О П Р Е Д Е Л Е Н
И Е
№
425 27.01.2020 г. Гр.
Стара Загора
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА ТРЕТИ
ГРАЖДАНСКИ състав
На 27 януари 2020 г.
В закрито заседание в следния състав:
Председател: ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
Секретар:
Прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
гр. дело № 232 по описа за 2020
година.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА
ДЕЛОТО:
Постъпила е искова молба от В.В.И., чрез нейната майка и
законен представител А.К.И., в която твърди, че с Решение № 87-III-32 на СРС,
БК, 87 с-в от 07.03.2012 г. по гр.д. № 5471/2011 г. родителските права по отношение
на малолетната ищца били предоставени на майката А.И., като бил определен режим
на контакти с бащата В.В. и последния бил осъден да заплаща месечна издръжка за
В.В.И., ЕГН **********, в размер на 140 лв.
Твърди, че ответникът плащал тази сума със закъснение.
През изминалите повече от 7 години от определяне на първоначалната
издръжка, се променили значително вида и размера на нуждите на детето, които
следвало да задоволява. Определеният размер, дължим от ответника не отговарял
на променените социални и икономически условия в страната, на цялостно
поскъпналия живот и конкретните нужди на детето, както и на възможностите им.
Твърди, че дъщеря им ходи на училище, посещава занималия
и имала извънкласни занимания, което създавало допълнителна финансова тежест,
свързана с учебни помагала, дневни и др. разходи, които било редно да бъдат
споделени и от бащата.
Моли съда да постанови решение, с което да измени размера
на издръжката, определена с Решение № 87-III-32 на СРС, БК, 87 с-в от 07.03.2012
г. по гр.д. № 5471/ 2011г., като увеличи този размер с 200 лева и осъди ответника
В.И.В. да заплаща на малолетната В.В.И., ЕГН **********, чрез нейната майка и
законен представител месечна издръжка в размер на 340 лв. месечно, считано от
датата на подаване на настоящата искова молба, ведно със законната лихва върху
всяка забавена вноска до настъпване на законна причина за изменението или
прекратяването й.
Претендират направените по делото разноски.
В едномесечния
срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника В.И.В., в който
твърди, че подадената искова молба за увеличение на издръжката е допустима, но неоснователна
по отношение на претендираният размер на издръжката.
Счита, че така
претендираната сума от още 200 лв., с която се иска да бъде осъден, е
прекомерно завишена. Съгласно чл. 142, ал. 1 от СК „Размерът на издръжката се
определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите
на лицето, което я дължи. “
Тълкувайки
цитираната правна норма следвало, че за да се определи размерът на издръжката, било
необходимо да бъдат установени нуждите на детето. От данните в исковата молба
не ставало ясно, освен задължителните занимания на детето В., изразяващи се в
посещаването на училище и задължителната занималия, какви били нейните
извънкласни занимания, които били свързани с допълнителни разходи.
В исковата молба
се казвало: „Дъщеря ни ходи на училище“, но умишлено или неволно не се казва в
кой клас била, в кое училище учила и най-вече в кое населено място.
Посочва, че
детето живее от 2012 г. при родителите на майката, а именно в: гр. Плевен, ж.к.
„Дружба“ блок № 319, вх. Б, ет. 1, ап. 2. Записана в Начално училище „Христо
Ботев“, гр. Плевен, ул. „Парашкев Цветков“ № 35, като в момента била в IV™
клас.
От друга страна, ищцата
не представила никакви доказателства за това какви били твърдените от нея
извънкласни занимания и какви средства били нужни за покриването на разходите
по тях. Липсвали доказателства и за това, какви били действителните нужди на
детето В., за да се установи какъв е размерът на ежемесечните разходи за
издръжка. В исковата молба имало единствено изброяване на активности на детето,
за които разходите следвало да се поемат и от двамата родители. Поради това
обстоятелство не можел да се направи обоснован извод за средствата, които били
необходими за покриване на издръжката на детето В., респективно да се направило
заключение дали претендираната с исковата молба сума от 200 лв. допълнително
към присъдените вече 140 лв. е основателна по размер.
Действително с
Решение № 87-III-32/07.03.2012 г., постановено по гр. дело № 5471/2011 г. по
описа на СРС, БК, 87 с-в бил осъден да заплаща ежемесечна издръжка на своята малолетна
дъщеря В.И., чрез нейната майка и законен представител А.И. сумата в размер на
140 лв. (сто и четиридесет лева). Не оспорва факта, че от влизане в сила на
този съдебен акт, изминал период от 7 (седем) години, в който нуждите на В.И.
се увеличили. Не оспорва и факта, че както майката, така и бащата трябвали да
участват в разходите по отглеждане на детето. В този ред на мисли, въпреки че
ищцата не била споменала нищо в исковата молба, тя била трудово заета и
получавала трудово възнаграждение. Следователно, издръжката на В.И. следвало да
се поема освен от нейния баща и от нейната майка. Посочено било в края на
исковата молба, че ще представи доказателства за доходите си.
Твърди, че за
детето полагали пряко грижи родителите на майката, тъй като то живеело при тях,
а не при майката, която живеела в гр. София от 2011 г. Ето защо, майката не
полагала пряко грижи за детето им.
За справедлив и
необходим ежемесечен размер на издръжката на детето В.И., с оглед на данните,
които били представени с исковата молба, счита, че сумата от 360 лв. (триста и
шестдесет лева), като взема в предвид и нормата на чл. 142, ал. 2 от СК, която
определяла минималният размер на издръжката да се определя на една четвърт от минималната
работна заплата, която в момента била 560 лв.
Счита, че от така
определената издръжка, е способен да поеме половината и да заплаща ежемесечно
на своята дъщеря, чрез майка й сумата от 180 лв. (сто и осемдесет лева). Приема
за справедлив именно този вариант на разпределение на тежестта за поемане на
издръжката на детето В., защото бил с ограничени финансови възможности и дължал
издръжка и на друго свое малолетно дете, а и майката А.И. получавала трудови
възнаграждения и била способна да поеме половината от необходимата ежемесечна
издръжка на своята дъщеря.
Освен нуждите на
детето, според чл. 142, ал. 1 от СК, за определяне размера на издръжката се
вземало предвид и възможностите на този, който дължи издръжка.
Твърди, че е
едноличен собственик на капитала и управител на дружество „Валстрой ВВ“ ЕООД,
гр. Стара Загора. Видно от издадена Служебна бележка с изх. № 002/15.11.2019 г.
от „Валстрой ВВ“ ЕООД, ЕИК *********, за последната една година от м.11. 2018
г. до м. 10.2019 г. Сочи, че не е получавал никакво трудово възнаграждение.
Това обстоятелство било така, защото предприятието, чийто собственик на
капитала бил, е в огромно затруднение и не осъществявало дейност през
последната една година, видно и от приложеното към настоящия отговор Заявление
Г3 за обявяване на декларация по чл. 38, ал. 9, т. 2 от ЗСч, публикувано в
Търговския регистър, както и видно от самата Декларация по чл. 38, ал. 9, т. 2
от ЗСч. Дружеството не осъществявало дейност и през 2017г. видно от Декларация
за липса на дейност подадена от В.В. пред Националния статистически институт,
която била обявена по делото на „Валстрой ВВ“ ЕООД в Търговския регистър за
2017 г.
От представените
писмени доказателства и данните от тях ставало ясно, че бил с ограничени
финансови възможности.
Отделно от това,
имал още една дъщеря - Риана В.И., ЕГН **********, за което представя
Удостоверение за раждане № **********, издадено на 12.03.2016г. от Община Стара
Загора. Видно от съдържанието на това удостоверение, детето е с майка Кристина
Александровна Мухина, като за баща бил вписан В.И.В.. Детето Риана И. било
малолетно и като неин баща, също бил задължен да осигурява ежемесечна издръжка
за покриване на нуждите й.
Съгласно
утвърдената съдебна практика на ВКС - Постановление № 5/16.11.1970 г. на
Пленума на ВС; Постановление № 5/30.11.1981 г. на Пленума на ВС и др. по
прилагане на тази разпоредба, възможностите на лицата, които дължат издръжка се
определяли от техните доходи, имотно състояние и квалификация, а нуждите на
лицата, които имали право на издръжка се определяли съобразно с обикновените
условия за живот на тях, като се вземали предвид възрастта, образованието и
другите обстоятелства, които са от значение за случая. Размерът на издръжката
следвало да съдейства за правилното развитие, възпитание и отглеждане на
детето, за покриване на нуждите така, както те биха били задоволени, ако
родителите живеели заедно. При определяне размера на издръжката се отчитали
нуждите и възможностите към момента, когато се постановявало решението, но тъй
като издръжката се присъждала за задоволяване на бъдещи нужди, през периода,
когато се изпълнявало решението било възможно да настъпят обстоятелства, които
налагали нейното изменение. Изменението на обстоятелствата можело да се отнасят
до здравословно състояние, трудоспособност, доходи, семейно положение и други,
но за да се уважи иск за изменение на издръжката се изисквала трайна или
съществена промяна в нуждата на търсещия издръжка и във възможностите на
задълженото лице.
Според трайната
съдебна практика нуждите на децата се предпоставяли от обективните условия на
живот, като се вземали предвид възрастта, образованието и други конкретни
обстоятелства. С исковата молба не се твърдяло, детето да има особени и
специални нужди, налагащи ежемесечни разходи извън обичайните такива. За да
бъде изменена присъдената издръжка било необходимо да е налице трайно
съществено изменение на нуждите на издържания. Поради липсата на конкретни доказателства
в исковата молба намира същата за недоказана в претендирания размер.
Моли съда да
постанови решение, с което, на основание чл. 51, ал. 4, във вр. с чл. 150 от СК, да приеме, че 360 лв. (триста и шестдесет лева) са достатъчни за издръжката
на детето В.И., както и да измени размера на присъдената издръжка, дължима на
малолетното дете В.В.И., ЕГН **********, определен с Решение №
87-III-32/07.03.2012 г., постановено по гр. дело № 5471/2011г. по описа на СРС,
БК, 87 състав, като я увеличи с още 40 лв. (четиридесет лева) и по този начин
да осъди В.И.В., ЕГН **********, с постоянен адрес:***, да заплаща на своята
малолетна дъщеря В.В.И., ЕГН **********, чрез нейната майка и законен
представител А.К.И., ЕГН ********** ежемесечна издръжка в общ размер на 180 лв.
(сто и осемдесет лева).
Останалите 180
лв. (сто и осемдесет лева) да заплаща нейната майка и законен представител А.К.И.,
ЕГН **********, като до разликата над 40 лв. (четиридесет лева) до
претендирания размер от 200 лв. (двеста лева), да отхвърли иска, като
неоснователен и недоказан.
Претендира направените
по делото разноски.
От изложените обстоятелства в исковата молба се налага изводът,
че искът следва да бъде квалифициран като такъв по чл. 150 СК.
Не се спори по делото, че страните
са родители на детето В.В.И.. Безспорно е по делото, че ответникът е осъден да
заплаща ежемесечна издръжка на детето в размер на 140 лв. В
това производство ищцата следва да ангажира доказателства за променените
обстоятелства от присъждане на издръжката и за възможностите на ответника да заплаща издръжка в
поискания размер, а ответника да ангажира доказателства за възможностите си да
заплаща издръжка.
СЪДЪТ:
ПРИКАНИ страните към спогодба, като им
РАЗЯСНЯВА нейните предимства, както следва: със спогодбата страните доброволно
уреждат спора си и десезират съда, поради което делото се прекратява;
одобрената от съда спогодба не подлежи на обжалване и има значението на влязло
в сила решение, като се ползва със сила на присъдено нещо и изпълнителна сила;
при спогодба се дължи заплащане на държавна такса в половин размер.
НАПЪТВА
страните към медиация – доброволна и поверителна процедура за
извънсъдебно решаване на спорове, при която трето лице – медиатор подпомага
спорещите страни да постигнат споразумение.
Спорът може да бъде решен и чрез друг способ за доброволното му уреждане
– извънсъдебна спогодба.
Съдът,
счита че следва да приеме представените с исковата молба и отговора писмени
доказателства, тъй като същите са допустими и относими по смисъла на ГПК,
поради което
О П Р Е Д Е Л И : О
П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото: Решение № 87-III-32 на СРС, БК, 87
с-в от 07,03,2012г. по гр.д. № 5471/2011г.; Удостоверение за раждане от *** г. на В.В.И., ЕГН **********;
Удостоверение за раждане от *** г. на Риана В.И., ЕГН **********; Служебна бележка с изх. № 002 / 15.11.2019 г.,
издадена от „Валстрой ВВ“ ЕООД; Заявление Г3 за обявяване на декларация по чл. 38,
ал. 9, т. 2 от ЗСч от „Валстрой ВВ“ ЕООД; Декларация по чл. 38, ал. 9, т. 2 от
ЗСч, подадена в ТР от В.В., в качеството му на Управител на „Валстрой ВВ“ ЕООД
от 10.03.2019 г.; Декларация с вх. №
12199011 от 23.02.2018 г. от В.В. ***; Актуално състояние на „Валстрой ВВ“ ЕООД
- извлечение от ТР - 2 страници.
УКАЗВА на ищцата за насроченото
съдебно заседание да представи удостоверение за получаваното брутно трудово
възнаграждение една година назад от завеждане на исковата молба.
УКАЗВА на ищцата за насроченото
съдебно заседание да представи по делото Служебна бележка от училището, в което
учи малолетното дете, удостоверяваща в кой клас е.
УКАЗВА
на страните за насроченото съдебно заседание да представят Декларация за
семейно и имуществено състояние.
ВНАСЯ делото в открито съдебно
заседание и НАСРОЧВА същото за 25.02.2020
г. от 11.10 ч., за която дата да се призоват страните и Дирекция „Социално подпомагане” гр. Плевен, които да представят
доклад по делото, да се изпрати на ищцата копие от отговора и доказателствата
на ответника.
ПРЕПИС от разпореждането
да се връчи на страните.
Разпореждането не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: