№ 2522
гр. София, 28.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично заседА.е
на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПАВЕЛ Г. ПАНОВ
при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИНОВА
като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно
наказателно дело № 20241110203588 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59д и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 24-4332-001800 от 06.02.2024 г.
издадено от ДА.ела Д.а Д., на длъжност началник сектор в СДВР, ОТДЕЛ ПЪТНА
ПОЛИЦИЯ СДВР (ОПП-СДВР), упълномощена със заповед с рег. № 8121з-1632/02.12.2021
г., с което на основА.е чл. 53 ЗАНН и чл. 185 от Закон за движението по пътищата ЗДвП/ на
Н. И. И., с ЕГН ********** е наложено на основА.е чл. 185 от ЗДвП административно
наказА.е "глоба" в размер на 20 /двадесет/ лева за нарушение на чл. 20, ал. 1 ЗДвП, както и
на основА.е чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП ѝ е наложено административно наказА.е "глоба" в
размер на 100 /сто/ лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 1 месец за
нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП.
Недоволно от наказателното постановление, е останало санкционираното лице Н. И.,
която оспорва същото и моли за неговата отмяна. Навежда доводи за незаконосъобразност
на издаденото наказателно постановление, като посочва, че при съставянето на АУАН не са
спазени изисквА.ята на чл. 42 от ЗАННН, тъй като в него не са посочени законовите
разпоредби, които са нарушение, не са взети предвид направените от жалбоподателя
възражения, не са описА. имуществените вреди. Твърди още, че не са посочени никакви
доказателства, въз основа на които е издаден актът. Посочва, че липсват мотиви на
наказващия орган в издаденото наказателно постановление. Отрича авторството на
деянието, което и е вменено като извършено от нея административно нарушение. Твърди се,
че извършеното нарушение не е доказано по дадената му правна квалификация. Предвид
тези аргументи моли за отмяна на наказателното постановление в неговата цялост.
В съдебно заседА.е, в което е даден ход на делото по същество, жалбоподателката,
редовно призована, не се явява. За нея, в качеството си на процесуален представител, се
явява адв. С.. В съдебните прения моли за отмяна на наказателното постановление, тъй като
се установява, че свидетелката В. не е била очевидец на деянието, тъй като не се вижда на
1
видеозаписа, както и поради това, че от заключението на вещото лице не става ясно да има
данни, от които може да се изведе по безспорен начин участието на автомобила на
санкционираното лице. Претендира адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от Закона
за адвокатурата.
Въззиваемата страна, началник сектор към ОПП-СДВР, редовно призована, не изпраща
процесуален представител. ДепозирА. са писмени бележки, докладвА. в предходно заседА.е,
с които е взето становище по жалбата, в които моли съда да отхвърли депозираната жалба,
като недоказана и необоснована и да потвърди наказателното постановление като правилно
и законосъобразно. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА
Съдът намира, че жалбата е процесуално допустима, доколкото е подадена в
законоустановения 14-дневен срок от процесуално легитимирана страна и срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол.
Съдът като обсъди доводите на стрА.те и събрА.те по делото писмени и гласни
доказателства намира за установено следното:
На 04.12.2023 г., около 17:50 часа, в гр. Банкя, по ул. "Юрий Гагарин",
жалбоподателката Н. И., управлявала лек автомобил модел/марка "Тойота Ярис", с рег. №
СВ **** ТХ, с посока на движение от ул. “Христо Смирненски“ към ул. „Пирот“.
Движението по ул. „Юрий Гагарин“ било двупосочно. Отдясно по посоката на движение на
жалбоподателката имало паркирА. три леки автомобила.
В същото време, по ул. „Юрий Гагарин“, която била двупосочна с две ленти за
движение, по една във всяка посока, в обратна на посоката на движение спрямо тази на
жалбоподателката, се движел друг автомобил. Жалбоподателката навлязла в лентата за
движение на насрещно движещия се автомобил без да изчака същият да премине като
насрещният автомобил бил продължил движението си в дясната му лента за движение. Заета
била и лентата за движение на жалбоподателката поради паркиралите МПС. При
разминаването между двата автомобила в лентата за движение на срещустоящия
автомобил, между управлявА.я от жалбоподателката И. автомобил модел/марка "Тойота
Ярис", с рег. № СВ **** ТХ и паркирА.я отдясно, по посоката на движение автомобил,
марка/модел „Ауди А3“, с рег. № СВ **** ТМ, собственост на св. А. С., настъпило
съприкосновение. В резултат на съприкосновението на паркирА.я автомобил били нанесени
видими щети – драскотини в областта на предната дясна врата и задния десен калник. От
настъпилото ПТП се чул силен звук, който дори бил записан на намиращи се наблизо
камери за видеонаблюдение. Въпреки че жалбоподателката възприела реализирането на
ПТП, същата продължила движението си.
След съприкосновението, жалбоподателката И. не спряла да установи какви са щетите
от ПТП, а продължила движението си в същата посока, без да уведоми компетентната
служба на МВР.
След подаден сигнал от страна на св. А. С., на мястото пристигнал полицейски екип на
О „ПП“ при СДВР, в състав А.В. и И.И. На място установили самоличността на свидетеля
В. В.. Служителите направили оглед на автомобила и по данни от свидетеля В. В. съставили
протокол за настъпило ПТП, ведно със скица към него.
Въз основа на протокола и скицата, свидетелят Ц. Ц., на длъжност „мл.
автоконтрольор“ при О „ПП“ при СДВР съставил АУАН, серия АД, бл. № 240587 от
18.01.2024 г. против жалбоподателката Н. И.. Въз основа на съставения АУАН, ДА.ела Д.,
на длъжност „началник сектор“ на О „ПП“ при СДВР издала обжалваното наказателно
постановление № 24-4332-001800 от 06.02.2024 г, с което на основА.е чл. 53 ЗАНН и чл. 185
2
от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ на Н. И. И., с ЕГН ********** е наложено
административно наказА.е "глоба" в размер на 20 /двадесет/ лева за нарушение на чл. 20, ал.
1 ЗДвП, както и на основА.е чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП ѝ е наложено административно
наказА.е "глоба" в размер на 100 /сто/ лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок
от 1 месец за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показА.ята на разпитА.те
в съдебното заседА.е свидетели Ц. Ц., В. В., К. И., А. С., както и въз основа на събрА.те по
делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК, а именно: декларация
попълнена от Н. И., сведение от В. В., скица на ПТП, протокол за ПТП рег. № 1821480,
докладна записка, справка картон за водача, заповед № 8121К-13318/28.10.2019 г., заповед
№ 8121з-1632/02.12.2021 г., както и от заключението на назначената по делото видео-
техническа експертиза на снетите видеозаписи от камерите за видеонаблюдение, около
мястото на произшествието.
Съдът кредитира показА.ята на свидетеля Ц. Ц., които са непротИ.речиви вътрешно,
логични, последователни, от които съдът изведе реда по съставяне на АУАН, както и че
същият е съставен по писмени доказателства – докладна записка и декларациите на лицата,
които са били установени на мястото на произшествието, обслужено от екип на О „ПП“
СДВР.
В центъра на своя доказателствен анализ, съдът постави показА.ята на свидетеля В. В.,
която се явява и единствения пряк очевидец на твърдените от наказващия орган нарушения,
осъществени от жалбоподателя. Съдът кредитира показА.ята по отношение на времето и
мястото на извършване на деянието. ПоказА.ята на свидетеля се подкрепят и от
заключението на видео-техническата експертиза по отношение на тези обстоятелства. От
тях става ясно, че ПТП е настъпило в тъмната част на денонощието, което се вижда и на
приобщените по делото веществени доказателства – видеозаписи. От показА.ята на свид. В.
става ясно, че по това време, по ул. Юрий Гагарин“ се е движил лек автомобил, марка/модел
„Тойота Ярис“, с рег. № СВ****ТХ, както и че отдясно, спрямо посоката на движение на
автомобила на жалбоподателката е имало паркирА. автомобили, сред които се е намирал и
този, с който е било осъществено съприкосновението, а именно лек автомобил „Ауди“ с две
врати, отговарящ на МПС, на което са причинени материални щети, описано в съставения
констативен протокол за настъпило ПТП. От показА.ята на свидетеля В. става ясно, че
между двата автомобила е настъпило съприкосновение с лекия автомобил марка/модел
„Ауди А3“, с рег. № СВ **** ТМ, в резултат на което дясното му стрА.чно огледало било
обърнато. Същото е отразено и в заключението на вещото лице, изготвило видео-
техническата експертиза, което твърди, че преди разминаването между двата автомобила
дясното стрА.чно огледало е било в нормално положение. Кредитират се показА.ята и в
частта относно обстоятелството, че сигналът до полицейските оргА. е подаден от
собственика на автомобила, на който са били причинени материални щети – свид. А. С.. В
показА.ята на свидетеля не се открива стремеж към злепоставяне на жалбоподателя, нито
заинтересованост, поради което и съдът им се довери. Със същата убедителност свидетелят
заявява, че след настъпване на пътния инцидент, жалбоподателката не е спряла, а е
продължил движението си. Кредитират показА.ята на свид. относно обстоятелството, че
жалбоподателката не е спряла, за да пропусне насрещно движещия се автомобил, също
както и в частта, в която същата заявява, че е чула звук от съприкосновението, който звук е
записан и от камерите в близост.
Съдът не може да се съгласи с твърдението на защитата, че свидетелката не е очевидец
на ПТП, тъй като не била заснета на изследвА.те видеозаписи. Това е така, доколкото
камерите е видно, че имат огрА.чен обсег на действие, центриран в случая върху паркирА.те
автомобили на платното за движение и видимостта им около МОС е огрА.чена едва до
няколко метра, видно и от кадрите, свалени от вещото лице в изготвената СВТЕ.
3
Свидетелката не твърди в разпита си да се е намирала непосредствено до паркирА.те
автомобили, което е и логично с оглед обстоятелството, че е наблюдавала големи обекти –
МПС и се е движела в посока обратна на тази, в която се е движела жалбоподателката с
управляваното то нея МПС. В тази връзка е видно, че свидетелката е могла да наблюдава
действията на водачите и на управлявА.те от тях автомобили и когато се е намирала извън
обсега на камерите, както и да възприеме и запомни регистрационния номер на автомобила
на жалбоподателката, който е приближавал към нея. Отделено показА.ята намират
подкрепа във всички останали доказателства и доказателствени средства и не се оборват.
Отделно и майката на жалбоподателката признава в разпита си,ч е дъщеря е управлявала
МПС със същата марка и модел по същото време и на посочената от свидетелката В. улица,
което допълнително затвърждава възприетата от съда фактическа обстановка.
Съдът кредитира показА.ята на свид. А. С., като същите са последователни, логични и
безпротИ.речиви и допринасят за изясняване на времето и мястото на извършване на
деянието, за нанесените материални щети по собствения автомобил марка/модел „Ауди
А3“, с рег. № СВ **** ТМ, това, че на записите от видеокамерите е видяла мехА.зма на
причиняване на ПТП и е чула, но не е забелязала присъствието на свид. В., както и относно
подадения сигнал на телефонен номер 112. ПоказА.ята намират опора в останалите
доказателства по делото.
Съдът кредитира показА.ята на свид. И., относно приносът им за изясняване на
обстоятелства от предмета на доказване, а именно – времето и мястото на извършване на
деянието, както и относно това, че жалбоподателката се е движила по улицата, на която е
настъпило ПТП. Видно от показА.ята на тази свидетелка, жалбоподателката действително е
управлявала процесното МПС на посоченото място и в посочения в НП час като показА.ята
напълно подкрепят тезата на АНО, отделно дават основА.е да се даде вяра и на показА.ята
на В..
Съдът кредитира и останалите събрА. по делото писмени доказателства – декларация,
изхождаща от В. В., скица и протокол от ПТП, докладна записка, снимков материал, които
са събрА. по надлежния процесуален ред и подкрепят обсъдените свидетелски показА.я.
Относно декларацията, попълнена от жалбоподателката И., съдът намира заявеното от
него като проявление на защитната ѝ теза, което обаче не бива подкрепено от останалите
събрА. доказателства. На първо място, безспорно е установено, че на 04.12.2023 г., около
17:50 часа, жалбоподателката се е намирала в гр. Банкя, като е управлявала собствения си
лек автомобил, модел/марка "Тойота Ярис", с рег. № СВ **** ТХ по ул. „Юрий Гагарин“. На
второ място се, от свидетелските показА.я и от заключението на видеотехническата
експертиза се установява, че автомобилът, с който са причинени щети на другото МПС,
марка/модел „Ауди А3“, с рег. № СВ **** ТМ, собственост на А. С., е собственост на
жалбоподателката И..
От заключението на вещото лице, депозирано в хода на съдебното следствие по
назначената видео-техническа експертиза, се установява, че на видеозаписът, предмет на
експертизата се виждат двете МПС, като при разминаването се чува звук от удар и
остъргване и непосредствено след това се вижда, че на паркирА.я автомобил „Ауди А3“
дясното стрА.чно огледало не се намира в нормалното си положение, в каквото се вижда, че
е било преди преминаването на МПС, собственост на жалбоподателя И.. От заключението
на вещото лице се потвърждава и обстоятелството, че свид. В. е била извън обсега на
камерите, което не дискредитира показА.ята . Съдът намира, че е експертизата е
отговорила на поставените задачи, поради което се довери същата. СВТЕ дава яснота както
за мехА.зма на ПТП, така и за действията на водачите по време на инцидента. С помощта на
СВТЕ се доказва напълно нарушението, че жалбоподателката не е спряла след ПТП, за да
установи щетите. Отделно и от камерите е посочено, че се чува силен звук то стържене,
който освен, че е възприето от свидетелката-очевидец е невъзможно да не бъде и от
4
жалбоподателката, която с оглед заснетото на камерите е разбрала за причиненото ПТП.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, изхожда от наказаното лице,
поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е ЧАСТИЧНО
ОСНОВАТЕЛНА.
Актът за установяване на административно нарушение и оспореното наказателното
постановление са издадени от материално и териториално компетентни оргА., видно от
приложените по делото заповеди. При изготвянето на двата основни за настоящото
производства докуемнта са спазени сроковете за съставяне на АУАН, визирА. от
разпоредбата на чл. 34, ал. 1 ЗАНН, а НП е издадено в 6 - месечния срок по чл. 34, ал. 3
ЗАНН. Не са налице и нарушения на правилата по изготвяне и връчване на акта, уредени в
чл. 40 и чл. 43, ал. 1 ЗАНН.
Обратно на възраженията на жалбоподателя, съдът намира, че е предоставена
възможност да даде възражения, каквито са и инкорпорирА. в АУАН, същата е попълнила и
декларация.
По отношение на нарушението по чл.20, ал.1 от ЗДвП
Разпоредбата на чл. 20, ал. 1 ЗДвП, вменява задължение водачите да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват. Наказващият орган обаче, се е
задоволил да препише дословно диспозицията на разпоредбата, без да запълни съдържА.ето
й с обективно настъпили, установени по съответния процесуален ред, факти. В конкретния
случай, изобщо не е пояснено, какъв точно смисъл контролният орган влага в понятието
"недостатъчен контрол", не е изведено, какви са били точните действия/бездействия,
осъществени от страна на жалбоподателя, които са се явили в пряка причинно-следствена
връзка за настъпване на пътното произшествие.
При така установената фактическа обстановка, не се установява в какво се изразява
липсата на контрол на водача върху управляваното от него ППС. Това от своя страна е
станало причина за липсата на подробно, пълно и ясно описА.е на тази липса на контрол и в
съставения АУАН от актосъставителя, доколкото описА.ето му се изчерпва със следното:
"поради недостатъчен контрол върху МПС". Порокът е изцяло пренесен и в НП, доколкото
и последното е издадено при неизяснена от събрА.те доказателства фактическа обстановка.
Горното съставлява нарушение на императивните разпоредби на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т.
5 от ЗАНН, които предвиждат АУАН и НП да съдържат описА.е на нарушението и на
обстоятелствата, при които е било извършено. Респективно при описА.ето на нарушението
изобщо не е описано в какво се изразяват действията на водача по неизпълнение на
задължението му непрекъснато да контролира МПС – дали това е неправилно боравене с
уредите за управление, погрешни реакции, или друго. Това е пречка за съда да разбере какво
всъщност е според наказващия орган неправомерното поведение на жалбоподателя, което
съществено нарушава неговото право на защита. Установява се, че и в АУАН, и в НП е
използвано бланкетното понятие „недостатъчен контрол“ без в това да се влага какъвто и да
е конкретен смисъл. При съставяне на АУАН и съответно на НП е следвало да се посочи
какви точно действия или бездействия визира наказващият орган, съответно
актосъставителят при квалифициране на поведението на водача като такова, протИ.речащо
на чл.20, ал.1 от ЗДвП.
5
Горното е огрА.чило правото на защита на наказаното лице, доколкото последното е
било лишено от възможността да разбере за какво точно нарушение е ангажирана
отговорността му.
По отношение на нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 1 отЗДвП:
Разпоредбата чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП предвижда, че водачът на пътно превозно
средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен без да създава
опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от
произшествието.
В случая от показА.ята на свид. И., се установява, че жалбоподателката на процесните
време и място е управлявала собствения си автомобил модел/марка "Тойота Ярис", с рег. №
СВ **** ТХ, в гр. Банкя, по ул. „Юрий Гагарин“. Обстоятелството, че това МПС се е
движело по ул. „Юрий Гагарин“ в това време, се потвърждава и от показА.ята на свид. В.,
както и от заключението на видео-техническата експертиза, депозирано в хода на съдебното
следствие. Предвид изложеното, съдът намира за безспорно установено, че
жалбоподателката И. е била водач на процесното МПС.
От показА.ята на свид. В. и от заключението на видео-техническата експертиза, се
установява, че между двете МПС е имало съприкосновение, което е било причинено от
движещия се автомобил модел/марка "Тойота Ярис", с рег. № СВ **** ТХ по ул. „Юрий
Гагарин“, собственост на жалбоподателката И.. От показА.ята на свид. Ц., от
констатираното в протокола за ПТП, от показА.ята на свид. В. и свид. С., се установява
безспорно, че на лекия автомобил „Ауди А3“, с рег. № СВ **** ТМ са причинени
материални щети, които са следствие от реализираното съприкосновение. По безспорен
начин се установява от показА.ята на свид. В., както и от заключението по назначената
видео-техническа експертиза, че жалбоподателката И. не е спряла след реализирането на
ПТП, за да установи щетите, като е продължила движението си. Предвид изложеното, съдът
намира, че са налице обективните признаци, визирА. в разпоредбата на чл. 123, ал. 1 от
ЗДвП, за което нарушение е ангажирана административно-наказателната отговорност на
жалбоподателката.
От субективна страна, доколкото деянието осъществява формален състав на
административно нарушение, то същото се явява извършено с пряк умисъл от страна на
жалбоподателката И., доколкото съдът установи, че е узнала за настъпилото ПТП заради
силния стържещ звук, записан от камерите и възприето от свидетелката В., както и с оглед
спецификите на мехА.зма на ПТП.
Ето защо в тази част нарушението е ясно описаното словесно, като му е дадена и
точната правна квалификация.
Съгласно чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП Наказва се с лишаване от право да управлява
моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който
наруши задълженията си като участник в пътнотранспортно произшествие.
Съдът намира, че с оглед ниската обществена опасност на жалбоподателката
наложената глоба следва да бъде намалена до размера на минималната, а именно на 50 лева,
доколкото и АНО не е изложил мотиви за налагане на санкция в по-висок размер от
минималния. Срокът за лишаване от правоуправление е минимален и съдът не би могъл да
го ревизира в полза на жалбоподателката. Ето защо в тази част НП следва да бъде изменено.
При този изход на делото право на разноски имат и двете стрА..
Жалбоподателката е получила безплатна правна помощ по реда на чл.38 от ЗА.
Съгласно чл.38, ал.3 от ЗА в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната
страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на
адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от
6
предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. Направено е
и възражение за прекомерност.
Съгласно решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело C-438/22, чл. 101, § 1 ДФЕС във
връзка с чл. 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която
определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден
задължителен характер с национална правна уредба, протИ.речи на посочения чл. 101, § 1,
националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по
отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско
възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за
адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение; чл. 101, § 1 ДФЕС във връзка с чл. 4, § 3
ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба, съгласно която, от една
страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-
нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна оргА.зация на адвокатите
като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за
възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за огрА.чение на
конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба. При наличието на такова
огрА.чение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди, че посочената
национална правна уредба преследва, за да не се приложи към разглежданото поведение
установената в чл. 101, § 1 ДФЕС забрана на огрА.чаващите конкуренцията споразумения и
практики.
Ето защо съдът намира, че при преценка съответствието на адвокатския хонорар с
действителната фактическа и правна сложност на делото не е обвързан от минимално
определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В такъв случай съдът
намира, че справедлИ. възнаграждение с оглед ниската фактическа и правна сложност на
делото и неговия резултат следва СДВР да бъде осъдена да заплати на адв. С. сумата от 100
лева за предоставената безплатна правна помощ.
Жалбоподателят следва да заплати СДВР сума в размер на 100 /сто лева/,
представляваща юрисконсултско възнаграждение с оглед изхода на делото. Разноските за
СВТЕ следва да останат за сметка на жалбоподателката, доколкото касаят нарушението по
чл.123 от ЗДвП
Водим от горното, Софийски районен съд, НО, 116-ти състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 24-4332-001800 от 06.02.2024 г. издадено от
ДА.ела Д.а Д., на длъжност началник сектор в СДВР, ОТДЕЛ ПЪТНА ПОЛИЦИЯ СДВР
(ОПП-СДВР), в частта, в която на жалбоподателя Н. И. И., с ЕГН ********** е наложено
на основА.е чл. 185 от ЗДвП административно наказА.е "глоба" в размер на 20 /двадесет/
лева за нарушение на чл. 20, ал. 1 ЗДвП.
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 24-4332-001800 от 06.02.2024 г. издадено от
ДА.ела Д.а Д., на длъжност началник сектор в СДВР, ОТДЕЛ ПЪТНА ПОЛИЦИЯ СДВР
(ОПП-СДВР), в частта, в която на жалбоподателя Н. И. И., с ЕГН ********** е наложено на
основА.е чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП ѝ е наложено административно наказА.е "глоба" в размер
на 100 /сто/ лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 1 месец за нарушение
на чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП КАТО НАМАЛЯВА наложената глоба от 100 на 50 лева.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати адв. Е. М. С. от САК
сумата от 100 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство на жалбоподателя в настоящото съдебно производство.
ОСЪЖДА жалбоподателя Н. И. И., с ЕГН ********** да заплати в полза на Столична
7
дирекция на вътрешните работи сумата от 100 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд София-град
в 14-дневен срок от съобщаването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8