Решение по дело №2593/2019 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 2249
Дата: 21 ноември 2019 г. (в сила от 2 декември 2020 г.)
Съдия: Кремена Сайкова Данаилова Колева
Дело: 20197050702593
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 10 септември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

№……………..

 

 

гр. Варна, 21.11.2019 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

Административен съд – гр. Варна, ХХIХ състав в публично съдебно заседание на пети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                                

СЪДИЯ: Кремена Данаилова

 

при секретаря Ангелина Г.а и с участието на прокурор при Окръжна прокуратура – гр. Варна – Светослав Стойнов, като разгледа докладваното от съдията административно дело №2593/2019 г. по описа на Административен съд – гр. Варна и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава единадесета от АПК.

Образувано е по искова молба от Д.И.Д. ЕГН **********, чрез адв. Й.А. срещу  Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – гр. Варна с искане да бъде осъден ответника да заплати сумата от 660 /шестстотин и шестдесет/ лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в платени възнаграждения за адвокат по НАХД № 620/2018 г. по описа на Районен съд – гр. Варна и КНАХД № 1564/2018 г. по описа на Административен съд – Варна, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното заплащане на сумата. Претендира присъждане на сторени разноски и възнаграждение за адвокат в настоящото производство. 

Ищецът сочи, че НП е отменено с решение по НАХД № 620/2018 г. по описа на Районен съд – гр. Варна, което е оставено в сила с решение по КНАХД № 1564/2018 г. по описа на Административен съд – Варна. Сторил е разноски в размер на 300 лева по делото в РС- Варна и 360 лева по делото в Адм. съд – Варна. Счита, че е понесъл имуществени вреди, които следва да се понесат от ответника. В съдебно заседание исковата молба се поддържа изцяло, като претендира и заплащане на сторени разноски и възнаграждение за адвокат сторени в настоящото производство в размер на 370 лева, представен е списък на разноските. 

Ответникът – Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – гр. Варна, чрез юрисконсулт в писмено молба от 01.11.2019 г. оспорва исковата молба. Отправено е искане да се отхвърли исковата молба, в условията на евентуалност при уважаване на исковата молба е направено възражение за прекомерност на размера на иска, поради това, че процесуален представител се е явил само пред първата съдебна инстанция.

Направено е също така възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение заплатено в настоящото производство.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна, счита исковата молба за основателна, поради което следва да се уважи.  

 Съдът, като прецени събраните доказателства поотделно и съвкупно и като взе предвид доводите на страните, приема за установено следното:

Издадено е Наказателно постановление /НП/ № 7119/04.07.2008 г. от Началника на Сектор „Пътна полиция“ към ОД - МВР – гр. Варна, с което на ищеца  за нарушение по чл.150 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева, на основание чл.177, ал.1, т.2 пр.1 от ЗДвП.

С Решение № 706/23.04.2018 г. по НАХД № 620/2018 г. по описа на Районен съд – Варна е отменено НП № 7119/04.07.2008 г. от Началника на Сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР – Варна, по жалба на Д.И.Д., чрез адв. А.. В проведено открито съдебно заседание на 22.03.2018 г. по НАХД № 620/2018 г. по описа на РС – гр. Варна е участвал адв. А.. По делото е представен договор за правна защита и съдействие сключен между Д.  И.Д. и адв. А. на 13.03.2018 г. за процесуално представителство по НАХД № 620/2018 г. по описа на РС – гр. Варна, съгласно който е договорено и платено възнаграждение в размер на 300 лева.

По подадена касационна жалба от ОД-МВР – гр. Варна срещу решението на Районен съд –  Варна е образувано КНАХД № 1564/2018 г. по описа на  Административен съд – Варна. От Д.И.Д., чрез адв. А. е подадено възражение по касационната жалба – вх. № 35017/25.05.2019 г. и молба вх. № 12477/09.07.2018 г., в която е изразено становище по хода, доказателствата и по същество на спора. Представен е Договор за правна защита и съдействие, сключен между Д.И.Д. и адв. А. на 03.07.2018 г. за процесуално представителство по КНАХД № 1564/2018 г. на Адм. съд – Варна, съгласно който е договорено и платено възнаграждение в размер на 360 лева. В проведеното съдебно заседание по делото на 12.07.2018 г. не се е явил представител на Д.И.Д.. С Решение № 1568/18.07.2018 г. по описа на Адм. съд – Варна е оставено в сила Решение № 706/23.04.2018 г. по НАХД № 620/2018 г. по описа на РС – Варна.

При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

Налице е отменено наказателно постановление, относно наложена глоба в размер на 300 лева. На основание т.1 от Тълкувателно постановление №2/19.05.2015 г. по тълк. дело №2/2014 г. на ВАС и ВКС, искът е допустим и е подсъден за разглеждане от административните съдилища.

На основание чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, Държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Ищецът е физическо лице, поради което е правосубектен в настоящото производство.

Съобразно чл. 7 от ЗОДОВ, искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по местожителството на увредения срещу органите по чл. 1, ал. 1 и чл. 2, ал. 1, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите. Ищецът е с адрес в гр. Варна и твърди, че увреждането е настъпило от издадено наказателно постановление от началник сектор „Пътна полиция“ при ОД - МВР – гр. Варна, т.е. при спазване правилата за родова и местна подсъдност, компетентен да разгледа предявения иск е Административен съд – гр. Варна.

Областна дирекция на МВР – Варна е юридическо лице, съгласно чл.37, ал.2 от ЗМВР, към която е Сектор „Пътна полиция“, на основание чл.42, ал.3 от ЗМВР. Съобразно чл.205 от АПК, искът е предявен срещу надлежен ответник.

Отмяната на НП, като властнически акт на административен орган, представлява материално правно основание по смисъла на чл. 1 ЗОДОВ за търсене на възмездяване на причинените от него щети, в това число и заплатените разноски за процесуално представителство.

Съгласно диспозитива на приетото Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на ВАС, при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ  за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ.

Съгласно мотивите на Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на ВАС, безспорно, потърсената адвокатска помощ и платения адвокатски хонорар е пряка и непосредствена последица от издаденото наказателно постановление, тъй като обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган.

За да се ангажира отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ следва да са налице следните предпоставки: 1. Да е налице отменено, като незаконосъобразно наказателно постановление, 2. Да са претърпени реално имуществени вреди, от които да са настъпили обективно негативни последици в правната сфера на ищеца и 3. Да е налице пряка и непосредствена причинна връзка между отмененото НП и вредите.

Следва, че в настоящото производство трябва да се установи наличието на плащане на адвокатски хонорар към момента на ползване на адвокатската услуга за процесуално представителство.

Съгласно т.1 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане - ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. Съгласно  мотивите на това тълкувателно решение, когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение.

Ищецът твърди, че е заплатил адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по НАХД № 620/2018 г. на Районен съд – Варна и КНАХД № 1564/2018 г. по описа на Административен съд – Варна, поради това, че е бил жалбоподател, съответно ответник.

В производството по НАХД № 620/2018 г. по описа на Районен съд – Варна е представен и приет Договор за правна защита и съдействие серия Б № 326766/13.03.2018 г., който е сключен между Д.И.Д. и адв. Й.А., за процесуално представителство и съдействие по НАХД № 620/2018 г. по описа на РС - Варна. Записано е в договора, че е договорено възнаграждение в размер на 300 лева и сумата е платена изцяло в брой на 13.03.2018 г. Договорът е приет по НАХД № 620/2018 г. по описа на Районен съд – Варна. Следва, че е налице плащане на посочената сума.

В производството по КНАХД № 1564/2018 г. по описа на Адм. съд – Варна е представен Договор за правна защита и съдействие серия Б № 326774/03.07.2018 г. сключен между Д.И.Д. и адв. Й.А., за процесуално представителство и съдействие по КНАХД №1564/2018 г. по описа на Адм. съд - Варна.  Записано е в договора, че е договорено възнаграждение в размер на 360 лева и сумата е платена изцяло в брой на 03.07.2018 г. Следва, че е налице плащане на посочената сума.

Съгласно чл.24, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ЗА, упражняването на адвокатската професия включва: 1. устни и писмени консултации и становища по въпроси на правото; 2. изготвяне на всякакви книжа - молби, тъжби, заявления, жалби и други, свързани с възложената от клиента работа; 3. представителство на доверителите и подзащитните и защита на правата и законните им интереси пред органите на съдебната власт, административните органи и служби, както и пред физически и юридически лица. На основание чл.36, ал.1 от ЗА, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на възнаграждение за своя труд. Видно от събраните доказателства и протоколите от съдебни заседания по двете дела, процесуално представителство е извършено, чрез изготвяне на жалба и явяване в съдебно заседание пред РС – Варна и чрез представяне на две писмени становище по делото пред Адм. съд – Варна.

Следва, че възнагражденията за адвокат са били дължими, поради  това, че е извършено процесуално представителство по см. на чл.24, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ЗА.

На основание чл.18, ал.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лв. Предвид наложената глоба в размер на 300 лева, определено съобразно чл. 18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г., минималното възнаграждение за адвокат, е в размер на 300 лева, за всяка от съдебните инстанции.

На основание чл. 81 от ГПК вр.чл.144 от АПК, във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. От това следва, че сторените разноски за възнаграждение за един адвокат от Д.И.Д. са дължими по всяко от двете дела. В този смисъл е практиката на ВАС - Определение № 3843 от 29.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3341/2017 г.

От ответника е направено възражение за прекомерност на стореното възнаграждение за адвокат по КНАХД № 1564/2018 г. на Адм. съд - Варна. Съгласно Тълкувателно решение № 1/11.12.2017 г. по тълкувателно дело № 1/2017 г.  на ОСГК на ВКС,  при иск по чл. 2, ал.1 от ЗОДОВ съдът може да определи обезщетението за имуществени вреди, съставляващи адвокатско възнаграждение, в размер, по-малък от платения в наказателния процес. Въпреки, че процесният иск е по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ съдът намира, че тълкувателното решение е приложимо, тъй като се касае за заплащане на възнаграждение за адвокат в съдебно производство.

Възражението за прекомерност е основателно, поради това, че представителството не е било свързано с по-голяма тежест от нормалната. Представени са по КНАХД № 1564/20018 г. на Адм. съд – Варна две становища, които са в еднакъв смисъл. Извършено е процесуално представителство по реда на чл.24, ал.1, т.1  и т.2 от ЗА. Това налага определяне на възнаграждение за адвокат по посоченото касационно дело в размер на 300 лева, съответно сумата от 60 лева предвид направеното възражение от ответника е прекомерно заплатена. В случая не намира приложение чл.18, ал.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. при определяне размера на адвокатското възнаграждение по КНАХД № 1564/20018 г. на Адм. съд – Варна, поради това, че не се касае за изготвяне на жалба срещу наказателно постановление без процесуално представителство.

С оглед установеното следва, че адвокатското възнаграждението, което ищеца е заплатил в производствата по НАХД № 620/2018 г. по описа на Районен съд – Варна и КНАХД №1564/2018 г. по описа на Адм. съд – Варна, за процесуално представителство от адвокат се явява причинена вреда за ищеца, поради незаконосъобразен акт – НП № 7119/04.07.2008 г. на началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД – МВР – гр. Варна. Искът против ответника следва да бъде уважен в размер от 600 лева и отхвърлен за сумата в размер на 60 лева.  

Ищецът е направил искане и за присъждане на законна лихва от датата на подаване не исковата молба - 09.09.2019 г. Съгласно чл. 86 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, а съгласно чл. 84, ал.3 от ЗЗД при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана. Задължението по чл. 86 от ЗЗД във вр. с чл. 84, ал.3 от ЗЗД има акцесорен характер и е обусловено от наличието на главно задължение, каквото безспорно е налице по делото. Законната лихва върху тази сума с оглед т.4 от ТР № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС е дължима от влизане в сила на решението, с което се отменят унищожимите административни актове и следователно се дължи върху главницата от 18.07.2018 г. – датата на решение по КНАХД №1564/2018 г. на Адм. съд – Варна. В случая обаче е поискано присъждането й от 09.09.2019 г., в който смисъл съдът следва да постанови съдебния си акт.

Налице е отменено НП,  ползвана е адвокатска защита, за която е заплатено адвокатско възнаграждение, поради което искът в общ размер на 600 лева, ведно с лихвите от подаване на исковата молба – 09.09.2019 г. до окончателно заплащане на дължимата сума е основателен, по арг. на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

Ищецът е претендирал присъждане на 10 лева – държавна такса и 360 лева – възнаграждение за един адвокат сторени в настоящото съдебно производство.

Заплатена е държавна такса 10 лева. Видно от Договор за правна защита и съдействие Серия Б №326785/04.11.2019 г. сключен между ищеца и адв. А. е договорено и платено възнаграждение в размер на 360 лева за процесуално представителство и съдействие по адм. д. № 2593/2019 г. по описа на Адм. съд – Варна. Извършено е процесуално представителство по настоящото дело. Договореното възнаграждение  е над минималния размер от 300 лева предвиден с чл.8, ал.1, т.1 от  Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. От ответника е направено възражение за прекомерност на заплатеното възнаграждение за адвокат, поради което съдът  следва да го намали съгласно чл. 78, ал.5 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК до предвидения минимум от 300 лева. Върху сумата от 300 лева съдът следва да прецени дължимото възнаграждение за адвокат съобразно чл. 78, ал.1 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК, съразмерно с уважената част от иска. Искът е уважен в размер на 600 лева и е отхвърлен в размер на 60 лева, поради което дължимото възнаграждение за адвокат съразмерно с уважената част от иска е в размер на 272,73 лева.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 282,73 лева за заплатена такса и възнаграждение за един адвокат в настоящото производство.

По изложените съображения, съдът

 

Р Е Ш И:

 

Осъжда Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – гр. Варна да заплати в полза на Д.И.Д. ЕГН ********** сумата от 600 /шестстотин/ лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в сторени съдебни разноски, платени възнаграждения  за адвокат по НАХД №620/2018 г. по описа на Районен съд - гр. Варна и  КНАХД №1564/2018 г. по описа на Административен съд – гр. Варна, ведно със законната лихва, върху главницата дължима от датата на предявяване на исковата молба – 09.09.2019 г. до окончателното заплащане на главницата.

Отхвърля искова молба от Д.И.Д. ЕГН **********, срещу Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – гр. Варна с искане да бъде осъден ответника да заплати сумата от 60 /шестдесет/ лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в платено възнаграждения за адвокат по КНАХД № 1564/2018 г. по описа на Административен съд – гр. Варна, ведно със законната лихва, върху главницата дължима от датата на предявяване на исковата молба – 09.09.2019 г. до окончателното заплащане на главницата.

Осъжда Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи –  гр. Варна да заплати в полза на Д.И.Д. ЕГН ********** сумата от 282,73 лева  /двеста осемдесет и двa лева и седемдесет и три стотинки/, представляваща заплатена държавна такса и възнаграждение за един адвокат в настоящото производство.  

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.

 

 

 

 

СЪДИЯ: