РЕШЕНИЕ
№ 829
гр. Кюстендил, 22.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XV-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Калин К. Василев
при участието на секретаря ИРЕНА АНДР. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от Калин К. Василев Гражданско дело №
20221520100577 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Част втора – Общ исков процес от
Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по искова молба, депозирана от Г. С., Г. Х., А. Х., Г. Х. и
Г. Х. против Р. С. и А. С..
В исковата молба се сочи, че ищците били наследници на С. И. О.,
бивш жител на с. П., община Н., починал на 31.12.1946 г., видно от
Удостоверение за наследници изх. № 24/22.02.2022 г., издадено от кметския
наместник на с. П., община Н., обл. Кюстендил, като наследник по закон била
и Ц. Б. Д. от гр. К., ж. к. „Г.”, бл. ***, ет. *, ап. **.
По реда на наследяването същите били съсобственици при права за
първия ищец - 1/3 ид. ч., за останалите ищци - 1/3 ид.ч. общо или за ищците
общо 2/3 ид.ч., а за неучаствалата в настоящото производство - 1/3 ид.ч. от
следния наследствен имот - поземлен имот, представляващ земеделска земя, с
начин на трайно ползване ливада с площ oт 30,600 дка / тридесет декара и
шестстотин квадратни метра/, четвърта категория, местност „О. ч.”, имот №
008030 по картата на землището, при граници/съседи: № 000460, залесена
територия на държавна собственост, № 008031, ливада на Г. М. Й., № 008032,
ливада на С. И. О., № 008025 ливада на Г. М.Й., № 008026, ливада на Л. А. Г.,
№ 008027, ливада на С.Х. Т. № 008029 ливада на Е.М. Т., № 008090, ливада
на К. Н. А., № *******. ливада на Иван Г.ев Бумбарски, № ****** ливада на
ОС и № *******, ливада на ОС.
1
Правото на собственост на поземления имот било възстановено на
наследниците на С. И. О. в съществуващи /възстановими/ стари реални
граници с влязлото в сила Решение № 15999/19.04.1995 г. на Поземлената
комисия в гр. Кюстендил, заверено копие от което било издадено от ОСЗ
Невестино, община Невестино. Този имот в първоначално издаденото такова
решение не фигурирал и бил регистриран на 09.04.2001 г., видно от Регистър
на земеделски земи гори и земи в ГФ за землището на с. П., община Н.,
издаден на 25.03.2022 г. от ОСЗ Н., общ. Н. обл. К. и понастоящем бил описан
в т. 4-та на цитираното решение.
Съгласно скица на поземлен имот 15-316977-25.03.2022 г., издадена от
СГКК - Кюстендил, така описаният по - горе поземлен имот бил с
идентификатор 55734.8.30 за с. П., общ. Н., обл. К. по КК и КР, одобрени със
Заповед № РД - 18-1374/27.07.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с
адрес на поземления имот: Пелатиково, местност „О. ч.” с площ 30599 кв.м.,
трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно
ползване: ливада, категория на земята: 4, номер по предходен план: 008030
при съседи: 55734.8.29, 55734.8.90, 55734.8.55, 55734.8.54, 57734.8.50,
55734.8.99, 55734.8.101, 55734.8.31, 55734.8.32, 55734.8.24, 55734.8.25,
55734.8.26, 55734.8.27 и 55734.8.470.
Поземленият имот, преди влизане на КК и КР, бил образуван от отделни
наследствени имоти като била изготвена скица на имота като един общ имот
и същият бил записан по КВС за землището на с. П., община Н. като поземлен
имот № 008030, така както бил описан по-горе и в цитираното решение на
Поземлената комисия в гр. Кюстендил.
Отделни имоти от този общ имот родителите на ищците, а впоследствие
и те, били обработвали и прибирали плодове от имотите като това
продължило до около преди 5 год., когато след групиране на имотите и
създаване на поземления имот № 008030, ответниците без тяхно знание и
съгласие, започнали да изрязват дърветата и вече имотът като цяло, по
твърдение на ищците, е засаден с нови насаждения.
Въпреки че ответниците знаели, че ищците са собственици на
процесния имот, през 2015 г. първата ответница, при липса на предпоставките
на чл. 79 oт ЗС - недобросъвестно 10 - годишно давностно владение, се
снадбила на осн. чл. 537, ал. 3 във вр. с ал. 2 от ГПК, с констативен
нотариален акт за собственост на процесния имот, придобит по давност,
вписан в Службата по вписванията при КРС като Акт № 115, том 2, дело №
180/2015 г./ вх. Рег.№ 664/24.02.2015 г./, оспорвайки собствеността на
ищците.
По твърдение на ищците, двамата ответници били съпрузи и правото на
собственост върху имота от първата ответница било придобито в режим на
съпружеска имуществена общност и от втория ответник като неин съпруг. До
този момент ответниците не били изразили готовност да предадат на ищците
съсобствените им идеални части от процесния имот .
2
ЕТО ЗАЩО се поддържа искане да бъде постановено съдебно
решение, с което на осн. чл. 108 ЗС да се признае за установено по отношение
на ответниците Р. Й. С., с ЕГН ********** и А. Б. С., ЕГН: **********,
двамата с поС.ен адрес: с. П., община Н., че ищците Г. М. С., ЕГН **********
с поС.ен адрес: гр. К., ж. к. „Р.” бл. **, вх. „*”, ет. *. ап. **, Г. А. Х., ЕГН
**********, с поС.ен адрес: гр. К., ул. „Х.Д.’’ № ** А, А. Г. Х. , ЕГН
**********, с поС.ен адрес гр. К., ж. к. ”Г.” бл. ***, ет. *, aп. *, Г. Г. Х.,
ЕГН**********, с поС.ен адрес: гр. К., ж. к. ”Г.”, бл. ***, ет. *, aп. *, и Г. Г.
Х., ЕГН **********, с поС.ен адрес: гр. К., ул. „Х.” № **, ет. *, са
собственици /по наследство от С. И. О., бивш жител на с. П., община Н.,
починал на 31.12.1946 г./ общо на 2/3 ид. ч. - две трети идеални части от
следния недвижим имот: Поземлен имот с идентификатор 55734.8.30 за с. П.,
общ. Н., обл. К. по КК и КР, одобрени сьс Заповед № РД - 18-1374/27.07.2018
г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: с. П.,
местност „О.ч.” с площ 30599 кв. м. трайно предназначение на територията:
земеделска, начин на трайно ползване: ливада, категория на земята: 4, номер
по предходен план : 008030 при съседи: 55734.8.29, 57734.8.90, 55734.8.55,
55734.8.54, 57734.8.50, 55734.8.99, 55734.8.99, 55734.8.101, 55734.8.31
57,55732.8.32, 55734.8.24, 55734.8.25, 55734.8.26, 55734.8.27 и 55734.8.470,
ВЕДНО с находящите се в имота приращения и подобрения И ДА БЪДАТ
ОСЪДЕНИ ответниците Р. Й. С., ЕГН ********** и А. Б. С., двамата от с. П.,
община Н. да предадат владението и отстъпят собствеността върху тях на Г.
М. С., ЕГН **********, с поС.ен адрес: гр.К., ж. к. „Р.” бл. **, вх. „*”, ет. *,
ап. **, Г. А. Х., ЕГН ********** с поС.ен адрес: гр. Кюстендил, ул. „Х.” № **
А, А. Г. Х., ЕГН ********** с поС.ен адрес:гр. К. ж. к. "Г.” бл. ***, ет. *, ап. Г
Г. Г. Х., ЕГН **********, с поС.ен адрес: гр. Кюстендил, жк”Г.”, бл. *** ет.*,
aп. * и Г. Г. Х., ЕГН **********, с поС.ен адрес:гр. К., ул. „Х.” № **, ет. *, и
като последица от уважаването на иска и защита правото на собственост на
ищците върху процесния имот, по реда на чл. 537, ал. 2 от ГПК да бъде
отменен съставения констативен нотариален акт за собственост върху
недвижим имот, придобит по давност № 53, том I, рег. № 1009, дело № 44 от
2015 г. на нотариус Б.А., вписан в СВ при КРС под акт № 115, том 2, дело №
180/2015 г., с който ответницата Р. Й. С., ЕГН **********, с адрес: с. П., общ.
Н. е призната за собственик на основание давностно владение на следния
недвижим имот: Поземлен имот, представляващ земеделска земя, с начин на
трайно ползване - ливада с площ от 30,600 дка /тридесет декара и шестстотин
квадратни метра / , четвърта категория, местност „О. ч.”, съставляващ имот №
008030 в землището на с. П.ЕКАТТЕ 55734, община Н. област Кюстендил,
при граници и съседи: № 071001, залесена територия на н-ците на С. С. С., №
008031, ливада на н-ците на Г. М.Й., № 008032, ливада на н-ците на С. И. О.,
№ 008025, ливада на насл. на Г. М. Й., № 008026, ливада на Л. А. Г.ев, №
008027, ливада на насл. на С.Х. Т., № 008029, ливада на насл. на Е. М. Т., №
008090, ливада на насл. на К. Н. А., имот № 008055 ливада на насл. на И. Г. Б.,
№ 008054 ливада на община Невестино и имот № 008099 - ливада на насл. на
3
Г. И.О. до размер от общо 2/3 (две трети) идеални части.
Претендират се сторените съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответниците са депозирали писмен отговор.
Сочат на допустимост, но неоснователност на заявената претенция.
Твърдят, че владеят повече от 10 години процесния имот,
представляващ ливада от 30.600 дка в местността „О. ч.“ в землището на с. П.,
общ. Н.. През това време никой от ищците не е идвал на място в имота да
заяви претенциите си към него.
Твърди се още, че независимо от горното, ответниците прехвърлили на
14.04.2022 г. процесния имот на А. С. като това обстоятелство изключвало
възможността да се атакува нотариалния акт за придобиване на имота по
давност при положение, че вече имало друг нотариален акт, на друго
основание, а ответниците нямали собственически права досежно имота. Ето
защо се поддържа искане за отхвърляне на претенцията в цялост.
В съдебно заседание ищците, чрез процесуалните си представители
поддържат исковата молба, а ответниците, чрез процесуалния представител, я
оспорват по съображенията в отговора.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на
чл. 12 и чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, намира за установено от фактическа
страна следното:
Видно от Решение № 15999/19.04.1995 г. на ПК, гр. Кюстендил за
възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи стари реални
граници в землището на с. Пелатиково е, че е възстановено правото на
собственост на наследниците на Сотир Иванов Орешарски в съществуващи
(възстановими) стари реални граници на конкретно посочени имоти, сред
които и: Ливада от 30.600 дка (тридесет дка и шестстотин кв.м.), четвърта
категория, местност „О. Ч.“, имот № 008030 от картата на землището, при
граници (съседи): № 000460 – залесена територия на държавна собственост;
№ 008031 – ливада на Г. М. Й.; № 008032 – ливада на Сотир Иванов
Орешарски; № 008025 – ливада на Г. Ми.Й.; № 008026 – ливада на Л. А. Г.ев;
№ 008027 – ливада на С. Х. Т. № 008029 – ливада на Е. М. Т.; № 008090 –
ливада на К. Н. А.; № 008055 – ливада на И. Г. Б.; № 008054 – ливада на ОС;
№ 008047 – ливада на ОС.
От представеното на л. 6 и 7 от делото удостоверение за наследници
изх. № 24/22.02.2022 г., издадено от Кметство с. П., общ. Н., обл. Кюстендил,
е установимо, че ищците в настоящото производство са сред наследниците по
закон на починалия на 31.12.1946 г. С. О.
Понастоящем процесният поземлен имот представлява такъв с
идентификатор 55734.8.30 за с. П., общ. Н., обл. Кюстендил по КК и КР,
одобрени сьс Заповед № РД - 18-1374/27.07.2018 г. на Изпълнителния
4
директор на АГКК, с адрес на поземления имот: с. П. местност „О.чу. с площ
30599 кв. м. трайно предназначение на територията: земеделска, начин на
трайно ползване: ливада, категория на земята: 4, номер по предходен план:
008030 при съседи: 55734.8.29, 57734.8.90, 55734.8.55, 55734.8.54, 57734.8.50,
55734.8.99, 55734.8.99, 55734.8.101, 55734.8.31 57,55732.8.32, 55734.8.24,
55734.8.25, 55734.8.26, 55734.8.27 и 55734.8.470 (спр. заверено копие на
Скица на поземлен имот № 15-316977/25.03.2022 г. на СГКК – гр. Кюстендил.
С Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по
давност № 53, том I, рег. № 1009, дело № 44 от 2015 г. на нотариус Б. А. – рег.
№ 325 при НК, Р. Й. С. е призната за собственик, на основание давностно
владение, на Поземлен имот, представляващ земеделска земя, с начин на
трайно ползване ливада, с площ от 30.600 (тридесет цяло и шестстотин
хилядни) дка, в местността „Оджина чука“, четвърта категория, съставляваща
имот № 008030, в землището на с. П., общ. Н., обл. Кюстендил (спр. л. 15 от
делото).
На 14.04.2022 г. Р. и А. С.и прехвърлили собствеността върху
собствения си (в режим на СИО) процесен недвижим имот на А. С. (спр. л. 25
от делото).
За изясняване на делото от фактическа страна е допусната и приета
съдебно-техническа експертиза, изготвена от в. л. С., който онагледявайки,
посредством приложения към експертизата, е отговорил на поставените в
исковата молба въпроси относно това как е образуван процесният имот, от
кои имоти и в кои местности се намират същите. В устно изложената пред
съда част експертът сочи, че представените в Приложение № 8 към
експертизата имоти, от които се сочи да е образуван процесният такъв, са
много малки по площ такива като не може да се установи кой точно от тези
имоти с обща площ от 72, 500 кв. м. образува процесния такъв от 30, 600 кв.
м. Отделно, за невъзможност да се посочат съставните на процесния имот
други такива свидетелства и представеното по делото писмо на ОДЗ
„Кюстендил“ изх. № РД-12-05-141-2/24.10.2022 г. Допълнително, с оглед
поставена му допълнителна задача вещото лице е установило, че от цялата
площ на процесния имот с № 55734.8.30 се обработва такава в площ от 25, 8
дка. Същата представлява овощна градина и почистен от храсти терен.
Останалата част от имота – 4. 9 дка, е непочистена и представлява площ, заета
от храсти, дървета и полски път. В устно изложената пред съда част експертът
сочи, че при заснемане на имота и двете страни му посочили част от имотите,
като ищците посочили част от него, посредством спомени – отделни дървета,
отделни места, като ответниците познавали имота и го посочили както е по
кадастрална карта.
Събрани по делото са и гласни доказателствени средства чрез разпит на
свидетелите М. Г., П. А., Р. Ш. и М. И.
Св. Г. твърди да знае за притежавани от ответницата Р. А. имоти в с. П.,
местността „О. ч.“ още от 1996 г. Викали го в имота, който бил голям, около
5
20 дка, да коси, защото имал техника. Имотът не бил в добро съС.ие, бил с
храсти. Копал и дупки за насаждения, като впоследствие били засадени
череши, но не на цялото място, защото имало терен, който бил в много лошо
съС.ие. Засаден бил половината имот, даже и по-малко. Твърди насажденията
да са на не по-малко от 10-15 години. След смъртта на Т. повече не е ходил да
работи. Изразява предположение, че първо е косил на Т., след това на Р.. За
последно ходил в имота преди две години да помогне на Т. – съпругът на Р., с
верижна машина, но поради големия наклон, не успели да свършат работа.
Преди имота го работела бабата на Р. Орешарска, която също се казвала Р..
Обработвала го до половината – гледала крави и кози.
Св. А. сочи, че ответникът А. С. го отвел в имота в с. П., който бил
около 20 дка, преди около 3-4 г., за да му помогне да го изчистят. Но понеже
мястото „беше станало гора“, а свидетелят нямал време, дал трактора си на
С., да го изчисти сам. Поради това, че един от пътищата за имота, минавал
покрай фермата на свидетеля, последният твърди да е виждал предимно А. в
имота, като не е виждал други хора. От 2002 г. поС.но бил в селото, като
виждал единствено А. с багерчето. След 2002 г. махалата останала безлюдна.
Единствено А. извършвал почистване в имота, като друг не е виждал да го
чисти.
В показанията си св. Ш. сочи да познава и ответниците, и Г. Х. и Г. С..
Последните имали имоти в с. П., в местността „Оджина чука“. Последно
свидетелят ходил в имота в „О. ч.“ през 2018 г. като не е имало признаци
същият да се обработва. Напротив, пътят бил непроходим точно към този
имот. Не е виждал да се обработва и преди 2010 г., 2011 г. Шопски твърди да
не е виждал ответниците в местността „Оджина чука“. Виждал ги е в други
имоти, но не и в тази местност. Свидетелят сочи да не е имал спорове с Р. за
имоти, но такива същата е имала с Г. С.. Преди години имало и спор между С.
и съпругът на Р. – А. – за изрязани дървета.
Свидетелката И.сочи да имат наследствени имоти с ответниците в с. П.,
местност „О. ч.“ – това знаела от бабите. Т.– майката на Г. С., която починала
през 2011 г. имала имоти там като ги наглеждала и обикаляла. За имота знае,
че е голям, около 30 дка, като не знае от кога Р. работи по този имот.
Предполага, че преди да почине баба Т. е ходила в имота и си е брала
плодове. Твърди, след смъртта на Тодорка през 2011 г. да е имало спор между
Г. С. и Р. за този и други имоти. С. твърдял, че Р. започнала да си присвоява
имотите. От вуйчовците си знаела, че Р. е започнала да обработва имотите без
съгласието на другите наследници.
Останалите доказателства не променят крайните изводи на съда,
поради което не се налага подробното им обсъждане.
При така установените фактически обстоятелства, съдът приема от
правна страна следното:
Предявен е ревандикационен иск с правно основание чл. 108 от ЗС – иск
на невладеещия собственик спрямо владеещия към момента несобственик.
6
С петиторния осъдителен иск по чл. 108 от ЗС законодателят е
предоставил възможност на ищеца да иска от съда със сила на пресъдено
нещо да установи спрямо владелеца или държателя на спорната вещ, че
правото на владение като правомощие от сложното право на собственост
върху нея принадлежи на ищеца и въз основа на това установяване да се
допусне по отношение на ответника, който я владее или държи, без да
притежава правно основание за това, да предаде фактическата власт върху
спорната вещ на собственика.
За да е основателна ревандикационната претенция е необходимо да се е
осъществил фактическият състав на материалната норма, който включва
установяване правото на собственост на ищците върху процесния недвижим
имот, както и че ответниците го владеят или държат без правно основание,
противопоставимо на ищците.
В случая установимо, от представените по делото доказателства е, че
ищците са собственици на общо 2/3 ид. ч. от процесния имот, на основание
наследствено правоприемство от общия си наследодател Сотир Орешарски.
От представеното удостоверение за наследници изх. № 24/22.02.2022г.,
издадено от Кметство с. П.о, общ. Н., обл. Кюстендил може да се направи
извод, че Г. С. притежава 1/3 ид. ч. от имота, а останалите ищци – общи 1/3
ид. ч. от същия - всички като законни наследници по право на заместване.
Така, на основание Решение № 15999/19.04.1995г. на ПК, гр. Кюстендил
за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи стари
реални граници в землището на с. П. е възстановено правото на собственост
на наследниците на С. И. О. ( т.е. на ищците в настоящото производство,
доколкото се установи, че същите са от кръга законни наследници на С. О.) в
съществуващи (възстановими) стари реални граници на конкретно посочени
имоти, сред които и процесният такъв.
Поради изложеното съдът намира, че първата предпоставка,
необходима за уважаване на ревандикационната претенция бе несъмнено
установена в процеса.
Досежно обстоятелството, че имотът се ползва от ответната страна,
събраните по делото гласни доказателствени средства също безспорно
установиха.
Всъщност, самите ответници не спорят по обстоятелството, че са
владели имота до прехвърлянето му на 14.04.2022 г. на А. С. Досежно
изложеното от тях възражение, че понастоящем не са собственици на имота,
като не го владеят и не могат да отстъпят владението на ищците, съдът
намира следното:
В действителност, от представения по делото Нотариален акт за
продажба на земеделски недвижим имот № 77, том I, рег. № 1603, дело №
67/2022 г. е установимо, че на 14.04.2022 г. ответниците се разпоредили със
собствеността върху имота в полза на А.С.. Така извършеното разпореждане
обаче съдът намира да е недействително спрямо ищците в настоящото. Това е
7
така доколкото последните са вписали исковата си молба в СВ към АВ -
Кюстендил на 01.04.2022 г., което вписване е проявило защитно-
оповестителната си функция, като е създало противопоставимост на правата
на ищците на всяко последващо разпоредително действие с имота (арг. от чл.
114, ал. 1, б. “в“ от ЗС). Последното идва да покаже, че А. С. не е придобила
собствеността върху процесния имот посредством посочената
прехвърлителна сделка. Няма пречка разбира се, въпреки липсата на
установена за нея собственост, последната да владее имота, но подобно
обстоятелство по никакъв начин не се установи в процеса, както от
представените в него писмени доказателства, така и от събраните гласни
доказателствени средства, в които липсва споменаване дори на името на
приобретателя по относително недействителната сделка, а на още по-голямо
основание – установяване на осъществявано от А. С. владение върху имота.
Третата предпоставка за уважаване на петиторния иск е да се установи
липсата на основание за владение на имота от страна на ответниците. И
доколкото се касае за отрицателен факт, то в процеса следваше да се докаже
не лисата на основание, а наличието на такова, което бе възложено в тежест
на ответната страна, в т.ч. и с доклада по делото, изготвен на осн. чл. 140 от
ГПК, конкретно при разпределението на доказателствената тежест.
В процесния случай, ответниците претендират да са придобили
собствеността върху процесния имот на основание продължило повече от 10
години давностно владение върху същия, считано от възстановяването на
имота през 1995 г. до 2015 г., когато се сдобили с констативен нотариален
акт, а и след това. В този смисъл по делото е представен Нотариален акт за
собственост на недвижим имот, придобит по давност № 53, том I, рег. №
1009, дело № 44 от 2015 г. на нотариус Б. А. – рег. № 325 при НК, по силата
на който Р. Й. С. е призната за собственик (като не се спори, че това е станало
през времетраенето на брака й с втория ответник по делото), на процесния
имот на оснoвание давностно владение.
По своята правна същност придобивната давност съставлява
упражнявано от несобственик владение върху определена вещ, продължило в
определен от закона срок, след изтичането на който се придобива правото на
собственост или друго вещно право, на което владението по съдържание и
начин на упражняване е съответствало. Фактическият състав на придобивната
давност изисква наличие на владение, което да е явно /да не е установено и
поддържано чрез насилие или скрит начин/ и непрекъснато. Самото владение
е установено фактическо господство върху определена вещ с намерението да
се свои. За да се приеме, че е налице завладяване, е необходимо промяната в
намерението фактическата власт да се упражнява вместо за другиго,
изключително и само за себе си, да намери външна проява чрез действия,
които недвусмислено да отричат правата на досегашния собственик или
владелец, което следва от изискването владението да не е установено по скрит
начин, т е. да бъде явно – доведено до знанието на досегашния собственик,
отблъсквайки по този начин неговото владение и установявайки свое
8
собствено необезпокоявано такова.
В настоящия случай събраните по делото гласни доказателствени
средства установяват, че след възстановяването на имота през 1995 г.
ответниците предприели действия по поддръжката му, като ангажирали за
това трето лице – свидетелят М. Г.. В показанията си същият установява, че
помагал на Т. (съпругът на Р. и втори ответник в настоящото производство)
да разчистят имота през 1996 – 1997 г. През 1998г. копали дупки за
насаждения. Същият сочи още в показанията си дадени в с.з. на 13.09.2022 г.,
че след смъртта на Тодорка (2011 г. – спр. приетото по делото Удостоверение
за наследници) „…повече не съм ходил да работя, никой не се е връщал от
младите там“. Като потвърждава, че е косил освен за Р., преди нея – още и за
баба Т. – „Може би първо съм косил на Т. след това на Р.“. В същото време и
свидетелката И. твърди, че е имало спор между ответниците и Г. С. досежно
процесния имот, за който знае, че е около 30 дка, и той възникнал като
починала баба Т. (майка на Г. С.) през 2011 г. В действителност свидетелката
твърди да не знае дали спорът е само за този имот, защото имало и други
имоти, но процесният такъв не е изключен от установеното от показанията, че
бил налице спор досежно собствеността му.
Изложеното идва да покаже, че макар от 1995 г. ответниците да са
демонстрирали своене на имота, то през 2011 г., с настъпване смъртта на Т.
(майка на Г. С.) възникнал спор между С. и ответниците по повод същия
имот, което изключва владението на последните да е било необезпокоявано. А
осъществяването на владението като спокойно такова е един от
доктринарните признаци на същото, който безспорно следва да е налице, за да
бъде изпълнено съдържанието на владението по смисъла на закона. В този
смисъл, след 2011 г. до 2015 г. когато е издаден констативният нотариален
акт за собственост на ответната страна не е изтекъл предвидения в закона
давностен срок. Същият не е имал възможност да изтече и след това,
доколкото гласните доказателствени средства установиха, спорът между Г. С.
и ответниците досежно имота да е продължавал и в последните години – „…
това може би се е зародило преди 3-4 години, тогава явно е започнал този
спор“ – свидетелят Ш., установявайки спор между страните досежно изрязани
от ответниците дървета в процесния имот.
Предвид горното настоящият състав намира да не е изтекъл
предвидения в закона давностен срок на спокойно и необезпокоявано
владение досежно 1/3 ид. ч. от процесния имот, собственост на ищеца Г. С.,
поради което за такава част от имота и спрямо сочения ищец искът следва да
се уважи като основателен и доказан.
Що се касае до останалата 1/3 ид. ч. от процесния имот (предмет на
спора) – общо притежание на другите ищци – Г., А., Г. и Г. Х.и.
Доказателствата по делото установиха ответниците да са поддържали имота в
периода 1995 – 1998 г., а също и през 2018 г. (спр. свидетелят А.). В
действителност, през същата 2018 г. свидетелите Шопски и Иванова сочат да
9
не е имало индикации за поддържането на имота, като пътят към него бил
непроходим. Впечатленията на последните обаче не касаят имота в своята
цялост, а само това, което се виждало „от пътя“. Самата св. И. сочи да не знае
дали е обработван имотът, целият от 30 дка, поради лошия път и липса на
достъп. Тези данни, обаче, изобщо не са достатъчни, за да се приеме, че
ответниците са станали собственици чрез института на придобивната давност.
Непротиворечива е съдебната практика, че когато след смъртта на общия
наследодател един или няколко от наследниците му ползва целия имот, той е
владелец на собствената си идеална част от имота и държател на идеалните
части на останалите сънаследници. Практиката е установила като безспорно
това положение. За да се превърне във владелец на целия имот и съответно
след изтичане на давностния срок да стане негов собственик, този
сънаследник следва да отблъсне владението на останалите сънаследници .
Т.е. той следва да доведе до знанието им намерението си да свои имота.
Поради това не е достатъчно свидетелите да твърдят, че сънаследникът е
ползвал и обработвал, наследствения имот през последните 10 или 20 години.
Необходимо е да се докаже и че сънаследникът е отблъснал владението на
останалите сънаследници върху притежаваните от тях идеални части. Това е
така, защото при наследяването като общо правоприемство владението и
съответно съвладението преминава по право към наследниците, които се
считат за продължители на личността на наследодателя си, без да е
необходимо да се извършват от тях действия на упражняване на фактическа
власт върху вещта. В настоящия случай не се установява от данните по
делото ответниците нито да са довели до знанието на ищците, че са
трансформирали намерението си да своят целия имот, нито пък са отблъснали
владението на последните. Полагането на грижи и обработване на имота не
съставлява действие по промяна на държането във владение, а наред с това се
установи, че ищците периодично са посещавали имота и спорадично също са
полагали грижи за него.
На база изложеното, настоящият съдебен състав намира, че искът е
основателен в цялост и като последица от това ще бъде отменен процесния
нотариален акт до размер 2/3/ ид. ч.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78 от ГПК, следва
ответниците да понеса разноските направени от ищците, за което последните
представят доказателства да са сторени, а и са поискани своевременно,
включително е депозиран списък на разноски по чл. 80 от ГПК. Поради това
ответниците ще бъдат осъдени да платят разноски на ищците в размер на 1
673,15 лв.
По обжалваемостта:
Настоящият съдебен акт може да бъде обжалван в двуседмичен срок от
10
връчването му чрез Районен съд – Кюстендил пред Окръжен съд –
Кюстендил.
Водим от изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответниците Р. Й.
С., с ЕГН **********, и А. Б. С., ЕГН: **********, и двамата с поС.ен адрес:
с. П., община Н., че ищците Г. М. С. , ЕГН **********, с поС.ен адрес: гр. К.,
ж. к. „Р. в.” бл. **, вх. „*”, ет. *. ап. **, Г. А. Х., ЕГН: **********, с поС.ен
адрес: гр. К., ул. „Х.Д.“ №58А, А. Г. Х., ЕГН: **********, с поС.ен адрес: гр.
К., ж. к. „Г.“, бл. ***, ет. *, ап.1, Г. Г. Х., ЕГН: **********, с поС.ен адрес: гр.
К., ж. к. „Г.“, бл. **, ет. *, ап. *, и Г. Г. Х. , ЕГН: **********, с поС.ен адрес:
гр. К., ул. „Х. Д.“ №**, ет. *, са собственици /по наследство от С. И. О., бивш
жител на с. П., община Н., починал на 31.12.1946 г./ на 2/3 - две трети
идеални части от следния недвижим имот: Поземлен имот с идентификатор
55734.8.30 за с. П., общ. Н., обл. Кюстендил по КК и КР, одобрени със
Заповед № РД - 18-1374/27.07.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с
адрес на поземления имот: с. П., местност „О.ч.” с площ 30 599 кв. м. трайно
предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване:
ливада, категория на земята: 4, номер по предходен план : 008030 при съседи:
55734.8.29, 57734.8.90, 55734.8.55, 55734.8.54, 57734.8.50, 55734.8.99,
55734.8.99, 55734.8.101, 55734.8.31 57,55732.8.32, 55734.8.24, 55734.8.25,
55734.8.26, 55734.8.27 и 55734.8.470, ВЕДНО с находящите се в имота
приращения и подобрения КАТО ОСЪЖДА ответниците Р. Й. С., ЕГН
********** и А. Б. С., ЕГН: **********, и двамата от с. П., община Н., да
предадат владението и отстъпят собствеността върху посочените 2/3 ид. ч.
на Г. М. С., ЕГН ********** с поС.ен адрес: гр.К., ж. к. „Р. в.” бл. **, вх. „А”,
ет. 5, ап. 14, Г. А. Х., ЕГН: **********, с поС.ен адрес: гр. К., ул. „Х. Д.“
№58А, А. Г. Х., ЕГН: **********, с поС.ен адрес: гр. К., ж.к. „Г.“, бл. 157, ет.
1, ап.1, Г. Г. Х., ЕГН: **********, с поС.ен адрес: гр. К., ж. к. „Г.“, бл. ***, ет.
1, ап. 1, и Г. Г. Х. , ЕГН: **********, с поС.ен адрес: гр. Кюстендил, ул. „Х.
Д.“ №**, ет. 2, КАТО
ОТМЕНЯ на осн. чл. 537, ал. 2 от ГПК съставения констативен
нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност
№ 53, том I, рег. № 1009, дело № 44 от 2015 г. на нотариус Б. А. вписан в СВ
при КРС под акт № 115, том 2, дело № 180/2015 г. , с който ответницата Р. Й.
С., ЕГН **********, с адрес: с. П., общ. Н. е призната за собственик на
основание давностно владение на следния недвижим имот: Поземлен имот,
представляващ земеделска земя, с начин на трайно ползване - ливада с площ
от 30,600 дка /тридесет декара и шестстотин квадратни метра /, четвърта
категория, местност „Оджина чука”, съставляващ имот № 008030 в
11
землището на с. П., ЕКАТТЕ 55734, община Н., област Кюстендил, при
граници и съседи: № 071001, залесена територия на н-ците на С. Спасов
Стойков, № 008031, ливада на н-ците на Г. М. Й., № 008032, ливада на н-ците
на С. И. О., № 008025, ливада на насл. на Г. М. Й. № 008026, ливада на Л. А.
Г.ев, № 008027, ливада на насл. на С. Х. Т., № 008029, ливада на насл. на Е.
М. Т., № 008090, ливада на насл. на К. Н. А., имот № 008055 ливада на насл.
на И. Г. Б., № 008054 ливада на община Невестино и имот № 008099 - ливада
на насл.на Г. Иванов Орешарски до размер от общо 2/3 (две трети) идеални
части.
ОСЪЖДА Р. Й. С., ЕГН **********, и А. Б. С., ЕГН: **********,
двамата от с. Пелатиково, община Невестино, платят на Г. М. С., ЕГН
**********, с поС.ен адрес: гр. К., ж. к. „Р. в.” бл. **, вх. „*”, ет. *. ап. **, Г.
А. Х., ЕГН: **********, с поС.ен адрес: гр. Кюстендил, ул. „Х. Д.“ №***, А.
Г. Х., ЕГН: **********, с поС.ен адрес: гр. К., ж. к. „Г.“, бл. ***, ет. *, ап.1*
Г. Г. Х., ЕГН: **********, с поС.ен адрес: гр. К., ж. к. „Г.“, бл. *** ет. *, ап. *,
и Г. Г. Х., ЕГН: **********, с поС.ен адрес: гр. Кюстендил, ул. „Х.Д.“ №**,
ет. *, разноски в размер на 1 673, 15 лв. /хиляда шестстотин седемдесет и
три лева и 15 ст./.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му пред Окръжен съд-Кюстендил.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
12