Мотиви към Присъда № 7/16.12.2019г. по НОХД № 47/19г. на Районен съд гр. Малко
Търново
Районна прокуратура Малко Търново е повдигнала обвинение против З.Л.Ч.,
ЕГН: **********, с адрес *** , за това, че на 16 септември
2018г. около 20,00часа в района на 8-ма гранична пирамида в зоната за
отговорност на ГПУ М. Търново и в землището на Община Малко Търново е влязъл
през границата на страната от Република Турция в Република България без
разрешение на надлежните органи на властта и не през определените за това места
– престъпление по чл. 279, ал. 1 от НК.
В съдебно заседание представителят на Районна
прокуратура Малко Търново поддържа обвинението против подсъдимия и предлага на
съда да го признае за виновен, предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства. Претендира да се
наложи наказание лишаване от свобода в размер на четири месеца
лишване от свобода при първоначален „общ” режим в затворническо общежитие.
Подсъдимият З.Л.Ч., редовно призован, се явява лично и с адв.
Т.Я.,***. В обясненията си пред съда Ч. не се признава за виновен. Подсъдимият
обяснява, че през м. септември 2018г. е заминал с двама свои приятели в
Република Турция. Не може да посочи точната дата, на която е излязъл от
страната. Тримата пътували с лек автомобил собственост на подсъдимия и
пристигнали в гр. Измир, където били около обяд. Ч. се разходил из града и
когато се върнал видял, че турската полиция арестува приятелите му. Твърди, че
се е уплашил и тръгнал да бяга. За да не бъде задържан на турска територия наел
такси, с което отишъл до границата с Гърция, преминал на територията на съседната
държава, където отново си осигурил превоз с такси до паркинг с камиони.
Подсъдимият твърди, че на паркинга разпитал шофьорите кой от тях ще пътува за
България, като намерил такъв, който отивал в гр. Пловдив. От там Ч. бил заминал
с друг камион за гр. Бургас, а по – късно дошъл с племенника си в гр. Малко
Търново, за да чакат товар на последния.
Защитата на подсъдимият пледира за
оправдателна присъда. Адвокат Я. излага, че деянието не е доказано. Не били
събрани преки доказателства, които да уличават З.Ч. в извършване на деянието от
общ характер. Не били иззети веществени доказателства, а на охранителните
камери разположени на държавната граница се виждал само силует, но не можело да
се посочи кое е лицето, което преминава съоръжението. Самият запис от камерата
не бил запазен и не можел да се приложи по делото. Сочената следа от маратонка
не била доказателство. Не било направено сравнение на място на следата с
маратонките носени от подсъдимия. Какво е говорено между свидетеля Д.Н. и
подсъдимия, също не сочело към виновност на Ч., понеже само самопризнание не
водело до вина на извършителя. Пледира се за невиновност на Ч. и оправдването
му.
Подсъдимият З.Ч. поддържа казаното от
защитата си, като счита, че е невиновен.
Съдът, след като обсъди събраните по
делото доказателства, на основание чл. 13 и 14 НПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
На 16.09.2018г. свидетелят Вълко П.Б.,*** , служител
на ГПУ Малко Търново бил на работа. Б. осъществявал видонаблюдение чрез
поставените на границата камери. В 19.57часа свидетелят видял, че в периметъра
на камерите, в района на 8- ма пирамида на границата, се движело лице.
Свидетелят сочи, че различил човек, който бил от турска страна, привел се и
след малко преминал на българска територия. Свидетелят сочи, че на камерите не
може да се разпознае и идентифицира лицето, а се вижда само човешка фигура,
силует. Различавало се дали е мъж или жена, но не и подробни данни за
индивидуализация на лицето. На място бил изпратен наряд, който провел издирване
със следово куче. На свидетеля било докладвано, че оградата е срязана и има
преминаване на държавната граница. След известно време му било съобщено, че са
заловили мъж – подсъдимия Ч.. Свидетелят твърди, че силуета на камерата и
облеклото на Ч. били със сходни дрехи, но не е категоричен за това
обстоятелство.
На 16.09.2018г. свидетелят Б.В.Н.,***, също служител
на ГПУ Малко Търново, изпълнявал служебните си задължения. След сигнала за лице
преминало държавната граница в района на 8- ма гранична пирамида при ГПУ Малко
Търново, посетил мястото. Там свидетелят установил, че има отвор с размери 60/
60см., ножица за рязане на метал и следи от маратонки водещи от Турция към
България. Отворът бил в основата на оградата. Било
поискано съдействие от водач на следово куче. Животното било поело по следа, но
след това я загубило. На бензиностанция „Куш” свидетелят и останалите служители
на ГПУ Малко Търново видели подсъдимия Ч., който се легитимирал с лична карта. На
място бил повикан св. Д.Н., който беседвал с Ч.. Свидетелят твърди, че
маратонките, които подсъдимият носел, съответствали на следата при граничната
пирамида. Н. разказва, че ножиците били взети в служебния автомобил, но не може
да каже какво се е случило с тях след това. За да сравни следата от обувка, при
задържането на място Ч. бил накаран да вдигне крак, за да се види подметката на
маратонките. З.Ч. бил обяснил, че чака друг човек , за да го вземе от мястото.
Свидетелят Д.И.Н.,***, сочи, че подсъдимият е задържан
на бензиностанция „Куш”, непосредствно след ГКПП Малко Търново. Пред Н.
подсъдимият бил обяснил, че се е намирал в Турция, където били задържани
другите двама негови приятели. Там в лекия автомобил на Ч. останал
международния му паспорт. Подсъдимият, според показанията на Н., достигнал до
ГКПП Дерекьой, заобиколил го от лявата страна на пункта и преминал на наша
територия. Свидетелят не помнел дали З.Ч. му бил обяснил как е преминал
държавната граница. С помощта на кучето била направена обратна следа, но Н. не
бил ходил с останалите служители на ГПУ Малко Търново до мястото, където била
премината границата.
Свидетелят С.В.,*** , служител на ГПУ Болярово, сочи ,
че е водач на следово куче, като към датата на деянието е бил командирован в
ГПУ Малко Търново. След 20.00часа на 16.09.2018г. разбрал, че има сигнал за
нарушение на държавната граница и преминал човек. Свидетелят сочи, както и
останалите разпитани, че в съоръжението има направена дупка, както и следи,
които водели от Турция към България. Кучето било тръгнало по следата, но в
гората загубило посоката. Също твърди, че следата до граничната пирамида и
обувките на Ч. съвпадали. Когато свидетелят отишъл на бензиностанцията, кучето
не било пуснато, а стояло в служебния автомобил.
Подсъдимият З.Л.Ч. ***. В обясненията си твърди, че на неустановена дата
през м. септември 2018г. подсъдимият и двама негови приятели заминали за гр.
Измир, Република Турция. След пристигането, Ч. разгледал града сам, а когато се
върнал при приятелите си, видял, че те са задържани от местната полиция. В
автомобила били част от личните му документи, а полицията задържала и иззела и
автомобила му. След станалото Ч. отишъл на пиаца за таксита, където таксиметров
шофьор го откарал до границата с Гърция. При пристигането си в граничния район,
подсъдимият преминал течащата там река и влязъл на територията на Гърция.
Навътре, в гръцка територия, Ч. намерил друг таксиметров шофьор, който го
откарал до ТИР – паркинг. Ч. намерил водач на товарен автомобил, който
заминавал за България и пътувал с него, а след това с друг такъв пристигнал в
гр. Бургас. В града Ч. се свързал по телефона с племенника си М* Ч., който му
обяснил, че се намира в Турция. По – късно двамата се срещнали, като М* Ч.
обяснил на подсъдимия, че чака товар от Турция и трябва да се върне в гр. Малко
Търново. Подсъдимият и свидетелят пристигнали в града. Докато се намирали на
бензиностанция „Куш” Ч. бил задържан от служители на ГПУ Малко Търново.
Разпитан е и свидетелят М* Ч.,***, племенник на
подсъдимият. Свидетелят разказва, че на процесната дата разговарял с чичо си по
телефона. Подсъдимият бил разказал на свидетеля , че е преминал границата с
Гърция. Уговорили се да се видят пред МОЛ Бургас. След като се срещнали
подсъдимият разказал на свидетеля как е преминал границата между Турция и
Гърция. М* Ч. предложил на чичо си да отидат до ГКПП Малко Търново, където
свидетелят трябвало да чака стоката си. Когато отишли М* Ч. отишъл в града, за
да купи храна, като бил оставил З.Ч. да чака на бензиностанцията. През това
време подсъдимият бил задържан от служители на ГПУ Малко Търново.
Съдът, след като се запозна със събраните по делото
доказателства , обсъди същите прие, че са налице предпоставките на чл. 304 от НПК. Съображенията за това са следните.
В хода на разследването са били извършени разпити на
свидетелите Д.И.Н.,***, Вълко П.Б.,***, Б.В.Н.,***, съставено
е постановление за привличане на обвиняемо лице- З.Л.Ч., който е бил разпитан, дадена
е докладна записка от св. Б. Нотьов, издадена е била заповед за задържане на З.Ч.
по реда на ЗМВР, извършен е протокол за обиск на задържания, приложена е
справка за съдимост на обвиняемия, предоставена му е правна помощ. Обвиняемият З.Ч.
е бил задържан за срок до 72часа , като първоинстанционния съд е постановил
мярка за неотклонение „задържане под стража”, изменена от Окръжен съд гр.
Бургас в парична гаранция в размер на 300.00лева. В хода на проведеното съдебно
следствие са разпитани свидетели, приобщени са писмени доказателства.
Съдът , след като се запозна със събраните
доказателства и проведе съдебното следствие, счита следното.
В хода на съдебното следствие са били разпитани свидетелите
В* П.Б.,***, Б.Н.,***, Д.И.Н.,*** - служители на ГПУ Малко Търново, С.С.В.,***- служител на ГПУ Болярово, М* К* Ч.,***. От
свидетелските показания на разпитаните лица се установява следното. Служителите
на гранична полиция сочат, че на 16.09.2018г. е имало нарушение на държавната
граница. Показанията на първите посочени свидетели са насочени към това и
установяват категорично, че малко преди 20.00часа, след срязване на
ограждението с ножица за метал, лице е преминало държавната граница при 8- ма
гранична пирамида в зоната на ГПУ Малко Търново. От наблюдението, чрез
поставената на място камера, не е установимо и не е установено с категоричност
кое е лицето. Видно от свидетелските
показания на св. Б. това не е възможно – вижда се силует, може да се добие
представа евентуално за характера на облеклото му, но не и да се индивидуализара
преминаващия. Установено е, че в ограждението е направен отвор с размери 60/
60сантиметра, който е бил достатъчен възрастен човек да влезе от Турция в
България. На място е била оставена ножица за метал и е видяна следа от обувка.
Същите не са били иззети по надлежния ред. Ножицата е взета от
местопроизшествието, като не е била описана по надлежния ред в протокол за
оглед на местопроизшествие и липсва като веществено доказателство. Следата от
обувка също не е била приобщена в делото – няма извършен оглед, като е била
възприета само визуално от отишлите на място полицейски служители. Настоящият
състав не счита, че показанията на свидетелите могат да заместят специалните
познание на вещите лица при изготвяне на трасологична експертиза, която е нужна
за сравнение и идентификация на следата и обувките на подсъдимия. Установено е, че няколко часа по – късно,
според заповедта за задържане около 00.30часа на 17.09.2018г., на
бенизностанция „Куш” е бил задържан подсъдимият З.Л.Ч.. С него е била проведена
беседа от свидетелят Д.Н.. Огледани са били обувките на Ч. , но по делото няма
данни с какво е бил обут подсъдимият и това да е било отразено в делото със
способите на НПК. По отношение на показанията на свидетелят Д.Н., следва да се
отбележи следното. В хода на досъдебното произоводство няма приложени писмени
обяснения дадени от Ч. при задържането му. Показанията на Н. , че подсъдимият
му е разказал как е влязъл незаконно през държавната граница не могат да се
приемат. Недопустимо е обясненията на обвиняемия/ посъдимия да се подменят чрез
разпит на свидетел по делото. Подсъдимият се е възползвал от правото си в хода
на досъдебното производство да не дава обяснения, но е дал такива по време на съдебното
следствие. Дадените от Ч. обяснения пред съда не съдържат данни, чрез които да
се извлече заключение, че пред Н. да дадени такива обяснения. В хода на
досъдебното производство и в хода на съдебното следствие не са събрани други
доказателства, чрез които да подкрепят показанията на Н.. Горните обстоятелства
се установиха от разпита на посочените свидетели Б., Н. и Н.. Настоящият състав
счита, че показанията на свидетеля С.В., макар и свързани с обстоятелствата по делото
не са в основата на мотивите за постановяване на присъдата. Свидетелят беше
разпитан по искане на прокуратурата, но от показанията му не се установиха
факти различни от тези изложени от другите служители на гранична полиция и не
са залегнали в изграждане на настоящите мотиви. Връщайки се на по –
горепосочените обстоятелства, могат да се обобщят следните изводи. На
местопроизшествието са били налични доказателства, които не са приобщени по
съответния ред. Наличието на ножица за метал, с която се предполага, че е
срязана оградата лишава съда от възможността да прецени как е преодоляно
заграждението. Свидетелите сочат, че в оградата е била сторена дупка с размери
60/60сантиметра, но няма данни дали това е станало на процесната дата и с това
техническо средство. На следващо място е видяна следа от обувка. Свидетелите
сочат, че носените от З.Ч. обувки са били „същите” като оставената следа. И за
това не са представени доказателства. Следата не е била фиксирана по съответния
процесуален ред. Не са иззети и носените от Ч. обувки, за да се направи
сравнение, което да покаже ако не пълна идентичност, то поне сходство в основните
елементи на следата и носените обувки. От видеонаблюдението не може да се даде
категорично заключение кое е лицето преминало държавната граница , а е редно да
се отчете , че между времето на нарушението и задържането на Ч. са изминали над
четири часа. От друга страна следва да се съпоставят обясненията на подсъдимия
и свидетеля М* Ч.. Първите са не само средство за защита , но и способ за
събиране на доказателства. Обясненията му кореспондират с част от показанията
на свидетелите по делото, но не и в частта за преминаването на държавната
граница по начина описан в обвинителния акт. Разпитаният свидетел М*Ч. сочи, че
е разговарял с подсъдимия и са били в близост до ГКПП Малко Търново. Свидетелите
сочат, че М* Ч. е бил на посочената бензиностанция при задържането на
подсъдимия, което кореспондира с обясненията на З.Ч..
Относно квалификацията на деянието. За
съставомерността на деянието по чл. 279, ал. 1 от НК се изисква от обективна
страна извършителят да е преминал държавната граница- да е влязъл или излязъл
без разрешение на надлежните органи на властта или макар с разрешение , но не
през определените за това места. От субективна страна деянието се извършва при
пряк умисъл. Настоящият състав счита, че в хода на съдебното следствие , при така събраните доказателства, не се доказа З.Ч. да
е извършил престъплението, за което е привлечен като обвиняем. Категорично се
установи, че подсъдимият е преминал от България в Турция, заедно със свои
приятели, като няма данни да се е завърнал обратно през същата граница, чрез
някой от ГКПП. Не се доказа и това да е станало в нарушение на закона и при
съставомерни по чл. 279, ал. 1 от НК обстоятелства. В хода на разследването, а
също така и пред настоящия състав не се представиха доказателства Ч. да е
извършил деянието, за което е привлечен като обвиняем. Мотивите за това съдът изложи
по – горе и няма да ги преповтаря. Водим от тези мотиви съдът призна
подсъдимият за невиновен и го оправда по повдигнатото му обвинение.
По делото са направени разноски в общ размер на 19.12лв.,
които следва да останат за сметка на
Държавата.
Водим от изложените съображения, съдът постанови
присъдата си.
СЪДИЯ: