№ 5082
гр. София, 19.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 132 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:И.С.С.
при участието на секретаря Е.Б.Б.
като разгледа докладваното от И.С.С. Административно наказателно дело №
20241110212651 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Производството е образувано по подадена жалба от А. А. Ю. срещу
Наказателно постановление (НП) № КПК-НП-264/08.08.2024 г., издаденo от
председателя на Комисията за противодействие на корупцията и с което на
жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
1000,00 лева на основание чл. 115, ал. 1 от ЗПК за извършено
административно нарушение на чл. 52, ал. 1, т. 1, вр. чл. 49, ал. 1, т. 2 от ЗПК.
В подадената жалба за изложени оплаквания, че атакуваното
наказателно постановление е незаконосъобразно, постановено в нарушение на
материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила. В
жалбата се твърди, че жалбоподателят не е задължено лице по чл. 6, ал. 1, т. 50
от ЗПК и за него не е възникнало задължение за подаване на декларация.
Възразява се, че длъжността „директор на детска градина“ не е сред изрично
предвидените в чл. 6, ал. 1, т. 1 – 50 от ЗПКОНПИ. Твърди се, че
наказателното постановление е издадено при съществено нарушение на
процесуалните правила и след изтичане на давността по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН,
тъй като е прието, че нарушението е извършено на 06.02.2024 г., а актът за
установяване на административно нарушение е съставен на 13.05.2024 г.
1
Поддържа се, че не е извършена пълна и задълбочена преценка на фактите,
обосноваващи маловажност на деянието по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Не
било съобразено, че макар и след изтичане на срока по чл. 52, ал. 1, т. 1 от ЗПК
– на 11.05.2024 г., жалбоподателката е подала декларация по чл. 49, ал. 1, т. 2
от ЗПК, не са произтекли и не са могли да произтекат каквито и да било
вредни последици, а до издаване на обжалваното постановление
жалбоподателят не е бил наказван или предупреждаван за друго нарушение по
ЗПК, което било основание за евентуалното предупреждение, а не за
наказването . Наказващият орган не отчел всички смекчаващи обстоятелства
при санкционирането на жалбоподателя. Не била доказана вината на
жалбоподателя. Твърди се, че са били допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, довели до накърняване на правото на защита на
наказаното лице. Направено е искане за отмяна на обжалваното наказателно
постановление.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се е
явил лично и не е бил представляван.
В открито съдебно заседание въззиваемата страна и
административнонаказващ орган – председателят на Комисията за
противодействие на корупцията, е била представлявана от юрисконсулт.
Посочено е, че процесните АУАН и НП са издадени и отговарят по форма и
съдържание на изискванията по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН и са били надлежно
връчени на жалбоподателя. Жалбоподателят, задължен по смисъла на чл. 6, ал.
1 от ЗПК, не подал в законоустановения срок декларация, с което била
нарушена разпоредбата на чл. 52, ал. 1, т. 1, вр. чл. 49, ал. 1, т. 2 от ЗПК, а
законът целял създаване на прозрачност на имуществото, с което лицата,
заемащи публични длъжност, разполагат и именно подаването на декларация
по реда и в сроковете на ЗПК бил способът за уведомяване на обществеността
за евентуално придобитото имущество от задължено лице по чл. 6 от ЗПК.
Направено е искане за потвърждаване на наказателното постановление и
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните
и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 03.01.2024 г. жалбоподателят е бил назначен на длъжност „директор“
2
на детска градина „***“, с. ***, община ***. С писмо с изх. № РД-11-
43(1)/14.02.2024 г. е уведомена Комисията за противодействие на корупцията
от Община *** за назначението.
Видно от вписаните в Регистър Булстат данни, служебно известни на
съда като данни, вписани в публично достъпен регистър, детска градина
„***“, с. ***, община ***, с Код по БУЛСТАТ ***, е със 100 % участие в
собствеността на Община ***, от което следва, че същата е общинска детска
градина.
В срок до 05.02.2024 г., явяващ се първият работен ден след изтичане на
едномесечения срок, течащ от назначението на 03.01.2024 г., жалбоподателят
не подал встъпителна декларация по чл. 52, ал. 1, т. 1, вр. чл. 49, ал. 1, т. 2 от
ЗПК. Пропускът бил констатиран при проверка от 30.04.2024 г., след което бил
съставен АУАН № КПК-АУАН-ПР-1363/13.05.2024 г. от оправомощено
длъжностно лице със Заповед № КПК-РД-06-114/29.02.2024 г. Актът бил
връчен на жалбоподателя на 17.05.2024 г., като в законоустановения срок не
били подадени възражения.
На 11.05.2024 г. жалбоподателят подал декларация по чл. 49, ал. 1, т. 2 от
ЗПК, която била входирана в Комисията с вх. № В795/11.05.2024 г.
На 08.08.2024 г. административнонаказващият орган издал обжалваното
наказателно постановление, което било връчено на жалбоподателя на
15.08.2024 г.
Съдът кредитира изцяло приложените по делото писмени доказателства,
приобщени от съда на основание чл. 84 от ЗАНН, вр. чл. 283 от НПК, тъй като
същите са пряко относими към предмета на доказване по делото. Съдът
намира приложените по делото доказателства за безпротиворечиви, обективни
и необорени от други доказателства, поради което ги кредитира изцяло. Въз
основа на тях по безсъмнен начин се установява възприетата от съда
фактическа обстановка.
С оглед гореприетите фактически положения съдът достигна до
следните изводи от правна страна:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, срещу
подлежащ на обжалване акт и от лице, което има право на жалба. Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в настоящото
3
производство районният съд е инстанция по същество и следва да провери
законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както
процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя - арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
След служебно извършена проверка съдът счита, че процесните АУАН и
НП са съставени от оправомощени лица по смисъла на чл. 120 от ЗПК, същите
отговарят по съдържание и форма съгласно разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от
ЗАНН и са спазени сроковете по чл. 34 от ЗАНН при издаването им.
Доколкото проверката, в рамките на която е било установено нарушението,
датира от края на месец април 2024 г. и именно тогава е установен и
нарушителят, извършил го, актосъставителят е спазил тримесечния давностен
срок за издаване на АУАН и едногодишният такъв, стартиращ от извършване
на нарушението. Предвид датите на съставяне, респ. издаване на АУАН и НП,
е бил спазен и срокът по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН.
По делото се установява, че на 03.01.2024 г. жалбоподателят е била
назначен на длъжност „директор“ на общинска детска градина, като в
законосутановения едномесечен срок не е подал встъпителна декларация по
смисъла на чл. 52, ал. 1, т. 1, вр. чл. 49, ал. 1, т. 2 от ЗПК. Спорно е дали
същият попада в кръга на задължените лица по чл. 6, ал. 1, т. 50 от ЗПК, както
са приели актосъставителят и наказващият орган.
Доколкото фактите и обстоятелствата, обусловили пораждането на
задължението за деклариране, са настъпили на 03.01.2024 г., съдът счита, че
приложимият закон в случая е ЗПК, влязъл в сила на 06.10.2023 г., а не
ЗПКОНПИ, каквито са част от доводите в жалбата.
Съгласно чл. 51, ал. 1 от ЗПК лицата, заемащи публични длъжности,
подават пред Комисията декларация за имущество и интереси в страната и в
чужбина, в която декларират недвижимо имущество, като съобразно чл. 52,
ал. 1 от ЗПК декларациите са: при заемане на публичната длъжност в
едномесечен срок от това, ежегодно до 15 май, и в едномесечен срок от
освобождаване от длъжност. Задължените лице са изброени в няколко
категории в разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ЗПК.
Съгласно чл. 6, ал. 1, т. 50 от ЗПК, такива лица са членовете на
управителните органи на икономически обособените лица и структурни
единици по чл. 13, ал. 4 от Закона за публичните финанси, както и
4
управителите и членовете на органите на управление или контрол на
общински или държавни предприятия и ръководителите на техните
териториални поделения, както и на други юридически лица, които са
бюджетни организации по смисъла на § 1, т. 5 от допълнителните разпоредби
на Закона за публичните финанси. Съгласно § 1, т. 5 от допълнителните
разпоредби на Закона за публичните финанси „“Бюджетни организации“ са
всички юридически лица, чиито бюджети се включват в държавния бюджет, в
бюджетите на общините, в бюджетите на социалноосигурителните фондове,
както и всички останали юридически лица, чиито средства, постъпления и
плащания се включват в консолидираната фискална програма по силата на
нормативен акт или по реда на чл. 171.“. Именно такава бюджетна
организация е и детска градина „***“, с. ***, община ***. Според
разпоредбата на чл. 29, ал. 1 от ЗПУО „институциите в системата на
предучилищното и училищното образование са юридически лица“, а според
чл. 2, ал. 3 от ЗПУО „Институциите в системата на предучилищното и
училищното образование са детските градини, училищата, центровете за
подкрепа за личностно развитие и специализираните обслужващи звена“.
Законодателят е предвидил общинските институции в системата на
предучилищното и училищното образование да се финансират чрез бюджета
на общините (чл. 52, ал. 2 от ЗПУО). Следователно посочената детска градина
като общинска и като институция в системата на предучилищното
образование се финансира от бюджета на Община *** и е бюджетна
организация по смисъла на § 1, т. 5 от допълнителните разпоредби на Закона
за публичните финанси и чл. 6, ал. 1, т. 50 от ЗПК. Разпоредбата на чл. 31, ал.
1 от Наредба № 15 от 22 юли 2019 г. за статута и професионалното развитие на
учителите, директорите и другите педагогически специалисти посочва, че
директорът на общинска детска градина е органът за управление на детската
градина, тъй като директорът на държавна и общинска детска градина и на
държавно и общинско училище като орган за управление и контрол изпълнява
изрично изброените в текста функции и правомощия. Доколкото в случая
липсва колективен орган на управление, за да говорим за членовете на
управителните органи на бюджетна организация по смисъла на чл. 6, ал. 1, т.
50 от ЗПК, а е налице едноличен орган, но става отново въпрос за лице с
правомощия за управление, съдът счита, че следва да се приравни хипотезата,
като се приеме, че жалбоподателят, в качеството му на директор на общинска
5
детска градина, е лице, заемащо публична длъжност и представляващо орган
на управление на бюджетна организация.
В този смисъл съдът счита, че жалбоподателят попада в кръга на
задължени лица по чл. 6, ал. 1, т. 50 от ЗПК и е следвало в едномесечен срок от
заемане на длъжността на директор да подаде встъпителна декларация, което
обаче е направено едва на 11.05.2024 г.
Освен от обективна страна, съдът счита, че нарушението е доказано и от
субективна страна, доколкото важи правилото „I gnorantia legis non excusat“ и
незнанието на закона не извинява, а жалбоподателят, съзнавайки заеманата от
него длъжност и законодателните изисквания, умишлено не е изпълнил
задължението си в срок. В този смисъл ирелевантно е написаното на уебсайта
на Комисията за противодействие с корупцията, доколкото с примат се ползва
законодателната воля, „облечена“ в императивно зададените правни норми.
Видно от наложената глоба в размер на 1000,00 лева, същата се явява в
минимален размер. Съдът не счита, че са налице предпоставките за
приложение на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Деянието, представляващо
административно нарушение, е формално, поради което не следва да се
обсъжда липсата или наличието на вредоносни последици. По делото не се
констатира наличието на смекчаващи обстоятелства. Обстоятелството, че
нарушението е първо по ред и че декларацията е подадена няколко месеца след
срока, не могат да се определят като такива. Задълженията за деклариране на
имущество и интереси на лицата, заемащи публични длъжности, са ясно и
изчерпателно дефинирани в ЗПК, като сроковете за това са императивни.
Непознаването, незнанието и неполагането на необходимите грижи по реда на
закона не освобождава от отговорност нарушителя. Наложената парична глоба
в размер от 1000,00 лева има своя достатъчен предупредителен ефект да
мотивира жалбоподателя занапред да изпълнява задълженията си по ЗПК да
подава съответни декларации за имуществените си права и интереси.
Предвид гореизложеното, обжалваното постановление следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
При този изход на делото и на основание чл. 63д, ал. 4, вр. ал. 1 от ЗАНН
в полза на въззиваемата страна се дължат разноски, като страната претендира
юрисконсултско възнаграждение. Предвид липсата на правна и фактическа
сложност на делото, съдът счита, че възнаграждението следва да се определи
6
в предвидения в разпоредбата на чл. 27е от Наредба за заплащането на
правната помощ минимален размер, а именно 80,00 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление (НП) № КПК-НП-
264/08.08.2024 г., издаденo от председателя на Комисията за противодействие
на корупцията и с което на А. А. Ю., ЕГН **********, е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 1000,00 лева на основание чл.
115, ал. 1 от ЗПК за извършено административно нарушение на чл. 52, ал. 1, т.
1, вр. чл. 49, ал. 1, т. 2 от ЗПК.
ОСЪЖДА А. А. Ю., ЕГН **********, с адрес: **********, да заплати
на Комисия за противодействие на корупцията, с адрес: гр. София, пл. „Света
Неделя“ № 6, на основание чл. 63д, ал. 4, вр. ал. 1 от ЗАНН сумата в размер на
80,00 лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение в
първоинстанционното съдебно производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - гр. София в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7