Р
Е Ш Е Н И Е
№ 74
гр.Плевен, 02.02.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд-Плевен, пети състав,
в публично съдебно заседание на двадесет и първи януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: Катя Арабаджиева
при
секретаря Цветанка Дачева и с участието на прокурор от Окръжна прокуратура
–Плевен Нанка Рачева, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева административно дело №759
по описа на Административен съд-Плевен за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано
въз основа на искова молба от В.Н.Л. ***, с ЕГН **********, чрез пълномощник
адв.О.Л. *** със съдебен адрес за връчване на книжа и съобщения гр.Плевен, ул
„Св.Св.Кирил и Методий“ №18, оф.7, против Областна дирекция на МВР-Плевен,
гр.Плевен, ул „Сан Стефано“ №3, предявен на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, с
цена на иска 250 лева. Претендира се обезщетение за вреди от отменена с влязло
в сила съдебно решение по адм. дело №213/2020 год. Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка
№20-0938-000087/20.01.2020 год., с която спрямо
жалбоподателя е била приложена принудителна административна мярка по
чл.171, т.2А,б.А от ЗДП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.
Сочи се в исковата
молба, че ищецът е собственик на лек
автомобил марка Пежо модел 405 с per. № *****. Със заповед №
20-0938-000087 от 20.01.2020 г. на Началник сектор Пътна полиция при ОД на МВР-Плевен е била приложена
принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. А от ЗДвП-
прекратяване на регистрацията на същото МПС за срок от шест месеца, както и са
били отнети регистрационните табели на автомобила. По аргумент от чл. 172, ал.
6 ЗДвП заповедта се ползва с незабавно изпълнение въпреки обжалването й пред
съд. Сочи, че срещу посочената заповед за ПАМ е била подадена жалба от ищеца,
който е собственик на автомобила, по която в Административен съд-Плевен е
образувано АД № 213/2020 г. С решение № 293 от 03.06.2020 г. заповедта за ПАМ е била отменена с окончателно
решение, по аргумент чл. 172, ал. 5 ЗДвП. Твърди, че прекратената регистрация
на лекия автомобил и изземването на регистрационните му табели е лишило ищеца изцяло от възможността да ползва движимата вещ
през срока на действието на ПАМ (20.01.2020 г.) до нейната отмяна (03.06.2020
г.). Счита, че е налице отменена административен акт по съответния ред.
Издаването на заповедта за ПАМ е в упражнение на властнически правомощия на
административен орган, които пряко произтичат от закона, т.е. съставлява акт на
длъжностно лице от администрацията при изпълнение на неговите функции и се
включва в хипотезата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Твърди, че от незаконосъобразния административен акт за ищеца
са произлезли имуществени вреди, съставляващи пропуснатата полза от ползване на
лекия автомобил за периода на противоправната
дерегистрация. Вредата е пряка и непосредствена, защото съдържанието и целта на
приложената принудителна мярка (временна дерегистрация и изземване на табелите)
е насочена именно към спирането от движение на превозното средство.
В заключение моли
съда да постанови решение, с което да
осъди Областна дирекция на МВР- Плевен да заплати на ищеца на основание чл. 1,
ал. 1 ЗОДОВ сумата от 250.00 лева, ведно със законната лихва от предявяване на
този иск до окончателното й заплащане, съставляваща обезщетение за причинени
вреди, изразяващи се в противоправното лишаване на ищеца В.Н.Л., ЕГН **********
от ползване на движима вещ - лек автомобил марка Пежо модел 405 с per. № ******
за периода 20.01.2020 г. — 03.06.2020 г. по отменена като незаконосъобразна
заповед № 20-0938-000087 от 20.01.2020 г. на Началник сектор Пътна полиция при
ОД на МВР-Плевен. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
В
съдебно заседание ищецът се представлява от адв.Л. с пълномощно на л.12 от
делото, който поддържа исковата молба на заявените в нея основания, претендира
присъждане на обезщетение в заявения с исковата молба размер, ведно със
законната лихва. Претендира
присъждане на направените по делото разноски съобразно представен списък. Развива
подробни съображения в писмени бележки.
Ответникът- ОД на МВР-Плевен в съдебно
заседание се представлява от юрисконсулт Ф. с пълномощно на л.21 от делото,
която оспорва исковата молба като неоснователна и недоказана. Счита, че не е настъпила
вреда за ищеца от отменения
административен акт. Позовава се на заключението на ВЛ по назначената
съдебно-оценителна експертиза, според което МПС е физически остаряло и е от
такова естество, че реално такъв автомобил от този клас и вид, не може да бъде
отдадено под наем. Моли, ако съдът счете, че са налице доказани вреди от страна
на държавата, да се направи преценка дали е налице хипотезата на чл.5 от ЗОДОВ,
като се вземе предвид и виновното поведение на водача на МПС-то. Поддържа
подадено писмено становище. Претендира
присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Участващият в делото прокурор от
Окръжна прокуратура-Плевен дава заключение, че предявеният иск е изцяло
неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.
Съдът, за да се произнесе по исковата
молба, намери за установено следното от фактическа страна:
От приложеното
към настоящото дело административно дело №213/2020 год. на Административен
съд-Плевен се установява, че е издадена е Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка №20-0938-000087/20.01.2020 год. от Началника на сектор ПП при ОД на
МВР-Плевен, с която спрямо В.Н.Л. е
приложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2А,б.А от ЗДП –
прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца. ПАМ е приложена затова, че на
20.01.2020 год. в 20:15 часа в гр.Плевен, на ул.”София”, до номер 2, с посока
на движение към ул „Георги Кочев”, като водач управлява лек автомобил „Пежо
405” с рег.№******, като при проверка не представя СУМПС, от направена справка
в АИС-АНД е установено, че същото е обявено за изземване със статус
„отнет-иззет”. ЗППАМ и издадена въз основа на съставен АУАН GA
№105239/20.01.2020 год.
Против издадената заповед за прилагане
на ПАМ е подадена жалба от ищеца до Административен съд-Плевен, където е
образувано административно дело №213 по описа на съда за 2020 год. По жалбата е
постановено Решение №293/3.06.2020 год., с което е отменена Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка №20-0938-000087/20.01.2020 год. от Началника на сектор ПП при ОД на
МВР-Плевен, с която спрямо В.Н.Л. е
приложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2А,б.А от ЗДП –
прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца. Решението е влязло в законна сила на
3.06.2020 год., като неподлежащо на обжалване.
При така установените факти, съдът прави
следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.
203 АПК
гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за
вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
административни органи и длъжностни лица. Съдът намира за изпълнено условието
на чл.
204, ал. 1 от АПК
– искът е подаден от физическо лице с надлежна процесуална легитимация и е
насочен против ответник, притежаващ характеристиките по чл.
205 от АПК,
тъй като съгласно чл. 37, ал.1, т.2 вр. чл.37, ал.2 от ЗМВР , ОД на МВР-Плевен е юридическо лице. Изпълнено е и изискването
на чл.
204, ал. 1 от АПК
– искът е предявен след отмяна на административния акт по съответния ред, а
именно след отмяна на Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка №20-0938-000087/20.01.2020 год.
на Началник сектор „Пътна полиция“.
Следователно искът е допустим за
разглеждане по същество.
Искът е неоснователен и недоказан.
Основателността на иск с правно
основание чл.
1, ал. 1 ЗОДОВ
предполага установяването на кумулативното наличие на следните предпоставки:
незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на
държавата или общината, при/или по повод изпълнение на административна дейност,
отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт, действие или
бездействие; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие
или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Вината не е елемент от
фактическия състав на отговорността, тъй като имуществената отговорност по
ЗОДОВ е обективна, безвиновна. Съгласно чл.
4 от ЗОДОВ,
държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които
са пряка и непосредствена последица от увреждането. При недоказване на който и
да е от изброените елементи от фактическия състав, не може да се реализира
отговорността на държавата или общината по посочения ред и искът за обезщетение
на вреди следва да се отхвърли като неоснователен.
Претенцията по настоящото дело се
основава на следното: прекратената регистрация на лекия автомобил и изземването
на регистрационните му табели изцяло е лишило ищеца от възможността да ползва движимата вещ през
срока на действие на наложената принудителна административна мярка- от
20.01.2020 год. до 3.06.2020 год. Твърди в исковата молба, че по този начин от
незаконосъобразния административен акт за ищеца са произлезли имуществени
вреди, съставляващи пропусната полза от ползването на лек автомобил за периода
на противоправната дерегистрация. Ищецът оценява вредите, които са настъпили в
неговия патримониум под формата на пропуснати ползи в размер на 250 лева,
съставляващи размера на пазарния наем за процесния период на автомобил от същия
вид и клас, както и ниво на оборудване и година на производство.
Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ обезщетение се дължи за всички вреди - както
имуществени, така и неимуществени, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането. Цитираната правна норма сочи, че следва да се установи наличието
на причинна връзка между вредите и незаконния административен акт, действие или
бездействие, като елемент от горепосочения фактически състав, от който възниква
обезщетителната отговорност на Държавата. Тук под вредоносен резултат /вреда/
следва да се разбира отрицателната последица от увреждането, която засяга
неблагоприятно имуществените права и защитените от правото блага на увредения,
а под "пряка и непосредствена" се разбира тази вреда, която следва
закономерно от незаконосъобразния административен акт, действието или
бездействието на съответния административен орган, по силата на безусловно
необходимата връзка между тях. Казано с други думи, причинна връзка е налице,
когато вредите са в резултат на увреждането, настъпили са по повод на него и
във връзка с него. Доказателствената тежест за установяване наличието на всички
предпоставки за реализиране на отговорността се носи от ищеца, търсещ
присъждане на обезщетение, съобразно общото правило на чл. 154, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК
за разпределение на доказателствената тежест. И накрая, следва да се посочи, че
за да бъде уважен искът за вреди, следва доказването на фактите от хипотезата
на правната норма да е пълно, съобразно общото правило на чл. 154, ал. 1 от ГПК, приложим в настоящото производство във връзка с
препращащата норма на чл. 144 от АПК.
Ищецът претендира
обезщетение за вреди, които сочи, че са пропуснати ползи от лишаването му от
ползване на автомобила с прекратена регистрация.
Както в правната
доктрина, така и в съдебната практика, пропуснатата полза се дефинира като
неосъществено увеличаване на имуществото, в случая на ищеца като ползвател на
МПС с прекратена регистрация въз основа на акт, който е отменен по съответния
ред. Установяването на пропуснатата полза се основава на предположение за
състоянието, в което имуществото на ищеца би се намирало, ако не беше издадена
незаконосъобразната , отменена впоследствие заповед за прилагане на ПАМ, с
която е прекратена регистрацията на МПС, поради което ищецът не е могъл
обективно да се придвижва с него по пътищата, отворени за обществено ползване
или да го ползва по друг начин, съпоставено
с имуществото му към момента на издаване и привеждане в действие на отменената
заповед за ПАМ. Тъй като пропуснатата полза представлява реална, а не
хипотетична вреда, това предположение винаги трябва да се изгражда на доказана
възможност за сигурно увеличаване на имуществото и не може да почива на
логическо допускане за закономерно настъпване на увеличаването.
Пропуснатата полза е елемент от фактическия
състав, пораждащ правото на обезщетение. Поради това и при липса на изрично
установена в закона презумпция за настъпването й, пропуснатата полза не се
предполага, а следва да бъде доказана в процеса. Само ако бъде доказано, че ако
не беше издадена незаконосъобразната, отменена заповед за ПАМ, имуществото на ищеца
е могло да бъде увеличено, ще бъде постигната целта на предвиденото в чл. 1 от
ЗОДОВ обезщетяване - да се поправят претърпените от ищеца вреди, без да се
допусне неоснователното му обогатяване.
Издаването на незаконосъобразната заповед,
която е била отменена от съда, несъмнено и безспорно лишава ищеца за периода на
действие на заповедта, до отмяната й от съда, от възможността да ползва МПС, защото то е
било с прекратена регистрация на основание издадената заповед, били са отнети
регистрационните табели на МПС и то не е могло да бъда управлявано не само от
ищеца, но и от което и да е друго трето лице законосъобразно по пътищата. Не
във всички случаи, обаче, лишаването от ползване на вещта, в случая МПС, би
довело до увеличаване на имуществото на ищеца. Увеличаване не би настъпило в
хипотезата на ползване на МПС от самия ищец и поради това лишаването му от тази
възможност не може да има за последица пропускането на полза в посочения
по-горе смисъл. Невъзможност за увеличаване на имуществото на ищеца и съответно
пропусната полза ще е налице например, когато, в резултат от лишаването му от
право на ползване именно поради прекратяване на регистрацията на МПС, ищецът е
пропуснал възможността да получи граждански плодове от МПС, например чрез
предоставянето му за възмездно ползване на друго лице под наем или да получи
доходи чрез използването на автомобила за осъществяване на търговска дейност
или да пропусне да реализира доходи от използването на този процесен автомобил
на каквото и да е друго основание.
В съответствие с
правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, че страните са длъжни да докажат твърденията, на които основават
своите искания и възражения, ищецът следва да докаже, че, ако отменената от
съда Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-0938-000087/20.01.2020
г. на началник сектор "Пътна полиция" при ОДМВР-Плевен, с която по
отношение на ищеца, на основание чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДП е наложена принудителна административна мярка
прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца и са отнети
Свидетелство за регистрация на МПС №*********,
както и 2 бр. регистрационни табели, не е била издадена изобщо, през
процесния период на действие на заповедта –от 20.01.2020 год. до 3.06.2020 год.,
ищецът със сигурност би получил увеличаване на имуществото си, като установи
факта на създадени между него и трети лица правоотношения във връзка с този автомобил
по повод на неговото ползване, което е било осуетено именно в резултат от издадената
незаконосъобразна заповед или като
установи, че при конкретните пазарни условия в периода на действие на заповедта
е съществувала реална възможност за отдаване на обекта под наем, за получаване
на доходи чрез използването му за осъществяване на търговска дейност или за други
цели, от реализирането на които е могъл да
получи доходи, да увеличи имуществото си. Най-често това при МПС може да бъде
възможността за периода на прекратената регистрация на автомобила ищецът да го
отдаде под наем на трето лице и да получи доходи от този наем, които със
сигурност биха увеличили имуществото му-защото например може да спести тези
доходи, или да ги вложи с инвестиционна цел и да получи и други доходи от
направената инвестиция от получените пари за наем и т.н. Ищецът нито е доказал,
нито дори твърди, че има възникнало облигационно, търговско или друг вид правоотношение с трето за спора лице с
предмет-възмездно ползване от това трето лице на МПС с прекратена регистрация,
вследствие на което правоотношение ищецът да добие граждански плодове от МПС, в
който случай имуществото му би се увеличило, ако прекратяването на
регистрацията на МПС с отменената заповед за ПАМ, не беше възпрепятствало
обективно реалното ползване на МПС от това трето лице-ползвател.
Именно поради дефинирането на пропуснатата
полза от правната доктрина и от съдебната практика като неосъществено
увеличаване на имуществото на претендиращия, с оглед на което по делото не бе
доказано обективна невъзможност на ищеца да увеличи имуществото си вследствие
издадената и отменена от съда заповед за ПАМ, съдът
приема, че не е налице настъпила вреда под формата на пропусната полза от
невъзможността за ползване на МПС през периода на действие на ПАМ. Обезщетението
за имуществени вреди се определя при наличие на причинна връзка с
незаконосъобразни актове на административни органи и длъжностни лица при или по
повод изпълнение на административна дейност. Пропуснатата полза също подлежи на
обезщетяване при това условие, като приход за имуществото на пострадалия, който
не се е осъществил заради непозволеното увреждане. Приходът не трябва да е
случайна, а закономерна последица от установените по делото обстоятелства
(решение № 73/2017 г. по гр. д. № гр. д. № 3728 по описа на ВКС ІІІ г. о за
2016 г. и Решение № 54/13.06.2017 по дело № 2755/2016 на ВКС, ГК, III г. о.),
да е обективно, а не само субективно очакван резултат като увеличение на
имуществото и получаването му при нормални обстоятелства да е било осуетено от
незаконните действия на органите и лицата по чл. 1 от ЗОДОВ. Това означава осъществяването на прихода да е реално
и сигурно, като свързано с конкретните обстоятелства. Поради това и при липса
на изрично установена в закона презумпция за настъпването й, пропуснатата полза
както вече беше казано не се предполага, а следва да бъде доказана в процеса,
като реална, а не хипотетична вреда,
като наличието й винаги трябва да се базира на доказана възможност за сигурно
увеличаване на имуществото. Само ако бъде доказано, че имуществото на ищеца е
могло да бъде увеличено, но тази възможност е пропусната единствено по причина
на въздействие от незаконосъобразния акт, само тогава претенцията за
обезщетение на пропуснатите ползи може да се приеме за основателна. В настоящия
случай е безспорно, че ЗППАМ е отменена по надлежния ред, като
незаконосъобразна. Ищецът не е е доказал , че претендираната сума в размер на 250 лева,
представляваща твърдяната пропусната полза, се дължи на нереализирани доходи като следствие на липсата
на възможност от страна на ищеца да ползва процесния автомобил съобразно
неговото предназначение, липсват и доказателства, от които да се направи извод,
че през процесния период ищецът реално е щял да получи конкретен доход от ползването
на този автомобил от трето лице , липсват доказателства относно сключени
договори с такива трети лица. При липса на конкретни договори не би могло да се определи и какъв доход е
пропуснал да реализира ищеца от неизползване на същия автомобил през този
период. Коректно направените от експерта изчисления относно размера на евентуалния
пазарен наем за периода 20.01.2020-3.06.2020 год. на автомобил от същия вид и
клас, както и ниво на оборудване и година на производство след запитване по
телефон на фирми, предлагащи рент-а-кар,
също не са в състояние да променят този извод. Експертното заключение по делото
не почива на конкретни договори, по повод на които е трябвало да се използва
процесната вещ, а прави прогноза - видно
от констативно-съобразителната част на експертизата, след допитване до фирми ,
предлагащи тази услуга каква би била наемната цена при евентуално наемане на
автомобил с посочените показатели за период от пет месеца, е посочена цена от 2
лева на ден. Но ВЛ е установило, че тези фирми не предлагат под наем автомобили
от същия клас и година на производство поради физическото остаряване на
автомобила, което би било евентуална причина за възникване на неизправности при
по-нататъшното му използване, което е и основната причина да няма търсене и предлагане
на автомобили под наем от този вид. Заключението в този смисъл е напълно
хипотетично, но дори да беше представена информация за отдаване под наем за
същия период на автомобил от процесната марка, модел, клас, година на производство и т.н.,
това не означава автоматично, че процесният автомобил със сигурност е щял да
бъде отдаден под наем, и то при същите и/или по-изгодни условия. При тези
констатации и при липсата на представени от ищеца сключени договори за ползване
на процесното МПС с трето лице, е
невъзможно да се направи обоснован извод, че за визирания период от ползването
на МПС с прекратена регистрация биха се реализирали доходи и то в претендирания размер от 250 лева. За
уважаване на иска е било необходимо ищецът да твърди и да докаже реално пропускане
на възможности за увеличаване на своето имущество чрез съществуващи между него и трети лица
правоотношения във връзка с вещта, които са били осуетени именно в резултат от
незаконосъобразния акт, и в този смисъл- че е била създадена и е съществувала
реална възможност за получаване на доходи от вещта чрез използването й. Такива
доказателства в хода на процеса не са представени; нещо повече, липсват и
твърдения за конкретни договорни отношения, които са били в състояние обективно
да доведат до сигурно увеличение на имуществото на ищеца от ползването на
вещта.
Липсата на реална вреда, води до липса на
една от кумулативно предвидените предпоставки за основателност на иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Ето защо, съдът намира, че исковата претенция за
обезщетение на имуществените вреди в размер на 250 лева, представляваща
обезщетение за пропуснати ползи от нереализираната възможност ищецът да
използва горепосочения автомобил в периода от 20.01.2020 год. до 3.06.2020 год.
и да реализира доход във връзка с това, е недоказана, поради което следва да
бъде отхвърлена.
За пълнота следва да се отбележи, че не са
представени доказателства и ищецът от своя страна да е ползвал възмездно по
облигационно или търговско взаимоотношение друг автомобил за процесния период,
тъй като този, който е бил с прекратена регистрация не е могъл да се ползва
поради издадената заповед за ПАМ. Това обаче би представлявало вреда под
формата на претърпяна загуба, защото , ако беше сключил договор, по силата на
който ищецът да ползва автомобил на трето лице за процесния период, за което
ползване да дължи насрещна престация, това би довело до реално намаляване на
неговото мущество и не би се
квалифицирало като пропусната полза, каквато ищецът в исковата молба е заявил,
че е настъпила в неговия патримониум.
С оглед на изложените аргументи исковата
претенция на ищеца следва да бъде отхвърлена изцяло като неоснователна и
недоказана.
С оглед изхода на спора искането на ответника
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е
основателно. С изменението на чл. 10, ал. 3
и ал. 4 ЗОДОВ
в ред. ДВ, бр. 94/2019 г. се предвиди отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на
ответника, ако последният е бил защитаван от юрисконсулт при пълно или частично
отхвърляне на иска. Съгласно чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ, приложима на основание § 1 от ЗР на ЗОДОВ във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 144 АПК,
за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до
300 лв. Съдът намира, че с оглед извършените по делото процесуални действия, броя
на проведените съдебни заседания, активното участие на пълномощника на
ответника на целия етап на производството от една страна, и от друга
–неголямата фактическа и правна сложност на делото и ниският размер на
претендираното обезщетение от ищеца, справедливо и обосновано би се явило
юрисконсултско възнаграждение за представителя на ответника в минималния
предвиден от нормата на чл.25 от наредбата
размер от 100 лева.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
исковата молба, подадена от В.Н.Л. ***, с ЕГН **********, чрез пълномощник адв.О.Л.
*** със съдебен адрес за връчване на книжа и съобщения гр.Плевен, ул
„Св.Св.Кирил и Методий“ №18, оф.7, против Областна дирекция на МВР-Плевен,
гр.Плевен, ул „Сан Стефано“ №3, предявена на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, с
цена на иска 250 лева, ведно със законната лихва от предявяване на
този иск до окончателното й заплащане, съставляваща обезщетение за причинени вреди,
изразяващи се в противоправното лишаване на ищеца В.Н.Л., ЕГН ********** от
ползване на движима вещ - лек автомобил марка Пежо модел 405 с per. № ****** за
периода 20.01.2020 г. — 03.06.2020 г. по отменена като незаконосъобразна
заповед № 20-0938-000087 от 20.01.2020 г. на Началник сектор Пътна полиция при
ОД на МВР-Плевен.
ОСЪЖДА В.Н.Л. ***, с ЕГН ********** да
заплати в полза на Областна дирекция на МВР-Плевен, гр.Плевен, ул „Сан Стефано“
№3, разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева.
Решението може да се обжалва в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните, пред Върховния административен съд.
Преписи от решението да се изпратят на
страните.
СЪДИЯ:
/п/