Р Е Ш Е Н И Е
№272
гр. Велико Търново, 6.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, в
съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и трета
година
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ЙОРДАНКА МАТЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
МАРИЯ ДАНАИЛОВА РОСЕН БУЮКЛИЕВ |
|
при секретар |
М.Н. |
И с участието |
|
на прокурора |
Светлана Иванова |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
БУЮКЛИЕВ |
|
|
по касационно наказателно-административен характер
дело № 10250 по описа на Административен съд – Велико Търново за 2023 г. |
||
Производството е по
реда на чл. 63в от ЗАНН.
Касаторът Е.В.З. ***, чрез ***Д. от ВТАК, е обжалвал като неправилно
решение №46 от 7.07.2023 година, постановено по АНД №38/2023 година по описа на
Павликенският районен съд.
От изложените в касационната жалба оплаквания се установява, че според
касатора решението е неправилно, тъй като е нарушен закона и при постановявъането му са нарушени съществено
съдопроизводствените правила – основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Касаторът
поддържа, че неправилно съдът е констатирал липса на формални и процесуални
пороци при провеждане на административно-наказателното производство. Намира, че
неправилно съдът приема, че при провеждането на административно-наказателното
производство са спазени правилата на чл.42, ал.1, т.5 и на чл.57, ал.1, т. 5 и
6 от ЗАНН. Всъщност едва от мотивите на решението касаторът научавал за какво е
обвинен. Необосновано несъдът е отказал прилагането на института, разписан в
чл.28 от ЗАНН. В представената по делото защита на представителя на касатора са
развити подробни и допълнителни
съображения. Сочи се, че съдът е постановил решението си при неизяснена
фактическа обстановка и при субсумиране на
нарушението под неуточнена правна норма. Сочи, че не е изследвана от съда
възможността да се приложи института на маловажността, като не са изложени и
мотиви досежно индивидуализацията на приложеното в процесното пред районният
съд наказателно постановление. Претендира сторените по делото разноски.
Ответникът по касация, Началникът на Районно управление - Павликени при Областна дирекция на МВР –
Велико Търново, не е изразил становище по касационната жалба, прокурорът дава заключение
за неоснователността и.
Административният съд – В. Търново, като прецени наведените в нея
касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от
надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а по
същество е неоснователна.
С обжалваното решение съдът е изменил наказателно постановление № 22-0311-000334
от 17.11.2022 година на Началника на РУ –Павликени при ОДМВР – Велико Търново,
с което на основание чл.175, ал.3, предложение първо от ЗДвП на касатора е
наложена глоба от 500 лв. и същият е лишен от право да управлява МПС за срок от
6 месеца за извършено от него нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, намалявайки
наказанието „глоба“ от 500 лв. на 200 лв.
В частта, с която наказанието „глоба“ е намалено, настоящият ответник по
касация не е обжалвал решението на въззивния съд.
За да постанови този правен резултат въззивният съд е приел от фактическа страна, че настоящият касатор
/жалбоподател пред въззивния съд/ от години ползвал лек автомобил, марка „Сузуки“ с рама ***, предимно за лов и превоз на ловните си
кучета. На деня, посочен в наказателното постановление, свидетелят Недев /актосъставител
в производството по издаването на НП/ и колежката му С.Г./свидетел при
установяване на нарушението/ преминавали през центъра на град Сухиндол на улица
Росица, като покрай служебната им кола преминал въпросния автомобил, който
нямал поставени регистрационни табели. Съответно този автомобил бил спрян и
свидетелите установили, че се управлява от касатора, като последният заявил, че
го ползва само за лов. Според касатора този автомобил имал само английски
номера, но такива не били представени. Съставен бил АУАН, като посочените
обстоятелства били отразени в него. Освен това било отразено и, че водачът не
носи СУМПС.
Съдът е посочил, че жалбоподателят не спори,
че е управлявал въпросното МПС на процесното място и час. Съдът е отбелязал и,
че са представени пред него свидетелство за регистрация за същия автомобил,
установяващо, че той е регистриран първоначално във Великобритания и Северна
Ирландия през 1995 година.
От правна страна съдът е приел, че процесното
пред него постановление е издадено от компетентен орган, оправомощен надлежно,
като в хода на производството не са допуснати съществени нарушения на
процедурата. Отбелязано е в решението и, че постановлението е формално
законосъобразно, като съдържащо изискуемите се по закон реквизити. Изрично е
посочено в мотивите към решението, че оплакванията на настоящият касатор за непълнота на съдържанието на НП са несподелими. В това отношение съдът е изложил, че
разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП въвежда изискване по пътищата, които са
отворени за обществено ползване, да се допускат за движение само МПС и
ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени са на определените за това места. Условията и реда за регистрирането,
отчета, спирането от движение и пускане, временно отнемане, прекратяване и възстановяване
на регистрация на МПС и на ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на
данни за регистрираните МПС се определя с НАРЕДБА № I-45 от 24.03.2000 г. за
регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни
средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства /Наредбата за лаконичност/.
Посочено е, че според разпоредбата на чл.3, ал.1 от тази наредба, в срок до 1 месец от придобиването на
собствеността или от оформянето на вноса от митническия орган, съответните МПС се регистрират, като ал.2,
тази разпоредба се прилага и при придобиването на МПС извън Република България
или при придобиване на собствеността чрез публична продажба с цел продажба на
нерегистрирани в страната превозни средства. В контекста на посочените
разпоредби съставът на съда е посочил,
че настоящият касатор е осъществил виновно вмененото
му нарушение по чл1.40, ал1. от ЗДвП, въпреки възражението, което е било в
смисъл, че автомобилът е с чуждестранна регистрация, аргументирайки, че
посоченото в чуждестранните документи не кореспондира с констатираното досежно
номера на рамата на автомобила. Извън това е прието и, че така или иначе не са
представени регистрационни табели за въпросния автомобил, като фактът на
регистрацията на автомобила би бил релевантен единствено към прилагането на
института на чл.63, ал.7 от ЗАНН, като фактите се подведат под състава на
чл.175, ал.3, предложение трето на ЗДвП.
Съдът е посочил, че жалбоподателя, като
дългогодишен водач на МПС е бил длъжен да знае за липсата на регистрацията на
автомобила, управляван от него и произтичащите от това поведение последици.
Съдът, най – сетне, е приел, че не следва да се прилага разпоредбата на чл.28
от ЗАНН с оглед параметрите на деянието на касатора.
Решението е правилно, а касационните
оплаквания не се оправдават фактически и от гледище на закона.
Преди всичко следва да се отговори на
касационното оплаквание, касаещи неправилност на
решението на съда заради неприлагането на института на маловажност.
Правилно съдът е отрекъл прилагането му като
краен резултат.
Съставът на нарушението е предвиден в
разпоредбите на ЗДвП, а съгласно нормата на чл.189з от ЗДвП /в сила към момента
на обективиране на процесното деяние/ „За нарушенията
по този закон не се прилагат чл. 28 и 58г от Закона за административните
нарушения и наказания.“.
Що се касае до състава на чл.175, ал.3 от ЗДвП, то тази разпоредба гласи следното: „Наказва се с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200
до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е
регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен
номер.“. Разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП има следното съдържание: „По
пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни
средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен
номер, поставени на определените за това места.“. Достатъчно е да се установи,
че субекта на нарушението управлява МПС което или не е регистрирано по
надлежния ред или е регистрирано, но в момента на придвижването му на собствен
ход от съответният водач не е означено с валидни регистрационни табели.
Не се спори от страните в хода на
производството, че касаторът се е движил, управлявайки процесното МПС по път,
отворен за обществено ползване, като на същото не са били налични
регистрационни табели.
Следователно не е налице
кумулативното изискване на императивната по структурата и параметрите си норма
на чл.140, ал.1 от ЗДвП. Впрочем в самото НП изрично е записано, че автомобила
се движи без поставени регистрационни табели на определените за това места,
поради което оплакването, че съдът е нарушил правото на защита на касатора,
като е приел, че НП е формално законосъобразно, тъй като описва
обстоятелствата, при които е извършено нарушението, като посочва и нарушените
законови норми.
Както е посочил и районният съд, установяването
на посочените факти може да се субсумира под нормата
на чл.175, ал.3, предложение второ от ЗДвП /управление на МПС, което е
регистрирано, но е без поставени
регистрационни табели/, като това би представлявало прилагане на института на
чл.63, ал.7 от ЗАНН с намаляване на предвидена санкция, за която не е установен
твърд размер, като на практика това е и сторено от съда. В този случай не може
да се претендира за съществено нарушаване на съдопроизводствените правила, тъй
като касаторът е наясно с фактите, които следва да опровергава с оглед
предвидените при проявлението им последици.
Следва да се уточни извън това, че
действително пред районният съд е представен регистрационен документ на чужд
език в едно с превод, който установява придобиването на автомобил с различен
номер на рамата от страна на касатора на 15.04.2011 година във Великобритания
/период, през който Великобритания е била държава - членка на ЕС/. От една
страна в този документ е посочен номер на рамата, който не кореспондира с
установения при проверката. При това положение приложима за касатора към
момента на придобиването на автомобила е била е разпоредбата на чл.12а от
Наредбата в редакцията и, публикувана в ДВ, бр. 94 от 2009 г. при въвеждането на МПС на
територията на България, като очевидно е, че изискванията и не са били спазени
от касатора, който е придобил и въвел автомобила в България, като в качеството
си на нов собственик на същия, той е бил длъжен да изпълни разписаната в този
нормативен акт процедура, при което следва да се приеме, че въпросният
автомобил не е бил регистриран надлежно. Както правилно е посочил районният
съд, настоящият касатор, в качеството му на водач на
МПС по смисъла на §6, т.25 от ДР на закона е можел и е бил длъжен да спазва
посочените разпоредби, като управлява МПС което има надлежна регистрация по
смисъла на §6, т.18а от закона. Всеки водач следва да познава задълженията си,
произтичащи от закона, след като е решил да упражнява правата, които черпи от
разпоредбите му. Част от тези задължения са разписани в разпоредбите на чл.140
от ЗДвП и в разпоредбите на НАРЕДБА № I-45 от 24.03.2000 г. Затова няма как да
се поддържа от лице, което притежава това особено качество липсата на вина под
формата на небрежност, при положение, че като водач касаторът е бил длъжен да
знае задълженията си, които произтичат от тези нормативни актов.
Що се касае до формалната законосъобразност
на наказателното постановление и до спазването на съществените
административно-наказателни правила, то касационната инстанция препраща към
аргументацията, изложена в мотивите на решението на въззивната инстанция на
основание чл.221, ал.2, изречение второ
от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН.
Правилното решение следва да остане в сила.
Разноски за ответника не се следват,
доколкото такива нито са поискани, нито са сторени.
Водим от горното Административният съд – Велико Търново,
първи касационен състав, същото
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение №46 от 7.07.2023 година, постановено по АНД
№38/2023 година по описа на Павликенският районен съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.