Определение по дело №252/2018 на Окръжен съд - Враца

Номер на акта: 306
Дата: 16 май 2018 г. (в сила от 7 юни 2018 г.)
Съдия: Веселка Цокова Иванова
Дело: 20181400200252
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 11 май 2018 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №...

 

Врачанският окръжен съд, наказателно отделение, в съдебно заседание на шестнадесети май, две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                               Председател: Веселка Иванова

 

с участието на секретаря Ирена Митова и прокурора Красимир Невенов, като разгледа докладваното от съдията Веселка Иванова ЧНД № 252 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.437, ал.2 НПК и е образувано по молба на Р.Б.Д., изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора гр.Враца, с искане да бъде освободен условно предсрочно от неизтърпяната част от наложеното му наказание лишаване от свобода. В молбата се навеждат доводи за това, че молителят е придобил право, тъй като е изтърпял изискуемата се от закона част от наказанието и е дал доказателства, че се е поправил. Освен това се твърди, че е с влошено здраве и с тежко семейно положение.

 Към молбата са приложени писмени доказателства – становище от началника на Затвора гр.Враца със справка за изтърпяната част от наложеното наказание и неизтърпения остатък, доклад за оценка на риска от рецидив и вреди по чл.155 ЗИНЗС, план на присъдата по чл.156 ЗИНЗС и личното затворническо досие на осъдения Д..

В съдебно заседание осъденият поддържа молбата и прави искане да бъде освободен условно предсрочно от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание. Представя писмени доказателства в подкрепа на твърденията си, че страда от сърдечно заболяване и има две деца, едното от които е с увреден слух, на които основава претенцията си.

Представителят на Затвора гр.Враца, упълномощен по чл.15, ал.2 ЗИНЗС, изразява становище за неоснователност на молбата по съображения, че с поведението си лишеният от свобода не е дал достатъчно доказателства за своето поправяне. Представя актуална справка за изтърпяното до момента наказание лишаване от свобода и размера на неизтърпяната част.

Участващият в съдебното производство прокурор от ОП гр.Враца дава становище за неоснователност на молбата по съображения, че е налице само една от предпоставките за условно предсрочно освобождаване по чл.70 НК – изтърпяната част от наложеното наказание, но не са налице достатъчно доказателства за поправянето на осъдения, с оглед на което прави искане за оставянето й без уважение.

Врачански окръжен съд, след като изслуша страните в процеса и провери представените по делото писмени доказателства, намира молбата за неоснователна по следните съображения:

С определение № 855/28.12.2017 г., постановено по ЧНД № 706/2017 г. по описа на ОС-Враца на осъдения Р.Б.Д. е определено общо наказание между наложените му по НОХД № 1126/2017 г. на РС-Враца за деяние по чл.343в, ал.2 НК и по НОХД № 569/2017 г. на ОС-Враца за деяние по чл.304а НК, в размер на 10 месеца лишаване от свобода, при първоначален строг режим.

Осъденият е започнал да търпи наказанието на 29.11.2017 г. Към настоящия момент е изтърпял фактически 5 месеца и 17 дни, от работа му се зачитат 1 месец 6 дни, или общо 6 месеца и 23 дни. Остатъкът е 3 месеца и 7 дни. От изложеното е видно, че фактически е изтърпял не по-малко от една втора  от наложеното му наказание, така както изисква разпоредбата на чл.70, ал.1, т.1 НК. Следователно, налице е първата законова предпоставка, необходима за постановяване на условно предсрочно освобождаване.

На следващо място, съдът следва да прецени дали осъденият е дал доказателства за своето поправяне. В тази връзка на внимателно изследване и преценка подлежат всички данни за неговата личност и действителните доказателства за неговото поправяне и положително личностово развитие.

Представените от затворническата администрация  доклад за оценка на риска от рецидив и вреди по чл.155 ЗИНЗС и индивидуален план на присъдата по чл.156 ЗИНЗС сочат липсата на убедителни доказателства за трайна позитивна промяна в нагласите, поведението и начина на мислене на лишения от свобода Д.. При първоначалната оценка е регистриран висок риск от рецидив, възлизащ на 91 точки. Рискът от вреди за обществото е среден, определен е от характера на извършените престъпления-управление на МПС без свидетелство за правоуправление, и е насочен към всички участници в движението по пътищата. Оценката за риск от вреди по време на изтърпяване на наказанието по отношение на служителите и останалите лишени от свобода е в ниски стойности и се определя от липсата на агресивни прояви в условията на контролирана среда. Рискът от суицид и самонараняване също е нисък, тъй като в миналото не е имал автоагресивни прояви.

Като дефицити, по които има остра нужда от корекции, са определени следните зони: криминално минало – лишеният от свобода Д. е многократно осъждан за умишлени престъпления от общ характер, като първите му контакти с полицията са като непълнолетен; отношение към правонарушението – без мотивация за промяна на криминалното поведение; жилищно устройване – живее в условията на пренаселеност, в криминално активен район; управление на финанси и доходи – с придобити парични средства от нелегална дейност и кражби; начин на живот и обкръжение – интегриран в криминалните среди, податлив на тяхното влияние; злоупотреба с алкохол – алкохолът е основен детерминиращ фактор за извършените правонарушения; умения за мислене – не разпознава проблемите си и не е в състояние да ги решава по адекватен начин, с ригидно мислене. С оглед на проблемните зони, в плана за изпълнение на присъдата са заложени като цели разпознаване на проблемите и формиране на ясни и реалистични цели в живота, придобиване на образователно ниво и разясняване на вредите след употребата на алкохол.

При извършената междинна ревизия на оценката на риска не са отчетени значителни положителни промени. Рискът от рецидив е незначително понижен с 1 точка на 90 точки, но е останал в границите на висок, а рискът от вреди за всички останали категории е запазил стойностите си от първоначалната оценка-среден за обществото и нисък за служителите и останалите лишени от свобода. Дефицитните зони са останали същите, както и в самото начало.

В резултат на проведената индивидуално-корекционна работа с осъдения Д. е констатирано, че са настъпили известни положителни промени в зоните образование и обучение, тъй като е бил включен в образователния процес и е посещавал учебните занятия в затвора, но все още има сериозни дефицити в ограмотяването; начин на живот и обкръжение, тъй като се старае да спазва режимните изисквания и няма извършени нарушения и наложени наказания; умения за мислене-опитва се да формулира проблемите си и предвижда някои, но не всички, последици от своите действия. Отчетено е също така, че по време на престоя си в затвора осъденият е имал толерантно отношение към служителите в затвора и останалите лишени от свобода. Освен това, посещава и курс по „Християнски ценности“. Въпреки тези положителни промени, рискът от рецидив е все още висок-90 точки, а от вреди за всички категории е с непроменени стойности от първоначалната си оценка. Акцентувано е на това, че лишеният от свобода е с утвърден модел на престъпно поведение по чл.343в НК, като под влияние на криминално обкръжение, алкохол и липса на финансови средства, съществува реален риск от нови престъпни прояви при освобождаването му от затвора.

Макар осъденият да е с положително отношение към поставените цели и договорените дейности в плана на присъдата, последните не са изпълнени в пълен обем, поради което корекционната работа с него трябва да продължи в зоните „умения за мислене“ и „злоупотреба с алкохол“. Крайната оценка на затворническата администрация е, че лишеният от свобода Р.Д. все още не е дал категорични доказателства за промяна на нагласите си за водене на законосъобразен начин на живот и не отговаря на изискванията за условно предсрочно освобождаване.

Приложените и анализирани по-горе писмени доказателства дават основание за извод, че към настоящия момент с поведението си осъденият Д. все още не е дал достатъчно убедителни доказателства за своето поправяне, съгласно чл.439а НПК. Към момента рискът от рецидив е незначително понижен на 90 точки, но остава в границите на висок, рискът от вреди за обществото също е непроменен и запазва средни стойности, т.е. не са отчетени значителни положителни промени в оценката на двата риска за изминалия период от време. Макар да е налице известна положителна промяна у лишения от свобода, то поправянето му не е окончателно завършено. Не са изпълнени основни цели, заложени в плана на присъдата, като предстои работа в разделите „умения за мислене“ и „злоупотреба с алкохол“. Всичко това илюстрира, че престоят в затвора не е довел до безспорен поправителен и превъзпитателен ефект. Налице е необходимост от продължаване на корекционното въздействие спрямо осъденото лице в насока снижаване на риска от рецидив и вреди за обществото, постигане в пълна степен на набелязаните цели в плана за изпълнение на присъдата и преодоляване на установените дефицитни зони.

При това положение, съдът приема, че е налице само едната от двете законови предпоставки за условно предсрочно освобождаване по реда на чл.70 НК, а именно Р.Б.Д. е изтърпял фактически повече от една втора от наложеното му наказание. Не е налице обаче втората предпоставка, тъй като с поведението си все още не е дал достатъчно доказателства да се приеме, че напълно се е поправил. Изложеното е основание да бъде постановен отказ на молбата му за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част от наложеното му наказание.

Не съставлява основание за уважаване на претенцията за предсрочно освобождаване от изтърпяване на наказанието изтъкнатото обстоятелство от семеен характер-необходимост от помощ в грижите за двете му деца, тъй като не може да се интерпретира като доказателство за настъпила трайна промяна и превъзпитание на осъдения. По-скоро е обстоятелство, което би следвало да го мотивира за в бъдеще към въздържане от противоправни деяния.

Обстоятелството, че Д. е със сърдечно заболяване и с 82% нетрудоспособност, видно от представеното за констатация експертно решение на ТЕЛК, също не е сред материално-правните предпоставки за допускане на условно предсрочно освобождаване по чл.70, ал.1 НК. При необходимост от медицинско обслужване и грижи, такива му се дължат в местата за лишаване от свобода, съгласно Глава десета, чл.128 и сл. ЗИНЗС.

При горните съображения и на основание чл.441 НПК, вр. чл.70, ал.1 НК, Врачанският окръжен съд

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения Р.Б.Д., роден на *** ***, с постоянен адрес ***, понастоящем в Затвора гр.Враца, български гражданин, с ЕГН **********, да бъде освободен условно предсрочно от изтърпяване на неизтърпяната част от наказанието от 10 месеца лишаване от свобода, наложено му по ЧНД № 706/2017 г. по описа на ОС-Враца, с остатък 3 /три/ месеца и  7 /седем/ дни.

         ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране пред САС в 7-дневен срок от днес.

Препис от определението, след влизане в сила, да се изпрати на Затвора гр.Враца.

 

                                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: