№ 526
гр. Казанлък, 02.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:НЕЙКО Г. НЕЙКОВ
при участието на секретаря ДЕТЕЛИНА ИВ. Д.
като разгледа докладваното от НЕЙКО Г. НЕЙКОВ Гражданско дело №
20225510101907 по описа за 2022 година
Предявен е иск от Л. П. С. с ЕГН ********** с адрес: гр. М., обл. С.З., ул.
„*******“ ***, чрез адв. М. Ш., АК-С.З. против К. А. С. с ЕГН ********** с
адрес: гр. М., обл.С.З., „*******“ ***, с правно основание в чл. 49 и сл. СК.
В исковата молба ищцата сочи, че с ответника сключили граждански брак на
***** г. в гр.М., заживели заедно на съпружески начала още през 2014 г.,
като аз била на 15 години и през следващата година се родило детето им - А.
К. С., роден на ****** г. Заживели в къщата на неговата майка в гр.М.,
ул."*******" ***. След раждането на детето, тя се грижила за него, като й
помагале нейната и неговата майка. Ответникът е започнал да работи извън
България - първоначално в Г., а от 2019 г. започнал да ходи на работа в Х..
Понякога и тя ходила с него да работи.
Твърди, че през последните няколко години и докато работили в чужбина
всички парични средства ги прибирал ответникът, двамата искали да си
построят собствено жилище в България. Но той дал на братята си всички
изкарани от тях пари (ответникът имал още 6 братя и 2 сестри). През2021 г.
след поредните кавги се разделили, после се събрали отново за около един
месец. По - късно разбрали, че той установил извънбрачна връзка с друга
жена и през месец юни 2022 г. се разделили окончателно. Тя живеела заедно с
детето им при нейните родители в гр.М., ул."*******" ***. От момента на
раздялата им от месец юни 2022 г. и до сега само тя полагала грижи за
роденото от съвместното им съжителство дете с помощта на нейните
родители.
Сочи, че тя не работи на постоянна работа и не получава детски надбавки или
други помощи от държавата.
Моли съда да постанови съдебно решение, с което да прекрати гражданския
им брак, сключен между нея и ответника на ***** г. в гр. М. поради дълбоко
и непоправимо разстройство на брачните им отношения по изключителна
вина на ответника. Моли съда да предостави упражняването на родителските
1
права по отношение на детето А. К. С., родено на ****** г., на нея, като осъди
ответника да й заплаща ежемесечна издръжка за детето в размер на 200 лв.
месечно, считано от 01.06.2022 г. до настъпване на законно основание за
изменяване или прекратяване на тази издръжка. Моли съда да постанови след
прекратяване на брака да възстанови предбрачното си име - Т.. Претендира за
съдебни разноски по делото.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК не е депозиран писмен отговор от ответника.
На същия са редовно връчени препис от исковата молба и приложенията към
нея.
В проведеното открито съдебно заседание по делото ищцата чрез
процесуалния си представител поддържа исковата молба.
Ответникът се представлява от упълномощен представител, който от негова
страна заявява, че не бил съгласен с част от твърденията, описани в исковата
молба. Заявява, че доверителят му също желаел прекратяване на
гражданския му брак с ищцата, но съдът да не се произнася по въпроса за
вината, съгласен е да заплаща издръжка в размер на 200,00 лева от 01.11.2022
г., не възразява упражняването на родителските права да се дадат на майката
и местоживеенето на детето да е при нея. Моли съда да му определи режим на
лични контакти с детето, както следва: всяка първа и трета седмица от месеца,
считано от 17.00 часа в петък с преспиване между дните до 16,00 часа в
неделя, както и през първите 5 дни от пролетната и зимна ваканция на
детето, същото да е при бащата, а през останалите дни – при ищцата, както и
1 месец през лятото, когато това не съвпада с платения годишен отпуск на
майката.
Заинтересована страна Дирекция „Социално подпомагане“ гр. М. депозира
социален доклад, приложен по делото.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът намира за
установено следното:
Безспорно по делото е установено, че страните са сключили граждански брак
на ***** г. в гр. М. /удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз
основа на акт за сключен граждански брак № ***/***** г. на Община М./.
Не се спори, а и от представеното по делото заверено копие от удостоверение
за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № *** от ***** г. на
Община Казанлък, е видно, че от брака си страните имат едно родено дете –
А. К. С., ЕГН **********.
В проведеното открито съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си
представител и пълномощникът на ответника постигнаха съгласие относно
въпросите, касаещи прекратяването на брака, а именно: упражняване на
родителски права над малолетното дете и неговото местоживеене: режим на
контакти между бащата и детето, размера на дължимата месечна издръжката,
която ще се заплаща от ответника.
По делото се събраха гласни доказателства:
Свидетелят А.С.А., майка на ответника, желае да свидетелства, заявява, че
снаха й и синът й били разделени от м.юни, 2022 г. И двамата били
категорични в желанието си за развод. Нямали проблеми да се виждат с
детето.
Пълномощниците на страните оттеглиха исканията си за събиране на други
гласни доказателства. Постигнаха съгласие и бракът да бъде прекратен, като
съдът да не се произнася по въпроса за вината. Оттеглиха и исканията си да
присъждане на разноски по делото.
2
От така приетите за установени факти и обстоятелства, съдът прави следните
правни изводи:
Разпоредбата на чл. 49 от СК предвижда, че всеки от съпрузите може да иска
развод, когато бракът е дълбоко и непоправимо разстроен.
Дълбокото и непоправимо разстройство е един сложен факт, извод за който
прави съдът, въз основа на конкретните факти от живота на съпрузите.
Съдебната практика многократно е давала определение кога в рамките на
една брачна връзка е налице дълбоко и непоправимо разстройство. Най-общо,
бракът между съпрузите е дълбоко и непоправимо разстроен, когато
общността между съпрузите е напълно и окончателно разрушена, когато
липсва и минимална наличност на изискуемото от морала и закона
съдържание на една нормална брачна връзка - иначе казано, налице е
формално съществуване на брачната връзка, която е изпразнена от
необходимото според закона и морала съдържание.
Въз основа на установената фактическа обстановка, съдът намира, че
предявеният иск за развод е основателен и доказан. Налице е дълбоко и
непоправимо разстройство на брака.
Установените по делото обстоятелства обуславят несъмнения извод, че
брачната връзка е дълбоко и непоправимо разстроена по смисъла на чл. 49,
ал.1 от СК.
Съдът намира, че няма възможност за запазване или възстановяване на
брачната връзка, тъй като дълбокото разстройство е трайно и окончателно,
без възможност за преодоляване. Между съпрузите е настъпил пълен и
окончателен разрив и не съществуват никакви изгледи за укрепване и
заздравяване на брака. Ето защо съдът прави извод за наличие на дълбоко и
непоправимо разстройство на брака. В този си вид той е ненужен на страните
и детето им, поради което и следва да бъде прекратен.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът намира, че
брачният иск е доказан по основание. Анализът на доказателствения материал
налага извода, че бракът е изпразнен от съдържание при това състояние на
съпружеските отношения, в брачния им съюз не могат да се постигнат целите
на брака и той съществува само формално. Брачната криза и настъпилата
фактическа раздяла, водят до извода, че не може да се очаква възстановяване
на нормални съпружески отношения между страните, поради което
запазването на брака е безпредметно и не е в интерес на съпрузите, детето им
и обществото.
ОТНОСНО ВИНАТА:
Съдът счита, че не дължи произнасяне по въпроса за вината за настъпилото
дълбоко и непоправимо разстройство в брака, тъй като страните по делото са
направили искане в откритото съдебно заседание чрез процесуалните си
представители, съдът да не се произнася по този въпрос.
ОТНОСНО РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА, ИЗДРЪЖКАТА И РЕЖИМА НА
ЛИЧНИ КОНТАКТИ:
Съгласно разпоредбата на чл.59 ал.4 от СК, съдът решава въпроса относно
родителските права след като прецени всички възможни обстоятелства с
оглед интересите на детето.
С оглед ниската възраст на детето А., съдът намира, че в негов интерес е, да
бъде отглеждано от майка си.
Поддържането на лични контакти между детето и родителят, на когото не са
присъдени родителските права е в интерес на последното, както и че разривът
в отношенията между съпрузите не следва да пречи на поддържането на
3
нормалните отношения родител - дете. Следва да бъде определен режим на
лични контакти между малолетния А. и ответника, както следва: всяка първа
и трета седмица от месеца, считано от 17.00 часа в петък с преспиване между
дните до 16,00 часа в неделя, както и през първите 5 дни от пролетната и
зимна ваканция на детето, същото да е при бащата, а през останалите дни –
при майката, както и 1 месец през лятото, когато това не съвпада с платения
годишен отпуск на майката.
Родителят, който няма да упражнява непосредствено родителските права
дължи издръжка на своето ненавършило пълнолетие дете.
Съгласно чл. 143, ал. 2 СК „родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали
могат да се издържат от имуществото си“, като размерът на дължимата
издръжка се определя „според нуждите на лицето, което има право на
издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи“ съгласно чл. 142, ал. 1
СК. Настоящото производство е образувано след 01.10.2009г., т.е. след
влизане в сила на новия Семеен кодекс. Съгласно разпоредбата на чл. 142,
ал.2 от същия, минималната издръжка на едно дете е равна на ¼ от размера на
минималната работна заплата. С Постановление № 37 от 24.03.2022 г. на
Министерски съвет, считано от 01.04.2022 г. е определен нов размер на
минималната месечна работна заплата за страната, която е увеличена на
710,00 лв., от което следва, че гарантираният от СК минимален размер на
издръжката не може да е под 177,50 лева. Право на издръжка имат лицата,
които са неработоспособни и не могат да се издържат от имуществото си (чл.
139 СК).
Към настоящия момент детето А. е на седем години. Неговите нужди се
установяват от самия факт на биологичното му съществуване и не е
необходимо да се обосновава специално.
По делото се установи, че детето няма нужда от средства за разходи,
различни от обичайните за дете на неговата възраст (за храна, дрехи и др.).
Бащата е в трудоспособна възраст и няма данни да страда от заболяване,
което да пречи на работоспособността му. В проведеното открито съдебно
заседание страните постигнаха съгласие бащата да заплаща чрез ищцата като
майка и законен представител на детето месечна издръжка в размер на
200,00 лева.
Съдът, след като взе предвид, че ответникът е в най-близка степен на родство
с малолетния А., както и възрастта на детето, нуждата от храна, облекло и
други потребности, намира, че същият следва да бъде осъден да заплаща на
малолетното си дете месечна издръжка в размер от 200,00 лева, а останалите
ведно с ежедневните грижи следва да бъдат осигурявани от майката. Така
присъдения размер на издръжката се дължи от 01.11.2022 г. до настъпване на
законни основания за нейното изменение или прекратяване.
ОТНОСНО ПОЛЗВАНЕТО НА СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ:
По делото се установи, че семейното жилище на страните е било в гр. М., обл.
С.З., ул. „*******“ ***. В проведеното открито съдебно заседание по делото
ищцата чрез пълномощника си заяви, че желае ползването на семейното
жилище да се предостави на съпруга К. А. С..
ПО ВЪПРОСА ЗА ФАМИЛНОТО ИМЕ:
В чл. 53 от СК е предвидено, че съпругът може да възстанови фамилното си
име преди брака. Съгласието или противопоставянето на съпруга -
първоначален титуляр на фамилното име вече е ирелевантно. Поначало, ако
съпругът, който е приел новата брачна фамилия, не заяви желание за
4
възстановяване на предбрачното си фамилно име, се запазва брачната
фамилия.
В настоящото производство ищцата взема становище по този въпрос.
Заявява, че желае занапред да носи предбрачната си фамилия – „Т.“.
Относно разноските в производството:
На осн. чл. 329 ал.1 от ГПК направените от страните разноски по делото
остават в тежест на всеки от тях, както са ги направили.
Ищцата следва да бъде осъдена да заплати окончателна държавна такса по
допускане на развода в размер на 20,00 лева
Ответникът следва да бъде осъден да заплати окончателна държавна такса по
допускане на развода в размер на 20,00 лева, както и 288,00 лева държавна
такса върху размера на присъдената месечна издръжка, по сметка на РС-
Казанлък.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА сключения на ***** г. в гр. М. граждански брак между Л. П.
С., ЕГН ********** от гр. М., обл. С.З., ул. „*******“ *** и К. А. С., ЕГН
********** от гр. М., обл. С.З., ул. „*******“ ***, като дълбоко и
непоправимо разстроен, без да се произнася по въпроса за вината.
ПОСТАНОВЯВА детето А. К. С., ЕГН ********** да живее при майката Л.
П. С., ЕГН ********** на адреса й в гр. М., обл. С.З., ул. „*******“ ***.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права, спрямо роденото от
брака дете А. К. С., ЕГН ********** на майката Л. П. С., ЕГН **********,
като дава възможност на бащата К. А. С., ЕГН ********** да осъществява
режим на лични контакти с детето, както следва: всяка първа и трета седмица
от месеца, считано от 17.00 часа в петък с преспиване между дните до 16,00
часа в неделя; през първите 5 дни от пролетната и зимна ваканции на детето,
както и 1 /едни/ месец през лятото, когато това не съвпада с платения
годишен отпуск на майката.
ОСЪЖДА К. А. С., ЕГН ********** от гр. М., обл. С.З., ул. „*******“ *** да
заплаща на малолетното си дете А. К. С., ЕГН ********** чрез неговата
майка и законен представител Л. П. С., ЕГН ********** месечна издръжка в
размер на 200,00 лева /двеста лева и нула стотинки/, считано от 01.11.2022 г.,
платима до 15-то число на текущия месец по банкова сметка или пощенски
запис, до настъпване на основание за нейното изменение или прекратяване.
ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се в гр. М.,
обл. С.З., ул. „*******“ *** на съпруга К. А. С., ЕГН **********.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяването на брака жената да носи пред
брачното си фамилно име – Т..
ОСЪЖДА К. А. С., ЕГН ********** от гр. М., обл. С.З., ул. „*******“ ***
да заплати в полза на бюджета на Съдебната власт по сметка на Районен съд-
Казанлък окончателна държавна такса по допускане на развода в размер на
20,00 лв.(двадесет лева и нула стотинки), както и 288,00 лева /двеста
осемдесет и осем лева и нула стотинки) държавна такса върху размера на
присъдената месечна издръжка.
ОСЪЖДА Л. П. С., ЕГН ********** от гр. М., обл. С.З., ул. „*******“ *** да
5
заплати в полза на бюджета на Съдебната власт по сметка на Районен съд-
Казанлък окончателна държавна такса по допускане на развода в размер на
20,00 лв.(двадесет лева и нула стотинки).
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – С.З. в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________
6