, при годишен лихвен процент от 57,52 % и. годишен процент н. разходите в размер н. 75,37 %. Съобразно параметрите н. договора в раздел VІ от същия е посочено, че общото задължение възлиза н. сумата в размер н. 13 084,49 лева.
През 2017 година доверителката му е предявила иск срещу „П. К. Б." Е. с който се иска да бъде установено, че същата не дължи сумата в размер н. 5 321,04 лева, претендирана от ответното дружество. В исковата молба са изложени възражения за недействителност н. сключения договор за потребителски К. и. нищожност н. клаузите в него. Въз основа н. това е образувано гражданско дело №. 494/2017 г. по описа н. Районен съд - Монтана. І гр. състав. По делото е постановено Решение №. 313/21.07.2017 г., с което същият договор е обявен за недействителен поради неспазване н. императивните изисквания. залегнали в чл. 11 ал. 1, т. 9 и. т. 10 ЗПК. Така, в мотивите н. решението, съдът е счел, че кредитното правоотношение между страните се явява недействително н. основание чл.22. във връзка с чл.11 ал.1 т.9 и. т.10 ЗПК и. като такова не е в състояние да породи присъщите за този тип сделка правни последици. За яснота и. пълнота н. изложението съдът е посочил, че съобразно нормата н. чл. 23 ЗПК, при недействителност н. договора за К., длъжникът дължи да възстанови н. кредитора чистата стойност н. предоставения финансов ресурс. Н. следващо място, съдът е приел, че н. основание чл.26 ал.2 предложение 2 ЗЗД. Клаузите, включени в поле VІ "Параметри н. договора за потребителски К." са нищожни, поради липса н. съгласие по смисъла н. чл. 26. ал. 1. предложение 2 ЗЗД. По делото е прието, че от събраните по делото гласни доказателства се установява, че графа VІ се попълва в централата н. дружеството - кредитор, без присъствието н. кредитополучателя. Самото поле VІ от бланката включва лихвените проценти н. ден и. ГЛП, както и. ГПР по договора. Поради това, съдът е приел, че тези обстоятелства от своя страна водят до безспорния извод, че клиентът с оглед полетата от проектодоговора и. начинът им н. попълване и. сключване н. договора не е имал възможност да изрази воля и. съгласие по отношение н. възнаградителната лихва н общите параметри н. договора за потребителски К.. каквито са годишния процент н. разходите, годишния лихвен процент н общодължимата в края н. периода сума за връщане.
Съгласно чл. 11 от ЗПК, задължителен реквизит от всеки договор за потребителски договор е ГПР, ГЛП и. общодължимата в края н. периода сума, по които параметри потребителят следва да е изразил съгласието си и. да са му предоставени н той да е запознат преди сключването н. договора, т.е. това е така нареченото „информирано съгласие”.
От събраните по делото доказателства е установено по безспорен начин, че процесния договор е сключен при попълване от кредитора н. полетата за ГПР. ГЛП и. общодължимата сума в края н. периода и. потребителят не е бил информиран за тях предварително, от друга е налице липса н. съгласие от страна н. потребителя за размера н. ГПР, ГЛП и. общодължимата в края н. периода сума, защото липсва изразена воля от страна н. потребителя за приемането им.
Н. следващо място, първоинстанционният съд е приел, че процесния договор накърнява добрите нрави по смисъла н. чл. 26. ал.І, предложение 3 - то от ЗЗД, тъй като е налице именно, когато се нарушава правен принцип, било той изрично формулиран или пък проведен чрез създаването н. конкретни други разпоредби.
Безспорно по делото се установило, че представеният от ответното дружество бланков договор не е бил предмет н. предварително договаряне между двете страни. Доверителката му не е имала възможност да влияе върху съдържанието му. Установено е безспорно, че уговоренил при общи условия годишен лихвен процент по процесния договор е 57.52 %, а дневния лихвен процент 0.16 % или общо договорената лихва по погасителння- план за срока н. договора е 8 888.49 лв. По делото е приетото, като компетентно и. безпристрастно дадено заключение н. вещото лице по изслушаната съдебно - икономическа експертиза, че размерът н. законната лихва върху главницата от 5 000 лв. за периода от 20.09.2013 г. до 20.08.2017 г. възлиза в размер н. 1991.47 лв., а уговорена лихва за периода от 20.09.2013 г. до 20.08.2017 г. е в размер н. 8 084.49 лв. Безспорно е прието, че възнаградителната лихва по Процесния договор е в нарушение н. добрите нрави (критерии за норми н. поведение, установени в обшествотото, тъй като надхвърлят драстично трикратния размер н. законната лихва. Тъй като процесната клауза н. договора, обективирана в раздел VІ от договора накърнява договорното равноправно между страните, противоречи н. добрите нрави и. е в разрез с принципа н. добросъвестността при договарянето, поради което съдът е приел същата за нищожна. Поради това, че нищожните уговорки не произвеждат никакво действие, следва да се приеме, че лихва не е уговорена между страните по процесния договор и. такова задължение не е възникнало за ищеца. Съдът е приел въз основа н. приетата по делото експертиза, че към момента н. извършване проверката в счетоводството н. дружеството - ответник са извършвани плащания, които са в общ размер от 9 246.04 лв., която сума надхвърля главницата по договора.
Решението н. Районен съд Монтана е потвърдено с Решение от 08.11.2017г. постановено по в. гр. д. №. 356/2017 г. по описа н. Окръжен съд - Монтана.
Изложеното сочи, че процесният Договор за револвиращ заем от 22.07.2013 г. е недействителен от една страна н. основание чл.22, във ар. с чл. 11 ал.1. т.9. т.10 и. т.11 от ЗПК като нарушаващ повелителни разпоредби н. специалния закон и. от други страна – н. основание чл. 26, ал.1, пр.3 ЗЗД, тъй като негови съществени елементи противоречат н. добрите нрави. Като такъв той не поражда правни последици.
Окръжен съд - Монтана е приел, че съгласно разпоредбата н. чл.23 от ЗПК, когато договорът за потребителски К. е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност н. кредита/ главницата/, но не дължи лихви или други разходи по него. В случая чистата стойност по кредита е 5 000.00 лв. Съгласно заключението н. счетоводната експертиза, общият размер н. постъпилите плащания от ищцата е от 9 698.23 лв. главница, възнаградителна лихва и. лихва за забава. Видно е, че ищцата Л.Г. е върнала изцяло и. дори многократно е надвишила размера н. чистата стойност н. кредита. Решението н. Окръжен съд - Монтана е окончателно.
Счита, че плащането от доверителката му н. сумата над главницата по процесния договор за заем е получена без основание от ответното дружество.
В настоящето производство прави възражение за неравноправност н. процесния договор за заем, който противоречи н. императивните разпоредби н. чл.11, ал. І, т. 7, т. 9, т.10, т.11 и. т.12 от ЗПК, във връзка с чл.26 ат ЗЗД същият е недействителен. Прави възражение и. за нищожност н. клаузата за възнаградителна лихва н. основание чл. 26 от ЗЗД и. накърняване н. добрите нрави и. принципа н. справедливост, освен това е и. неравноправна, съобразно чл.143 ЗЗП. Нищожните уговорки не произвеждат никакво действие, следва да се приеме, че лихва не е уговорена между страните по процесния договор и. такова задължение не е възникнало за ищцата. Обстоятелството, че ищцата е платила н. ответника сумата от 4 267.30 лв. без основание под формата н. лихва н. основата н. неравноправни клауза за лихва, уговорена в договора, която неравноправни клауза по разпореждане н. закона е нищожна, обосновава извода, че плащането е извършено при начална липса н. основание.
Моли съда да постанови решение, с което да се осъди „П. К.” Е. Е. 1., със седалище и. адрес н. управление: гр. С. К. М. бул. Б. №. 49. бл. 5. вх. В да заплати н. Л.Д.Г., ЕГН xxxxxxxxxx, с адрес: xxx, сумата в размер н. 4. лв., съставляваща получена без основание лихва по Договор за револвиращ заем №. ********** от 22.07.2013 година, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата н. подаване н. исковата молба до окончателното изплащане н. сумата.
Претендира направените разноски в настоящето производство.
Ответникът, „П. К. Б. Е. Е.:1., със седалище и. адрес н. управление: гр. С. бул. Б. №. 4. бл. 5. вх. В. чрез пълномощника си Ирена Пенева, в срока предвиден за отговор представя такъв.
Признава, че действително между същите страни е образувано, разгледано и. приключило съдебно производство по гр.д. №. 494/ 2017 г. по описа н. Районен съд Монтана.
Решението по същото действително е влязло в сила. Невярно обаче е твърдението, че съставът н. съда по това предходно съдебно производство е приел, че договор за револвиращ заем №. **********, сключен н. 14.02.2014 г. между Л.Д.Г., от една страна и. П. К. Б. Е. от друга страна, е недействителен. Видно от диспозитива н. решението от 21.07.2017 г., постановено по гр.д. №. 494/ 2017 г. по описа н. Районен съд Монтана и. съгласно предмета н. същото, съставът н. съда е приел единствено и. само, че ищцата Л.Г. не дължи сумата от 5 321.04 лева по договор за револвиращ заем №. **********. Искане и. съответно произнасяне досежно действителността н. договор за револвиращ заем №. ********** не е налице и. съответно не е формирана сила н. пресъдено нещо по отношение н. въпроса за действителността н. договора н. револвиращ заем, наречен за краткост ДР3.
Не е налице искане, произнасяне и. съответно сила н. пресъдено нещо по отношение н. действителността н. ДР3 №. **********, както неоснователно се твърди от страна н. ищцата в исковата молба. Поради това намира, че не е налице една от обективните предпоставки н. състава по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД.
Това е така, тъй като, както правилно е посочено в исковата молба, за да е налице хипотезата за чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, следва да е налице и. липса н. основание за обедняване н. едно лице, обогатяване н. друго лице и. причинноследствена връзка между обедняването и. обогатяването. С оглед н. това, че нито съставът н. съда, разгледал гр.д. 494/2017 г., нито настоящият състаВ. са били сезирани с искане за обявяване н. ДРЗ №. ********** за недействителен, т.е. няма установена с влязло в сила решение липса н. основание, за да бъде осъществена хипотезата н. чл. 55, ал. 1 от ЗЗД.
Начална липса н. основание за преминаване н. блага от имуществото н. едно лице в имуществото н. друго лице ще е налице при нищожен акт, при пълна липса н. правоотношение, след обявяване н. унищожаемост, като в случая съдът е сезиран с иск за връщане н. сума, платена без основание, каквато хипотеза не е установена от ищцата, не е направено и. искане същата да бъде установена.
Вземането н. ищцата от неоснователно обогатяване би възникнало, само ако е налице разместване н. блага, без в отношенията между страните да съществува обвързаност от договор, гестия или деликт /така Решение №. 67 от 05.04.2016 г. По гр. д. №. 4147/2015 г. н. Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение/. В случая, с оглед предявените от ищцата искове, между същата и. ответното дружество не е установена нито липса н. обвързаност от договор, нито гестия, нито деликт.
Отделно, следва да се държи сметка и. за това, че в мотивите н. съдебните решения се посочват фактическите и. правните констатации, чрез които съдът приема или отрича определени факти. Подобни констатации наподобяват официални удостоверявания, но с редица разлики. Констатациите, които извършва съдът, са н. база събрани и. преценени от него доказателства, следователно този вид удостоверявания не могат да имат задължителна доказателствена сила. Те могат да бъдат носители единствено н. доказателствена сила, преценявана по вътрешно убеждение от съдията, и. то във връзка с всички събрани по делото доказателства. Силата н. пресъдено нещо н. съдебните решения, цитирани в исковата молба, важи само за спорното материално право, предмет н. делото, т.е. само за недължимостта н. сумата от 5 321.04 лева.
Освен това, видно от исковата молба, в същата не се сочат факти или обстоятелства, които да целят доказване н. исковата претенция н. ищцата. В исковата молба дословно са преписани мотивите от съдебни актове, които, макар и. постановени между същите страни, касаят производство по предявени установителни искове за недължимост н. определени суми, различни от настоящите. Цитират се протоколи със свидетелски показания, събрани по друго дело, чието ползване в настоящото производство е недопустимо. Забраната следва както от изискването за спазване принципа за непосредственост, така и. от разпоредбата н. чл. 232 ГПК, съгласно която по-рано събраните доказателства могат да се използват само ако има мъчно преодолими пречки за тяхното събиране, каквито по настоящото дело не са налице, а и. не са наведени и. доводи за това. Счита, че буквалният препис н. мотиви от съдебно решение, постановено по друго дело, искания, основани единствено върху рефериране отново към ДРУГО дело, е недопустимо и. в разрез с принципа за самостоятелно формиране н. вътрешно убеждение от съда, обективиран в чл. 12 от ГПК.
Намира твърденията за нищожност н. ДРЗ №. ********** за неоснователни.
Не отрича, че с ищцата Л.Д.Г. имат сключен договор за револвиращ заем (ДРЗ) №. **********, който е четвъртият пореден договор за К., който ищцата сключва с ответника по иска, което обстоятелство само по себе е достатъчна индикация за неверността н. изложените в исковата молба обстоятелства. След този договор, ищцата е сключила и. пети договор за К. с ответника №. **********.
Не оспорва обстоятелствата, че процесният договор е сключен н. 22.07.2013 г. за сумата от 5000 лева, срок н. кредита 48 месеца, размер н. месечната вноска 268 лева, годишен лихвен процент 57.52%, годишен процент н. разходите 70.75%, дата н. погасяване - 20-ти ден от месеца, общо задължение 13 084.49 лева. Ищцата е изплащала кредита със забава още от първата вноска, което забавено изпълнение е достигало до 94 дни, видно от представеното от ищцата с исковата молба извлечение по сметка. Преддоговорна информация под формата н. стандартен европейски формуляр (СЕФ) е предоставена н. ищцата, като същата дори се е разписала н. екземпляра н. СЕФ, останал по кредитното досие. Отделно, видно от представеното умалено копие н. договора за потребителски К., общите условия са отпечатани н. неговия гръб и. представляват физически неразделна част от договора. Отпечатването н. договора с общите условия н. образец А3 осигурява предоставянето и. запознаването н. потребителите н. финансовите услуги с общите условия, без оглед н. човешкия фактор. За пълнота н. изложението - разпоредбата н. чл. 11, ал. 2 от ЗПК обаче е нова и. е приета със закона за изменение и. допълнение н. ЗПК, обнародван в ДВ. бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г. Процесният договор за К. е сключен н. 22.07.2013 г., т.е. повече от една година преди влизане в сила н. изискването н. закона за подписване н. общите условия. Съгласно § 13 от Преходните и. заключителни разпоредби към закона за изменение и. допълнение н. Закона за потребителския К. (ДВ. бр. 35 от 22.04.2014 г., в сила от 23.07.2014 г.) „разпоредбите н. този закон не се прилагат за договорите за К., сключени преди датата н. влизането му в сила, освен по отношение н. такси, обезщетения или неустойки по § 9, т. 3 от този закон", в което изключение процесния случай не попада. Поради това правилото н. чл. 11, ал. 2 от ЗПК е неприложимо към сключения ДРЗ №. **********.
В депозираната искова молба се сочи, че целият договор, така и. отделни негови клаузи, е нищожен н. основание чл. 26 от ЗЗД поради липса н. съгласие и. противоречащ н. добрите нрави. Твърденията са формулирани бланкетно. Счита, че сключеният договор за потребителски К. отговаря н. всички законови изисквания, както и. че към момента н. неговото подписване ищцата е била наясно с всички параметри н. кредита. Липсата н. съгласие като основание за нищожност н. договора по чл. 26, ал. 2 от ЗЗД предпоставя отсъствие н. насрещни съвпадащи волеизявления н. страните относно същественото съдържание н. договора и. неговите правни последици.
Твърденията в исковата молба, че ДРЗ №. ********** бил недействителен н. основание чл. 22, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и. т. 11 от ЗПК, счита също за неоснователни. Редакцията н. разпоредбата н. чл. 22 от ЗПК кьм датата н. сключване н. процесния договор гласи: „Когато не са спазени изискванията н. чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и. 20 и. чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски К. е недействителен”. Разпоредбите н. чл. 11, ал.1 и. чл. 22 от ЗПК регламентират по позитивен и. негативен начин минимално необходимото съдържание н. договора за потребителски К., като за да е действителен договорът за К., същият следва да съдържа информацията по чл.11, ал.1, т.7-12 и. т. 20 от ЗПК. Процесният ДПК №. ********** съдържа тази информация, а твърденията в обратната посока са изцяло неоснователни.
Невярно е и. твърдението, че параметрите н. договора били попълнени впоследствие, че ищцата се е разписала н. празна бланка. Това твърдение е невярно, защото в чл. 2 от общите условия е описана процедурата по сключване н. договора за револвиращ заем.
В процесния случай кредиторът е одобрил кредита съгласно заявените от ищцата параметри, което одобрение се обективира чрез пренасянето н. параметрите от раздел V “Параметри н. искания револвиращ заем“ в раздел VІ “Параметри н. одобрения револвиращ заем“ и. полагането н. подпис, от който момент е налице съвпадение н. волеизявленията н. двете страни и. обекгивирането н. сключения договор.
Така в никакъв случай не може да се твърди, че ищцата е обвързана с параметри, с които не е била запозната предварително. Полагайки подписа си върху договора за револвиращ заем, ищцата се е съгласила с вписаните в раздел V параметри н. заема и. е поискала да й бъде отпуснат заем именно с тези параметри. Ищцата се е съгласила, че са възможни отклонения от заявените параметрите н. кредита, което е указано и. в самия ДРЗ. Така по отношение н. ГПР е посочено изрично, че: ,,Посоченото ГПР е приблизително. Крайният размер н. ГПР зависи от окончателните параметри н. заема като размер, срок, гратисен период." Върху стойността н. ГПР влияе и. момента н. отпускане н. самия заем, както и. удължения период до първата погасителна вноска, които обстоятелства са изрично посочени в общите условия към ДРЗ. Видно от процесния ДРЗ, след извършената проверка н. кредитната способност н. ищцата, кредиторът е одобрил отпускането н. заема при заявените от ищцата параметри: сума н. кредита - заявена 5000, одобрена 5000, размер н. вноска - заявен 268, одобрен 268 лева, при същия годишен лихвен процент – заявен 57,52%, одобрен 57,52%, но с по-нисък годишен процент н. разходите по кредита - заявен ГПР 75.37%, одобрен при ГПР 70.75%. В настоящия случай крайната ц. н. кредитния продукт е по-висока от първоначално заявената с 220.49 лева, но както е посочено в ДРЗ и. в общите условия към него, общата сума по кредита зависи и. от това кога кредитополучателката ще усвои кредита, съответно коя падежна дата си е избрала за погасяване н. месечните вноски. Видно от представеното извлечение по сметка кьм исковата молба, падежът н. първата вноска е н. 20.09.2013 г., т.е. 59 дни след датата н. сключване н. договора за револвиращ заем. Съгласно чл. 2.6 от общите условия кьм ДРЗ №. ********** „при сключване н. ДРЗ клиентът има право да избере датата н. погасителните си вноски, поради което е възможно периодът до първата погасителна вноска в погасителния план да надвиши 30/31 дни. Лихвата, която се дължи за удължения период до първата погасителна вноска, се прибавя кьм последната погасителна вноска в погасителния план". Поради това последната погасителна вноска в първоначално договорения погасителния план е с по-висок размер и. поради това произведението н. размера н. вноската и. броя вноски се различава с 220.49 лева. В настоящия случай е видно, че кредиторът е одобрил кредита за посочените към датата н. подписване н. договора от страна н. ищцата и. поискани от нея параметри н. заема, но с по-нисък размер н. ГПР. С оглед н. изложеното в настоящото точка е неоснователно и. нелогично твърдението н. ищцата, че не знаела параметрите н. кредита към момента н. подписването н. договора от нейна страна. Както е уговорено в общите условия и. видно от процесния договор за К., след одобрение от страна н. кредитора, последният обективира своето волеизявление за сключването н. договора за револвиращ заем чрез пренасяне н. параметрите, вписани при подписването н. договора от страна н. ищцата в раздел V „Параметри н. искания револвиращ заем“ в раздел VІ „Параметри н. одобрения револвиращ заем”, които са идентични с малки отклонения, за които ищцата е била предварително уведомена и. които са резултат н. нейното искане за дата н. плащане, и. полага подпис. Така окончателно сключеният договор за револвиращ заем напълно отговаря н. изискванията за форма и. съдържание н. договорите за потребителски К., установени в ЗПК. Поради това счита, че ищцата е била уведомена и. е била запозната със сумата, която следва да върне, с годишния лихвен процент и. с годишния процент н. разходите кьм момента н. подписване н. договора от нейна страна, поради което не е налице недействителност н. ДРЗ поради липса н. съгласие, поради въвеждане н. ищцата в заблуждение или поради нарушение н. изискванията н. ЗПК, както се посочи и. в предходната т. 9. Законът за потребителския К. не предвижда различни правила за сключване н. договор за потребителски К. от тези н. гражданското право, поради което те следва да намерят приложение и. в решаването н. настоящия случай.
Неоснователна е претенцията и. за нищожност н. клаузата за възнаградителна лихва поради противоречие с добрите нрави.
Счита обективираното в исковата молба твърдение н. ищцата, че лихвен процент в размер н. 57.52% противоречи н. добрите нрави за неоснователно. В българското действащо право, в отношенията между правните субекти действа принципът н. свободното договаряне (чл. 9 от ЗЗД). Съгласно този принцип всеки е свободен да встьпва в правни и. договорни връзки, ако желае, с когото желае и. след като сам определя и. се съгласява със съдържанието н. създаденото по негова воля правоотношение. Тези три възможности, включени в понятието свободно договаряне, трябва да бъдат обезпечени от правния ред, тъй като те съставляват кръга н. т. нар. Волева автономия, която се предоставя н. индивида за свободна инициатива. С оглед н. принципа за свобода н. договаряне и. по своя свободна воля страните са се съгласили да сключат договор за К. с годишен лихвен процент от 57.52%. Ищцата се е съгласила с тази ц. н. кредита н. преддоговорния етап с получаването н. стандартен европейски формуляр за сравняване н. различни предложения, така и. кьм момента н. сключването н. договора, така и. с необективане н. желанието си да се откаже от сключения договор и. с погасяване н. месечните вноски. Добрите нрави са критерии за норми за поведение, които се установяват в обществото, поради това, че значителна част от хората според вътрешното си убеждение ги приемат и. се съобразяват с тях. След като "добрите нрави" не е изрично дефинирано понятие, а преценката се прави във всеки конкретен случай, то и. въвеждането н. параметрите н. добрите нрави от ищцата не може да бъде изведено по тълкувателен път, като при твърдение за нарушение н. чл. 9 ЗЗД ищцата е следвало да посочи кои конкретно добри нрави са нарушени, каквото позоваване в настоящия случай липсва. Ноторно известен факт е, че паричният ресурс н. небанковите институции е многократно по-скьп от този н. банките с оглед н. факта, че не могат да осъществяват влогонабиране. Ноторно известен е и. фактът, че лихвите по кредитите н. небанковите институции достигат и. до 200% при някои дружества. От справка от Българска народна банка, е видно, че всички небанкови финансови институции предлагат кредити с лихвени проценти, неколкократно надхвърлящи 57.52% - лихвеният процент по процесния К.. Ноторно известен е фактът, че лихвите при небанковите институции са по- високи с оглед риска, който поемат да отпуснат финансов ресурс н. кредитополучатели, които не могат да получат такъв от банките поради различни съображения, водещи до ниска кредитоспособност. С оглед н. тези обстоятелства меродавна е пазарната ц. н. кредитите в сектора, а не законната лихва. Според чл. 10, ал. 2 от ЗЗД Министерският съвет може да установява горна граница н. договорната лихва. Понастоящем подобна горна граница не съществува. Съгласно чл. 2 от Постановление №. 5 от 18.01.1991 г. за лихвите по депозитите, влоговете и. кредитите н. населението и. фирмите лихвите по кредитите, депозитите и. влоговете в левове се договарят между банките и. кредитополучателите, съответно депозантите (вложителите), н. пазарна основа. Поради това счита, че не е налице максимален размер н. договорната лихва.
Към момента н. сключване н. процесния договор е действало само ПМС №. 72 от 08.04.1994 година за определяне н. законната лихва по просрочени задължения в левове и. във валута. Същото е издадено н. основание чл. 86, ал. 2 от ЗЗД и. намира приложение само за определяне н. размера н. законната лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Предвид законовата регламентация, въз основа н. която е издадено, посоченото ПМС ограничава действието си само до установените от нея рамки и. не може да бъде прилагано за други случаи. С оглед н. това цитираното ПМС не може да намери приложение в случаите по чл. 10, ал. 2 от ЗЗД, които касаят договорната лихва. Доколкото въз основа н. разпоредбата н. чл. 10, ал. 2 от ЗЗД не е издаван подзаконов нормативен акт трябва да бъде прието, че размерът н. договорната лихва не е ограничен и. може да бъде уговарян свободно между страните. Поради това не е налице нищожност н. уговорения лихвен процент поради надвишаване н. трикратния размер н. законната лихва, тъй като не е налице зависимост н. договорната възнаградителна лихва с размера н. законната лихва за неизпълнение н. парично задължение.
Неоснователни са направените възражения по отношение размера н. договорената възнаградителна лихва. В чл.10, ал.2 ЗЗД се съдържа забрана да се уговарят лихви в по-голям размер от определения от МС, но до момента МС не е издал постановление, в което да определи максимален размер н. възнаградителната лихва. Законната лихва е лихва за забава при неизпълнение н. парично задължение и. размерът й е неотносим към уговорената между страните възнаградителна лихва. Лихвата при договорите за потребителски К. не е мораторна (закьснителна) лихва. т. е. тази, която се дължи при забавено изпълнение н. парично вземане. По своята правна и. икономическа природа възнаградителната лихва е ц. (възнаграждение), което се заплаща н. кредитора за ползването н. предоставените парични средства. Това е цената н. стойността н. капитала, който се отчуждава за временно ползване. Поради това не е пряк паричен израз н. стойността н. предоставените в заем капитали, а израз н. част от потребителската му стойност да носи доход от неговото по-ефективно използване. Цената се заплаща от длъжника винаги, независимо дали е използвал средствата или не. За кредитора тези средства са винаги капитал. Ако длъжникьт не плати в срок цената, той дължи и. законова лихва, по аргумент от чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Двете лихва имат различна същност и. не е налице нищожност при възникване н. задължение за кумулативното им заплащане. В случая не може да се говори за анатоцизъм. Правната и. икономическата природа н. възнаградителната и. законната лихва за забава са напълно различни и. неправилно е обвързването, зависимостта между размера н. възнаградителната лихва с размера н. законната лихва за забава. Поради това не може да бъде подкрепено и. неправилно е разбирането, че възнаградителната лихва не може да има по-голям размер от законната или от двукратния, или от трикратния размер н. законната лихва, тъй като от една страна, подобно правило не е уредено законодателно, а от друга, двата вида лихва имат различна правна и. икономическа същност и. не може да има зависимост между тях. С оглед н. горното, уговореното в договора за К. възнаграждение за ползването н. заемната сума е действително такова и. е заплащано от ищеца н. валидно договорно правно основание.
Законодателят в Закона за задълженията и. договорите употребява термина ,,лихва“ в два различни смисъла - задължението за лихва, когато е уговорено по заема за потребление или се дължи н. извършилия чуждата работа, н. поръчителя, н. довереника и. н. съдружника представлява възнаграждение за ползването н. паричната сума. Лихвите са граждански плодове и. имат както акцесорен характер, така и. относителна самостоятелност. Заплащането н. тези лихви не е обвързано с неизпълнение н. главното задължение - уговорените лихви по заема се дължат и. когато заетата сума е върната от длъжника н. падежа. Предпоставките, от които възниква задължението за лихва, са основание лихвите да се определят като възнаградителни. Разпоредбата н. чл.10, ал.2 ЗЗД установява забрана за уговаряне н. лихви над определен размер, какьвто няма приет от МС и. е относима кьм договорните възнаградителни лихви. Другият вид лихва уреден законодателно е законната лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД, която има обезщетителна функция за вредите н. кредитора от забавата при неизпълнение н. парично задължение. Обезщетителната /мораторна/ лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД не се дължи при нормално развитие н. облигационното отношение - при срочно изпълнение н. парично задължение. Това задължение възниква не от договора или от закона с предписание да се възнагради кредитора за извършената от него работа, а само при поискване за обезщетение за вредите от забавата или като последица от уважаването н. иск за главницата. Поради това счита за неправилно обвързването н. размера н. възнаградителната лихва с обезщетителната лихва и. за неправилно определянето н. възнаградителната лихва до трикратния размер н. законната лихва за забава като добри нрави н. обществото.
Счита, че договорът е действителен и. страните са обективирали съгласието си с всички съществени условия по ДРЗ №. **********. Подробни доводи и. съображения за това си становище ответникът е изложил в отговора н. исковата молба.
Предвид гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да се отхвърли изцяло предявената искова претенция като неоснователна и. недоказана, както и. да му присъди сторените в производството разноски.
Доказателствата по делото са писмени.
Изискано е и. приложено гражданско дело №. 494 по описа за 2017 година н. Районен съд Монтана.
Допусната е и. назначена съдебно-икономическа експертиза, изпълнена от вещото лице К.И.., приета от съда и. не оспорена от страните.
Съдът, след като прецени доводите н. страните, доказателствата по делото и. н. основание чл.235 ГПК приема за установени следните обстоятелства:
Не се спори между страните, че през 2013 година е сключенДоговор за потребителски К. №. ********** за сума в размер н. 5 000.00 лВ. т.е. създадено е и. е съществувало облигационно отношение между тях. Кредитьт е отпуснат за срок от 48 месеца, при годишен лихвен процент от 57,52 % и. годишен процент н. разходите в размер н. 75,37 %. Съобразно параметрите н. договора в раздел VІ от същия е посочено, че общото задължение възлиза н. сумата в размер н. 13 084,49 лева. По сключения договор са извършвани плащания от ищцата.
През 2017 година ищцата е предявила отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК срещу „П. К. Б. Е. в резултат н. което е образувано гражданско дело №. 494/2017 г. по описа н. Районен съд - Монтана. С решение по същото дело, Районен съд – Монтана признал за установено, че ищцата не дължи н. ответното дружество сумата в размер н. 5 321.04 лева - претендирана н. основание Договор за револвиращ заем №. **********. В мотивите н. решението си, съдът е счел, че кредитното правоотношение между страните е недействително и. като такова не е в състояние да породи присъщите за този тип сделка правни последици. В мотивите си, съдът е посочил, че съобразно нормата н. чл.23 ЗПК, при недействителност н. договора за К., длъжникът дължи да възстанови н. кредитора чистата стойност н. предоставения финансов ресурс. Н. следващо място, съдът е приел, че н. основание чл.26 ал.2 предложение 2 ЗЗД, клаузите, включени в поле VІ "Параметри н. договора за потребителски К.” са нищожни, поради липса н. съгласие по смисъла н. чл. 26, ал. 2, предложение 2 ЗЗД. В мотивите си съдът е приел, че процесният договор накърнява добрите нрави по смисъла н. чл. 26, ал.1, предложение 3 от ЗЗД. Прието е за безспорно установено, че възнаградителната лихва по процесния договор е в нарушение н. добрите нрави, тъй като надхвърля драстично трикратния размер н. законната лихва. Поради това приел, че същата е нищожна. Това решение е обжалвано пред Окръжен съд – Монтана, който с решение от 08.11.2017 година е потвърдил решението н. Районен съд – Монтана. При така установената по делото фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Решението н. Районен съд - Монтана по гр.д.№. 494/2017 година по описа н. МРС е потвърдено с Решение от 08.11.2017 г., постановено по в.гр.д.№. 356/2017 г. по описа н. Окръжен съд - Монтана. В мотивите си, въззивният съд е приел, че процесният К. е изцяло недействителен н. основание чл.22, във вр. с чл.11, ал.1, т.9, т.10 и. т.11 от ЗПК, тьй като тези задължителни реквизити от съдържанието н. договора за потребителския К. не са били налице при сключването им.
С оглед н. това съдът намира, че нищожните уговорки не произвеждат никакво действие, поради което следва да се приеме, че лихва не е уговорена между страните по процесния договор и. такова задължение не е възникнало за ищцата.
Съгласно констатациите н. вещото лице, изготвило и. представила заключението си, което съда приобщава като доказателство по делото, се установява, че след сключването н. Договора за револвиращ заем, по искане н. кредитополучателя са сключени още три анекса към него, съответно н. 22.11.2013 година, 31.08.2015 година и. н. 27.06.2016 година. Размерът като сума н. уговорената лихва в договора за периода от 20.09.2013 г. до 20.08.2017 г. върху главницата от 5 000.00 лв. е 8 888.49 лв., изчислена съгласно погасителни планове, включващо 57 броя месечни вноски./законната лихва върху сумата за посочения период възлиза н. 1 990.07 лв./. По кредита, от подписването му до изготвянето н. експертизата са извършени 37 броя плащания, в размер н. 9 267.30 лв. Размерът н. сумата, надвишаващ чистата стойност н. кредита е от 4. лв.
В чл. 55, ал. 1 ЗЗД са уредени три фактически състава. Според първия подлежи н. връщане полученото при начална липса н. основание. Според втория подлежи н. връщане даденото с оглед н. бъдещо основание, което не е могло да бъде осъществено. Според третия подлежи н. връщане даденото с основание, което е отпаднало с обратна сила. Когато не са налице елементите н. някои от тези три фактически състава и. когато въобще липсва друга възможност за правна защита, а е увеличено без основание имущество н. едно лице за сметка н. имуществото н. друго лице, обеднелият разполага с иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД.
В конкретният случай, по предявен иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ГПК разпределението н. доказателствената тежест се определя от въведените в процеса твърдения и. възражения, които са обуславящи за съществуването или за отричането н. претендираните права н. страните. При фактическия състав по чл. 55, ал. 1, пр. първо ЗЗД за връщане н. нещо, получено без основание - ищецът въведе като твърдение и. доказа факта н. получаването н. вещ, респективно н. плащането н. парична сума, дадена без основание, а ответникът не доказа основание за получаването или за задържане н. полученото.
Съобразно Постановление №. 1/28.05.1979 г. н. Пленума н. ВС, съставът н. чл.55 от ЗЗД изисква предаване, съответно получаване н. нещо при липса н. основание, т.е. когато при самото получаване липсва основание за преминаване н. блага от имуществото н. едно лице в имуществото н. друго лица.
Изплатените от ищцата суми, в размер н. 9 267.30 лв. по договора за револвиращ заем, от които 4 267.30 лв под формата н. възнаградителна лихва н. основата н. неравноправна клауза за лихва, уговорена в договора, която неравноправна клауза по разпореждане н. закона е нищожна, обосновава извода, че плащането е извършено при начална липса н. основание. Съобразно разпоредбите н. чл.23 от ЗПК ,,когато договорът за потребителски К. е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност н. кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита”, т. е. ищцата е върнала чистата стойност по договора, а именно 5 000.00 лева. Разликата от внесената сума и. чистия заем е в размер н. 4. лева.
В настоящото производство, ищецът доказа предаването н. сочената сума н. ответното дружество и. нейното получаване от последния, а в тежест н. ответника е да установи пълно и. главно наличието н. правно основание за получаване н. сумата. Предвид изложеното и. това, че клаузите, касаещи възнаградителната лихва по кредита са нищожни и. не съставляват валидно правно основание за заплащане н. това възнаграждение, то и. сумата получена от ответника в размер н. 4. лева, представляваща разликата над главницата в размер н. 5 000.00 лева е получена без основание. В този смисъл е налице неоснователно обогатяване с платената от ищцата по договора сума като възнаградителна лихва, след като тази клауза се явява нищожна, а оттук - полученото от ответника за погасяване н. дълга над размер н. отпусната сума като главница се явява платено без основание и. като такова то подлежи н. връщане.
При това разбиране, съдът намира, че предявената искова претенция като основателна следва да бъде уважена, като се осъди ответника да заплати н. ищцата сумата от 4. лева - съставляваща получена без основание лихва по Договор за револвиращ заем №. ********** от 22.07.2013 година, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата н. подаване н. исковата молба – 25.02.2019 година до окончателното изплащане н. сумата.
Предвид изхода н. делото, н. основание чл.78 ал.1 ГПК ответното дружество следва да заплати н. ищцата сторените от нея разноски, съобразно приложения по делото списък н. разноските в общ размер н. 1 209.08 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И. :
ОСЪЖДА „П. К.” Е. Е. 1., със седалище и. адрес н. управление: град С. К.М. бул.”Б. №. 4. бл. 5. вх. В. представлявано от П. В. З. С. Р.. С. Н. Н. и. Я. В., с начин н. представляване винаги двама управители заедно, ДА ЗАПЛАТИ н. Л.Д.Г., ЕГН xxxxxxxxxx, с адрес: xxx, следните суми:
- 4. лева - съставляваща получена без основание лихва по Договор за револвиращ заем №. ********** от 22.07.2013 година, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата н. подаване н. исковата молба – 25.02.2019 година до окончателното изплащане н. сумата;
- 1 209.08 лв. за направените в хода н. производството разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи н. въззивно обжалване пред Окръжен съд - Монтана в двуседмичен срок от връчването му н. страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :