Присъда по дело №4821/2024 на Софийски районен съд

МОТИВИ към ПРИСЪДА по постановена НОХД № 4821/2024г. на
24.01.2025г. от 111-ти състав.
Софийски Районен съд е сезиран с обвинителен акт от СРП против Н.
Н. А., с ЕГН: ********** за това, че на 30.01. 2024г., около 12:30ч., в ххх,
отнела чужди движими вещи – парична сума в размер на 1000.00 (десет
хиляди) лева от владението на Е., без негово съгласие и с намерение
противозаконно да ги присвои – престъпление по чл.194, ал.1 от НК.
В съдебно заседание прокурорът поддържа изцяло така повдигнатото
обвинение като счита, че от събраните в хода на досъдебното производство
безспорно са налице данни, че подсъдимата Н. А. е извършила
престъплението, за което е обвинена. При самостоятелен разбор на
доказателствата и в частност акцентирайки върху разпита на конституирания
като граждански ищец и частен обвинител свидетел ххх приема, че
подсъдимата е извършила кражба на сумата от 10 000 лева. Предлага на съда
да признае същата за виновна по така повдигнатото обвинение, като и наложи
наказание в размер на 1г. и 6м. лишаване от свобода, което да бъде отложено
за изтърпяване с изпитателен срок от 3г.
Гражданският ищец и частен обвинител се солидаризира изцяло със
становището на прокурора.
Служебният защитник на подсъдимата счита, че от доказателствата по
досъдебното производство безспорно е налице съпричастност на неговата
доверителка към престъплението, за което е била привлечена към наказателна
отговорност. Счита обаче, че показанията на част от разпитаните свидетели не
доказват по категоричен и несъмнен начин подсъдимата да е отнела сумата
над 800 лева до размера на 10 000 лева. Поради което и предлага на съда да
оправдае неговата подзащитна по този пункт на обвинението и наложи
наказание пробация.
В своя лична защита и последна дума подсъдимата Н. А. признава, че е
отнела сумата от 800 лева, но не и 10 000 лева, поради което и изразява
съжаление за стореното.
След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
Подсъдимата Н. Н. А. е родена ххх, живуща на адрес: ххх, с ЕГН:
**********.
Гражданският ищец и частен обвинител ххх бил пенсионер и живеел
сам в жилище, намиращо се в ххх. Притежавал метална каса с размери 20 см.
На 20 см., която била снабдена със заключващ механизъм с ключ. Същата се
намирала на видно място в стаята, обитаван от него и в нея стой съхранявал
спестяванията си, но не я заключвал.
Към 30.01.2024г. гражданският ищец и частен обвинител ххх съхранявал
в металната каса сумата в размер на 10 000 лева.
Подсъдимата Н. А. била безработна и се препитавала с продажба на
1

спални комплекти по улиците в ххх. Същата обитавала различни адреси в
района на ххх без сключен договор за наем и без адресна регистрация. На
30.01.2024г. сутринта подсъдимата Н. А. се обадила на свидетеля ххх, който
притежавал лек автомобил ххх и го помолил да я вземе от ххх и да я закара до
пазара в ххх. Свидетелят ххх се съгласил, взел жената, с която се намирал във
фактическо съжителство – свидетелката ххх и се отправил към
ххх.Свидетелите ххх качили подсъдимата Н. А. и тримата се придвижили с
автомобила до пазара на ххх, като по пътя ххх се скарали.Свидетелката И.а
останала на пазара, а подсъдимата А. помолила свидетеля ххх да я заведе до
жилището на гражданския ищец и частен обвинител ххх. Около 12:30ч. на
същия ден подсъдимата А. и свидетеля ххх се намирали пред ххх.Двамата
влезли във вход ,,В“ и се качили до етаж 6.Свидетелят ххх позвънял на
звънеца на апартамент ххх и гражданският ищец и частен обвинител отворил
входната врата. Свидетелят ххх го помолил да му напълни чаша вода, при
което хх се съгласил и двамата влезли в банята на жилището като входната
врата останала незаключена. Възползвайки се от това подсъдимата Н. А. бързо
и незабелязано се промъкнала в стаята, обитавана от гражданския ищец и
частен обвинител, видяла металната каса, която не била заключена, отворила
вратата на касата и взела сумата от 800 лева. След това напуснала жилището.
Горната фактическа обстановка съдът счита за безспорно
установена и доказана от обясненията на подсъдимата, дадени непосредствено
в съдебно заседание на 20.11.2024г. както и от приобщените по реда на чл.371,
т.1 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства. Видно от
разпита на подсъдимата е, че в него същата признава че е отнела сумата от 800
лева като признава, че лицата, с които е била в колата, са били посетили
пострадалия преди нея и по всяка вероятност те са взели остатъка от сумата от
10 000 лева. Съдът кредитира обясненията на подсъдимата като
правдоподобни доколкото същите не се оборват от насрещни доказателства, а
и се подкрепят от обясненията й, дадени в присъствието на защитник при
разпита и в качеството на обвиняем от 05.03.2024г., както и от свидетелските
показания на свидетелката ххх, дадени пред съдия по ЧНД № 2557/20204г. по
описа на СРС на 21.02.2024г. на свидетелката ххх, дадени пред съдия по ЧНД
№ 2560/2024г. по описа на СРС на 21.02.2024г. и на свидетеля ххх дадени пред
съдия по ЧНД № 2542/2024г. по описа на СРС на 21.02.204г. и пред органите
на досъдебното производство. В тях изрично е посочено, че подсъдимата е
предала сумата от 800 лева на свидетел по делото, без да са налице други
индикации за отнемане на друг размер. Същевременно съдът даде вяра на
показанията на свидетеля ххх относно обстоятелството, че му е била отнета
сумата от 10 000 лева на въпросния ден, както и относно съпричастността на
подсъдимата А. по отнемането на парите. Същевременно обаче липсват
безспорни данни извън направеното от подсъдимата признание и показанията
на свидетелите ххх., от които да се установява по безспорен начин, че към
инкриминираната дата подсъдимата да е била отнела сумата над 800 лева.
Доказателства в тази насока не са събрани, а и от показанията на самия
пострадал в досъдебното производство се доказва, че преди посещението на
жилището му от подсъдимата и свидетеля ххх, ,,две мургави жени“ също са
2

влизали в него и то два пъти. Поради тази причина и непълно логично именно
те да са взели част от съхраняваната в касата сума, без това да е било
установено от свидетеля ххх.
По отношение на конкретното деяние са налице и протоколи за разпознаване
на лица и предмети по отношение на свидетелите ххх, извършено с участието
на ххх. При проведеното процесуално – следствено действие трите лица са
били разпознати от пострадалия като такива, посещавали дома му. По делото
са налице писмени доказателствени средства – справки за съдимост и
протоколи за доброволно предаване на видео записи от охранителни камери.
От протоколите за разпит на част от свидетелите не се доказва подсъдимата
да е отнела сума надвишаваща 800 лева, независимо от твърдяното от
гражданския ищец и частен обвинител ххх, че в касата му е имало общо 10
000 лева. Доказателства в противната насока не са налице, а и видно от
Определение № 2051 от 02.07.2024г. постановено по ВНЧД № 3939/ 2024г. по
описа на СГС във връзка с производство по чл.270, ал.4 от НПК е, че ,,към
настоящия момент липсват убедителни данни, че отнетата от подсъдимата
сума надвишава 800 лева“.
При така възприетата фактическа обстановка и съвкупен анализ на
събраните по делото доказателства, съдът приема, че с деянието си,
подсъдимата Н. Н. А. е извършила от обективна и субективна страна състава
на престъпление по чл.194, ал.1 от НК.
От обективна страна изпълнителното деяние е резултатно и се счита за
извършено чрез действие. Подсъдимата е проникнала в дома на пострадалия,
влязла е в неговата стая, където се е намирала металната каса с въпросната
сума, като е отнела 800 лева, след което е напуснала жилището.
От субективна страна деянието е извършено виновно при формата на
пряк умисъл, като подсъдимата е съзнавала, че се намира в чуждо жилище и
отнема парична сума, която не е нейна, а е на гражданския ищец и частен
обвинител.
Предвид гореизложеното съдът призна подсъдимата Н. Н. А. за виновна по
обвинение в извършване на кражба, но до сумата от 800 лева, като за пълния
размер по обвинението я признава за невиновна и оправдава, поради липса на
достатъчно доказателства, че именно тя е автор на отнемането им. По делото
са налице данни, в това число и признания на самия пострадал, че други жени
са влизали в дома му, като установяване на отнетите пари от негова страна
след напускане на жилището от подсъдимата, не доказва автоматически, че
именно тя е отнела цялата спестявана сума от 10 000 лева. В тази насока са и
изводите на въззивна инстанция, които следва да бъдат възприети и от
настоящата.
По отношение на вида и размера на наказанието следва да се отчете, че за
извършеното престъпление по чл.194, ал.1 от НК законодателят е предвидил
наказание до осем години лишаване от свобода. При индивидуализацията на
наказанието по чл.54, ал.1 от НК съдът взе предвид като смекчаващи
отговорността обстоятелства за подсъдимата чистото съдебно минало,
признанието на вината и в двете фази на наказателното производство, чистото
3

и съдебно минало, частичното и оправдаване по първоначално повдигнатото
обвинение и добро процесуално поведение, а като отегчаващи такива –
проникването в жилище на възрастно лице, злоупотребявайки с неговото
доверие и гостоприемство, наличието на данни за сговор за извършеното
престъпление с част от разпитаните лица, ниското правно съзнание и
незачитане на установения в страната правов ред.
При така възприетите за смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства съдът приема, че на подсъдимата Н. Н. А. следва да и бъде
наложено наказание при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства, като същите не са изключителни или многобройни, че да
обусловят редукция на наказанието по реда на чл.55, ал.1, т.2, б.,,б“ от НК от
лишаване от свобода на пробация, нито пък че най – лекото предвидено в
закона наказание би се явило несъразмерно тежко. Поради тази причина и като
справедливо съдът приема, че целите на наказанията по чл.36, ал.1 от НК биха
били постигнати в най – пълна степен с налагане на наказание лишаване от
свобода от една година. Същото би постигнало своя баланс относно
поправянето и превъзпитаването на дееца и съответно необоснованото
утежняване на положението му при налагането на наказанието.
Съдът приема, че така наложеното наказание лишаване от свобода не
бива да бъде изтърпявано ефективно, поради наличието на предпоставките на
чл.66, ал.1 от НК, а и с оглед необоснованото налагане на държавна репресия
спрямо осъденото лице. Поради тази причина и наложеното наказание
лишаване от свобода следва да бъде отложено за изпълнение с изпитателен
срок от три години, считано от датата на влизане в сила на присъдата.
По отношение на предявения граждански иск съдът съобрази следното:
Гражданският иск е предявен от Е. от град София против подсъдимата
Н. Н. А. от ххх за сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за
нанесените му в резултат на престъплението имуществени вреди.
Установената в хода на съкратеното съдебно следствие фактическа
обстановка индицира на осъществени от страна на А. на всички елементи от
състава на непозволеното увреждане по чл.45, ал.1 от ЗЗД. Налице е
извършено деяние /действие/, от страна на подсъдимата и то виновно /за което
се съдържа изрично признание/, в резултат на което е настъпила имуществена
вреда за гражданския ищец до размера на 800 лева. Поведението на
подсъдимата и настъпилия противоправен резултат са в пряка причинно
следствена връзка помежду си, поради което и за А. е налице задължение да
възмезди причинената вреда. Ето защо съдът осъди подсъдимата да заплати
на гражданския ищец ххх сумата от 800 лева, кат за разликата до пълния
претендиран размер от 10 000 лева отхвърля гражданския иск като
неоснователен и недоказан. Процесуално -правната природа на гражданския
иск в наказателния процес е обусловена от изхода повдигнатото обвинение,
поради което и признавайки подсъдимата за невиновна за сума, предмет на
повдигнатото обвинение, е налице като процесуално правна последица и
отхвърляне на гражданския иск да пълната инкриминирана сума, посочена от
обвинението.
4

При разпределянето на направените по делото разноски съдът
отчете разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК, според която, когато
подсъдимият бъде признат за виновен, съдът го осъжда да заплати разноските
по делото. В случая Н. А. следва да заплати по сметка на СРС сумата в размер
на 50.00 (петдесет) лева, дължима държавна такса върху уважения размер на
гражданския иск, както и по 05.00 (пет) лева в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

5

Номер на акта:	24
Дата:	24 януари 2025 г. (в сила от 11 февруари 2025 г.)
Съдия:	Иван Диянов Мичев

Дело:	20241110204821
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	3 април 2024 г.

Присъда по дело №4821/2024 на Софийски районен съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите