РЕШЕНИЕ
№ 137
гр. С., 10.12.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
С.СКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в публичното
заседание, проведено на двадесети септември през две хиляди двадесет и първата
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ ЯНКО ЧАВЕЕВ
при участието на секретаря Дарина
Николова сложи за разглеждане докладваното от съдията АНД № 191 по описа на
съда за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
„В.-БГ“ ООД, гр. С.
обжалва Наказателно постановление № К-025966, издадено на 24.04.2017 г. от Е.М.Г.,
на длъжност Директор на Регионална дирекция за областите С., С.ска, К., П. и Б. със седалище гр. С. към Главна дирекция
„Контрол на пазара“ при КЗП, с искане за неговата отмяна поради
незаконосъобразност.
Производството пред РС – С. е
образувано след прекратяване на съдебното производство по АНД № 3366/2021 г. по
описа на СРС, 104 състав и изпращане на делото на РС – С. по подсъдност.
В открито съдебно заседание жалбоподателят
не се представлява и не заявява допълнително становище по жалбата.
В съпроводително писмо –
становище, изпратено до С.ския районен съд преди
изпращане на делото по подсъдност на РС – С. юрк.
Ангел Димитров – пълномощник на въззиваемата страна,
изразява становище за недопустимост на жалбата поради просрочие,
а по същество – и за нейната неоснователност.
Пред съда посоченият пълномощник
на въззиваемата страна поддържа становището си за
недопустимост и неоснователност на жалбата.
Съдът, след като подложи на
преценка събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Производството е по чл. 59 и сл.
от ЗАНН. Жалбата е подадена от легитимирано лице против подлежащо на обжалване
пред РС – С. наказателно постановление (НП).
От доказателствата относно
връчването на НП на жалбоподателя не може да се направи извод, че срокът по чл.
59, ал. 2 от ЗАНН за подаването й е пропуснат.
Вярно е, че от съвкупната
преценка на съдържанието на попълнени бланки на известие за доставяне и на копия
от запазени пликове за пощенски пратки, с оглед сравнението на т. нар. „бар-код”
на положените на тези документи стикери, може да се направи извод, че НП е
изпращано неколкократно на жалбоподателя по пощата,
както следва: на адрес гр. С., ул. „Ч.” № 9а, който е вписан в Търговския
регистър като адрес на управление на търговското дружество – жалбоподател (вж.
л. 54 и 58-лице и гръб от АНД № 3366/2021 г. на СРС, 104 състав); на адрес в к.
к. „Б.“, Община С., ресторант „И.“ (л. 56-лице и гръб от същото производство) и
на неустановени от тези документи адреси в гр. С. (л. 57 и 59-лице и гръб от
същото производство). Във всички тези случаи, с изключение на един, за който
няма никакви данни относно доставката на пратката (л. 56) служители на
пощенския оператор са отбелязвали, че пратката не е потърсена. Повечето от тези
отбелязвания не са датирани, освен на стикерите на л. 57 и 59, но както вече се
посочи, няма данни на какви адреси са изпращани конкретно тези пратки.
Дори да се приеме, че пощенските
пратки, съдържащи обжалваното НП са изпращани по пощата с известие за доставяне
и са връщани като непотърсени, това въобще не означава, че НП е връчено на жалбоподателя
по надлежен, установен от закона ред на определена дата, за да се приеме, че от
тази дата е започнал да тече преклузивният 7-дневен
срок за обжалване на НП.
Първо – разпоредбата на чл. 58,
ал. 1 от ЗАНН предвижда, че препис от НП се връчва на нарушителя срещу подпис,
като по аналогия с чл. 43, ал. 4 от ЗАНН връчването на НП може да се осъществи
от служители в съответната служба на наказващия орган, ако такава има в
населеното място, където е адреса, респ. седалището на нарушителя или от служители
на съответната общинска администрация. Казано иначе, в закона не е предвидено
връчването на НП да се осъществи чрез изпращането му по пощата, поради което и
невръчването му по този начин не може да доведе до неблагоприятни последици за
наказаното лице.
Второ – отбелязването от служител
на пощенския оператор, че пратката не е потърсена, въобще не е равносилно на
удостоверяване на релевантното за приложение на фикцията по чл. 58, ал. 2 от ЗАНН (в редакцията на разпоредбата обн. ДВ, бр.
92/1969 г., действаща към датата на издаване на НП, а и понастоящем) обстоятелство,
че адресатът на подлежащото на връчване НП не е намерен на посочения от него
адрес (в случая – на адреса, посочен в АУАН и в НП, който е и адрес на
управление на санкционираното търговско дружество или на адреса на проверявания
обект, стопанисван от жалбоподателя). Разпоредбата на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН в
посочената й редакция изисква не
адресатът да бездейства в търсене на пощенска пратка, а той самият да е търсен
на адреса, който е посочил, но да не е намерен на този адрес. Следователно
приложимите за съответната пощенска услуга стандарти на обслужване от пощенския
оператор, съгласно които пратката се връща ако не е потърсена в определен срок след
оставяне на известие, че е налична в съответното пощенско подразделение (станция),
нямат никакво отношение към обстоятелството търсен ли е адресатът на адреса и
намерен ли е на този адрес. Ето защо връщането на пратките с отбелязвания, че те
не са потърсени от адресата, не изпълва фактическия състав на фикцията по чл.
58, ал. 2 от ЗАНН, а именно – да се установи, че той е търсен, но не е намерен
на адреса.
По тези съображения отбелязването
в НП, подписано от наказващия орган на 24.04.2018 г., че нарушителят не е
намерен на посочения от него адрес, не се потвърждава от събраните по делото
доказателства, поради което не може да се приеме, че датата на това отбелязване
се приравнява по силата на фикцията по чл. 58, ал. 2 от ЗАНН (ред. обн. ДВ, бр. 92/1969 г.) на дата на връчване на НП,
поставяща началния момент на срока за неговото обжалване.
По всички изложени дотук съображения
съдът намира, че до подаване на жалбата срещу процесното
НП, то не е било надлежно връчено на жалбоподателя и установеният в чл. 59, ал.
2 от ЗАНН преклузивен 7-дневен срок за обжалването му
не е започнал да тече, следователно – този срок не е пропуснат.
Ето защо съдът намира жалбата за
процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
основателна.
Имуществената
санкционна отговорност на търговското дружество – жалбоподател е погасена по давност,
макар ЗАНН да не установява изрично такова основание за погасяването й.
Съгласно т. 2 от Тълкувателно
постановление № 1/27.02.2015 г. на ВАС и ВКС разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН
препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по
давност в Наказателния кодекс. Установената в чл. 80 – 81 от НК давност за
наказателно преследване е приложима и за административните нарушения поради
еднородността на наказателната и административно-наказателната отговорност и на
фактическия състав при извършено деяние и изтичане на определен период от време
преди влизане в сила на държавен акт, който да го санкционира. Не следва лице,
извършило административно нарушение, за които е предвидена глоба като
административно наказание, да е в по-неблагоприятно положение от лице,
извършило престъпление по НК, за което е предвидена същата санкция като
наказание по НК. Наред с това, давността за наказателно преследване съгласно
чл. 80 – 81 от НК следва да се прилага и за имуществената санкционна
отговорност на юридически лица съгласно ЗАНН, тъй като физическите и
юридическите лица са равнопоставени като правни
субекти, а и основанието на отговорността им съгласно ЗАНН е еднородно.
Затова за деяние, съставляващо
административно нарушение по Закона за защита на потребителите (ЗЗП) и
наказуемо с имуществена санкция, административно-наказателното преследване се
изключва на основание чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, ако то не е възбудено в
продължение на 3 години от извършването на деянието, респективно – ако от
последното действие на надлежен орган, насочено срещу жалбоподателя за
реализиране на административно-наказателната му отговорност, са изминали 3
години /чл. 81, ал. 2 от НК/, или ако независимо от горните обстоятелства или
други такива, които спират или прекъсват давността, са изтекли 4 години и 6
месеца от извършване на деянието /чл. 81, ал. 3 от НК/, без в този период да е
влязло в сила НП, което да го санкционира.
С обжалваното НП, издадено на 24.04.2017
г. жалбоподателят е санкциониран на основание чл. 222 от ЗЗП за нарушение на
чл. 127, ал. 2 от ЗЗП с твърдение то да е извършено на 20.01.2017 г. Затова
срокът на т. нар. „абсолютна давност“ от 4 години и 6 месеца от извършване на
деянието съгласно чл. 81, ал. 3 от НК, е изтекъл на 20.07.2021 г. – още преди
даване ход на делото пред настоящата инстанция, тъй като ход на делото е даден
на 20.09.2021 г., когато е даден ход и на съдебното следствие, и на съдебните
прения.
По тези съображения относно
погасяването на имуществената санкционна отговорност на жалбоподателя по
давност за административното нарушение, санкционирано с обжалваното НП, същото
следва да бъде отменено, без съдът да изследва въпросите относно извършване на
вмененото на жалбоподателя деяние, съставомерността му като административното
нарушение и индивидуализацията на наложената за него имуществена санкция.
По аргумент от чл. 334, т. 4, вр. чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК, субсидиарно
приложими на основание чл. 84 от ЗАНН в настоящото въззивно
по своя характер съдебно производство, административно-наказателното
производство, образувано с акт за установяване на административно нарушение №
К-025966, съставен на 03.02.2017 г. от М.В.П., на длъжност „главен инспектор“ в
Регионална дирекция за областите С., С.ска, К., П. и Б.
със седалище в гр. С. към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП, следва
да бъде прекратено.
Независимо от изхода на делото
разноски на жалбоподателя не се присъждат поради липса на надлежно искане в
тази насока до приключване на съдебните прения пред настоящата инстанция.
Представянето на адвокатско пълномощно и договор за правна защита и съдействие
във връзка с искане на процесуален представител на жалбоподателя за отлагане на
делото, който освен това не се е явил в следващите съдебни заседания, не е
равнозначно на такова искане.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № К-025966, издадено на 24.04.2017
г. от Е.М.Г., на длъжност Директор на Регионална дирекция за областите С., С.ска, К., П. и Б. със седалище гр. С. към Главна дирекция
„Контрол на пазара“ при КЗП.
ПРЕКРАТЯВА административно-наказателното производство срещу „В.-БГ“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Ч.“ № 9а, образувано
с акт за установяване на административно нарушение № К-025966, съставен на
03.02.2017 г. от М.В.П., на длъжност „главен инспектор“ в Регионална дирекция
за областите С., С.ска, К., П. и Б. със седалище в
гр. С. към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с
касационна жалба пред АС – С.-област в 14-дневен срок от съобщенията до
страните за обявяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: