РЕШЕНИЕ
№ 12
гр. Етрополе, 17.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕТРОПОЛЕ, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Силвия Т. Евстатиева
при участието на секретаря Климентина Анг. Чикова
като разгледа докладваното от Силвия Т. Евстатиева Гражданско дело №
20241830100049 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК, като е образувано по
повод подадена искова молба от „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, район
„Оборище“ бул. „Княз Александър Дондуков“ № 19, ет. 2 - чрез
пълномощника на дружеството юрисконсулт И.П.Й. /с правоприемник
„БАНКА ДСК“ АД , с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, ул. „Московска“ № 19/ против С. С. К., с ЕГН
********** от гр. ***************, с която, в условията на евентуалност на
предявени следните искове
- установителен иск, с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК и чл.
86 ЗЗД, предявен като главен с искане да бъде признато за установено със
сила на пресъдено нещо по отношение на ответника С. С. К., съществуването
на вземания на „ОТП Факторинг България“ ЕАД /като частен правоприемник
– цесионер на „Банка ДСК“ АД – цедент/, за които са издадени Заповед за
изпълнение на парично задължение от 03.12.2012 г. и изпълнителен лист от
03.12.2012 г. по ч.гр. д. № 437/2012 г. по описа на Районен съд – Етрополе, ГО,
произтичащи от Договор за кредит за текущо потребление от 14.08.2007 г.,
включващи: 12 513,70 лева /дванадесет хиляди петстотин и тринадесет лева и
седемдесет стотинки/ - главница, ведно със законната лихва, считано от
30.11.2012 г. до окончателното й изплащане и 833,27 лева /осемстотин
тридесет и три лева и двадесет и седем стотинки/ - неизплатен остатък от
редовна лихва за периода от 26.03.2011 г. до 29.11.2012 г. и
1
- осъдителен иск, с правно основание чл.430, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1
ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, предявен като евентуален с искане, в случай, че
производството по отношение на главния иск бъде прекратено като
недопустимо, във връзка с твърдяното от ищеца неизпълнение на Договора за
кредит за текущо потребление от 14.08.2007 г. ответникът С. С. К., да бъде
осъдена да заплати на „ОТП Факторинг България“ ЕАД, следните суми,
произтичащи от неизпълнението на посочения договор: 6714,44 лева /шест
хиляди седемстотин и четиринадесет лева и четиридесет и четири стотинки/ -
остатък от неизплатена падежирала главница по месечни вноски с падежи от
29.03.2014 г. до 14.07.2017 г. съгласно Погасителен план към Договора за
кредит за текущо потребление от 14.08.2007 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаването на исковата молба до изплащането на
вземането.
В молбата се твърди, че на 14.08.2007 г. между „Банка ДСК“ АД /като
кредитор/ и С. С. К. /като кредитополучател/ е сключен Договор за кредит за
текущо потребление, по силата на който, на последната била предоставена в
заем паричната сума от 15 000 лева, която тя се задължила да върне за срок от
120 месеца, заедно с начислената върху посочената парична сума договорна
лихва в размер на 8,95 % годишно, при годишен процент на разходите в размер
на 9,82 %.
Твърди се, че поради преустановяване на изпълнението на задълженията
на ответника по горепосочения договор и на основание т.19.2 на Глава VII
„Отговорности и санкции“ от Общите условия към договора за кредит, на
07.03.2011 г., същият е осчетоводен като предсрочно изискуем.
Твърди, че във връзка горното, на 30.11.2012 г., кредиторът „Банка ДСК“
АД е депозирал пред РС - Етрополе, заявление за издаване на заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 417 ГПК, във
връзка с което е било образувано частно гр. дело № 437/2012 г. по описа на
съда и по което били издадени заповед за незабавно изпълнение №
278/03.12.2012 г. и изпълнителен лист срещу С. С. К., в полза на „ДСК“ АД.
Твърди се, че съгласно Договор за покупко – продажба на вземания
/цесия/ от 28.06.2013 г. „Банка ДСК“ АД, като цедент е прехвърлило своите
вземания срещу длъжника по описания по – горе договор за кредит на
цесионера „ОТП Факторинг България“ ЕАД. Твърди се, е ответникът –
длъжник е уведомен за извършената цесия на 12.09.2013 г. с надлежно
уведомление, което й е връчено лично.
Твърди се, че в последствие между „ОТП Факторинг България“ ЕАД и
ответникът С. К. са сключени две извънсъдебни споразумения, с които същата
реално е признала съществуването на дълга си и по което са извършени
съответни плащания, последното от които е от 19.01.2017 г., но не са
изпълнени всички задължения, поети от ответника, поради което ищецът
„ОТП Факторинг България“ ЕАД е предявил и настоящите искове.
Твърди се, че в последствие „ОТП Факторинг България“ ЕАД се е
2
преобразувало – чрез вливане в друго дружество „Банка ДСК“АД, като
последното дружество е станало универсален правопримник на първото
такова, с всички произтичащи от това правни и фактически последици.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът не е представил отговор по
новообразуваното в РС – Етрополе дело, разглеждано от настоящия съдебен
състав. При предишното разглеждане на делото от друг състав на същия съд,
ответникът е представил отговор – чрез своя пълномощник адв. И.А. от САК,
която оспорва, като недопустими и неоснователни предявените искови
претенции, излагайки подробни аргументи за това. С него исковите претенции
на „ОТП Факторинг България“ ЕАД са оспорени като недопустими и
неоснователни, за което са изложени пространни аргументи. Прави се
възражение за настъпила погасителна давност по отношение на исковите
претенции по отношение на главния иск и за нищожност на договора за
кредит, на основание който се иска осъждане на ответницата по евентуално
предявения иск.
В първото по делото съдебно заседание ищецът, редовно призован, се
представлява от юрк. Кристина Петкова, която поддържа исковата молба, по
аргументите изложени в нея; като настоява съдът да се произнесе с
неприсъствено решение. Това искане не не е уважено от страна на съда.В
следващите съдебни заседания по делото, ищъцет редовно призован отново се
представлява от юрк. Петкова и е изпратил становище във връзка с хода на
делото и решението, което счита, че следва да бъде постановено по него.
Претендира разноски, за акоето представя списък по чл. 80 ГПК.
В първото по делото съдебно заседие ответникът, редовно призован не
се явява. В следващите такива се представлява от адв. И. А., която изразява
становище относно неоснователността на предявените искови претенции;
твърди, че налице липса на идентитет между основанието за издаването на
заповедта за незабавно изпълнение и сочените в нея эакти и обстоятелства, от
които произтича вземането, и фактите и обстоятелствата, от които се твърди,
че произтича вземането в исковата молба, както по главния, така и по
евентуалния иск. Навежда доводи, че в исковото производството вече се
акцентира и е сочено като основно обстоятелство за проитичането на
вземането на споразуменията, които ответницата е подписала с ищеца. Прави
се възражение за прекомерност на претендираните от ищцовото дружество
разноски, като се иска съдът да предостави възможност за представяне на
писмени бележки. В указания срок такива не са представени.
Като писмени доказателства по делото са приобщени заверени копия на
следните документи: заверено копие на договор за покупко – продажба на
вземания /цесия/ от 28.06.2013 г., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и „ОТП
Факторинг България“ ЕАД, ведно с приложения към него; заверени копияна
уведомления за цесия по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД – 2 бр.; 2 бр. пълномощни;
копие на Договор за кредит за текущо потребление от 14.08.2007 г., ведно с
3
Погасителен план, Общи условия и Условия по кредитна програма „ДСК
Практика“; копия на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист,
издадени по ч.гр. д. № 437/2012 г. по описа на Районен съд – Етрополе; копие
на заявление от длъжника от 12.09.2013 г., с което признава съществуването
на вземането и прави искане за сключване на извънсъдебно споразумение;
копие на споразумение от 20.12.2013 г., ведно с погасителен план, между
„ОТП Факторинг Блгария“ и С. С. К.; копие на споразумение от 25.10.2016 г.,
ведно с погасителен план, между „ОТП Факторинг България“ и С. С. К.;
материалите по гр.д. № 48944/2020 г. на СРС, 54-ти гр. състав; материалите по
ч.гр.д. № 437/2012 г. по описа на РС – Етрополе; материалите по гр.д- №
1/2021 г. по описа на РС – Етрополе, ведно със съпътстващите го материали по
въззивна гражданско дело № 647/2021 г. по описа на СОС, III гр. състав и
търговско дело № 917/2022 г по описа на ВКС, ТК, II т.о.
В хода на съдебното дирене е изслушана и приета съдебно – счетоводна
експертиза, от заключението на която се установява, че сумата по процесния
договор за кредит от 14.08.2007 г., в размер на 15 000,00 лева е усвоена на
14.08.2007 г. по сметка № 02/14346352 с титулян ответницата С. С. К.; че в
периода от усвояването на кредита до 30.11.2012 г., във връзка с посочения
договор, последното плащане от страна на ответницата е извършено на
09.01.2012 г., че същото е в размер от 115,52 лева и е отразено от банката, като
плащане на наказателна лихва лихва в размер на 107,88 лева и договорна
лихва в размер на 15,22 лева; че във връзка с извънсъдебните споразумения,
сключени, на 20.12.2013 г. и на 25.10.2016 г., между ответницата и праводателя
на ищеца /“ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ АД/, са извършени съответни
плащания, последното от които на 19.01.2017 г. в размер на 350,00 лева и че
към датата на изготвянето на експертизата /18.06.2024 г./ от страна на
ответницата, по посочения договор и свързаните с него допълнителни
споразумения са дължими следните суми: главница – в размер на 723,06 лева;
договорна лихва 1347,85 лева; лихва за забава 8858,30 лева и съдебни
разноски 1630,91 лева.
От събраните по делото доказателства, обсъдени във връзка със
становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа
страна:
На 14.08.2007 г. между страните по делото бил сключен договор за
кредит за текущо потребление, по силата на който, на отв. С. С. К. била
предоставена в заем паричната сума в размер на 15 000,00 лева, която тя се
задължила да върне за срок от 120 месеца, на съответни, определени в
4
съпътстващия договор погасителен план вноски, ведно с начислената върху
посочената сума договорна лихва в размер на 8,95 %, изчислена на годишна
база. При тези договорености между страните, Годишният процент на
разходите /ГПР/, възлизал на 9,82 %.
В деня на подписването на договора за кредит, сумата по него била
усвоена от ответницата, като била преведена по нейната банкова сметка с №
02/14346352, като последната започнала да изпълнява задълженията си,
съгласно договорените клаузи.
В периода от месец април 2008 г. до началото на 2012 г. отв. С. К. често
пропускала да внася вноските по кредита, като за последно заплатила вноска
през месец януари 2012 г., след което окончателно преустановила
плащанията си по него.
С оглед на това кредитът бил обявен за предсрочно изискуем, а
дружеството – ищец подало заявление до РС – Етрополе, за издаване на
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 417, т. 2
ГПК. Във връзка с това било образувано ч.гр.д. № 437 по описа на съда за
2012 г., по което, на основание разпореждане на съдията – докладчик, били
издадени заповед за незабавно изпълнение с № 278/03.12.2012 г. и
изпълнителен лист към нея, за следните вземания: главница в размер на
12 513,70 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата
на подаването на заявлението, до окончателното й изплащане; договорна
лихва в размер на 3135,39 лева; лихва за забава в размер на 80,04 лева и
разноски в размер на 879,16 лева.
На 28.06.2013 г. между ищцовото дружество /в качеството му на цедент/
и „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр. София, район „Оборище“, бул. „Княз Александър
Дондуков“ № 19, ет. 2 /в качеството му на цесионер/ бил сключен договор за
покупко – прадажба на вземания /цесия/, по силата на който на последното
дружество били прехвърлени вземанията на „БАНКА ДСК“ ЕАД по договора
за предоставяне на кредит за текущо потребление, сключен с ответницата.
Същата била уведомена за настъпилата цесия по реда на 99, ал. 3 ЗЗД на
28.06.2013 г.
На 12.09.2023 г. ответницата подала заявление до дружеството –
цесионер, с което изразила желание да предоговоряне на условвията по
5
процесния договор и вноските по него. Във връзка с това, на 20.12.2013 г.
между „ОТП Факторинг“ ЕАД и отв. С. К. било сключено допълнително
споразумение във връзка с процесния договор за кредит. По силата на същото,
ответницата се задължила да внесе дължимите по договора главница и лихви
във вид на 40 месечни вноски, 39 бр. от които - в размер по 330,00 лева,а
последната – в размер на 8043,61 лева. Във връзка с това споразумение, отв.
К. заплатила само една вноска, в размер на 300,00 лева.
На 25.10.2016 г. между ответницата и „ОТП ФАКТОРИНГ“ ЕАД било
подписано ново споразумение във връзка с процесния договор за кредит. По
силата на същото страните се съгласили, че зъдълженията на отв. К. възлизат
в общ размер от 13 972,77 лева, които същата следвало да заплати на 49 бр.
равни месечни вноски, 48 бр. от които – в размер на 350,00 лева, а последната
такава – в размер на 34,62 лева. Във връзка с това споразумение, на 19.01.2017
г., отв. Клинкова заплатила само една вноска в размер на 350,00 лева.
С оглед горното, „ОТП ФАКТОРИНГ“ ЕАД се възползвало от
издадените в полза на неговия праводател /“БАНКА ДСК“ЕАД“/ заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист, и инициирало образуването на
принудително изпълнително производство спрямо ответницата с №
20209280400159 по описа за 2020 г. на ЧСИ М.С., вписана с рег. № 928, с
район на действие СОС. Във връзка с това, на 20.07.2020 г. на ответницата
била връчена покана за доброволно изпълнение на сумите, отразени в
горецитирания изпълнителен лист.
На 29.07.2020 г. ответетницата подала частна жалба срещу
разпореждането за незабавно изпълнение, инкорпорирано в заповед №
278/03.122012 г., издадена по ч.гр.д. № 437/2012 г. по описа на РС – Етрополе,
по реда на чл. 419 ГПК. С оглед на това било образувано в.ч.гр. № 685/2020 г.
на СОС. С определение № 260195/06.11.2020 г., постановено по посоченото
въззивно дело, жалбата на отв. К. била уважена, като разпореждането за
незабавно изпълнение, инкрорпорирано в посочената заповед за изпълнение,
било отменено, респ. бил обезсилен изпълнителния лист, издаден във връзка с
нея.-
Междувременно, на същата дата – 29.07.2020 г. отв. К. подала в РС –
Етрополе възражение срещу посочената заповед за изпълнение, по реда на чл.
414 ГПК. С оглед на това, с разпореждане на съдията – докладчик по делото,
6
от 10.08.2020 г. на заявителя по нея било указано, че следва да предяви иск за
установяване на вземанията си по нея, по реда на чл. 422, вр. чл. 415, ал.1, т. 1
ГПК. Препис от това разпореждане било връчено на цесионера на заявителя
на 08.09.2020 г.
На 08.10.2020 г. „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ АД подало в СРС
искова молба против отв. С. К., с която да обективно съединени
установителен иск по чл. 422, вр. чл. 415 ГПК и чл. 86 ЗЗД, и евентуален иск
по чл. чл.430, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, с посочените по – горе
петитуми. Във връзка с това било образувано гр.д. № 48944/2020 г. по описа
на СРС, II ГО, 54 – ти гр. състав. С определение № 20250250/12.11.2020 г.,
постановено по посоченото дело, производството пред този съд било
прекратено и делото било изпратено по подсъдност на РС – Етрополе, на
основание чл. 118, ал. 2, изр. 1 и чл. 411, ал. 1, изр. 2 ГПК.
С оглед горното в РС – Етрополе било образувано гр.д. № 1/2021 г. по
описа на съда, което било разпределено на доклад на II гр. състав, с
председател съдия Цветомир Цветанов. С Решение № 46/13.07.2021 г.,
постановено по посоченото дело по описа на РС – Етрополе, било прието, че
предявеният установителен иск е недопустим, с оглед на което съдът се
произнесъл по вторият, евентуално предявен, осъдителен такъв и осъдил
ответницата да заплати паричната сума в размер на 6714,44 лева, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 08.10.2020 г. до окончателното й
изплащане, като отхвърил исковата претенция в останалата й част до
претендирания размер от 6714,44 лева.
Срещу така постановеното решение на РС – Етрополе е подадена
въззивна жалба от ищеца, с оглед на което е образувано въззивно гр. дело №
647/2021 г. по описа на Софийски окръжен съд. С Решение № 126/20.12.2021
г., постановено по посоченото въззивно гражданско дело, Решение №
46/13.07.2021 г. по гр. дело № 1/2021 г. по описа на РС – Етрополе е
потвърдено.
Срещу посоченото решение на Софийски окръжен съд е подадена
касационна жалба от ищеца по делото „ОТП Факторинг България“ ЕАД, във
връзка с което е образувано търговско дело № 917/2022 г. по описа на ВКС,
ТК, Второ търговско отделение.
С определение № 50268/29.05.2023 г., постановено по посоченото
7
търговско дело по описа на ВКС, е допуснато касационно обжалване на
Решението на Софийския окръжен съд, цитирано по – горе.
Междувременно „ОТП Факторинг България“ ЕАД се преобразувало –
чрез вливане в друго дружество „Банка ДСК“АД, като последното дружество
станало универсален правопримник на първото такова, с всички произтичащи
от това правни и фактически последици. Във връзка с това, до ВКС, била
подадена молба от „БАНКА ДСК“ АД за встъпване в производството, Във
връзка с тази молба, с Определение № 50136/22.06.2023 г., постановено по
търговско дело № 917/2022 г. по описа на ВКС, Търговска колегия, Второ
търговско отделение, „БАНКА ДСК“ АД, с ЕИК ********* и конституирана
като касатор в производството – на мястото на заличения търговец „ОТП
ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, с ЕИК *********.
С решение № 50082/31.01.2024 г., постановено по търговско дело №
917/2022 г. по описа на ВКС, Търговска колегия, Второ търговско отделение, е
отменено Решение № 126/20.12.2021 г., постановено от Софийски окръжен
съд по в.гр. дело № 647/2021 г., в частта , с която е потвърдено Решение №
46/13.07.2021 г.,постановено по гр. дело № 1/2021 г. по описа на РС –
Етрополе, в неговата част, с която е прекратено като недопустимо
производството по предявения, като главен, установителен иск с правно
основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК.
След връщането на делото в РС – Етрополе, било образувано ново гр.д.
№ 49/2024 г. по описа на съда, което било разпределено на I гр. състав, с
председател съдия Силвия Евстатиева. В хода на съдебното заседание по
делото, при новото му разглеждане от РС – Етрополе, била приета и
изслушана нова съдебно – счетоводна експертиза, от заключението на която се
установило, че към датата на изготвянето й /18.06.2024 г./ от страна на
ответницата, по процесния договор за предоставяне на кредит, сключен с
ищцовото дружество и свързаните с него допълнителни споразумения
/сключени с неговия праводател „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, са
дължими следните суми: главница – в размер на 723,06 лева; договорна лихва
1347,85 лева; лихва за забава 8858,30 лева и съдебни разноски 1630,91 лева.
Всички описани по – горе факти съдът установи като безспорни от
представените от ищеца и приети като доказателства по делото документи,
подробно описани по – горе в настоящото решение.
8
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Съдът е сезиран с положителен установителен иск по чл. 422, ал.1, вр.
чл. 415 ГПК и чл. 86 ЗЗД, и евентуално съединен с него, осъдителен иск по
чл.430, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
По така предявените искове в тежест на ищеца е да докаже, при
условията на пълно и главно доказване, е да установи твърдените от него
факти и обстоятелства, а именно, че е налице валидно възникнало
облигационно отношение между „Банка ДСК“АД и С. С. К.; че ответникът не
е изпълнил всичките си задължения във връзка с това облигационно
задължение; че е настъпила цесия по отношение на тези вземания на
дружеството – ответник; че длъжникът е бил уведомен по надлежния ред за
посочената цесия; че след това цесионерът като търговско дружество се е влял
в „БАНКА ДСК“ АД, която е станала негов универсален правоприемник; да
установи размерът на неизпълнените задължения и основанията за
установяването /по отношение на главния иск/, респ. за осъждането на
длъжника да ги плати /по отношение на евентуално предявения иск/.
С оглед съдържанието на отговора на исковата молба, макар и подаден
при първоначалното разглеждане на делото от РС - Етрополе, в тежест на
ответника, при условията на обратно доказване, е докаже релевираните от
него факти и обстоятелства относно недопустимостта на ика, предявен от
цесионера, предвид това, че същият не може да бъде заявител по заявление по
чл. 417, т. 2 ГПК; че ищецът – цесионер не може да черпи права от договора за
потребителски кредит; че не е настъпила предрочна изискуемост на цялата
сума по кредита; че вземанията за лихви, които се претендират са погасени по
давност по реда на чл. 111, б. „в“ ЗЗД, тъй като тези вземания представляват
периодични плащания и по отношение на тях се прилага кратката тригодишна
давност; че въобще двата иска са погасети по давност; че е налице
неравноправност на клауза от процесния договор и че сключените
допълнителни споразумения към посочения договор са нищожни на
основание чл. 26 ЗЗД.
ОТНОСНО ПРЕДЯВЕНИЯ УСТАНОВИТЕЛЕН ИСК:
Видно от материалите по делото, а и оглед изложената по – горе от съда
9
фактическа обстановки, между страните не е спорно, че между тях е сключен
договор за кредит за текущо потребление от 14.08.2007 г., по силата на който,
на ответницата е предоставена в заем паричната сума от 15 000 лева, която тя
се задължила да върне за срок от 120 месеца, заедно с начислената върху тази
сума договорна лихва в размер на 8,95 % годишно, при годишен процент на
разходите в размер на 9,82 %. Независимо от обстоятелството, че в периода от
сключването на договора до настоящия момент, вземанията по посочения
договор да били прехвърлени по силата на договор за цесия с „ОТП
ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, което първоначално е било ищец по делото,
а след това /поради сливането на посоченото дружество/ като такъв е
конституарана банката – кредитодател по процесния договор, настоящият
съдебен състав приема за доказано наличието на валидно възникнало между
страните по делото облигационно правоотношение. В този смисъл съдът не
приема за основателни възраженията на ответницата относно
неравноправността на клаузата на чл. 25 от Общите условия към договора за
кредит, обосноваваща невалидността на сключения договор за цесия между
първоначалния ищец по делото и настоящия такъв. В чл. 9 ЗЗД е въздигната
като основен принцип свободата на договарянето между страните по
договорите, при определянето на тяхното съдържание, доколкото то не
противоречи на повелителнте норми на закона или на добрите нрави.
Независимо от обстоятелството, че процесния договор е такъв, сключен с
потребител и по отношение на него се прилагал разпоредбите на Закона за
потребителския кредит /в случая този - Обн. ДВ. бр.53 от 30 юни 2006г., отм.
ДВ. бр.18 от 5 март 2010г./, това общо правило относно свободата на
договарянето между страните по договорни правоотношение важи, на общо
основание. Следва също така да се посочи, че съгласно цитирания в отговора
на исковата молба чл. 16, ал. 1 от отмения ЗПК, кредиторът може да
прехвърли вземанията си срещу потребителя на друго лице само при условие
че договорът за потребителски кредит предвижда такава възможност. В чл. 25
от Общите условия към процесния договор изрично е предвидена такава
възможност. Именно с оглед на това настоящият съд не споделя доводите за
неравноправността на тази клауза от нея и противоречието й с ЗПК и ЗЗП,
подробно описани в отговора на исковата молба. В този смисъл съдът счита,
че между страните е налице валидно сключен договор за кредит.
Настоящият съдебен състав счита за неоснователни и възраженията на
ответницата относно това, че предявените с исковата молба, искове са
погасети по давност в цялост, респ. в частта относно претендираните лихви, за
които важи по – късата тригодишна погасителна давност съгласно чл. 111, б.
„в“ ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл.422, ал. 1 ГПК искът за съществуване на
вземането се смята за предявен от момента на подаването на заявлението за
издаване на заповедта за изпълнение, когато е спазен срокът по чл. 415, ал. 4
ГПК. От приетата за установена от съда фактическа обстановка, а и от
приложените по делото писмени доказателства, по безспорен начин се
установява, че, независимо от обстоятелството, че заповедта за изпълнение е
10
била издадена през 2012 г., същата е била връчена на ответницата през 2020 г.
Установява се също така, че тя е възразила срещу нея, по реда на чл. 414 ГПК,
с оглед на което е предявен искът за установяването на вземанията по нея, и то
в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК.
От приложените по делото писмени доказателства и най – вече от
заключението на приетата по делото експертиза по безспорен начин се
установява и това, че последното плащане от страна ответницата по
процесния договор за паричен кредит /преди обявяването му за предсрочно
изискуем/ е от дата 09.01.2012 г. Съгласно чл. 19, ал. 2 от Общите условия към
процесния договор, при допусната забава в плащанията на главницата и/или
лихви над 90 дни целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се
отнася в просрочие. От материалите по ч.гр.д. № ч.гр.д. № 437 по описа на
съда за 2012 г., се установява, че заявлението за издаването на заповедта за
незабавно изпълнение с № 278/03.12.2012 г. и изпълнителен лист към нея, за
установяването на вземаниято по които е предявен и установителния иск по
делото, е подадено на 03.12.2012 г., т.е. преди да изтекат давностните срокове
по чл. 111 ЗЗД /включителни и краткия такъв по б.“в“ ЗЗД/, респ. вземанията
на заявителя /във вид на главница и лихви/ не са погасени по давност. В този
смисъл, както и с оглед вече посочената по – горе разпоредба на чл. 422, ал. 1
ГПК, настоящият съд счита, че искът за установяването на вземанията по
процесната заповед за изпълнение се явява своевременно предявен.
Във връзка с горното съдът следва да се произнесе относно
основателността на претенциите относно размера на вземанията, чиято
дължимост се иска да бъде установена. Предвид изминалия повече от
десетгодишен период от момента, от който се счита, че е предявен
установителния иск до настоящия момент и на основание чл. 235, ал. 3 ГПК
съдът следва да вземе предвид фактите, които са настъпили през този период
и които имат значение за спорното право. По делото безспорно е установено,
че от издаването на заповедта за незабавно изпълнение, ответницата е
извършвала плащания по процесния договор, във връзка с допълнително
сключените между нея и цесионера на заявителя – ищец споразумения. От
приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза безспорно се установи и
това, че към датата на изготвянето й /18.06.2024 г./ от страна на ответницата
по посочения договор за заем, са налице дължими суми, както следва:
главница – в размер на 723,06 лева; договорна лихва – в размер на 1347,85
лева; лихва за забава – в размер на 8858,30 лева и съдебни разноски – в размер
на 1630,91 лева.
С иска по чл. 422, вр. чл. 415 ГПК и чл. 86 ЗЗД се претендира
установяването дължимостта на следните вземания: 12 513,70 лева
/дванадесет хиляди петстотин и тринадесет лева и седемдесет стотинки/ -
главница, ведно със законната лихва, считано от 30.11.2012 г. до
окончателното й изплащане и 833,27 лева /осемстотин тридесет и три лева и
двадесет и седем стотинки/ - неизплатен остатък от редовна лихва за периода
от 26.03.2011 г. до 29.11.2012 г.
В хода на производството по делото, от страна на ищцовото дружество
11
не е правено искане по чл. 214 ГПК относно изменение на предявения
установителен иск по отношение размерите на претендираните главница и
договорна лихва, респ. не е допускано такова изменение. С оглед на това
съдът е обвързан от първоначалната искова претенция. Наред с това, обаче,
предвид новонастъпилите след предявяването й факти, касаещи извършените
плащания от страна на ответницата и установения по делото размер на
дължимите от нея суми по посочения договор, съдът следва определи размера
на претендираните вземания съобразно това, а именно главница – в размер
723,06 лева /този, който е установен като дължим към настоящия момент/ и
договорна лихва – в размер на 833,27 лева /този, който е предявен, предвид
липсата на допуснато изменение на иска до по – високия установен като
дължим размен на тези лихви от 1347,85 лева/. В този смисъл съдът счита, че
следва да бъде уважен частично предявения установителен иск в частта
относно установяване дължимостта на вземането за главница до размера от
723,06 лева, а в останалата му част – над този размер, до претендирания
размер от 12 513,70 лева, да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
По отношение претенцията за установяването на вземането за договорна
лихва искът следва да бъде уважен съобразно претендирания размер от 833,27
лева, тъй като, макар и по делото да е установено, че се дължи лихва в по –
голям размер, предвид липсата на релевирано искане за изменение размера на
иска, съдът не може да писъди за установено дължимостта на по – голяма
сума като лихва.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА ЕВЕНТУАЛНО ПРЕДЯВЕНИЯ ОСЪДИТЕЛЕН
ИСК:
Предвид всичко гореизложено и с оглед частичното уважаване на
предавяния, като главен, установителен иск, съдът не дължи произнасяне по
евентуално предявения /в случай на недопустимост на главния иск/
осъдителен иск, тъй като по делото не е настъпило основанието за
разглеждането му по същество. В същия смисъл този иск следва да бъде
оставен без разглеждане.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
Ищцовото дружество – чрез неговия процесуален представител юрк.
К.П., представя по делото списък по чл. 80 ГПК, съобразно който претендира
разноски в общ размер на 3308,03 лева, от които: разноски по гр. д. № 49/2024
г. по описа на РС – Етрополе в общ размер на 665,00 лева /за депозит за
изготвяне на експертиза, юрисконсултско възнаграждение и държавна такса за
подадена частна въззивна жалба/; разноски по гр.д. № 1/2021 г. в общ размер
1479,16 лева /за внесена държавна такса за образуване на делото; депозит за
изготвяне на експертиза и юрисконсултско възнаграждение/; разноски по
възз.гр. д. № 647/2021 г. на Софийки окръжен съд в общ размер 566,94 лева /за
внесена държавна такса за подадената въззивна жалба и за юрисконсулстко
възнаграждение/; разноски по гр.д. № 917/2022 г. по описа на ВКС в общ
размер на 596,63 лева /за внесена държавна за подадена касационна жалба и
юрисконсулско възнаграждение. Прави се и възражение за прекомерност на
размера на претендиранети от ответницата разноски.
12
Ответницата – чрез пълномощника си адв. А. претендира разноски в
размер на 1300,00 лева, за което представя списък по чл. 80 ГПК. Прави и
възражение за прекомерност на размера на претендираните от ответното
дружество разноски.
По отношение разноските, сторени в касационното производство,
предвид уважаването на касационната жалба и връщането на делото на
първоинстанционния съд, настоящият съд счита, че тези разноски следва да
бъдат уважени в пълния, претендиран от ищцовото дружество размер от
596,63 лева.
По отношение на другите, претендирани от ищцовото дружество
разноски, с оглед изхода на спора и частичното уважаване на главния предявен
иск, и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответницата му дължи разноски,
съразмерно с уважената част от исковете. С оглед на това и съобразно
уважената част от иска, на ищцовото дружество се следват такива, определени
по следния алгоритъм: уважената част от иска, умножена по претендирания
размер разноски, делено на размера на претендираните за установяване
вземания или /723,06+833,27/ х /1479,16 + 566,94/:13 346,97, което прави сума
в размер на 238,59 лева. В този смисъл съдът счита, че е безпредметно да се
произнася по възражението за прекомерност на претендираните от ищцовото
дружество разноски, релевирано от ответницата.
Предвид частичното отхвърляне на иска и на основание чл. 78, ал. 3
ГПК разноски се дължат и на ответницата, съобразно с отхвърлената част от
иска. С оглед претендирания от същата размер на разноските, съобразно
отхвърлената част от иска, на ответника се следват такива, определени по
следния алгоритъм: отхвърлената част от иска, умножена по претендиарания
размер на размер разноски, делено на размера на претендираните за
установяване вземания или 11 790,64 х 1300,00:13 346,97, което прави сумата
от 1148,41 лева. С оглед релевираното от ищцовото дружество възражение за
прекомерност на разноските и съобразно чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът следва да
съобрази претендирания размер с този, визиран в чл. 36 от Закона за
адвокатурата и приетата във връзка с него Наредба № 1/09.07.2004 г. Съгласно
чл. 7, ал. 2, т. 3 от същата наредба за процесуално представителство, защита и
съдействие по дела с определен интерес от 10 000 до 25 000 лв. - 1300 лв.
плюс 9 % за горницата над 10 000 лв. С оглед на това се установява, че от
страна на ответницата са претендирани разноски в минимален размер. Наред,
с това, обаче, предвид задължителните за съда постановки на Решение от
25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, настоящият съдебен състав счита, че с
оглед обстоятелството, че делото е образувано и водено в продължение на
повече от десет години именно поради недобросъвестното поведение на
ответницата по делото, на същата /независимо от отхвърлянето на по –
голямата част от претендираните за установяване вземания/ не се следват
разноски в посочения по – горе размер и следва да й бъдат определени такива
под този размер. Предвид на това, както и с оглед обстоятелството, че
пълномощникът на ответницата се е явил само в две от съдебните заседания,
13
проведени по делото и не е представил отговор на исковата молба при второто
му разглеждане от РС – Етрополе, за дейността му реално не се дължат
разноски в посочения по – горе размер, като следва да се определи такъв от
300,00 лева.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответницата С. С.К.,
с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес в гр. *********, че дължи на
„БАНКА ДСК“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
гр. София, район „Оборище“, ул. „Московска“ № 19 /в качеството му на
правоприемник на ищеца „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. София, район
„Оборище“ бул. „Княз Александър Дондуков“ № 19, ет. 2/ следните парични
суми, произтичащи от Договор за кредит за текущо потребление, сключен на
14.08.2007 г., както следва: главница в размер на 723,06 лева /седемстотин
двадесет и три лева и шест стотинки/, ведно със законната лихва, считано от
30.11.2012 г. до окончателното й изплащане и договорна лихва в размер на
833,27 лева /осемстотин тридесет и три лева и двадесет и седем
стотинки/,дължима за периода от 26.03.2011 г. до 29.11.2012 г., съгласно
заповед за изпълнение на парично задължение от 03.12.2012 г., издадена по
ч.гр. д. № 437 по описа на РС – Етрополе за 2012 г., като ОТХВЪРЛЯ иска в
останалата му част относно признаването дължимостта на главницата,
отразена в посочената заповед за изпълнение, над уважения размер от 723,06
лева до размера от 12 513,70 лева /дванадесет хиляди петстотин и тринадесет
лева и седемдесет стотинки/, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА С. С. К., с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес в
гр. ******** да заплати на „БАНКА ДСК“ АД, с с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. София, район „Оборище“, ул.
„Московска“ № 19 паричната сума в размер на 596,63 лева, представляваща
разноски, сторени от ищцовото дружество в производството по т.д. №
917/2022 г. по описа на ВКС,ТК, II т.о.
ОСЪЖДА С. С. К., с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес в
гр. *************** да заплати на „БАНКА ДСК“ АД, с с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в гр. София, район „Оборище“, ул.
„Московска“ № 19 паричната сума в размер на 238,59 лева, представляваща
сторени от ищцовото дружество разноски по настоящото дело, съобразно
уважената част от иска.
ОСЪЖДА „БАНКА ДСК“ АД, с с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр. София, район „Оборище“, ул. „Московска“ № 19 да
заплати на С. С. К., с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес в гр.
14
********** паричната сума в размер на 300,00 /триста/ лева, представляваща
сторени от нея разноски по делото, съобразно отхвърлената част от иска,
определине съобразно Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения, като евентуален, в случай,
че производството по отношение на главния иск бъде прекратено като
недопустимо, във връзка с твърдяното от ищеца неизпълнение на Договора за
кредит за текущо потребление от 14.08.2007 г., осъдитилен иск, с правно
основание чл.430, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, подаден от „ОТП
ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, район „Оборище“ бул. „Княз Александър Дондуков“
№ 19, ет. 2 /с правоприемник „БАНКА ДСК“ АД , с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Московска“ № 19/ против С.
С. К., с ЕГН ********** от гр. *************, с искане, ответницата да бъде
осъдена да заплати на „ОТП Факторинг България“ ЕАД, следните суми,
произтичащи от неизпълнението на посочения договор: 6714,44 лева /шест
хиляди седемстотин и четиринадесет лева и четиридесет и четири стотинки/ -
остатък от неизплатена падежирала главница по месечни вноски с падежи от
29.03.2014 г. до 14.07.2017 г. съгласно Погасителен план към Договора за
кредит за текущо потребление от 14.08.2007 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаването на исковата молба до изплащането на
вземането.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчване на
съобщение пред Софийски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Етрополе: _______________________
15