О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ …1440……../15,07,2019
г., гр. Пловдив
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, VІІІ
граждански състав, в закрито заседание на 15,07,2019 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
НЕДЯЛКА СВИРКОВА
НИКОЛИНКА
ЦВЕТКОВА
разгледа
докладваното от съдия Свиркова в. ч. гр. дело № 1129/2019 г. и установи
следното:
Производство по реда на чл. 274 - 279 от ГПК.
Образувано по въззивна
частна жалба от Д.С.М. ***, ЕГН **********; и Ц.С. ***, ЕГН **********; против определение № 233/20,03,2019 г., постановено
по гр. д. № 603/2017 г. на РС Карлово, втори гр. състав, с което прекратено
производството по делото поради недопустимост на предявените искове.
От въззивния съд се
иска да постанови определение, с което да отмени обжалваното като
незаконосъобразно и да върне делото на РС за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Ответникът по
частната жалба „САЛИНА – 94“ ООД – гр. Хисаря, ЕИК *********; заявява становище
за неоснователност на частната жалба и иска потвърждаване на обжалваното
решение.
След преценка на събраните по делото
доказателства във връзка със становищата на страните, съдът приема следното:
Частната жалба е подадена е в срок от
легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване акт, следователно е допустима.
По същество:
Производството пред РС е образувано по обективно
и субективно съединени искове с правна квалификация чл. 26 ал. 1 предл. първо
от ЗЗД и чл. 108 от ЗС. Предявени от Д.С.М. ***, ЕГН **********; и Ц.С. ***,
ЕГН **********; против „САЛИНА – 94“ ООД – гр. Хисаря, ЕИК *********.
Ищците твърдят, че на основание наследство и
реституция по ЗСПЗЗ – за 2/6 идеални части, и покупко-продажба за останалите
4/6 идеални части, са собственици на поземлен имот с пл. * по плана на гр. Карлово
от 1966 г., в които стари реални граници им било възстановено правото на
собственост. Част (с площ 402,38 кв. м.) от имота им била заснета като част от
поземлен имот с идентификатор 36498.504.2511 по действащия план на гр. Карлово,
за който бил издаден Акт за общинска собственост1851/09,08,2011 г. Този имот
бил предмет на договор за покупко-продажба, сключен на 03,05,2012 г. между „БКС
– Карлово“ ЕООД (продавач) и ответното дружество (купувач) с нотариален акт №
32, том 4, д. 572/12 г. Поради нарушение на закона (чл. 7 ал. 2 от ЗОС) този
договор бил нищожен на основание чл. 26 ал. 1 пр. първо от ЗЗД.
Въз основа на изложеното от съда се иска да
постанови решение, с което: 1/ да прогласи нищожността на посочения по-горе
договор в частта, с която се прехвърля правото на собственост върху частта от
имота – собствена на ищците; 2/ да осъди ответника да предаде на ищците
владението върху собствените им 402,358/6757 идеални части от имота.
Ответникът оспорва основателността на исковете и
сочи, че спорът за собственост между страните е разрешен с влезлите в сила
съдебни решения по приложените гр. д. 235/2013 г. и гр. д. 665/2013 г.
С обжалваното определение РС е приел исковете за
недопустими и е прекратил производството по делото. За да достигне до този
извод, РС е счел, че повдигнатият пред него спор е преклудиран със силата на
пресъдено нещо на влезлите в сила съдебни решения, постановени по гр. д.
235/2013 г. на РС Карлово и гр. д. 665/2013 г. на РС Карлово.
Този извод напълно се споделя от настоящата
инстанция. Както се посочи, ищците са предявили искове за защита правото си на
собственост върху недвижим имот, придобит по наследство и реституция. От
предявените собственически претенции по отношение на част от имота – предмет на
процесния договор, ищците черпят правния си интерес от установяване нищожност
на сделката, по която не са страна. Исковете за собственост обаче са
преклудирани и спорът между страните за претендираните от ищците вещни права е
разрешен със сила на пресъдено нещо.
Съобразно разясненията в т. 1 от ТР по т. д. №
8/2012 г. на ОСГТК на ВКС, предмет на отрицателния установителен иск е
отричаното право на собственост на ответника, поради което в производството по
такъв иск ответникът следва да изчерпи всички придобивни основания, на които то
е могло да се породи, тъй като евентуалното уважаване на иска ще отрече правото
на всички възможни основания и ще преклудира и непредявените. С влязлото в сила
решение № 413/24,11,2014 г., постановено по гр. д. № 235/2013 г. на РС Карлово
(л. 91-99) е признато за установено
по предявен от „САЛИНА – 94“ ООД – гр. Хисаря иск, че Д.С.М. и Ц.С.Г. не са собственици на поземлен имот с
площ 402,33 кв. м., съставляващ част от имот 2467 по кадастрален план на гр. Карлово
от 1966 г., а понастоящем – част от ПИ с идентификатор 36498.504.2511 по
кадастралната карта на гр. Карлово. Следователно с това решение със сила на
пресъдено нещо е отречено правото на собственост на ищците в настоящото
производство върху претендираните части от процесния имот и предявените
ревандикационни искове са недопустими поради забраната на чл. 299 ал. 1 от ГПК.
При това положение исковете за установяване
нищожност на процесния договор
следва да се приемат за лишени от правен интерес. Такъв за ищците, които не
страна по договора, би бил налице само с оглед защита на притежавани от тях
права върху имота, но тези права, както се посочи, са отречени със сила на
пресъдено нещо. Следователно и установителните искове по чл. 26 от ЗЗД следва
да се приемат за недопустими.
Като
е достигнал до същите правни изводи и е прекратил производството по делото, РС
е постановил законосъобразно определение, което следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение
№ 233/20,03,2019 г., постановено по гр. д. № 603/2017 г. на РС Карлово, втори
гр. състав, с което прекратено производството по делото поради недопустимост на
предявените искове.
Определението подлежи на обжалване с частна
жалба пред ВКС на РБ при условията на чл. 280, ал. 1 от ГПК, в едноседмичен
срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: