Определение по дело №70320/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 19947
Дата: 14 май 2024 г. (в сила от 14 май 2024 г.)
Съдия: Ива Анастасиос Анастасиадис
Дело: 20231110170320
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 декември 2023 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 19947
гр. София, 14.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВА АН. АНАСТАСИАДИС
като разгледа докладваното от ИВА АН. АНАСТАСИАДИС Гражданско
дело № 20231110170320 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.140 и сл. ГПК.
Образувано е по предявени от „2М-КО“ ООД срещу „Дойче Луфтханза“ АГ,
чрез ТП в България с Булстат *********, установителни искове по реда на чл. 422, ал.
1 ГПК с правно основание чл. 7, пар. I, б. „в“ от Регламент /ЕО/ № 261/2004 на
Европейския парламент и на Съвета, вр. чл. 82 ЗЗД, и чл. 79, ал. 1, предл. 2 ЗЗД , с
които се претендира да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 600 евро, представляваща цедирано вземане /по силата на договор за цесия
от 21.10.2022 г./ за обезщетение за вреди, поради отмяна на полет № LH 1429/
02.09.2022 г., летище София – летище Франкфурт, и полет № LH 400/ 02.09.2022 г.,
летище Франкфурт – летище Дж. Кенеди, Ню Йорк, сумата от 119,33 лева,
представляваща цедирано вземане /по силата на договор за цесия от 21.10.2022 г./ за
разходи, направени за наземен транспорт по маршрута София – Белград, сумата от
519,74 лева, представляваща цедирано вземане /по силата на договор за цесия от
21.10.2022 г./ за неизплатен остатък от направени разходи за закупен самолетен билет
за полет Белград – Ню Йорк, ведно със законната лихва от 22.06.2023 г. /датата на
депозиране на заявлението/ до окончателното изплащане на вземанията, сумата от
228,23 лева, представлява обезщетение за забава, начислено върху претендираните
обезщетение и направени разходи, за периода от 03.09.2022 г. до 21.06.2023 г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 05.09.2023 г. по ч.гр.д. №
34837/ 23 г. по описа на СРС, 71 – ви състав.
Ищецът твърди, че цедентът на вземането – Й.Д.М., ЕГН **********, е
трябвало да отпътува на организирана от ищеца - туристическа агенция, групова
екскурзия до САЩ с полет София – Ню Йорк през Франкфурт с авиокомпания
Луфтханза, за което бил закупен билет 2205879293491-92. Сочи, че поради стачка на
пилотите на Луфтханза, която била предварително известна на авиокомпанията,
полетът бил отменен. Поддържа, че за да не се провали екскурзията, тъй като
ответникът не предложил алтернативен транспорт, агенцията закупила от името на
своите клиенти нови самолетни билети - всеки на стойност от 1521 лева, с друга
авиокомпания. Тъй като полетът до Ню Йорк тръгвал от Белград на 03.09.2022 г.,
следвало да се осигури наземен транспорт до летището в Белград, като на всеки турист
това струвало допълнителен разход в размер на 119,33 лева. Поддържа, че с договор за
1
цесия от 21.10.2022 г. Йордан Миленков цедирал вземанията си за обезщетение и
сторени разходи на ищеца. Излага, че след подаване на заявлението по чл. 410 ГПК е
постъпило плащане от ответника по отношение на билета, като му е възстановена сума
в размер на 1001,26 лева, поради което относно това вземане претендира остатък в
размер на 519,74 лева. Ищецът претендира и обезщетение за забава в плащането на
главниците. Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответната страна. Ответникът,
сочи, че е заплатил на пътника Йордан Миленков следващото се обезщетение в размер
на 1001,26 лева заради отменените полети. Оспорва, че пътникът е сторил разход за
закупуване на нов самолетен билет в размер на 1521 лева. Твърди, че вземанията на
пътника за обезщетение и допълнителни разходи за закупен самолетен билет не са
индивидуализирани в достатъчна степен в договора за цесия, за да се направи
обоснован извод, че именно те са прехвърлени на ищеца по силата на същия. Оспорва
да е уведомен за цесията. Сочи, че претенцията за разходи за закупен билет за наземен
транспорт не е предмет на договора за цесия, поради което ищецът няма
материалноправна легитимация да претендира възстановяването му под формата на
обезщетение за вреди от неизпълнението. Оспорва претенцията за лихви поради
недължимост на главните вземания. Излага, че пътникът е отказал предложените му
безплатни алтернативни полети от дата 03.09.2022 г. Моли извършеното плащане от
ответника да се приспадне от следващото се обезщетение, дължимо при отмяна на
полет. Моли съдът да определи възнаграждение на адвоката по реда на чл. 36, ал. 3 от
ЗА, доколкото липсва договор между него и ответника.
Писмените документи, приложени към исковата молба и отговора на исковата
молба са относими към предмета на спора и следва да бъдат приети като доказателства
по делото.
С оглед горното и на осн. чл. 140 от ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
ДОКЛАДВА предявени от „2М-КО“ ООД срещу „Дойче Луфтханза“ АГ, чрез
ТП в България с Булстат *********, установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК с правно основание чл. 7, пар. I, б. „в“ от Регламент /ЕО/ № 261/2004 на
Европейския парламент и на Съвета, вр. чл. 82 ЗЗД, и чл. 79, ал. 1, предл. 2 ЗЗД , с
които се претендира да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 600 евро, представляваща цедирано вземане /по силата на договор за цесия
от 21.10.2022 г./ за обезщетение за вреди, поради отмяна на полет № LH 1429/
02.09.2022 г., летище София – летище Франкфурт, и полет № LH 400/ 02.09.2022 г.,
летище Франкфурт – летище Дж. Кенеди, Ню Йорк, сумата от 119,33 лева,
представляваща цедирано вземане /по силата на договор за цесия от 21.10.2022 г./ за
разходи, направени за наземен транспорт по маршрута София – Белград, сумата от
519,74 лева, представляваща цедирано вземане /по силата на договор за цесия от
21.10.2022 г./ за неизплатен остатък от направени разходи за закупен самолетен билет
за полет Белград – Ню Йорк, ведно със законната лихва от 22.06.2023 г. /датата на
депозиране на заявлението/ до окончателното изплащане на вземанията, сумата от
228,23 лева, представлява обезщетение за забава, начислено върху претендираните
обезщетение и направени разходи, за периода от 03.09.2022 г. до 21.06.2023 г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 05.09.2023 г. по ч.гр.д. №
34837/ 23 г. по описа на СРС, 71 – ви състав.
УКАЗВА на ищеца, че носи доказателствената тежест да установи при
2
условията на пълно и главно доказване следните кумулативни предпоставки:
1. действащ валиден договор за превоз между Й.Д.М. и ответника;
2. наличие на потвърдена резервация, явяване навреме на летището и
представяне за полета;
3. неизпълнение на полета от ответника, вид на неизпълнението – т.е. отмяна на
полета;
4. настъпили имуществени вреди под формата на направени разходи за
закупуване на билет за друг полет до Ню Йорк и за билет за изпълнен наземен
транспорт и техния размер;
5. вземанията за обезщетение и разходи да са прехвърлени по силата на валиден
договор за цесия, за което ответникът да е надлежно уведомен;
6. ответникът да е бил поканен да изпълни вземанията преди процеса.
УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства, че са сторени претендираните
разходи за закупени самолетен билет и билет за изпълнен наземен транспорт, както и че
цедентът на вземанията е уведомил ответника за цесията.
При установяване на посочените обстоятелства, в тежест на ответника е да
докаже положителния факт на плащане на претендираните обезщетения вместо
дължимото изпълнение на полета.

ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото представените с исковата молба и отговора
на исковата молба писмени доказателства.
УКАЗВА на ответника в срок до първото по делото о.с.з. с писмена молба до
съда с препис за насрещната страна да изложи фактически твърдения на коя дата и по
сметката на кое лице е превел сума в размер на 1001,26 лева, като обезщетение по
Регламента, за което да представи и надлежни писмена доказателства в заверен препис.
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание за 27.06.2024 г., 10:00 часа,
за която дата да се призоват страните, с препис от настоящото определение, а на ищеца
да се връчи и препис от отговора и доказателствата към него.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3