Р Е Ш Е Н И
Е
№5193, 07.11.2014г., гр.
Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, осми състав, в публично заседание на девети
октомври през две хиляди и четиринадесета година, в следният състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН АТАНАСОВ
Секретар: Мариана Дончева
като
разгледа докладваното от районния съдия гражданско дело №17752 по описа за
2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на С.Т.Д., с
ЕГН **********,***, със съдебен адрес: **************, чрез адв.М.И., против В.Д.Д.,
с ЕГН **********,***, с правно основание чл.49, ал.1 и ал.3, чл.59, ал.2 и
чл.56, ал.1 от СК, с която е предявен иск за прекратяване на брака на страните
сключен на 30.11.2000г. в
гр.Варна, за който е съставен Акт за граждански брак №1722 от 30.11.2000г.,
като дълбоко ми непоправимо разстроен по вина на ответницата, съединен с
небрачни искове за определяне на местоживеене на родените от брака непълнолетни
деца Т.С. Д., с ЕГН ********** и И.С.а Д., с ЕГН ********** при бащата,
респективно за предоставяне на същия на родителските права и определяне на
ответницата на режим на личен контакт с децата; за осъждане на ответницата да
заплаща издръжка в полза на децата в размер на по 90лв., считано от предявяване
на иска и за предоставяне на ищеца на ползването на семейното жилище, придобито
по време на брака в режим на СИО, находящо се в гр.Варна, ул*/*******
В исковата молба се твърди, че през
последните две години отношенията между съпрузите не се развиват нормално.
Твърди се, че ответницата започнала безпричинно и без обяснение да напуска
семейното жилище, като в някои случаи отсъствието й продължавало по няколко
дни. Твърди се, че ответницата неглижирала отглеждането на децата, тъй като ги
оставяла сами в къщи или при роднини на съпрузите. Твърди се, че ответницата
няма финансов принос в издръжката на семейството и не полага грижи за
домакинството. Твърди се, че ответницата залагала семейни бижута и вземала
заеми, които в последствие се налагало да бъдат откупувани от ищеца. Твърди се,
че съпрузите нямат сексуални контакти, както и че между тях липсват доверие и
взаимни интереси.
В срока по чл.131 ГПК от ответницата е
постъпил отговор на исковата молба, с който същата заявява, че желае
прекратяване на брака, но оспорва да има вина за разстройството на брачната
връзка. Оспорва предявените небрачни искове и фактическите твърдения, на който
те се основават. Предявява насрещни брачен иск за прекратяване на брака по вина
на съпруга и небрачни искове за определяне на местоживеене на родените от брака
непълнолетни деца при майката, респективно за предоставяне на същата на
родителските права и определяне на бащата на режим на личен контакт; за
осъждане на бащата да заплаща издръжка в полза на децата в размер на по 300лв.,
считано от 01.10.2013г.; за предоставяне на съпругата на ползването на
семейното жилище, придобито по време на брака режим на СИО, находящо се в
гр.Варна, */*******, и претенция за запазване от съпругата на брачното фамилно
име-Д..
В отговора на исковата молба и в
насрещната искова молба се твърди, че от самото начало на брачното съжителство,
между съпрузите съществували проблеми. Твърди се, че в началото проблемите в
съпружеския живот са дължали на намесата на майката на съпруга. Твърди се, че 2
месеца и половина след раждането на детето Т., ищеца упражнил физическо насилие
над ответницата. Твърди се, че след раждане на детето И. отношенията между
съпрузите окончателно се влошили. Твърди се, че съпруга работел като моряк и
винаги когато не бил на рейс, а в отпуск нанасял побои над съпругата си. Твърди
се, че ежемесечните средства, които ищеца предоставял, не били достатъчни за
издръжка на домакинството, което принуждавало ответницата да залагала златни
бижута. Твърди се, че ищеца проявявал неоснователна ревност като обвинил
ответницата в извънбрачна връзка и напуснал семейното жилище за 3 дни. Твърди
се, че след изтичане на платения отпуск по майчинство, ответницата започнала
работа на пълен работен ден, като средствата които реализирала били внасяни в
семейството. Твърди се, че въпреки усилията, които ответницата полагала за
благополучието на семейството, същата била подложена на физически и сексуален
тормоз. Твърди се, че след злоупотреба с алкохола, съпруга ставал особено
агресивен към ответницата. Твърди се, че ищеца отправял обиди, както към
съпругата си така и към детето Т.. Твърди се, че от 18.10.2013г. съпрузите спят
в отделни стаи и не водят нормален съпружески живот. Твърди се, че ответницата
предложила бракът да бъде прекратен с развод, което довело до семейни скандали
в продължение на една седмица. Твърди се, че на 24.10.2013г. ответницата
напуснала семейното жилище, но след обещания от страна на ищеца за подобряване
на семейните отношения, на 03.11.2013г. същата се завърнала. Твърди се, че на
18.11.2013г. срещу 19.11.2013г. между съпрузите възникнал поредния конфликт,
при който ищецът нанесъл на ответницата физическа травма чрез ухапване по
ръката. Твърди се, че на следвиящ ден ответницата не била в състояние да отиде
на работа, поради силните болки и невъзможността да си движи ръката. Твърди се,
че на 23.11.2013г. ищеца нанесъл побой на ответницата, поради което тя подала
молба по ЗЗДН, по която било образувано гр.д.№17355/2013г. на РС Варна. Твърди
се, че с влязло в законна сила решение, съдът задължил съпруга да се въздържа
от домашно насилие спрямо съпругата и децата, отстранил го от семейното жилище
за срок от 9 месеца и му забранил да приближава пострадалата, сем.жилище,
жилището на родителите й и местоработата й също за срок от 9 месеца. Твърди се,
че на 29.11.2013г. съпругът напуснал семейното жилище и от тогава не е
предоставял средства за издръжката на семейството.
В постъпилия от ищеца отговор на
насрещната искова молба, се подържа становище за неоснователност на претенциите
на съпругата. Оспорват се наведените от съпругата твърдения за проявено от
ищеца противобрачно поведение и се допълват се фактическите твърдения за
проявено такова от ответницата. Оспорва се твърдението, че ищеца не полага
грижи за семейството, като се сочи, че същия заплаща всички консумативни
разходи за семейното жилище и полага грижи за децата. Твърди се, че с цел
осигуряване на възможност за полагане на пълноценни грижи за децата, ищеца
сменил работното си място като от задгранично палване се преместил на
крайбрежно плаване.
В съдебно заседание съпрузите лично и
чрез процесуалните си представители поддържат предявените претенции и
становищата си. С писмена защита пълномощниците на страните доразвиват доводи в
подкрепа на становищата си.
Съдът, след преценка на събраните в
производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност намира за
установено от фактическа страна следното:
Видно от приложеното по делото
Удостоверение за граждански брак издадено от Община Варна въз основа на Акт за
граждански брак №1722 от 30.11.2000г. е, че С.Т.Д., с ЕГН ********** и В.Д.Д.,
с ЕГН **********, са сключили граждански брак на 30.11.2000г. в гр.Варна, като съпругата е приела да
носи брачно фамилно име-Д..
От предоставените по делото заверени
преписи от Удостоверение за раждане издадено от Община Варна, въз основа на Акт
за раждане №I-28 от 10.01.2001г. и от Удостоверение за раждане издадено от
Община Варна, въз основа на Акт за раждане №I-2682 от 28.12.2007г. се установява,
че от брака има родени две деца: Т.С. Д., с ЕГН ********** и И.С.а Д., с ЕГН **********,
които понастоящем са малолетни.
По делото са приети заверени преписи
от Медицински удостоверения №№ 1286/2013г., 1297/2013г. и 717/2004г.
установяващи, че по тялото на ответницата са констатирани травматични
увреждания, които е възможно да бъдат получени по твърдения от пострадалото
лице начин, а именно след упражнено физическо насилие от страна на ищеца.
Видно е от представените по делото
заверени преписи от Решение от 19.12.2013г. и Заповед за защита от 19.12.2013г.
постановени по гр.д.№17355/2013г., че ответницата е станала жертва на домашно
насилие от страна на ищеца, като на същия са наложени ограничителни мерки за
срок от девет месеца. В о.с.з. на 24.04.2014г. е прието за безспорно и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че цитираното решение е влязло в
сила.
От представения препис от Служебна
бележка изх.№119 от 15.01.2014г. се установява, че ищеца се намира в трудово правоотношение
с ”*******” АД като за календарната 2013г. е получил брутно трудово
възнаграждение в размер на 15910.65лв., или по 1325.89лв. месечно.
Видно е от представените препис от
Допълнително споразумение от 08.01.2014г. и от Допълнително споразумение от
26.02.2014г. се установява, че ищеца е преминал на работа на ”крайбрежно
плаване” с основно месечно възнаграждение в размер на 610лв.
По делото е приет заверен препис от
Трудова книжка сер.И, №033646 удостоверяваща трудовата заетост на ответницата
през периода 15.02.1998г.-06.09.2010г.
От стр.52 до стр.70, от стр.80 до
стр.82 и на стр.107 от делото са приложени фискални бонове и фактури
удостоверяващи заплащането на комунално битови услуги и закупуването на
хранителни стоки от ищеца.
В о.с.з. на 24.04.2014г. е прието за
безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че семейното
жилището е придобито в режим на семейна имуществена общност и че се намира в
гр.Варна, *******
В приетия по делото Социален доклад е
посочено, че и двамата родители на децата Т.С. Д. и И.С.а Д., имат желание и
необходимите родителски качества да отглеждат и възпитават малолетните си деца.
Посочено е, че родителите разполагат с достатъчни жилищнобитови условия и
подкрепяща среда за отглеждане на децата. Посочено е още, че е налице силна
емоционална връзка между двете деца.
За установяване на родителския
капацитет на родителите и привързаността между родителите, и децата, по делото
е назначена Съдебно психологична експертиза. Заключението на експертизата,
което съдът цени като компетентно изготвено и неоспорено от страните, е изключително
подробно и обемно, като не е необходимо обстойно да се коментира. В резюме
следва да се посочи, че вещото лице е констатирало, че към момента на
обследването децата са формирали предпочитание за съжителство с баща си.
Констатирано е още, че ищеца демонстрира по-цялостен и по-качествен родителски
капацитет. Вещото лице е установило силна емоционална връзка между двете деца.
По делото на страната на ищеца са
разпитани свидетелите К.С.М. И С.М.Х., и на страната на ответницата свидетелките
В.П.К. И П.Е. Д. /всичките без родство със страните/. Показанията на двете групи
свидетели, съдът възприема и кредитира в частта, в която съдържат данни за
наведените от страните факти, имащи значение за спора и базиращи се на
непосредствени впечатления на свидетелите.
При изслушването си пред съда детето Т.С.
Д. излага, че е привързано и обича, и двамата си родители, като с всеки от тях
по отделно е в много добри отношения. Излага, че през последната година е
задълбочило отношенията си със своя баща и има желание занапред да съжителства
със същия.
При така установената фактическа
обстановка, съдът направи следните правни изводи:
От събраните по делото доказателства
следва еднозначния извод, че в брачните отношения е настъпило дълбоко и
непоправимо разстройство, в резултат от което бракът не съдържа минимална наличност
на изискваното от морала и закона съдържание за една нормална брачна връзка.
Създалото се противопоставяне между съпрузите и настъпилата фактическа раздала,
са основание съдът да приеме, че бракът съществува формално, без да е налице
възможност за възстановяване на нормални брачни отношения. Липсата на физическа
и духовна взаимност между страните е довела до разкъсване на семейната общност
по необратим и непреодолим начин, като брачната връзка съществува само формално
и не е полезна за съпрузите, за децата и за обществото.
Изложеното обуславя извода, че бракът следва
да бъде прекратен на основание чл.49, ал.1 от СК.
По въпроса за вината за разстройството
на брака:
Събраните по делото гласни и писмени
доказателства, и Съдебно психологична експертиза сочат, че съпрузите са дали
приоритет на собствените си разбирания и желание за развитие на брачната
връзка, като не са съумели да изгладят противоречията си и не са положили
усилия за консолидация на семейството. Сочат още, че съпрузите не са се
отнасяли с необходимата любов и уважение помежду си, с което си поведение те са
нарушили визираното в Семейният кодекс, задължение за изграждане на семейните
отношения на базата на взаимност, уважение и разбирателство между съпрузите.
Отделно от това ищеца по недопустим начин системно е упражнявал физическо
насилие над ответницата.
Воден от горното, на основание чл.49, ал.3 от СК и с оглед искането на съпрузите, досежно произнасянето по вината за
разстройството на брака, съдът приема, че вина за квалифицираното по-горе
състояние на брачната връзка има всеки от съпрузите, следователно брака следва
да бъде прекратен по вина и на двамата.
По отношение местоживеене на децата и
предоставянето на родителските права:
В настоящия казус съдът е изправен
пред нелеката задача да определи на кого от двамата, силно желаещи да
упражняват родителска власт родители, да предостави упражняването на
родителските права върху родените от брака деца. Това е така, тъй като въпреки
остро противопоставяне между двама родители, всеки от тях разполага с
достатъчен капацитет за упражняване на грижите за отглеждане и възпитание на
децата.
За да се произнесе по въпроса за
предоставяне на родителските права, съдът взе в предвид, че решението следва да
се основава на най вече на интереса на децата, преценени с оглед на следните
обстоятелства: родителски качества-полагане грижи и умения за възпитание;
подпомагане и подготовката за придобиване на знания, трудови навици и др.;
морални качества на родителя; социално обкръжение и битови условия; възраст и пол
на детето; привързаност между дете и родители и помощ на трети лица.
Заключението на вещото лице по
приетата СПЕ, установи, че ищеца демонстрира по-цялостен и по-качествен
родителски капацитет, в това число и по добри възпитателски качества. Ето защо
и предвид преимущественото желание на децата да съжителстват със своя баща,
което е важно за пълноценното и безконфликтно упражняване на родителската
власт, съдът намира, че интересите на децата налагат родителските права да се
упражнява от ищеца.
При формиране на горният извод съдът
съобрази и факта, че въпреки установеното агресивно поведение на ищеца по
отношение на ответницата, по делото не се наведоха твърдения и не се събраха
доказателства за упражнено насилие от страна на бащата върху децата.
За пълнота на изложението следва да се
отбележи, че силната привързаност между двете деца, обуславя необходимостта същите
да живеят съвместно.
Водим от горното
и на основание чл.59,
ал.2 и ал.4 от СК съда приема,
че упражняването на родителските права над
децата Т. и И.С.и Добреви, следва да се предостави на техния баща С.Т.Д..
С оглед предоставянето на родителската
власт над децата на техния баща, следва да бъде определено местоживеене на
децата при ищеца.
На ответницата, следва да се определи
режим на лични контакти, съобразен с възрастта на децата и съществуващата между
тях емоционална връзка, а именно майката да има право да вижда и взема децата всяка
първа и трета седмица от месеца за времето от 09.00 часа в събота, с преспиване,
до 19.00 часа в неделя,
както и за един месец през лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск.
По отношение на издръжката:
Предвид факта, че ищеца ще упражнява
родителските права, респективно същия ще осъществява непосредственото
отглеждане на децата, то следва да се определи размера на дължимата от ответницата
издръжка за децата.
При определяне размера на дължимата
издръжка съдът изхожда от възможностите на родителите и от нуждите на децата, с
оглед на възрастта им и свързаните с нея
специфични потребности от храна, облекло, учебни пособия, и др. необходими за
правилното физическо израстване, и хармонично развитие на личността, и
съобразно обществено икономическите условия на живот в страната. Предвид
горното съдът приема, че за задоволяване на нуждите на детето-Т., което към
момента е на 13 години, месечно са необходими 220лв. и за детето И., което е на
7 години, месечно са необходими 190лв.
По делото не се събраха конкретни
доказателства за размера на доходите на ответницата, но с оглед възрастта и
здравословното състояние на същата, съдът приема, че при едно активно поведение
тя може да си осигури трудова заетост, респективно да реализира доходи в размер
на около средните за страната или около 500лв. месечно. От друга страна
доказателствата за доходите на ищеца сочат, че същия получава около 700лв.
месечно.
С оглед изложеното и като съобрази, че
майката няма други алиментни задължения, както и че бащата разполага с
по-високи доходи, съдът приема, че ответницата следва да заплаща издръжка в
размер на по 90лв. за всяко дете, като остатъка следва да се поеме от ищеца. При
определяне на размера на дължимата от ответницата издръжка съдът съобрази и
разпоредбата на чл.143, ал.2 от СК създаваща безусловно задължение за
родителите да издържат своите ненавършили пълнолетие деца.
Поради наличието на привременни мерки,
с които е определено местоживеене на децата при тяхната майка, горе посоченият размер
на издръжката се дължи от датата влизане в сила на решението, когато ще се
преустанови действието на привременните мерки.
По отношение на ползването на
семейното жилище:
По делото е прието за
безспорно, че семейното жилище е ********************** и съставлява семейна имуществена общност.
Установените по делото нетърпими отношение между съпрузите и липсата на
доказателства, за възможност жилището да се ползва поотделно от двамата
съпрузи, без контакти помежду им, и на основание чл.56, ал.1 вр. с ал.5 от СК
жилището следва да се предостави за ползва на единия от тях. Ето защо и като
съобрази, че бащата е родителя, който ще упражнява родителските права, съдът
намира, че ползването на семейното жилище следва да се предостави на ищеца.
По въпроса за фамилното име на
съпругата след прекратяване на брака:
С оглед искането на ответницата за
запазване на брачното фамилно име и по аргумент от обратното на заложеното в
разпоредбата на чл.53 от СК, след прекратяване на брака съпругата следва носи
брачната фамилия-Д..
Относно разноските в производството:
При този изход на делото и съгласно чл.329, ал.1, изр.2 от ГПК окончателната
държавна такса за развода, която съда определя на основание чл.6, т.2 от ТДТКССГПК в размер на 50лв., следва да
се заплати по равно от съпрузите. В тежест на ответницата следва да се възложи
държавната такса върху дължимата от същата издръжка, чиито размер възлиза на
259.20лв.
Съгласно чл.405, ал.5 от ГПК във вр. с
чл.11 от ТДТКССГПК всяка от
страните следва да бъде осъдена да заплати по 5лв. за служебно издаване на
изпълнителен лист.
На основание чл.329, ал.1, изр.2 от ГПК разноски между страните не се дължат.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА с
развод брака между С.Т.Д., с ЕГН ********** и В.Д.Д., с ЕГН **********, сключен на
30.11.2000г. в гр.Варна, за
което е съставен Акт за граждански брак №1722 от 30.11.2000г., като
дълбоко и непоправимо разстроен.
ПОСТАНОВЯВА,
че вина за настъпилото дълбоко и
непоправимо разстройство на брака имат
двамата съпрузи.
ПОСТАНОВЯВА децата Т.С. Д., с ЕГН ********** и И.С.а Д., с ЕГН **********, да живеят
при баща си С.Т.Д., с ЕГН **********,***.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването
на родителските права по отношение на родените от брака непълнолетни деца Т.С. Д., с ЕГН ********** и И.С.а Д., с ЕГН ********** на бащата С.Т.Д., с ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ
режим на лични отношения на майката В.Д.Д., с ЕГН **********, с децата Т.С.
Д., с ЕГН ********** и И.С.а Д.,
с ЕГН **********, както следва:
майката ще може да вижда и взема
децата всяка първа и трета седмица от месеца за времето от
09.00 часа в събота, с преспиване, до 19.00 часа в неделя, както
и за един месец лятото, когато бащата не
е в платен годишен отпуск.
ОСЪЖДА В.Д.Д., с ЕГН **********,***, да заплаща месечна издръжка в полза на децата Т.С. Д., с ЕГН **********
и И.С.а Д., с ЕГН **********, чрез
техния баща и законен представител С.Т.Д., в
размер на по 90лв. за всяко от тях, с падеж до пето число на месеца, за
който се дължи издръжката, считано от
влизане в сила на настоящото решение,
до настъпване на законна причина за отмяна или изменение на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка
неизплатена вноска от настъпване на падежът й до окончателното й изплащане.
ПРЕДОСТАВЯ
ползването на семейното жилище К.С.М. И С.М.Х., на С.Т.Д..
ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака, жената да носи брачното
си фамилно име-Д..
ОСЪЖДА В.Д.Д., с ЕГН **********,***, да заплати в полза на Държавата, по сметка на ВРС, окончателна държавна такса по иска развод в размер на 25лв. и държавна такса върху
определената издръжка в размер на 259.20лв., както и 5лв. за служебно издаване на
изпълнителен лист.
ОСЪЖДА С.Т.Д., с ЕГН **********,***, да заплати в полза на Държавата, по сметка на ВРС, окончателна държавна такса по иска развод в размер на 25лв. и 5лв. за служебно
издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване, с въззивна жалба, пред Окръжен
съд Варна, в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: