МОТИВИ към Присъда №
от 15.08.2019 г. на Районен съд –
Хасково, постановена по н.о.х.д. № 829 по описа за 2019 година.
Районна прокуратура – Хасково е внесла
срещу подсъдимия А.Г.С. *** обвинителен акт, с който на същия му е предявено обвинение
за извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.28, ал.1
от Наказателния кодекс за това, че на 11.01.2019 г. в село Узунджово, област Хасково
отнел чужди движими вещи, а именно 1 бр. метален кантар с платформа, 20 бр. парчета
поцинкована ламарина и 1 бр. казанче за печка на твърдо гориво „Чудо“, всичко на
обща стойност 284.84 лева от владението на Р.Г.Р. *** без негово съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои, като случаят е немаловажен и деянието е извършено
повторно, след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление.
В съдебно заседание пред Районен съд
– Хасково представителят на Районна прокуратура – Хасково, в хода на съдебните прения,
поддържа обвинението във вида, в който е предявено и счита, че от събраните в хода
на съдебното следствие доказателства то било доказано по несъмнен начин по отношение
на подсъдимия, както от направените самопризнания, така и поради факта, че
същите се подкрепяли изцяло от събраните на досъдебното производство
доказателства. По отношение вида и размера на наказанието, представителят на държавното
обвинение предлага на подсъдимия А.С.Г. да бъде наложено наказание „Лишаване от
свобода”, за срок от 1 година, при баланс на смекчаващите и отегчаващите вината
обстоятелства, които подлага на обстоен анализ, а след редукцията по чл. 58а,
ал. 1, вр. ал. 54 от НК – да определи наказание от 8 месеца. Счита, че това
наказание следвало да бъде изтърпяно ефективно при първоначален „общ” режим.
Във връзка с последния факт счита, че били налице предпоставките наложеното му наказание
по НОХД № 357/2016 г. по описа на Районен съд – Димитровград, а именно „лишаване
от свобода“ за срок от 1 година, на основание чл. 68, ал.1 от НК, да бъде
проведено в изпълнение и същият следвало да изтърпи това наказание изцяло и
преди наложеното по настоящото дело, доколкото то било отложеното по реда на
чл. 66, ал. 1 НК, а процесното деяние било извършено в изпитателния срок.
Защитникът на подс. А.Г.С. *** – адв. М.И. ***
пледира, с оглед процесуалния ред, по който протича производството по делото в
съдебна фаза, продиктувано от процесуалното поведение на подзащитният му, счита,
че фактическата обстановка и авторството деянието били. Счита, че следвало да
бъде отчетено оказаното съдействие от страна на подсъдимия в хода на разследването
и в съдебна фаза и моли по отношение на подзащитния му да бъде наложено съответно
наказание.
Подсъдимият С. Г.С. *** разбира обвинението
и се признава за виновен по него, след като преди това в рамките на проведеното
разпоредително заседание и допуснатото предварително изслушване заявява, че
признава изцяло очертаните в
обстоятелствената част на обвинителния акт фактически положения – основание за
провеждане на съдебното следствие по реда на Глава 27 от НПК в хипотезата по
чл. 371, т. 2 от НПК. При упражняване правото си на лична защита се придържа към
изложеното от неговия защитник, а в дадената му възможност за последна дума изразява
съжаление за стореното.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, след като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и възраженията на страните,
намира за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият А.Г.С. е роден на *** ***,
същият е български гражданин, неженен е, но живее на семейни начала и е баща на
седем деца, от ромски произход, с основано образование, безработен, има адрес за
призоваване в страната: село ********************************.
Видно от приложената по делото Справка
за съдимост, рег. № 385, издадена от Районен съд – Свиленград на 04.04.2019 г. същият,
към датата на извършване на деянието, описано в обвинителния акт е осъждан,
като от значение за преценката са основано осъжданията му по НОХД № 357/2016 г.
по описа на Районен съд - Димитровград – с Присъда № 54/30.09.2016г. по описа н
Районен съд - Димитровград, за извършено от него престъпление по чл. 195, ал. 1,т.
4 и т. 5, вр. чл.194, ал. 1, вр. чл.26, ал.1 НК, за което му е наложено наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 1 година, което на основание чл. 66,ал.1 НК е отложено
с изпитателен срок с 3 години и по НОХД №
1467/2018 г. - с Определение за одобряване на споразумение № 211/30.10.2018г. по
описа на PC - Хасково в сила от 30.10.2018 г. за извършено от него престъпление
по чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26,ал. 1 от НК, като му е наложено наказание
„пробация“. От представените на досъдебното производство характеристични данни се
установява, че подсъдимият А.Г.С. има регистрирани криминални прояви. Същият
няма данни да е агресивен или да злоупотребява с алкохол.
Установено в хода на разследването е, че свидетелят
Р.Г.Р. ***. В двора на имота си Р.Р. съхранявал 20 бр. парчета поцинкована ламарина
с размери 50x100 см. с тегло 81.00 кг. на стойност 24.30 лева, заедно с 1 бр. казанче
за печка на твърдо гориво „Чудо“ с тегло 1,8 кг. на стойност 0.54 лева, които били
отделени като отпадъци в задната част на двора на поземления имот. В близост до
тях покрай оградата се намирала и външна тоалетна, зад която имало посадено дърво.
Зад него свид. Р. бил оставил работещ метален кантар с платформа, който теглел до
500 кг. на стойност 260.00 лева. В тази част на имота си свид. Р.Р. бил на
11.01.2019 г., като видял, че всички вещи били на местата си. Освен това, за да
опази имуществото си от нерегламентирани набези свид. Р.Р. бил инсталирал на къщата
си видеонаблюдение.
В съседство на жилището на свид. Р.Р.
***, живеел подс. А.С., заедно с жена си и своите 7 невръстни деца, като 4 от тях били припознати от него. Тъй като времето било
изключително студено и семейството нямало храна подс. А.С. взел решение да отнеме
чужди движими вещи, които впоследствие на продаде и с получената сума пари, да закупи
нужното за прехраната на семейството си. След като обсъдил в съзнанието си мотивите
„за“ и „против“ извършване на намисленото деяние подс. А.С. решил да проникне от
съседния имот в този на свид. Р., от където да вземе различни движими вещи. На
11.01.2019г. той се приближил до оградата прескочил я и се насочил в задната част
на имота на свид. Р.Р.,***, където се намирала външната тоалетна. От там той взел
със себе си 20 бр. парчета поцинкована ламарина с размери 50x100 см с тегло 81.00
кг. на стойност 24.30 лева, заедно с 1 бр. казанче за печка на твърдо гориво „Чудо“
с тегло 1.8 кг. на стойност 0.54 лева, които подготвил за изнасяне. Това негово
действие било заснето от камерите за наблюдение поставени на къщата на свид. Р.Р..
След това подс. А.С. взел и намиращия се в близост работещ метален кантар с платформа,
който теглел до 500 кг. на стойност 260,00 лева. Тези движими вещи, собственост
на свид. Р.Р., на обща стойност 284,84 лева, подс. А.С. последователно успял да
ги изнесе извън поземления имот. След това той разглобил металния кантар на отделни
части и с помощта на лек автомобил, управляван от неустановено по делото лице, транспортирал
всички вещи от село У., област Х. до пункт за изкупуване на черни и цветни метали
в град Хасково. Той бил стопанисван от ЕТ „Тодик – Т.Д.“ с управител свид. Г. Т.
Г.. Освен, че бил управител свид. Г. Г. работел и като служител, който изкупувал
от гражданите цветни и черни метали. Именно на 11.01.2019г. при него пристигнал
подс. А.С. с лек автомобил, управляван от неизвестно лице от мъжки пол, като му
предложил за продажба 20 бр. парчета поцинкована ламарина с размери 50x100 см с
тегло 81,00 кг. на стойност 24,30 лева, заедно с 1бр. казанче за печка на твърдо
гориво „Чудо“ с тегло 1.8 кг. на стойност 0.54 лева, както и разглобен на части
метален кантар с платформа, който теглел до 500 кг. на стойност 260.00 лева. След
като свид. Г. Г. установил самоличността на подс. А.С. решил да изкупи носените
от него движими вещи, но като отпадъци. Същите били претеглени и тяхното тегло възлизало
общо на 111.00 кг. желязо. Стойността на 1 кг. желязо бил 0.30 лева и сумата, която
подс. С. получил от свид. Г. Г. била 29.97 лева. За така направена сделка били съставени
Договор № *********/11.01.2019 г.; Покупко - изплащателна сметка №
*********/11.01.2019 г.; Декларация за произход на отпадъци от черни и цветни метали
— образец № 1 към чл. 39, ал. 4 ЗУО, които били подписани лично от подс. А.Г.С..
Вече на 13.01.2019 г., в около 10:00 часа
свид. Р.Р. отишъл до външната тоалетна и забелязал, че част от движимите му вещи
липсвали. Той незабавно отишъл в къщата си и върнал записа от камерите на
11.01.2019 г. Видял на монитора, че отнемането на 20 бр. парчета поцинкована ламарина
с размери 50x100 см с тегло 81,00 кг. на стойност 24,30 лева, заедно с 1бр. казанче
за печка на твърдо гориво „Чудо“ с тегло 1.8 кг. на стойност 0.54 лева, както и
разглобен на части метален кантар с платформа, който теглел до 500 кг. на стойност
260.00 лева било извършено от неговият съсед – подс. А.С.. Свидетелят Р. Р. знаел, че подс. А.С. често сядал в заведението
на село Узунджово, област Хасково, поради което се отправил към него. Там действително
го намерил и той пред него направил пълни самопризнания за извършеното противоправно
деяние, но обяснил че бил принуден от обстоятелството, че нямал никакви пари. След
като се уверил, че подс. А.С. е извършител на кражбата свид. Р.Р. подал сигнал в
ОД на МВР - Хасково. Там ОДЧ приел сигнала и изпратил на място до дома на свид.
Р.Р., полицейските служители К. Д. и Н. Д.. Двамата заедно отишли на място в село
Узунджово и разговаряли със свид. Р.Р.. В този момент покрай тях по улицата минал
и подс. А.С.. Тъй като св.Д. бил получил информация от св.Р., че извършителя на
деянието бил обв.С., той го спрял и провел разговор с него. В хода му обв.С. признал
и пред него, че бил отнел противозаконно движимите вещи на св.Р.. Поради това св.Д.
решил да заведе подс. А.С. в сградата на РУ на МВР - Хасково, за изясняване на случая.
Докато пътували към град Хасково подс. А.С. споделил, че отнетите вещи, с лек автомобил
управляван от непознато за него лице от мъжки пол, били транспортирани до пункт
за изкупуване на черни и цветни метали в град Хасково. С помощта на упътване от
страна на подс.С., свид. Д. стигнал до пункта, където на работа бил свид. Г. Г..
При проведения с него разговор станало ясно, че подсъдимият предал за скрап - 20
бр. парчета поцинкована ламарина с размери 50x100 см с тегло 81,00 кг. на стойност
24,30 лева, заедно с 1бр. казанче за печка на твърдо гориво „Чудо“ с тегло 1.8 кг.
на стойност 0.54 лева, както и разглобен на части метален кантар с платформа, който
теглел до 500 кг. на стойност 260.00 лева. Свидетелят Г. Г. споделил, че металният
кантар бил разглобен на части. Също така той показал и съставените за това документи
и разпознал подс. А.С.. След получаване на тази информация подс. А.С. бил заведен
в РУ на МВР - Хасково, където бил задържан за срок от 24 часа и предаден за по нататъшна
работа на свид Ц. Н. Ц.. Подсъдимият А.Г.С. за пореден път признал за извършеното
от него деяние и отново завел свид. Ц. до пункта на свид. Г. Г., от където вече
свид. Ц. Ц. взел и съставените документи при предаване на отнетите от свид. Р.Р.
вещи за скрап.
Гореизложената фактическа обстановка се доказва
по безспорен начин от събраните на досъдебната и съдебната фаза на производството
писмени доказателства, посочени на
съответното място по – горе,
както
и от приобщените към доказателствата по делото по реда на чл. 283 от НПК, писмени материали, съдържащи се в досъдебното
производство: протоколи, справки и бюлетини за съдимост, от заключенията на вещото
лице по назначената на досъдебното производство оценителна експертиза,
всички преценени във връзка с изявленията на подсъдимия по реда на 371, т. 2
НПК и подкрепящи направеното от него в съдебната фаза признание на фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Настоящият съдебен състав намира, че въз основа на така възприетата фактическа
обстановка и след обсъждане на направените доводи относно съставомерността и правната
квалификация на извършеното деяние, се налага недвусмислен и категоричен извод,
че подсъдимият А.Г.С. *** е осъществил от обективна и субективна страна
престъплението, субсумирано под състава на по чл.195, ал.1, т.7, вр. чл.194, ал.1,
вр. чл.28, ал.1 от Наказателния кодекс, за което с повдигнатото му обвинение е привлечен
към наказателна отговорност, тъй като на 11.01.2019 г. в село Узунджово,
област Хасково отнел чужди движими вещи, а именно 1 бр. метален кантар с платформа,
20 бр. парчета поцинкована ламарина и 1 бр. казанче за печка на твърдо гориво „Чудо“,
всичко на обща стойност 284.84 лева от владението на Р.Г.Р. *** без негово съгласие
с намерение противозаконно да ги присвои, като случаят е немаловажен и деянието
е извършено повторно, след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление.
От
събраните доказателства е безспорно установена обективната страна на всяко от
деянията, механизма на осъществяването
им, техния предмет както авторството на престъплението - а именно, че
подсъдимият е извършил същото. Обстоятелство, което всъщност не се оспорва от
него, с оглед направените пред съда самопризнания, нито от защитата му и което
се потвърждава от събраните на досъдебното производство доказателства,
приобщени в съдебна фаза на процеса. Спорен донякъде се явява единствено
моментът с установяване, на база интерпретацията на иначе безпротиворечиво
установените факти, наличието на квалифициращия признак по чл. 195, ал. 1, т. 7
от НК, а оттам и относно правната квалификация. От обективните данни по делото,
касаещи механизма на осъществяване на деянието, а именно обстоятелствата,
свързани с местонахождение на вещите – в имот, ползван за задоволяване на
жилищни нужди, упоритостта при осъществяване на инкриминираната деятелност от
страна на подсъдимия, доколкото имотът е на негово съсед и неговата завишена
обществена опасност предпоставят невъзможността случаят да бъде квалифициран
като маловажен, въпреки ниската обща стойност на предмета на престъплението. За
квалифицирането на случая като маловажен и разколебаване на извода за възможност
за квалификация на кражбата по т. 7 на чл. 195, ал. 1 НК е необходимо настоящият
случай, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед
на другите смекчаващи вината обстоятелства, да разкрива по – ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от същия вид. Настоящата
хипотеза обаче не е такава. Действително, както бе посочено по – горе, ниска е стойността
на предмета на престъпление, в
сравнение с размера на минималната работна заплата за страната към момента на извършване
на престъплението. От друга страна обаче, подсъдимият към момента на деянието е
осъждан, а вещите, предмет на деянието са отнети в изпитателния срок на предходните
осъждания на подсъдимия, цитирани по - горе. Дотук изложеното, и в контекста на
събраните данни за личността на подсъдимия, характеризиращи го в по – скоро в негативен
план сочат на липсата на възможност да се приеме, че случаят е с по – ниска степен
на обществена опасност от обикновените, поради което обосновано и в съответствие
с материалния закон деянието е квалифицирано и по т. 7 на чл. 195, ал. 1 НК. Тази
квалификация изключва възможността за приложение на привилегирования състав и по
чл. 195, ал. 4 НК.
Налице е квалифициращият признак
“повторност” по смисъла на чл.28, ал.1 от НК, тъй като деянието, извършено от
подсъдимия за посочения период от време е довършено преди да изтече срокът по
чл. 30, ал.1 от НК и след анализ на данните за съдимостта на подсъдимия и
конкретно осъжданията на последния към датата на извършване на деянието, описано
в обвинителния акт - по НОХД № 357/2016г. по описа на Районен съд — Димитровград
– с Присъда № 54/30.09.2016г. по описа н Районен съд - Димитровград, за извършено
от него престъпление по чл. 195, ал. 1,т. 4 и т. 5, вр. чл.194, ал. 1, вр. чл.26,
ал.1 НК, за което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година,
чието изпълнение, на основание чл. 66,ал.1 НК е отложено с изпитателен срок с 3
години и по НОХД № 1467/2018 г. с Определение за одобряване на споразумение №
211/30.10.2018г. по описа на PC - Хасково в сила от 30.10.2018 г. за извършено от
него престъпление по чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26,ал. 1 от НК. Цитираните осъждания на
подсъдимия, предхождащи инкриминираната дейност, за която е привлечен към
наказателна отговорност по настоящото дело, обосновава извода, че деянието
следва да се квалифицира като извършено при условията на „повторност” по чл.
28, ал. 1 от Наказателния кодекс, съответно правилна се явява и дадената в
обвинителния акт квалификация на извършената кражба по чл. 195, ал. 1, т. 7 от НК.
От субективна страна, съдът
намира, че деянието е извършено умишлено,
при пряк умисъл, т.е съзнавал е, че с деянието си лишава от фактическа власт владелеца на чужди
вещи, предвиждал преминаването им в негова фактическа власт и е целял да
установи тази власт върху предмета на престъплението, както
и да извлече имуществена облага чрез това.
При определяне
на вида и размера на наказанието за подсъдимия, съдът взе предвид: от една страна
степента на обществена опасност на деянието, както и стойността на предмета на престъплението,
а от друга страна – степента на обществена опасност на дееца и подбудите за извършване
на престъплението. При индивидуализация на
наказанието, съдът прецени обстоятелствата, които имат значение за определяне конкретната
степен на обществената опасност на деянието и дееца. Подсъдимият е с обременено съдебно минало, както към настоящия момент, така и към датата на извършване на деянието, като
за същия са събрани и негативни
характеристични данни за личността му, както вече
бе изтъкнато. Изложеното
обосновава извода за степента на обществена опасност
на дееца и следва да бъдат отчетено от съда като отегчаващо
отговорността, с оглед личността на дееца, обстоятелства. От друга страна обаче, като смекчаващи отговорността обстоятелства
съдът отчете ниската стойност на предмета на престъпление, сравнително младата възраст на подсъдимия,
съдействието, което деецът е оказал на разследващите органи, като по този начин
е спомогнал за по - бързото разкриване на случая, както и положителното му
процесуално поведение в това число и направените пълни самопризнания, с които допринесе за изясняване на обективната истина по делото, изразеното съжаление и разкаяние за
извършеното. Наред с това, не могат да
бъдат пренебрегнати и данните за личността на подсъдимия в семеен и социален
план – същият е родител на 7 деца, за които, заедно с жената, с която живее на
семейни начала се грижи, определящи и за подбудите за извършване на деянието.
Преценявайки изложеното в контекста на многобройни смекчаващи вината
обстоятелства,
съобразявайки принципите за законоустановеност и индивидуализация
на наказанието и изхождайки от предвидено за гореописаното престъпление наказание „Лишаване
от свобода”, съдът счете, че наказанието за подсъдимия А.Г.С. следва да бъде определено при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от
НК, с оглед принципа, залегнал в текста на чл. 58а, ал. 4 НК.
По този
начин предвиденото в закона наказание “лишаване
от свобода” съдът прие да бъде наложено за срок от 6 месеца – значително
под предвидения в приложимата правна норма от особената част на НК минимум и разкриващ
по – благоприятно разрешение за него, като на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от
Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража наложеното
наказание следва да се изтърпи при първоначален общ режим. Така
определеният размер на наказанието е справедлив и обоснован, като е от естество
да изпълни предвидените от законодателя в чл. 36 от НК цели, да окаже своето
въздействие и ефект спрямо дееца, както и да повлияе предупредително върху
останалите членове на обществото.
Предвид
обстоятелството, че инкриминираното деяние е извършено в изпитателния срок на осъждането
на подсъдимия по НОХД № 357 по описа на Районен съд – Димитровград за 2016 г. и
отчитайки вида на наложеното с настоящата присъда наказание, настоящият съдебен
състав счита, че е реализирано основанието по чл. 68, ал. 1 от НК и следва да
бъде приведено в изпълнение наложеното с постановената по делото присъда наказание
на подс. А.Г.С. ***/2016 г. по описа на Районен съд – Димитровград, а именно „лишаване
от свобода“ за срок от 1 година, което да се изтърпи изцяло и преди наложеното с
присъдата по делото, при първоначален „общ” режим, след като се установи
наличието на формалните предпоставки за това.
По отношение на разноските:
С оглед обстоятелството че подсъдимият
А.Г.С. *** бе признат за виновен в
извършване на престъплението, за което е привлечен към наказателна отговорност,
в негова тежест на основание чл. 189,
ал. 3 НПК следва да се
възложат разноските по делото, като същият бе осъден да заплати в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР
– Хасково сумата в размер на 117.60 лева, представляваща направени по досъдебното
производство разноски за възнаграждение на вещо лице, а по сметка на Районен съд
– Хасково – сумата в размер на 5.00 лева, представляваща държавна такса при всяко
служебно издаване на изпълнителен лист.
По
отношение на въпроса, свързан с произнасянето по разпореждането с веществените
доказателства, съдът намира, че приобщеният
като веществено доказателство 1 бр. оптичен носител – компакт диск , съдържащ запис
от охранителна камера от имот в с. Узунджово, обл. Хасковоследва
да се върне на лицето Р.Г.Р.
***, ЕГН: **********, като правоимащо лице.
Така мотивиран, съдът постанови
присъдата си.
Председател: