РЕШЕНИЕ
№ 13
гр. Враца, 19.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на тридесет и първи
януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Калин Тр. Тодоров
при участието на секретаря Христина Т. Цекова
като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Търговско дело №
20221400900119 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по предявен осъдителен иск за заплащане на
застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
причинени от ПТП, с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ вр. чл. 380 КЗ, във вр.
с чл. 45 и чл. 52 ЗЗД и акцесорен иск за заплащане на мораторна лихва за
забава върху претендираното обезщетение с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД.
В исковата молба ищецът К. Н. В., ЕГН ********** от гр.Роман, обл.
Враца, чрез адв. К. Д. - АК-Ловеч, твърди че на 07.08.2019г. около 12.10 ч. в
гр. Враца на *** е възникнало ПТП с участието на ППС с peг. № М***ВН –
„Опел Вектра”, рама № W0L0JBF68Y7085996, собственост на И. В. Н., ЕГН
**********, управлявано от водача Г. Х. П., ЕГН **********, отразен като
Участник №1 в Констативен протокол с пострадали лица, и ППС с peг. №
ВР***ВМ – „Фолксваген Поло”, рама № WVWZZZ6NZ1Y167314,
собственост на А. Д. Н., ЕГН ********** и управлявано от водача Н. И. Г.,
ЕГН **********, при следните обстоятелства: поради несъобразена скорост с
характера и интензивността на движението, водачът Г. Х. П. губи контрол над
МПС и се блъска в дясно по посока на движението в метален стълб, като в
следствие на удара от МПС се откъсва предна дясна гума и блъска насрещно
движещият се л.а. „Фолксваген Поло” с per. № ВР***ВМ. Виновен за
1
катастрофата е водачът Г. Х. П.. По случая е съставен АУАН № GA-
79720/07.08.2019 г. за нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗдвП. Поддържа, че за МПС,
с което виновно е реализирало ПТП, е сключена застраховка „Гражданска
отговорност", полица № ***, валидна до 20.02.2020г. Посочва, че е пострадал
от описаното по-горе произшествие, тъй като е бил на задна дясна седалка в
управляваното от Г. П. МПС. Изтъква, че не е вярно отразеното в
констативния протокол, съставен от органите на МВР, че е освободен без
наранявания - в Лист за преглед на пациент от датата на произшествието е
отразено, че е докаран след ПТП с болки в тялото при натиск и движение; че
прегледалият го лекар е заключил, че се касае за PCД - рефлексна сипатикова
дистрофия, следствие от нараняването, вероятно поради нараняванията в
областта на кръста, поради което е насочен за рентгенография на лумбални
прешлени, което изследване не е категорично потвърдило диагнозата. Твърди,
че поради нестихващи болки в областта на 6,7 и 8 ребро в дясно и болки в
дясната ключица, е извършил ново изследване на 13.08.2019 година в друго
лечебно заведение, където му е поставена диагноза фисура на 6,7 8 ребра в
дясно и фисура на дясна ключица; издаден е Амбулаторен лист №
008143/14.08.2019г., в който е посочена диагнозата от разчетеното
изследване, включително и мозъчно сътресение, поради съответните
оплаквания. Поддържа, че поради изтеклия период от време от датата на
изследването до момента на подаване на исковата молба, не е запазил
рентгеновите снимки, но нараняванията се установяват с приложените към
молбата официални медицински документи. Посочва, че на 06.04.2022г. пред
ответника-застраховател, на основание чл. 498 КЗ, е направена
застрахователна претенция за обезщетение на причинените му
неимуществени вреди от водача на застрахования по застраховка
„Гражданска отговорност" автомобил, който е образувал при него щета №
1441-1000-04-22-7217/1, както и че към момента на изтичане на законовия
тримесечен срок ответното дружество не е взело отношение по претенцията.
В обобщение счита, че са му причинени неимуществени вреди - болки,
страдания и стрес за продължителен период след процесното произшествие,
които са пряка и непосредствена последица от виновното поведение на
водача на застрахованото по застраховка ГО превозно средство и тъй като
застрахователят не е взел отношение по предявената пред него претенция, е
налице правен интерес за предявяване на иск срещу "ЗД Лев Инс" АД, който е
2
легитимиран ответник по иска. Моли съда да осъди ответника "ЗД Лев Инс"
АД, ЕИК: ***, да му заплати сумата 50 000 /петдесет хиляди/ лева,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди - болки и
страдания, от пътнотранспортно произшествие от 07.08.2019 г., ведно със
законната лихва от датата на предявяване на исковата претенция до
окончателното изплащане на задължението, както и на основание чл. 38, ал. 2
от Закона за адвокатурата, да му заплати адвокатско възнаграждение при
условията на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004г на ВАС за минималните
адвокатски възнаграждения.
Ответникът „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от М. С. М. - Г. и П.
В. Д. – изпълнителни директори, чрез юрк. К. А., в срока по чл.367, ал.1 ГПК,
в отговора на исковата молба оспорва предявения иск за неимуществени
вреди по основание и по размер, като счита същия за недължим и
прекомерен; оспорва твърденията на ищеца за вина на водача на лек
автомобил „Опел Вектра” с peг. № М *** ВН - Г. Х. П., за настъпване на
претендираните от ищеца увреждания и неимуществени вреди; за възникване
на всички описани в исковата молба като вид и характер вреди за ищеца в
резултат на пътнотранспортното произшествие от 07.08.2019г.; за получаване
на множествени счупвания на ребра и на ключицата и за мозъчно сътресение
на ищеца при произшествието. Алтернативно, в случай, че бъде установена
вина на водача на лек автомобил „Опел Вектра” с peг. № М *** ВН - Г. Х. П.,
за настъпване на вредоносния резултат, навежда довод за съпричиняване на
вредите от ищеца, който, като пътник в същия лек автомобил, в нарушение на
установеното в чл. 137а, ал.1 от Закона за движение по пътищата задължение
като пътник, е пътувал в движещия се автомобил без да използва
обезопасителен колан, с какъвто е бил оборудван автомобила. Ответникът
оспорва също и твърдението в исковата молба за настъпили неимуществени
вреди, обосноваващи размера на исковата претенция като счита размера на
предявения иск за неимуществени вреди за неоснователно завишен и
прекомерен, както и за предявен в противоречие с принципа за
справедливост, прогласен в чл. 52 от ЗЗД. Оспорва също по основание и
размер предявения акцесорен иск за присъждане на лихва за забава, както и
началната дата, от която същата се претендира. Ответникът не оспорва, че на
06.04.2022г. в дружеството е предявена застрахователна претенция от К. Н.
В., чрез пълномощника му адвокат К. Д., във връзка с настъпило на
07.08.2019г. в гр. Враца пътнотранспортно произшествие, че е образувана
преписка по щета № 1441-1000-04-22-7217, както и че на 25.05.2022г. с писмо
изх. № 3751/25.05.2022г. е изискал допълнително документи по щетата, които
не са представени. Твърди, че съгласно разпоредбата на чл. 497, ал.1, т.1 от
Кодекса за застраховането застрахователят дължи законна лихва за забава от
изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички
3
доказателства по чл. 106, ал.3 от КЗ, поради което счита искането за
заплащане на законна лихва за неоснователно.
Препис от отговора на ответното дружество е връчен на ищеца, но в
срока по чл.372, ал.1 ГПК същият не е подал допълнителна искова молба.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства, както и заключението на вещите лица по изготвената
комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, намери за
установено следното:
Не се спори между страните и от доказателствата по делото се установи,
че на 07.08.2019г. около 12.10 ч. в гр. Враца на ***, е възникнало ПТП с
участието на ППС с peг. № М***ВН – „Опел Вектра”, рама №
W0L0JBF68Y7085996, собственост на И. В. Н., ЕГН **********, управлявано
от водача Г. Х. П., ЕГН **********, и ППС с peг. № ВР***ВМ – „Фолксваген
Поло”, рама № WVWZZZ6NZ1Y167314, собственост на А. Д. Н., ЕГН
********** и управлявано от водача Н. И. Г., ЕГН **********.
Произшествието е документирано с констативен протокол за ПТП с
пострадали лица рег. № 967 000-5847/24.06.2020 г., след посещение на
мястото от дежурни служители по ПТП от сектор ПП при ОД на МВР-Враца.
В протокола като пострадали лица са посочени четири лица, сред които и
ищеца К. Н. В., ЕГН ********** – пътник на МПС с peг. № М***ВН – „Опел
Вектра”, който е прегледан в ЦСМП-Враца и е освободен без наранявания. В
протокола като обстоятелства и причини за ПТП са посочени: поради
несъобразена скорост с характера и интензивността на движението, водачът Г.
Х. П. губи контрол над МПС и се блъска в дясно по посока на движението в
метален стълб, като в следствие на удара от МПС се откъсва предна дясна
гума и блъска насрещно движещият се л.а. „Фолксваген Поло” с per. №
ВР***ВМ. Виновен за катастрофата е водачът Г. Х. П., на който е съставен
АУАН № GA-79720/07.08.2019 г. за нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗдвП. Същият
е приложен по делото на л.98 и в него е описан механизма на ПТП: до номер
150 водачът Г. Х. П. управлява лек автомобил „Опел Вектра” с peг. №
М***ВН, и вследствие на несъобразена скорост с характера и интензивността
на движението, реализира ПТП с материални щети, като губи контрол над
МПС и се блъска в дясно по посока на движението в метален стълб, като в
следствие на удара от МПС се откъсва предна дясна гума и блъска насрещно
движещият се л.а. „Фолксваген Поло” с per. № ВР***ВМ, с което виновно е
нарушил чл.20, ал.2 от ЗДвП. Актът е връчен на водача и същият го е
4
подписал без възражения. Въз основа на издадения акт, за извършеното
нарушение на виновния водач Г. Х. П. е издадено Наказателно постановление
№ 19-0967-001053 от 20.08.2019 г. на ОД на МВР-Враца, Сектор „Пътна
полиция“, с което му е наложено административно наказание.
За установяване механизма на процесното ПТП и наличие на причинно-
следствена връзка между произшествието и настъпилите щети по делото е
назначена комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза,
изпълнена от вещите лица инж. Г. В. и д-р Г. К.. На база на приложените по
делото доказателства, вещото лице, изпълнило автотехническата част на
експертизаза, е дало заключение, че от техническа гледна точка ПТП е
настъпило при следния механизъм: Лек автомобил „Опел Вектра” с peг. №
М***ВН, управляван от Г. Х. П., се е движил по бул. „Втори юни“ в гр.Враца
по еднопосочно платно за движение на ППС, състоящо се от две ленти, във
външната лента в посока изхода към гр. Мездра със скорост към момента на
удара от около 60 км./ч. на прав, хоризонтален участък от пътя, при дневна
светлина, сухо слънчево време с нормална видимост; срещу № 150 водачът на
лекия автомобил губи контрол върху траекторията на движение на лекия
автомобил, навива волана на дясно, навлиза с предно дясно колело върху
банкета и с предна челна част в областта на преден десен фар се удря в
находящ се на банкета метален стълб от електропреносната мрежа на
тролейбусен транспорт гр. Враца; вследствие на настъпилия удар и получен
ударен импулс, лекият автомобил се завърта спрямо вертикалната си ос в
посока на часовата стрелка, отклонява се наляво в посока лентите за
насрещно движение и влиза във вторичен удар с насрещно движещ се в
полагащата му се вътрешна лента лек автомобил марка „Фолксваген“, модел
„Поло” с per. № ВР *** ВМ, след което се установява в покой в лентата за
насрещно движение. Според заключението причина за настъпилото ПТП са
субективни действия на водача на лек автомобил „Опел Вектра” с органите
му за управление – завъртане на волана на дясно с частично напускане на
платното за движение на ППС и удар с предна чална част в областта на десен
фар в неподвижно препятствие - метален стълб. От заключението се
установява също, че ищецът К. Н. В. е бил пътник в автомобила, седящ на
предна дясна седалка, че в момента на инициалния удар траекторията на
движение на тялото на пострадалия В., породена от действащата върху него
инерционна сила, е била в посока напред и успоредна на надлъжната ос на
лекия автомобил; след инициалния удар и завъртането на лекия автомобил
върху тялото на В. са въздействали променливи по насоченост и сила
инерционни сили, водещи до съприкосновение на тялото в различни части от
вътрешността на купето. Според вещото лице няма медицински данни
ищецът да е бил с поставен обезопасителен колан. В съдебното заседание
вещото лице инж. Г. В. поясни, че в конкретния случай мястото на ищеца в
колата няма никакво значение с оглед действието на инерционните сили
върху водача и пътниците в лекия автомобил при механизма, отразен в
5
експертизата.
Заключението в автотехническата му част не е оспорено от страните и
съдът го приема като обективно, компетентно и пълно, изясняващо относими
към предмета на делото факти и обстоятелства.
За изясняване на факти и обстоятелства относно процесното ПТП и
неговият механизъм допринасят и показанията на свидетеля Г. Х. П. - водач
на лек автомобил „Опел Вектра” с peг. № М***ВН, причинил процесното
ПТП, които съдът кредитира като непосредствени, преки и обективни в тази
част. Според свидетеля на 07.08.2019г. е тръгнал с автомобила заедно с жена
му и детето му и с К.. По пътя на излизане от Враца - посока Роман, един
автомобил го засякъл и той се блъснал. Свидетелят твърди, че от удара е
пострадало едното му рамо, а К. бил в безсъзнание, дошли линейки и ги
разделили, и повече не са се виждали с него. Свидетелят не е правил
възражения по съставеният му акт и наказателното постановление, защото е
бил виновен. Според свидетеля К. по време на ПТП е седял на задната седалка
в дясно, но не си спомня точно дали е бил с поставен колан; предполага, че е
бил с поставен колан.
Страните по делото не спорят относно съществуването на валидно
застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, обективирано в застрахователна полица №
***, по която застрахователят-ответник „ЗК Лев Инс“ АД покрива
отговорността на водача на лек автомобил „Опел Вектра” с peг. № М *** ВН -
Г. Х. П., в периода от 20.02.2019 г. до 20.02.2020г., и настъпването на
процесното ПТП на 07.08.2019 г., направена претенция от ищеца на
06.04.2022г. пред застрахователя за изплащане на застрахователно
обезщетение, въз основа на която в дружеството е образувана преписка по
щета № 1441-1000-04-22-7217, както и че на 25.05.2022г. с писмо изх. №
3751/25.05.2022г. застрахователят е изискал от ищеца допълнително
документи по щетата, които не са представени, поради което, на основание
чл.146, ал.1, т.4 от ГПК, с определението по чл.374 от ГПК съдът е обявил за
безспорни и ненуждаещи се от доказване тези обстоятелства.
За установяване на причинените на ищеца травматични увреждания и
стрес, техния интензитет и продължителност на лечение по делото са
представени писмени доказателства, назначена е и изпълнена комплексна
съдебно-медицинска и автотехническа експертиза и са събрани гласни
доказателства.
6
От представената медицинска документация се установява, че в деня на
ПТП, на 07.08.2019 г. в 13:10 ч. на К. Н. В. е извършен преглед в КДБ/СО,
гр.Враца, за което е издаден лист за преглед на пациент в КДБ/СО №
008638/07.08.2019 г., с диагноза: друга травма на поясния отдел на
гръбначния мозък; отразено е, че е травма при ПТП; бил е контактен,
адекватен, на самоход; имал охлузвания в областта на кръста; болка при
натиск и движения; везикуларно дишане; ритмична сърдечна дейност;
назначена му е рьография на поясни прешлени. Видно от ксерокопие на
Амбулаторен лист № 008143/14.08.2019 г., 15:10 ч., издаден от д-р Ю. Й., на
К. Н. В. е поставена диагноза: множествени счупвания на ребра; счупване на
ключица; мозъчно сътресение; отразено е в анамнезата: претърпял ПТП;
оплаква се от виене на свят, позиви за повръщане, гадене, главоболие, силни
болки в дясна гръдна половина и дясна ключица; отразено в обективно
състояние: умерено увредено общо състояние, унесен, сънлив, дезориентиран;
симетричен гръден кош с болезненост при опипване в областта на 6-то - 7-мо
- 8-мо ребро в дясно; хематом с размери 12-15 см.; отслабено везикуларно
дишане без хрипонаходка; РСД (ритмична сърдечна дейност) глухи тонове;
АН 120/80; Корем - б.о.; Крайници - деформирана болезнена дясна ключица; в
терапията е отразено: имобилизация, Манитол 0,500 л. и леглови режим 7
дни. В ксерокопие на резултат от рентгенологично изследване от 13.08.2019 г.
от МБАЛ гр. Червен Бряг, подписан от д-р П. е отразено: пукване на 6-то, 7-
мо и 8-мо десни ребра и пукване на дясна ключица.
От заключението на вещите лица по назначената и извършена
комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза (в
медицинската й част), което съдът приема като професионално и компетентно
изготвено, изготвено след изследване на материалите по делото, се установи,
че ищецът В. е получил охлузвания в областта на пояса и е налице причинно-
следствена връзка между получените увреждания в областта на пояса и
процесното ПТП. Според заключението не може да се приеме, че така
описаните пуквания на ребра от рентгенолога в МБАЛ - Червен Бряг ЕООД
са в причинна връзка с процесното ПТП, тъй като това изследване е
направено 6 дни след ПТП, като е налице и несъответствие между описаното
в обективното състояние на амбулаторния лист, а именно деформация на
дясна ключица и рентгенологична диагноза пукване на същата, при което не
се наблюдава никаква деформация, тъй като не е засегнат периоста на костта
и не е налице дислокация (разместване на фрагментите), което да доведе до
такава деформация. Според вещото лице такова пукване е характерно за
детската възраст. В посочения амбулаторен лист е описано състояние на току-
що претърпяно мозъчно сътресение със степенна промяна на съзнанието,
7
което налага спешно приемане в хирургично или неврологично отделение за
проследяване и лечение, а такова не е предприето. Това състояние е описано
отново 6 дни след процесното ПТП, тоест по категоричен начин се изключва
причинно-следствената връзка между тези увреждания и ПТП, още повече, че
такива не са описани в първичната медицинска документация, издадена
непосредствено след инцидента. Според заключението времето за
възстановяване от получените увреждания в областта на пояса е от порядъка
на 7-10 дни. От заключението се установява също, че към момента на
изготвяне на експертизата не са предоставени рентгенови снимки от МБАЛ -
Червен Бряг ЕООД от извършените рентгенографии на ищеца, като за
прецизиране на диагнозата и коректен отговор на въпроса е необходимо да
бъде назначено вещо лице специалист рентгенолог, който след запознаване с
оригиналната рентгенова снимка (на CD носител, а не на хартиен такъв), да
може да даде обоснован отговор по отношение както на това дали има такива
пуквания и при наличие на такива да определи евентуалната давност.
В съдебното заседание вещото лице д-р Г. К. детайлно поясни, че в
момента на прегледа в Спешно отделение, както е отбелязано в листа за
преглед на пациент, ищецът е бил контактен, адекватен, ориентиран и се е
оплаквал от болки в поясната област, за което е назначена рентгенография на
поясни прешлени, от която е установено, че няма травматични изменения.
Според вещото лице при счупване на три ребра обикновено има болка, която
се появява в самия момент на счупването, както и след това; при
настъпването на фрактурата на ключицата веднага се стига до деформация,
което е видимо, не може да има фрактура без дислокация на ключицата, а при
мозъчно сътресение симптомите се появяват в първите минути - световъртеж,
гадене, главоболие, липса на спомен. Ищецът е потърсил медицинска помощ
едва на шестия ден в болница в гр.Червен бряг (макар че има и по-близки
болници със специалисти), където е прегледан от общопрактикуващ лекар,
който е поставил диагнози - комоцио, спукване на ребра и ключица, след
направена рентгенова снимка, която не е представена в документацията.
Според вещото лице, ако пострадалият действително е имал такава травма,
обикновено се налага консулт с хирург, който обикновено хоспитализира
пациента, както и при симптомите на мозъчното сътресение, които са
описани като симптоми на тежко мозъчно сътресение, свързано с гадене,
повръщане, дезориентираност - обикновено при такова състояние се налага
хоспитализация, защото при тези симптоми е налице състояние, което
застрашава живота и здравето на пациента. Претендираните увреждания са
могли да бъдат установени веднага след настъпилото ПТП, тъй като
8
задължително в Спешно отделение се прави рентгенография на тази област, в
която има оплаквания от болка. Вещото лице е категорично, че при наличие
единствено на амбулаторен лист от общопрактикуващ лекар и разчитане на
снимка, без снимка - нито на магнитен носител, нито на фолио, не може да се
приеме, че посочените в амбулаторния лист увреждания са свързани с
процесното ПТП. Според вещото лице при фрактура болката започва
незабавно от момента на травмата, а при прегледа на ищеца в Спешно
отделение няма данни да е имал оплаквания в ключицата и в ребрата; няма
как болката от три спукани ребра да е по-малка от болката в поясната област,
тъй като първата е свързана с всяко едно дихателно движение, като при
кихане и кашляне се усилва. Вещото лице изясни също, че за да има счупване
на три ребра, ударът обикновено трябва да е отзад, а за да има счупване на
ключица, ударът трябва да е странично. Вещото лице поясни също, че
заключението за наличие на травма се прави въз основа на медицинската
документация, а в случая не е представена рентгенография, а единствено
хвърчащо листче с печат, на което е поставена някаква диагноза; ищецът не е
прегледан от специалист, а от личен лекар, който не е компетентен да поставя
диагнози в областта на травматология и хирургия. Наред с това, според
вещото лице, при описаните в амбулаторния лист силни болки, ищецът е
могъл да потърси медицинска помощ още на другия ден след ПТП, а той е
потърсил медицинска помощ едва след 6 дни. Вещото лице изясни също, че
при поставен предпазен колан, при ПТП има охлузвания и посинявания,
причинени от самия колан в областта на корема или в областта на рамото, но
такива коланни травми върху ищеца няма описани в медицинската
документация.
С оглед оспорването на заключението в медицинската му част от страна
на ищеца съдът е допуснал и назначил нова съдебно-медицинска експертиза,
която да се изпълни от вещо лице-рентгенолог, като е дал възможност на
страните да представят доказателства, необходими за изготвяне на
експертизата – рентгеновите снимки на ищеца, направени в „МБАЛ – Червен
бряг” ЕООД при извършеното му на 13.08.2019г. рентгенологично изследване
и извлечение от медицински журнал на рентгенологично отделение от същата
дата.
По делото и от двете страни са представени заверени копия от страници
от книгата за рентгеновите изследвания на ФСМП – Червен бряг (започната
9
на 26.09.2018г. и завършена на 13.09.2020г.), от които е видно, че под № 434
са изписани имената на ищеца К. Н. В. и населено място гр.Роман, като
очевидно същите са написани върху вече вписани имена и населено място на
друг пациент, във връзка с което с молба вх. № 22/03.01.2023г. ответното
дружество е оспорило истинността на представения частен документ.
Страните не са представили необходимите образни изследвания – рентгенови
снимки на ищеца и/или СD дигитални носители на информация.
С молба вх. № 420/18.01.2023г. назначеното по делото вещо лице –
рентгенолог д-р И. М. Я., заявява, че се е запознало с приложената по делото
медицинска документация и е установило, че липсват каквито и да са
рентгенови снимки (нито на веществен, нито на дигитален носител) и данни
за образни изследвания, при което обективно не е в състояние да отговори на
поставените му задачи. Вещото лице заявява също, че дори и да се опита да
отговори на поставените му задачи без да е изследвало рентгенови снимки
или други образни изследвания, това би било в драстично противоречие с
добрата медицинска практика и клиничните стандарти по образна
диагностика. Същото заявява готовност да изпълни поставените му задачи
след представяне на необходимите образни изследвания – рентгенови снимки
и/или СD дигитални носители на информация. В противен случай обективно е
в невъзможност да изпълни задачите.
По делото е разпитана като свидетел Н. Н. В. – майка на ищеца. Същата
твърди, че не е присъствала на ПТП на 07.08.2019г. и че същият ден е
разбрала за катастрофата от сина си, след като се е прибрал в къщи.
Свидетелката твърди, че синът й е влязъл в дома им, изкъпал се и след малко
време започнал да се оплаква, че го боли гръбначния стълб, дясното рамо и
ребрата от дясната страна, не могъл да се навежда. Казал й, че не си спомня за
случилото се. След три-четири дни синът й се оплакал, че много го болят
гръбначния стълб и ребрата; дясното рамо му било посиняло; продължавал да
се оплаква, че не може да се навежда и че го боли. Свидетелката се обадила
на баща му, за да го закара на лекар и знае, че баща му го закарал на лекар в
Червен бряг. Същата твърди, че след като се върнал от прегледа синът й
казал, че лекарят му е казал да лежи и му е изписал обезболяващи. Според
свидетелката след тази катастрофа в близките няколко дни синът й си бил
вкъщи и не е претърпявал друг инцидент.
Съдът кредитира показанията на свидетелката като обективни,
10
непротиворечиви и преки, при което следва да бъдат ценени при
постановяването на решението. При преценка на показанията й съдът отчита
възможната нейна заинтересованост от изхода на делото, предвид близката й
родствена връзка с ищеца и обстоятелството, че същите не кореспондират
напълно с установеното в заключението на вещите лица, с оглед разпоредбата
на чл.172 от ГПК.
Въз основа на така възприетите фактически констатации, от правна
страна, съдът намира за обосновани следните изводи:
Предявеният иск с правно основание чл. 432, ал. 1, вр. чл. 380 КЗ, във
вр. с чл. 45 и чл. 52 ЗЗД е допустим. Съгласно нормата на чл. 498 КЗ,
установяваща абсолютна положителна процесуална предпоставка за
допустимост на прекия иск на пострадалия от настъпило застрахователно
събитие срещу застраховател, увреденото лице, което желае да получи
застрахователно обезщетение, следва да отправи първо към застрахователя
писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ. Ако
застрахователят не е платил в срока по чл. 496, откаже да плати обезщетение
или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или
изплатеното обезщетение, пострадалият може да предяви претенцията си пред
съда. Установи се по делото, че сочените предпоставки са налице – писмено
заявление от ищеца от 06.04.2022 г. и отказ на застрахователя да заплати
застрахователно обезщетение. Не е оспорена и материално – правната
легитимация на ответника.
Правната норма на чл. 432, ал. 1 КЗ урежда и гарантира правната
възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на
претърпените вреди срещу застрахователя, с когото делинквентът или
отговорно за неговото противоправно деяние лице е сключил договор за
застраховка "Гражданска отговорност", обезпечаваща неговата деликтна
отговорност. Основателността на прекия иск предполага установяване при
условията на пълно и главно доказване в процеса на следните факти: 1.
настъпилото ПТП и неговия механизъм, 2. противоправното поведение на
виновния водач, 3. претърпените неимуществени вреди и 4. наличието на
пряка причинна връзка между вредите и настъпилото ПТП, 5. ответникът да е
застраховател на гражданската отговорност на причинилия произшествието
водач. Вината съгласно установената с нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД законова
презумпция се предполага.
11
Съдът, след съвкупна преценка на събраните доказателства намира, че е
налице кумулативното наличие на елементите от фактическия състав на
деликта.
От Протокола за ПТП с пострадали лица рег. № 967 000-
5847/24.06.2020 г., съставеният АУАН № GA-79720/07.08.2019 г. и
издаденото Наказателно постановление № 19-0967-001053 от 20.08.2019 г. на
ОД на МВР-Враца, Сектор „Пътна полиция“, по делото безспорно се
установи настъпването на пътнотранспортно произшествие на 07.08.2019г.
около 12.10 ч. в гр. Враца на ***, причинено виновно от водача на л.а. „Опел
Вектра” с peг. № М***ВН Г. Х. П., който е нарушил правилата за движение
по пътищата и е причинил неимуществени вреди на ищеца К. Н. В. – пътник в
автомобила. От посочените писмени доказателства се установява и механизма
на ПТП: водачът Г. Х. П. вследствие на движение с несъобразена скорост с
характера и интензивността на движението, губи контрол над МПС и се
блъска в дясно по посока на движението в метален стълб.
Настъпването на процесното ПТП и неговия механизъм не са оспорени
от ответника, поради което с определението по чл.374 от ГПК съдът е обявил
тези факти за безспорни и неподлежащи на доказване. Същите са установени
и от заключението на вещото лице по изпълнената комплексна съдебно-
автотехническа и медицинска експертиза, в която е посочен механизма на
процесното ПТП и наличието на причинно-следствена връзка между
произшествието и настъпилите щети.
С оглед на изложеното, след съвкупна преценка на събраните
доказателства, съдът приема за установен механизма на процесното ПТП и
причинно-следствената връзка между настъпилото ПТП и вредоносните
последици.
От протокола за ПТП с пострадали лица, съставеният АУАН и
издаденото Наказателно постановление с обвързваща съда доказателствена
сила се установява и виновното и противоправно деяние на водача на л.а.
„Опел Вектра” с peг. № М***ВН Г. Х. П., с което виновно е нарушил чл.20,
ал.2 от ЗДвП - при избиране скоростта на движение водачът не се е съобразил
с атмосферните условия, със състоянието на пътя и на превозното средство.
Субективният елемент от състава на гражданския деликт - вината, съгласно
чл. 45, ал. 2 ЗЗД се презюмира, като в тежест на ответника бе да проведе
обратно доказване, като ангажира съответни доказателства за липсата й.
12
Такива не са представени по делото.
Установява се също от заключението на комплексната съдебно-
автотехническа и медицинска експертиза, че единствената причина за
настъпилото ПТП са субективните действия на водача на лекия автомобил с
органите му за управление.
Безспорен по делото е и фактът, че гражданската отговорност на
виновния за произшествието водач е застрахована при ответника и събитието
е настъпило в срока на покритие на застрахователната полица.
Събраните в настоящото производство доказателства (медицински
документи, заключение по комплексната съдебно-автотехническа и
медицинска експертиза и гласни доказателства) дават основание за извод, че
при процесното ПТП ищецът е получил телесни увреждания, а именно:
охлузвания в областта на пояса и е претърпял болки, страдания и неудобства,
окачествени от съдебната практика като неимуществени вреди. Същите са в
пряка причинна връзка с произшествието и поведението на водача на
застрахования автомобил, тъй като се установи, че ищецът е пострадал
именно при посоченото ПТП.
Настоящия състав намира, че по делото не се събраха убедителни
доказателства за наличието на причинно-следствена връзка между описаните
в Амбулаторен лист № 008143/14.08.2019 г., издаден от д-р Ю. Й., телесни
увреждания: множествени счупвания на ребра; счупване на ключица и
мозъчно сътресение, с процесното ПТП. Напротив, заключението на вещото
лице е категорично, че така описаните телесни увреждания не са в причинна
връзка с процесното ПТП.
На първо място, такива увреждания на ищеца не са констатирани при
извършения му преглед непосредствено след ПТП в КДБ/СО, гр.Враца, респ.
не са отразени в листа за преглед на пациент № 008638/07.08.2019 г.
Напротив, в същия е констатирано, че ищеца е бил контактен, адекватен и се
е придвижвал сам, имал е везикуларно дишане и ритмична сърдечна дейност.
Според вещото лице д-р Г. К. при счупване на три ребра обикновено има
болка, която се появява в самия момент на счупването, както и след това, като
болката е свързана с всяко едно дихателно движение, като при кихане и
кашляне се усилва; при фрактура на ключицата веднага се стига до
деформация, което е видимо, не може да има фрактура без дислокация на
ключицата и болката започва незабавно от момента на травмата, а при
мозъчно сътресение симптомите се появяват в първите минути - световъртеж,
гадене, главоболие, липса на спомен. Такива оплаквания ищецът не е имал в
деня на ПТП при извършения му преглед в Спешното отделение, а също и
обективното му състояние не е било такова; в противен случай
претендираните увреждания са щели да бъдат установени веднага от
медиците в Спешното отделение.
13
На следващо място, амбулаторният лист и рентгенологичното
изследване на ищеца са направени 6 дни след ПТП, като е налице и
несъответствие между описаното в обективното състояние на амбулаторния
лист, а именно деформация на дясна ключица, и рентгенологична диагноза
пукване на същата, при което не се наблюдава никаква деформация, тъй като
не е засегнат периоста на костта и не е налице дислокация (разместване на
фрагментите), което да доведе до такава деформация. Според вещото лице
такова пукване е характерно за детската възраст и не е възможно да има при
възрастен човек, какъвто е ищеца. Наред с това посочените диагнози -
комоцио, спукване на ребра и ключица, са поставени от общопрактикуващ
лекар, който не е компетентен да поставя диагнози в областта на
травматология и хирургия.
На трето място, в посочения амбулаторен лист е описано състояние на
току-що претърпяно тежко мозъчно сътресение със степенна промяна на
съзнанието, което застрашава живота и здравето на пациента и налага спешна
хоспитализация в хирургично или неврологично отделение за проследяване и
лечение, а такова не е предприето по отношение на ищеца; наред с това
процесното ПТП е настъпило шест дни преди констатиране на описаното
състояние на ищеца.
На следващо място, в тежест на ищеца бе да докаже по категоричен
начин претендираните телесни увреждания и причинно-следствената им
връцка с процесното ПТП, като ангажира годни доказателства в тази насока.
Въпреки дадената възможност и на двете страни (чрез снабдяването им със
съдебни удостоверения), по делото не бяха представени необходимите
рентгенови снимки от МБАЛ - Червен Бряг ЕООД от извършените
рентгенографии на ищеца. Както вещото лице д-р Г.К. – специалист ортопед-
травматолог, така и вещото лице – рентгенолог д-р И. М. Я., заявяват
категорично, че при наличие единствено на амбулаторен лист от
общопрактикуващ лекар и разчитане на снимка, без снимка - нито на
магнитен носител, нито на фолио, не може да се установят претендираните от
ищеца травматични увреждания. В молба вх. № 420/18.01.2023г. вещото лице
– рентгенолог д-р И. Я., заявява, че изготвяне на заключение само въз основа
на представените писмени доказателства, без да е изследвал рентгенови
снимки или други образни изследвания, би било в драстично противоречие с
добрата медицинска практика и клиничните стандарти по образна
диагностика.
На последно място, с оглед изложеното по-горе и съгласно нормата на
14
чл.178, ал.2 ГПК, не могат да бъдат ценени от настоящия състав на съда като
годни доказателства представените по делото заверени копия от страници от
книгата за рентгеновите изследвания на ФСМП – Червен бряг (започната на
26.09.2018г. и завършена на 13.09.2020г.), от които е видно, че под № 434 са
изписани имената на ищеца К. Н. В. и населено място гр.Роман, тъй като
очевидно същите са написани върху вече вписани имена и населено място на
друг пациент.
Изложеното дава основание на съда да приеме, че по делото е доказано
по безспорен начин основанието за възникване на прякото право на ищеца по
чл. 432, ал. 1 от КЗ срещу застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите за справедливо обезщетяване на
претърпените при застрахователното събитие болки и страдания по критерия
на чл. 52 от ЗЗД.
Спорен по делото е въпросът за размера на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди, с оглед приложението на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди
съдът се ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно
убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са
в сферата на субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното
определяне имат значение различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира справедливо
възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се
отчете действителният размер на моралните вреди, като се съобразят всички
конкретни обстоятелства около самото произшествие, броя, произхода, вида,
характера и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента,
продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или
са приключили, възрастта на пострадалия, както и икономическата
конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за
"справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в държавата
във връзка с нормативно определените лимити по застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите. Следва да се посочи, че на обезщетяване
подлежат не само съзнаваните болки, страдания и неудобства, причинени от
увреждането и явяващи се пряка и непосредствена последица от него, но и
самото понасяне на увреденото състояние. В този смисъл са и дадените
разяснения в ППВС № 4/1968 г., съгласно които понятието "справедливост"
15
не е абстрактно понятие и е свързано "с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства" каквито са "характера на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето,
причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др.".
В процесния случай ищецът К. В. е получил охлузвания в областта на
пояса, които са му причинили болки; лечение на същите не е предприемано
като няма медицински данни за настъпили усложнения, които да засягат
здравето на ищеца за в бъдеще. Според заключението времето за
възстановяване от получените увреждания в областта на пояса е от порядъка
на 7-10 дни.
Като взе тези доказани от ищеца К. В. вреди, обстоятелството, че
състоянието му не е налагало лечение, че не са налице данни за
невъзстановени увреди, възрастта му - 16 години към момента на настъпване
на ПТП, както и претърпените от него болки; не на последно място
преживения стрес от травмиращото събитие, при съобразяване и на
икономическите условия в страната към момента на настъпване на вредите, а
като ориентир съответните нива на застрахователно покритие към
релевантния за определяне на обезщетението момент, индиция за
икономическите условия, съдът намира, че справедливото в случая
обезщетение по смисъла на чл. 52 ЗЗД с оглед конкретните обстоятелства
следва да бъде определено в размер 1000 лева. Този размер на обезщетението
би репарирал в пълна степен причинените на ищеца неимуществени вреди
вследствие на деликта, без да води до неоснователно обогатяване за сметка на
застрахователя.
По възражението за съпричиняване:
За да е налице съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД,
пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат,
създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване,
независимо дали е действал или бездействал виновно. Релевантен за
съпричиняването и за прилагането на посочения законов текст е само онзи
конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало,
наред с неправомерното поведение на деликвента, до увреждането като
неблагоприятен резултат. Само това поведение на пострадал, което се явява
пряка и непосредствена причина за произлезли вреди би могло да обуслови
16
извод за прилагане на разпоредбата за съпричиняването. Принос ще е налице
винаги, когато с поведението си пострадалия е създал предпоставки за
възникване на вредите. Съпричиняването подлежи на пълно и главно
доказване от страна на ответника, който с позоваване на предпоставките по
чл. 51, ал. 2 ЗЗД, цели намаляване на отговорността си към увреденото лице.
Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може
да почива на предположения, а следва да се основава на доказани по
несъмнен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които
той обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия
или е улеснил неговото настъпване.
В конкретния случай в отговора на исковата молба е наведено
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия, като пътник в лекия автомобил с твърдения, че същия е пътувал
без поставен предпазен колан по време на настъпването на ПТП, в нарушение
на разпоредбата на чл. 137а от ЗДвП, което е допринесло за настъпване на
телесните увреждания, респ. ако е бил с правилно поставен предпазен колан,
уврежданията нямало да настъпят.
Съдът намира това възражение за неоснователно, тъй като по делото не
се ангажираха категорични доказателства от ответната страна, от които да се
установи, че ищецът, като пътник в лекия автомобил, управляван от Г. П., е
бил без поставен предпазен колан. Заключението на изпълнената комплексна
съдебно-автотехническа и медицинска експертиза не дава категоричен
отговор на въпроса дали ищецът е бил с поставен предпазен колан по време
на ПТП. Според същото няма медицински данни ищецът да е бил с поставен
обезопасителен колан, изхождайки от констатациите, че в медицинската
документация няма описани коланни травми върху ищеца. Свидетелят Г. П.
не си спомня точно дали ищецът е бил с поставен колан; предполага, че е бил
с поставен колан.
При горните мотиви съдът приема, че предявеният иск за
неимуществени вреди е частично основателен и следва да се уважи, като се
осъди ответното дружество „ЗК Лев инс“ АД да заплати на ищеца К. В.
обезщетение за неимуществени вреди 1000 лева. За горницата над уважения
размер до предявения размер на обезщетение за неимуществени вреди от 50
000 лв., искът не е доказан и следва да се отхвърли като неоснователен.
Присъдената сума се дължи ведно със законната лихва, считано от
17
датата на предявяване на иска – 25.07.2022г., до окончателното изплащане на
сумата, както е поискано с исковата молба.
По разноските:
С оглед изхода на делото всяка от страните има право на разноски.
Ищецът е освободен от задължението за заплащане на държавни такси
и разноски по производството, поради което не е направил разноски и такива
не му се дължат.
От пълномощника на ищеца своевременно е поискано присъждане на
адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за
адвокатурата, за оказана безплатна правна помощ на ищеца. Съгласно
разпоредбата на чл. 38, ал. 2 от ЗА, в посочената хипотеза адвокатът има
право на адвокатско възнаграждение, което се определя от съда, в размер не
по-нисък от предвидения в Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. В случая, съразмерно на уважената част от
иска, възнаграждението следва да бъде определено по чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (редакция от 31.07.2020г., действала към момента на
предявяване на иска), като изчислено съобразно посочената разпоредба
възлиза на сумата 300,00 лв. С оглед изхода на делото и на основание чл. 38,
ал. 2 от ЗА ответникът следва да бъде осъден да заплати посочената сума на
пълномощника на ищеца адв. К. Д. от АК-Ловеч.
Ответникът е направил разноски за възнаграждение на вещите лица по
назначената съдебна експертиза, за издаване на съдебно удостоверение и за
възнаграждение на свидетел в общ размер 485, 00 лв., поради което на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът му дължи направените по делото
разноски по съразмерност в размер 475, 30 лв.
Ответникът също е претендирал присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер 540, 00 лева и с оглед изхода на
спора и разпоредбата на чл. 78, ал. 3 от ГПК, в полза на същия следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение в размер 400, 00 лв., определено на
основание чл.78, ал.8 от ГПК вр. с чл.25, ал.2 от Наредба за заплащането на
правната помощ вр. с чл.37 от ЗПП.
Когато делото е решено в полза на лице, освободено от държавна такса
или от разноски по производството, осъденото лице е длъжно да заплати
всички дължащи се такси и разноски. Съответните суми се присъждат в полза
18
на съда – чл. 78, ал. 6 ГПК. Съдебната практика приема, че и в случаите по чл.
78, ал. 6 от ГПК осъденото лице е длъжно да заплати всички дължащи се
такси и разноски, но съразмерно с уважената част от исковете (така Решение
№ 311/08.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1144/2018 г., ІV г. о., Решение №
321/30.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1159/2017 г., IV г. о.). Следователно,
доколкото ищецът е освободен от внасяне на държавна такса и от заплащане
на разноски по производството, на основание чл. 78, ал.6 от ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Окръжен съд - гр. Враца по съразмерност 50,00 лв. държавна такса
и 12,26 лв. разноски за възнаграждение на вещите лица, изготвили съдебните
експертизи.
Така мотивиран, Врачански окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА "ЗК Лев Инс" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр.***, представлявано от М. М. - Г. и П. В. Д. – изпълнителни
директори, ДА ЗАПЛАТИ на К. Н. В., ЕГН ********** от гр.***, сумата
1000, 00 /хиляда/ лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, причинени му в резултат на ПТП на 07.08.2019 г.,
около 12:10 ч., в гр. Враца на ***, с л.а. „Опел Вектра”, peг. № М***ВН,
управляван от Г. Х. П., ЕГН **********, дължимо по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, обективирана в
застрахователна полица № ***, с период на действие от 20.02.2019 г. до
20.02.2020г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано
от 25.07.2022 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения
иск за обезщетение за неимуществени вреди с правно основание чл. 432 КЗ
вр. чл. 380 КЗ, във вр. с чл. 45 и чл. 52 ЗЗД в частта за разликата над сумата
1000 лв. до пълния претендиран размер от 50 000 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА "ЗК Лев Инс" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр.***, представлявано от М. М. - Г. и П. В. Д. – изпълнителни
директори, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат К. В. Д. от АК-Ловеч с адрес: гр.***,
сумата 300,00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната
безплатна адвокатска помощ и съдействие на К. Н. В., ЕГН ********** -
ищец по т.д. № 119/2022г. на Окръжен съд - Враца, съразмерно с уважената
19
част на иска.
ОСЪЖДА К. Н. В., ЕГН ********** от гр.***, ДА ЗАПЛАТИ на "ЗК
Лев Инс" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.***,
представлявано от М. М. - Г. и П. В. Д. – изпълнителни директори, по
съразмерност сумата 475, 30 лева, представляваща разноски, както и сумата
400, 00 лв. юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл.78,
ал.8 от ГПК вр. с чл.25, ал.2 от Наредба за заплащането на правната помощ
вр. с чл.37 от ЗПП.
ОСЪЖДА "ЗК Лев Инс" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр.***, представлявано от М. М. - Г. и П. В. Д. – изпълнителни
директори, ДА ЗАПЛАТИ полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Окръжен съд - гр. Враца държавна такса в размер 50,00 лв. и разноски за
възнаграждение на вещите лица, изготвили съдебните експертизи в размер
12,26 лв., съразмерно на уважената част от иска, както и 5 (пет) лева – за
служебно издаване на изпълнителен лист при неплащане на сумата в срока за
доброволно изпълнение.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд - София в
двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
20