Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Плевен, 04.01.2013 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, ХІ граждански състав, в публичното заседание
на двадесет и първи декември през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АСЯ ШИРКОВА
при секретаря К.Т. като разгледа докладваното от съдията ШИРКОВА гр. д.
№ 6279 по описа за 2012 година, и на основание данните по делото и закона, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от Ц.М.Ж. с ЕГН ********** като майка и законен
представител на малолетното дете И.И.Т., представлявана от процесуалния си
представител адвокат Т.К. *** против И.Г.Т., в която твърди, че с ответника са
живели на съпружески начала от 2009г. като от съвместното им съжителство имат
едно дете – И.И.Т., родена на ***г. Твърди, че са се разделили с ответника през
месец април 2012г. поради системно налаган физически и психически тормоз, като
от момента на раздялата им – април 2012г. ищцата сама се грижи за отглеждане и
възпитание на малолетното дете. Твърди, че детето посещава детска ясла “****”.
Ищцата твърди, че работи като медицинска сестра в ДМСГД Плевен, където получава
трудово възнаграждение в размер на около 900 лева. Твърди, че получавания доход
е крайно недостатъчен за издръжка, поради което моли съда да постанови решение,
с което да осъди ответника да заплаща месечна издръжка в размер на 150 лева считано от 20.07.2012г.
Представя писмени доказателства. В съдебно заседание поддържа предявените
искове.
Ответникът оспорва иска и навежда доводи, че е безработен от 2005г., както
и че се грижи за друго дете от предишен брак, което живее при него. Представя
писмени доказателства. В съдебно заседание поддържа представения отговор.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства приема за установено
следното от фактическа страна :
Безспорно по делото е, че
страните са живели на съпружески начала, като по време на съжителството им се е
родило дете - И.И.Т., родена на ***г. с ЕГН **********,
което се установява и от представеното удостоверение за раждане. Не се спори
също, че страните живеят разделени от месец април 2012г. като малолетното дете
живее при ищцата, която се грижи изцяло за възпитанието и отглеждането му. Не
се спори също, че от момента на фактическа раздяла ответникът не е плащал
издръжка за детето.
От представеното
удостоверение на лист 4 от делото от 07.06.2012г. се установява, че ищцата
работи в ДМСГД гр.Плевен като медицинска сестра и получава средно месечно
трудово възнаграждение в размер на около 500 лева.
От представеното на лист
7 удостоверение се установява, че малолетното дете посещава детска ясла “****”
гр.Плевен.
Представена е заповед от
26.07.2012г., от която е видно, че по отношение на ответника са постановени
мерки за закрила на основание чл.5 ал.1 ЗЗДН. Със същата заповед е определено
временно местоживеене на детето при майката.
Представено е копие на
трудова книжка на ответника, от което се установява, че ответникът не полага
труд по трудово правоотношение.
Спорно е
какъв размер издръжка следва да заплаща бащата, ответник по делото, както и
дължи ли такава считано от 20.06.2012г. и в какъв размер.
Съгласно разпоредбата на
чл.143 ал.2 от СК родителят дължи издръжка на непълнолетните си деца,
независимо от обстоятелството дали същите са работоспособни и могат да се
издържат от имуществото си.
Представени са
доказателства, от които се установява, че ищцата получава трудово
възнаграждение в размер на около 500 лева месечно, а ответникът не реализира
трудови доходи.
С оглед възрастта на
детето, съдът счита, че същото се нуждае от месечна издръжка в размер на 300
лева. Детето е на две години и посещава детска ясла, за която таксата съгласно
нормативната база на общината е около 50 лева месечно. Не са представени
доказателства от страна на ищцата за по-големи от обичайните разходи за детето.
Средната нужда за разходи за храна и облекло е в размер на около 300 лева
месечно, включващи и таксата за детска ясла.
От така определената издръжка съдът счита, че ответникът следва да
заплаща по 100 лева месечно, по-малко от половината с оглед обстоятелството, че
не реализира доходи от трудова или друга дейност. Следва да се вземе предвид и
обстоятелството, че ответникът има и друго малолетно дете, за което се събраха
доказателства, че заплаща издръжка и се грижи. Съдът счита, че не следва да
бъде определяна минималната издръжка, тъй като същият е в трудоспособна възраст
и не страда от заболявания, които да му пречат да полага труд и съответно да
получава доход. При така изложеното, съдът счита, че ответникът следва да бъде
осъден да заплаща месечна издръжка на детето И. в размер на 100 лева месечно
като за разликата до 150 лева искът
следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Останалата част от
издръжката, а именно сумата от 200 лева следва да се заплаща от майката, която
работи и получава трудово възнаграждение в размер на около 500 лева. Същата се
дължи до настъпването на причини за нейното изменяване или прекратяване, ведно
със законната лихва върху всяка просрочена вноска.
По отношение на иска
за заплащане на издръжка за периода от 20.07.2012г. до 05.11.2012г.
От фактическа страна,
съдът прие за безспорно установено, че страните живеят разделени от месец април
2012г. като от този момент майката се грижи изцяло за отглеждане и възпитание
на малолетното дете И.. През този период детето е посещавало детска ясла, за
което майката е заплащала месечната такса.
Претенцията на ищцата е
за минал период, в който детето е било на по-ниска възраст и за този период
преди завеждане на исковата молба детето се е нуждаело от издръжка в размер на 200
лева, от които ответникът следва да заплати по 100 лева месечно. Размера на
дължимата от ответника издръжка съдът определи като взе предвид, че и през този
период ответникът не е полагал труд и не е реализирал доходи, но в същото време
няма данни да страда от заболявания, които да му пречат да работи и е в трудоспобна
възраст.
При така изложеното,
съдът счита, че ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата Ц.М.Ж. като майка и
законен представител на малолетното дете И.И.Т. на основание чл.149 СК месечна
издръжка за периода от 20.07.2012г. до 05.11.2012г. в размер на 100 лева като
за разликата до 150 лева искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
На основание чл. 78 ал. 6
от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати и държавна такса за двата предявени
иска в размер на 144 лв. по сметка на Плевенския районен съд.
По така изложените
съображения съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА И.Г.Т.
с ЕГН ********** *** да заплати на Ц.М.Ж. ***, като майка и законен
представител на малолетното дете И.И.Т. ежемесечна издръжка в размер на 100 лв., считано от влизане в сила на
съдебното решение до настъпване на причини за нейното изменяване или
прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, като за
разликата до 150 лева ОТХВЪРЛЯ
предявения иск като неоснователен.
ОСЪЖДА И.Г.Т.
с ЕГН ********** *** да заплати на Ц.М.Ж. ***, като майка и законен
представител на малолетното дете И.И.Т. ежемесечна издръжка в размер на 100 лв. за периода от 20.07.2012г. до
05.11.2012г. като за разликата до 150 лева отхвърля иска като неоснователен и
недоказан.
На основание чл. 242 ал.
1 от ГПК ДОПУСКА предварително
изпълнение на решението в частта досежно издръжката.
ОСЪЖДА И.Г.Т.
с ЕГН ********** *** да заплати по
сметка на Плевенския районен съд държавна такса в размер на 144 лв.
Решението подлежи на
обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок считано от 04.01.2013г.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: