№ 546
гр. К. 23.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К. I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:А.ей Н. Радев
при участието на секретаря Янка Ян. Ангелова
като разгледа докладваното от А.ей Н. Радев Гражданско дело №
20201520101556 по описа за 2020 година
Т. Г. К., ЕГН: **********, от гр. К. ул. „Цар Освободител“ № 241, бл.
150, ет.6, ап. 17, съдебен адрес: гр. К. ул. „Гороцветна“ № 35, партер, чрез
адв. Д. З. от АК – К. е предявил против Г. А.. С., ЕГН: **********, от гр. К.
********, искане да бъде постановено решение, с което да му бъде
предоставено упражняването на родителските права спрямо малолетното дете
М.К. К.А, ЕГН: **********, на ответницата да бъде определен режим на
лични контакти с последното и да бъде осъдена същата да му заплаща, чрез
неговия баща и законен представител, месечна издръжка в размер на 152,50
лв., считано от постановяване на съдебното решение, ведно със законната
лихва върху всяка просрочена вноска, до настъпването на обстоятелства,
водещи до изменението или прекратяването й.
В срока за отговор ответницата оспорва иска и обстоятелствата, на
които се основава като моли отхвърлянето му и присъждане на сторените
съдебно-деловодни разноски.
КРС, след като обсъди събраните по делото доказателства при усл. на
чл.235, ал. 2 и 3 ГПК, приема за установено следното.
Не е спорно по делото, а това се установява и от приетите в същото
писмени доказателства, в т.ч. заверено копие на Удостоверение за раждане,
Дубликат, издадено от Община К. че детето М.К. К.А, ЕГН: **********, е
родено на 08.04.2009г. от родители Г.А. К.А (понастоящем С.), ЕГН:
********** и Т. Г. К., ЕГН: ********** (страни в настоящото).
С влязло в сила Решение № 532/07.10.2010г. на КРС, постановено в
производството по гр.д. № 768/2010г. от описа на същия съд, е прекратен
1
бракът между страните като е утвърдено постигнатото помежду им
споразумение по чл. 51, ал. 1 от СК, въз основа на което е предоставено
упражняването на родителските права спрямо малолетното дете на неговата
майка (ответница в настоящото), определено е местоживеенето му при нея, а
на бащата (тук ищец) е определен режим на лични контакти, съотв. същият се
е задължил да заплаща на детето си, чрез неговата майка и законен
представител, месечна издръжка в размер на 80,00 лв.
Не е спорно по делото, че до октомври месец 2020г. същото е живяло
със своята майка, а след този момент и понастоящем, се отглежда от баща си
в неговия дом.
За установяване родителския капацитет и качества на двамата родители,
ведно с условията предоставени и необходими за отглеждане на малолетното
дете, е приобщен към доказателствения материал Социален доклад на
Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Кюстендил (л. 89 до 91 от делото).
Констатациите в последния потвърждават, че от м. октомври 2020г. и към
настоящия момент детето се отглежда от бащата, без съгласието на майката и
в нарушение на установения режим на лични контакти, в общо домакинство с
партньорката му К. В., която му оказва необходимото съдействие. Установиха
се добри жилищни и битови условия за отглеждането на М. и при двамата
родители, задоволени здравни, образователни и такива от битов характер
потребности. Наличието на разширен семеен кръг, оказващ необходимото
съдействие при отглеждането на детето и от двете страни. Сочи се на силна
привързаност на момичето към баща си, за което той е авторитет. Напротив,
същото е резервирано към майка си, налице е отдръпване и поставяне на
прегради в общуването с нея през последната година преди изготвянето на
доклада. Чувства гняв към ответницата заради пренебрежителното й
отношение и това, че не спазва обещанията си.
В хода на личното изслушване на малолетното дете по реда на чл. 15 от
Закона за закрила на детето същото заявява, че живеейки понастоящем с баща
си, се чувства добре. Твърди, че майка й я пренебрегва заради приятеля си,
който поставяла на първо място. Не готвела много, предимно готвела баба й,
докато в семейството на баща й храната била винаги разнообразна. Сочи, че
майка й не й помагала с уроците като твърди, че по-скоро това се дъжало на
нежелание от страна на нейния родител. Напротив, заради помощта на Криси
(приятелката на баща й) завършила 4-ти клас с шестица. Необходимите й за
купуване неща били подсигурявани предимно от баща й. Блокирала телефона
на майка си, защото „…тя просто не говори с мен като с нормален човек“.
Представено по делото е Медицинско свидетелство № 40/08.07.2020г.,
издадено от д-р В.Н., н-к ОСМ в МБАЛ – К. от което се установява, че на
сочената дата, малолетното дете било с охлузвания по вътрешната
повърхност на дясната предмишница, като по данни на бащата и момичето,
последното било ощипано от прабаба си. В тази връзка са събрани и гласни
доказателствени средства чрез разпита на лекаря, изготвил свидетелството,
2
който твърди, че подробности около случая не помни, но във всички случаи
документът е издаден след преглед на лицето.
Видно от Тъжба вх. № 263630/13.10.2020г., е че същата е депозирана от
Г.С. срещу Т.К., досежно извършени нарушения от страна на последния и
неспазване на установяния с влязъл в сила съдебен акт режим на лични
контакти с малолетното му дете.
С Решение № 89/10.02.2012г., постановено по гр.д. № 51/2012 г. ищецът
е задължен да се въздържа от домашно насилие спрямо К. М. като му е
наложена и глоба.
От представеното Свидетелство за Свето Кръщение № 65, издадено въз
основа на Църковния регистър за 2020г. на Българската патриаршия се
установява, че на 12.09.2020г. малолетното дете е кръстено в църквата „Св.
Богоридица“ в гр. Кюстендил.
Приети са и гласни доказателствени средства чрез разпита на
свидетелите В.К., К. В., П.М., Й.Х. и К. М..
Св. К. сочи, че ищецът много добре се грижел за малолетното си дете.
Осигурявал му всичко необходимо, водел го и го взимал от училище, помагал
му във всичко. Детето само изявявало желание да живее при баща си. Имало
случай, в който същото се обадило на баща си и било разстроено, тъй като
майка му го обидила. К. обаче успял да убеди М. да се върне при майка си,
защото били в друго населено място. Твърди, че и майката и бащата на детето
му купували необходимите за отглеждането му неща. Значе, че има закупено
АТВ, но лично не е виждал М. да го кара.
К. В. (живуща на семейни начела с ищеца) твърди, че е в близки
отношения с малолетната М.. Сочи, че детето й споделяло, че не се чувства
добре при майка си, която я пренебрегвала заради новия й приятел. Излага
конкретни случки, в които детето се обаждало на нея или на баща си и
доброволно искало да прекарва време с тях поради пренебрежителното
отношение на майката. Напротив, бащата бил много грижовен родител и
осигурявал всичко нужно за дъщеря си. В. твърди, че детето й е споделяло за
влошените отношения с прабаба й, която я кълняла и й казвала, че ще я бутне
от терасата и ще я размаже на плочките. Веднъж дори забила ноктите си в
ръката на детето, за което впоследсвие било извадено и представеното по
делото медицинско свидетелство. Твърди, че в действителност имало
закупено АТВ, което обаче било детско и за него не се изисквало наличието
на шофьорска книжка. Правено било и кръщене на детето, на което
присъствали само тя, бащата и семейството на сестра му, но не и майката и
нейния семеен кръг.
Свидетелят П.М. (служебен ръководител на ответницата) сочи, че през
изминалата година С. често е искала разрешение да излезе от работа, като
причина за това сочела необходимостта да търси дъщеря си, тъй като „баща й
я е взел“. Само през 2020г. това се случвало „доста пъти“, „осем девет пъти се
е случвало“.
3
Показанията на Й.Х. (баба на ответницата и прабаба на детето) сочат, че
от 10 години воювали с правнучка си, карали се, но никога не й посягала.
Твърди, че детето само не е ходило при баща си, а последният идвал да го
взима. Винаги били „в кавга“ с М., но Х. я заплашвала, че ще я наклевети на
баща й, че не слуша, при което детето се молело да не го стори, като казвало
„…няма да се караме повече“. Твърди, че когато майката и бабата на М. били
на работа тя го гледала, „ако ме е слушало“.
Св. М. (майка на ответницата и баба на детето) сочи, че след развода на
дъщеря й с ищеца, тя, заедно с майка й и сина й, помагали на С. в
отглеждането на детето. Помагали му с уроците, ходело на гимнастика, след
това на батут, а и на народни танци, било записано на английски език. Имало
разбирателство между родителите, като Г. се съгласила детето да се вижда с
баща си и извън определения му от съда режим, като не му било отказвано да
го взима когато и да поиска. До 2019г. всичко вървяло добре, но от началото
на 2020г. Тони много често започнал да нарушава контактите и го взимал
въпреки несъгласието на майка му. Често се случвало още сутрин да звъни
докато детето спи, незакусвало и неоправено, то тичало да се вижда с баща си
въпреки несъгласието на баба си, която не слушала и не зачитала. Сочи, че
ответницата и М. се разбирали, като споровете им били единствено с оглед
нарушенията на режима на лични контакти, като в тази връзка детето се
тръшкало и казвало „не, ще отида“. Впечатлявало се от по-големите
материални възможностите на ищеца, с каквито те не разполагали. Дори
свикнало с многобройните приятелки на баща си. Последният подлъгвал
детето с различни прийоми, а във времето се държал лошо със свидетелката и
нейната майка, псувал, обиждал, дори ударил майката на М., а имал и
издадена заповед. М. била много привързана към баба си, имали изградена
връзка, която се разпадала от 2020г. насам. Вместо да прекарва време с
връсниците си, детето го отделяло за безработната приятелка на баща си. Не
споделяла нищо за живота си при баща си като казвала „Недей да ме питаш,
на тия въпроси нищо няма да ти кажа от нашето семейство“. Отказала да даде
и информация за деня и мястото, когато баща й щял да я кръсти. Самото
кръщене станало без присъствието на майката и който и да е от нейния
семеен кръг, но с участието на семейстовото на бащата и новата му
приятелка. М. сочи, че до „преди два-три дни“ детето не й е говорело, правело
се, че не съществува, като била настройвана от баща си. Твърди, че в
началото М. приемала приятеля на майка си, но след 2020г. „било насъскано
дори и против него“, а и против цялото семейство. До 2019г.
взаимноотношенията между всички били нормални, но след този момент
„Детето си промени коренно отношението към всички ни“.
За изясняване на делото от фактическа страна е допусната и приета
съдебно-психологична експертиза, изготвена от в.л. Е.В.. В заключението си
експертът сочи, че са налице начални прояви на синдром на родителското
отчуждение, въпреки че в устно изложената пред съда част, твърди, че бащата
не е отчуждаващ родител, същият е авторитет и пример за детето като е
4
поставил ясни правила за отглеждането и възпитанието му. Вещото лице сочи
обаче, че в поведението на детето е видяла, че същото обича майка си и
държи на нея. Твърди, че М. е манипулируема и податлива на чужди влияния
като разковничето било икономическият фактор. Няколко пъти споменавало
за голям подарък от баща си, какъвто майка й не може да си позволи да й
купи.
Останалите доказателства не променят крайните изводи на съда, поради
което и не се обсъждат подробно.
При така установеното от фактическа страна на базата на събраните и
преценени поотделно и в своята съвкупност доказателства, от правна страна
съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 9 СК, ако се изменят
обстоятелствата, при които са определени мерките относно упражняването на
родителските права, по молба на единия от родителите съдът може да измени
постановените по-рано такива и да определи нови. Важна предпоставка,
обуславяща основателност на иска, е изменение на обстоятелствата, при
които тези мерки са били постановени и които съществено засягат интересите
на детето, т. е. наличие на новосъздадена обстановка, при която интересите на
детето да изискват ревизия на постановените мерки, като съдът във всички
случаи следва да изхожда само и единствено от интересите на детето.
Съгласно разясненията, дадени в ППВС № 1/1974 г., под "интереси на
децата" следва да се разбират всестранните интереси на децата по тяхното
отглеждане, възпитание и развитие, създаване на трудови навици и
дисциплина, подготовка за обществено полезен труд и изобщо изграждането
на всяко дете като съзнателен гражданин. При това, изменение на
обстоятелствата по смисъла на закона е наличието както на нови
обстоятелства, които влошават положението на детето, така и на
обстоятелства, с които би се подобрило положението му при евентуално ново
разрешение или такива, засягащи ефикасността на взетите по-рано мерки.
Отделно, разпоредбата на § 1, т. 5 от ДР на Закона за закрила на детето
съдържа легално определение на понятието "най-добър интерес на детето",
което понятие изисква да бъдат преценени редица обстоятелства, свързани с
най-пълно удовлетворяване на физическите и психоемоционалните
потребности на детето, неговите желания и чувства, като се съобрази
възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето, както и
възможностите на родителите да се грижат за него, а така също и
последиците, които ще настъпят за детето при промяната на обстоятелствата
и опасността или вредата, която може да му бъде причинена при тази
промяна. Затова, при постановяване на решение, което се отнася до
интересите на децата трябва да се оценяват и да се вземат предвид
конкретните интереси на детето, които се иска да бъдат удовлетворени, като
въз основа на това се избере разрешението, което най-добре ще обслужи тези
интереси.
При тази правна рамка и в конкретиката на настоящия случай съдът
5
намира, че приобщения по делото доказателствен материал, в т. ч. изготвения
Социален доклад на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. К. установява
добър родителски капацитет и за двамата родители досежно възможмностите
им да се грижат за отглеждането и възпитанието на малолетното си дете, вкл.
възможност в тази връзка да му осигурят необходимите му съобразно
неговата възраст и потребности жилищни и др. битови условия.
От друга страна съдът счита, че безспорно по делото се установи, че
бащата и ищец в настоящото не изпълнява определения му съобразно влязъл
в сила съдебен акт режим на лични контакти с малолетната М.. От една
страна не е спорно по делото, а това се установи и от доказателствата в
същото, че от октомври месец 2020г. и към настоящия момент същото живее
при баща си въпреки несъгласието на майката. Израз на последното е както
предприетата от нея инциатива да бъде санкциониран нарушителят
посредством ангажиране на наказателната му отговорност (в т. см.
представеното по делото заверено копие на Тъжба вх. № 263630/13.10.2020г),
така и необходимостта многократно да излиза от работа, за да търси детето
си, поради това, че баща му го е взел (показанията на св. М.).
В действителност съдът не може да игнорира изложеното от самата М.,
по реда на изслушването й по см. на чл. 15 от Закона за закрила на детето,
която изявява желание да живее с баща си и неговото семейство, като
напротив, желае контактите с майка й да са по-редки поради
пренебрежителното отношение на последната. В този смисъл обаче съдът
споделя приетото в решение № 207 от 24.07.2013 г. на ВКС по гр. д. №
911/2012 г., IV г. о., в което е разяснено по реда на чл.290 ГПК, че мнението
на родителите и това на децата относно упражняването на родителските права
и мерките за лични отношения с другия родител, не са задължителни за съда.
Техните становища и искания се обсъждат на общо основание и се вземат
предвид при оценката на събраните доказателства, като висшият критерий за
решението на съда е интересът на детето.
Така, предвид изложеното, съдът не може да не оцени критично
неспазването от страна на ищеца на влезлия в сила съдебен акт относно
определения му режим на лични контакти с неговата дъщеря (което
безспорно по делото се установи, а че е налице и понастоящем страните не
спорят). В резултат на последното е и увеличеното му време, прекарано с М.
и способствало последната да се привърже до степен такава, че да не желае
да живее повече с майка си при липса на установено трайно укоримо
поведение на последната, което да е от естество да доведе до промяна в
режима на упражняването на родителските права. Вярно е, че самото дете
сочи на пренебрежителното отношение на своята майка за сметка на новия й
приятел, но настоящият състав, след внимателен анализ на доказателствения
материал намира, че посоченото не е достатъчно основание, за да обоснове
уважаване на иска с правно основание чл. 59, ал. 9 от СК. Това е така,
доколкото не всяко настъпило изменение в обстоятелствата води до промяна
на определения режим, а само това, което съществено засяга интересите на
детето - Решение № 184 от 7.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4744/2019 г., III г.
о., ГК, докладчик председателят Марио Първанов. В светлината на
6
изложеното съдът намира, че посоченото като укоримо поведение на майката
не излиза извън установения нормален процес на конфликта родител-дете,
особено във възрастта, в която се намира М. (12 г.) и която се характеризира с
висок интензитет на емоциите и чувствата и склонност към първично им
изразяване и преувеличаване. В този смисъл и експертът в приетата по делото
съдебно-психологична експертиза в устно изложената пред съда част изрично
сочи, че в поведението на детето прозира неговата обич към майка му, като
добавя, че разковничето е икономическият фактор. Твърди, че детето е лесно
маниполируемо и податливо на външни влияния и макар да не се установява
същото да е било явно и съзнателно манипулирано от своя баща, настоящият
състав намира, че посредством неговото поведение на задоволяване на
материалните му потребности в степен надвишаваща необходимите такива за
дете на неговата възраст (в т.ч. и закупено АТВ) неъсмнено способства и
значително улеснява М. в предпочитанията й относно това при кого от
двамата си родители желае да живее.
Заключението на вещото лице освен това сочи на начален етап на
родителско отчуждение. В действителност, впоследствие същото твърди, че
бащата не е отчуждаващ родител и той е голям авторитет за детето (същото се
установява и от приетите гласни доказателствени средства), но съдът въпреки
това счита, в светлината и на изготвената експертиза, че К. е приел пасивна
роля, солидаризирайки се с отношението на малолетното дете към неговата
майка и несъзнателно оправдавайки собственото си поведение (относно
неспазване режима на лични контакти с детето, кръщенето на М. без
възможност да присъства майката и др.) с изразената воля на същото и
желанието му да живее с него.
Така именно критична е и оценката на съда относно извършения от
бащата акт на въвеждане на дъщеря му в християнската вяра единствено в
присъствието на своя семеен кръг и без възможност на ответницата, която
поначло упражнява родителските права спрямо детето, и нейните роднини, да
присъстват на този акт. Последният е основополагащ за развитието и
бъдещите възгледи на всеки човек, извършва се веднъж в живота, като
едностранно взетото решение за въвеждането на детето в християнския свят,
без да се даде възможност на другия родител и семейния му кръг да
присъстват, определено сочи на несъзнаване от страна на бащата на ролята на
всеки родител, отредена му в живота на своето дете, и невъзможността му в
тази връзка да подходи зряло дори с цената на противопоставяне на мнението
и желанията на детето.
Настоящият състав кредитира изготвената по делото съдебно-
психологична експертиза, последната установяваща начален етап на
родителско отчуждение. Съдът отичта и изложеното от експерта пред съда, че
бащата не е отчуждаващ родител, че същият е авторитет за детето и поставя
ясни граници и правила. В същото време обаче, както вече се посочи,
родителското отчуждение не винаги е съзнаван акт. Както и в случая, бащата
на детето, приемайки пасивна роля и солидаризирайки се със
7
задълбочаващото се негативно отношение на М. към нейната майка,
задовлявайки материалните й потребности в степен, надвишаваща
необходимото за възрастта й, недопускането на майката и близкия й семеен
кръг досежно важни събития от живота на детето, несъзнавано способства за
нарастващата криза в отношенията майка-дъщеря. Детето има потребност,
макар и несъзнавана, да общува и с двамата си родители, като това следва да
бъде поощрявано. В този смисъл свидетелските показания установиха, а по
посоченото обстоятелство не се и спори, че майката е разрешавала на М. да се
вижда с баща си и извън установения режим на лични контакти с нея.
Изложените по делото като прояви на укоримо поведение от нейна страна,
както вече съдът посочи, не счита, че са в степен такава, че да обосноват
промяна в режима на родителските права. В действителност, установи се, че
М. и прабаба й са „винаги в кавга“, но както и социалните работници, в
изготвения доклад сочат, майката на детето живее на отделен жилищен етаж,
в който М. има своето лично пространство и не е необходимо непременно да
обитава и етажа на прабаба си, където също има стая.
Поради тази причина именно, настоящият състав намира, че не е
оправдано да бъде изменен режимът на упражняването на родителските права
спрямо малолетната М., доколкото това би задълбочило, иначе все още
подлежащите на възстановяване, кризисни отношения между нея и майка й.
Експертът по делото установи прозиращата в поведението на детето обич към
ответницата, като от съкупния анализ на доказателствата по делото,
настоящият състав намира, че евентуална промяна в режима на
упражняването на родителските права би съставлявала опасност и би
компрометирала тази понастоящем скрита в поведението му проява на
привързаност. Напротив, такава опасност в отношенията баща-дъщеря не е
налице, доколкото лиспват каквито и да е данни, че връзката между М. и
баща й в годините назад, докато детето е било отглеждано и възпитавано от
своята майка, е била застрашена по какъвто и да е начин. Нещо повече,
ответницата не е препятствала контактите между двамата като дори е
допускала разширени контакти извън съдебно установените такива.
Предвид всичко изложено съдът счита, че не се установиха нито нови
обстоятелства, които влошават положението на детето, нито такива, с които
би се подобрило положението му при другия родител в степен такава, че да
оправдае промяната в режима на упражняването на родителските права. Ето
защо и искът следва да бъде отхвърлен в цялост като неоснователен.
В заключение съдът намира за необходимо да напъти родителите да
положат специални усилия, за да преодолеят различията помежду си, да
оставят междуличностните спорове на заден план и да си сътрудничат в
интерес на детето. За тази цел е необходимо комуникацията между тях да не
бъде прекъсвана, да решават въпросите за възпитанието, здравето на детето,
както и предстоящи важни събития от житейския му път съвместно и
8
действията им да бъдат еднопосочни. Само по този начин могат да осигурят
на детето спокойната и нормална обстановка, от която то има нужда, за да
расте здраво и щастливо.
По разноските:
При този изход на делото разноски се дължат единствено на ответната
страна, на осн. чл. 78, ал.3 от ГПК, но доказателства за сторени такива не са
ангажирани, поради което и не следва да й се присъждат. Само за яснота
съдът ще посочи, че производството по делото, макар и да е такова на спорна
съдебна администрация, то за него важат общите правила относно
дължимостта на разноските по см. на чл. 78 от ГПК, доколкото няма изрично
уредени специални правила за тях в тази насока като в този смисъл е и
актуалната практика на върховната инстанция (така Определение
№306/04.09.2017 по дело №2722/2017 на ВКС, ГК, III г.о., където се приема,
че т.к. въпросите, които следва да бъдат разрешени се отнасят за решаване от
съда (тоест макар и да не е исково това производство е двустранно и спорно),
въпросът за присъждане на разноските следва да се подчинява на общите
правила за присъждане на разноски в исковото производство като това важи
за всички инстанции).
Водим от горното и на осн.чл.59, ал.9 СК, съдът:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН предявения от Т. Г. К., ЕГН:
**********, от гр. К. ул. „Цар Освободител“ № 241, бл. 150, ет.6, ап. 17,
съдебен адрес: гр. К. ул. „Гороцветна“ № 35, партер, чрез адв. Д. З. от АК –
Кюстендил против Г. А.. С., ЕГН: **********, от гр. К. ********, иск да бъде
постановено решение, с което да му бъде предоставено упражняването на
родителските права спрямо малолетното дете М.К. К.А, ЕГН: **********, на
ответницата да бъде определен режим на лични контакти с последното и да
бъде осъдена същата да му заплаща, чрез неговия баща и законен
представител, месечна издръжка в размер на 152,50 лв., считано от
постановяване на съдебното решение, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска, до настъпването на обстоятелства, водещи до
изменението или прекратяването й.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен
срок от връчването му на страните пред Окръжен съд – гр. Кюстендил.
9
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
10