Р Е Ш Е Н И Е
№ 260354/29.9.2021г. 29.09.2021 година град Ямбол
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ямболският районен съд, ХV - ти граждански състав
На 21.09.2021 година
В публично заседание в следния състав:
Председател:
Марина Христова
при секретаря Т.К.
като разгледа докладваното от съдия Христова
гражданско дело № 482 по описа за 2021 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по искова молба предявена от С.К.Д. против П.С.Д., с която се иска съдът да осъди ответника
да заплати на ищцата сумата от 20 000 лв./част от равностойността
на 10 000 паунда/ предоставен заем по време на брака между страните/, евентуално да бъде осъден ответника да заплати на ищцата същата сума като
получена без правно основание, както и законна лихва от датата на исковата
молба до окончателното изплащане на сумата, включително разноски в
производството.
В исковата молба се твърди, че страните са бивши
съпрузи. През времетраене на брака им ищцата живеела и работела в чужбина с цел
покриване разходи на семейството. Била предоставила на ответника пълномощно с
право да тегли суми от валутната й сметка.
В началото на месец март 2017 год. съпругът й я уведомил по телефона, че
искал да започне работа като шофьор на ТИР, като искал да си закупи собствено
МПС. За целта следвало да си регистрира и фирма. Обяснил, че иска ищцата да му
даде заем в размер на 10 000 паунда. Уговорили се той да изтегли сумата от
валутната сметка на ищцата и след една година, когато работата му потръгне да й
върне сумата. По телефона съпругът й я уведомил, че е изтеглил сумата. На следващата година през месец март ищцата
започнала да си търси парите, но ответникът не й вдигал телефона, лъжел, че ще
върне парите всеки момент докато през лятото на 2018 год. била уведомена, че е пуснал молба за развод,
че има любовница и двамата са пропилели спестяванията й. Категорично отказал да
върне сумата от 10 000 паунда с мотив , че няма пари, както и че е продал камиона. В банката установила, че на
10.03.2017 год. съпругът й превел от нейната сметка по сметка на дружеството си
„***“ЕООД сумата от 10 000 лв. , което станало с цел да спести такси от
теглене на сумата в брой. В платежното
нареждане като наредител била вписана ищцата, но същото било подписано от
ответника. Левовата равностойност на
предоставения заем била 20 000 лв., които ищцата претендира ответникът да
бъде осъден да й заплати. Евентуално се иска осъждането му да й заплати сумата
като получена без основание.
В законоустановения срок е депозиран отговор на
исковата молба, с който исковете се оспорват като неоснователни.Безспорно било
обстоятелството, че ответникът е наредил извършването на превод от сметката на
ищцата по сметка на дружество, на което тогава е бил собственик. Спорно било
обаче основанието на което е извършен превода,като единствено предаването на
сумата не водело до извода, че е дадена в заем.
Посоченото основание не фигурирало и в преводното нареждане.
В с.з. исковата молба се поддържа от ищцата и
процесуалния й представител.
Ответникът чрез особения си представител поддържа
отговора.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Установява
се от приетото копие от решение по гр. дело №***/2018 год. на ЯРС, че ищцата и
ответникът са бивши съпрузи, бракът между които е прекратен на осн. чл. 49,ал.3
от СК.
Прието
е нареждане за кредитен превод в ОББ, видно от което на 10.03.2017 год. от
сметка с титуляр С.К.Д. е преведена по сметка на „***“ЕООД сумата от
10 000 паунда. В законоустановения срок ответникът не е оспорил, че е
положил подпис като наредител по силата на предоставено му от титуляра на
сметката и прието като доказателство по делото пълномощно, с нотариална заверка
на подписа от 28.10.2016 год.
От
приетата справка от ТР се установява, че едноличен собственик на капитала на
горепосоченото дружество е ответникът П.Д.. С договор от 06.12.2017 год.
последният е продал на трето лице 100 % от капитала на дружеството.
По
искане на ищцата по делото е назначена и прието заключението на ССЕ, вещото
лице по която посочва, че левовата равностойност
на 10 000 паунда към 10.03.2017 год. е 22 416, 40 лв. Потвърждава и
извършения на 10.03.2017 год. превод от сметка във валута на ищцата.
По
делото са събрани и гласни доказателства.
В
показанията си св. Х. посочва, че познава страните отдавна. Твърди, че в началото на 2017 год. ответникът
е решил да закупи товарен камион. Свидетелят присъствал на разговора между него
и съпругата му, в който П. поискал да му прати пари, за да купи камиона, а
после му споделили, че са се разбрали тя да му прати пари , а той за една
година да й ги върне. С. имала сметка в паунди, а на ответника била дала пълномощно
за тази сметка. На 10.03.2017 год. свидетелят отишъл с ищеца до ОББ. След разговор със служителката в банката и с
цел да избегнат големи такси и комисионни П. направил трансфер към фирмата си,
а оттам превел парите на фирмата продавач на камиона и заминал за В., за да
изповядат сделката. П. продал камиона след няколко месеца, но свидетелят
разбрал от негови приятели, че така и не й върнал парите. През 2018 год. и
самата С. споделила, че П. не й върнал парите.Това били лични пари на С., която
работела в А., а той не работел никъде.
Св.
К. посочва, че П. почти ежедневно посещавал офиса й и много се запалил да си
купи камион, но нямал парите. С. имала пари по банковата си сметка, работела на
2- 3 места в А.. П. имал пълномощно от С. за сметката, но когато решил да си
купи камиона се касаело за по-голяма сума и той излъгал С. за действителната
стойност, защото му трябвали пари за други нужди. С. му била поставила
ултиматум да й върне парите. Това го знаела от П.. Той оперирал с нейната
сметка, за да може да се грижи за детето им, затова имал и пълномощно. За
закупуването на камиона му трябвало време да я убеди да му даде парите и дори
се притеснявал дали ще може за една година да й ги върне, често питал
свидетелката по колко се печели от курс и т.н. Свидетелката знаела, че става
въпрос за сумата от 10 000 паунда, които все още не е възстановил.
Въз
основа на така установените факти съдът прави следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 240, ал. 1, вр.
чл. 79 от ЗЗД , евентуално съединен с
иска по чл. 55,ал.1, предл. 1 ЗЗД.
По иска с
правно основание чл. 240 ЗЗД :
Фактическият състав на
договора за заем, регламентиран в разпоредбата на чл. 240, ал. 1 ЗЗД, се състои
от няколко елемента, които следва да бъдат доказани в производството по иска за
връщане на предоставената на заем сума: 1/ съгласие на страните за предаване от
заемодателя в собственост на заемателя на парична сума със задължение на
заемателя да я върне при настъпване на падежа; 2/ реално предаване на тази сума
от заемодателя на заемателя. Посочените елементи от фактическия състав на
договора за заем, както и настъпването на падежа за връщане на заема, следва да
бъдат установени при условията на пълно и главно доказване, като
доказателствената тежест се носи от ищеца – заемодател, защото той извлича
изгода от сключения договор за заем с ответника – заемател и търси изпълнение
на договорно задължение на заемателя. Ответникът провежда насрещно доказване на
своите правоизключващи или правопогасяващи възражения, от които цели да извлече
благоприятни правни последици.При оспорване на иска ответникът следва да докаже
възраженията си, които е релевирал в предвидения в чл. 131 ГПК срок за отговор
на исковата молба: че средствата са дадени на друго основание; че е налице
порок на волята; че задължението е погасено; други възражения.
Съгласно чл. 25 СК (чл. 24 СК, отм.)
всеки от съпрузите може да сключва сделка на разпореждане с лично имущество, с
другия съпруг включително.
В процесния случай
ищецът твърди, че между страните по време на брака им е сключен устен договор
за заем за сумата от 20 000 лв. /част от равностойността на 10 000
паунда/. Страните не спорят, че горепосочените парични средства са се намирали
в банкова сметка *** , както и че са нейна лична собственост включително, че са
предадени на ответника. Основното релевирано от последния възражение е, че не
се установявало основанието за предаване на сумата.
В практиката на ВКС се приема, че в производството по иск с правно основание чл.240,ал.1 ЗЗД
доказателствената тежест да установи, че е дал заемните средства е
върху ищеца, претендиращ връщането им. При оспорване на иска, ответникът следва
да докаже възраженията си, че средствата са дадени на друго основание; че е налице
порок на волята; че задължението е погасено и пр. факти, съобразно характера на
въведените възражения срещу иска.
В случая според съда ищецът е релевирал
годни доказателства установяващи всички елементи на договора за заем. Освен
безспорните доказателства, че сумата е
реално предадена – приетото преводно нареждане, установява се от показанията на
разпитаните по делото незаинтересовани свидетели/чиито показания са допустими
на осн. чл. 164,ал.1,т.3 ГПК и във връзка с изричното съгласие на ответника
дадено с отговора на исковата молба/, че
ответникът се е задължил да върне сумата на ищцата една година след
получаването й. Същевременно ответникът не твърди или доказва, че средствата са
предоставени на различно основание.
В обобщение, съдът приема претенцията за
основателна в пълния й предявен размер. Сумата следва да бъде присъдена в едно
със законната лихва от датата на исковата молба.
Предвид уважаване на главния иск , съдът
не дължи произнасяне на предявения като евентуален иск по чл. 55,ал.1,предл. ЗЗД.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание
чл. 78,ал.1 от ГПК ищецът има право на
разноски съобразно уважената част от претенциите в размер на 3230 лв. –
заплатена държавна такса, адвокатско възнаграждение, депозити за особен
представител и вещо лице.
Водим
от гореизложеното, Я Р С
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА на осн. чл.240,ал.1 ЗЗД П.С.Д., ЕГН ********** да заплати на
С.К.Д., ЕГН ********** сумата от 20 000
лв. /част от равностойността на 10 000 паунда/ по неформален договор за
заем от 10.03.2017 год., в едно със законната лихва от датата на исковата молба
– 12.02.2021 год. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА П.С.Д., ЕГН ********** да заплати на С.К.Д., ЕГН ********** сумата от 3230 лв.
– разноски за настоящата инстанция.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: