№ 185
гр. П., 16.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Ани Харизанова
при участието на секретаря Галина Г. Младенова
като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно гражданско дело
№ 20235200500228 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение №
1393/21.12.2022 г., постановено по гр.д. № 20225220100599 Пазарджишкият
районен съд е признал за незаконно уволнението на на П. З. Б., ЕГН
**********, от гр. В., ул. „Б.” № 12, чрез пълномощник адвокат Р. П., със
съдебен адрес: гр. П., ул. ”П.М.” № 9, Офис център 1, ет.2, офис № 11,
извършено със Заповед № ЧР02-1/07.02.2022 г. на заместник-директора инж.
Ц.В. при Р.д.по г. гр. П., със седалище и адрес на управление: гр. П., бул. „Ал.
С.“ № 50, считано от 07.02.2022 г., на основание чл.328, ал.1, т.2, предл. 2 КТ
- поради съкращаване в щата и то е отменил по иск с правно основание
чл.344, ал.1, т.1 КТ.
Възстановил е П. З. Б., ЕГН **********, на длъжността „главен
специалист“, „Контрол по опазването на горските територии и зашита от
пожари”, дирекция „Горско стопанство” в РДГ П., която е заемал преди
уволнението му със Заповед № ЧР02-1/07.02.2022 г. на заместник-директора
инж. Ц.В. при Р.д.по г. гр. П., по иск с правно основание чл.344, ал.1, т.2 КТ.
Осъдил е „Р.д.по г. гр. П., да заплати на П. З. Б., ЕГН **********, на
основание чл.344, ал.1, т.3 КТ, във вр. с чл.225, ал.1 КТ сумата от 8700 лева,
представляваща сборът от обезщетението за оставяне без работа вследствие
на незаконното уволнение за периода от 07.02.2022 г. до 07.08.2022 г., ведно
1
със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба - 25.02.2022
г. до окончателното изплащане на вземането, като е отхвърлил този иск за
разликата до пълния му предявен размер от 11906,40 лева, като недоказан и
неоснователен.
Осъдил е „Р.д.по г. гр. П., да заплати на П. З. Б. сумата от 1315,26 лева,
представляващи сторени разноски в производството.
Осъдил е П. З. Б., ЕГН **********, да заплати на Р.д.по г. гр. П. сумата
от 259,38 лева, представляващи сторени разноски в производството.
Осъдил е „Р.д.по г. гр. П., да заплати по сметка на РС П. сумата от
591,07 лева, представляваща дължимата държавна такса за производството и
сторени разноски за експертиза.
Постановил е предварително изпълнение на решението по отношение
на присъденото обезщетение.
С решение № 121/07.02.2023 г., постановено по същото дело по реда на
чл.248 от ГПК, районният съд е оставил без уважение молбата по чл.248 ГПК,
за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските.
Допуснал е поправка на очевидна фактическа грешка в решение №
1393/21.12.2022 г., постановено по гр.д. № 599/2022 г., по описа на РС-П.,
като е постановил в диспозитива, касаещ дължимите разноски в полза на РС-
П. от ответника, да се чете „581,07 лева“, вместо „591,07 лева“.
Против така постановените решения в законния срок са постъпили
въззивни жалби и от двете страни. Ищецът П. Б. чрез своя процесуален
пълномощник е обжалвал първоначалното решение в частта, с която е
възстановен на длъжността „главен специалист“, „Контрол по опазването на
горските територии и зашита от пожари”, дирекция „Горско стопанство” в
РДГ П., която е заемал преди уволнението му със Заповед № ЧР02-
1/07.02.2022 г. на заместник-директора инж. Ц.В. при Р.д.по г. гр. П., като
счита, че е следвало да бъде възстановен на длъжността „заместник директор
на РДГ-П.“, която според него не е престанал да заема до уволнението си.
Неправилно според него районният съд е приел, че той се е съгласил да заеме
длъжността „главен специалист“, „Контрол по опазването на горските
територии и зашита от пожари”, дирекция „Горско стопанство” в РДГ П., тъй
като от представеното по делото в писмен вид предложение за заемането на
тази длъжност било видно, че ищецът не го е приел. В тази връзка неправилно
районният съд изтълкувал отбелязването „Не Приемам отправеното
предложение“ като първоначално приемане, пред което по-късно е добавена
отрицателната частица „не“, за да придобие смисъла на отказ. Нямало пречка
според жалбоподателя както частицата „не“, така и глаголът „приемам“ да
бъдат изписани с гласни букви, тъй като по този начин категорично
2
подчертавал отказа си да приеме да встъпи в предложената му длъжност.
Отрича свидетелката Т. да му е давала ключ за стаята на Човешки ресурси,
както и че той е влизал там и е дописвал отбелязването върху писменото
предложение, цитирано по-горе или да е изнасял документи от стаята. В
молбата за ползване на неплатен едногодишен отпуск пък бил посочил, че
заема длъжността гл. специалист КОГТПЗ, защото само по този начин можел
да разреши сам на себе си искания отпуск, тъй като вече заемал длъжността
директор на РДГ П..
В тази връзка оспорва и определения от съда размер на дължимо
обезщетение по чл.225 от КТ като твърди, че неправилно районният съд е
взел за база за изчисление брутното трудово възнаграждение за длъжността
гл. специалист КОГТПЗ, а не за длъжността зам. директор на РДГ П..
Искането е решението на районния съд да бъде отменено в обжалваните
части, вместо което да бъде постановено ново, с което ищецът да бъде
възстановен на длъжността „заместник директор на РДГ-П.“, а искът по
чл.225 от КТ да бъде уважен в пълен размер от 11906.40 лв. Претендира
присъждането на разноски за въззивна инстанция.
Ответникът РДГ-П. обжалва решението в уважителната му част с искане
то да бъде отменено, вместо което да бъде постановено ново, с което
предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни. В
пространната и излишно многословна жалба всъщност са направени само две
възражения. Първото възражение е, че неправилно районният съд е приел, че
ищецът страда от заболяване, ползващо се със закрилата по чл.333, ал.1, т.3
във вр. с чл.328, ал.1, т.2 от КТ, вр. с чл.1, ал.1, т.6 от Наредба № 5/1987 г.,
тъй като по делото било безспорно установено от една страна, че той е
уведомил работодателя, че не страда от такава болест, а от друга страна
назначената по делото медицинска експертиза била установила, че
ответникът не страда от захарна болест, ползваща се със закрилата на чл.333
от КТ.
Второто възражение касае направеното още с отговора на исковата
молба, депозиран в срока по чл.131 от ГПК, за възражение за прихващане с
изплатено на ищеца обезщетение на основание чл.220, ал.1 от КТ, което
районният съд е приел за неоснователно. От представените по делото
писмени доказателства – извлечение от ведомост за заплати за м.февруари
2022 г. било безспорно установено, че обезщетение в размер на 1450 лв. е
изплатено на ищеца и в случай на отмяна на уволнението това обезщетение се
явявало заплатено без правно основание, поради което подлежало на връщане.
Възразява се и против допуснатото от районния съд предварително
изпълнение на постановеното решение относно присъденото обезщетение,
3
тъй като чл.423, ал.2 от ГПК забранявал да се допуска изпълнение на
невлязло в сила решение срещу държавни учреждения, каквото била РДГ П..
Претендират се разноски.
Постъпила е и частна жалба от РДГ П. против решение №
1393/21.12.2022 г., постановено по гр.д. № 599/2022 г., с която се иска отмяна
на това решение в частта за разноските като неправилно. От изложените
мотиви обаче не става ясно нито защо се твърди, че решението е неправилно,
нито пък е формулирано адекватно искане.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК са постъпили писмени отговори на
подадените жалби с изложени доводи за отхвърлянето им.
Окръжният съд след като се запозна с твърденията, изложени във
въззивните жалби и писмените отговори, като обсъди и анализира събраните
по делото доказателства, като взе предвид становищата, изразени в съдебно
заседание и при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за установено
следното:
В исковата си молба против РДГ П. ищецът П. Б. е твърдял, че с трудов
договор № 2/14.03.2016 г. е назначен на длъжност „заместник-директор в РДГ
П.. На 10.04.2018 г. тогавашният директор инж. А.К. му връчил Заповед №
ЧР-26/13.10.2017 г., издадена от предишния директор инж. В., за
прекратяване на трудовото правоотношение поради налагане на
дисциплинарно наказание „дисциплинарно уволнение“- чл.330, ал.2, т.6, във
вр.с чл.188, т.3, чл.190, ал.1 ,т.1 и т.3 и чл.187, т.1 КТ. Тази заповед била
отменена и ищецът бил възстановен на длъжност „Заместник директор“, като
на 09.08.2019 г. се върнал на работа.
Твърдял е, че с писмо рег. № РДГ 09-312/15.01.2021 г., връчено на
18.01.2021 г. и проект за ДС № 1/21.01.2021 г. му било предложено на
основание чл.119 КТ да бъде преназначен на длъжността „главен специалист,
контрол по опазването на горските територии и защита от пожари”, дирекция
„Горско стопанство” при РДГ П., но той не се съгласил и отказал да подпише
това ДС. При този отказ му било наредено да отиде в офис на РДГ, находящ
се в гр. В., без да му се поставят конкретни задачи като „заместник директор“.
В периода 21.01.2021 г. до 04.02.2021 г. всеки ден ходил на работа в този
офис и на практика не работил нещо по длъжностната му характеристика.
На 04.02.2021 г. му бил предложен ТД № К-7/04.02.2021 г. да заеме
длъжността „Директор на РДГ П.“, за което той се съгласил и го подписал,
макар да бил на основание чл.68, ал.1, т.4 КТ – за времето до заемане на
длъжността въз основа на конкурс с шестмесечен срок за изпитване в полза на
работодателя. Счита, че на практика с това повишаване в длъжност се искало
да го уволнят. Намира този ТД за недействителен, тъй като е следвало да бъде
4
такъв по чл.67, ал.1, т. 1 КТ.
Същевременно ТД № 2/14.03.2016 г. за длъжността „заместник-директор” не
бил прекратен.
Считано от 04.02.2021 г. ищецът излязъл в едногодишен неплатен
отпуск. На 09.07.2021 г. му била връчена Заповед № К-750/08.07.2021 г. за
прекратяване на ТД № К-7/04.02.2021 г. за длъжността „директор”, на
основание чл.71, ал.1 КТ, без да е насрочен и проведен конкурс за тази
длъжност. Едва през м. 11.2021 г. за временно изпълняващ длъжността
„директор на РДГ П.” бил назначен инж. В.А..
Ищецът е твърдял, че ТД № 2/14.03.2016 г. за длъжността „заместник-
директор” не бил прекратен и към настоящия момент. Сочи, че при
завръщането му на работа на 07.02.2022 г. другият зам. директор - инж. Ц.В.
му връчил, подписана от самия него, Заповед № ЧР02-01/07.02.2022 г. за
прекратяване на ТПО от длъжността „главен специалист“, „Контрол по
опазването на горските територии и зашита от пожари”, дирекция „Горско
стопанство” в РДГ П., на основание чл.328, ал.1, т.2, пр.2 КТ - съкращаване в
щата, считано от 07.02.2022 г., като в заповедта било посочено, че имало
съкращаване в щата на посочената длъжност в длъжностното разписания на
РДГ, в сила от 21.07.2021 г. Било посочено още, че ищецът не боледува от
заболяване по Наредба № 5/20.02.1987 г., въпреки, че той самият бил
декларирал такова обстоятелство с декларация от 03.02.2022 г., изпратена по
ел. поща в 15:55:57 часа с вх.№ РДГ09-956/04.02.2022 г., в която бил посочил,
че страда от „диабет“. Бил приложил и епикриза, установяваща заболяването.
Това обстоятелство било известно на ответника отпреди, тъй като било
подробно обсъдено в мотивите на решението както по в.гр.д. № 343/2019 г. на
ОС П., така и по гр.д. № 840/2017 г. на РС П.. При явяване на работа на
07.02.2022 г. от „Човешки ресурси“ му било заявено, че декларацията по
Наредба № 5/1987 г. следвало да е по образец и му дали да подпише такъв
образец, като същевременно на екземпляра, който бил в РДГ го накрали и той
написал, че оттегля декларацията от 03.02.2022 г. В тази декларация „по
образец“ от 07.02.2022 г. ищецът отново декларирал, че боледува от болест,
включена в Наредба № 5/1987 г. и същата била заведена под № РДГ09-
1043/07.02.2022 г.
Ищецът е твърдял, че заповедта за уволнение е
незаконосъобразна/нищожна и необоснована, тъй като била издадена и
подписана от зам. директора инж. В., без да има правомощията на
работодател по чл.5, ал.1, т.8 от Устройствен правилник на регионалните
дирекции по горите, въпреки позоваването на чл.5, ал.2 от същия. Твърдял е,
че директорът А. не е издавал заповед да бъде заместван от заместник-
директора В. или от друго длъжностно лице.
5
Ищецът бил уволнен от длъжност „главен специалист, контрол по
опазването на горските територии и зашита от пожари”, дирекция „Горско
стопанство" в РДГ П.), която не е заемал, тъй като е заемал длъжността
заместник-директор” поради обстоятелството, че ТД № 2/14.03.2016 г. не бил
прекратен. В този смисъл счита, че от длъжността „заместник-директор на
РДГ-П.” може да го уволни само директора на РДГ П., но след съгласуване с
изп. директор на ИАГ (чл.4.ал.З от УПРДГ), а такова съгласие липсвало.
Твърдял е още, че в действителност нямало съкращаване на някаква
длъжност през 2021 г. в РДГ П..
Твърдял е също, че уволнението било извършено в нарушение на
чл.333, ал.1, т.3, във вр.с чл.328, ал.1, т.2 КТ във връзка с чл.1, ал.1, т.6
(захарна болест - „Obs.Diabetus mellitus“) от Наредба № 5/1987 г., тъй като се
ползвал с особена закрила на КТ и е следвало да бъде изискано предварително
писмено разрешение от Инспекцията по труда за уволнението му на
основание чл.328, ал.1, т.2 КТ и мнението на ТЕЛК, но такова нямало.
Твърдял е, че след уволнението е останал без работа и доходи и веднага
се регистрирал като безработен в БТ В.. През м. 01.2021 г. бил в платен
отпуск 9 дни. Имал и отработени 7 дни на длъжността „зам.директор”, за
която му бил издаден отделен фиш за заплата. С отделен фиш за длъжността
„гл.специалист”, която той не приел да изпълнява, му били начислени и 4 дни
/след 21.01.2021 г./. В този смисъл работодателят издал 2 фиша за БТВ, а
именно: 1/ за 7 дни като „зам.директор”- 396,88 лева и 2/ за 4 дни като
„гл.специалист” - 507,50 лева. Към м.12.2020 г. БТВ на ищеца било 2122,83
лева. В тази връзка счита, че дължимото обезщетение по чл.225, ал.1 КТ
следвало да се определи на базата на БТВ за длъжността „заместник
директор” за месеца, предхождащ прекратяването на ТПО, през който е
отработил повече от 10 дни, т.е 17 дни за м.12.2020 г. - 2122,83 лева. Поради
тази причина за период от 6 месеца - от 07.02.2022 г. до 07.08.2022 г. му се
дължало обезщетение по чл.225, ал.1 КТ в размер на 12736,98 лева, заедно със
законната лихва.
Искането е съдът да постанови решение, с което да признае
уволнението на П. З. Б. за незаконно и да отмени Заповед № ЧР02-
1/07.02.2022 г.; да възстановите ищеца на предишната му работа „заместник
директор на РДГ П. и да осъди ответника да заплати на ищеца обезщетение по
чл.225, ал.1 КТ в размер 11906,40 лева /на основание чл.214 ГПК претенцията
е намалена от 12736,98 лева/, заедно със законната лихва от датата на
предявяване на иска до окончателното му изплащане Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор, в който ответникът
оспорва изцяло исковете и счита, че същите са допустими с изключение на
6
иска по чл.344, ал.1, т.2 КТ, но неоснователни и недоказани и моли да бъдат
отхвърлени. Изложил е доводи за недопустимост на иска по чл.344, ал.1, т.2
КТ.
Възразил е срещу твърдението в исковата молба, че трудов договор №
2/14.03.2016 г. за длъжността „заместник-директор” на Б. не е прекратен,
както и че на 07.02.2022 г. при явяване на работа, от „Човешки ресурси” на Б.
му било заявено, че декларацията по Наредба № 5/1987 г. следвало да е „по
образец” и му бил даден да подпише такъв образец, като същевременно на
екземпляра, който бил в РДГ - П. го накарали и той написал, че оттегля
декларацията от 03.02.2022 г.
Възразил е срещу твърдението, че в декларацията от 07.02.2022 г. Б.
отново е декларирал, че боледува от болест, включена в Наредба № 5 от
20.02.1987 г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат
особена закрила съгласно чл.333, ал.1 КТ.
Счел е за неоснователно твърдението, че Заповед № ЧР02-01/07.02.2022
г. за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца на длъжността
главен специалист „Контрол по опазването на горските територии и защита от
пожари”, в дирекция „Горско стопанство” при РДГ - П. е издадена и
подписана от некомпетентно лице, както и че ищецът е уволнен от длъжност,
която не е заемал.
Оспорил е твърденията в исковата молба, че в действителност нямало
съкращаване на длъжност през 2021 г. в РДГ - П., че уволнението е станало в
нарушение на чл.333, ал.1, т.3, във връзка с чл.328, ал.1, т.2 КТ, във връзка с
чл.1, ал.1, т.6 от Наредба № 5 от 1987 г, както и че ищецът е страдал от
диабет/захарна болест, заболяване по чл.1, ал.1, т.6 от Наредба №5 от
20.02.1987 г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат
особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 от Кодекса на труда, към момента на
връчването на заповедта за уволнение.
Заявил е, че уволнението е законосъобразно, тъй като от одобреното от
изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите длъжностно
разписание на Р.д.по г. - П., в сила от 01.01.2021 г., е била предвидена 1 щатна
бройка за длъжност „заместник-директор в РДГ“ , както и че в него под № 27
е създадена нова длъжност главен специалист „Контрол по опазването на
горските територии и защита от пожари” - 1 щатна бройка, която се заема по
трудово правоотношение, което било различното от старото длъжностно
разписание, в което били предвидени две бройка за длъжността „заместник-
директор в РДГ“, т.е. с ново била съкратена едната щатна бройка и е била
създадена нова длъжност „Контрол по опазването на горските територии и
защита от пожари”.
7
Във връзка с горното е твърдял, че на 15.01.2021 г. директорът на РДГ -
П. е отправил предложение с изх. № РДГ09-312/15.01.2021 г. до инж. П. Б.
във връзка с утвърденото длъжностно разписание, в сила от 01.01.2021 г., в
което за длъжността „заместиик-директор на РДГ” била предвидена само 1
щатна бройка /едната щатна бройка за длъжността била съкратена/, същият на
основание чл.119 от КТ да заеме вакантната длъжност главен специалист
„Контрол по опазването на горските територии и защита от пожари”, в
дирекция „Горско стопанство” при РДГ - П.. Предложението било прието от
ищеца Б., който собственоръчно изписал върху него, че приема отправеното
предложение, като е отразил час - 16.55 ч. и дата 18.01.2021 г. на него,
подписал се е и изписал двете си имена. В изпълнение на изискванията на
чл.4, ал.3 от Устройствения правилник на регионалните дирекции по горите,
съгласно който договорът със заместник-директора се сключва, изменя и
прекратява от директора на РДГ след съгласуване с изпълнителния директор
на ИАГ, с писмо с изх. № РДГ09-417/19.01.2021 г. директорът на РДГ - П. бил
предложил на изпълнителния директор на ИАГ да съгласува изменението на
трудовото правоотношение на Б.. С писмо с рег. № ИАГ-1405/20.01.2021 г.
изпълнителният директор на ИАГ съгласувал исканото изменение на
трудовото правоотношение на инж. П. Б. и преназначаването му на
длъжността главен специалист „Контрол по опазването на горските територии
и защита от пожари”. Ответникът е твърдял, че от страна на гл. експерт
„Човешки ресурси” при РДГ - П. било установено, че в оригиналния
екземпляр на предложението, находящ се в трудовото досие на ищеца, било
направено дописване, като било дописано „Не” преди собственоръчно
изписания текст от Б. „Приемам отправеното предложение”, така че да
изглежда, че предложението не се приема. Това „не“ липсвало в екземпляра
изпратен до ИАГ.
Така на 21.01.2021 г. било сключено Допълнително споразумение №
1/21.01.2021 г. към трудов договор № 2/14.03.2016 г., с което на основание
чл.119, във връзка с чл.67, ал.1, т.1 КТ ищецът бил приел да изпълнява в РДГ -
П. длъжността - главен специалист „Контрол по опазването на горските
територии и защита от пожари”, считано от 21.01.2021 г. Допълнителното
споразумение било подписано от страните, в т.ч. и лично от Б. на 21.01.2021
г., което се установявало от отбелязването върху него, поради което същото
било валидно и било породило правните си последици. На същата дата бил
връчен екземпляр от длъжностната характеристика на ищеца и утвърдено
поименно разписание на длъжностите на РДГ - П., в сила от 21.01.2021 г., в
което под № 45 на длъжността гл. експерт „Контрол по опазването на
горските територии и защита от пожари” фигурирал инж. П. Б..
На 04.02.2021 г. с Трудов договор № К-77/04.02.2021 г., сключен между
8
ИАГ, представлявана от изпълнителния директор и ищеца, последният бил
назначен на длъжността „директор” на РДГ - П. на основание чл.68, ал.1, т.4
КТ, с шестмесечен срок за изпитване в полза на работодателя, считано от
05.02.2021 г. На 05.02.2021 г. ищецът бил встъпил в длъжността „директор”,
за което бил подписал акт за встъпване в длъжност. Със Заповед №
32/05.02.2021 г., подписана от ищеца в качеството му на директор на РДГ - П.,
същият си е разрешил сам ползването на едногодишен неплатен отпуск на
длъжността гл. специалист „КОГТЗП”, считано от 05.02.2021 г. до 05.02.2022
г.
Със Заповед № К-750/08.07.2021 г. на изпълнителния директор на ИАГ
било прекратено трудовото правоотношение с ищеца на длъжността
„директор” на РДГ - П. на основание чл.71, ал.1 от КТ, считано от 09.07.2021
г. Заповедта била връчена на лицето на 08.07.2021 г., като от 09.07.2021 г. до
08.08.2021 г. той ползвал отпуск за временна неработоспособност на
основание болничен лист за временна неработоспособност № Е20210774477
от 12.07.2021 г., който бил обжалван.
Ответникът е твърдял, че в длъжностно разписание на Р.д.по г. - П., в
сила от 26.07.2021 г., била съкратена длъжността главен специалист „Контрол
по опазването на горските територии и защита от пожари”. В тази връзка
било изпратено писмо с изх. № РДГ09-5772/27.07.2021 г. до ищеца, с което
същият бил поканен да представи в РДГ - П. информация дали попада в някоя
от категориите на защитените лица по чл.333 КТ, както и да представи
надлежни медицински документи при условие, че има качеството на
трудоустроено лице или страда от някоя от болестите по Наредба № 5 от
20.02.1987 г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат
особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 от КТ. Към писмото бил приложен и
образец на декларация по реда на чл.333 от КТ. Това писмо не било връчено,
поради което било изготвено ново писмо, което било връчено на 02.02.2022 г.
На електронната поща на дирекцията била постъпила декларация от ищеца, с
която той декларирал, че боледува от захарен диабет, която болест била
посочена в чл.1, ал.1, т.6 от Наредба № 5 от 20.02.1987 г. Декларацията била
входирана в деловодството на РДГ - П. с рег. № РДГ09- 956/04.02.2022 г.
Ответникът е твърдял, че е предприел действия във връзка с изпълнение на
изискванията на чл.3 от Наредба №5 от 20.02.1987 г.
На 07.02.2022 г., след изтичането на неплатения му отпуск на
длъжността главен специалист „Контрол по опазването на горските територии
и защита от пожари”, ищецът се явил в административната сграда на РДГ - П.
и в кабинета на „заместник-директора” в присъствието на инж. Ц.В. - зам-
директор на РДГ - П. и Надка Т. - гл. експерт „Човешки ресурси” заявил, че
иска да попълни нова декларация по реда на чл.333 КТ, като декларирал, че
9
не страда от болест по наредба № 5/20.02.1987 г. Върху декларацията ищецът
собственоръчно написал, че оттегля предходна декларация, подадена от него
на 03.02.2022 г. с вх. № РДГ09-956/04.02.2022 г. Декларацията на Б. от
07.02.2022 г. била входирана в РДГ - П. с рег. № РДГ09- 1043/07.02.2022 г.
На 07.02.2022 г. на ищеца било връчено предизвестие с изх. № РДГ09-
1039/07.02.2022 г. на основание чл.326, ал.2 от КТ във връзка с чл.328, ал.1,
т.2, пр.2 от КТ. Със Заповед № ЧР02-01/07.02.2022 г. било прекратено
трудовото правоотношение с ищеца на длъжността главен специалист
„Контрол по опазването на горските територии и защита от пожари”, в
дирекция „Горско стопанство” при РДГ - П., считано от 07.02.2022 г. на
основание чл.328, ал.1, т.2, пр.2 КТ. Със заповедта било наредено на
служителя да се изплатят обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ за срока на
неспазено предизвестие - една основна месечна заплата и обезщетение по
чл.224, ал.1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск за 2021 г. - 3 дни.
Заповедта била връчена на ищеца на 07.02.2022 г., а била подписана от инж.
Ц.В. - на длъжност „заместник-директор” на РДГ - П., тъй като инж. В.А. -
директор на РДГ - П. към датата на издаването й - 07.02.2022 г. бил в отпуск
поради временна неработоспособност.
Ответникът е твърдял, че на 07.02.2022 г. било утвърдено поименно
разписание на длъжностите на РДГ - П., в сила от 07.02.2022 г.
На 24.02.2022 г. в РДГ - П. постъпило писмо с изх. № 26/22.02.2022 г.,
входирано в РДГ - П. с рег. № РДГ09-1708/24.02.2022 г., от председателя на
ТЕЛК I-ви състав, с което ги уведомил, че след проверка в РКМЕ-РЗИ гр. П.
било установено, че ищецът не е подал медицински документи и нямало
издадено експертно решение за заболяването - захарен диабет, както и че в
епикризата, която била изпратена на ТЕЛК, не пишело, че лицето е със
заболяване захарен диабет, а пишело, че има съмнение за захарен диабет.
Ответникът е оспорил иска по чл.344, ал.1, т.3, във връзка с чл.225, ал.1
КТ по основание и размер. Счита, че е недоказан, тъй като от представените
към исковата молба страници от трудова книжка на Б. не можело да се
установи дали лицето е започнало работа след уволнението.
Незаконосъобразно било искането на ищеца дължимото обезщетение по
чл.225, ал.1 КТ да се определи на база на БТВ за длъжността „заместник-
директор” за месеца, предхождащ прекратяването на ТПО, през който Б. е
отработил повече от 10 дни, т.е. 17 дни за месец 12.2020 г., тъй като ищецът
не бил уволнен от длъжността „заместник- директор”, а било прекратено
трудовото му правоотношение на длъжността главен специалист „Контрол по
опазването на горските територии и защита от пожари” при РДГ - П.. За
месец януари 2021 г. ищецът имал отработени 7 дни на длъжността гл.
специалист КОГТЗП, а за месец февруари 2021 г. имал отработени 4 дни на
10
длъжността гл. специалист КОГТЗП, т.е. същият нямал отработен пълен
работен месец на тази длъжност. Твърдял е, че в случая следвала да намери
приложение Наредбата за структурата и организацията на работната заплата,
тъй като работникът не бил отработил нито един пълен месец при
работодателя на длъжността, от която е уволнен. Поради това размерът на
БТВ по чл.228 КТ следвало да бъде определен съобразно разпоредбите на
чл.17 и чл.19 от Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата.
Направил е възражение за прихващане със заплатеното на ищеца
обезщетение по чл.220, ал.1 КТ в размер на 1450 лева.
Оспорил е искането да бъде допуснато предварително изпълнение на
решението в частта за обезщетението по КТ.
Не е спорно по делото, а се установява и от представения трудов
договор № 2/14.03.2016 г., че страните са били в трудово правоотношение, по
което ищецът е заемал длъжността „Заместник директор“, шифър по НКПД:
1112-7050. Посочено е, че страните са договорили изпитателен срок от три
месеца, считано от датата на постъпване на работа. Уговорено е, че размерът
на основното трудово възнаграждение е 1330 лева.
Ищецът е представил заверено копие на предложение от инж. А.К. -
директор на РДГ П., адресирано до него, относно преназначаване на друга
длъжност по трудово правоотношение, а именно: главен специалист „Контрол
по опазване на горските територии и защита от пожари“, дирекция „Горско
Стопанство“ при РДГ П.. Върху предложението е изписан следният
ръкописен текст: „Не Приемам отправеното предложение 16:55 ч.,
18.01.2021 г.“. С ОИМ ответникът е представил две копия на същото по
съдържание предложение: ведното е изписан следния ръкописен текст:
„Приемам отправеното предложение 16:55 ч., 18.01.2021 г.“ , а другото е
аналогично на представеното от ищеца.
Като доказателство по делото е представено и копие на допълнително
споразумение № 1/21.01.2021 г. към трудов договор № 2/14.03.2016 г., от
което се установява, че ищецът е приел да изпълнява длъжността „главен
специалист „Контрол по опазване на горските територии и защита от
пожари“, шифър по НКПД: 3359-3023, с индивидуална основна заплата в
размер на 1450 лева.
Представено е и заявление с рег. № РДГ09-951/05.02.2021 г. от ищеца, в
което е посочил, че заема длъжността „Гл. специалист“ и иска да му бъде
разрешено ползването на неплатен отпуск за периода от 05.02.2021 г. до
05.02.2022 г. Приложена е и заповед № 32/05.02.2021 г., издадена от ищеца,
вече в качеството му на директор на РДГ П., с която разрешава сам на себе си
11
- инж. П. З. Б. „на длъжност гл. спец. „КОГТЗП“ да ползва едногодишен
неплатен отпуск.
С трудов договор № /не се чете/ 04.02.2021 г., приложен към делото,
ищецът е назначен на длъжност „Директор“, с шифър по НКП 11127028, за
времето, докато бъде заета въз основа на конкурс с шестмесечен срок за
изпитване в полза на работодателя. Встъпил е в длъжност на 05.02.2021 г.,
видно от приложения акт за встъпване в длъжност. Трудовото
правоотношение на ищеца по този договор е прекратено със заповед № К-
750/08.07.2021 г., на основание чл.71, ал.1 КТ.
Установява се от приложено по делото писмо от директора на РДГ,
адресирано до ищеца, че е поканен в 1-дневен срок от получаването му да
представи информация в РДГ П. дали попада в някоя от категориите на
защитени лица по чл.333 КТ. Към писмото е приложена и декларация за
улеснение, която да се попълни и представи. Посочено е, че ако страда от
някое от заболяванията, адресатът следва да представи копие на надлежни
медицински документи, удостоверяващи тези факти.
В тази връзка от ищеца е представена декларация с рег. № РДГ09-
956/04.02.2022 г., в която е посочил, че боледува от захарна болест, която е
посочена в чл.1, ал.1, т.6 от Наредба № 5 от 20.02.1987 г. за болестите, при
които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно
чл.333, ал.1 КТ, за което е представил епикриза изх. № 5531/2017 г.. От
посочената епикриза се установява, че ищецът има придружаващо заболяване
„Obs. Diabetus mellitus”. Дадени са указания за провеждане на консултация с
ендокринолог. Приложена е и декларация по реда на чл.333 КТ, попълнена от
ищеца, в която е зачертано „не съм трудоустроен, боледувам не“. След
зачеркването следва - боледувам от болест, определена в Наредба № 5 от
20.02.1987 г., ръкописно в края на декларацията е изписано „оттеглям
предходната декларация подадена от мен на 03.02.2022 г. с вх. №
РДГ09956/04.02.2022 г./07.02.2022 г. и подпис“.
Установява се от доказателствата по делото, че до директора на РЗИ - П.
и до председателя на ТЕЛК - П. е изпратено искане от заместник-директора
на РДГ Цвятко В. относно изготвяне на експертно медицинско мнение във
връзка с предстоящо уволнение на ищеца с рег. индекс РДГ09-957-04.02.2022
г.
На 24.02.2022 г. е входирано писмо от ответника, адресирано до
директора на РЗИ П., в което е посочено, че за изготвяне на експертно
медицинско мнение ТЕЛК уведомява, че след проверка в РКМЕ- РЗИ гр. П.
се установило, че П. З. Б. няма подадени медицински документи и издадено
експертно решение за заболяването, което сочи захарен диабет. В епикризата,
12
която била приложена с изпратените към искането документи, не пишело, че е
със заболяване захарен диабет, а пишело - съмнение за захарен диабет.
Комисията без подадени документи и без издадено експертно решение не
можела да се произнесе за защита по Наредба № 5 от 20.02.1987 година.
Писмо със същото съдържание е изпратено и до ответника, което е входирано
при него на 29.03.2022 г.
От представените от ищеца резултати от клинично-химични
изследвания, амбулаторен лист от 22.02.2021 г. се установяват нива на
кръвната захар над нормите. Представена е и рецептурна бланка.
С предизвестие № РДГ09-1039/07.02.2022 г. ищецът е уведомен, че на
основание чл.326, ал.2 от Кодекса на труда, във връзка с чл.328, ал.1, т.2, пр.2
от Кодекса на труда, ще бъде прекратено трудовото му правоотношение след
изтичане на законния срок от 30 дни на посоченото основание. Посочено е, че
предизвестието е получено лично от ищеца.
Със заповед № ЧР02-01/07.02.2022 г. е прекратено на основание чл.328,
ал1, т.2, предложение 2 от Кодекса на труда трудовото правоотношение на
ищеца от длъжността главен специалист „Контрол по опазването на горските
територии и защита от пожари”, дирекция „Горско стопанство”, при Р.д.по г.
- П., считано от 07.02.2022 г. Посочено е да му се изплатят обезщетения по
чл.220, ал.1 от КТ за неспазено предизвестие и по чл.224, ал.1 от КТ за
неизползван платен годишен отпуск за 2021 г. – 3 дни. Заповедта е получена
лично от ищеца на 07.02.2022 г.
В мотивите на заповедта за уволнение се посочва, че то се извършва въз
основа на утвърдено от изпълнителния директор на ИАГ София длъжностно
разписание на РДГ - П., в сила 26.07.2021 г., с което е съкратена длъжността
главен специалист „Контрол по опазването на горските територии и защита от
пожари” в дирекция „Горско стопанство”, писма с изх. № РДГ09-
5772/27.07.2021 г. и № РДГ09-850/02.02.2022 г. по описа на РДГ - П.,
представена от инж. Б. в деловодството на РДГ - П. декларация с рег. №
РДГ09-956/ 04.02.2022 г. по чл.1, ал.1 от Наредба № 5 от 20.02.1987 г. за
болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила
съгласно чл.333, ал.1 от Кодекса на труда, оттеглена от същия с декларация
по реда на чл.333 от Кодекса на труда с рег. индекс и дата РДГ-09-1043 от
07.02.2022 г. и деклариращ, че не боледува от посоченото заболяване,
връчена му лично на 07.02.2022 г., предизвестие с рег. индекс РДГ09-
1039/07.02.2022 г., връчено на 07.02.2022 г.
Като доказателство по делото е представен е фиш за възнаграждение на
ищеца за м. февруари 2022 г., в който е отразено, че се изплаща обезщетение
по чл.220 - 1450 лева, чл.224 - 217,50 и безкасово преведена чиста сума в
13
размер на 1500,75 лева.
От приложения по делото устройствен правилник на регионалните
дирекции по горите, действащ в процесния период се установява, че в чл.5,
ал.1, т.8 от него е предвидено, че директорът на регионалната дирекция по
горите издава актове, свързани с възникването, изменението и прекратяването
на служебните и трудовите правоотношения на служителите в РДГ. В чл.5,
ал.2 е посочено, че при отсъствие на директора на РДГ функциите му се
изпълняват от заместник-директор или от длъжностно лице, определено със
заповед. В тази връзка районният съд е направил извод, че за времето на
отсъствието на директора на РДГ П., през което е издадена уволнителната
заповед, заместник директорът В. е бил надлежно упълномощен да изпълнява
функциите на директор, поради което е приел за неоснователно твърдението в
исковата молба, че заповедта е издадена от лице без представителна власт и
компетентност да прекратява трудови правоотношения с работници и
служители на РДГ П.. Този извод на районния съд не е оспорен от страните в
подадените от тях въззивни жалби и не е предмет на въззивния спор, поради
което и не се обсъжда от въззивния състав в настоящото решение.
Не е предмет на въззивния спор и въпросът дали е налице реално
съкращаване на щата, тъй като липсват въведени твърдения в подобен смисъл
от страните в подадените въззивни жалби. В тази връзка въззивният съд
приема за безспорно установено, че е налице реално съкращаване на 1 щатна
бройка за длъжност за. директор, заемана от ищеца.
За изясняване на спора от фактическата страна по делото са разпитани и
свидетели.
От показанията на свидетеля Н.А.-Т. се установява, че работи при
ответника на длъжност главен експерт „Човешки ресурси“. През м. юли 2021
г. пристигнало утвърдено длъжностно разписание от Изпълнителна агенция
по горите - София, с което била премахната длъжност главен специалист
„Контрол по опазване на горската територия“, заемана от ищеца. Установява,
че след връчването на писмото с бланка от декларация за закрила по чл.333 от
КТ ищецът върнал по електронната поща на ответника декларация, в която
бил посочил, че страда от заболяване. Във връзка с това веднага изготвили
писмо до ТЕЛК със запитване дали лицето има издадено експертно решение.
Междувременно на 07.02.2022 г. ищецът се явил на работното си място в
сградата на РДГ и поискал незабавно да му бъде връчена заповедта за
прекратяване на трудовото му правоотношение. Самият той категорично
заявил, че иска да оттегли декларацията по чл.333 КТ от 03.02.2022 г. и
попълнил нова бланка дадена, му от ответника, в която декларирал, че не
страда от заболяване посочено в Наредба № 5. След това изготвили
предизвестието и заповедта за прекратяване на правоотношението.
14
Свидетелката заявява, че е била запозната с представена от ищеца в
предходно дело между страните епикриза, в която било посочено, че страда
от захарен диабет.
От проведения пред районния съд повторен разпит на свидетелката
Н.А.-Т. се установява, че длъжностната характеристика и допълнителното
споразумение са изготвени от нея след нареждане на Директора на РДГ инж.
А.К.. Посочила е, че допълнителното споразумение се изготвяло в три
еднообразни екземпляра, които се подписват собственоръчно от
работодателя, входират се в деловодството и се връчват на лицето.
Свидетелката е заявила, че е изготвила допълнителното споразумение след
даденото от ищеца съгласие за заемане на новата длъжност. Посочила е, че
всички документи се съхраняват в трудовото досие на ищеца и в нейната стая,
в метален, заключен шкаф. Достъп до досиетата имали само тя и директорът.
Заявила е, че в периода от 08.03.2021 г. - 10.04.2021 г. е била в продължителен
отпуск по болест и тогава се наложило да даде достъп на инж. Б., вече в
качеството му на Директор, да влезе в стаята й, като му казала къде стоят
ключовете, включително и резервните - за металния шкаф. Ищецът в
присъствието на инж. Юмет и гл. счетоводител на РДГ отваряли кардемона и
вземали досиетата, които им били нужни за пускане на трудов договор на
едно лице. Тъй като свидетелката била в болница, те й се обадили чрез видео
разговор и тя ги насочвала къде стоят досиетата. Според нея тези лица са
имали достъп до досиетата на всичките служители от РДГ за времето на
нейното отсъствие, а конкретният повод бил изготвянето на допълнително
споразумение на инж. Д.П.. Свидетелката установява, че след като на
21.01.2021 г. в сградата на ДГС „А.“ инж. К. връчил допълнителното
споразумение на ищеца за преназначаване, в което собственоръчно ищецът
бил написал трите си имена, подпис и дата, ведно с длъжностната
характеристика, на която само бил положил подпис, инж. К. на следващия ден
ги предоставил на свидетелката, за да ги пласира в личното досие на ищеца,
като единият оригинал бил връчен на Б., а другият бил приложен в досието.
Свидетелката установява, че ДС е копие, тъй като оригиналът бил изчезнал.
Признава, че тя е заверила „вярно с оригинала“ и е подписала заверените
копия на длъжностната характеристика и допълнителното споразумение, но
когато е направила това, при нея не е бил оригиналът на ДС. По отношение на
съгласието за преназначаване заявява, че пред изречението „Приемам
отправеното предложение“ било изписано с главна буква „Не“.
Установява се от показанията на свидетеля Ц.В., че е заместник-
директор в РДГ П.. Този свидетел дава показания основно за начина на
връчване на декларацията за налично заболяване съгласно чл.333 от КТ.
Установява, че при първия опит двамата със св. Т. не са успели да връчат
15
книжата на ищеца, а връчването е станало от втори опит. Преди да отиде на
работа след изтичане на ползвания от ищеца отпуск, той подал декларация в
свободен текст, в която заявил, че страда от диабет. При явяването си на
работа според св. В. Б. сам поискал да попълни нова декларация, в която
заявил, че не страда от заболяване и оттеглил предишната. Декларацията била
изготвена на компютъра на Т. и занесена в кабинета на В., който замествал в
този момент отсъстващия по болест директор А., а за заместването му нямало
издадена заповед. В същия разговор св.В. обяснил на ищеца начините, по
които може да бъде прекратено трудовото правоотношение при наличието на
съкратен щат и Б. не приел това да стане по взаимно съгласие.
От показанията на свидетеля А.К. се установява, че работил като
директор в РДГ П. за периода от 30.10.2017 г. до 04.02.2021 г. Този свидетел
твърди, че получил от ИАГ писмо, с което бил уведомен, че длъжностното
разписание е променено и едната длъжност на зам. директор трябва да бъде
съкратена. По този повод направил писмено предложение на ищеца да бъде
преназначен на длъжност „главен специалист“ и това станало на 15.01.2021 г.
На 18.01.2021 г. Б. подписал предложението в негово присъствие в кабинета
му, след което била уведомена ИАГ и на 20.01.2021 г. бил получен отговор от
изп. директор, който бил съгласувал преназначаването. Имало спор между
страните за заплатата, но постигнали споразумение и по този въпрос. Б.
подписал допълнителното споразумение и длъжностната характеристика в
присъствието на св.К., който пък ги предал на Човешки ресурси за прилагане
към досието на служителя. Свидетелят установява, че всички досиета се
съхраняват в метални каси с ключ в кабинета на Човешки ресурси, до който
има достъп само служителката. В нейно отсъствие тя се замества от друг
служител, но не и от директор или зам. директор. Заместването било уредено
в съществуващи вътрешни правила. На етажа имало камера, която
проследявало движението.
За изяснаване на спора от фактическа страна по делото са назначени и
прети счетоводна и медицинска експертизи. От заключениета на
счетоводната експертиза се установява, че размерът на обезщетението по
чл.225, ал.1 от КТ за периода от 7.02.2022 г. - 7.08.2022 г. на база
възнаграждението му за м. декември 2020 г. е 11 906,40 лева за длъжност
заместник-директор, а размерът на обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ за
периода от 7.02.2022 г. - 7.08.2022 г. на база възнаграждението му за
длъжността „гл. специалист КОГТЗП" е 8 700,00 лева. Вещото лице посочва,
че за м. януари 2021 г. в РДГ П. на П. Б. са били съставени две ведомости за
работни заплати - за заемащ длъжността „зам. директор“ и за заемащ
длъжността „главен специалист КОГТЗП“.
От заключението на медицинската експертиза се установява, че в периода
16
преди 07.02.2022 г. на ищеца П. З. Б. не е била поставена диагнозата захарен
диабет, тъй като не са проведени необходимите медицински изследвания.
Вещото лице е установило, че на дата 23.11.2017 г. на ищеца е поставена
диагноза остър панкреатит, а при проведените биохимични изследвания е
регистрирана глюкоза 16.0 ммол/л., препоръчана е консултация с
ендокринолог след изписването от болницата, но липсват данни за проведени
контролни и допълнителни изследвания след посочената по-горе дата. Въз
основа на общоприетите критерии за диагноза захарен диабет при
предоставените документи вещото лице е заключило, че при Б. към дата
07.02.2022 г. липсват медицински критерии за поставяне на диагноза захарен
диабет. В допълнително заключение вещото лице е посочило, че към дата
22.02.2021 г. при изследнате с глюкомер било установено ниво на кръвната
захар в размер на 11.5 ммол/л. на фона на повишени стойности на
артериалното кръвно налягане и е предписана терапия с антидиабетен
медикамент. Не са проведени обаче допълнителни лабораторни изследвания
за потвърждаване на диагнозата. Вещото лице изяснява, че захарният диабет е
хронично заболяване, особено ЗД, тип 2 с един доста разгърнат период на
развитие, който при различните пациенти в зависимост от водещия
патогенетичен механизъм бил различен. Можело да бъде и в един период
клинично изявен с някакво късно усложнение на заболяването. Това
хронично заболяване се характеризирало с бавна прогресия. Твърди, че
можело да се говори и за предиабетно състояние, което протичало с гранични
нива на кръвна захар, но за да се поставило диагноза ЗД, тип 2 трябвало да
бъдат направени някои от четирите изследвания изброени в заключението му.
В о.с.з. вещото лице пояснява, че при наличие на повишени нива на
кръвна захар от 2017 г. насам може да се говори за преддиабетно състояние,
но за поставяне на диагноза захарен диабет е необходимо да се направят
допълнителни изследвания в рамките на няколко дни, максимум седмица от
констатираните гранични нива на кръвната захар. Вещото лице заявява, че
ако са били направени изследвания през м.февруари 2022 г., напр.
изследвайки гликирания хемоглобин, е можело да се постави диагноза
захарен диабет към 07.02.2022 г.
Експертизите са приети в с.з. и не са оспорени от страните, поради
което съдът ги кредитира изцяло като компетентно и изчерпателно изготвени.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът
намира обжалвания съдебен акт за валиден и допустим, тъй като не се
констатират пороци, обосноваващи неговата нищожност или недопустимост.
Разгледана по същество въззивната жалба на ищеца е
неоснователна по следните съображения:
17
От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че
ищецът лично е подписал допълнителното трудово споразумение и
длъжностната характеристика за длъжността „главен специалист“ на
21.01.2021 г. Страните не спорят относно факта на предоставяне на писмено
предложение от действащия към 18.01.2021 г. директор К. към ищеца за
преназначаване на длъжност „главен специалист“. Спорен е въпросът дали
това предложение прието от ищеца. Въз основа на съвкупната преценка на
наличните по делото писмени доказателства и показанията на разпитаните
свидетели Т. и К. въззивният съд приема, че на 18.01.2021 г. ищецът е приел
да бъде назначен на длъжност „главен специалист“. Саморъчно изписаният
текст върху предложението сочи, че може да се направи обосновано
предположение за последващо дописване на първоначално изписания текст
„Приемам отправеното предложение 16:55 ч., 18.01.2021 г.“ Общоприетите
граматически правила на българския книжовен език, които всеки
високообразован човек в България прилага без замисляне, предполагат всяко
ново изречение да започва с главна буква. Липсва граматично правило за
изписване с главна буква на първите две, три или повече думи в едно
изречение, освен ако някоя от тях не е лично (или бащино, фамилно) име на
лице или географско наименование за място, а и не е общоприета практика в
писмената реч, била тя ежедневна или официална, да се изписват с главни
букви думи в едно изречение извън посочените изключения. В тази връзка
въззивният съд не приема за достоверно твърдението на жалбоподателя,
изложено във въззивната жалба, че ищецът бил изписал отрицателната
частица „не“ и глагола „приемам“ с главни букви, за да акцентира
категорично, че не приема предложението. Такова тълкуване не се подкрепя
на първо място от факта, че по делото са налични две копия на един и същи
документ с различно съдържание на ръкописния текст, което от своя страна
обосновава предположение с висока степен на вероятност, че първоначалният
ръкописен текст е дописан в по-късен момент от момента на съставянето му.
Това тълкуване пък се подкрепя от наличните по делото косвени
доказателства, а именно: 1/ от факта, че Б. е подписал лично допълнителното
споразумение и трудовата характеристика за заемането на длъжността
„главен специалист“ и 2/ е подал молба за неплатен отпуск от тази длъжност,
а не от длъжността „зам. директор“, която твърди, че е заемал към същия този
момент и не е престанал да заема до уволнението си. В подкрепа на тези
изводи са и показанията на свидетелите К. и Т., които установяват, че в
присъствието на първия Б. е приел предложението и е подписал
допълнителното споразумение и длъжностната характеристика, а тези
документи са били предадени на св.Т., която ги е видяла и лично ги е
приложила към досието на ищеца. Възможността за манипулация на
документа се подкрепя и от факта, че Т. е отсъствала продължителен период
18
от време, през който е предоставила ключовете за шкафовете, в които се пазят
досиетата, на ищеца в качеството му на директор на РДГ П.. Във всеки случай
по делото липсват конкретни твърдения ищецът да е извадил и унищожил
оригинала на този документ, поради което подобна интерпретация не се
споделя от въззивния съд. Така или иначе по делото са налице достатъчно
други косвени доказателства, въз основа на които може да се направи
категорично заключение, че ищецът е приел предложението да заеме
длъжността „главен специалист“ и я е заел от момента на подписването на
допълнителното трудово споразумение 21.01.2021 г. Съответно считано от
тогава е престанал да заема длъжността „зам. директор“, тъй като с
преназначаването му от една на друга длъжност се прекратява трудовото
правоотношение по длъжността, от която е извършено преназначаването на
новата длъжност. При това положение на ищеца се полага да получава
заплата за длъжността, която заема и това е длъжността „главен специалист“.
Като е изчислил дължимото обезщетение по чл.225 от КТ на тази база,
районния съд е постановил правилно решение.
В обобщение въззивната жалба на ищеца се явява неоснователна и
следва да бъде отхвърлена.
Жалбата на РДГ П. е частично основателна по следните съображения:
Както правилно е приел районният съд, с разпоредбата на чл.333 КТ
законодателят е свързал изискванията на предварителната закрила при
уволнение с посочените в закона основания за прекратяване на трудовото
правоотношение (чл. 328, ал. 1, т. 2, 3, 5, 11 и чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ). Когато за
извършване на уволнението се изисква предварителното разрешение на
инспекцията по труда или съгласието на синдикален орган и такова
разрешение или съгласие не е било искано или не е било дадено преди
уволнението съдът отменя заповедта за уволнение като незаконно само на
това основание без да разглежда трудовия спор по същество - арг. чл.344, ал.3
КТ.
В изброените в чл.333 от КТ случаи на уволнение, в които попада и
процесният, уволнението е поставено в зависимост от получаване на
предварително разрешение от определен държавен или синдикален орган.
Закрилата е предварителна, тъй като предхожда извършването на уволнение.
Тя е относителна, когато може да бъде преодоляна чрез получаване на
съгласие от съответния орган и абсолютна, когато не може да бъде
преодоляна чрез даване на разрешение за уволнение. Връчването на заповедта
за уволнение или на предизвестието за уволнение е моментът, към който се
осъществява закрилата по чл.333 КТ. Тогава упражненото право от
работодателя да прекрати трудовото правоотношение е породило действие с
достигане на изявлението до адресата. Това е правно релевантният момент,
19
към който следва да се прецени законността на изявлението - дали
съществува потестативното право на уволнение и надлежно ли е упражнено,
включително дали е преодоляна закрилата по чл. 333 КТ. В този смисъл е
многобройната съдебна практика, в т.ч. и на ВКС, на която се е позовал и
районният съд
Правилно районният съд е приел, че предварителната закрила за
трудоустроените работници и служители и за страдащите от болестите по
Наредба № 5/1987 г. на МНЗ е засилена в сравнение с останалите случаи по
чл.333, ал. 1 КТ и поради това тя изисква предварително разрешение от
инспекцията по труда, предхождано от мнение на ТЕЛК. Целта е да се
ангажират и здравните органи, тъй като закрилата по чл.333, ал.1, т.2 и 3 КТ е
по здравни, а не по социални причини, в отличие от останалите случаи по
ал.1. Достатъчно в случая е работодателят да е поискал мнението на ТЕЛК и
да го е изпратил на инспекцията по труда в разумен срок след получаването,
за да изпълни задължението по чл.333, ал.2 КТ.
В настоящия казус преди уволнението ищецът е поканен да заяви дали
страда от заболяване, попадащо под закрилата на чл.333, ал.1, т.3 от КТ, в
резултат на което той е подал две декларации, попълнени от него съответно
на 03.02.2022 г. и на 07.02.2022 г. И в двете декларации ищецът е посочил, че
страда от захарна болест /диабет/. От внимателния прочит на втората
декларация се установява, че в нейното съдържание е зачертано „не съм
трудоустроен, боледувам/не“. След зачеркването следва боледувам от
болест, определена в Наредба № 5 от 20.02.1987 г. При тези данни следва да
се приеме, че и във втората декларация ищецът е заявил, че боледува от
болест, определена в Наредба № 5 от 1987 г., поради което свидетелските
показания на свидетелите Т. и В. в частта, в която твърдят, че ищецът е подал
декларация, с която е заявил, че не боледува от болест, определена в Наредба
№ 5/1987 г., не следва да бъдат ценени, тъй като те противоречат на
представени по делото писмени доказателства, от които се установява
противоположния факт. Освен това самата свидетелка Т. е заявила, че е
знаела отпреди, че ищецът боледува от диабет, тъй като този факт е бил
разискван по друго дело между страните. В подкрепа на това изявление в
кориците на делото се намират решение № 239/26.06.2019 г., постановено по
в.гр.д. № 343/2019 г. по описа на ПОС и решение № 413/28.03.2019 г.,
постановено по гр.д. № 1840/2018 г. по описа на ПРС, в които съдът е уважил
жалба на ищеца против предходно уволнение само поради факта, че е бил
уволнен без да е взето становище на ТЕЛК и разрешение от Инспекцията по
труда преди уволнението, защото страда от болест, ползваща се със закрила
по реда на чл.333, ал.2 от КТ – захарен диабет.
В настоящия случай по делото са налице данни, че работодателят е
20
изпратил запитване до ТЕЛК, но отговор не е бил получен към момента на
уволнението, поради което следва да се приеме, че процедурата по чл.333,
ал.2 от КТ не е спазена и това е достатъчно основание, за да се приеме, че
уволнението е незаконно.
Дори и да се приеме, че ищецът не е страдал от захарен диабет към
момента на уволнението, при наличието на данни за страдание от болест,
вписана в Наредба № 5/1987 г., работодателят е бил длъжен да поиска
доказателства от ищеца, с които да удостовери наличието на такава болест
преди уволнението, което в случая не е сторено.
От съдържанието на постъпилото след уволнението на ищеца писмо от
ТЕЛК се установява, че ищецът П. Б. няма подадени медицински документи и
издадено експертно решение за заболяванео, което сочи „захарен диабет“.
Комисията е заявила, че без подадени документи и без издадено експертно
решение не може да се произнесе за защита по Наредба № 5/1987 г.
Съгласно чл.4. (1) от същата Наредба, трудово- експертната лекарска
комисия изготвя мнението си в експертно решение въз основа на
представената медицинска документация, но ако за изясняване
здравословното състояние на работника се налагат допълнителни
медицински изследвания и преглед, ТЕЛК взема решение в седемдневен
срок след тяхното извършване. В настоящия случай ТЕЛК гр. П. не е
предприела никакви действия да извърши преглед на ищеца и едва тогава да
вземе решение по случая, с който е сезирана. Бездействието на ТЕЛК не може
да се вмени във вина на работника, поради което извършеното уволнение без
становището на ТЕЛК се явява незаконосъобразно.
Като следствие от незаконното уволнение правилно ищецът е
възстановен на заеманата до уволнението длъжност „гл. спец. „КОГТЗП“.
Основателна е жалбата в частта, в която се оспорва отказа на съда да
уважи възражението за прихващане с обезщетението по чл. 220, ал.1 от КТ,
От представените по делото писмени доказателства – извлечение от ведомост
за заплати за м.февруари 2022 г. е безспорно установено, че обезщетение в
размер на 1450 лв. е изплатено на ищеца и в случай на отмяна на уволнението
това обезщетение се явява заплатено без правно основание, поради което
подлежи на връщане.
В своята практика ВКС приема, че безспорно се приема, че
обезщетението по чл. 220, ал. 1 КТ, изплатено за неспазен срок на
предизвестие, подлежи на прихващане от размера на предявеното с иск по чл.
344, ал. 1, т. 3 КТ обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ - тъй като двете вземания
обезщетяват една и съща по естеството си вреда на уволнения /оставането му
без работа/./В този смисъл – реш. № 178/9.11.2017 г. на ВКС по гр. д. №
21
375/2017 г., III ГО, ГК, реш. № 770/8.12.10 по г. д. № 312/10, III ГО, реш. №
271/17.10.12 по г. д. № 409/11, III ГО/
По делото е безспорно доказано оставането на ищеца след уволнението
без работа за периода от 07.02.2022 г. до 07.08.2022 г., което е в пряка
причинно-следствена връзка с незаконното прекратяване на трудовото
правоотношение от работодателя.
Съгласно чл.228 КТ, във вр. с чл.225, ал.1 КТ брутното трудово
възнаграждение на работника или служителя се определя за месеца,
предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното
обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно
брутно трудово възнаграждение, получено през календарния месец,
предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответно
обезщетение. От неоспореното от страните заключението на ССчЕ се
установява, че то е в размер на 8 700 лева.
За да отхвърли възражението за прихващане, районният съд е приел, че
ответникът не е представил доказателства, че по сметка на ищеца е постъпила
сумата в размер на 1450 лева и не са ангажирани други доказателства,
установяващи твърдяното с отговора на исковата молба плащане направено
към ищеца, приложеният към делото фиш за месец февруари 2022 г. не
установявал, че сумата посочена в него, е получена от ищеца.
Този извод на районния съд е неправилен. Приложеният фиш за м.
февруари 2022 г. представлява извлечение от счетоводството на
предприятието, което следва да се приеме, че се води редовно /при липсата на
твърдения в противоположен смисъл/ и удостоверява извършена счетоводна
операция – безкасов превод на чиста сума по сметката на ищеца, изчислена
съобразно отбелязванията във фиша, поради което служи като разписка за
извършеното плащане. Ако ищецът не е получил тази сума, е трябвало да
направи възражение в този смисъл, каквото по делото липсва. Съдът не следи
служебно за интересите за нито една от страните по трудов спор /такова
задължение съдът има само по отношение защита на интересите на дете/. При
липсата на своевременно направено възражение за липса на плащане от
ищеца, следва да се приеме, че отраденото във фиша плащане е извършено
надлежно и обезщетението по чл.220, ал.1 от КТ е заплатено, поради което
подлежи на връщане.
В заключение – възражението за прихващане се явява основателно и
следва да бъде уважено. При това положение от дължимото обезщетение по
чл.225, ал.1 от КТ в размер на 8700 лв. следва да бъде намалено със сумата
1450 лв. – заплатено обезщетение за неспазено предизвестие и предявеният
иск следва да бъде уважен до размера на 7250 лв. Този изход на спора налага
22
обжалваното решение да бъде отменено за разликата от дължимите 7250 лв.
до присъдените с решение на РС П. 8700 лв., като в тази част исковата
претенция по чл.225, ал.1 от КТ следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
Като последица от този резултат решението следва да бъде отменено и в
частта за разноските.
При този изход на делото ответникът, съобразно уважената част от
кумулативно обективно съединените искове, РДГ П. следва да бъде осъден по
правилата на чл.78, ал.1 ГПК да заплати на П. Б. направените от него съдебни
разходи, а именно в размер на 1096.05 лева, представляващи адвокатско
възнаграждение.
П. Б. следва да бъде осъден да заплати на РДГ П. юрисконсултско
възнаграждение съответно на отхвърлената част от исковете в размер на
117.33 лв.
Тъй като на основание чл.83, ал.1, т.1 ГПК работниците са освободени
от внасяне на такси и разноски за разглеждане на трудови спорове, на
основание чл.78, ал. 6 ГПК, във вр. с чл.83, ал.1, т.1 ГПК, с оглед изхода на
правния спор и съразмерно на уважената част от исковата претенция на
ищеца, съдът следва да определи и размера на дължимите от ответника
разноски.
Исковата претенция за главница е предявена в размер от 11906,40 лева.
Съдът уважава същата до размера от 7250 лева, т.е. върху тази сума и
ответникът дължи ДТ в размер на 4 %, или сумата от 290 лева + сумата от 160
лева - ДТ за уважените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т. 2 КТ
или общо ДТ в размер на 450 лв.
По отношение на дължимите разноски за вещо лице. Исковата
претенция е в общ размер на 11906,40 лева. От нея е уважена сумата в общ
размер 7250 лева, т.е. уважената част е 60.89 %. Възнаграждението на вещото
лице е 170,60 лева. Съдът е указал, че 100 лева от определения депозит следва
да бъде заплатен от бюджетните средства на съда. Именно върху тази сума
съдът е определя каква част следва да бъде осъден ответникът да заплати
съразмерно на уважената част от исковата претенция /100 лева х 60.89 %/ -
60.89 лева или общо дължими разноски към ОС-П. – 510.89 лв.
За въззивна инстанция разноските, които страните следва да заплатят, са
следните:
РДГ П. следва да заплати на П. Б. адвокатско възнаграждение в размер
на 1096.05 лв. съобразно уважената част от исковете.
П. Б. следва да бъде осъден да заплати на РДГ П. юрисконсултско
23
възнаграждение съответно на отхвърлената част от исковете в размер на
117.33 лв. Такси и разноски в полза на жалбоподателя-ответник не следва да
бъдат присъждани, тъй като на основание чл.83, ал.1, т.1 ГПК работниците са
освободени от внасяне на такси и разноски за разглеждане на трудови
спорове.
С оглед отмяна на решението в частта за разноските и определянето им
съобразно изхода на спора във въззивната инстанция, липсва правен интерес
от разглеждане на частната жалба относно разноските, присъдени с решение
№ 1393/21.12.2022 г., поради което частната жалба следва да бъде оставена
без разглеждане, а производството, образувано по нея – прекратено.
Основателна е жалбата на РДГ П. против допускането на предварително
изпълнение на решението на районния съд. Съгласно чл.243, ал.2 ГПК, срещу
държавните учреждения не се допуска предварително изпълнение на невлязло
в сила решение. Без съмнение РДГ П. и държавно учреждение по смисъла на
цитираната норма, поради което постановеното от районния съд
предварително изпълнение на обжалваното решение следва да бъде отменено.
Като взе предвид гореизложеното, Пазарджишкият окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1393/21.12.2022 г., постановено по гр.д. №
20225220100599, в следните части: в частта, с която Пазарджишкият
районен съд е осъдил „Р.д.по г. гр. П., да заплати на П. З. Б., ЕГН **********,
на основание чл.344, ал.1, т.3 КТ, във вр. с чл.225, ал.1 КТ сумата от 7250 лв.
до 8700 лева, представляваща сборът от обезщетението за оставяне без работа
вследствие на незаконното уволнение за периода от 07.02.2022 г. до
07.08.2022 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата
молба - 25.02.2022 г. до окончателното изплащане на вземането; изцяло в
частта за разноските, както и в частта, с която е допуснато предварително
изпълнение на решението, както и изцяло решение № 121/07.02.2023 г.,
постановено по същото дело по реда на чл.248 от ГПК, с което е оставил без
уважение молбата по чл.248 ГПК, за изменение на постановеното по делото
решение в частта за разноските и е допуснал поправка на очевидна
фактическа грешка в решение № 1393/21.12.2022 г., постановено по гр.д. №
599/2022 г., по описа на РС-П., като е постановил в диспозитива, касаещ
дължимите разноски в полза на РС-П. от ответника, да се чете „581,07 лева“,
вместо „591,07 лева“, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на П. З. Б., ЕГН **********, от гр. В., ул. „Б.” № 12,
24
чрез пълномощник адвокат Р. П., със съдебен адрес: гр. П., ул. ”П.М.” № 9,
Офис център 1, ет.2, офис № 11, на основание чл.344, ал.1, т.3 КТ, във вр. с
чл.225, ал.1 КТ, против Р.д.по г. гр. П., със седалище и адрес на управление:
гр. П., бул. „Ал. С.“ № 50, представлявана от директора инж.В. И. В., за
разликата от дължимите 7250 лв. до присъдените с решението на
районния съд 8700 лева като неоснователен.
ОСЪЖДА „Р.д.по г. гр. П., със седалище и адрес на управление: гр. П.,
бул. „Ал. С.“ № 50, представлявана от директора инж.В. И. В., да заплати на
П. З. Б., ЕГН **********, от гр. В., ул. „Б.” № 12, адвокатско възнаграждение
в размер на 1096.05 лв. съобразно уважената част от исковете както за първа,
така и за въззивна инстанция или общо разноски за двете инстанции в
размер на 2192.10 лв.
ОСЪЖДА П. З. Б., ЕГН **********, от гр. В., ул. „Б.” № 12, да заплати
на Р.д.по г. гр. П., със седалище и адрес на управление: гр. П., бул. „Ал. С.“ №
50, представлявана от директора инж.В. И. В., разноски за юрисконсултско
възнаграждение за всяка от двете инстанции съобразно отхвърлената част от
исковете в размер на 117.33 лв. или общо в размер на 234.66 лв. лева,
представляващи сторени разноски в производството.
ОСЪЖДА „Р.д.по г. гр. П., със седалище и адрес на управление: гр. П.,
бул. „Ал. С.“ № 50, представлявана от директора инж.В. И. В., да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд - П. общо
дължими разноски в размер на 510.89 лв.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1393/21.12.2022 г., постановено по гр.д.
№ 20225220100599 по описа на Пазарджишкия районен съд в останалите му
части.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „Р.д.по г. гр. П., със
седалище и адрес на управление: гр. П., бул. „Ал. С.“ № 50, представлявана
от директора инж.В. И. В., против решение № 121/07.02.2023 г., постановено
по гр.д. № 20225220100599 по описа на Пазарджишкия районен съд поради
липса на правен интерес и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази
част. В тази част, която има характер на определение, настоящото решение
подлежи на обжалване в едноседмичен срок, считано от 19.05.2023 г. пред
Пловдивския апелативен съд.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок, считано от 19.05.2023 г.
Председател: _______________________
Членове:
25
1._______________________
2._______________________
26