Р Е Ш Е Н И Е
№ 585/12.8.2020г.
гр.
Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, XII
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и втори юли две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана
Шотева
ЧЛЕНОВЕ: 1. Красимир Лесенски
2.
Светомир Бабаков
при секретаря Янка Вукева и с участието на
прокурора Паун Савов, като разгледа докладваното от съдия Лесенски касационно
административно дело № 646 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е
образувано по касационна жалба на П.Д.Т.,***, против Решение № 400 от
17.06.2019 г. по адм. дело № 296/2019 г.
по описа на Административен съд Пазарджик.
С
подадената жалба се обжалва решението, с което е отхвърлен предявения иск за
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лв. против Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“, за периода от 22.02.2019 г. до 01.03.2019
г., причинени в резултат на предварителното изпълнение в продължение на 7 дни
на дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия“, наложено му със
Заповед № Д-80/20.02.2019 г., която впоследствие е отменена от Административен
съд Пазарджик, както и че същите се изразяват в неоказването на адекватна
медицинска помощ и лишаването му от определени права по време на посочения
престой. Иска отмяната му, като се постанови друго, с което се уважи предявения
от него иск изцяло в претендирания размер.
Ответната
страна - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ София, чрез процесуалния
си представител в писмен отговор застъпва становище, че оспореното решение е
правилно и законосъобразно и моли да бъде оставено в сила.
Представителят
на Окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на подадената
касационна жалба. Счита оспореното решение за правилно и законосъобразно,
поради което моли да се остави в сила.
Съдът
намира следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл. 211, ал.
1 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен,
поради което е процесуално допустима.
Производството
пред Административен съд Пазарджик се е развило по исковата молба на П.Д.Т., с
която е предявен иск за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000
лв. против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, за периода от
22.02.2019 г. до 01.03.2019 г., причинени в резултат на предварителното
изпълнение в продължение на 7 дни на дисциплинарно наказание „изолиране в
наказателна килия“, наложено му със Заповед № Д-80/20.02.2019 г., която
впоследствие е отменена от Административен съд Пазарджик, както и че същите се
изразяват в неоказването на адекватна медицинска помощ и лишаването му от
определени права по време на посочения престой.
Първоинстанционният съд е установил следната
фактическа обстановка:
На 20.02.2019 г. е издадена Заповед №
080/20.02.2019 г. от
началника на Затвор – Пазарджик, с която на касатора Т. е наложено
дисциплинарно наказание „Изолиране в наказателна килия за срок от 14
денонощия“. Последният е обжалвал заповедта и Административен съд – Пазарджик с окончателно
Решение № 114/01.03.2019 г., постановено по адм. дело № 233/2019 г. я е
отменил. Ищецът не е поискал спиране на предварителното изпълнение на
заповедта, поради което е бил настанен в наказателната килия на 22.02.2019 г.,
като в деня, в който съдът е отменил заповедта – 01.03.2019 г. ищецът е
освободен от наказателната килия. По време на процесния престой касаторът не е
страдал от сериозно заболяване. Действително на 21 и 22 февруари 2019 г. касаторът
е имал болничен лист за леко респираторно заболяване и не е извеждан на работа.
На 21 февруари ищецът бил прегледан, като е имал лека температура 37,2 градуса
и му е било назначено лечение с Бисептол и витамин С. Всяка сутрин през
работните дни на ищеца е извършвано посещение от медицинския фелдшер при
затвора. На 25.02.2019 г. (понеделник) вместо да посочи оплакванията си ищецът
е крещял, държал се е арогантно и е заплашвал свидетелката Китова. Затова и
след като не е забелязала външни белези на заболяване свидетелката Китова
отказала да го прегледа. На следващият ден 26 февруари Т. е посочил
оплакванията си по приемлив начин и тя му е извършила преглед в медицинския
център при затвора. Температурата му е била 37,3 градуса, като са му били изписани
други лекарства. През следващите дни касаторът не е имал оплаквания, въпреки че
фелдшерът К. ежедневно го е посещавала в наказателната килия. При
освобождаването му от килията ищецът отново е прегледан, като температурата му
е била в нормата. От показанията на двамата свидетели – лишени от свобода – Г.
и Г. били в смисъл, че касторът е бил болен и не са му обръщали внимание.
Неколкократните измервания на температурата на касатора сочели, че тя е била
съвсем малко над границата от 37 градуса, което показвало, че състоянието му не
е било никак тежко. Освен това, след като на 26.02.2019 г. му е предписано ново
лечение, в следващите дни той не е имал
оплаквания и при прегледа на 01.03.2019 г., т.е. при напускането на наказателната
килия вече не е имал температура и е бил оздравял.
С
оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба, становищата и исканията на
страните в хода на делото, след приложението на чл. 284, ал.
3 ЗИНЗС, съдът е събрал относимите към предмета на спора
доказателства. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата
обстановка, като въз основа на установените по делото факти, при обсъждане
доводите на страните е направил своите правни изводи.
С
решението си по делото административният съд е отхвърлил предявения иск. Приел
е, че Т., макар и с лека настинка, е бил настанен в наказателната килия, в
която битово-хигиенните условия са по-добри от обичайните, като многократно е
посещаван от медицинско лице и му е оказана адекватна помощ, довела до пълното
му излекуване. Обстоятелството, че не е бил прегледан непосредствено преди
настаняването му в килията не било нарушение, тъй като законът не изисквал
такъв преглед. По делото не се било установи ищецът по време на процесния
престой да е страдал от сериозно заболяване и да не е лекуван адекватно. Следователно,
независимо, че е прекарал 7 дни в наказателна килия без законово основание
(предвид отмяната на дисциплинарното наказание) той не само, че не е бил
подложен на нечовешко или унизително отношение, а и не е претърпял някакви
несъразмерни болки или страдания, нито е бил лишен от някакви сериозни права.
Затова и тъй по делото не се доказали твърденията на Т. за претърпени от него
неимуществени вреди, искът му следвало да бъде отхвърлен като неоснователен.
Решението
е валидно, допустимо и правилно.
Съдът
е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за
правилното решаване на спора доказателства, при приложението на чл. 284, ал.
3 ЗИНЗС, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и при съобразяване
разпоредбата на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС е направил верни правни изводи, които се
споделят от настоящата инстанция.
Съгласно
разпоредбата на чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени
на лишени от свобода или задържани под стража от специализираните органи по
изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл. 3, който в своята ал.
1 предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко,
нечовешко или унизително отношение. Според чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни
условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под
стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло,
отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за
двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована
употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност, действия или бездействия на техни органи и
длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. Според чл. 284, ал.
5 ЗИНЗС в случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се
предполага до доказване на противното.
Правилен
е изводът на административния съд, въз основа от установената по делото
фактическа обстановка, че в случая не са налице законовите предпоставки,
обуславящи основателност на предявения иск за претърпени неимуществени вреди,
произтичащи от неблагоприятни условия при лишаването от свобода на касатора в периода
от 22.02.2019 г. до 01.03.2019 г.
Законът
забранява лишените от свобода да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко и унизително
отношение и задължава държавата да им осигури от една страна, условия за
изтърпяване на наложено им наказание лишаване от свобода или задържане под
стража, съобразени с уважението към човешкото достойнство, от друга - начинът и
методът на изпълнение на наказанието или задържането да не ги подлага на
страдание или трудности от степен над неизбежното ниво на страдание, присъщо на
задържането, и от трета - като се има предвид практическите нужди на
задържането, тяхното здравословно и физическо състояние да бъдат адекватно
гарантирани. В случая не е установено неизпълнение на законови задължения, в
следствие на което да са претърпени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от неизпълнението.
Въз
основа на събраните по делото доказателства в обжалваното решение е изведен
обоснован и логичен извод, че касаторът не само, че не е бил подложен на
нечовешко или унизително отношение, а и не е претърпял някакви несъразмерни
болки или страдания, нито е бил лишен от някакви сериозни права. Не налице
неизпълнение на вменените на администрацията задължения за създаване на условия
за изтърпяване на наказанията, с оглед недопускане неблагоприятно засягане на
личността и накърняване на човешкото достойнство.
Неоснователни
са доводите в касационната жалба за неправилност на обжалваното решение. От
установеното по делото, че дисциплинарното наказание „Изолиране в
наказателна килия за срок от 14 денонощия“ е обжалвано заповедта и Административен съд – Пазарджик с
Решение № 114/01.03.2019 г., постановено по адм. дело № 233/2019 г. я е отменил,
не
следва автоматично обезщетяване на причинените неимуществени вреди в парично
изражение, възприето за дължимо от този, чиито права са нарушени, съобразно
неговото лично, субективно усещане. Естеството и характерът на причиненото
страдание съдът следва да прецени не само от страна на субективното възприятие
и усещане на пострадалия за причинена вреда, но и с конкретните факти, от които
тя произтича и най-вече обезщетението следва да е съобразено с общите схващания
за справедливост, съобразени от съда при приложението на чл. 52 от
Закона за задълженията и договорите. В случая изводите на съда, че
липсват вреди съответстват на посочените критерии. Правилно са преценени
конкретните, обективно съществуващи обстоятелства, относими към делото.
Преценката на кумулативното въздействие на тези условия в исковия период от
само седмица, съобразен с установеното по делото здравословно състояние на
касатора в този период, което не е било тежко и за което са полагани усилия от
медицинското лице в затвора и в съответствие с изведената от закона съдебна
практика, правилно с обжалваното решение е отхвърлен искът за причинени вреди,
тъй като такива не са установени.
При
разглеждане на делото първоинстанционният съд не е допуснал съществени
нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяната на решението му.
Решението на Административен съд Пазарджик следва да бъде оставено в сила, а
касационната жалба като неоснователна - без уважение.
От
страна на ответника не е направено искане за присъждане на разноски, няма и
данни за такива.
Водим
от изложеното и на основание чл.221, ал.2,
предл. първо от АПК, Административен съд Пазарджик, XII състав
Р Е Ш
И:
ОСТАВЯ
В СИЛА решение № 400 от 17.06.2019 г. по
адм. дело № 296/2019 г. по описа на Административен съд Пазарджик.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:
1./п/
2./п/