Р Е Ш Е Н И Е
№ 1758 11.11.2021
година гр.
Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX
СЪДЕБЕН СЪСТАВ, на четиринадесети октомври, две хиляди двадесета и първа
година, в публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР ДИМИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1.ХРИСТО ХРИСТОВ
2.МАРИНА НИКОЛОВА
секретар: В. С.
прокурор: Христо
К.
сложи
за разглеждане докладваното от съдия М.Николова КАНД номер 2209 по описа за
2021 година.
Производството е по реда на чл.63, ал. 1 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. чл.208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Сектор „Пътна
полиция” при ОД на МВР гр.Бургас против Решение № 426/30.07.2021 г., постановено по НАХД № 20212120202860/2021 г. по описа на Районен съд – Бургас, с което
е отменено Наказателно
постановление № 19-0769-006837/ 17.02.2018 г. на Началник група към ОДМВР – Бургас,
Сектор „Пътна полиция“ - Бургас, в частта, в която на касационния ответник М.Л.И.,
на основание чл.175, ал.3, предл.1 от ЗДвП са наложени административни
наказания глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 6 месеца за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, и на основание Наредба №
Із-2539 на МВР е постановено отнемане на 10 контролни точки и в частта, в която
на основание чл.185 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в
размер на 20 лева за административно нарушение по чл.186, ал.7 от ЗДвП. Относно
НП в останалата му част, а именно в частта, с която за нарушение по чл.100,
ал.1, т.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.1, т.1, предл.2 от ЗДвП на
касационния ответник е наложено административно наказание “Глоба” в размер на
10 лева, съдът е приел, че в тази му част НП е влязло в законна сила, тъй като
не е обжалвано.
В касационната жалба се излагат възражения, че
оспореното съдебно решение е постановено при нарушение на процесуалния закон.
Твърди се, че оспореното НП е връчено на 14.04.2020 год., по реда на чл.58,
ал.2 от ЗАНН и е влязло в сила на 22.04.2021 год., като подадената срещу него
жалба е следвало да бъде оставена без разглеждане, тъй като е била подадена
извън срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН. Цитира се съдебна практика. Моли се за
отмяна на съдебното решение. Прави се възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не
се явява и не се представлява.
Ответникът по касация М.Л.И., редовно уведомен, се представлява от процесуален
представител, който моли касационната жалба да бъде оставена без уважение. Твърди,
че И. не е променял адресната си регистрация от 1999 год., като
по делото не съществува документ, подкрепящ връчването по реда на чл.58, ал.2
от ЗАНН. Излага и аргументи по същество на спора.
Претендира разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас
намира касационната жалба за основателна и счита, че НП е било връчено по
чл.58, ал.2 от ЗАНН.
Административен
съд - Бургас, ХІХ-ти състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди
направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши
проверка на обжалваното решение, съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната
жалба е процесуално ДОПУСТИМА като подадена в срока по чл.211 от АПК, от
надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл.210,
ал.1 АПК.
Разгледана
по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият
съдебен състав намира жалбата за ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
С наказателното постановление № 19-0769-006837/17.02.2018 г. на
Началник група към ОДМВР – Бургас, Сектор „Пътна полиция“ – Бургас в
обжалваните му части, на касационния ответник М.Л.И. на основание чл.175, ал.3,
предл.1 от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 200
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение по
чл.140, ал.1 от ЗДвП, и на основание Наредба № Із-2539 на МВР е постановено
отнемане на 10 контролни точки, както и на основание чл.185 от ЗДвП, е наложено
административно наказание глоба в размер на 20 лева за административно
нарушение по чл.186, ал.7 от ЗДвП.
За да постанови оспореното съдебно решение, съдът е намерил, че АУАН е съставен от мл. автоконтрольор на обслужвана територия в гр.Бургас, на основание регламентираната от закона компетентност, а НП е издадено от компетентен орган – от Началника на група към ОДМВР – Бургас, Сектор „Пътна полиция“ – Бургас, на обслужваната територия гр. Бургас, в съответствие с разпореденото овластяване със Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи. Административно-наказателното производство е образувано в срока по чл.34 от ЗАНН, а наказателното постановление е издадено в шестмесечния срок. Относно т.1 от издаденото наказателно постановление, след обсъждане на събраните по делото доказателства, съдът е заключил, че не може да се направи извод, че към датата на извършване на проверката водачът е знаел, че управляваният от него автомобил е със служебно прекратена регистрация, а липсата на вина изключва административнонаказателната му отговорност, тъй като не е осъществен от субективна страна състава на посоченото в разпоредбата на чл.140, ал.1, предл.1 от ЗДвП административно нарушение. Относно т.2, съдът е намерил, че и в тази му част НП следва да бъде отменено, тъй като текстът на нормата на чл.186, ал.7 от ЗДвП нито съдържа забрана, нито задължение за водачите на МПС, поради което по нея не може да съществува състав на административно нарушение.
В пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с релевираното в жалбата касационно
основание съдът намира, че решението на районния съд е недопустимо, поради
просрочена въззивна жалба. Съображенията за това са следните:
Правилото на чл.58, ал.1 от ЗАНН задължава АНО да връчи препис от НП срещу подпис на
нарушителя, а при ненамиране на същия на адреса и при неизвестен нов адрес
правилото на чл.58, ал.2 от ЗАНН въвежда изискване за АНО да отбележи посочените
обстоятелства върху НП и създава презумпцията, че НП се счита за връчено от
деня на това отбелязване.
В случая, в Акта за установяване на административно
нарушение серия АА № 692646/14.12.2019 г., касационният ответник М.Л.И. е посочил адрес: *** получил е екземпляр от акта, в
който е посочено че при промяна на адреса се задължава да посочи новия.
В наказателното постановление отново е вписан същият адрес и
същото е изпратено за връчване на Четвърто РУ при ОДМВР – Бургас /л.5 от НАХД № 20212120202860/2021 г. по описа на Районен съд – Бургас/.
Видно от представената по делото Докладна записка от полицейски инспектор Т.Стоянов
/л.7 от НАХД № 20212120202860/2021 г. по описа на Районен съд – Бургас/,
последният е посетил адреса в гр.Бургас, к-с „М.Рудник”, бл. 255, вх.1, ет.1,
но не е установил лицето М.Л.И..
По данни на Ирина Дидова - съсед от ет.2, М.Л.И. не живее на адреса, тъй
като апартамента е бил продаден през месец януари 2020 год., като друга
информация няма.
Съставената
Докладна записка, ведно с 1 бр. невръчено НП са изпратени на АНО /л.6 от НАХД
№ 20212120202860/2021 г. по описа на Районен съд – Бургас/, който запознавайки се с резултатите от проверката на
14.04.2020 год. е извършил собственоръчно отбелязване на обстоятелствата от
фактическият състав по чл.58, ал. 2 от ЗАНН. С оглед на изложеното, НП се счита за връчено от деня на
отбелязването, т.е. на 14.04.2020 г. Законът не изисква продължително търсене
на адреса, още повече, че при продажба на жилището, последващи посещения не
биха дали различен резултат от първоначалния – неустановяване на И..
Процесуалният представител на касационният ответник на практика потвърждава
факта, че И. не е променял адресната си регистрация от 1999 год., като твърди,
че по делото не съществува документ, подкрепящ връчването по реда на чл.58,
ал.2 от ЗАНН, което твърдение, е неоснователно, с оглед цитираната по-горе
докладна записка и кореспонденция.
Предвид изложеното и с оглед връчването на издаденото НП по
реда на чл.58, ал. 2 от ЗАНН на 14.04.2020 г., 7-дневният срок за съдебното му
оспорване по чл.59, ал.2 от ЗАНН е изтекъл на 22.04.2020 г. /присъствен ден/. Жалбата срещу
НП е подадена в съда на 07.06.2020 г. /съгласно печата на съда/ и като такава
се явява просрочена. Обстоятелството, че касационният ответник И. впоследствие
е изискал и му е бил предоставен екземпляр от влязлото в сила НП, се явява
ирелевантно, тъй като срокът за съдебно оспорване на НП е преклузивен. Това ще
рече, че с изтичането му се погасява правото на наказаното лице да подаде жалба
срещу НП. Подадената жалба при изтекъл срок за съдебно оспорване е недопустима.
Пропускането на срока представлява отрицателна процесуална предпоставка за
надлежното упражняване на правото на жалба и води до недопустимост на
постановеното решение на районния съд.
Предвид изложеното и на основание чл.221, ал.3 от АПК, касационният съд следва да обезсили решението на районния
съд и да прекрати производството по делото без да е необходимо разглеждането на
спора по същество.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.221,
ал.3 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1 ЗАНН, Административен
съд - Бургас, ХІХ-ти състав,
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 426/30.07.2021
г., постановено по НАХД № 20212120202860/2021 г. по описа на Районен съд – Бургас и
ПРЕКРАТЯВА производството по делото на районния съд.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и
протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.