Решение по дело №59/2018 на Районен съд - Сливен

 

Р Е Ш Е Н И Е № 679

15.06.2018 г.

гр. Сливен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Сливенски районен съд,  Х-ти състав, в публично съдебно заседание на двадесет и осми май две хиляди и осемнадесета година, в следния състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИНА КОРИТАРОВА

при секретаря МАРИАНА Т., като разгледа докладваното от съдия Коритарова гражданско дело № 59 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК вр.чл.211 ал.5 т.2 от ЗМВР.

Предмет на производството е предявен в иск с правно основание чл. 229, ал. 1, т.9/пред. т. 8/ във вр. с чл. 212, ал. 5, т. 2 от ЗМВР от 1997 г. и чл. 212, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 211, ал. 5, т. 2, предл. 2 ЗМВР от 2006 г.  за признаване на установено на правото на платен допълнителен годишен отпуск в размер на 12 дни за положен извънреден труд по 24 над 50 часа на всяко отчетното тримесечие, в периода от 25.02.2003 г. до 30.06.2014 г.

 Ищцата В.Р.Т., ЕГН:********** ***  твърди, че в началото на исковия период към 25.02.2003 г. било въведено от законодателя правото на допълнителен отпуск поради извънреден труд на 50 часа на отчетено тримесечие. Към крайната дата на исковия период  30.06.2014 г. правото на допълнителния отпуск било правна възможност изрично предвидена в закона за компенсация на извънредния труд. Посочва, че през времетраенето на служебното си правоотношение е изпълнявала служебното си правоотношение на 8,12 и 24 часови смени, които се изпълнявали съгласно предварително утвърден от началника на Затвора в гр. Сливен месечен график, като работното време се било изчислявало сумирано за отчетен тримесечен период. Календарната година била разделена на четири такива тримесечия, като за всяко тримесечие се били сумирали изработените от ищцата часове и ако надвишавали нормата работно време за съответния отчетен период часовете над установеното време съставлявали извънреден труд за работника, който съгласно действащия за процесния период ЗМВР следвало да се компенсира с допълнително възнаграждение за извънреден труд за часовете до 50 часа на отчетния период и с допълнителен платен отпуск за извънреден труд за часовете над 50 часа за всяко тримесечие. Изчисляването на отработените часове ставало в края на отчетния период и в началото на следващия и едва тогава могло да се установи дали общият брой изработени от него часове бил надвишил индивидуалната му нормативно установена норма за периода и в този случай часовете, с които надвишавал тази норма представлявали извънреден труд. През процесния период работодателят не бил изчислявал правилно изработените от ищцата часове и по този начин извънредния й труд не бил отчетен и компенсиран. Поради специфичния характер на извършваната от ищцата дейност, същата давала допълнителни смени месечно или т.н. резерв, не могла да ползва почивка за хранене, защото и трябвало разрешение на прекия ръководител и се хранила на територията на работното си място и била на разположение по това време. ГДИН не бил отчитал пълната продължителност на положения от нея труд по време на работните й смени, тъй като не бил включила към работното й време, времето, което ищцата ползвала за хранене, приспадала време за отдих, което реално не било ползвано от ищцата поради непрекъсваемостта на работния процес. Същото така ГДИН не отчитал времето за инструктаж, развод, приемане, сдаване, освобождаване и развод от дежурство, които безспорно съставлявали действия при изпълнение на служебните задължения по см. на пар. 1, т. 6 от ДР на ЗМВР. През процесния период не били и отчетени към работното й време и извършените от нея претърсвания и обиски. Твърди, че ГДИН през процесния период също не била отчитала положения от ищцата нощен труд и не била превръщала нощните часове в дневни такива, каквото  задължение имала при сумарното изчисляване на работното време. Счита, че следва да се прилагат общите правила предвидени в КТ и ЗДСл. Позовава се на Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 04.11.2003 г. относно някои аспекти на организация на работното време и чл. 155, ал. 3 КТ съгласно които времето за хранене се включвало в работното време при непрекъсваем работен процес. Неактивната част от дежурствата/време за спане, почивка, храна, физиологични нужди/ също била представлявала работно време, ако работникът и служителя бил присъствал физически на място определено от работодателя. Този извод следвал от тълкувателните преюдициални заключения на СЕС, които били задължителни за страната ни като държава членка на ЕС, поради което в тяхно изпълнение била приета в този смисъл Инструкция на ЗМВР от 14.12.2012 г. и ТР№ 8 от 2014 г. на ОСГК на ВКС. Позовава се на чл. 311, ал. 5 от ППЗИНЗС относно задълженията на ищцата по приемането и предаването на поста, които се били осъществявали извън нормативно определената продължителност на работната смяна, но не били отчитани като работно време. Посочва, че за служителите работещи на смени, поради естеството на работния режим и полагат нощен труд, при които работното време се изчислява сумарно императивната продължителност на нощния труд от 7 часа не могла да бъде спазена. Поради тази причина бил създаден механизъм за частично компенсиране на вредните последици върху човешкото здраве от по-продължителния нощен труд, като били създадени правила съгласно които при сумарното изчисляване на работното време нощните часове се превръщали в дневни с коефициент равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работното време, установени за подневното отчитане на работното време за съответното работно място. За процесния период нормалната продължителност на дневния работен ден за служителите на МВР била 8 часа. По отношение на нормалната продължителност на нощния труд следвало да се приложи общата разпоредба на чл. 140, ал. 1 КТ поради липсата на специална норма и същият да се приеме за 7 часа. По този начин се получавал коефициента 0.143 изразяващ съотношението на нормалната продължителност на дневния и нощния труд/8/7/, с който трябвало да бъдат умножени всички нощни часове при сумарното изчисляване на работното време и след това да се сумират с общия брой отработени часове през процесното тримесечие. Със създаването на изричната разпоредба на чл. 188, ал. 2 ЗМВР, която била влязла в сила на 01.07.2014 г. се били възпроизвеждали императивните правила на КТ относно закрилата на работници и служители, които полагат нощен труд. Посочва относимите за процесния период правни източници. Претендира деловодни разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът депозирал отговор на исковата молба, с която оспорва исковете по основание и размер. Счита, че предявения иск е недопустим, тъй като липсва правен интерес от предявяването на установителен иск, когато спорното право могло да бъде предявено с осъдителен или конститутивен иск. Оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. Прави възражение за изтекла погасителна давност на правото на иск за целия претендиран период, тъй като към датата на подаване на исковата молба-05.01.2018 г. бил изтекъл тригодишния давностен период или при условие на евентуалност прави възражение за изтекла петгодишна давност, ако съдът приеме, че правото на иск се погасява с общата петгодишна давност. Цитира практика на ВКС съгласно която правото на служителя да иска допълнителен отпуск за положен труд над петдесет часа за тримесечие е срочно и като такова следва да се упражни в рамките на три години/тъй като е обвързано с отчитането и заплащането на извънреден труд до 50 часа, което означавало, че същото следвало да се упражни в рамките на тригодишен срок/ . В тази връзка било предвидено в чл. 12 от Закона за счетоводството и три годишен период за съхраняване на носителите на счетоводната информация, което имало пряка връзка с изчисляването на извънредния труд и оттам с компенсиращия го допълнителен отпуск. Служителите на ГДИН били държавни служители по чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗИНЗС и техните правоотношения се уреждали със ЗИНЗС, ППЗИНЗС и ЗМВР. Правото на допълнителен отпуск било регламентирано в чл. 212 /отм./, ал. 1, т. 3 от ЗМВР във вр. с чл. 211, ал. 5, т. 2 от ЗМВР, който предвиждал възнаграждение за извънреден труд за отработени до 50 часа на отчетен период и право на допълнителен отпуск за отработеното време над 50 часа. Цитира разпоредбата на чл. 301, ал. 5 от ППЗИНЗС /отм./, като посочва, че на ищцата й е била осигурявана 72 часова почивка след 24 часово дежурство. Времето от 48-я до 72-я час било допълнителен отпуск по см. на чл. 211, ал. 5, т. 2 ЗМВР. Цитира разпоредбата на чл. 301, ал. 4 ППЗИНЗС /отм./ приложима през процесния период и твърди, че на ищцата й е била осигурявана 45/90 минутна почивка при всяко дежурство, както и до 4 часова почивка отдих при всяко 24 часово дежурство. Съгласно чл. 302, ал. 2 ППЗИНЗС /отм./ удължаването на работното време не се било компенсирало с почивка и не се смятало за извънреден труд и съгласно чл. 305, ал. 1 ППЗИНЗС /отм./ назначените в наряд се явявали най-малко 15 минути преди определеното за инструктаж време в поделението. Цитира чл. 16е, ал. 2, 3 и ал. 4 от действащия ППЗИНЗС, съгласно които нарядите и почивките за хранене не се включвали в работното време. Единствено инструктажите били част от работното време.

От съда се иска отхвърляне на претенциите, като неоснователни. Претендират се деловодни разноски и се прави възражение за прекомерност на разноските, претендирани от ищеца.

В рамките на срока по чл. 214 ГПК ищцата прави следното изменение на исковата претенция – да се признае за установено, че за исковия период от 01.01.2003 г. до 30.06.2014 г. ищцата има право на 4 дни допълнителен отпуск като компенсация на положените от нея 35 часа извънреден труд над 50- те часа за всяко отчетно тримесечие на 2003 г. ; право на 1 дни допълнителен отпуск като компенсация на положените от нея 11 часа извънреден труд над 50- те часа за всяко отчетно тримесечие на 2004 г.; право на 5 дни допълнителен отпуск като компенсация на положените от нея 40 часа извънреден труд над 50- те часа за всяко отчетно тримесечие на 2005 г.; право на 5 дни допълнителен отпуск като компенсация на положените от нея 42 часа извънреден труд над 50- те часа за всяко отчетно тримесечие на 2006 г.; право на 12 дни допълнителен отпуск като компенсация на положените от нея 96 часа извънреден труд над 50- те часа за всяко отчетно тримесечие на 2007 г.; право на 12 дни допълнителен отпуск като компенсация на положените от нея 96 часа извънреден труд над 50- те часа за всяко отчетно тримесечие на 2008 г.; право на 12 дни допълнителен отпуск като компенсация на положените от нея 96 часа извънреден труд над 50- те часа за всяко отчетно тримесечие на 2009 г.; право на 12 дни допълнителен отпуск като компенсация на положените от нея 96 часа извънреден труд над 50- те часа за всяко отчетно тримесечие на 2010 г.; право на 12 дни допълнителен отпуск като компенсация на положените от нея 96 часа извънреден труд над 50- те часа за всяко отчетно тримесечие на 2011 г.; право на 6 дни допълнителен отпуск като компенсация на положените от нея 53 часа извънреден труд над 50- те часа за всяко отчетно тримесечие на 2012 г.; право на 9 дни допълнителен отпуск като компенсация на положените от нея 78 часа извънреден труд над 50- те часа за всяко отчетно тримесечие на 2013 г.; право на 4 дни допълнителен отпуск като компенсация на положените от нея 39 часа извънреден труд над 50- те часа за всяко отчетно тримесечие на 2014 г.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото не е спорно, а и от представените и приети писмени и гласни доказателства се установи, че през процесия период между страните е съществувало служебно правоотношение, по силата на което ищцата е заемала длъжността "надзирател"  и след това длъжността „старши надзирател”с място на изпълнение в затвора в гр. Сливен. Работното време на ищцата е изчислявано и отчитано сумирно за тримесечен период в часове и дежурства, като нормата на работното време за всеки месец се определяла на база работните дни в месеца и тримесечието. Трудът, който ищцата е полагала е по предварително определен график на 24-, 12- и 8-часови смени. Работодателят не е отчитал всички часове от дежурството като работно време. По делото е разпитана свидетелката Стойкова- колега на ищцата. От показанията на същата, които съдът цени като непосредствени, обективни и непротиворечиви, се установи, че през процесния период надзирателите в затвора в град  Сливен са давали дежурства на 12- и 24-часови смени, като 24-часовите дежурства са започвали от 7:15 часа до 8:30 на следващия работен ден, а 12 - часовите дежурства са започвали от 7:15 часа до 23: 00 часа, като били работили и 12-часови нощни смени, които били започвали от 19:15 часа до 8:30 часа на следващия работен ден. Свидетелката установява, че по време на тези смени са нямали право да напускат територията на затвора, а следвало да бъдат на разположение и в готовност да изпълняват определени задачи като боен резерв и други. По време на непостовата служба надзирателите не са имали право да събличат униформата си и да предават ключовете и палките и пистолетите. Според свидетелката при 12-часовите и при 24-часовите дежурства надзирателите били задължени да се явяват на работа 15 мин. -20 мин. преди започване на дежурството за да застъпят на поста след т.н. развод, а след приключване на дежурството отново били задължени да остават в затвора  за сдаване на поста на следващата смяна и отвод. През процесния период не им били разрешавани обедни почивки и не могли да напускат територията на затвора за да обядват. Извън дежурствата в свободните дни имали организирани мероприятия всеки месец сред които и стрелби по около 3 часа, на които били длъжни да присъстват, които през процесния период не се били зачитали за работно време и не се заплащали.

От заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, което съдът възприема изцяло като професионално, пълно и компетентно, се установи, че в процесния период ищцата е изпълнявала служебните си задължения в затвора в гр. Сливен на длъжността "надзирател"  и „старши надзирател”, като е давала 8-, 12- и 24-часови дежурства. След направена справка в документация в затвора, и вземайки предвид свидетелските показания относно продължителността на задължителните учебни мероприятия в свободните дни за периода м. 01.2003 г. до 30.06.2014 г. вещото лице е изчислило в повторно извършената от него съдебно-икономическа експертиза, че ищцата е отработила общо 20452,18 часа за процесния период, а извънредния труд, който била положила се равнявал на 3364 часа, а изплатените за процесния период часове извънреден труд се били равнявали на 138 часа и 50 минути. Некомпенсираните часове извънреден труд за периода, които подлежали на парична компенсация се равнявали на 1964 часа, а тези които подлежали на компенсация с допълнителен отпуск били в размер на 778 часа.

От правна страна въз основа на така възприетото фактическо положение, съдът намира за обосновани следните изводи:

Спорен между страните е въпросът дали ищцата е полагала извънреден труд през процесния период, осигуряваните й почивки, време за застъпване и отвеждане от смените, време за инструктаж и организирани задължителни учебни мероприятия през свободните дни следва ли да бъдат отчитани като работно време и дори да е налице извънреден труд то дали същият е компенсиран надлежно.

Съгласно и чл.19, ал.2 от ЗИНЗС статутът на държавните служители в ГДИН, какъвто е ищцата, се урежда от разпоредбите относно държавната служба в ЗМВР, доколкото и ЗИНЗС не е предвидено друго. Аналогична е разпоредбата на чл.20, ал.4 ЗИН отм. относно прилагането на ЗМВР отм. спрямо държавните служители в ГДИН.

Не е спорно между страните, а и от показанията на  разпитаната по делото свидетелка се установи, че когато ищцата не е била на пост е била задължена да бъде на разположение на дежурния главен надзирател, че не е имала право да напуска затвора. Дори по времето, когато е следвало да почива същата не е разполагала с правото да преустанови работата си и свободно да напуска територията на затвора. При възникнала служебна необходимост е следвало веднага да започне да изпълнява функционалните си задължения.

С оглед на това съдът намира, че за работно време следва да се отчита целият период на изпълнение на служебните задължения - 24 часа, респ.12 часа, въпреки, че когато не се носи постова служба, служебната ангажираност на служителите е в непълен обем. Работодателят-ответник обаче не е отчитал и заплащал по този начин положения по време на дежурствата труд от ищеца, поради което му дължи възнаграждение за тези неотчетени часове, с които се надвишава нормалната продължителност на работното време на тримесечие или компенсация на положения извънреден труд над 50 часа за всяко тримесечие с допълнителен отпуск.

Прилаганото от работодателя отчитане на работното време съдът намира да е в противоречие с понятието за работно време по смисъла на чл.2 от Директива 2003/88/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време. Съгласно практиката на Съда на европейския съюз (С-429/09 по дело Fuss) за целите на прилагането на Директивата, закрепеното в чл.2, т.1 понятие за “работно време” не може да получава различно тълкуване съгласно всяко национално право, а има самостоятелно, присъщо на правото на Съюза значение. То следва да бъде определено съобразно обективни критерии, които характеризират трудовото, съответно служебното правоотношение с оглед на правата и задълженията на отделните лица. Според осъщественото от Съда на ЕС (С-437/05 и С-303/98) задължително тълкуване на понятието за работно време съгласно чл.2 от Директива 2003/88 за такова следва да се отчита времето не само на активно изпълнение на служебните задължения, но и времето, когато служителите са на разположение на работодателя и в готовност при нужда да престират труд, макар и през това време служебната им натовареност да е с по-нисък интензитет. В подобен смисъл е и задължителното предписание дадено вТълкувателно решение №8/2013г. по т.д. № 8/2013г. на ОСГК на ВКС, съгласно което при непрекъсваем производствен процес /смени, дежурства/ нормативно определеното време за хранене се включва в работното време, ако работникът или служителят е длъжен да присъства физически на място, определено от работодателя. Поради това съдът намира, че с оглед естеството на осъществяваната от ищцата дейност при 24- и 12-часовите смени следва да бъде присъдено възнаграждение за извънреден труд, изчислено при отчитане на пълните 24-, респ.12 часа от дежурствата за работно време за полаган извънреден труд до 50 часа за всяко тримесечие на годината за процесния период и извънредния труд над 50 часа за всяко тримесечие на годината за процесния период да бъде компенсиран с допълнителен платен годишен отпуск.

На следващо място по делото бе установено, че надзирателите в затвора в гр. Сливен, включително ищцата, са били задължени да се явяват на работа половин час преди началото на всяко дежурство за подготовката му и за провеждане на инструктаж и да останат на работа 30 минути след приключване на дежурството на следващия ден, за да сдадат и освободят наряда. С оглед на това установеното по делото присъствие на ищцата на определеното работно място за времето 30 минути преди започване на всяка негова смяна /дежурство/ и 30 минути след приключване на всяка негова смяна /дежурство/ всъщност следва да се приравни на отработено време, защото тя, макар и да не е изпълнявала присъщите си служебни функции, е била на разположение на органа по назначението извън установеното й работно време. Тези 60 минути са извън установеното редовно работно време и представляват извънреден труд по смисъла на чл.211, ал.5 от ЗМВР отм. , респ. чл.187, ал.5 от ЗМВР, който следва да се компенсира от работодателя със заплащане на възнаграждение, определено по правилото на чл.211, ал.5, т.2 от ЗМВР отм. , респ. чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР. По делото безспорно се установи, че работодателят-ответник не е отчитал и заплащал положения преди и след времето на дежурство труд от ищцата, поради което същият следва да бъде заплатен или компенсиран с допълнителен отпуска, когато надхвърля 50 часа за всяко тримесечие на годината за процесния период. В работното време на ищцата следва да бъде включено и времето на задължителните учебни мероприятия, които са се провеждали през почивните дни през процесния период и на които не са били длъжни да присъстват единствено, ако ползват отпуск. Тези часове са съобразени от изготвеното повторно заключение от вещото лице, което се кредитира от съда.

По предявения от ищцата иск за признаване за установено, че има право на компенсация за положения над 50 часа извънреден труд с допълнителен платен отпуск – чл. 124 от ГПК във вр. с чл. 211 ал.5, т.2, предл.2 от ЗМВР /отм./, съдът съобрази следното: Ответникът е оспорил допустимостта на иска от една страна, а от друга – направил е възражение за давност, която според него е тригодишна, предвид че искането касае компенсация на извънреден труд с отпуск или алтернативно счита, че давността е петгодишна. В случая се иска признаване за установено, че ищцата има право на допълнителен платен отпуск по чл.211 ал.5 т.2 ЗМВР/отм./ - Страната не може да предяви осъдителен иск за присъждане на обезщетение за същия, доколкото понастоящем служебното правоотношение не е прекратено. При това положение за ищцата е налице правен интерес от предявяване на установителния иск, с който  на този етап би могла да постигне търсената защита – в тази насока е налице задължителна съдебна практика по чл. 290 ГПК- Решение № 237 от 19.6.2014г., постановено по гр.дело № 781/2014г, ВКС, Четвърто гражданско отделение; Решение № 1221 от 27.11.2014г. на ВКС по гр.д.№ 4913/2014г. на трето г.о. Всеки може да предяви установителен иск по чл.124 ал.1 от ГПК за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. Това налага ищцата да докаже правният си интерес от предявяването на установителен иск за правоотношение, когато ответникът или съдът служебно повдигне този въпрос. Правният интерес на ищцата се извежда от необходимостта за установяване по надлежния ред на предпоставките, при които възниква правото й да бъде компенсирана с допълнителен отпуск за положен труд в извънработно време, което право се оспорва от ответната страна. Установяването на защитимо по съдебен ред право е различно от установяване на факти, по съдебен ред, каквато не е настоящата хипотеза. Ищцата е предявила искане за компенсация с допълнителен платен годишен отпуск за процесния период от 01.01.2003 г. до 30.06.2014 г. Доколкото се касае за установителен иск, съдът приема, че е приложима общата 5-годишна давност, като  съдът счита, че след като не се касае до парично вземане или обезщетение, а до такова с неимуществен характер, тук важи общата петгодишна давност. Това право има парична оценка, но не е имуществено. То се превръща в такова едва с прекратяване на служебното правоотношение, какъв не е настоящия случай  – поради което ищцата има право да й бъде признато правото на допълнителен платен годишен отпуск за период от 5 години преди завеждане на иска. Както в специалния закон, така и в заповед на министъра на правосъдието, е предвидено по какъв начин се компенсира положения извънреден труд над 50 часа на тримесечие, а именно с допълнителен платен годишен отпуск- в посочените размери. Както се установи от събраните по делото доказателства ищцата има положен такъв извънреден труд за процесния период, при което следва същата да бъде компенсирана с платен годишен отпуск, доколкото това нейно нематериално право не е било погасено с общата петгодишна давност, т.е следва да се признае за установено, че има право на допълнителен платен годишен отпуск за компенсиране в размер на 9 дни като компенсация на положения от нея 78 часа извънреден труд над 50 часа за всяко отчетено тримесечие на 2013 г. и в размер на 4 дни, като компенсация на положения от нея 39 часа извънреден труд над 50 часа за всяко отчетено тримесечие на 2014 г./съгласно изготвеното въз основа на показанията на свидетелката от вещото лице повторно заключение и с оглед стореното изменение на иска/ По отношение на останалия процесен период от 01.01.2003 г. до 01.01.2013 г. положителния установителен иск относно съществуването на правото да се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск положения извънреден труд следва да се отхвърли като погасен по давност.

По претенциите на страните за разноски

С оглед изхода на делото /уважени са приблизително 2/12 от исковата претенция и се касае за неоценяем иск / на ищеца се дължат на основание  чл.78, ал.1 ГПК разноски в размер на 75 лв. от общо претендираните в размер на 700 лв., тъй като съдът, счита за частично основателно възражението на процесуалния представител на ответника за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение на адвоката на ищцата и счита, че същото следва да се намали до 450 лв.

На ответника се дължат разноски на основание чл.78, ал. 3 ГПК съобразно с отхвърлената част на иска/приблизително 10/12 от исковата претенция са отхвърлени/ в размер на 250 лв., тъй като съдът, счита че справедливото юрисконсултско възнаграждение е в размер на 100 лв. съобразно с Наредбата за заплащане на правната помощ и е сторил разноски, съставляващи депозити по изготвените по делото експертизи в размер на  200 лв.

На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СРС дължимата съобразно уважения размер на исковете държавна такса в размер на 5 лв., тъй като съдът е преценил, че справедливия размер на държавната такса е 30 лв. и сумата от 50 лв., съставляваща разноски от бюджета на съдебната власт по депозитите на вещото лице по двете изготвени по делото съдебно-икономически експертизи съобразно уважената част на иска.

Водим от гореизложеното, Сливенски районен съд

 

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието, с адрес за призоваване: гр. Сливен, ул. „Великокняжевска” № 13а, че В.Р.Т., ЕГН:********** ***, има право на допълнителен платен годишен отпуск за компенсиране в размер на 9 дни като компенсация на положения от нея 78 часа извънреден труд над 50 часа за всяко отчетно тримесечие на 2013 г. и в размер на 4 дни, като компенсация на положения от нея 39 часа извънреден труд над 50 часа за всяко отчетно тримесечие на 2014 г. до 30.06.2014 г.

ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл.124 и сл. ГПК вр.чл.211 ал.5 т.2 от ЗМВР относно признаването за установено, по отношение на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието, с адрес за призоваване: гр. Сливен, ул. „Великокняжевска” № 13а, че В.Р.Т., ЕГН:********** ***, има право на 4 дни допълнителен отпуск като компенсация на положените от нея 35 часа извънреден труд над 50- те часа за всяко отчетно тримесечие на 2003 г. ; право на 1 дни допълнителен отпуск като компенсация на положените от нея 11 часа извънреден труд над 50- те часа за всяко отчетно тримесечие на 2004 г.; право на 5 дни допълнителен отпуск като компенсация на положените от нея 40 часа извънреден труд над 50- те часа за всяко отчетно тримесечие на 2005 г.; право на 5 дни допълнителен отпуск като компенсация на положените от нея 42 часа извънреден труд над 50- те часа за всяко отчетно тримесечие на 2006 г.; право на 12 дни допълнителен отпуск като компенсация на положените от нея 96 часа извънреден труд над 50- те часа за всяко отчетно тримесечие на 2007 г.; право на 12 дни допълнителен отпуск като компенсация на положените от нея 96 часа извънреден труд над 50- те часа за всяко отчетно тримесечие на 2008 г.; право на 12 дни допълнителен отпуск като компенсация на положените от нея 96 часа извънреден труд над 50- те часа за всяко отчетно тримесечие на 2009 г.; право на 12 дни допълнителен отпуск като компенсация на положените от нея 96 часа извънреден труд над 50- те часа за всяко отчетно тримесечие на 2010 г.; право на 12 дни допълнителен отпуск като компенсация на положените от нея 96 часа извънреден труд над 50- те часа за всяко отчетно тримесечие на 2011 г.; право на 6 дни допълнителен отпуск като компенсация на положените от нея 53 часа извънреден труд над 50- те часа за всяко отчетно тримесечие на 2012 г.;   като ПОГАСЕН ПО ДАВНОСТ .

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието, с адрес за призоваване: гр. Сливен, ул. „Великокняжевска” № 13а, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, да заплати по сметка на Сливенски районен съд, сумата от 5 лв., представляваща държавна такса за производството и сумата от 50 лв., съставляваща разноски от бюджета на съдебната власт за изготвяне на двете съдебно-икономически експертизи съобразно с уважената част на иска.

ОСЪЖДА В.Р.Т., ЕГН:********** ***, да заплати на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието, с адрес за призоваване: гр. Сливен, ул. „Великокняжевска” № 13а, на основание чл.78, ал. 3 ГПК сумата 250 лв. разноски, сторени в хода на производството, съобразно с отхвърлената част на иска.

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието, с адрес за призоваване: гр. Сливен, ул. „Великокняжевска” № 13а, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, да заплати на В.Р.Т., ЕГН:********** *** сумата от 75 лв., съставляваща сторени разноски по делото съобразно с уважената част на иска.

  Решението подлежи на обжалване пред ОС-Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: