Р Е Ш Е Н И
Е
№ 260171
гр.Кюстендил,
15.03.2020 год.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
Кюстендилският
районен съд, гражданска колегия, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари две
хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
АНДРЕЙ РАДЕВ
като разгледа докладваното от
съдия РАДЕВ гр.д.№ 2464/2019 год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Р.В.А., ЕГН: **********,***, съдебен адрес:***, чрез адв. С.М. ***, е
предявила против Б.К.С., ЕГН: **********, В. Н. С., ЕГН: ********** И С.Б.С.,
ЕГН: **********,***, иск да бъде признато за установено по отношение на
ответниците, че ищцата е собственик на осн. Решение № 23-87/04.06.2010 г. на
Общинска служба Земеделие – Кюстендил и по наследство от Б.С. К., б. ж. на с. Драговищица, Кюст. област, починал на 29.04.2015г. на ПИ с
идентификатор 23282.290.3 с адрес: местност „Бански път“, землище на с.
Драговищица, Кюст. област, площ 498,00 кв.м., трайно предназначение на
територията – земеделска, начин на трайно ползване – друг вид трайно
насаждение, категория на земята при неполивни условия: 10, с номер по предходен
план: 290003,И ДА БЪДАТ ОСЪДЕНИ ОТВЕТНИЦИТЕ ДА Й ПРЕДАДАТ ВЛАДЕНИЕТО на същия.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК ответниците
са взели становище по иска и обстоятелствата, на които се основава. Спорят по
собствеността на ищцата, твърдейки, че ответницата С.С. е собственик на
основание транслативни сделки и давностно владение на процесния имот, като
правят и доказателствени искания.
КРС, след като обсъди събраните по делото доказателства, при усл. на
чл.235, ал.2 и 3 ГПК, приема за установено следното:
По заявление вх. № 20145/29.10.1991 г. на В. Б. С., с Решение № 23-87/04.06.2010 г. на
Общинска служба „Земеделие“ гр. Кюстендил е възстановено правото на собственост
на наследниците на Борис Стоянов К. в съществуващи (възстановими) стари реални
граници на имот съставляващ тр. насаждение от 0,500 дка, десета категория,
местност „Бански път“, имот № 290003 по картата на землището на с. Драговищица при
посочени в същото граници и съседи, същият – по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-507/20.02.2018г. на
Изпълнителния директор на АГКК под номер с идентификатор 23282.290.3, с адрес
на поземления имот – местност: „Бански път“, с площ от 498 кв. м. (спр. скица
на л. 9 от делото). Видно от представеното на л. 8 от делото заверено копие на
удостоверение за наследници е, че единствен наследник на Борис Стоянов К. е
ищцата в настоящото – Р.В.А.. Видно от представената Скица № Ф305491/20.05.2010
г. за имот с номер 290003 в землището на с. Драговищица е, че същият е
образуван от имот № 290002.
По заявление вх. № 20373/27.01.1992 г. на Григор
Григоров, с Решение № 23-67/19.06.2003 г. на Общинска служба Земеделие и гори –
Кюстендил е възстановено правото на собственост на наследниците на А. М.С. К. в съществуващи (възстановими) стари
реални граници на имот № 290002 по картата на землището на с. Драговищица,
представляващ изостав. тр. нас. от 3.879 дка, десета категория в местността
„Грамаге“ при посочени граници и съседи. От представените на л. 36-38 от делото
удостоверения за наследници на М. и А. Ч. (К.) се установява, че ответницата В.Н.С.
е тяхна законна наследница. Видно от Нотариален акт за замяна на недвижими
имоти – земеделска земя № 42, том Iрег. № 814, дело № 31 от 2010 г. на
нотариус Д. С., рег. № 146, е че В.С. е придобила
в собственост от С. и М. А. собствената им 1/3 ид.ч. от
поземлен имот от 3,879 дка, находящ се в местността „Грамаге“ и представляваща
имот №290002 от землището на с. Драговищица. С Нотариален акт за дарение на
недвижим имот от 29.03.2010г. В. и Б. С. дарили на дъщеря си С.С.
собствената си ½ ид.ч. от
поземлен имот, представляващ земеделска земя – изоставени трайни
насаждения, десета категория, целия с площ от 3,879 дка, находящ се в
местността „Грамаге“ в землището на с. Драговищица и представляващ имот №
290002. С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижи имот № 71, том 1, рег.
№ 810, дело 61 от 2015г. Л.Г. продала на С.С. собствената си 1/6 ид.ч. от имот
с номер 290005 в землището на с. Драговищица с площ 2,980 дка и образуван от
имот № 290002 съгласно скица № К31310/27.03.2015г. на ОСЗ – Кюстендил като
последната става изключителен собственик на общо 2/3 ид.ч. от посочения имот
(1/6 ид.ч. от Л.Г. и ½ ид.ч. придобита от дарение).
По заявление вх. № 20373/27.01.1992 г. с Решение №
23-67/17.02.2011 г. е възстановено правото на собственост на наследниците на А. М.С. К. в съществуващи (възстановими) стари
реални граници на имот – изостав. тр. нас. от 2,980 дка, десета категория, местност
„Грамаге“, имот № 290005 по картата на землището на с. Драговищица, при
посочени съседи и граници (л. 129 от делото).
От приетата по делото съдебно-техническа
експертиза,изп.от в.л. инж.Л.В. , се установява, че имот с № 290002 по картата на землището на с.
Драговищица понастоящем не съществува, партидата му е закрита на 17.02.2011 г.
Експертът установява още, че от посочения със закрита партида имот № 29002 са
образувани следните три имота: поземлен имот № 23282.290.5 по кадастралната карта
на с. Драговищица, одобрена със Заповед № РД-18-507 от 20.02.2018г. на ИД на
АГКК с площ 2.982 дка; поземлен имот № 23282.290.3 с площ 0,500 дка и поземлен
имот № 23282.290.4 с площ 0.400 дка. Сочи се, че С.С. е собственик на имот по
Решение № 23-67/17.02.2011 г. на ОСЗГ гр. Кюстендил и скица К31310/27.03.2015г.
на ОСЗГ, гр. Кюстендил – имот № 290005 с площ 2,980 дка (ПИ с идентификатор
23282.290.5). Между последния имот (№29005, съотв. № 23282.290.5) и процесния
такъв, възстановен на Р.А. (като насл. на Борис К.) – тр. насаждения от 0,500
дка, десета категория, м. „Бански път“, имот № 290003 по картата на землището
на с. Драговищица *(ПИ с идентификатор 23282.290.3), няма идентичност.
Процесният имот е самостоятелен такъв. В о.с.з. вещото лице сочи, че трите
имота попадат в местността „Грамаге“, а „Бански път“ е съседна местност, както
и че процесният имот е образуван от имот с № 290002, чиято партида понастоящем
е закрита.
Приети по делото са и гласни доказателствени средства
чрез разпит на свидетелите С.К., И.С. и М. Я.
Св. К. сочи, че ищцата има имот в землището на с.
Драговищица, Перивол, в местността „Бански път“. Преди национализацията имотът
представлявал лозе. Впоследствие същият преминал в ТКЗС. След смъртта на бащата
на Р., последната подема инициатива за възстановяване собствеността върху
същия. В резултат на водени съдебни дела било коригирано решение на ОСЗ като от
парцел № 2 се образували новите 3-ти, 4-ти и 5-ти, като
последният останал на насл. на Керемидарски – Стоилкови. Независимо от
това, последните не допускали Р. до процесния имот като отправяли и закана за
физическа саморазправа. При опити на Р. да загради имота, вкл. миналата година,
след седмица всичко бивало унищожено и изхвърлено, а последния път била
извикана и полиция, като Р. представила наличната й документация, но работата
била преустановена. Св. сочи, че категорията на земята в м. „ Грамаге“ е
десета, камениста територия, а процесният имот на Р. е пета категория, защото е
плодовит. Твърди се, че към момента Р. не може да обработва имота си, защото
ответната страна я възпрепятствала. В имота на Р. имало около 15 череши. С.К.
сочи още, че парцел № 2 бил възстановен на М. и А., но той никога не е бил на М.. Имотът на ищцата е образуван и
възстановен от парцел № 2. След водени дела и жалба до ОСЗ е извършена корекция
и от 3,900 дка площта се намалила на 2,700 дка като 400 кв.м. отишли за св., а
500 кв. м. – за Р..
От показанията на св. С. се установява, че към 2010 г.
процесният имот го е работел съседът. Същият казвал, че няма претенции към
имота и ако иска Р. да смени насажденията с ябълкова градина. С. знае, че
съществува спор между Р. и съседа, но не знае подробности и не може да сочи
имена. Не знае от кога съседът обработва имота.
Свидетелката Я. твърди, че през есента на 2003 г.
тя и съпругът й били помолени от В. и Б. за консултация относно схемата за
създаване на черешарник за процесния имот. Такива консултации им били давани
последователно през 2003, 2004 и 2005 г., доколкото замолените имали други
дългосрочни ангажименти с Китай и не се ангажирали с постоянни консултации. От
2003 г. ответниците обработвали имота като се разширявали. Св. виждала берачи
на череши в имота, но не и други лица. Чула е, че трето лице има претенции към
имота.
От приетата по делото съдебно-оценителна експертиза се
установява, че общата стойност на направените подобрения, представляващи
черешови дръвчета в поземлен имот № 290003, съотв. 23282.290.3, в землището на
с. Драговищица, местност „Бански път“ с площ 498 кв.м. е 2135 лв. Въз основа на
поставена на експерта допълнителна задача се установява, че цената на сочения
имот без подобренията към настоящия момент е 43 лв.; цената с подобренията е в
размер на 2178,00 лв., а стойността на направените разходи за подобренията
(труд и материали към момента на засаждането на дръвчетата) възлиза на 267 лв.
В о.с.з. вещото лице уточнява, че посочената цена на имота е направена по
Наредба за реда за определяне на цените на земеделските земи и това е базисна
цена, като пазарна цена не е определяла, освен това не може да посочи реална
пазарна стойност поради относителност на понятието.
Останалите доказателства не променят крайните изводи
на съда, поради което същият не ги обсъжда.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи.
Няма спор в правната
теория и съдебната практика, че фактическият състав за уважаване на иска по чл. 108
от ЗС предвижда кумулативно
наличие на следните материалноправни предпоставки: 1) ищецът да е собственик на
вещта, предмет на иска, 2) ответникът да владее тази вещ и 3) това владение да е без правно основание.
В случая между страните спорът е концентриран
относно съществуването на първата
предпоставка, като ответниците считат, че процесната земеделска земя не е реституирана в полза на ищцата поради незаконосъобразност на решението на ОСЗ, с което
последната се легитимира като собственик.
В този смисъл следва да се отбележи, че доколкото се касае за земеделска земя,
която подлежи на възстановяване по реда
установен със специален закон - ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, то същата следва да бъде реституирана в патримониума на ищцата, за да се легитимира същата като
собственик. Съгласно разпоредбата на чл. 14, ал.1
от ЗСПЗЗ АО по реституция,в различни периоди с различно наименование
като Общински поземлени комисии Общинска служба по земеделие ,се произнася по
искането за реституция с решение, като
съгласно т. 1 е предвидена възможност за реституция
в стари реални граници, а съгласно т. 2 - в нови реални граници с план за
земеразделяне. Изрично следва да се посочи, че решенията на поземлените комисии /сега ОСЗ/ по същността
си представляват индивидуални административни актове с конститутивно действие
като изрично е посочено, че влязлото в сила решение, придружено със скица, има
силата на констативен нотариален акт за собственост върху имота.
В конкретния случай, както се установи по
делото от приетата съдебно-техничекса експертиза, която съдът цени като
обективно изготвена, че процесният имот с номер №
290003 по картата на землището на с. Драговищица (ПИ с идентификатор
23282.290.3) е образуван от имот № 290002 по картата на землището на с.
Драговищица, последният намиращ се в м. „Грамаге“. По
отношение на имот № 290002, от който са се образували останалите 3 имота, в
т.ч. и процесният такъв (№290003), е налице титул за собственост, а именно
Решение № 23-67/19.06.2003г. на ОСЗГ – гр. Кюстендил в полза на наследниците на
А. и М.С. К.,
сред които е ответницата В.С. (спр. Удостоверение за наследници л. 36-38 от
делото). Че процесният имот е образуван от такъв с номер 290002 в землището на
с. Драговищица е видно и от Скица № Ф305491/20.05.2010 г., неизменна част към
Решение № 23-87/04.06.2010 г. на ОСЗ – Кюстендил като в тази посока
свидетелстват и събраните по делото гласни доказателствени средства (спр.
показанията на св. К.).
За процесния имот с номер 290003 от землището на с. Драговищица ищцата е
представила Решение № 23-87 от 04.06.2010 г. на ОЗС - Кюстендил, с което е
възстановена собствеността върху същия на наследниците на Борис К. (единствена
негова наследница понастоящем е ищцата в производството). Съдът обаче намира,
че доколкото процесният имот е част от имот № 290002, собствеността върху който
е възстановена на насл. на С. К.,
сред които е и ответницата В.С., съгласно посоченото Решение №
23-67/19.06.2003г. на ОСЗГ – гр. Кюстендил, то е налице и конкуренция на
реституционните права, от които всяка една от страните черпи правото си на
собственост върху процесния имот.
При наличието на констатираната
конкуренция в реституционните права на страните, съдът счита, че представеното
по делото Решение № 23-87 от 04.06.2010 г. на
ОЗС - Кюстендил, с което е възстановена собствеността върху процесния имот,
като такъв образуван от имот с № 290002 от землището на с. Драговищица, на
наследниците на Борис К. (в т.ч. на единствената му такава понастоящем – ищцата
в производството) не съставлява надлежен титул за собственост поради опорочена
реституционна процедура, в хода на която същото е постановено. И това е така,
доколкото е възстановено правото на собственост върху имот, за който вече е
било проведено реституционно производство като част от имот с номер 290002 от
землището на с. Драговищица. Липсват по делото данни за проведено производство
по изменение, респ. отмяна на влязлото в сила Решение № 23-67/19.06.2003г. на
ОСЗГ – гр. Кюстендил. В този смисъл съгласно чл. 14, ал.7 ЗСПЗЗ при откриване на нарушения на
този закон и правилника за неговото прилагане, на
нови обстоятелства, нови писмени доказателства от съществено значение за
постановяване на решението по ал.1 общинската служба по земеделие по искане на министъра на
земеделието и храните или по искане на
заинтересуваните лица се произнася с решение
да го измени в срок до 1 година от откриване на
новите обстоятелства или от новите писмени доказателства, но не по-късно от 2
години от влизане в сила на плана за
земеразделяне или от постановяването на решението на
общинската служба по земеделие и гори по чл. 14, ал.1, т.1. Този ред не се
прилага, когато за същите земи има влязло в сила съдебно решение. А за да е компетентна ОСЗ да измени влязло в сила решение, което е стабилен административен акт, е необходимо
същата да е валидно сезирана с изрично искане от две категории субекти -
Министъра на земеделието и храните или от
заинтересуваните лица.
В случая по делото липсват каквито и да е данни за иницииране на подобна
процедура за отмяна, респ. изменение на посоченото решение на ОСЗ, още по-малко
– проведена такава, поради което същото (Решение № 23-67/19.06.2003г. на ОСЗГ – гр. Кюстендил)
е валиден титул за собственост досежно възстановената на наследниците на К. С. такава. Това от своя страна прави
непротивопоставимо нему на Решение № 23-87/04.06.2010 г. на ОСЗ – Кюстендил,
което има за предмет имот, по отношение на който собствеността е вече
възстановена, макар и като част от друг по-голям такъв (имот № 290002). Тоест, поради това, че решенията на поземлените комисии
(сега общински служби по земеделие) са стабилни административни актове, то
последните не могат сами да отменят или изменят постановените от тях решения,
необжалвани пред съда и влезли във формална сила. След като вече е постановил
едно решение по заявлението, което е влязло в сила, административния орган не е
компетентен да постановява ново такова, независимо от неговото съдържание. И
доколко понастоящем не се установи да са налице предпоставките, предвидени в чл. 14, ал. 7 от ЗСПЗЗ, то за ОСЗ-Кюстендил не
е възникнала възможността да преразгледа произнасянето си с Решение № 23-67/19.06.2003г. и да постанови Решение № 23-87 от 04.06.2010 г. като по този начин отнеме от възстановените вече
земеделски земи на насл. на М. и А.К.. Налице е пререшаване на разрешено преди това
административно правоотношение, без да са налице законовите основания за
това. Решение № 23-67/19.06.2003г. на общо основание е стабилен административен
акт, който следва да бъде зачетен от органа при последващото му произнасяне.
След като правото на възстановяване на собствеността веднъж е признато, ОСЗ не
е компетентна да пререши въпроса с второто си решение - поради незачитане
стабилитета на влязъл в сила индивидуален административен акт /Решение №
96/31.03.1994 г., адм. дело № 4876/93 г., III г.о., Решение № 2878/08.02.1995
г., адм.дело № 486/94 г., III г.о./. Поради това и Решение № 23-87 от
04.06.2010 г. ОСЗ - Кюстендил, поради липса на
материална компетентност за произнасяне на административния орган, се явява
нищожно.
Предвид изложеното и установен ненадлежен титул за собственост на ищцата
досежно процесния имот, съдът намира, че същата в настоящото производство не
успя да докаже наличието на първата предпоставка на вещния иск по чл. 108 от
ЗС, а именно – да се легитимира като собственик на процесния имот, което е
достатъчно основание за отхвърляне на ревандикационния иск в неговата цялост,
без да се обсъждат останалите наведени от ответната страна в производството
доводи.
За пълна яснота на изложението съдът отбелязва и това,че между страните не
е налице спор за материално право по
смисъла на чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ и такъв не се констатира от преписките по
земеделска реституция на страните по делото-в тях е заявено право на
възстановяване на собствеността на различни по вид,площ и съседи имоти,находящи
се в землището на едно населено място, макар и в местност с идентично
наименование.Решение № 23-67/19.06.2003 год.по реституция,ползващо ответниците,
е постановено от надлежен орган в кръга на правомощията му и в изпълнение на
закон,въз основа на надлежно сезиране чрез подаване на заявление от наследник
на бившите собственици,при представени писмени доказателства от вида,посочени в
закона,има необходимото съдържание,подписано е /л.30/ от членовете на
Общинската служба по земеделие и гори,поради което няма основание да се
приеме,че е незаконосъобразно с оглед възражението на ищцата.
По
отговорността за разноските:
При този изход на делото, на осн. чл. 78,
ал.3 от ГПК разноски се дължат единствено на ответната страна. По делото са
ангажирани доказателства за заплатени такива в общ размер на 900,00 лв. (600,00
лв. заплатен адвокатско хонорар, 100,00 лв. депозит за вещо лице по съдебно
техническата експертиза и 200,00 лв. депозит за вещо лице по
съдебно-оценителната експертиза и допълнителната такава), поради което и в
посочения размер същите ще бъдат възложени на ищцовата страна.
Воден от горното и на осн.чл.108 ЗС, съдът
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ
КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН предявеният от Р.В.А., ЕГН: **********,***,
съдебен адрес:*** против Б.К.С., ЕГН: **********, В. Н. С., ЕГН: ********** И С.Б.С., ЕГН: **********,***, иск да бъде признато за
установено по отношение на ответниците, че ищцата е собственик на осн. Решение
№ 23-87/04.06.2010 г. на Общинска служба Земеделие – Кюстендил и по наследство
от Борис Стоянов К., б. ж. на с. Драговищица, Кюст. област, починал на
29.04.2015г. на ПИ с идентификатор 23282.290.3 /землище двадесет и три хиляди
двеста и осемдесет и две,масив двеста и деветдесети ,имот трети/с адрес:
местност „Бански път“, землище на с. Драговищица, Кюст. област, площ 498,00
кв.м., трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно
ползване – друг вид трайно насаждение, категория на земята при неполивни
условия: 10, с номер по предходен план: 290003, както И ДА БЪДАТ ОСЪДЕНИ ОТВЕТНИЦИТЕ ДА Й ПРЕДАДАТ ВЛАДЕНИЕТО на същия.
ОСЪЖДА Р.В.А., ЕГН: **********,***, съдебен адрес:*** да заплати на
Б.К.С., ЕГН: **********, В. Н.С., ЕГН: ********** И С.Б.С., ЕГН: **********,***
сумата в размер на 900,00 (деветстотин
лева), представляващи сторени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Кюстендил, в двуседмичен срок от
съобщаването ву на страните чрез връчване на препис.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: