РЕШЕНИЕ
№ 10
гр.Бургас, 06.01.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Бургас, двадесет и първи състав, в открито заседание на
07 декември през две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ : Веселин Белев
при участието на
секретаря Сийка Хардалова, в присъствието на прокурора …………………, като разгледа
докладваното от съдия Белев а.д. № 2131 по описа на съда за 2020г. и за да се
произнесе, взе предвид следното :
Производството по делото се провежда по реда за оспорване
на ревизионни актове – чл.156 и сл., вр. с чл.107 от Данъчноосигурителния
процесуален кодекс, вр. с чл.4 от Закона за местните данъци и такси.
Жалбоподател е М.Х. Коев, ЕГН **********, със съдебен
адрес ***. В производството жалбоподателката участва чрез пълномощник – адвокат
Ф.Ч.от АК София.
Ответник по жалбата е директорът на дирекция „Местни
приходи от данъци, такси и реклама“ (ДМПДТР) на община Бургас. В производството
ответникът участва чрез пълномощник – юрисконсулт Е.М..
Предмет на оспорване е акт за установяване на задължения
по декларация (АУЗД) № ТИ 80516-1/08.06.2020г. на главен експерт в отдел „Контрол
и принудително събиране“ към ДМПДТ на община Бургас, частично потвърден с
решение № 94-01-19062/2/27.07.2020г. на директора на ДМПДТР на община Бургас. С
оспорения акт, въз основа на декларация № 31086/19.08.1998г., относно недвижим
имот - земя и сграда, на адрес ***, по образувана партида №
2606156716003, за периода 2014г.- 2019г. на жалбоподателката са определени
задължения за данък върху недвижимите имоти, такса битови отпадъци и лихва за
забава, изчислена към 08.06.2020г., в общ размер 879.22 лева, както следва:
- данък върху недвижимите имоти (ДНИ)за 2014 г. в размер
0.78лв. и лихва за забава върху тази главница в размер 0.44лв.;
- ДНИ за 2015 г. в размер 0.78лв. и лихва за забава върху
тази главница в размер 0.36лв.;
- ДНИ за 2016 г. в размер 10.05лв. и лихва за забава
върху тази главница в размер 3.83лв.;
- ДНИ за 2017 г. в размер 19.18лв., остатък главница за
плащане в размер на 14.62 и лихва за забава върху тази главница в размер 4.03лв.;
- ДНИ за 2018 г. в размер 9.59лв. и лихва за забава върху
тази главница в размер 1.72лв.;
- ДНИ за 2019 г. в размер 9.59лв. и лихва за забава върху
тази главница в размер 0.75лв.;
- такса битови отпадъци (ТБО) за 2014г. в размер 76.68лв.
и лихви за забава върху тази главница в размер 44.94лв.;
- ТБО за 2015г. в размер 76.68лв. и лихви за забава върху
тази главница в размер 37.12лв.;
- ТБО за 2016г. в размер 136.90лв. и лихви за забава
върху тази главница в размер 52.39лв.
- ТБО за 2017г. в размер 136.90лв. и лихви за забава
върху тази главница в размер 38.50лв.
- ТБО за 2018г. в размер 98.57лв. и лихви за забава върху
тази главница в размер 17.70лв.
- ТБО за 2019г. в размер 98.57лв. и лихви за забава върху
тази главница в размер 7.73лв.
АУЗД е обжалван изцяло и в срок по административен ред от
жалбоподателката, съобразно правилото на чл.107 ал.4 от ДОПК. По повод това
обжалване директорът на дирекция МПДТР на община Бургас с решение № 94-01-19062/2/27.07.2020г.
е отменил оспорения АУЗД в частта, с която са определени публични общински
задължения – ДНИ и ТБО, както следва: ТБО - за периода 2014г. и 2015г. за горницата
над 41.35 лева, за периода 2016г. и 2017г. за горницата над 98.57 лева, ДНИ - за
периода 2016г. и 2017г. за горницата над 9.59 лева, за 2014г. за горницата над
0.76 лева и за периода 2015г. за горницата над 0.76 лева. Актът е потвърден в
останалата част, като са посочени конкретните задължения и е изчислена лихвата
за забава към 08.06.2020г. Общата сума на задълженията определена с решението
на директора на дирекция МПДТР на община Бургас е в размер на 660.13 лева. Именно
в така потвърдената си част е оспорен и АУЗД.
В жалбата се правят оплаквания за липса на мотиви относно
всички обстоятелства въз основа на които оспореният акт е издаден, в това число
и непосочване на правните основания за неговото издаване. Въведени са
възражения, че таксата битови отпадъци неправилно е определена като обща
стойност, а не като стойност за всяка една услуга поотделно. Иска се отмяна на
АУЗД, в частта, в която е потвърден с решение на директора на дирекция МПДТР на
община Бургас, както и присъждане на разноските по делото. Сочат се
доказателства.
Жалбата е подадена в срока по чл.156 ал.1 ДОПК, от лице, което е адресат
на акта, след като е проведено оспорване по административен ред и актът е
потвърден от решаващия орган, при което е налице правен интерес от оспорването и
жалбата е процесуално допустима.
Данъчният орган оспорва жалбата. Счита направените в нея
оплаквания за неоснователни. Иска съдът да отхвърли жалбата. Иска присъждане на
разноски. Представил е заверено копие от преписката по приемане на оспорения
акт.
За да се произнесе по така поставения за решаване спор
между страните съдът се запозна подробно със становищата им, събраните по
делото доказателства и като взе предвид приложимите законови разпоредби, прие
за установено следното.
Представен е препис от оспорения АУЗД № ТИ 80516-1/08.06.2020
г. на АО, от който се установява издаването му. В акта е посочено, че въз
основа на подадена декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № 31086/19.08.1998 г. е открита
партида с № 2606156716003, по която са установени задължения на името на
жалбоподателката за ДНО и ТБО за периода от 2014 г. до 2019 г. В
обстоятелствената част на акта е посочено, че М.К. притежава ½ ид.ч. от
следните недвижими имоти, находящи се в ***:
-
земя с площ от 223 кв.м., със застроена площ (ЗП) 116 кв.м., с данъчна
оценка 10 964.70 лева (или 5 482.35 лева за притежаваните ид.ч. от
жалбоподателката);
-
жилище (построено през 1942 г.) с конструкция МЗ- масивен монолит, с разгъната
застроена площ (РЗП) 129.22 кв.м., в това число притежаваните от
жалбоподателката самостоятелен обект с РЗП – 116 кв.м., мазе с РЗП – 13.22
кв.м., с данъчна оценка на обекта 93 468.30 лева (или 46 734.15 лева
за притежаваните ид.ч. от жалбоподателката);
-
жилище (построено през 1942 г.) с конструкция МЗ- масивен монолит, с
разгъната застроена площ (РЗП) 126.00 кв.м., в това число притежаваните от
жалбоподателката самостоятелен обект с РЗП – 116 кв.м., мазе с РЗП – 10.00
кв.м., с данъчна оценка на обекта 92 715.70 лева (или 46 657.85 лева
за притежаваните ид.ч. от жалбоподателката).
Представен е препис от декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх.
№ 31086/19.08.1998 г. (л.54-76), подадена от наследниците на С. Пръвчева – Е.
Дянкова К. и Х. Дякова, с която по
приложение № 3 е декларирано право на собственост – по наследство, на следните
недвижими имоти с адрес ***: земя с площ от 372 кв.м. и застроена площ от 120
кв.м. (л.68) и жилище- тавански етаж, построен 1942 г., представляващ ІІІ-ти
етаж от четириетажна сграда, с РЗП – таван от 120 кв.м. и прилежащо мазе с
РЗП-10 кв.м. Към декларацията, на по-късен етап – м.11.1998 г., е представен и
препис от удостоверение № ИД 05-00-165/04.05.1998 г. за вписване в регистъра на
паметниците на културата на сграда намираща се на адрес: гр. Бургас, ул. „Антим
І“ № 32 и 34 (л.71). В декларацията е отбелязано, че сградата по приложение 3,
представляваща процесните обекти, не представлява паметник на културата, а в
приложение № 2 към същата е отбелязано, че сградата находяща се на адрес ***е
паметник на културата. По така подадената декларация е образувана партида №
2606156716003.
С последваща декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх. 35011/16.07.2001
г. (л.81) жалбоподателката е посочена като съсобственик на ½ ид.ч. от имот,
находящ се в *** – земя с площ от 221 кв.м. и жилище, представляващо втори етаж
от четириетажна сграда в имота, с РЗП от 120 кв.м. и мазе 13 кв.м. Декларацията
е подадена във връзка с решение № 165/2001 г., постановено по дело № 746/2000
г. по описа на ВКС и промяна в застроителния план на града. Със съдебното
решение е обявен за нищожен договор за продажба на недвижим имот, находящ се в ***,
представляващ апартамент на втори жилищен етаж с площ 119.10 кв.м., ведно с
избено помещение от 13.32 кв.м., като собствеността върху обекта е възстановена
на Елга К. и Х. Дякова. Към декларациите е приложена молба (л.85), в която е
посочено, че поради промяна в квартално застроителния план на града поземлен
имот с административен адрес *** от площ 370 кв.м. е променен на площ от 221
кв.м.
С декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх. 35033/19.07.2001 г.
(л.72) жалбоподателката е посочена като съсобственик на ½ ид.ч. от имот,
находящ се на ***– земя с площ от 221 кв.м. и застроена площ от 120 кв.м.;
жилище - апартамент, представляващо втори етаж от четириетажна сграда в имота,
с РЗП от 120 кв.м. и мазе 13 кв.м. (декларирано с предходна декларация с вх. №
35011/16.07.2001 г.) и тавански жилищен етаж, с година на построяване 1945 г.,
с РЗП 120 кв.м. и мазе с РЗП 10 кв.м. (декларирано с предходна декларация с вх.
№ 31086/19.08.1998 г. и отразени последващи промени). В декларацията е
отбелязано, че сградата на ***е паметник на културата, каквото отбелязване е
посочено и в декларация от 16.07.2001 г.
Представен е препис на коригираща декларация с вх. № **********/07.11.2019
г. (л.34 и сл.), подадена от С. Дякова, с която е декларирано, че същата заедно
с М.К., притежават ½ ид.ч. от следните имоти, находящи се на в ***: поземлен
имот с площ от 223 кв.м. и със застроена площ (ЗП) 116 кв.м.; жилище -
апартамент, представляващо втори етаж от четириетажна сграда в имота, с РЗП от
116 кв.м. и мазе 13.32 кв.м. и тавански жилищен етаж, с година на построяване
1942 г., с РЗП 116 кв.м. и мазе с РЗП 10 кв.м. Отбелязано е в декларацията, че
сградата представлява паметник на културата въз основа на писмо №
2187/08.05.1989г. и писмо № 2412/02.07.2009г., които обстоятелства не се
оспорват от страните.
По делото е представен и препис от нотариален акт № 33,
том ІV, рег. № 2155, дело № 562 от 2001г., съгласно който Е. Дянкова К. и Х.а
Дякова са собственици на ½ ид.ч. от следния имот, находящ се в ***:
апартамент на втори жилищен етаж от двуетажна жилищна сграда, с площ от 119.70
кв.м., ведно с тавански жилищен етаж с площ от 119.70 кв.м. и две избени помещения
с РЗП 13.32 кв.м. и 10 кв.м.
Представен е и
препис от удостоверение за наследници от 12.03.2013г., видно от който М.Х.К. е
единствен наследник на Е. Дянкова К..
Издаденият АУЗД е оспорен пред директора на ДМПДТР към
община Бургас и е частично потвърден с решение № 94-01-19062/2/27.07.2020г. В
решението е посочено, че задълженията с АУЗД са определени въз основа на данните
от коригиращата декларация с вх. № **********/07.11.2019г., а първоначално
имотите са декларирани с декларация с вх. № 31086/19.08.1998г. При определяне
на ДНИ е ползвана данъчната ставка за 2015г. е 1,45пром. и за останалите
периоди - 1,75 пром., а като основа - данъчната оценка на имотите. Уточнено е,
че по отношение на самостоятелните обекти - жилища, не е определен ДНИ, тъй
като сградата е обявена за паметник на културата, респективно ДНИ е начислен
само за земята. При тези данни решаващият орган е приел, че задълженията за ДНИ
за всеки от периодите от 2016г. до 2019г. вкл. е в размер на 9.59 лв., а за
2014г. и 2015г. – в размер на 7.94 лева. След като е установено, че през
посочените периоди е извършено частично
плащане във връзка с така определените задължения – за 2014г. са
заплатени 7,18 лева и за 2015г. са заплатени 7,18 лева, установените с АУЗД
суми са коригирани и същият е отменен в една част.
Относно ТБО решаващият орган е посочил, че стойностите са
определени въз основа на приетите с наредба по чл.9 от ЗМДТ ставки, която за
всеки един от периодите е 1 промил общо за всички предоставяни услуги по чл.66
от ЗМДТ. Като основа за определяне на задълженията е ползвана данъчната оценка
на имотите – земя и две жилища, редуцирана спрямо собствеността на
жалбоподателката, а именно до ½, като за целия период ДО е една и съща:
земя - данъчна оценка 10 964.70 лева (или 5 482.35 лева за
притежаваните ид.ч. от жалбоподателката); жилище (построено през 1942 г.) с
разгъната застроена площ (РЗП) 129.22 кв.м., в това число притежаваните от
жалбоподателката самостоятелен обект с РЗП – 116 кв.м., мазе с РЗП – 13.22 кв.м.
- с данъчна оценка на обекта 93 468.30 лева (или 46 734.15 лева за
притежаваните ид.ч. от жалбоподателката); и жилище с разгъната застроена площ
(РЗП) 126.00 кв.м., в това число притежаваните от жалбоподателката
самостоятелен обект с РЗП – 116 кв.м., мазе с РЗП – 10.00 кв.м., с данъчна
оценка на обекта 92 715.70 лева (или 46 657.85 лева за притежаваните
ид.ч. от жалбоподателката). При тези данни, решаващият орган е достигнал до
извод, че задълженията за ТБО са правилно посочени в АУЗД по отношение на
периодите 2019 г. и 2018 г., относно останалите периоди е прието, че
задълженията за ТБО са в размер на 98.57 лева за всеки период, като за 2014 г.
и 2015 г. АУЗД следва да бъде отменен за сумата от 41.35 лева за всяка една от
годините поради постъпили плащания в размер на 57.22 лева. За периодаите 2016
г. и 2017 г. е посочено, че ТБО е в размер на 98.57 лева, поради което АУЗД е
отменен за тези два периода в частта над така определения размер на
задълженията. Въз основа на достигнатите изводи, решаващият орган е приел, че задълженията
по АУЗД са законосъобразно определени в следните размери:
- данък върху недвижимите имоти за 2014г. в размер 7.94лв.,
от които заплатени 7.18 лева, остатък главница за плащане в размер на 0.76 лв. и
лихва за забава върху тази главница в размер 0.43лв., съответно АУЗД е отменен
за сумата от 0.02 лв. главница и 0.01 лева лихва за забава;
- данък върху недвижимите имоти за 2015г. в размер 7.94лв.,
от които заплатени 7.18 лева, остатък главница за плащане в размер на 0.76 лв. и
лихва за забава върху тази главница в размер 0.35лв., съответно АУЗД е отменен
за сумата от 0.02 лв. главница и 0.01 лева лихва за забава;
- ДНИ за 2016г. в размер 9.59лв. и лихва за забава върху тази
главница в размер 3.67лв.;
- ДНИ за 2017г. в размер 9.59лв. и лихва за забава върху тази
главница в размер 2.70лв., съответно АУЗД е отменен за сумата от 5.03 лв.
главница и 1.33 лева лихва за забава;
- ДНИ за 2018г. в размер 9.59лв. и лихва за забава върху тази
главница в размер 1.72лв.;
- ДНИ за 2019г. в размер 9.59лв. и лихва за забава върху тази
главница в размер 0.75лв.;
- такса битови отпадъци (ТБО) за 2014г. в размер 98.57лв.,
от които заплатени 57.22 лева, остатък главница за плащане в размер на 41.35 лв.
и лихва за забава върху тази главница в размер 23.52лв., съответно АУЗД е
отменен за сумата от 35.33 лв. главница и 21.42 лева лихва за забава;
- такса битови отпадъци (ТБО) за 2015г. в размер 98.57лв.,
от които заплатени 57.22 лева, остатък главница за плащане в размер на 41.35 лв.
и лихва за забава върху тази главница в размер 19.31лв., съответно АУЗД е
отменен за сумата от 35.33 лв. главница и 17.81 лева лихва за забава;
- ТБО за 2016г. в размер 98.57лв. и лихви за забава върху
тази главница в размер 37.69лв., съответно АУЗД е отменен за сумата от 38.33
лв. главница и 14.70 лева лихва за забава;
- ТБО за 2017г. в размер 98.57лв. и лихви за забава върху
тази главница в размер 27.70лв., съответно АУЗД е отменен за сумата от 38.33
лв. главница и 10.80 лева лихва за забава;
- ТБО за 2018г. в размер 98.57лв. и лихви за забава върху
тази главница в размер 17.70лв.;
- ТБО за 2019г. в размер 98.57лв. и лихви за забава върху
тази главница в размер 7.73лв.
С административната преписка са представени справки от
информационната система на община Бургас, МДТ, от която се установява размерът
на данъчната оценка на имотите за всеки един период и които ДО са ползвани от
решаващия орган за определяне размера на задълженията за ДНИ и ТБО. Представена
е и справка от информационната система на община Бургас, от която е видно, че
по партида № 260615676003 са извършени плащания, както следва: 7.56 лева за ДНИ
за 2014г.; 60.23 лева за ТБО за 2014г.; 7.57 лева за ДНИ за 2015г. и 60.23 лева
за ТБО за 2015г.
При така установените факти съдът прие следните правни
изводи.
Обжалваният акт е издаден от компетентен орган. Съгласно
чл.4, ал.1 от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните
данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс. Обжалването на свързаните с тях актове се
извършва по същия ред. Според чл.4, ал.3 от ЗМДТ в производствата по ал.1
служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи
по приходите, а съгласно ал.4, служителите по ал.3 се определят със заповед на
кмета на общината. Тези изисквания в случая са спазени – актът е издаден от главен
експерт в отдел „Контрол и принудително събиране“ към дирекция „МПДТ“ при община
Бургас, оправомощен за това със заповед № 1681/01.07.2014 г. на кмета на община
Бургас, като издателят на акта е назначен на посочената длъжност със заповед №
25/26.02.2020 г., видно от служебна бележка от 04.08.2020 г., издадена от
директора на дирекция „Човешки ресурси“ при община Бургас. Предвид това съдът
прие, че не е налице основание за оспорване на акта по чл.146, т.1 от АПК.
АУЗД е издаден при спазване на установената от закона
писмена форма по чл.120 ал.1 от ДОПК, вр. с чл.4 ал.1 от ЗМДТ. Неоснователни са
оплакванията на жалбоподателя, че липсват мотиви, от които да стане ясно на
адресата защо АО е приел правните си изводи за дължимост на оспорените данъци и
такси. Макар и пестеливи, мотивите на оспорения акт сочат в пълнота
обстоятелствата, покриващи фактическия състав, при осъществяването на който
възникват задълженията за ДНИ и ТБО – собственост на жалбоподателката върху
недвижим имот на територията на община Бургас, намиращ се в урбанизирана зона, предназначението
на имота, както и последваща служебна проверка, констатираща липсата на внесени
ДНИ и ТБО за процесните години. Предвид изпълнението на това задължение, то
липсата на конкретно посочена правна норма за определяне на задълженията не
води до съществено нарушение при неговото издаване. Още повече, че с
потвърждаващото решение на директора на дирекция „МПДТР“ към община Бургас са
отстранени пропуските в оспорения АУЗД – посочени са правните норми, начина на
определяне на ДНО и ТБО (правния ред, съответната ставка, както и
обстоятелството, че жилищата не са обложени с ДНИ на основание чл. 24 ал.1
т.11а от ЗМДТ, тъй като са част от сграда обявена за паметник на културата).
Не са допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила при издаването на обжалвания акт, а направените
оплаквания от жалбоподателката в тази насока са неоснователни, поради което не
е налице основание за оспорване по чл.146 т.3 от АПК. АУЗД е издаден по реда на
чл.107 ал.2 от ДОПК, въз основа на извършена проверка, при която е установено,
че жалбоподателката не е заплатила (изцяло) задълженията си за ТБО и ДНИ по
подадени декларации. Задълженията са определени въз основа на данните посочени
в последната коригираща декларация от 2019г.
Съгласно чл.66 от ЗМДТ размерът на таксата битови
отпадъци се определя за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване;
обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; поддържане на чистота
на териториите за обществено ползване. В случая както в АУЗД, така и в
потвърждаващото го решение, ТБО е определена като обща стойност, без да е
разделена за всяка услуга поотделно. Съдът намира, че е налице нарушение на
цитираната законова норма, но същото не е съществено дотолкова, че да бъде
разглеждано като основание за отмяна на оспорения акт. Това е така, доколкото АУЗД
е издаден по реда на ДОПК, а съгласно чл.160 ал.1 от ДОПК съдът следва да се
произнесе по същество. От друга страна, по делото няма данни за процесните
имоти да са налице условия за освобождаване от предоставените такси, предвидени
в чл.71 от ЗМДТ или чл.18 ал.3 от Наредбата за определянето и администрирането на
местните такси и цени на услуги на територията на община Бургас, относима за
периода от 2016г. до 2019г., и чл.14 ал.3 от Наредба от 27 март 2003 год. за определянето
и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Бургас,
в редакцията действаща към 2014г. и 2015г. Още повече, че в хода на
производството по издаване и в последствие на оспорване на издадения АУЗД, в
това число и в съдебното производство, не се правят възражения, че услугите, за
които се начисляват ТБО, не са предоставяни от Общината. Въз основа на
изложените данни, както в АУЗД, така и в потвърждаващото решение, съдът има
възможност да осъществи съдебен контрол. В допълнение, следва да се отбележи,
че съгласно чл.107 ал.2 от ДОПК задълженото лице има право при поискване да получи
справка за начина, по който е изчислено задължението, съдържаща данни за задълженото
лице, вида, основанието, общия и неплатения размер, от която възможност М.К. не
се е възползвала.
В случая не е спорно между страните, че жалбоподателката
притежава ½ идеални части от имотите, посочени в АУЗД, не се спори и че
същата се явява задължено лице за ДНИ и ТБО за тези имоти. Не е спорно между
страните и обстоятелството дали услугите, за които се събира ТБО, са реално
предоставяни от общината през процесните периоди. Спорен е начинът на определяне
на задълженията.
Съгласно чл.1 ал.2 и ал.3 от ЗМДТ размерът на ДНИ се
определя с наредба на общинския съвет, а когато до края на предходната година общинският
съвет не е определил размера на местните данъци за текущата година, същите се събират
на базата на действащия размер към 31 декември на предходната година.
Аналогично е и определянето размера на таксите за битови отпадъци (чл. 9 от ЗМДТ) – същите се определят с наредба на съответния общински съвет. Наредбите
на общинските съвети, с които се определя размерът на ТБО и ДНИ, подлежат на
публично оповестяване и са общо достъпни за населението. В случая, относимите
наредби на Общински съвет Бургас – Наредба за определяне размера на местните
данъци на територията на община Бургас и Наредба за определяне и администриране
на местните такси и цени на услуги на територията на община Бургас, могат да
бъдат установени на следните интернет страници: https://2011-2015.burgascouncil.org/naredbi/arhiv-na-normativni-aktove
(архив нормативни актове за мандат 2011-2015г.) и
https://2015-2019.burgascouncil.org/Arhiv-na-normativni-aktove/51 (архив
нормативни актове за мандат 2015-2019г.). При проследяване редакцията на
посочените наредби през периода 2014г. – 2019г. съдът установи, че таксата за
битови отпадъци за всеки един период по отношение на жилищни имоти на физически
лица е в общ размер 1.0 промила общо за услугите: сметосъбиране и сметоизвозване;
обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите
за обществено ползване. От редакциите на Наредбата за определяне размера на
местните данъци на територията на община Бургас съдът констатира, че за
периодите 2014г. и 2015г. е била предвидена ставка от 1,45 промила, а за
останалите периоди – 2016г., 2017г., 2018г. и 2019г. е предвидена ставка 1,75
промила. Съгласно текстовете и на двете наредби дължимите данък и такси се изчисляват
на база данъчна оценка на имотите. От изложеното в решението на директора на
дирекция „МПДТР“ към община Бургас става ясно, че именно посочените ставки са
приложени при изчисляване на задълженията на жалбоподателката по оспорения
АУЗД.
Процесните обекти и недвижим имот с адрес ***, са
декларирани още през 2001г. с две отделни декларации, като с коригиращата
декларация от 2019г. е отразена смяна на собствеността и са изменени
стойностите на РЗП за двата жилищни обекта, като същите са намалени спрямо 2001г. (през 2001г. обектите са декларирани с РЗП
120 кв.м., а през 2019г. – с РЗП 116 кв.м.). Видно от представените по делото
справки за данъчната оценка на имотите от 2014г. – 2019г., при нейното
изчисляване е взета предвид площта декларирана през 2019г., което е и
по-благоприятния за жалбоподателката резултат, доколкото определя по-ниска
данъчна оценка. По делото не са налице данни, самите имоти да са били
подобрявани, такива данни не са въведени и с коригиращата данъчна декларация от
2019г. или с предходните декларации. Ето защо съдът намира, че през
проверявания период действителното състояние /застроената площ/ на процесните
имоти е именно това заявено с последната коригираща декларация. Отделно от
това, в хода на съдебното производство не са направени възражения относно
определения размер на данъчната оценка, ползвана като база за изчисляване на
ДНИ и ТБО. Не са оспорени представените справки за размера на ДО на имотите. С
оглед на изложеното, съдът приема, че правилно приходните органи са се позовали
на така определените данъчни оценки. Действително съдът констатира, че в АУЗД е
посочен размер на ДО за двата жилищни обекта в размер различен от този по
представените справки, като разликата се изразява в посочване на 0.10 лева по-ниска
данъчна оценка за всеки един от двата обекта спрямо представените справки.
Посоченото несъотвествие не дава отражение на крайния резултат за определяне на
задълженията за ТБО.
С оглед установения размер на данъчните оценки на
имотите, както и посочените ставки за ДНИ и ТБО за съответните периоди, след
направени изчисления /за които не са нужни специални познания/ съдът
констатира, че размерът на задълженията за ТБО и ДНИ е правилно изчислен с
решение № 94-01-19062/2/27.07.2020г. на директора на дирекция МПДТР на община Бургас.
В тази връзка, определените задължения за ДНИ и ТБО за 2016г., 2017г., 2018г. и
2019г. са правилно и законосъобразно определени.
Относно периодите 2014г. и 2015г. съдът констатира
несъответствие при отразяване на заплатени суми. В решението на директора на ДМПДТР
на община Бургас е посочено, че за тези два периода лицето е заплатило
съответно по 7.18 лева ДНИ и 57.22 лева ТБО за всеки един от периодите. В
приложената по делото справка за задължения по партидата е отразено, че лицето
е заплатило сумите от 7.56 лева ДНИ за 2014г., 7.57 лева ДНИ за 2015г. и
съответно по 60.23 лева ТБО за 2014г. и за 2015г. По делото не са представени
доказателства за конкретния размер на внесената сума – платежно нареждане или
разписка. Възприетите от решаващия орган суми като внесени, всъщност
представляват разлика между определеното задължение и законово определената
отстъпка от 5% при заплащане на цялото задължение в определен срок. В
представената справка не е посочено, че при заплащане на задълженията е
направено съответно намаляване на задължението, а е посочена само заплатената
главница – представляваща цялото определено към този момент задължение. С оглед
на това, не може да се приеме, че реално заплатените за периодите суми са тези
посочени от решаващия орган, поради което задълженията следва да се коригират с
целия размер на отразените като заплатени главници за 2014г. и 2015г. съгласно
представената справка. Ето защо съдът намира, че задълженията на
жалбоподателката за 2014г. и 2015г. следва да се преизчислят като от
определения размер се приспадне отразената сума по справката за плащания, а
именно: от определения размер за ДНИ за 2014 г. - 7.94 лева, се приспада сумата
от 7.56 лева и се получава дължима главница в размер на 0.38 лева; от определения
размер за ДНИ за 2015 г. - 7.94 лева, се приспада сумата от 7.57 лева и се
получава дължима главница в размер на 0.39 лева; от определения размер за ТБО
за 2014 г. - 98.57 лева, се приспада сумата от 60.23 лева и се получава дължима
главница в размер на 38.34 лева; от определения размер за ТБО за 2015 г. -
98.57 лева се приспада сумата от 60.23 лева и се получава дължима главница в
размер на 38.34 лева. Предвид изложеното, оспосеният АУЗД, в потвърдената с ршението
на директора на дирекция „МПДТР“ към община Бургас част, следва да се отмени,
както следва: за определени задължения за ДНИ за 2014 г. над сумата от 0.38
лева /т.е. за размера от 0.38 лева/, за ДНИ за 2015 г. над сумата от 0.39 лева
/т.е. за размера от 0.37 лева/, за ТБО за 2014 г. над сумата от 38.34 лева
/т.е. за размера от 3.01 лева/ и за ТБО за 2015 г. над сумата от 38.34 лева
/т.е. за размера от 3.01 лева/, след отразяване на извършените плащания.
Със жалбата не са въведени конкретни възражения относно
определените лихви за забава, но доколкото АУЗД е оспорен изцяло в потвърдената
част, то съдът дължи произнасяне и относно определените лихви. Съгласно чл.175 ал.1
от ДОПК за неплатените в законоустановените срокове публични задължения се дължи
лихва в размер, определен в съответния закон. Според нормата на чл. 1 от Закона
за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания, неплатените в
сроковете за доброволно плащане, неудържаните или удържани, но невнесени в срок
данъци, такси, отчисления от печалби, вноски към бюджета и други държавни вземания
от подобен характер се събират със законната лихва. И двете посочени норми – първата
специална спрямо втората, която е общо правило, изискват плащането да не е извършено
в законоустановените срокове. Съгласно чл.28 ал.1 от ЗМДТ данъкът върху недвижимите
имоти се плаща на две равни вноски съответно до 30 юни и до 31 октомври на годината,
за която е дължим. След направена справка в различните редакции на Наредбата за
определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията
на община Бургас, съдът констатира, че за посочените периоди е било предвидено
ТБО да се заплащат в сроковете предвидени за ДНИ. Следователно при незаплатено
задължение за ДНИ и ТБО до 31.10 на съответната година, лицето изпада в забава,
считано от 01.11 на съответната година.
От данните по делото, както бе посочено и по-горе в
изложението, се установява, че за 2014г. и 2015г. са погасени задължения за ТБО
и ДНИ за процесните имоти. Видно от приложената справка за плащания,
заплатените суми за тези два периода представляват погасяване на цялата
главница на задълженията, определени към момента на плащането. Доколкото е задължение
на администрацията да установи конкретният размер на задължението, а не на задълженото
лице, то плащането в срок на задължение, което макар и неправилно, е установено
от съответния орган, води до извод за липса на забава при неговото плащане, в
това число и относно последващото преизчисляване на задължението, какъвто е
настоящия случай. Ето защо съдът намира, че по отношене на установените с
оспорения акт задължения за ДНИ и ТБО за периода 2014г. и 2015г.
жалбоподателката не е изпаднала в забава, респективно не дължи лихви за
забавено плащане.
По отношение на задълженията за останалите четири периода
– от 2016г. до 2019г., по делото липсват данни за каквото и да било плащане на
ДНИ и ТБО, поради което съдът намира, че са налице основанията за определените
задължения да бъдат начислени лихви за забава. Въпреки това съдът констатира,
че задълженията за лихва са погрешно изчислени. Последното се дължи на
обстоятелството, че при определяне размера на лихвите приходният орган е взел
предвид начален момент 01.09 на съответната година, а не 01.11 на съответната
година за която са възникнали задълженията. Втората посочена дата е именно
датата на която лицето е изпаднало в забава, тъй като срокът за погасяване на
задълженията е изтекъл на 31.10 на съответната година. При приложение на
правилния начален момент на забавата се установяват следните задължения за
лихви: относно ДНИ за 2016 г. – 3.51 лева; относно ДНИ за 2017 г. – 2.53 лева;
относно ДНИ за 2018 г. – 1.56 лева; относно ДНИ за 2019 г. – 0.59 лева; относно
ТБО за 2016 г. – 36.04 лева; относно ТБО за 2017 г. – 26.04 лева; относно ТБО
за 2018 г. – 16.05 лева и относно ТБО за 2019 г. – 6.05 лева. Началната дата,
ползвана от приходния орган, както и конкретния размер на задълженията за
лихва, съдът установи след направени изчисления в онлайн калкулатор на НАП за
изчисляване на лихви / http://nraapp03.nra.bg/web_interest/start_int.jsp/.
Предвид така направените изчисления, съдът намира, че определените задължения
за лихва с АУЗД, в размерите потвърдени с решението на директора на дирекция
„МПДТР“ към община Бургас, следва да се отменят за разликата над посочените
по-горе размери на лихвите, т.е. в частта, с която са определени задължения за
лихви в следните размери: относно ДНИ за 2016 г. – 0.16 лева; относно ДНИ за
2017 г. – 0.17 лева; относно ДНИ за 2018 г. – 0.16 лева; относно ДНИ за 2019 г.
– 0.16 лева; относно ТБО за 2016 г. – 1.65 лева; относно ТБО за 2017 г. – 1.66
лева; относно ТБО за 2018 г. – 1.65 лева и относно ТБО за 2019 г. – 1.68 лева
В обобщение на изложеното следва да се посочи, че
оспореният АУЗД № ТИ 80516-1/08.06.2020 г., в потвърдената му част с решение № 94-01-19062/2/27.07.2020
г. на директора на дирекция „МПДТР“ към община Бургас, се явява законосъобразен
по отношение на определените задължения за ТБО и ДНИ за 2016 г., 2017 г., 2018
г., 2019 г. – в цялост, за 2014 г. - ДНИ до сумата от 0.38 лева и ТБО до сумата
от 38.34 лева, за 2015 г. – ДНИ до сумата от 0.39 лева и ТБО до сумата от 38.34
лева, както и определените задължения за лихви: относно ДНИ – за 2016 г. до
сумата от 3.51 лева; за 2017 г. до сумата от 2.53 лева; за 2018 г. до сумата от
1.56 лева и за 2019 г. до сумата от 0.59 лева; относно ТБО - за 2016 г. до
сумата от 36.04 лева; за 2017 г. до сумата от 26.04 лева; за 2018 г. до сумата
от 16.05 лева и за 2019 г. до сумата от 6.05 лева; или общ размер на
задълженията за ДНИ и ТБО – 510.09 лева и лихва за забава в размер на 92.37
лева. В останалата част оспореният АУЗД, в частта потвърдена с решението на директора
на дирекция „МПДТР“ към община Бургас, а именно определените задължения за ДНИ
и ТБО в общ размер на 6.78 лева и лихва за забава в общ размер на 50.90 лева,
като незаконосъобразен следва да се отмени.
Предвид изхода от спора и своевременно направеното искане
за присъждане на разноски от двете страни и на основание чл.161, ал.1 ДОПК,
разноските в настоящото производство следва да се присъдят пропорционално
съобразно уважената и отхвърлената част от жалбата, както следва: 8.74% от
претендираните от жалбоподателката разноски и 91.26% от претендираните от
ответната страна разноски. Съобразно чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли
2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималното
възнаграждение за една инстанция при материален интерес до 1000 лева е в размер
на 300 лева, поради което на ответника
следва да се присъди сумата от 273.78 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Жалбоподателката претендира присъждане на разноски в общ размер на 370 лева/
360 лева адвокатско възнаграждание и 10 лева – държавна такса/, от които следва
да ѝ се присъди сумата от 32.33 лева /0.87 лева държавна такса и 31.46
лева – адвокатско възнаграждение/.
Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на М.Х.К., ЕГН:**********, със съдебен адрес: ***
80516-1/08.06.2020г. на главен експерт в отдел „Контрол и принудително
събиране“ към ДМПДТ при община Бургас, в частта в която е потвърден с решение №
94-01-19062/2/27.07.2020г. на директора на дирекция МПДТР на община Бургас и на
жалбоподателката са определени задължения по декларация № 31086/19.08.1998г. за
такса битови отпадъци, данък недвижими имоти, лихви за забава за периода 2014г.
- 2019г. в общ размер от 57.67 лева. над посочените по-долу суми.
ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБАТА на М.Х.К. с ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, против
АУЗД № ТИ 80516-1/08.06.2020 г. на главен експерт в отдел „Контрол и
принудително събиране“ към ДМПДТ при община Бургас, в частта в която е
потвърден с решение № 94-01-19062/2/27.07.2020 г. на директора на ДМПДТР на
община Бургас и на жалбоподателката са определени задължения по декларация №
31086/19.08.1998г. за такса битови отпадъци, данък недвижими имоти, лихви за
забава за периода 2014г. - 2019г. в общ размер 602.46 лева, както следва :
- данък върху недвижимите имоти за 2014г. в размер 0.38
лева;
- данък върху недвижимите
имоти за 2015г. в размер 0.39 лева;
- данък върху недвижимите
имоти за 2016г. в размер 9.59лв. и лихва за забава върху тази главница в размер
3.51лв.;
- данък върху недвижимите имоти за 2017г. в размер 9.59лв.
и лихва за забава върху тази главница в размер 2.53лв.;
- данък върху недвижимите имоти за 2018г. в размер 9.59лв.
и лихва за забава върху тази главница в размер 1.56лв.;
- данък върху недвижимите имоти за 2019г. в размер 9.59лв.
и лихва за забава върху тази главница в размер 0.59лв.;
- такса битови отпадъци за 2014г. в размер 38.34 лв.;
- такса битови отпадъци за 2015г. в размер 38.34лв.;
- такса битови отпадъци за 2016г. в размер 98.57лв. и лихви
за забава върху тази главница в размер 36.04лв.;
- такса битови отпадъци за 2017г. в размер 98.57лв. и лихви
за забава върху тази главница в размер 26.04лв.;
- такса битови отпадъци за 2018г. в размер 98.57лв. и лихви
за забава върху тази главница в размер 16.05лв.;
- такса битови отпадъци за 2019г. в размер 98.57лв. и лихви
за забава върху тази главница в размер 6.05лв.;
ОСЪЖДА М.Х.К. с ЕГН ********** *** 273.78 лева разноски по делото.
ОСЪЖДА община Бургас да заплати на М.Х.К. 32.33 лева разноски
по делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен
Административен Съд, чрез Административен съд Бургас, в 14-дневен срок от
връчване на преписа.
СЪДИЯ :