Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Б.С., 17.01.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БЕЛОСЛАТИНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Втори граждански състав в публичното заседание на 11 януари, Две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ
ГЕРДОВА
при секретаря С.Р., като разгледа докладваното от съдия ГЕРДОВА гр.д. № 988 по описа за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от А.Г.Г. с ЕГН ********** ***, чрез пълномощника си адв.М.М. от ВрАК с адрес за призоваване и съобщения гр.Б.С., обл.В., ул.”Д.Благоев” № 94А против Е.К.Т. с ********** *** и с адрес за призоваване от с.Г., обл.В., ул.Г.Димитров № 25, с правно основание чл.127,ал.2 от СК и чл.143 от СК, с която е поискал съдът постанови решение по силата на което да предостави упражняването на родителските права по отношение на родените от съвместното съжителство между страните по делото деца П.А. Г. с ЕГН ********** роден на ***г. и К.А. Г. с ЕГН ********** роден на ***г. на бащата, да се определи на майката режим на лични контакти с децата всяка първа и трета неделя от месеца в домът на бащата находящ се в с.Г., обл.В., ул.Христо Ботев № 114 от 10.00 часа до 14.00 часа в присъствието на бащата А.Г..
Да се осъди майката Е.Т. да заплаща на децата П.А. Г. и К.А. Г. месечна издръжка в размер на 105.00 лв., начиная от 11.10.2016г.(датата на завеждане на и.м.), чрез бащата А.Г., като техен законен представител, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до промяна на обстоятелствата за нейното изменение или прекратяване.
С определение постановено в с.з. на основание чл.214 от ГПК е допуснал изменение на иска за месечна издръжка от 105.00 лв. на 115.00 лв., която майката Е.Т. следва да заплаща на децата П.А. Г. и К.А. Г., чрез бащата А.Г..
Желае съдът да допусне предварително изпълнение на решението по реда на чл.242,ал.1 от ГПК.
Желае да се осъди ответника да му заплати направените по делото разноски.
В ход на устните състезания ищеца заяви, че не претендира разноски от ответницата.
ИСКОВЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл.127 ал.2 от СК и чл.143,ал.2 СК.
В едномесечния срок указан в разпоредбата на чл.131 от ГПК ответника не е депозирал писмен отговор във връзка с предявената искова молба, не е взел становище по молбата, не е направил своите възражения и не е ангажирал доказателства, поради което правата му да направи това по-късно в процеса са преклудирани, изводимо от разпоредбата на чл.133 от ГПК.
Ответницата редовно призована за с.з. не се явява и не се представлява, не е представила доказателства и не е взела становище по исковата молба.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства. Приет е социален доклад изготвен от Дирекция”Социално подпомагане” гр.Б.С..
Съдът, като взе предвид изложеното в исковата молба и становищата на страните по делото, като ги обсъди, съгласно чл.235 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, впечатлението от становището на Дирекция ”Социално подпомагане” гр.Б.С., дадено съгласно чл.21,т.15 от ЗЗДетето, приема за установено от фактическа страна следното:
В исковата молба и в с.з. ищеца навежда доводи, че с ответницата Е.Т. нямат сключен граждански брак, но от съвместното си съжителство имат родени две деца: П.А. Г. с ЕГН ********** роден на ***г. и К.А. Г. с ЕГН ********** роден на ***г.
Страните по делото са живели на съпружески начала 13 години, а са във фактическа раздяла от 11.08.2016г.
От познати ищеца разбрал, че ответницата заминала за Италия и при него останали да живеят децата П.А. Г. и К.А. Г..
От м.август 2016 година до настоящият момент ответницата Е. не поддържа контакт по никакъв начин с ищеца, нито с децата, като не е изпращала пари за издръжка на децата. От раздялата им до сега Е. не се е връщала в България.
В отглеждането на децата ищеца посочва, че се подпомага от баща си, който е пенсионер и получава пенсия в размер на 150.00 лв. Ищеца работи на частни начала и на ден получава приблизително 50-60.00 лв., които според него са му достатъчни за отглеждане на децата. Същите посещават редовно учебни заведения.
Поради това, че страните по делото не могат да живеят занапред като съпрузи, за ищеца се породил правен интерес от търсената съдебна защита посочена в исковата молба.
Ответницата
редовно призована за с.з. не се явила, не е взела становище по и.м., не е
направила своите възражения и не е представила доказателства.
Участващият в производството социален работник при Д”СП”-Б.С. С.Х. заяви, че поддържа социалният доклад, според който при направеното посещение и разговорите с бащата и самите деца се установи, че той полага много добри грижи за тях, за тяхното възпитание и обучение. Хигиенно-битовите условия в жилището са добри. Бащата на ответника му оказва пълна подкрепа в отглеждането на децата.
Социалните власти нямат никакви сведения за майката и тя не била открита на адреса. По данни на съседи същата се намира в чужбина.
Становището на социалният работник е, че в интерес на децата е да продължават да се отглеждат от бащата.
В подкрепа твърденията на ищеца са разпитани свидетелите М.Й.В. и Т.Д.А. (първият без родство със страните по делото, а вторият племенник на ответника, който заяви, че желае да свидетелства, въпреки разясненото му право на отказ от съда) които установиха, че познават страните по делото, които нямат сключен граждански брак, а са живели на съпружески начала, от което съжителство имат родени две деца П. и К.. Същите са разделени от 5-6 месеца, като Е. напуснала съпруга си и заминала за Италия.
След раздяла с А., ответницата не се е завръщала в България, като не контактува с него, нито с децата по какъвто и да е начин. Никога и по никакъв повод не им изпраща подаръци или финансови средства за издръжката им.
Ищеца полага грижи за момчетата и те добре се чувстват при него. А. се подпомага от своя баща, който е пенсионер при отглеждането и възпитанието на децата.
И двамата свидетели заявиха, че А. е годен като родител и може да се справи с отглеждането на децата.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
І.По иска по чл.127,ал.2 от СК-родителски права.
Правната квалификация на предявеният иск е чл.127, ал.2 от СК, тъй като
в случая се касае до спор между родители, които не са сключили официално граждански
брак, а децата са родени от съвместното им съжителство и впоследствие са
разделени. Предвид това следва да се определи местоживеенето им при един от
двамата, който в същото време ще е носител и на родителските права.
Принципно родителските права се упражняват и от двамата родители, но в случай, че живеят заедно. В конкретния казус безспорно се установи, че родителите на децата А.Г. и Е.Т. са във фактическа раздяла от 11.08.2016г. до настоящият момент, при което само единия, и то този, при когото живеят децата би могъл да ги упражнява. От раздялата на родителите до момента на предявяване на иска П. и К. Г.и живеят при ищеца(техен баща) в с.Г., като основно той полага грижи за тяхното възпитание и издръжка, заедно с помощта на баща си, а майката заминала за Италия(виж показанията на В. и А.) и не подпомага децата в издръжката им.
В исковата молба и в с.з. ищеца прави искане за упражняване на
родителските права, определяне на режим на лични контакти на майката с децата и
заплащане на месечна издръжка в размер на 115.00 лв. за всяко дете поотделно, считано
от датата на завеждане на иска до
промяна на обстоятелствата за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва върху
всяка просрочена вноска.
При преценка на тези искове на първо място следва да се изхожда от интереса на децата. Този принцип е залегнал в чл.3,т.1 и 3 и в чл.10 от ЗЗДетето прогласяващ правото на всяко дете на закрила за нормалното му физическо, умствено, нравствено и социално развитие и защита на неговите права и интереси.
Освен това следва да се преценят и родителските качества на двамата родители, отношението им към децата, отношението на децата към тях, материалните им възможности и битовите условия, както и поведението на родителя при когото са децата спрямо другия родител и предоставяне на възможност за осъществяване на контакти между тях. Също така следва да се имат предвид полагане на грижи и умения за възпитание, подпомагане и подготовка за придобиване на трудови навици и знания, морални качества на всеки родител, социално обкръжение и битови условия, възраст и пол на детето, привързаност между дете и родители, помощ на трети лица и други.
Преценявайки тези обстоятелства в съвкупност и от събраните по делото писмени и гласни доказателства, анализирани обстойно съдът счита, че родителските права следва да бъдат предоставени на бащата.
Съдът намира, че бащата А.Г. притежава необходимите родителски и възпитателски качества, гарантиращи интереса на децата П. и К. Георгиеви за тяхното правилно отглеждане и възпитание. Той може да им предостави домашен уют и добри социално-битови условия за отглеждане.
Ответницата със своето поведение се е дезинтересирала от децата, като по делото не се събраха доказателства опровергаващи този извод на съда. Тя не им изпраща пари за издръжка, нито осъществява какъвто и да е контакт с тях, изводимо от свидетелските показания на В. и А. и становището на социалният работник.
Въпреки това съдът намира, че следва да бъде дадена възможност на
ответницата да поддържа
режим на лични отношения с децата П. и К. Георгиеви, за да не се прекъсва биологичната връзка,
както и емоционалната и социалната такива и отношенията на доверие между
родител и дете.
По принцип, контактите с родителя, на когото не са предоставени родителските права за упражняване, са необходими за нормалното психическо и физическо развитие на децата. Ето защо, следва да бъде определен режим на лични отношения на майката Е.Т. с децата П. и К. Г., както следва: всяка първа и трета неделя от месеца от 10.00 ч. до 14.00 часа в присъствие на ищеца на адрес: с.Г., обл.В., ул.Христо Ботев № 114, както и един месец през лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск.
ІІ.По иска по чл. 143,ал.2 от СК-издръжка.
С исковата молба и в с.з. след изменение размера на иска по ч.143,ал.2 от СК бащата претендира заплащане на месечна издръжка за децата П.А. Г. и К.А. Г. от майката в размер на 115.00 лв. за всяко дете поотделно, начиная от датата на подаване на исковата молба-11.10.20165г. до настъпване на обстоятелствата за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.
Размерът на дължимата издръжка, според закона, се определя от една страна според нуждите на лицето, което има право на издръжка , а от друга – от възможностите на лицето, което я дължи–чл. 142 ал.1 от СК. Съгласно чл. 142, ал. 2 СК минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата, която към датата на депозиране на исковата молба(11.10.2016г.) е била 420.00 лв., а към днешна дата, считано от 01.01.2017 год. е в размер на 460.00 лв. Децата П.А. Г./на 7 години/ и К.А. Г./на 4 години/ са малолетни.
Същите посещават учебни и детски заведения
и имат ежедневни разходи за храна, облекло и учебни пособия, видно от приложеният като доказателство по делото
социален доклад от Д“СП“-Б.С..
Ищеца в с.з. заяви, че
работи на частна начала и дневно получава по 50-60 лв., с които отглежда
децата. Подпомага се и от своя баща, който е пенсионер и получава месечна
пенсия от 150.00 лв.
Ответницата не е представила у-ние за доходите
си, въперки указанията на съда.
В настоящия случай майката е млад и работоспособен човек, който може да престира трудова сила и да реализира доходи от нея. В процеса на делото не се установи ответницата да има влошено здравословно състояние, което не й позволява да престира труд, като не се представиха от нейна страна доказателства за опровергаване този извод на съда. По делото не са събрани данни тя да съжителства с друго лице, както и да има алиментни задължения за издръжка на други малолетни или непълнолетни деца.
Доколкото и към момента на приключване на съдебното заседание по делото двете деца са малолетни, като съответно ще им бъдат необходими и занапред средства за закупуване на учебни пособия, подходящи за училище дрехи и обувки, извън останалите обичайни нужди за всяко от тях /за храна, отопление, облекло/, то съдът намира, че за издръжката на двете деца и за в бъдеще ще са необходими около 230.00 лв. на месец за всяко от децата, от които майката следва да им заплаща 115.00 лева, а бащата да поеме останалите, който е ангажиран и пряко с грижите по отглеждането и възпитанието на децата. Доказателства обуславящи по-висок размер на претендираната издръжка не бяха представени.
Издръжката следва да бъде
заплащана от майката Е. Т., считано от 11.10.2016г. до промяна на обстоятелствата за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска.
Следва да бъде постановено и предварително изпълнение на решението в частта му за присъдената издръжка, на основание чл. 242, ал.1 ГПК.
Ищеца в с.з. заяви, че не претендира за разноски и такива не следва да му се присъждат.
Ответницата не е направила такива и не следва да й се присъждат.
Следва ответницата да бъде осъдена да заплати по сметка на РС-Б.С. държавна такса в размер на 4 % върху тригодишните платежите за издръжката за уважения иск по чл. 143, ал. 2 от СК, а именно – 331.20 лв. и 5.00 лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
По изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПРЕДОСТАВЯ УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА по отношение на децата П.А. Г. с ЕГН ********** роден на ***г. и К.А. Г. с ЕГН ********** роден на ***г. на бащата А.Г.Г. с ЕГН ********** *** и определя местоживеенето им при бащата на адрес: с.Г., обл.В., ул.Христо Ботев № 114.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на майката Е.К.Т. с ********** *** и с адрес за призоваване от с.Г., обл.В., ул.Г.Димитров № 25, с децата П.А. Г. с ЕГН ********** роден на ***г. и К.А. Г. с ЕГН ********** роден на ***г.: всяка първа и трета неделя от месеца от 10.00 ч. до 14.00 часа в присъствие на ищеца на адрес: с.Г., обл.В., ул.Христо Ботев № 114, както и един месец през лятото, когато бащата А.Г. не е в платен годишен отпуск.
ОСЪЖДА Е.К.Т. с ********** *** и с адрес за призоваване от с.Г., обл.В., ул.Г.Димитров № 25, ДА ЗАПЛАЩА на децата П.А. Г. с ЕГН ********** роден на ***г. и К.А. Г. с ЕГН ********** роден на ***г. чрез бащата А.Г.Г. с ЕГН ********** ***, като техен законен представител, ЕЖЕМЕСЕЧНА ИЗДРЪЖКА в размер на 115.00 лв.(Сто и петнадесет лева) за всяко дете поотделно, считано от 11.10.2016г. до промяна на обстоятелствата за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска.
ОСЪЖДА Е.К.Т. с ********** *** и с адрес за призоваване от с.Г., обл.В., ул.Г.Димитров № 25, ДА ЗАПЛАТИ в полза на РС-Б.С. държавна такса в размер на 331.20 лв.(Триста тридесет и един лева и 20 стотинки) върху уваженият общ размер на издръжката от 230.00 лв. за двете деца.
На основание чл.242,ал.1 от ГПК допуска предварително изпълнение на решението по издръжката.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ВрОС в двуседмичен срок от уведомяване на страните по делото, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: